Разлика между версии на „Ранните лъчи“

Текуща версия към 20:58, 5 август 2012

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване

Ранните лъчи

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление.

Тема за следния път: “Обяснение на думата щастие”.

Какво се образува при съприкосновението на две живи точки? Какво се образува при съединяване или допиране на две тела, които се движат успоредно? Какво се образува, ако тия две тела се движат по криви, обърнати една към друга с гърбовете си и се докосват в една обща точка? Като се докоснат в една точка, те ще се намерят в положението, представено на фигура 1. [липсва фигурата] При това положение, тези тела непременно ще си въздействуват едно на друго. Това виждаме навсякъде в живота и в природата. Същото се отнася и до науката. Всяка теория е вярна, само когато има допирна точка с живота. Запример, теориите на смятането, на пението, на готварството имат приложение в живота. Не само тези теории, но теориите на всички останали науки – химия, физика, анатомия, хигиена също имат допирна точка с живота. Без хигиена животът на човека не би могъл разумно да се използува. За кого се отнася хигиената: за болния или за здравия? Хигиената посочва на болния начин, по който да се лекува и да възстанови здравето си, а здравият предпазва от заболяване.

Сега, като говорим за докосване на две тела, имаме пред вид само такива, които имат енергии с различна степен на активност. Запример, едно светло и едно тъмно същество нямат никаква допирна точка. – Защо? – Защото са еднакво активни. И едното, и другото същество имат желание да господаруват над материята и над човека. В това отношение, човек представя бойно поле за разумните същества, били те светли или тъмни. По този начин те указват известно влияние върху възгледите на хората. Тъй щото, когато някой изнася своите убеждения по даден въпрос, той не подозира даже, че това не са негови убеждения, а убеждения на някое същество, светло или тъмно, което му влияе. Като не знае това, той си въобразява, че е нещо особено, а в същност играе роля на Дон Кихот или на Санчо Панса. Всички идеалисти минават за Дон Кихотовци,а всички материалисти – за Санчо Пансовци. Ако си идеалист, ще се бориш с воденицата. Ако си материалист, ще изпаднеш в друга крайност. Мнозина мислят, че материалистите са по-трезви, по-големи реалисти. Колкото идеалистът е реалист, толкова и материалистът. Идеализмът и материализмът са две крайности в живота. Смисълът на живота не седи нито в идеализъма, нито в материализъма. Не е достатъчно само човек да има някакви идеи, но той трябва да разбира тези идеи и да ги прилага в живота си.

Следователно, ако две същества, с еднакви стремежи и идеали, се докоснат, веднага ще се отблъснат. Те нямат допирна точка помежду си. Благодарение на еднородността на силите на тия тела, те се отблъскват и стоят на известно разстояние едно от друго. Иначе, всички тела в природата щяха да бъдат на близки разстояния едно до друго и щяха да образуват една хомогенна маса. За да се привлекат две тела, те трябва да имат противоположни сили или стремежи помежду си. Значи, в природата съществуват два главни закона на привличане и отблъскване. Тези два закона са причина, от една страна за спор между хората, а от друга – за споразумяване и съгласие. Понякога човек влиза в спор и със себе си. С кого спори човек? До вчера се мислел за гениален, а днес намира недъзи в себе си. Кой е този, който вижда неговите способности? Като събере тия противоположни възгледи за себе си, човек се намира пред един дисонанс. Това се дължи на факта, че енергиите и на двете половини на тялото му са положителни, или отрицателни и взаимно се отблъскват. Ако не знае, как да трансформира това състояние в себе си, човек може да полудее. Ако две отрицателни или две положителни енергии едновременно проникват в човешкия организъм, той може да полудее. Полудяването не е нищо друго, освен прекъсване достъпа на жизнените течения в организма. Това прекъсване на тока на жизнените сили в човека се дължи на излизане на неговия двойник. Щом двойникът излезе от човека, последният живее почти животински: яде, пие и за нищо не мисли. Като знаете това, ще бъдете внимателни, ще се пазите да не се стряскате едни други, особено когато спите. Когато човек спи, двойникът му излиза от него и отива в пространството. През това време двойникът е свързан за тялото само чрез една нишка. Ако събуждате човека и го стреснете изведнъж, двойникът му не успява да се върне в тялото, вследствие на което се преплита с други двойници в пространството. Ако не знае, как да разплете двойника си, човек полудява.

Мнозина мислят, че полудяването се дължи на много учение или на големи страдания. – Не, причината за полудяването се дължи на факта, че и двете части на мозъка са положителни или отрицателни. За да бъде човек в нормално състояние, в едното полушарие на мозъка трябва да тече положителна енергия, а в другото – отрицателна. Стане ли човек много остър, т.е. много електричен, в лявата част на мозъка си трябва да вложи мекота, т.е. магнетизъм. Ако турите ръката си върху главата на някой здрав човек, ще усетите две течения: едно топло, а друго студено. Обаче, поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. За да си помогне, той трябва да помоли някой свой приятел, здрав човек, да тури ръката си върху главата му, за да урегулира енергиите на неговия мозък. Ако е неразположен или неуравновесен, човек може да си помогне с мисълта си. Силите на природата могат да въздействуват върху човека, само когато мисълта му е концентрирана. Тогава опитите, които прави излизат сполучливи. Най-малкото съмнение или колебание е в състояние да спъне човека. За да успее в нещо, човек трябва напълно да вярва.

Един евангелски проповедник държал проповед върху стиха, в който се казва, как Христос отворил очите на слепия. Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата. Щом събранието се разпръснало, той веднага излязъл навън. Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си.

Съвременните хора се оплакват, че каквато идея да се роди в ума им, не могат да я реализират. – Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. – Как познава, че приятелят му го обича? – По разположението, с което се отнася към него. – Не, човек чувствува любовта на приятеля си вътрешно. Той проверява това нещо чрез интуицията си.

И тъй, когато двама души се обичат, от единия към другия излиза светлина. Няма ли между тях втичане и изтичане на светлина, те не се обичат. Между двама души могат да съществуват истински отношения само тогава, когато те заедно образуват една слънчева система. Всеки от тях е слънцето в дадената система. Един за друг те представят слънце, което свети.

Сега, ако искате да знаете, докъде сте достигнали в своите прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Съществуват два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава в мислите на човека. С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. Няма по-красиво нещо от срещата на две разумни души, които истински се обичат. Какво би било положението на човека, ако, след като се движи хиляди години в пространството, не срещне поне една жива душа, подобна на себе си, с която да се разговаря, да обменя мисли и чувства? Няма по-велико нещо за човека от това, да срещне една душа в света, с която да се разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си. Всички души са свързани помежду си по такъв начин, че образуван нещо цяло, неразривно.

Казано е в Писанието, че никой не живее за себе си. Наистина, хората взаимно си влияят и помагат, без да съзнават това. При всяка среща човек дава нещо от себе си. Дали това става съзнателно или несъзнателно, не е важно. Ако приятелят ви е дошъл от странство, дето е изучавал музика, първото нещо, което ще ви даде от себе си, е неговата музика или пение. Той ще ви изпее или изсвири нещо. Ако е поет, ще ви прочете няколко от своите хубави стихотворения. Всеки човек носи в себе си нещо хубаво, което може да предаде на ближните си. Отношенията на хората могат да бъдат правилни само тогава, когато за основа седи даването. Обаче, ако единият само дава, а другият само взима, отношенията между тях не могат да бъдат правилни.

Когато влиза в клас, учителят дава на учениците си от своето знание, а учениците взимат. Когато учителят изпитва, учениците дават нещо от себе си. Колкото повече знания има учителят, толкова повече дава. При това, способният учител може да предаде и най-великите истини и на децата, и на възрастните. Разликата в преподаването му се заключава само във формата. Той може да говори нещо по астрономия и на децата, и на възрастните. На децата ще каже, че слънцето, земята и всички останали звезди представят едно голямо семейство. Някога те са живели добре, в мир и съгласие помежду си, но по неизвестни причини са развалили отношенията си, вследствие на което майката ги наредила по особен начин: слънцето, най-големият брат, поставила в средата, а по-малките братчета – около него. Тази е причината, поради която и до днес всички звезди се въртят около слънцето. Те са поставени по-близо или по-далеч от слънцето според големината им. Това е една малка приказка по астрономия, която задоволява децата. В тази приказка има нещо вярно, тя не е измислена. На възрастните пък, които са свършили университет, ще се говори другояче. На тях ще се говори за планетите като източници на енергии и т.н. Там учителят ще си служи с ред сравнения, за да направи въпросите по-ясни и близки до техния ум. Той прави сравнение между планетите и човешкия мозък. Както слънцето е източник на енергия, така и през човешкия мозък минава много енергия.

Енергиите, които излизат от слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето. Даже и в облачно време можете да излизате преди изгряването на слънцето и да концентрирате мисълта си в посока на изгряващото слънце. Облаците пречат само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии минават и през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии.

Ето защо, на всички анемични и слаби хора, препоръчвам при всяко време да излизат вън, половин час преди изгрева на слънцето, да възприемат ранните слънчеви енергии и после да отидат на работа. Колкото по-разумна е работата им, толкова по-голяма полза ще имат от приетата енергия. Зората дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в състояние да му даде. И Псалмопевецът казва: “Господи, ще те потърся на ранина”. Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ. Същото се отнася и до знанието. Докато човек се стреми към знание, без да има някакъв обект, стремежът му е по-силен. Щом придобие някакъв обект, стремежът му се намалява. Обектът трябва да бъде тил. Така постъпва и Бог. Той винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб потик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята идея. Бог никого не ограничава, но импулсира, дава потик. Като свърши започнатата си работа, Божественото в човека се скрива, като дава възможност да се радва, да мисли, че сам е направил всичко. Човек се радва, че е написал нещо хубаво. Божественото в него слуша, какво е написал, радва се и тихо му пошепва: Изпълни това, което си написал.

Като ученици, вие трябва да имате прави разбирания. Приемете ли веднъж една идея, една мисъл, трябва да я приложите. Не мислете, че същата идея може да се повтори. Природата не повтаря нещата. Човек може да се фотографира само един път. От този образ могат да излязат хиляди отпечатъци, но оригиналът е един. Живият, безсмъртният човек можете да видите само един път. Задържите ли се на това ниво, на което е бил той, неговият образ винаги ще свети на вашия хоризонт. Слезете ли по-долу от него, образът му ще залезе от вашия хоризонт, и вие ще останете с една бледа представа за нещо светло в живота си, към което вечно ще се стремите. Това не е загуба, но светлият образ се е скрил временно от вас, за да има към какво да се стремите. Загуба има само тогава, когато човек взима повече, отколкото трябва. Всичко, което е надвзел, ще му се отнеме. Когато земята е дошла в съприкосновение с една тъмна планета, станало е грехопадението. Това, обаче, не е загуба. В бъдеще земята ще дойде в съприкосновение с една светла планета, която носи условия за новата епоха. Тогава хората ще възкръснат. Онази, на които съзнанието е будно, ще видят тази планета. Онези, на които съзнанието още не е пробудено, няма да я видят. Идат добри времена, добри условия на земята.

За следния път пишете върху темата: “Разлика между будно и спещо съзнание”.

Упражнение. Ръцете напред, успоредно една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти.

С какви планети са свързани палецът и средният пръст на човека? – С планетите Венера и Сатурн. Когато искате да бъдете справедливи и съвестни, хванете средния си пръст – сатурновия.

– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

5. Лекция от Учителя, държана на 24 октомврий, 1926 г. София.