Текуща версия към 22:04, 23 юли 2012

УИКИПЕДИЯ

Уикицитати

За обществото и организациите

За обществото и организациите - УС

1932

30 октомври

Аз познавам всички човешки пътища и виждам, че те са фалирали. Няма нито едно човешко общество, което да не е фалирало. Ако и аз вървя по този път, ще свърша като всички хора – ще фалирам. И на вас казвам: Оставете старите човешки методи и пътища настрана. Започнете с новото, в което няма никакъв фалит.

Механични и съзнателни процеси

Ново разбиране, г.ІІ т.1

13 ноември

В което общество влезеш, все една и съща история ще чуеш: кой кого ощетил. Хората още не са дошли до изпълнение на Божията воля. Те предават на въпросите личен характер, но личното нищо не разрешава. Приятните неща лесно се разрешават, но как ще разрешите неприятните? С добрия човек лесно се справяш. Как ще се справиш с лошия?

Младост и старост

Ново разбиране, г.ІІ т.1

27 ноември

Като влезеш в духовния свят и станеш последовател на едно учение, ти си онази добра работна снаха, която чисти, маже, готви. Ако не живееш добре, ти си онази мързелива снаха, от която свекърът и свекървата, роднините не са доволни – всички се оплакват от нея. От единия до другия край на живота съществува един и същ порядък. И снахата, за да се избави от тази непоносима критика, казва на мъжа си: Не ми се живее вече в тази къща. Искам да живея далеч оттук, да мирясам. Ако не ми направиш къща, далеч от вашите, ще те напусна и ще се върна при майка си и баща си. Тук не може вече да се живее. Аз не съм научена на такъв живот. И погледнеш, този млад човек напусне бащиния си дом, вземе жена си и отива да работи в чужбина. Някога работата му тръгва напред, някога не върви. Това става и в духовния свят. Когато човек не може да изпълни порядъка, който съществува в бащиния му дом, той го напуща и си образува свой дом. Във всяко религиозно общество има такива, които напущат обществото и ги наричат отцепници. Те не са отцепници, но снахата не може да живее при старите и отива в друга къща. – Защо напуща къщата? – Защото правилата на свекъра и свекървата я ограничават.

Аз изнасям тези сравнения из живота. Съществуват две положения в живота: при едното положение, свекърът и свекървата са прави, а снахата и синът й не са прави; при другото положение, снахата и синът са прави, а свекърът и свекървата не са прави. Умната и добра снаха се отнася почтително със старите; тя им угажда, спретната, работна е. Те са доволни от нея, направят й нова къща. Завеждат я в новата къща и казват: В тази къща вие ще живеете. Когато свекърът и свекървата са сприхави и придирчиви, те отделят една малка стаичка за младите и им държат сметка за всичко. Тогава животът на младите е несносен. Аз наричам това положение „живот по буквата“. Когато искаш да изпълниш волята Божия по закон, никога не можеш да угодиш на свекър и свекърва. Единственото нещо, което може да те освободи от закона, е да изклинчиш от него, да го обиколиш по някакъв начин.

И в Библията има примери, от които се вижда, че каквито жертви да правиш, не можеш да угодиш на свекър и свекърва. Невъзможно е снахата да угоди на онази „мърморка“ свекърва. Тя си има свои клаузи. Обаче, някога и снахата прекисва хляба. Тя не пере дрехите, както трябва, а свекървата само ходи подир нея и търси недостатъците й. Казвате: Как е възможно снахата да живее с такава свекърва? Какво трябва да прави тя? Някога съседките казват на снахата: Бягай, излез далеч от този дом. Твоята свекърва е много опърничава жена. Има и други отношения между снахата и старите. Там работи законът на любовта. Там свекърът и свекървата са разумни. Те оставят снахата свободна. Снахата и синът са разбрани, и всички живеят добре. Следователно, докато живеем по закон, никога не можем да угодим на хората. Щом живеем по любов, на всички можем да угодим.

Мисълта – мощна сила

Ново разбиране, г.ІІ т.1

11 декември

Така става и с човека. Някога умът и съзнанието му се помрачават, и той не вижда ясно. Каквато работа започне, все не успява. – Защо става така? – Тъмнина е в него. Вън слънцето грее, а вътре в него е тъмно. Той се чуди, какво да прави. Каквото и да му се говори, той не иска да слуша. Казва: Не е така. Мрачен, неразположен е, не му се живее. Такова е положението на всеки, който е прекъснал връзката си с невидимия свят. Той казва: Хората са лоши, светът не е добре създаден. Значи, само той е добър, само той е прав. Всички останали са лоши. – Не е така. Има нещо криво във всеки човек. Това се вижда ясно, когато човек прекъсне връзката си с невидимия свят. Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени, като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава. Ако те победят, ще се обезсърчиш; ако победиш, ще се насърчиш. И в двата случая се опитва твоята вяра.

Един чужденец, попаднал в едно духовно общество, казвал: Аз мислех, че като вляза в това общество, ще видя умни хора, светии. А то, какво излезе? Това са обикновени хора, които се карат за нищо и никакво: За ядене, за места, за дрехи. – А вие какво мислите? Че светлината ще изгрее оттук и ще обърне целия свят. Ако останеше сега да изгрее светлината, то е изгубена работа. Светлината отдавна е изгряла. Съществува едно Начало, светлината на Което никога не е изгрявала и никога не е залязвала. Тя залязва само за ония хора, които са облечени в плът, в непроницаема материя. И във вашия мозък, във вашата къща се прекъсва инсталацията и тогава човек с години изпада в тъмнина, по-страшна от мрачната нощ. Светлината упражнява грамадно влияние върху живота на човека. При тази тъмнина, човек е недоволен от дребни работи, които са в състояние да го извадят от релсите. Например, върнеш се вкъщи на обяд. Седнеш да обядваш, хапнеш – яденето солено, а ти не обичаш солено ядене. Почваш да се сърдиш, да викаш, че яденето е пресолено. Жената се чуди, какво да прави, как да ти угоди. Друг обича солено ядене и се сърди, като му поднесат безсолно. Казвам: На този, който обича безсолно, остави му солта на масата, да си тури, колкото обича. На онзи, който обича солено, нека и той си тури в яденето сол по вкус. Значи, ти можеш да направиш живота си солен или безсолен. Не оставяй хората да те солят и обезсоляват. Всеки сам се соли и обезсолява. Или другояче казано: Не оставяй другите хора да те учат.

Ето какво разбирам аз под думите „да те учат“. Някой казва: Не искам ти да ме учиш. Нямам нужда да ми туряш юлар. Ти да вървиш напред, а аз след тебе; да ме водиш, както искаш. Стига съм вървял по чужди умове! У всички хора има желание да учат другите, да ги водят. Откъде се е родило това желание у вас? Майката иска да води децата си; мъжът иска да води жена си. Учителят иска да води учениците си; господарят иска да води слугите си. Ако не го оставиш да те води, той се сърди. И конят и волът, като им турят юлар на главата, те ритат, искат да се освободят, не са доволни. Господарят ще изгуби доста време, докато им тури юлара. След това ще ги бие, защото не се поддават. Питам: Кой кон, като му турят юлар, е станал по-добър? И двадесет години наред да си му турял юлар, като се види свободен, конят всичко забравя. Юларът не поправя човека.

Забраненият плод

Ново разбиране, г.ІІ т.1

1936

29 март

Сама по себе си, любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си; майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си; слугата пък изгубил любовта на господаря си и т. н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият, като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувства изпразнен, отегчен. Всеки се пита, къде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието и го използва разумно, той е готов за непреривната любов.

Какво значи да използваш разумно любовта? – При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато любовта те посети и остави светлината си, не стой на едно място. Използвай светлината й да се повдигнеш едно стъпало по-горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото място, тя пак оставя светлината си. И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод.

Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато ви посети отново. Като стоите на едно място, нито една круша няма да дойде при вас.

Възприемане на словото

Устойчиви величини, том 2

1937

3 октомври

Ако вляза в едно общество, дето всички седят наготово, а само един прислужва, казвам: Това е човешка работа. Ако вляза в общество, дето всички работят, казвам: Това е Божествена работа. Видя ли, че хората спорят, кой е по-добър, по-учен, това е човешка работа. Ако всички работят за подобрение на живота си, това е Божествена работа. Кажеш за някого, че е грешник, това е човешка работа. Да си грешник или праведен, това са две различни състояния. Праведният е слуга, грешният – господар. Като не иска да работи, грешният казва: Не съм ли свободен да правя, каквото искам? – Можеш, но ще страдаш. – Защо? – Защото искаш да господаруваш. Значи, страданието е за господаря, а радостта – за слугата.

И тъй, никой господар на земята не може да бъде радостен. Господар е само Бог. Той е създал света, Той е негов господар. – И аз искам да бъда господар. – Как ще бъдеш господар, щом не си създал нищо? Господарството, радостта и веселието са прерогативи на Господа. – Аз съм учител, работя, творя. – И като учител, ти си слуга.

Оценяване и прилагане

Ликвидация на века, том 1

17 октомври

Влезеш в едно общество, искаш да си пробиеш път, да заемеш първо място. – Не се бутай, не мисли, че лесно ще се справиш с тълпата. Ако се бориш с тълпата, ще заприличаш на нея. Не ви съветвам да се борите с дявола. Той е месоядец, не можеш лесно да го задоволиш. Ти ще му предложиш вегетарианска храна – боб, леща, картофи, но той ще ти откаже. Обаче, дяволът не остава гладен. Днес-утре ще реже парченца от твоето сърце, докато те осакати. Колкото и да плачеш и страдаш, той не иска да знае. Щом те осакати и няма какво повече да взима от тебе, ще отиде при твоя брат, от него да взима. Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития. Наистина, дяволът започва с доброто и свършва със злото. Той кара човека да стане религиозен, а после го обезверява. Той ще го издигне на високо място, ще го направи цар, владика и после ще му каже: Като си толкова набожен, толкова силен, хвърли се от тази височина. Какво придоби с твоята набожност? Какво спечели с твоята сила? Откажи се от Бога, от царуването си. Той ще те кара да се храниш хубаво, да затлъстееш, после ще ти изпрати някоя болест, да изгубиш силата си.

Сърцето и умът

Ликвидация на века, том 1