от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
 
 
(Не са показани 13 междинни версии от четирима потребители)
Ред 7: Ред 7:
 
[[Съборно слово]]
 
[[Съборно слово]]
  
[[1925]]
+
[[1924]]
 +
 
 +
[[КНИГА: Разумния живот]]
  
 
[[Работна среда на електронния архив]]
 
[[Работна среда на електронния архив]]
 +
  
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo1N2Y0ZmI2OWQ4MGM3Mzcx pdf за сверяване]
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo1N2Y0ZmI2OWQ4MGM3Mzcx pdf за сверяване]
  
 
== КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ ==
 
== КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ ==
 +
 +
 +
 
24 август 1924 г
 
24 август 1924 г
  
По какво се отличава разумния животъ, или какви ся качествата на разумния живолъ? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счу¬пена стомна? Разумниятъ чов4къ въ своите раз- 1ля, въ своите заключения, въ своите ана¬логии и подобия съпоставя нещата разумно, т. е. така ги съпоставя, че между техъ да има извест¬ни съотношения.
+
 
Значи, здравата стомна задържа водата, счу¬пената я пронуща. Казвамъ тогава: счупаната стом¬на, въ едно отношение, за ленивия чов4къ е за предпочитане. Защо? По-леко ще я носи. И за глупавия човЪкъ една счупена стомна е за предпо¬читане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стом¬на? Тя е тежка. За разумния жпкотъ, обаче, пъл¬ната стомна е за предпочитане. Питамъ ви сега: ложите ли вие да носите една пълна стомна, и ва¬шата р&ка да не почувствува нейната пълнота, ней¬ната тяжесть? Сега, некоп отъ васъ, като иматъ една добродетель, почватъ да се разкайватъ. Защо?  
+
 
+
По какво се отличава разумният живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т.е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.
Защото като носятъ една добродЬтель, чувствуватъ нейната тяжесть. Вие искате да бждете доброде¬телни хора, безъ да почувствувате тяжестьта на добродетелите. Като говоря за тяжесть на добро¬детелите, подразбирамъ, че всека добродетель си има своята ценность, и затуй въ живота доброде- тельта ще ни причини една болка. Отъ какво ще бжде тази болка? Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носищъ, ще ти дотежнее, ще я пр1насяшъ отъ ржка въ ржка и най-после ще кажешъ: откжснаха ми се ржцете! Но после, следъ като си достигналъ некжде и ожаднелъ, ще диъ» нешъ стомната, ще глътнешъ неколко капки и щв^ кажешъ: е, хубава е тя! Следователно, неприятнос- тьта, която изпитващъ отъ тяжестьта на стомната, ще се сравни съ ползата, която ще ти допринесе водата въ нея.
+
 
Сега, мнозина отъ васъ разбиратъ доброд&- тельта като нещо външно. Вие казвате: да бжде човекъ добъръ! Доброде-гельта никога, не може да се прояви о т ь ъ п ъ, Тя « чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може се завлада. ДобродЬтельта е свободна въ своите проявления, п който има добродетельта, гъ неговия животъ има миръ. Първото нещо: добро- дЪтедьта носи миръ, а мпрътъ показ¬ва равновесието на духовния животъ.
+
 
Ние требва да схванемъ съотношенията на доброто и добродетельта къмъ сегашния животъ. Всинца искате да живеете. Добре, но животътъ не може да се изрази по единъ начинъ. Всеки едпнъ животъ си има особена форма, въ която въ даде¬ния случаи може да се прояви. Онзи охлювъ, кой¬то виждате да пъпли, и топ би желалъ да живее разуменъ животъ, но природата му турила рога, турила му единъ малъкъ товаръ, турила му и едно лигаво вещество. Нитамъ сега: завидно ли е поло¬жението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го въ врелата вода, извадите го отъ неговата черупка, приемете го въ стомаха си и казвате: тукъ ще живеете а не тамъ. Него- виятъ животъ минава въ вашия. Вземете волътъ н;ш кое и де е млекопигающе. И те искатъ да жиееятъ разумно, но може ли единъ волъ да се освободи отъ своите рога, отъ своите копита' Все¬ки волъ иска да живее културенъ животъ, както и ние искаме, обаче човекътъ го хваща, туря му юларь на главата, туря му хомбтъ, взима остена я цель день го кара на нивата. Питамъ: туй по¬ложение на вола приятно ли е? Не е приятно.  
+
 
Казвате: такава е волята Божия. Не е такава во¬лята Божия, такава е волята на човЬка. Болътъ казва: не е казано по щЬль день да ора. Вие каз¬вате: така е нисалъ Господъ, Никой не е челъ н4- кхд4 да е писано отъ Господа, че този волъ треб¬ва да оре на нивата. Никой не е чулъ гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумните хо¬ра, които ходимъ на два крака и отправяме очи¬те си къаъ Бога, и ние искаме да живйемъ сво¬бодно, но и ние сме ограничени. Въ този животъ пма известни закони, които ни ограничаватъ. Ти си младъ, хванатъ те като войникъ въ войската, дадатъ ти пушка и ти казватъ: ще отидешъ да се биешъ за отечеството си! Ще има музика, ще има барабанъ, и ти ше тръгнешъ подъ тактъ, не как¬то си искашъ, но както ти заповядват!.: разъ-два, разъ-два. Ти ще кажешъ: азъ съмъ свободенъ, азъ мога да правя, каквото искамъ. Не, извадете отъ ума си това велико заблуждение! Азъ нйко® ижть ще ви определя, касво нещо е свободата. До то¬гава, докато човекъ има известни задължения въ- света, той не е свободенъ. Има три вида задълже¬ния въ света; Първото положение: да ходишъ съ две вериги на краката си и съ товаръ на гърба си. Това азъ наричамъ мжчение. Второто положе¬ние: безъ вериги на краката си, но сь товаръ на гърба си. Това наричамъ задължение. Третото по¬ложение: безъ вериги на краката си, и безъ то¬варъ на гърба си. Това наричамъ свобода на дви¬жение.
+
Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо?  
Сега ще ви запитамъ: добродЪтельта сама по себе си туря ли вериги? Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно вЪрую на ума на н4кой човЪкъ, не му ли туряте вериги? Ако чрЪзъ лю- бовьта, която проповядвате, искате да туритЪ из¬вестни ограничения, известни връзки на нЪкое сърце, на нЪкоя душа, не туряте ли вериги? ГдЯ е разумностьта па вашия животъ въ такъвъ слу¬чай? Съ двЯ вериги може ли да се ходи? Казва¬те: разбира се. че ще ходя. Да, тъй ще кажете, но като видите единъ човЪкъ съ двЪ вериги на краката си, ще кажете: този човЪкъ много медлено прогресира, той е много кекавъ. Че какъ ще про- гресирамъ? Дв4 вериги имамъ на краката си! Мо¬ята разумность, въ дадения случай ми показва, че требва да правя много малки стхпки. Старпятъ дЪ- до какъ ходи? Бавно върви, той има дв4 ве¬риги на краката си. Ние му се смЪемъ защо ходи така. Такова положепие има въ човешкото сърце и въ човешкия умъ.
+
 
Азъ искамъ да на доведа до една вжтрЪшна връзка съ ония велики, живи закони, чрЪзъ които Богъ управлява свЪта. Въ тия закони човЪкъ е абсолютно свободенъ, той може да прави, каквото иска, но въ тйхъ той е отговоренъ за дЬлата си. Да бжде човЯкъ отговоренъ, това е приятно н4що въ св4та! За какво можешъ да бхдешъ отговоренъ? — Можешъ да б&дешъ отговоренъ за това, което Богъ ти е далъ, за доброто, което е вложилъ вжт- р4 въ тебе. То е една велика цЪнность! И единъ день, когато достигнете до положение да видите какво я4що е Божията ДобродгЬтель, вие ще разбе¬рете въ какво седи доброто на живота.  
+
 
Ако ви задамъ единъ въпросъ: ио кой начинъ може да се направи вашиятъ животъ щастлпвъ, какво бихте отговорили? Всички искате да бждете щастливи, но кой е истинскиятъ начинъ, по който животътъ ви може да бхде щастливъ, задоволите- ленъ, такъвъ какъвто го искате? Въ свЪта н1>- ма нито една философска система, която да е раз¬решила този въпросъ. И може да се минатъ още много години, докато хората иравилно разрЪшатъ, кой е истинскиятъ начинъ или истинскиятъ п&ть за щастие. Вие нЪкой п&ть може да слушате нЪ" коя моя нроповЪдь и да мислите, че днесъ може да се разреши въпроса, какъ можемъ да бждемъ щастливи. И вие казвате: Учительтъ казва така, еди кой сп ироповЪдникъ каза така, еди-коп си ученъ, философъ казва така, Христисъ казва така. Казано, казано но въ всичко това трЪбва прило¬жение.
+
 
Да кажемъ, че имате предложението „азъ хо¬дя". Тия две дули, споредъ правилата на грама¬тиката, нали требва да се съиоставятъ правилно? Можемъ да кажемъ „азъ ходя", или „ходя азъ". Можемъ да кажемъ „нося азъ", или „азъ нося". Граматически кое е по-право? — Азъ нося, азъ ходя. Защо? Какъ може да докажете, че „азъ но¬ся", „азъ ходя" е по-право отъ „нося азъ", „хо¬дя азъ"? Требва да знаете отношенията на не¬щата въ живата природа. Заприм4ръ, какво ще ка¬жете, отде идва светлината, отдолу-нагорЪ, или отгоре надолу? Светлината идва отгоре надолу, т. е. отъ главата и слиза къмъ краката. Значи, въ природата има единъ естественъ начинъ, по който етаватъ нещата. Светлината винаги идва отъ гла¬вата къмъ краката. Ние наричаме това н4що ра¬зумното начало, съ което се дъчжимъ за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено въ Бо¬жественото естество на човяка. Главата е, която най-първо възприема БожпитЪ мисли. Тя ги въз¬приема по-скоро, отколкото краката.
+
Защото като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всека добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежнее, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете! Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя! Следователно, неприятността, която изпитваш от тежестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.  
И тъй, като казвамъ „азъ ходя", то значп азъ, разумното ходя, т. е. това е движение, което азъ мога да направя. Значи, ходя, това е резул- татъ на азъ, затова правилно е „азъ ходя", а не „ходя азъ". СЪнката изобщо не може да ходи от- прЪдъ. НЯкоп ще кажатъ: да при сегашните усло¬вия на земята, сбнката пЪкой ижть може да върви отзадъ напрЪдъ, но наприлЪть, когато слънцето се движи, синката не е всякога отзадъ. Следователно, когато ние се движимъ къмъ Бога, синката е от¬задъ, а когато се отдалечаваме отъ Бога, синката е отпрЪдъ. Азъ съмъ казвалъ и другъ пжть: щ о м ъ човЪкъ се приближава къмъ Бога, синката е отзадъ, а щомъ се отда-лечава отъ Бога, сЬнката е отпредъ. Ако страданията въ живота сж отзадъ, човЪкъ се приближава къмъ Бога, а щомъ страданията въ живота сж отпрЪдъ, той се отдалечава отъ Бога запримйръ, направишъ едно добро, и слЪдъ тона те сполети н4кое нещастие. Тома показва, че ти се приближанашъ къмъ Бога. Щомъ памислишъ да направишъ едно добро и, безъ да си го извършилъ още, те сполети нЪкое нещастие, ти се отдалеча- вашъ отъ Бога. Кое е по-добро отъ двйт^ поло-жения? Първото. Да допуснемъ, че ти зане- сешъ никому храна, и слЪдъ това те набиятъ, или намислишъ да занесешъ никому храна, и прйдида сп я занесълъ, те набиятъ. Кое ноложение е по- добро? Да те набиятъ слЪдъ кято занесешъ храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдамъ, да страдамъ слЪдъ като съмъ направилъ доброто, а не пр4ди това". Този е правилниятъ процесъ. Сега, да се повърна къмъ мисъльта си. II тъй, празната стомна доброд^тель лп е? Не е. Безмислениятъ животъ, който можемъ да водимъ, добродЪтель ли е? Не е. Едно разтревожено състо¬яние, което имате, добродЪтель ли е? Не е. Вие имате следната онитность. Вярвате въ Бога, седи¬те и си казвате: колко съмъ радостенъ днесь! Азъ съмъ свързанъ съ Бога. Какъвъ миръ имамъ въ душата си! Моята в$ра, моятъ миръ никой не мо¬же да го отнеме. Тъй разправяте па единъ вашъ приятель, но до тебе седи другъ единъ твой при- ятель, който те мушне малко. И ти го мушнешъ. Ти го питашъ; защо ме мушкашъ? И топ те нита: защо ме мушкашъ? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегналъ единъ волъ п го мушкашъ той ще те пита: Защо ме мушкашъ? —Да вървпшъ на- прЪдъ, да орешъ Ако нЪкой върви напрйдъ, и ти го мушкашъ, и топ ще те пата, защо го мушкашъ. Ти ще му отговоришъ: мущкамъ те, защото не вървипгь въ правия пжть. Туй мушкане разумно ли е? Значи, въ този свЪтъ има задължения, юларь ма,Т0варъ има на гърба ви. Това не е свобода, това не е убеждения. Въ такова положение не мо- жемъ да бадемъ свободни, и въ такова положение не може да се прогресира. Волътъ, за да прогре¬сира, требва да го пуснете свободно въ гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе трЪ- вицата. Само така той ще бжде иоправенъ. Сле¬дователно, всЬки човЪкъ требва да се остави сво-боденъ отъ своите убеждения, за да се прояви неговата вжтрешна инициатива къмъ живота. Пи- тамъ: ако вашиятъ мпръ може да се отнеме тъй лесно, мпръ ли е това? Азъ съмъ забелезалъ, у всинца ви става една резка промена. Запримеръ, най-малките неща могатъ да ви смутятъ. Отвънъ може да стане едно смущение, но отвжтре човекъ не требва да се смущава. Да кажемъ, че човекъ изгуби всичкото си материално състояние. Това требва ли да го смути? Това не е прязяакъ, че Богъ не благоволява къмъ него. Ще бжде смешно, ако .ми снематъ всичкия товаръ отъ гърба, п азъ да считамъ, че това е нещастие. Не, некой другъ го взелъ на гърба си. Ако нЪкой освободи вола отъ неговия товаръ, но отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не сж привилегия, това сх само условия за учене. Въ богатството се уча да раздавамъ, а въ сиро¬машията се уча да иридобивамъ А ние всинца из¬меняме на това положение и казваме; всички иска¬ме да бждемъ богати. Богатъ може да бжде само добриятъ п разумнпятъ човЪкъ, който служи на Бога, и Богъ има доверие въ него, всичко му да¬ва на разположение. Е, пптамъ: ако Богъ не ни даде единъ отличенъ умъ, ако Богъ не ни даде едно отлично сърце ако Богъ не ни даде една силна воля, какво можемъ да направпмъ? Ако азъ съмъ слабъ, хилавъ, като единъ глистей, ако Богъ ме тури въ една такава форма, какво мога да направя? Или, ако азъ пчамъ изкуството на единъ паякъ, какво мога да направя? Една мрЪжа мога да направя, но никога не мога да съградя единъ салонъ като този. Колко милиони паяци трЪбва да се съединятъ, за да съградятъ единъ такъвъ салонъ? Мислите ли. че ако се съединятъ 1,000,000 паяци, та щЪха да съградят ь единъ такъвъ салонъ? И 10,000 милиона, и 10 мили¬арда паяци да се съединятъ, пакъ не щЪха да съградятъ единъ такъвъ салонъ. Следователно, не е въ количеството на нещата.
+
 
Сега, некои се намирате въ положението на единъ охлювъ. други сте въ положението на едно млекопитающ^, трети сте въ положението на единъ човекъ. Много такива положения има въ живота, въ оиитностьта на духовния животъ, така че не мислете че стн свободни. Азъ бихъ желалъ некой отъ васъ който се счита свободенъ да дойде при мене и да му дамъ една задача, отъ която да ви¬дите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободенъ е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че ири сегашните условия само Богъ е свободенъ, понеже Той е абсолютно силенъ. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всекога може да се вземе, и правата ни всекога могатъ да се ограничатъ. Ако ние сме при единъ силенъ гос- подарь, нашето положение абсолютно зависи отъ неговата добра воля, отъ неговия умъ, отъ него¬вото сърце. Ще кажете: е въ сегашния животъ така се изразява свободата. Вашите кокошки сво¬бодни ли сж? Положението па вашите кокошки на-пълно зависи отъ васъ. Ако една отъ вашпте ко¬кошки влезе въ курннка, отъ кого зависи тя да излйзе на другия день отъ курника? — Отъ васъ зависи. Ако ние прЬзъ вечерьта сте се обърнали къмъ Бога, и сте научили единъ великъ законъ, да не яч,ете кокошки, вашата кокошка на другия день ще бжде жива Тя ще каже: „Моятъ госпо- дарь се е разкаялъ, и азъ мога да жпвЪя сво¬бодно". Следователно и ние можемъ да жнвЪемъ вободно. Но кога? Питамъ ви: господнрьтъ, който жпвйе вжтрЬ въ васъ, разкаялъ ли сее? Ами, ко гато този вашъ госнодарь каже: азъ ще му счупя главата, да ме познае кой съмъ — какъвъ е то¬зи госнодарь? Значи, вие имате госнодарь на гла¬вата си, той ви зановЪдва, и вие сте неговъ слу¬га. Ще кажете: азъ живЪя но Бога, азъ мога да бжда свободенъ. Не, нри такъвъ господарь вие сте толкова свободенъ, колкото сж свободни и ва- ши1"Ь кокошки въ курника. Този господарь ще ти каже: смажи му главата! Ти ще я смажешъ и пос¬ле ще кажешъ; такива сж условията на земята. Да, при такъвъ господарь, такива сж и условията. Питамъ тогава: колко господари имате вие?—Два¬ма господари. Единиятъ живЪе въ главата ви. а другиятъ — въ стомаха. Главата и стомахътъ еж седалища на тия господари. Това сж тЪхнпгЬ двор¬ци. както ги наричатъ тукъ на земята- Дворецътъ на земния чов-Ькъ е стомахътъ, и по нЪкой пжть той става голЪмичъкъ, разширява се. Щомъ този господарь почне да управлява нЪкждЪ, познава се. Кокошките крЪкатъ, агънцата блЪятъ, жената пла¬че, дЬцата — сжщо, всички се разбЬгватъ, Госба- та е много хубаво направена, всичко е въ редъ и порядъкъ, но всЪки е туренъ на нарила. И онзи мжжъ като си дойде, погледне отъ високо, пита жена си: какъ е ястието днесъ? Много хубаво. И гледашъ, тази жрица, по цЪль день седи въ кухнята. НЪкой пжть ние обвиняваме женит!:, че говорятъ. Не сж виновни женитЪ. И мжжетЪ гово- рятъ. Всинца готвятъ. Въпросътъ требва да се слага принципално. На какво готвятъ?—На огъиь. Културата въ свЪта ще дойде, когато почнемъ да готвимъ безъ огънь, когато почнемъ да готвимъ безъ тенджерп. Има ли тенджери, има ли паници, вплици, ножове, вжглища, огнища, това-онова, ще имаме култтра като днешната.
+
Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: да бъде човек добър! Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може се завладее. Добродетелта е свободна в своите проявления, и който има добродетелта, в неговия живот има мир. Първото нещо: добродетелта носи мир, а мирът показва равновесието на духовния живот.  
Азъ искамъ да ме разберете чисто духовно ТЪзп н^ща сж символи само. Вие може да нямате тенджери въ кжотата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като нЪкои цигани, и пакъ тенджерите да сж въ ума ви. Азъ съмъ гдедалъ нЪкоя млада мома, която мечтае да се задоми, въз- дъхпе и си каже: е. н4мамъ си нито тенджера, 1лт- то огннще! Но като се ожени, набави си тендже¬ри, паници, ВИЛИЦИ, ЛЪЖИЦИ И К'Г, продължение на 20 години толкова .много н1;ща си набавя, че едва еъ няколко коли може да ги пренесе. По този на- чинъ хората прогресиратъ, прогресиратъ и най- иосл/Ь клзватъ: наредихме се. вече. Да, кжщати си наредиха, но умътъ си разредиха, сърцето си раз¬редиха. Едно време се обичаха, а сега всичко иматъ въ кжщи, миръ обаче нЪматъ.
+
 
Нъкои хора вгЬрватъ, че като се помолятъ на Бо/а, Госиодъ изведнъжъ ще имъ даде миръ. Не е ли смешно положението, да затворя н4кой пжть кепенците на прозорците си и да се моля да дой¬де светлината? Не, светлината всекога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нещо въ света, което не се вика, не се купува. То е светлината. Има едно нещо въ света, което не се придобива. То е любовьта Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовьта! Който се стре¬ми да я придобие, тя се изгубва. Любовьта е въ основата на живота. И малката Любовь, и голе- мата Любовь, която влиза въ сърцето, еднакво действуватъ. Вие сега чакате да дойде големата Любовь, да дойде Христосъ, че съ своята слава да обгърне свгЬта. Никога! Питамъ туй положение в4р- но ли е? То е вЪрпо само но отношение на онази пжика, която се развива вжтрЪ въ дървото. Кога¬то пжпката е готова да цъвне, светлината ще се прояви, но това е единъ процесъ на расгене. Ако тази ихпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъвне или не, светлината, и въ два¬та случая, е една и сжща. Значи Боп>, въ своето проявление, въ своята Любовь и сега, и въ мнпа- лото, и въ бждащето е единъ и сжщъ. Въ Него нЪма еднообразие И стремежътъ на този Госиодъ, па Когото служимъ, е да ни нанрави всички щаст¬ливи. Защо? Защото Той самъ по себе си е щастливъ. За този си стремежъ, Той нЪкой пжть ни нричинява най-голЯмит^ нещастия, за да ни причини щастие. Заприм4ръ, нЪкой пжть ние сме- щастливи, че носимъ една счупена стомна, но не е право това. Казвате: азъ не сьмъ толкова будала, да нося онази стомна пълна съ вода, да нося та- къвъ голЪмъ товаръ! Но като навлезете въ онази пустиня, като нагазите въ онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми б4ше леко на рхката, а се¬га ми е тежко на гърлото. Другиятъ казва: мене ми б^ше тежко на ржката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че нае не можемъ да избегнемъ из¬вестни опитности, известни порядки въ света ще носимъ и празна, и пълна стомна. — Човекъ, кой¬то носи добродетелта е като една бременна же¬на, той требва да страда за тази добродетель. Не страдашъ ли за добродетельта, която имашъ, ти си безплоденъ човекъ. Ако вие искате да минете живота си безъ страдания, вие ще бждете безплод¬ни хора. До сега азъ не съмъ срешналъ некой човекъ, да каже: азъ се много радвамъ, че постра- дахъ. Всички казватъ: все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнатъ? Е, много лесно.
+
Ние трябва да схванем съотношенията на доброто и добродетелта към сегашния живот. Всинца искате да живеете. Добре, но животът не може да се изрази по един начин. Всеки един живот си има особена форма, в която в дадения случаи може да се прояви. Онзи охлюв, който виждате да пъпли, и той би желал да живее разумен живот, но природата му турила рога, турила му един малък товар, турила му и едно лигаво вещество. Питам сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го в врялата вода, извадите го от неговата черупка, приемете го в стомаха си и казвате: тук ще живеете, а не там. Неговият живот минава във вашия. Вземете воли или кое и да е млекопитаещо. И те искат да живеят разумно, но може ли един вол да се освободи от своите рога, от своите копита. Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взима остена и цял ден го кара на нивата. Питам: туй положение на вола приятно ли е? - Не е приятно.  
Вие, като ученици, требва да разглеждате не¬щата разумно. Казвате: вижте онзи, човекъ тамъ, какъ си е поправилъ положението! Кой си е по- правилъ положението? Това е една самоизмама. Ка¬ква съотношения има между онзи, който е носта- венъ пръвъ министъръ на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо место, а лнзи, който е пръвъ министъръ на България, заема последно место. По отношение на хората пъкъ това е обрат¬но. Питамо сега: кое мнение е меродавно, нашето
+
 
или Божието? Божието. Туй е теоритически, не щомъ дойде до практическия животъ, вие не вяр¬вате въ това учение. Я ми кажете, коя жена отъ васъ е благодарна отъ лошия мжжъ, който и е да- денъ? Или кой мжжъ е благодаренъ отъ лошата жена, която му е дадена? Че сж лоши, това е нЪ- що относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго пе. Азъ зная жени, които вс!жа ве- черъ се каратъ съ мжжете си, но такава жена, като отиде ири своя любовкикъ, да ги видите, какъ си гугуцатъ! Азъ зная мжже, които като се върнатъ при жените си, постоянно се каратъ съ тЪхъ, но като отидатъ при любовниците си, да ги* видите какъ си гугуцатъ! Защо ставатъ тия неща? Този мжжъ пе беше за тази жена, и тази жена не е за този мжжъ, обаче майката и бащата на¬караха този мжжъ да вземе тяхната джщеря, или тЪхниятъ синъ да вземе тази дъщеря. ОлЪдоватено, тЯ съпоставятъ нещата тъй, както Богъ не ги е съпоставилъ. Имаме две разумни сжщестиа, които не сж съпоставени правилно. Ходя азъ, значи след-- ствпето върви с^едъ причината.
+
Казвате: такава е волята Божия. Не е такава волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: не е казано по цял ден да ора. Вие казвате: така е писал Господ. Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумните хора, които ходим на два крака и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени. В този живот има известни закони, които ни ограничават. Ти си млад, хванат те като войник във войската, дадат ти пушка и ти казват: ще отидеш да се биеш за отечеството си! Ще има музика, ще има барабан, и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: аз съм свободен, аз мога да правя каквото искам. Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя, какво нещо е свободата. До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света; Първото положение: да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение. Второто положение: без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение. Третото положение: без вериги на краката си, и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движение.
Сега за мене не е важно да изнася м г» вашите неджзи. Целиятъ светъ, цЬлиятъ нашъ духовент. животъ е нотоиенъ въ тия неджзи. Азъ ви наблю- давамъ, и гледамъ по нйкой пжть, като направя едно предложение, вие казвате: е, това н%що само тъй се говори. Учительтъ иска само тъй да ни занимава, но и Той не може да го приложи. Не, Божествсниятъ животъ требва да се приложи абсо¬лютно, н1зма никакво извинение, нито за мене, нито за васъ. Който го приложи, Любовьта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовьта не може да дойде у него и н4ма да му се даде никаква сила. Има едно сжщество въ евЪта, което не може да се подкупи съ нищо. Това сжщество е Богъ. Него можемъ да го подкупимъ само по единъ начпнъ. Когато сме разумни и добри. Ко¬гато можемъ абсолютно да изпълнимъ Неговата воля, Той е готовъ да наирави всичко заради насъ, но изгубимъ ли това, ние изгубваме всичкото Не¬гово благоволение. Не сме тъй силни да обърнемъ волята Божия въ обратна иосока.
+
 
Всички вие сте ученици, подвизавате се, всич¬ки сте кандидати за небето. Но ако ви попитатъ, . какъвъ е смисълътъ на живота, ще кажете да ста- немъ безсмъртни, да бждемъ граждани на царство¬то Божие. Е, питамъ: какво изисква сега Богъ отъ яасъ? Ще кажете: не знаемъ. Приложили ли сте туй, което Богъ изисква отъ насъ? НЪкой ще ка¬же: азъ зная. Можешъ ли да лнаешъ туй, което никога не еи опиталъ? Ако азъ нося въ джоба си захарь, но никога не съмъ я опиталъ, ще зная ли какво нЪщо е захарьта? Е, какво нещо е захарь¬та? Бръкна въ джоба си, кажа: ето на! Ами ти опиталъ ли си я? Не ми требва да я опитвамъ, азъ я имамъ въ джоба си. Е, какво нещо е до-бродетельта? Бръкни въ джоба ми. Джобовете на сегашния светъ сж пълни съ добродетели, п като ги бутнешъ, изваждатъ ги. Не, не, въ моя джобъ вие не може да намерите нито една бучка захарь, но като дойдете въ моя домъ, ако сте жадни, като ви дамъ една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе нема да видите захарьта. Всичката моя захарь е потопена въ водата. Ние не можеаъ да туримъ добродетель¬та въ джоба си. Ни, не можете да я турите въ джоба си, нито може да я отделите отъ живота си. Добродетельта е непреривно свър¬зана с ъ самия животъ, не може да се отде¬ли отъ нзго. Ако пекой иска да отдели доброде-тельта отъ живота, той що си причини най-голе- мото нещастие. Некой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това,
+
Сега ще ви запитам: добродетелта сама по себе си туря ли вериги? - Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав. Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност, в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? - Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърце и в човешкия ум.  
което сте направили е добро, повикайте единъ вашъ приятель, дайте му да пие малко отъ вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволенъ, рад¬вайте се на това, че вашата добродЪтель е вжтрЪ въ вашия животъ. Да определя мисъльта си по- конкретно. Питамъ сега: кое положение е по добро? Дойдешъ у дома, нагостя те, и сл4дъ като те на- гостя, да кажа въ себч си: е, да си отиде този човекъ, не го пскамъ повече. Или като ми дой¬дешъ на гости и те нагостя добре, да ти кажа; радвамъ се, че дойде. Какъ сж децата, жената? А пе слЪдъ като разбогатЪете да ви кажа: рад¬вамъ се, чн дойдохте, приятно ми е. Защо? За¬щото като сте разбогатели, има какво да взема отъ васъ. Не, въ истинската добродЪ^ель и Божия Лю¬бовь, като дойдешъ при мене, азъ требва да ио- чувствувамъ една радость и да си кажа: благодаря, че тозп прпятель ми дойде днесъ на гости. Да чувствуваме, че посещението на единъ лой при- ятель е посещение отъ Бога. Това е истинското пожелание, което требва да храня къмъ всеки едного отъ васъ. Не да ви казвамъ въ очитЪ, че се много радвамъ, за дето дойдохте въ кжщата ми, но като излезете отъ моя домъ, да съ обърна къмъ Бога и да благодаря, а вие да почувству¬вате единъ вжтрйшенъ мпръ, една дълбока ра- досгь Тъй да почувствувате това посещение, като че Богъ ви е носбтилъ. Защо? Защото моите отношения къмъ Бога сж правилни, и отношенията ка Бога между насъ сж правилни. Азъ съмъ забе- л4залъ, дойде не кой да ме носЬти, но некога не- мамъ физическа възможность да го приема, на зе¬мята сме, и той като си излезе, остава недоволепъ, махне така съ ржка. Той требва да си каже: азъ съмъ иного доволенъ, благодаря на Господа, че Учительтъ днесъ не ме прие. Амп защо сте недо¬волни? Мислите ли, че ако азъ излаза при васъ, мога да ви дамъ това което искате? И безъ да излЪза при васъ, пакъ мога да ви дамъ това. което искате. Ами че азъ имамъ копчета. Бутна едно копче, и почва да тече отъ него. Требва ли да ви дамъ чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия отъ тази вода? Не само една чаша, ио и хиляди чаши можете да пиете. Щомъ сте дошли до таза чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щомъ пиете азъ ще кажа: тия ученици сж много умни, и Госиодъ бла¬говоли къмъ т4хъ.  
+
 
Това е външната страна на живота. И зада¬чата въ живота ни е да бждемъ доволни въ да- 2"нля момептъ, и като се обърнемъ къмъ Господа, да кажемъ: Господи, ние сме благодарни отъ всичко. Тона е цЪльта ми, къмъ която искамъ да насоча ума ви. Това и правилната философия, която раз¬решава всички въпроси. Ти са търговецъ, взгубилъ си нЬщо. Благодари за тона. Туй, които си загу- билъ, то не е загубено, то е една печалба. Да ка¬жемъ, че ти си жена. Мжжъ ти не те приема до¬бре нагрубява те. Че това е едно добро положе¬ние Ами че какъ! Той ти казва: ти целнятъ день ходишъ, кадето требва и пе требва, )бякаляшъ тукъ-тамъ. Защо не се връщашъ дома см.? Защо хойкатъ толкова? Ти ще му кажешъ; какъ см Ьешъ да ми казвашъ така? Ами че неко си казва какво¬то иска! Ти се сири и си кажи: чакай да видя, какво иска да ми каже Госнодъ днесъ чрезъ устата на моя възлюбенъ. Азъ казвамъ така: има възлю¬бени, които вършатъ волята Божия. Има възлю¬бени, които не вършатъ волята Божия. Има въз¬любени, които сж добри и разумни. Има възлюбени, които не сж добри и разумни. Ако твоятъ възлю¬бенъ е разуменъ, той нема да ти каже, защо хо¬дишъ да хойкашх, но ще ти каже: азъ се безно- кояхъ за тебе, обаче като те видехь, уснокоихъ ■се и се радвамъ много, че се върна въ кжщи.
+
Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света! За какво можеш да бъдеш отговорен? - Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал, за доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! И един ден, когато достигнете до положение да видите какво нещо е Божията Добродетел, вие ще разберете в какво седи доброто на живота.  
Жената — сжщо. Докато мжжътъ го нйма, тя дига шумъ, но като сп дойде, казва: много се радвамъ, че дойде; б^хъ започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече.
+
 
Гледамъ н'Ькои критикуватъ, казватъ: тия уче¬ници не живЬятъ ио Бога. Я ми кажете, какъвъ е вашиятъ идеалъ! Азъ ви казвамъ: има само единъ начинъ за живеене по Бога. Като видя единъ уче- нпкъ, да ми стане тъй приятно! Не сж погрЪшкитЪ, които трЪбва да видя въ него. НЪма какво да го подозирамъ. Всеки ученикъ си има една слаба стра¬на. Некой върви бавно, като охлювъ. Требва ли да го осжждам;ь? Ще го погаля, ще му кажа: н4ма нищо. Той ще ми каже: сега азъ съмъ като охлювъ, имамъ врЪпятствия, ржц-Ь нбмамъ, крака нЪмамъ, но очите ми сж високо. Единъ день, когато ми пзрастнатъ ржцЪтЪ и краката, ти ще видишъ ка¬къвъ ученикъ може да стапе отъ мене! Сега да приведа този символъ. Когато единъ ученикъ раз¬бере Правдата въ абсолютната смисъль, неговите ржце сж израснали вече. Когато единъ уч"нпкь разбере Добродетельта въ абсолютната смисъль, неговите крака сж израсналп вече, и той може да ходи Това значи да инашъ ржце и крака, и съ гЬхъ да разрЪшавашъ въпросите. Сега ти сп тъ- женъ, животътъ ти се обезсмислила. Ами защо? Богъ е Любовь Светътъ е иъленъ съ благородни сърца. Не мислете, че само грешници има въ све- та! Добрите хора въ света нреобладаватъ, т'Ь госиодарствуватъ, но не се нроявяватъ. Сега н^кои казватъ: светътъ е станалъ логаъ. Не, лошите хора, въ сравнение съ добрите, сж по малко, но понеже те се нроявяватъ, то се виждатъ навсекжде и техната миризма се разнася навсекжде. Добрите хора господствуватъ въ света. Знаете ли това? Сега на васъ требва да ви държа цела проповедь, да ви доказвамъ, че сте добри. Некой казва: азъ съмъ толкова добъръ! Не. не казвай тъй. но кажи: Богъ, който живее въ мене е добъръ и добродетеленъ. Единъ плодъ, които е ночналъ да зрее на слън¬чевата светлина, не може да бжде лошъ. Една душа, въ която Богъ изпраща своята светлина, не може да бжде лоша.
+
Ако ви задам един въпрос: по кой начин може да се направи вашият живот щастлив, какво бихте отговорили? Всички искате да бъдете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бъде щастлив, задоволителен, такъв какъвто го искате? В света няма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат, кой е истинският начин или истинският път за щастие. Вие някой път може да слушате някоя моя проповед и да мислите, че днес може да се разреши въпроса, как можем да бъдем щастливи. И вие казвате: Учителят казва така, еди-кой си проповедник каза така, еди-кой си учен, философ казва така, Христос казва така. Казано, казано, но във всичко това трябва приложение.  
Сега, ние се намираме въ съборните дни. Вс/Ька година имаме съборъ. Какво нещо е събо- рътъ? Съборътъ може да го правятъ добрите и разумните души. Когато си събератъ лоши хора съборъ има ли? — Нема съборъ. Онези, които жи- веятъ въ Любовьта, може да наиравятъ съборъ. Онези, които живеятъ въ Мждростьта, може да нанравятъ съборъ. ОнЯзи, които живЪятъ въ Исти¬ната, може да нанравятъ съборъ. ои&зи, които жи- нЪягь въ Правдата, може да нанравятъ съборъ ОнЪзп, които жив-Ьятъ въ Добродетельта, може да нанр вятъ съборъ. А онЪзи, които не живЪятъ въ тия добродетели, за тЪхъ никакъвъ съборъ не сх- вхадлулва. \п.«»\ъ жиа^иъ въ закона
+
 
на Любовьта, пие сме. на съборъ.
+
Да кажем, че имате предложението „аз ходя". Тия две думи, според правилата на граматиката, нали трябва да се съпоставят правилно? Можем да кажем „аз ходя", или „ходя аз". Можем да кажем „нося аз", или „аз нося". Граматически кое е по-право? - Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „аз нося", „аз ходя" е по-право от „нося аз", „ходя аз"? Трябва да знаете отношенията на нещата в живата природа. Запример, какво ще кажете, отде идва светлината, отдолу нагоре, или отгоре надолу? Светлината идва отгоре надолу, т.е. от главата и слиза към краката. Значи, в природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката.  
&дш\ъ день Вогъ ще. «и изведе отъ този ев'Ьтъ и ще ви запознае съ онйзи братя, които вие не знаете. Н4кой пжть искате да знаете, ка¬кво пЪщо е небето. 1'уй считате за идеалъ. По-старали ли сте се да видите, какво нЪщо е небето, дали е мЪсто или състояние? Небето е общепие на разумни сжщества, които живЪятъ въ единение, които се радватъ единъ на другъ. и които не мо- гатъ единъ безъ другъ. Всички жив4ятъ за едного, и единъ жпвЪе за всички. Понеже т4 сж толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на не¬бето е най-красивата, и тяхното състояние е но възможность най-идеалното, което може да сжще- ств\ва. Общение на разумпи души! НЪма да правя никакви изводи да ви доказвамъ, че сте добри. Азъ зная, ч<- всинца - сте добри, но не сте проя¬ви. и своята добродЬтель. Всинца сте, разумпи, но не сте проявили своя 1а разумность. Вие чакате, като онези деца, по настроение, и казвате: ако имамъ настроение, ще го нанравя, Волътъ казва: „Азъ ще ора па господаря си когато ме бодне съ остенъ". Това значи настроение, но то не е законъ на свободата. Кие трЪбва да правимъ доброто безъ настроение.
+
 
Та, днесъ сме събрани за какво? Азъ диесъ ви събрахъ само за едно нравило. То е. първото и иай-важното правило. Когато ви дойде едииъ братъ или една сестра въ кжщи, които и да сж те, като си изл/Ьзатъ, да обърнете очите си на¬горе къмъ Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този братъ или тази сестра. Този день, неделниятъ, ви събрахъ само за това правило. НЬма по красиво правило отъ него! У васъ има особ па философия. Като ви дой¬де н^кой братъ, вие казвате: този братъ е до¬шълъ за парп при мене. Вие зте чудни! За нари дошълъ! Ами, ако онзи апашъ дойде въ кжщата ти съ своя револверъ и ти каже: хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: сла¬ва Богу, че съ малко се разправихъ. Е, този братъ дошълъ безъ револверъ и ти казва: моля ти се, братко дай ми нещо! Кое е по-хубаво, да дойде съ револверъ или безъ такъвъ? Не, въ закона на посещението най-първо има следното нещо: ако единъ братъ е дошълъ по волята Божия, той н^ма да вземе нищо, той ше даде нещо. Който посеща-ва той требва да внесе нещо. Това е истинското посещение. Щомъ посетя единъ домъ, требва да внеса нещо. Отивамъ ли да взема нещо, това не е посещение. Щомъ слънцето изгрева и ни посе¬щава, какво ирави то?—Дава ни своята светлина и не взима нищо.  
+
И тъй, като казвам „аз ходя", то значи аз, разумното ходя, т.е. това е движение, което аз мога да направя. Значи, ходя, това е резултат на аз, затова правилно е „аз ходя", а не „ходя аз". Сянката изобщо не може да ходи отпред. Някои ще кажат: да, при сегашните условия на земята, сянката някой път може да върви отзад напред, но напролет, когато слънцето се движи, сянката не е всякога отзад. Следователно, когато ние се движим към Бога, сянката е отзад, а когато се отдалечаваме от Бога, сянката е отпред. Аз съм казвал и друг път: щом човек се приближава към Бога, сянката е отзад, а щом се отдалечава от Бога, сянката е отпред.  
Днесъ пскамъ да направите едно иосещение по новото правило, безъ никакво изключение. Обе¬зателно ще го направите, но не ви заповедвамъ. Азъ ви казвамъ сега какъ да направите посеще¬нието — съ две вериги и съ товаръ, или безъ ве¬риги, но съ товаръ, или безъ вериги и безъ то¬варъ. Може да изберете едно отъ трите положения. Азъ всекога нредпочнталъ бозъ вериги и безъ товаръ. Та, казвамъ: отъ невидимия светъ, отъ Божествения светъ днесъ има издадена една за- поведь до учениците: да направите едно посеще¬ние безъ вериги и безъ товаръ. Този день ще отивете само на едно место, а не на две. На ед¬ното отъ васъ ще направите едно посещение. Сега ложе да кажете: Какво иска да каже Учительгь. Спм- волпчески ли говори, какъ да Го разберемъ?—11 буквално, н символически, и ио смисъль. Що по¬сетите днесъ никого — нищо повече, Е, предста¬вете си сега, че ще направите едно носещите, или пъкъ на васъ ви нанравятъ идно носЬщеиие. Като дойде този ириятель ири тебе, ти ще излЬ- зешъ и ще си кажешъ: защо е дошълъ? Не. той ще остави н^що у васъ, и при това най-хубавото. Ще направите туй. което не сте правили до сега. Ще занесете най-хуб;чюто н^що, което имате. Ако имашъ само една ябълка, нея можешъ да занесешъ, но най-хубавата.  
+
 
И тъй. днесъ ще направите най-малкия опитъ. Ще направите едно носЬщение, дбто обичате, дЬто се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви иопитамъ за посещението, което сте напра¬вили. КждЬто искате зьоже да отидете, било между приятели или вчншни, но носЬщение ще направите. Това е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, заприм^ръ, да я носЬтятъ 10 дру¬ги сестри. КждЬто отидете, за този день вие ще бждете пръвъ и послйденъ въ този домъ. Ще гле¬дате слЯдъ васъ да не дойде нЪкой другъ да развали работата, Не, вие ще бждете иръвъ и по- следенъ. Като си отидете, ще гледате работата вя да е завършена и за васъ, н за вашия братъ или вашата сестра, които сте посетили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи сж приятните задачи въ света. Тия трудности сж отзадъ, не сж отпредъ. Те ще вр тласкатъ. Това е едно налегане. Ще имате на- легане отзадъ, и колкото налегането е ио-голЬмо, толкови и движепието е по големо, и обратно. Раз-брахте ли правилото? Туй е свещено нравило
+
Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога. Запример, направиш едно добро и след това те сполети някое нещастие. Това показва, че ти се приближаваш към Бога. Щом помислиш да направиш едно добро и, без да си го извършил още, те сполети някое нещастие, ти се отдалечаваш от Бога. Кое е по-добро от двете положения? - Първото. Да допуснем, че ти занесеш някому храна, и след това те набият, или намислиш да занесеш някому храна, и преди да си я занесъл, те набият. Кое положение е по-добро? - Да те набият след като занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам след като съм направил доброто, а не преди това". Този е правилният процес. Сега, да се повърна към мисълта си. И тъй, празната стомна добродетел ли е? - Не е. Безсмисленият живот, който можем да водим, добродетел ли е? Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродетел ли е? - Не е. Вие имате следната опитност. Вярвате в Бога, седите и си казвате: колко съм радостен днес! Аз съм свързан с Бога. Какъв мир имам в душата си! Моята вяра, моят мир никой не може да го отнеме. Тъй разправяте на един ваш приятел, но до тебе седи друг един твой приятел, който те мушне малко. И ти го мушнеш. Ти го: защо ме мушкаш? И той те пита: защо ме мушкаш? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегнал един вол и го мушкаш, той ще те пита: Защо ме мушкаш? —Да вървиш напред, да ореш. Ако някой върви напред и ти го мушкаш, и той ще те пита, защо го мушкаш. Ти ще му отговориш: мушкам те, защото не вървиш в правия път. Туй мушкане разумно ли е? Значи, в този свят има задължения, юлар има,товар има на гърба ви. Това не е свобода, това не е убеждения. В такова положение не можем да бъдем свободни, и в такова положение не може да се прогресира. Волът, за да прогресира, трябва да го пуснете свободно в гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе тревицата. Само така той ще бъде поправен. Следователно, всеки човек трябва да се остави свободен от своите убеждения, за да се прояви неговата вътрешна инициатива към живота. Питам: ако вашият мир може да се отнеме тъй лесно, мир ли е това? Аз съм забелязал, у всинца ви става една рязка промяна. Запример, най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. Да кажем, че човек изгуби всичкото си материално състояние. Това трябва ли да го смути? Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не са привилегия, това са само условия за учене. В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам. А ние всинца изменяме на това положение и казваме; всички искаме да бъдем богати. Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав, като един глистей, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или, ако аз имам изкуството на един паяк, какво мога да направя? Една мрежа мога да направя, но никога не мога да съградя един салон като този. Колко милиони паяци трябва да се съединят, за да съградят един такъв салон? Мислите ли, че ако се съединят 1,000,000 паяци, та щяха да съградят един такъв салон? И 10,000 милиона, и 10 милиарда паяци да се съединят, пак не щяха да съградят един такъв салон. Следователно, не е в количеството на нещата.
Ние сме вече въ втората половина на годи¬ната. Правилата, които ще ви се даватъ за въ бждеще, ще бждатъ отъ другъ характеръ. И тъй, ще започнемъ отъ туй свещено нравило, съ туй посещение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пъкъ, ще си кажете* какъ го наиравихъ? Не се смущавайте! Като из¬лезете отъ единъ домъ, дето сте направали посе¬щението, не мислете какъ сте го направили. Следъ залезъ слънце, когато блеспатъ всички наши лампи по градовете, ще могатъ ли да се сравнятъ съ слънчевата светлина? Не, това сж само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посЬтите, е била тжжна, скръбна, животътъ й се безсмислилъ, и следъ като направите посещението тя се зарадва, и като дойде друга нЪкоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радость, миръ, той е първ ятъ. А този, който ..тнема ра- достьа, мира, той е послйдниятъ, който е дошълъ. Първиятъ требва да донеса радость, миръ отъ Бо¬жествения светъ. И тъй тези посещения ставатъ. Ако днесъ се отворятъ така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си.
+
 
Сега, коя е моята скрита мисъль, защо ви карамъ да направите това посещение? Азъ ви ка- рамъ да направите този опитъ, защото днесъ от¬горе ще ви посЬтятъ. Тия които дойдатъ отгоре да ви посетятъ, ще ви кажатъ: моля искаме да ни придружите да посбтимъ поне единъ домъ, да видимъ какъ жив4ятъ хората тукъ на земята! Ако направите това посещение, то ще бжде Божествено защото само когато Богъ присжтствува може да направите посещението. Човекъ не може да върши некое добро дело, ако Богъ не прис&тствува въ него. Проявата на всека добродетель, проявата на Бсека М&дрость, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който действува въ насъ. И ко¬гато Той действува, пие требва да се радваме, че Той е започналъ своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото нема по- голема сила отъ Него.  
+
Сега, някои се намирате в положението на един охлюв, други сте в положението на едно млекопитаещо, трети сте в положението на един човек. Много такива положения има в живота, в опитността на духовния живот, така че не мислете, че сте свободни. Аз бих желал някой от вас, който се счита свободен, да дойде при мене и да му дам една задача, от която да видите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободен е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че при сегашните условия само Бог е свободен, понеже Той е абсолютно силен. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всякога може да се вземе, и правата ни всякога могат да се ограничат. Ако ние сме при един силен господар, нашето положение абсолютно зависи от неговата добра воля, от неговия ум, от неговото сърце. Ще кажете: е в сегашния живот така се изразява свободата. Вашите кокошки свободни ли са? Положението на вашите кокошки напълно зависи от вас. Ако една от вашите кокошки влезе в курника, от кого зависи тя да излезе на другия ден от курника? - От вас зависи. Ако ние през вечерта сте се обърнали към Бога, и сте научили един велик закон, да не ядете кокошки, вашата кокошка на другия ден ще бъде жива. Тя ще каже: „Моят господар се е разкаял, и аз мога да живея свободно". Следователно и ние можем да живеем свободно. Но кога? Питам ви: господарят, който живее вътре във вас, разкаял ли се е? Ами, когато този ваш господар каже: аз ще му счупя главата, да ме познае кой съм - какъв е този господар? Значи, вие имате господар на главата си, той ви заповядва, и вие сте негов слуга. Ще кажете: аз живея по Бога, аз мога да бъда свободен. Не, при такъв господар вие сте толкова свободен, колкото са свободни и вашите кокошки в курника. Този господар ще ти каже: смажи му главата! Ти ще я смажеш и после ще кажеш: такива са условията на земята. Да, при такъв господар, такива са и условията. Питам тогава: колко господари имате вие?—Двама господари. Единият живее в главата ви. а другият - в стомаха. Главата и стомахът са седалища на тия господари. Това са техните дворци. както ги наричат тук на земята - Дворецът на земния човек е стомахът и по някой път той става големичък, разширява се. Щом този господар почне да управлява някъде, познава се. Кокошките крякат, агънцата блеят, жената плаче, децата - също, всички се разбягват. Гозбата е много хубаво направена, всичко е в ред и порядък, но всеки е турен на парила. И онзи мъж като си дойде, погледне от високо, пита жена си: как е ястието днес? - Много хубаво. И гледаш, тази жрица, по цял ден седи в кухнята. Някой път ние обвиняваме жените, че говорят. Не са виновни жените. И мъжете говорят. Всинца готвят. Въпросът трябва да се слага принципално. На какво готвят?—На огън. Културата в света ще дойде, когато почнем да готвим без огън, когато почнем да готвим без тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, вилици, ножове, въглища, огнища, това-онова, ще имаме култура като днешната.
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели екскурзианти отъ невидимия свЪтъ ще дойдатъ, ще нанравятъ едно посещение, и като се върнатъ на- задъ, нека иматъ едно добро възпоменание за васъ. Т4 помнятъ, и много нЪща помнятъ. Като дойдатъ единъ пжть, т4 ще дойдатъ и втори, и трети нжть. Като дойдатъ, т4 носятъ много хубави яЪща съ себе си. Писанието казва: „ДЪто е духътъ, тамъ е и свободата".
+
 
И тъп, за васъ е иотрЪбна една вжтр'Ьшна обнова. Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е по-^ ложение на двоумение, дали съмъ въ правия пжть или не. дали ще бжда спасенъ или не. Всичко това е надане — ставане, падане ставане. Такъвъ е животътъ, но има нЪщо по-хубаво и по-красиво въ свЯта. Единъ день ще видите, какво яйщо .е Бо¬жието лице, къмъ което ангелите отиравятъ по¬гледите си. Виждали ли сте онова лице, на което ех написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, отъ която изтича всич¬кото щастие, всичкото Блаженство въ свЪта? Ако единъ день бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали съ лице къмъ земята и бихте ка¬зали: Госноди, ние не извършихме Твоята воля.
+
Аз искам да ме разберете чисто духовно. Тези неща са символи само. Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някои цигани, и пак тенджерите да са в ума ви. Аз съм гледал някоя млада мома, която мечтае да се задоми, въздъхне и си каже: е, нямам си нито тенджера, нито огнище! Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и в продължение на 20 години толкова много неща си набавя, че едва с няколко коли може да ги пренесе. По този начин хората прогресират, прогресират и най-после казват: наредихме се вече. Да, къщата си наредиха, но умът си разредиха, сърцето си разредиха. Едно време се обичаха, а сега всичко имат в къщи, мир обаче нямат.
 +
 
 +
Някои хора вярват, че като се помолят на Бога, Господ изведнъж ще им даде мир. Не е ли смешно положението, да затворя някой път кепенците на прозорците си и да се моля да дойде светлината? Не, светлината всякога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нещо в света, което не се вика, не се купува. То е светлината. Има едно нещо в света, което не се придобива. То е любовта. Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовта! Който се стреми да я придобие, тя се изгубва. Любовта е в основата на живота. И малката Любов, и голямата Любов, която влиза в сърцето, еднакво действат. Вие сега чакате да дойде голямата Любов, да дойде Христос, че със своята слава да обгърне света. Никога! Питам туй положение вяли е? То е вярно само по отношение на онази пъпка, която се развива вътре в дървото. Когато пъпката е готова да цъфне, светлината ще се прояви, но това е един процес на растене. Ако тази пъпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъфне или не, светлината и в  двата случая е една и съща. Значи Бог в своето проявление, в своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие. Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося такъв голям товар! Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света, ще носим и празна, и пълна стомна. - Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел. Не страдаш ли за добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. До сега аз не съм срещнал някой човек, да каже: аз се много радвам, че пострадах. Всички казват: все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат? Е, много лесно.
 +
 
 +
Вие, като ученици, требва да разглеждате нещата разумно. Казвате: вижте онзи човек там как си е поправил положението! Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставен пръв министър на България и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо место, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно место. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? - Божието. Туй е теоретически, но щом дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете, коя жена от вас е благодарна от лошия мъж, който й е даден? Или кой мъж е благодарен от лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго - не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите, как си гугуцат! Аз зная мъже, които като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугуцат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена, и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря, или техният син да вземе тази дъщеря. Следователно, те съпоставят нещата тъй, както Бог не ги е съпоставил. Имаме две разумни същества, които не са съпоставени правилно. Ходя аз, значи следствието върви след причината.  
 +
 
 +
Сега за мене не е важно да изнася вашите недъзи. Целият свят, целият наш духовен живот е потопен в тия недъзи. Аз ви наблюдавам, и гледам по някой път, като направя едно предложение, вие казвате: е, това нещо само тъй се говори. Учителят иска само тъй да ни занимава, но и Той не може да го приложи. Не, Божественият живот трябва да се приложи абсолютно, няма никакво извинение, нито за мене, нито за вас. Който го приложи, Любовта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовта не може да дойде у него и няма да му се даде никаква сила. Има едно същество в света, което не може да се подкупи с нищо. Това същество е Бог. Него можем да го подкупим само по един начин. - Когато сме разумни и добри. Когато можем абсолютно да изпълним Неговата воля, Той е готов да направи всичко заради нас, но изгубим ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение. Не сме тъй силни да обърнем волята Божия в обратна посока.
 +
 
 +
Всички вие сте ученици, подвизавате се, всички сте кандидати за небето. Но ако ви попитат, какъв е смисълът на живота, ще кажете да станем безсмъртни, да бъдем граждани на царството Божие. Е, питам: какво изисква сега Бог от вас? Ще кажете: не знаем. Приложили ли сте туй, което Бог изисква от нас? Някой ще каже: аз зная. Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: ето на! Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена в водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели добродетелта от живота, той що си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте един ваш приятел, дайте му да пие малко от вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволен, радвайте се на това, че вашата добродетел е вътре във вашия живот. Да определя мисълта си по-конкретно. Питам сега: кое положение е по добро? Дойдеш у дома, нагостя те и след като те нагостя, да кажа в себе си: е, да си отиде този човек, не го искам повече. Или като ми дойдеш на гости и те нагостя добре, да ти кажа: радвам се, че дойде. Как са децата, жената? А не след като разбогатеете да ви кажа: радвам се, че дойдохте, приятно ми е. Защо? Защото като сте разбогатели, има какво да взема от вас. Не, в истинската добродетел и Божия Любов като дойдеш при мене, аз трябва да почувствам една радост и да си кажа: благодаря, че този приятел ми дойде днес на гости. Да чувстваме, че посещението на един мой приятел е посещение от Бога. Това е истинското пожелание, което трябва да храня към всеки едного от вас. Не да ви казвам в очите, че се много радвам, за дето дойдохте в къщата ми, но като излезете от моя дом, да се обърна към Бога и да благодаря, а вие да почувствате един вътрешен мир, една дълбока радост. Тъй да почувствате това посещение, като че Бог ви е посетил. Защо? - Защото моите отношения към Бога са правилни и отношенията на Бога между нас са правилни. Аз съм забелязал, дойде някой да ме посети, но някога нямам физическа възможност да го приема, на земята сме и той като си излезе, остава недоволен, махне така с ръка. Той трябва да си каже: аз съм много доволен, благодаря на Господа, че Учителят днес не ме прие. Ами защо сте недоволни? Мислите ли, че ако аз изляза при вас, мога да ви дам това, което искате? И без да изляза при вас, пак мога да ви дам това, което искате. Ами че аз имам копчета. Бутна едно копче и почва да тече от него. Трябва ли да ви дам чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия от тази вода? Не само една чаша, но и хиляди чаши можете да пиете. Щом сте дошли до таза чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щом пиете аз ще кажа: тия ученици са много умни и Господ благоволи към тях.  
 +
 
 +
Това е външната страна на живота. И задачата в живота ни е да бъдем доволни в дадения момент и като се обърнем към Господа, да кажем: Господи, ние сме благодарни от всичко. Това е целта ми, към която искам да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси. Ти си търговец, изгубил си нещо. Благодари за това. Туй, което си загубил, то не е загубено, то е една печалба. Да кажем, че ти си жена. Мъж ти не те приема добре, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че как! Той ти казва: ти целия ден ходиш, където трябва и не трябва, обикаляш тук-там. Защо не се връщаш дома си? Защо хойкаш толкова? Ти ще му кажеш: как смееш да ми казваш така? Ами че нека си казва, каквото иска! Ти се спри и си кажи: чакай да видя, какво иска да ми каже Господ днес чрез устата на моя възлюбен. Аз казвам така: има възлюбени, които вършат волята Божия. Има възлюбени, които не вършат волята Божия. Има възлюбени, които са добри и разумни. Има възлюбени, които не са добри и разумни. Ако твоят възлюбен е разумен, той няма да ти каже, защо ходиш да хойкаш, но ще ти каже: аз се безпокоях за тебе, обаче като те видех, успокоих се и се радвам много, че се върна в къщи. Жената - също. Докато мъжът го няма, тя дига шум, но като си дойде, казва: много се радвам, че дойде; бях започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече.
 +
 
 +
Гледам някои критикуват, казват: тия ученици не живеят по Бога. Я ми кажете, какъв е вашият идеал! Аз ви казвам: има само един начин за живеене по Бога. Като видя един ученик, да ми стане тъй приятно! Не са погрешките, които трябва да видя в него. Няма какво да го подозирам. Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно, като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израснат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! Сега да приведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютната смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите крака са израснали вече и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака, и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов. Светът е пълен с благородни сърца. Не мислете, че само грешници има в света! Добрите хора в света преобладават, те господарстват, но не се проявяват. Сега някои казват: светът е станал лош. Не, лошите хора в сравнение с добрите са по малко, но понеже те се проявяват, то се виждат навсякъде и тяхната миризма се разнася навсякъде. Добрите хора господстват в света. Знаете ли това? Сега на вас требва да ви държа цяла проповед, да ви доказвам, че сте добри. Някой казва: аз съм толкова добър! Не, не казвай тъй, но кажи: Бог, който живее в мене е добър и добродетелен. Един плод, които е почнал да зрее на слънчевата светлина, не може да бъде лош. Една душа, в която Бог изпраща своята светлина, не може да бъде лоша.
 +
 
 +
Сега, ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор. Какво нещо е съборът? Съборът може да го правят добрите и разумните души. Когато си съберат лоши хора събор има ли? - Няма събор. Онези, които живеят в Любовта, може да направят събор. Онези, които живеят в Мъдростта, може да направят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Онези, които живеят в Правдата, може да направят събор. Онези, които живеят в Добродетелта, може да направят събор. А онези, които не живеят в тия добродетели, за тях никакъв събор не съществува. Следователно, щом живеем в закона на Любовта, ние сме на събор.  
 +
 
 +
Един ден Бог ще ви изведе от този свят и ще ви запознае с онези братя, които вие не знаете. Някой път искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите, какво нещо е небето, дали е място или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродетел. Всинца сте, разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате, като онези деца, по настроение, и казвате: ако имам настроение, ще го направя.  Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен". Това значи настроение, но то не е закон на свободата. Ние трябва да правим доброто без настроение.
 +
 
 +
Та, днес сме събрани за какво? Аз днес ви събрах само за едно правило. То е първото и най-важното правило. Когато ви дойде един брат или една сестра в къщи, които и да са те, като си излязат, да обърнете очите си нагоре към Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този брат или тази сестра. Този ден, неделният, ви събрах само за това правило. Няма по красиво правило от него! У вас има особена философия. Като ви дойде някой брат, вие казвате: този брат е дошъл за пари при мене. Вие сте чудни! За пари дошъл! Ами, ако онзи апаш дойде в къщата ти с своя револвер и ти каже: хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: слава Богу, че с малко се разправих. Е, този брат дошъл без револвер и ти казва: моля ти се, братко дай ми нещо! Кое е по-хубаво, да дойде с револвер или без такъв? Не, в закона на посещението най-първо има следното нещо: ако един брат е дошъл по волята Божия, той няма да вземе нищо, той ще даде нещо. Който посещава, той трябва да внесе нещо. Това е истинското посещение. Щом посетя един дом, требва да внеса нещо. Отивам ли да взема нещо, това не е посещение. Щом слънцето изгрява и ни посещава, какво прави то? - Дава ни своята светлина и не взима нищо.  
 +
 
 +
Днес искам да направите едно посещение по новото правило, без никакво изключение. Обезателно ще го направите, но не ви заповядвам. Аз ви казвам сега как да направите посещението - с две вериги и с товар, или без вериги, но с товар, или без вериги и без товар. Може да изберете едно от трите положения. Аз всякога предпочитам без вериги и без товар. Та, казвам: от невидимия свят, от Божествения свят днес има издадена една заповед до учениците: да направите едно посещение без вериги и без товар. Този ден ще отивате само на едно място, а не на две. На едного от вас ще направите едно посещение. Сега може да кажете: Какво иска да каже Учителят. Символически ли говори, как да Го разберем? - И буквално, и символически, и по смисъл. Що посетите днес някого - нищо повече. Е, представете си сега, че ще направите едно посещение, или пък на вас ви направят едно посещение. Като дойде този приятел при тебе, ти ще излезеш и ще си кажеш: защо е дошъл? Не. Той ще остави нещо у вас, и при това най-хубавото. Ще направите туй, което не сте правили до сега. Ще занесете най-хубавото нещо, което имате. Ако имаш само една ябълка, нея можеш да занесеш, но най-хубавата.  
 +
 
 +
И тъй, днес ще направите най-малкия опит. Ще направите едно посещение, дето обичате, дето се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви попитам за посещението, което сте направили. Където искате може да отидете, било между приятели или външни, но посещение ще направите. Това е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, запример, да я посетят 10 други сестри. Където отидете, за този ден вие ще бъдете пръв и последен в този дом. Ще гледате след вас да не дойде някой друг да развали работата. Не, вие ще бъдете пръв и последен. Като си отидете, ще гледате работата ви да е завършена и за вас, и за вашия брат или вашата сестра, които сте посетили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи са приятните задачи в света. Тия трудности са отзад, не са отпред. Те ще ви тласкат. Това е едно налягане. Ще имате налягане отзад, и колкото налягането е по-голямо, толкова и движението е по голямо, и обратно. Разбрахте ли правилото? Туй е свещено нравило. Ние сме вече във втората половина на годината. Правилата, които ще ви се дават за в бъдеще, ще бъдат от друг характер. И тъй, ще започнем от туй свещено нравило, с туй посещение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пък, ще си кажете как го направих? Не се смущавайте! Като излезете от един дом, дето сте направили посещението, не мислете как сте го направили. След залез слънце, когато блеснат всички наши лампи по градовете, ще могат ли да се сравнят със слънчевата светлина? Не, това са само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посетите, е била тъжна, скръбна, животът й се обезсмислил и след като направите посещението тя се зарадва, и като дойде друга някоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радост, мир, той е първият. А този, който отнема радостта, мира, той е последният, който е дошъл. Първият трябва да донесе радост, мир от Божествения свят. И тъй тези посещения стават. Ако днес се отворят така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си.  
 +
 
 +
Сега, коя е моята скрита мисъл, защо ви карам да направите това посещение? Аз ви карам да направите този опит, защото днес отгоре ще ви посетят. Тия които дойдат отгоре да ви посетят, ще ви кажат: моля искаме да ни придружите да посетим поне един дом, да видим как живеят хората тук на земята! Ако направите това посещение, то ще бъде Божествено, защото само когато Бог присъства може да направите посещението. Човек не може да върши някое добро дело, ако Бог не присъства в него. Проявата на всека добродетел, проявата на Всяка Мъдрост, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който действа в нас. И когато Той действа, ние трябва да се радваме, че Той е започнал своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото нема по-голяма сила от Него.  
 +
 
 +
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели - екскурзианти от невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение, и като се върнат назад, нека имат едно добро възпоменание за вас. Те помнят, и много неща помнят. Като дойдат един път, те ще дойдат и втори, и трети път. Като дойдат, те носят много хубави неща със себе си. Писанието казва: „Дето е духът, там е и свободата".  
 +
 
 +
И тъй, за вас е потребна една вътрешна обнова. Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е положение на двоумение, дали съм в правия път или не, дали ще бъда спасен или не. Всичко това е падане - ставане, падане - ставане. Такъв е животът, но има нещо по-хубаво и по-красиво в света. Един ден ще видите, какво нещо е Божието лице, към което ангелите отправят погледите си. Виждали ли сте онова лице, на което са написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото Блаженство в света? Ако един ден бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали с лице към земята и бихте казали: Господи, ние не извършихме Твоята воля.

Текуща версия към 12:45, 24 август 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1924

КНИГА: Разумния живот

Работна среда на електронния архив


pdf за сверяване

КАЧЕСТВА НА РАЗУМНИЯ ЖИВОТ

24 август 1924 г


По какво се отличава разумният живот, или какви са качествата на разумния живот? По какво се отличава една пълна и една празна стомна, или по какво се отличава една здрава и една счупена стомна? Разумният човек в своите разсъждения, в своите заключения, в своите аналогии и подобия съпоставя нещата разумно, т.е. така ги съпоставя, че между тях да има известни съотношения.


Значи, здравата стомна задържа водата, счупената я пропуща. Казвам тогава: счупената стомна, в едно отношение, за ленивия човек е за предпочитане. Защо? - По-леко ще я носи. И за глупавия човек една счупена стомна е за предпочитане. Той казва: защо ми е здрава, пълна стомна? Тя е тежка. За разумния живот, обаче, пълната стомна е за предпочитане. Питам ви сега: можете ли вие да носите една пълна стомна, и вашата ръка да не почувства нейната пълнота, нейната тежест? Сега, някои от вас, като имат една добродетел, почват да се разкайват. Защо?


Защото като носят една добродетел, чувстват нейната тежест. Вие искате да бъдете добродетелни хора, без да почувствате тежестта на добродетелите. Като говоря за тежест на добродетелите, подразбирам, че всека добродетел си има своята ценност, и затуй в живота добродетелта ще ни причини една болка. От какво ще бъде тази болка? - Колкото и да е хубава една пълна стомна, като я носиш, ще ти дотежнее, ще я пренасяш от ръка в ръка и най-после ще кажеш: откъснаха ми се ръцете! Но после, след като си достигнал някъде и ожаднял, ще дигнеш стомната, ще глътнеш няколко капки и ще кажеш: е, хубава е тя! Следователно, неприятността, която изпитваш от тежестта на стомната, ще се сравни с ползата, която ще ти допринесе водата в нея.

Сега, мнозина от вас разбират добродетелта като нещо външно. Вие казвате: да бъде човек добър! Добродетелта никога не може да се прояви отвън. Тя е чисто духовно нещо. Тя не може да се обсеби, тя не може се завладее. Добродетелта е свободна в своите проявления, и който има добродетелта, в неговия живот има мир. Първото нещо: добродетелта носи мир, а мирът показва равновесието на духовния живот.

Ние трябва да схванем съотношенията на доброто и добродетелта към сегашния живот. Всинца искате да живеете. Добре, но животът не може да се изрази по един начин. Всеки един живот си има особена форма, в която в дадения случаи може да се прояви. Онзи охлюв, който виждате да пъпли, и той би желал да живее разумен живот, но природата му турила рога, турила му един малък товар, турила му и едно лигаво вещество. Питам сега: завидно ли е положението на охлюва? И той иска да живее, но утре го хванете, турите го в врялата вода, извадите го от неговата черупка, приемете го в стомаха си и казвате: тук ще живеете, а не там. Неговият живот минава във вашия. Вземете воли или кое и да е млекопитаещо. И те искат да живеят разумно, но може ли един вол да се освободи от своите рога, от своите копита. Всеки вол иска да живее културен живот, както и ние искаме, обаче човекът го хваща, туря му юлар на главата, туря му хомот, взима остена и цял ден го кара на нивата. Питам: туй положение на вола приятно ли е? - Не е приятно.

Казвате: такава е волята Божия. Не е такава волята Божия, такава е волята на човека. Волът казва: не е казано по цял ден да ора. Вие казвате: така е писал Господ. Никой не е чел някъде да е писано от Господа, че този вол трябва да оре на нивата. Никой не е чул гласа на Господа, тъй да каже. Добре, ние, разумните хора, които ходим на два крака и отправяме очите си към Бога, и ние искаме да живеем свободно, но и ние сме ограничени. В този живот има известни закони, които ни ограничават. Ти си млад, хванат те като войник във войската, дадат ти пушка и ти казват: ще отидеш да се биеш за отечеството си! Ще има музика, ще има барабан, и ти ще тръгнеш под такт, не както си искаш, но както ти заповядват: раз-два, раз-два. Ти ще кажеш: аз съм свободен, аз мога да правя каквото искам. Не, извадете от ума си това велико заблуждение! Аз някой път ще ви определя, какво нещо е свободата. До тогава, докато човек има известни задължения в света, той не е свободен. Има три вида задължения в света; Първото положение: да ходиш с две вериги на краката си и с товар на гърба си. Това аз наричам мъчение. Второто положение: без вериги на краката си, но с товар на гърба си. Това наричам задължение. Третото положение: без вериги на краката си, и без товар на гърба си. Това наричам свобода на движение.

Сега ще ви запитам: добродетелта сама по себе си туря ли вериги? - Не туря. Тогава, ако искате да наложите едно верую на ума на някой човек, не му ли туряте вериги? Ако чрез любовта, която проповядвате, искате да турите известни ограничения, известни връзки на някое сърце, на някоя душа, не туряте ли вериги? Где е разумността на вашия живот в такъв случай? С две вериги може ли да се ходи? Казвате: разбира се, че ще ходя. Да, тъй ще кажете, но като видите един човек с две вериги на краката си, ще кажете: този човек много медлено прогресира, той е много кекав. Че как ще прогресирам? Две вериги имам на краката си! Моята разумност, в дадения случай ми показва, че трябва да правя много малки стъпки. Старият дядо как ходи? - Бавно върви, той има две вериги на краката си. Ние му се смеем защо ходи така. Такова положение има в човешкото сърце и в човешкия ум.

Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с ония велики, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави, каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си. Да бъде човек отговорен, това е приятно нещо в света! За какво можеш да бъдеш отговорен? - Можеш да бъдеш отговорен за това, което Бог ти е дал, за доброто, което е вложил вътре в тебе. То е една велика ценност! И един ден, когато достигнете до положение да видите какво нещо е Божията Добродетел, вие ще разберете в какво седи доброто на живота.

Ако ви задам един въпрос: по кой начин може да се направи вашият живот щастлив, какво бихте отговорили? Всички искате да бъдете щастливи, но кой е истинският начин, по който животът ви може да бъде щастлив, задоволителен, такъв какъвто го искате? В света няма нито една философска система, която да е разрешила този въпрос. И може да се минат още много години, докато хората правилно разрешат, кой е истинският начин или истинският път за щастие. Вие някой път може да слушате някоя моя проповед и да мислите, че днес може да се разреши въпроса, как можем да бъдем щастливи. И вие казвате: Учителят казва така, еди-кой си проповедник каза така, еди-кой си учен, философ казва така, Христос казва така. Казано, казано, но във всичко това трябва приложение.

Да кажем, че имате предложението „аз ходя". Тия две думи, според правилата на граматиката, нали трябва да се съпоставят правилно? Можем да кажем „аз ходя", или „ходя аз". Можем да кажем „нося аз", или „аз нося". Граматически кое е по-право? - Аз нося, аз ходя. Защо? Как може да докажете, че „аз нося", „аз ходя" е по-право от „нося аз", „ходя аз"? Трябва да знаете отношенията на нещата в живата природа. Запример, какво ще кажете, отде идва светлината, отдолу нагоре, или отгоре надолу? Светлината идва отгоре надолу, т.е. от главата и слиза към краката. Значи, в природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога. То е най-близкото начало, което е вложено в Божественото естество на човека. Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката.

И тъй, като казвам „аз ходя", то значи аз, разумното ходя, т.е. това е движение, което аз мога да направя. Значи, ходя, това е резултат на аз, затова правилно е „аз ходя", а не „ходя аз". Сянката изобщо не може да ходи отпред. Някои ще кажат: да, при сегашните условия на земята, сянката някой път може да върви отзад напред, но напролет, когато слънцето се движи, сянката не е всякога отзад. Следователно, когато ние се движим към Бога, сянката е отзад, а когато се отдалечаваме от Бога, сянката е отпред. Аз съм казвал и друг път: щом човек се приближава към Бога, сянката е отзад, а щом се отдалечава от Бога, сянката е отпред.

Ако страданията в живота са отзад, човек се приближава към Бога, а щом страданията в живота са отпред, той се отдалечава от Бога. Запример, направиш едно добро и след това те сполети някое нещастие. Това показва, че ти се приближаваш към Бога. Щом помислиш да направиш едно добро и, без да си го извършил още, те сполети някое нещастие, ти се отдалечаваш от Бога. Кое е по-добро от двете положения? - Първото. Да допуснем, че ти занесеш някому храна, и след това те набият, или намислиш да занесеш някому храна, и преди да си я занесъл, те набият. Кое положение е по-добро? - Да те набият след като занесеш храната. Да, така е. И Писанието казва: „Ако страдам, да страдам след като съм направил доброто, а не преди това". Този е правилният процес. Сега, да се повърна към мисълта си. И тъй, празната стомна добродетел ли е? - Не е. Безсмисленият живот, който можем да водим, добродетел ли е? Не е. Едно разтревожено състояние, което имате, добродетел ли е? - Не е. Вие имате следната опитност. Вярвате в Бога, седите и си казвате: колко съм радостен днес! Аз съм свързан с Бога. Какъв мир имам в душата си! Моята вяра, моят мир никой не може да го отнеме. Тъй разправяте на един ваш приятел, но до тебе седи друг един твой приятел, който те мушне малко. И ти го мушнеш. Ти го: защо ме мушкаш? И той те пита: защо ме мушкаш? Защо се мушкате и двамата? Ако си впрегнал един вол и го мушкаш, той ще те пита: Защо ме мушкаш? —Да вървиш напред, да ореш. Ако някой върви напред и ти го мушкаш, и той ще те пита, защо го мушкаш. Ти ще му отговориш: мушкам те, защото не вървиш в правия път. Туй мушкане разумно ли е? Значи, в този свят има задължения, юлар има,товар има на гърба ви. Това не е свобода, това не е убеждения. В такова положение не можем да бъдем свободни, и в такова положение не може да се прогресира. Волът, за да прогресира, трябва да го пуснете свободно в гората, да си пие на свобода водицата, да си пасе тревицата. Само така той ще бъде поправен. Следователно, всеки човек трябва да се остави свободен от своите убеждения, за да се прояви неговата вътрешна инициатива към живота. Питам: ако вашият мир може да се отнеме тъй лесно, мир ли е това? Аз съм забелязал, у всинца ви става една рязка промяна. Запример, най-малките неща могат да ви смутят. Отвън може да стане едно смущение, но отвътре човек не трябва да се смущава. Да кажем, че човек изгуби всичкото си материално състояние. Това трябва ли да го смути? Това не е признак, че Бог не благоволява към него. Ще бъде смешно, ако ми снемат всичкия товар от гърба и аз да считам, че това е нещастие. Не, някой друг го взел на гърба си. Ако някой освободи вола от неговия товар, по отношение на вола това е една привилегия. Богатството и сиромашията, това не са привилегия, това са само условия за учене. В богатството се уча да раздавам, а в сиромашията се уча да придобивам. А ние всинца изменяме на това положение и казваме; всички искаме да бъдем богати. Богат може да бъде само добрият и разумният човек, който служи на Бога и Бог има доверие в него, всичко му дава на разположение. Е, питам: ако Бог не ни даде един отличен ум, ако Бог не ни даде едно отлично сърце, ако Бог не ни даде една силна воля, какво можем да направим? Ако аз съм слаб, хилав, като един глистей, ако Бог ме тури в една такава форма, какво мога да направя? Или, ако аз имам изкуството на един паяк, какво мога да направя? Една мрежа мога да направя, но никога не мога да съградя един салон като този. Колко милиони паяци трябва да се съединят, за да съградят един такъв салон? Мислите ли, че ако се съединят 1,000,000 паяци, та щяха да съградят един такъв салон? И 10,000 милиона, и 10 милиарда паяци да се съединят, пак не щяха да съградят един такъв салон. Следователно, не е в количеството на нещата.

Сега, някои се намирате в положението на един охлюв, други сте в положението на едно млекопитаещо, трети сте в положението на един човек. Много такива положения има в живота, в опитността на духовния живот, така че не мислете, че сте свободни. Аз бих желал някой от вас, който се счита свободен, да дойде при мене и да му дам една задача, от която да видите, че не сте свободни. Свободата подразбира абсолютна сила. Свободен е само онзи, който има абсолютна сила, и затуй ние казваме, че при сегашните условия само Бог е свободен, понеже Той е абсолютно силен. А понеже ние сме ограничени, щастието ни всякога може да се вземе, и правата ни всякога могат да се ограничат. Ако ние сме при един силен господар, нашето положение абсолютно зависи от неговата добра воля, от неговия ум, от неговото сърце. Ще кажете: е в сегашния живот така се изразява свободата. Вашите кокошки свободни ли са? Положението на вашите кокошки напълно зависи от вас. Ако една от вашите кокошки влезе в курника, от кого зависи тя да излезе на другия ден от курника? - От вас зависи. Ако ние през вечерта сте се обърнали към Бога, и сте научили един велик закон, да не ядете кокошки, вашата кокошка на другия ден ще бъде жива. Тя ще каже: „Моят господар се е разкаял, и аз мога да живея свободно". Следователно и ние можем да живеем свободно. Но кога? Питам ви: господарят, който живее вътре във вас, разкаял ли се е? Ами, когато този ваш господар каже: аз ще му счупя главата, да ме познае кой съм - какъв е този господар? Значи, вие имате господар на главата си, той ви заповядва, и вие сте негов слуга. Ще кажете: аз живея по Бога, аз мога да бъда свободен. Не, при такъв господар вие сте толкова свободен, колкото са свободни и вашите кокошки в курника. Този господар ще ти каже: смажи му главата! Ти ще я смажеш и после ще кажеш: такива са условията на земята. Да, при такъв господар, такива са и условията. Питам тогава: колко господари имате вие?—Двама господари. Единият живее в главата ви. а другият - в стомаха. Главата и стомахът са седалища на тия господари. Това са техните дворци. както ги наричат тук на земята - Дворецът на земния човек е стомахът и по някой път той става големичък, разширява се. Щом този господар почне да управлява някъде, познава се. Кокошките крякат, агънцата блеят, жената плаче, децата - също, всички се разбягват. Гозбата е много хубаво направена, всичко е в ред и порядък, но всеки е турен на парила. И онзи мъж като си дойде, погледне от високо, пита жена си: как е ястието днес? - Много хубаво. И гледаш, тази жрица, по цял ден седи в кухнята. Някой път ние обвиняваме жените, че говорят. Не са виновни жените. И мъжете говорят. Всинца готвят. Въпросът трябва да се слага принципално. На какво готвят?—На огън. Културата в света ще дойде, когато почнем да готвим без огън, когато почнем да готвим без тенджери. Има ли тенджери, има ли паници, вилици, ножове, въглища, огнища, това-онова, ще имаме култура като днешната.

Аз искам да ме разберете чисто духовно. Тези неща са символи само. Вие може да нямате тенджери в къщата си, нито вилици и паници, нито огнище, да сте като някои цигани, и пак тенджерите да са в ума ви. Аз съм гледал някоя млада мома, която мечтае да се задоми, въздъхне и си каже: е, нямам си нито тенджера, нито огнище! Но като се ожени, набави си тенджери, паници, вилици, лъжици и в продължение на 20 години толкова много неща си набавя, че едва с няколко коли може да ги пренесе. По този начин хората прогресират, прогресират и най-после казват: наредихме се вече. Да, къщата си наредиха, но умът си разредиха, сърцето си разредиха. Едно време се обичаха, а сега всичко имат в къщи, мир обаче нямат.

Някои хора вярват, че като се помолят на Бога, Господ изведнъж ще им даде мир. Не е ли смешно положението, да затворя някой път кепенците на прозорците си и да се моля да дойде светлината? Не, светлината всякога е текла. Тя не идва, не се вика, не се купува. Има едно нещо в света, което не се вика, не се купува. То е светлината. Има едно нещо в света, което не се придобива. То е любовта. Тя тече. Не се стремете да придобиете Любовта! Който се стреми да я придобие, тя се изгубва. Любовта е в основата на живота. И малката Любов, и голямата Любов, която влиза в сърцето, еднакво действат. Вие сега чакате да дойде голямата Любов, да дойде Христос, че със своята слава да обгърне света. Никога! Питам туй положение вяли е? То е вярно само по отношение на онази пъпка, която се развива вътре в дървото. Когато пъпката е готова да цъфне, светлината ще се прояви, но това е един процес на растене. Ако тази пъпка е готова да израсне, тя ще израсне, но дали ще цъфне или не, светлината и в двата случая е една и съща. Значи Бог в своето проявление, в своята Любов и сега, и в миналото, и в бъдещето е един и същ. В Него няма еднообразие. И стремежът на този Господ, на Когото служим, е да ни направи всички щастливи. Защо? - Защото Той сам по себе си е щастлив. За този си стремеж Той някой път ни причинява най-големите нещастия, за да ни причини щастие. Запример, някой път ние сме щастливи, че носим една счупена стомна, но не е право това. Казвате: аз не съм толкова будала, да нося онази стомна пълна с вода, да нося такъв голям товар! Но като навлезете в онази пустиня, като нагазите в онази горещина, онзи, който носи пълната стомна, пийне си малко вода, накваси си гърлото, а онзи, който носи празната стомна, казва: мене ми беше леко на ръката, а сега ми е тежко на гърлото. Другият казва: мене ми беше тежко на ръката, но сега ми е леко на гърлото. Тъй че ние не можем да избегнем известни опитности, известни порядки в света, ще носим и празна, и пълна стомна. - Човек, който носи добродетелта е като една бременна жена, той трябва да страда за тази добродетел. Не страдаш ли за добродетелта, която имаш, ти си безплоден човек. Ако вие искате да минете живота си без страдания, вие ще бъдете безплодни хора. До сега аз не съм срещнал някой човек, да каже: аз се много радвам, че пострадах. Всички казват: все на мене ли се дадоха тези страдания, кога ще се махнат? Е, много лесно.

Вие, като ученици, требва да разглеждате нещата разумно. Казвате: вижте онзи човек там как си е поправил положението! Кой си е поправил положението? Това е една самоизмама. Какви съотношения има между онзи, който е поставен пръв министър на България и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо место, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно место. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? - Божието. Туй е теоретически, но щом дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете, коя жена от вас е благодарна от лошия мъж, който й е даден? Или кой мъж е благодарен от лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго - не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите, как си гугуцат! Аз зная мъже, които като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугуцат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена, и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря, или техният син да вземе тази дъщеря. Следователно, те съпоставят нещата тъй, както Бог не ги е съпоставил. Имаме две разумни същества, които не са съпоставени правилно. Ходя аз, значи следствието върви след причината.

Сега за мене не е важно да изнася вашите недъзи. Целият свят, целият наш духовен живот е потопен в тия недъзи. Аз ви наблюдавам, и гледам по някой път, като направя едно предложение, вие казвате: е, това нещо само тъй се говори. Учителят иска само тъй да ни занимава, но и Той не може да го приложи. Не, Божественият живот трябва да се приложи абсолютно, няма никакво извинение, нито за мене, нито за вас. Който го приложи, Любовта може да дойде у него, а който не го приложи, Любовта не може да дойде у него и няма да му се даде никаква сила. Има едно същество в света, което не може да се подкупи с нищо. Това същество е Бог. Него можем да го подкупим само по един начин. - Когато сме разумни и добри. Когато можем абсолютно да изпълним Неговата воля, Той е готов да направи всичко заради нас, но изгубим ли това, ние изгубваме всичкото Негово благоволение. Не сме тъй силни да обърнем волята Божия в обратна посока.

Всички вие сте ученици, подвизавате се, всички сте кандидати за небето. Но ако ви попитат, какъв е смисълът на живота, ще кажете да станем безсмъртни, да бъдем граждани на царството Божие. Е, питам: какво изисква сега Бог от вас? Ще кажете: не знаем. Приложили ли сте туй, което Бог изисква от нас? Някой ще каже: аз зная. Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: ето на! Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена в водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели добродетелта от живота, той що си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте един ваш приятел, дайте му да пие малко от вашата вода, да опита тази сладчина. Ако той е доволен, радвайте се на това, че вашата добродетел е вътре във вашия живот. Да определя мисълта си по-конкретно. Питам сега: кое положение е по добро? Дойдеш у дома, нагостя те и след като те нагостя, да кажа в себе си: е, да си отиде този човек, не го искам повече. Или като ми дойдеш на гости и те нагостя добре, да ти кажа: радвам се, че дойде. Как са децата, жената? А не след като разбогатеете да ви кажа: радвам се, че дойдохте, приятно ми е. Защо? Защото като сте разбогатели, има какво да взема от вас. Не, в истинската добродетел и Божия Любов като дойдеш при мене, аз трябва да почувствам една радост и да си кажа: благодаря, че този приятел ми дойде днес на гости. Да чувстваме, че посещението на един мой приятел е посещение от Бога. Това е истинското пожелание, което трябва да храня към всеки едного от вас. Не да ви казвам в очите, че се много радвам, за дето дойдохте в къщата ми, но като излезете от моя дом, да се обърна към Бога и да благодаря, а вие да почувствате един вътрешен мир, една дълбока радост. Тъй да почувствате това посещение, като че Бог ви е посетил. Защо? - Защото моите отношения към Бога са правилни и отношенията на Бога между нас са правилни. Аз съм забелязал, дойде някой да ме посети, но някога нямам физическа възможност да го приема, на земята сме и той като си излезе, остава недоволен, махне така с ръка. Той трябва да си каже: аз съм много доволен, благодаря на Господа, че Учителят днес не ме прие. Ами защо сте недоволни? Мислите ли, че ако аз изляза при вас, мога да ви дам това, което искате? И без да изляза при вас, пак мога да ви дам това, което искате. Ами че аз имам копчета. Бутна едно копче и почва да тече от него. Трябва ли да ви дам чашка? Сега вие ще кажете: моля, питайте Учителя, благоволява ли да пия от тази вода? Не само една чаша, но и хиляди чаши можете да пиете. Щом сте дошли до таза чешма, може да пиете колкото чашки искате. Щом пиете аз ще кажа: тия ученици са много умни и Господ благоволи към тях.

Това е външната страна на живота. И задачата в живота ни е да бъдем доволни в дадения момент и като се обърнем към Господа, да кажем: Господи, ние сме благодарни от всичко. Това е целта ми, към която искам да насоча ума ви. Това е правилната философия, която разрешава всички въпроси. Ти си търговец, изгубил си нещо. Благодари за това. Туй, което си загубил, то не е загубено, то е една печалба. Да кажем, че ти си жена. Мъж ти не те приема добре, нагрубява те. Че това е едно добро положение. Ами че как! Той ти казва: ти целия ден ходиш, където трябва и не трябва, обикаляш тук-там. Защо не се връщаш дома си? Защо хойкаш толкова? Ти ще му кажеш: как смееш да ми казваш така? Ами че нека си казва, каквото иска! Ти се спри и си кажи: чакай да видя, какво иска да ми каже Господ днес чрез устата на моя възлюбен. Аз казвам така: има възлюбени, които вършат волята Божия. Има възлюбени, които не вършат волята Божия. Има възлюбени, които са добри и разумни. Има възлюбени, които не са добри и разумни. Ако твоят възлюбен е разумен, той няма да ти каже, защо ходиш да хойкаш, но ще ти каже: аз се безпокоях за тебе, обаче като те видех, успокоих се и се радвам много, че се върна в къщи. Жената - също. Докато мъжът го няма, тя дига шум, но като си дойде, казва: много се радвам, че дойде; бях започнала да се тревожа за тебе, но всичко ми мина вече.

Гледам някои критикуват, казват: тия ученици не живеят по Бога. Я ми кажете, какъв е вашият идеал! Аз ви казвам: има само един начин за живеене по Бога. Като видя един ученик, да ми стане тъй приятно! Не са погрешките, които трябва да видя в него. Няма какво да го подозирам. Всеки ученик си има една слаба страна. Някой върви бавно, като охлюв. Трябва ли да го осъждам? Ще го погаля, ще му кажа: няма нищо. Той ще ми каже: сега аз съм като охлюв, имам препятствия, ръце нямам, крака нямам, но очите ми са високо. Един ден, когато ми израснат ръцете и краката, ти ще видиш какъв ученик може да стане от мене! Сега да приведа този символ. Когато един ученик разбере Правдата в абсолютната смисъл, неговите ръце са израснали вече. Когато един ученик разбере Добродетелта в абсолютната смисъл, неговите крака са израснали вече и той може да ходи. Това значи да имаш ръце и крака, и с тях да разрешаваш въпросите. Сега ти си тъжен, животът ти се обезсмислил. Ами защо? Бог е Любов. Светът е пълен с благородни сърца. Не мислете, че само грешници има в света! Добрите хора в света преобладават, те господарстват, но не се проявяват. Сега някои казват: светът е станал лош. Не, лошите хора в сравнение с добрите са по малко, но понеже те се проявяват, то се виждат навсякъде и тяхната миризма се разнася навсякъде. Добрите хора господстват в света. Знаете ли това? Сега на вас требва да ви държа цяла проповед, да ви доказвам, че сте добри. Някой казва: аз съм толкова добър! Не, не казвай тъй, но кажи: Бог, който живее в мене е добър и добродетелен. Един плод, които е почнал да зрее на слънчевата светлина, не може да бъде лош. Една душа, в която Бог изпраща своята светлина, не може да бъде лоша.

Сега, ние се намираме в съборните дни. Всяка година имаме събор. Какво нещо е съборът? Съборът може да го правят добрите и разумните души. Когато си съберат лоши хора събор има ли? - Няма събор. Онези, които живеят в Любовта, може да направят събор. Онези, които живеят в Мъдростта, може да направят събор. Онези, които живеят в Истината, може да направят събор. Онези, които живеят в Правдата, може да направят събор. Онези, които живеят в Добродетелта, може да направят събор. А онези, които не живеят в тия добродетели, за тях никакъв събор не съществува. Следователно, щом живеем в закона на Любовта, ние сме на събор.

Един ден Бог ще ви изведе от този свят и ще ви запознае с онези братя, които вие не знаете. Някой път искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите, какво нещо е небето, дали е място или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродетел. Всинца сте, разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате, като онези деца, по настроение, и казвате: ако имам настроение, ще го направя. Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен". Това значи настроение, но то не е закон на свободата. Ние трябва да правим доброто без настроение.

Та, днес сме събрани за какво? Аз днес ви събрах само за едно правило. То е първото и най-важното правило. Когато ви дойде един брат или една сестра в къщи, които и да са те, като си излязат, да обърнете очите си нагоре към Бога и да кажете: Господи, много ти благодаря, че ми изпрати този брат или тази сестра. Този ден, неделният, ви събрах само за това правило. Няма по красиво правило от него! У вас има особена философия. Като ви дойде някой брат, вие казвате: този брат е дошъл за пари при мене. Вие сте чудни! За пари дошъл! Ами, ако онзи апаш дойде в къщата ти с своя револвер и ти каже: хайде, скоро отваряй! Скоро давай това-онова! И вие изваждате сандъка си, давате каквото ви иска и казвате: слава Богу, че с малко се разправих. Е, този брат дошъл без револвер и ти казва: моля ти се, братко дай ми нещо! Кое е по-хубаво, да дойде с револвер или без такъв? Не, в закона на посещението най-първо има следното нещо: ако един брат е дошъл по волята Божия, той няма да вземе нищо, той ще даде нещо. Който посещава, той трябва да внесе нещо. Това е истинското посещение. Щом посетя един дом, требва да внеса нещо. Отивам ли да взема нещо, това не е посещение. Щом слънцето изгрява и ни посещава, какво прави то? - Дава ни своята светлина и не взима нищо.

Днес искам да направите едно посещение по новото правило, без никакво изключение. Обезателно ще го направите, но не ви заповядвам. Аз ви казвам сега как да направите посещението - с две вериги и с товар, или без вериги, но с товар, или без вериги и без товар. Може да изберете едно от трите положения. Аз всякога предпочитам без вериги и без товар. Та, казвам: от невидимия свят, от Божествения свят днес има издадена една заповед до учениците: да направите едно посещение без вериги и без товар. Този ден ще отивате само на едно място, а не на две. На едного от вас ще направите едно посещение. Сега може да кажете: Какво иска да каже Учителят. Символически ли говори, как да Го разберем? - И буквално, и символически, и по смисъл. Що посетите днес някого - нищо повече. Е, представете си сега, че ще направите едно посещение, или пък на вас ви направят едно посещение. Като дойде този приятел при тебе, ти ще излезеш и ще си кажеш: защо е дошъл? Не. Той ще остави нещо у вас, и при това най-хубавото. Ще направите туй, което не сте правили до сега. Ще занесете най-хубавото нещо, което имате. Ако имаш само една ябълка, нея можеш да занесеш, но най-хубавата.

И тъй, днес ще направите най-малкия опит. Ще направите едно посещение, дето обичате, дето се разбирате. Идущата седмица ще ви събера и ще ви попитам за посещението, което сте направили. Където искате може да отидете, било между приятели или външни, но посещение ще направите. Това е една задача. Да не направите така, обаче, че една сестра, запример, да я посетят 10 други сестри. Където отидете, за този ден вие ще бъдете пръв и последен в този дом. Ще гледате след вас да не дойде някой друг да развали работата. Не, вие ще бъдете пръв и последен. Като си отидете, ще гледате работата ви да е завършена и за вас, и за вашия брат или вашата сестра, които сте посетили. Тази задача е трудна действително, но може да се разреши. Трудните задачи са приятните задачи в света. Тия трудности са отзад, не са отпред. Те ще ви тласкат. Това е едно налягане. Ще имате налягане отзад, и колкото налягането е по-голямо, толкова и движението е по голямо, и обратно. Разбрахте ли правилото? Туй е свещено нравило. Ние сме вече във втората половина на годината. Правилата, които ще ви се дават за в бъдеще, ще бъдат от друг характер. И тъй, ще започнем от туй свещено нравило, с туй посещение. Но вие ще кажете: дали мога да го направя? Като го направите пък, ще си кажете как го направих? Не се смущавайте! Като излезете от един дом, дето сте направили посещението, не мислете как сте го направили. След залез слънце, когато блеснат всички наши лампи по градовете, ще могат ли да се сравнят със слънчевата светлина? Не, това са само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посетите, е била тъжна, скръбна, животът й се обезсмислил и след като направите посещението тя се зарадва, и като дойде друга някоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радост, мир, той е първият. А този, който отнема радостта, мира, той е последният, който е дошъл. Първият трябва да донесе радост, мир от Божествения свят. И тъй тези посещения стават. Ако днес се отворят така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си.

Сега, коя е моята скрита мисъл, защо ви карам да направите това посещение? Аз ви карам да направите този опит, защото днес отгоре ще ви посетят. Тия които дойдат отгоре да ви посетят, ще ви кажат: моля искаме да ни придружите да посетим поне един дом, да видим как живеят хората тук на земята! Ако направите това посещение, то ще бъде Божествено, защото само когато Бог присъства може да направите посещението. Човек не може да върши някое добро дело, ако Бог не присъства в него. Проявата на всека добродетел, проявата на Всяка Мъдрост, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който действа в нас. И когато Той действа, ние трябва да се радваме, че Той е започнал своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото нема по-голяма сила от Него.

И тъй, сега да ви кажа: тия приятели - екскурзианти от невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение, и като се върнат назад, нека имат едно добро възпоменание за вас. Те помнят, и много неща помнят. Като дойдат един път, те ще дойдат и втори, и трети път. Като дойдат, те носят много хубави неща със себе си. Писанието казва: „Дето е духът, там е и свободата".

И тъй, за вас е потребна една вътрешна обнова. Тъй, както до сега сте вървели, то е било хубаво, но то е едно шаткаво положение, то е положение на двоумение, дали съм в правия път или не, дали ще бъда спасен или не. Всичко това е падане - ставане, падане - ставане. Такъв е животът, но има нещо по-хубаво и по-красиво в света. Един ден ще видите, какво нещо е Божието лице, към което ангелите отправят погледите си. Виждали ли сте онова лице, на което са написани всички велики добродетели? Виждали ли сте онази велика душа, от която изтича всичкото щастие, всичкото Блаженство в света? Ако един ден бихте погледнали на това лице, вие бихте паднали с лице към земята и бихте казали: Господи, ние не извършихме Твоята воля.