Разлика между версии на „Божествени импулси“

Текуща версия към 11:50, 8 юли 2012

Извънредни беседи

1944

Заветът на любовта т.3

Божествени импулси

Изпейте песента „Мога да постигна, що желая."

Каква е основната мисъл от миналата лекция?

Може ли да се приеме някаква храна в организма, без тя да остави своите хранителни елементи, или без да се използва? Всяка храна, която не оставя хранителни вещества в тялото, не ползува човека. В какво се изявява изкуството на добрия певец? – В доброто пеене. Всеки певец, музикант, шивач или какъвто и да е занаятчия, трябва да знае, как да върши работата си. Който не знае, как да приложи изкуството си, може да направи една къща, без да използва слънцето. В големите градове, както и в София, малко къщи са хигиенични. Повечето къщи са големи, хубави, но не са хигиенични – цели затвори са.

Всички хора говорят за новото. В какво се крие новото? – В противоречията. Дето няма противоречия, там новото е изключено! Значи, дето са противоречията, там е новото. Когато един се ражда, друг умира – това е новото. Старото умира, новото се ражда. Искате да бъдете силни. Как се проявява силата практически? Как се познава силният? – В ходенето. Ако не си силен, мъчно ще ходиш. Като направиш десетина крачки, ще се умориш и ще спреш. Тук спреш, там спреш. Какво показва това? – Безсилие. Ако нещата нямат външен израз, каквито обяснения и да се дават за тях, все ще останат неразбрани. За ония, които мъчно разбират, всякакви обяснения остават безпредметни. Който лесно разбира, лесно учи, лесно придобива знание. Ще кажете, че придобиването на знание се нуждае от вътрешни импулси. Вярно е, че импулсът е условие за придобиване на знание, но в различните хора импулсите са различни. Освен това, в различните възрасти, човек проявява различни импулси. Детето, докато е малко, плаче, кряска – това е импулс към ядене. Като израсте, желанието му придобива друг вид – то иска да научи нещо, външният свят го интересува. Щом стане пълнолетен, той започва да се облича добре, обръща внимание на външността си. Като мине 50 годишна възраст, колкото повече остарява, става особен, счита, че е живял безсмислено. Той мисли, че животът на младия е несъзнателен, неразумен.

Съвременните хора минават през различни болезнени състояния. Една от съществените причини за това е неправилното дишане. Не е достатъчно човек само да диша дълбоко, но с радост да диша. Правилното дишане подразбира пълна хармония между десния и ляв дроб. Не можеш да дишаш добре, ако не мислиш право. Правилното дишане е свързано с правата мисъл. Каквато е мисълта на човека, такова е и дишането му. Има мисли, които са полезни, но някои не са полезни. Всяка мисъл, която носи светлина, е полезна. Каква работа ще свършиш, ако нямаш светлина в ума си? Кажеш ли, че някой въпрос не ти е ясен, това показва, че нямаш достатъчно светлина в ума си. Използвайте въздуха, като носител на блага. Използвайте и светлината, като носителка на блага.

Често се говори за любовта, без да се запитват, какво нещо е тя и как се изявява. Обичаш някого, без да знаеш, какво обичаш в него. Обичаш го, без да знаеш основната гама, по която е построен той. Обръщаш внимание на неговата външност, на неговите очи, уши, уста, нос, вежди, но не знаеш гамата, по която той живее. Наблюдаваш хода му, без да разбираш причината, която го импулсира. Някой ходи като старец, тресе се от една страна на друга. Човек остарява преждевременно по причина на недъзите на своите деди и баби. Някои недъзи причиняват изкривяване, прегърбване на човека, което го прави преждевременно стар.

Как се познава външно старостта? Старият се прегърбва. Гръбнакът му образува крива линия. Такова изкривяване се забелязва и в писане на буквите. Малко хора пишат буквите добре. Някои букви се пишат по два начина, например, буквата Д. Обаче, това е в ръкописната азбука. Някои пишат буквата „д" нагоре, а други – надолу – „д". Ако разгледате буквите „Г и Б", виждате, че буквата „Г" носи бремето си отпред, а буквата „Б" – и отпред, и отзад. Тя носи по-голяма тежест от буквата „Г". Думата „господар" започва с „г".

Значи, не е голямо изкуство да господаруваш. Това е най-малката работа, която можеш да свършиш. Господарят седне на стол и заповядва. Като види някой цигулар, той казва: Вземи цигулката и посвири малко. В бъдеще господарят няма да заповядва на другите да му свирят, но той пръв ще свири. Който не знае да свири, не може да заповядва. Повечето хора обичат да заповядват, без да знаят да свирят. Така не може. И, ако днес работите на хората не вървят добре, причината за това е, че те изискват от другите това, което сами не могат да направят.

Някой казва, че не може да живее без лъжа, поне бялата лъжа не може да избегне. Това е крив възглед. Как можеш тогава да изискваш честност от хората, щом казваш, че без лъжа не може? Какво всъщност е лъжата? Ако някой не иска да сподели нещо с тебе, лъжа ли е това? Той мисли да замине за Варна, например, но нищо не казва. Ти го наричаш лъжец, защото не изказва намерението си. Защо той не казва, че ще замине? Ако ти каже, а се случи нещо, че не може да замине, ще го питаш, защо те е излъгал. Ако не ти каже, че ще замине, пак ще го наречеш лъжец. Това не е лъжа. Друг е въпросът, ако си бакалин и на всяко кило захар задържаш по две бучки за себе си. Ти не мериш точно. Не са много две бучки, но не си постъпил честно, излъгал си. Лъжата е остър нож. Като задържаш две бучки захар за себе си, с тях заедно влиза и острият нож, който прерязва нежните струни на твоя живот. Щом се прережат тия струни, животът на човека не може да функционира правилно. Конците на живота се прерязват, и човек започва да страда. Изял си две бучки захар, но страданието иде. Ти се чудиш, отде иде това страдание. Взел си две бучки захар от чуждата, и работата ти тръгва назад. Тури две бучки захар повече, за да тръгне работата ти напред. Често съм ви говорил за музиката. Понеже мнозина от вас сте музикални, вие предадохте музиката и на външния свят. Те, като по радио-вълни, приеха музиката, научиха се да пеят и свирят; някои от тях нищо не научиха. Вие очаквате вашето радио да се подобри, че тогава да придобиете нещо. И това може да стане, но работа се иска от вас. Казвате: Да отидем на оня свят. Какво ще правите там? И там се иска работа. Ангелите пеят и свирят хубаво. Каква песен ще им пееш ти? Ще те спрат пред райската врата и ще искат от тебе да изпееш нещо. Какво ще пееш? Можеш да изпееш песента „Аз мога да кажа" или „Аз ще се подмладя." Ако изпееш песента правилно, ще обърнеш внимание на ангелите. Не я ли изпееш добре, никой няма да ти обърне внимание.

Някой иска да има бяло лице, да бъде красив. Това не е лошо, но белият цвят и красотата трябва да бъдат на своето място. Ако сееш жито на бяла почва, какво ще излезе от него? Бялата пръст не ражда добро жито. Черноземът ражда хубаво жито. Младите момци харесват повече моми с тънки вежди, отколкото с дебели. Практичният момък харесва повече мома с дебели вежди. Кои са отличителните черти на тънките вежди? Мома с тънки вежди е добра ясновидка, интелигентна, досетлива, но тя стои далеч от материалните работи. Тя гледа на тях повърхностно. Тя казва: Хляб не мога да меся; вода не мога да нося; да копая също не мога – ръцете ми са слаби. Ако момата има дебели вежди, друго е отношението ѝ към материалните работи. Дебелите вежди подразбират здраво тяло. Когато веждите са дебели, а тялото хилаво, това е анормалност, която върви по наследство.

Ще кажете, че материалното няма отношение към вас. Не е така. Ако един човек ви свири 20 – 25 години, вие трябва да изразите вниманието си към него. Нека всеки му даде по една хубава ябълка. Пръв аз ще му дам една хубава ябълка, а след мене и вие. Така човек се насърчава, и работата му става по-приятна. Какво струва да дадеш една хубава ябълка на човека и да го насърчиш? Колкото по-добре свири той, толкова по-добре за вас. Вие ще придобиете разположение към музиката. Достатъчно е да имате любов към музиката, за да допринесете нещо в света.

Ние говорим за идейната любов, към която всички се стремят. И при тая любов, обаче, хората могат да се обиждат. Без да искаш, ще обидиш някого. – Как? – Като не го поздравиш, или като не му кажеш поне една добра дума. Това се случва често, без някаква преднамерена цел. Друг е въпросът, ако съзнателно отбягваш човека. Например, срещнеш някого, когото не искаш да поздравиш и се криеш от него, да не те види, или навеждаш главата си надолу, да не те забележи. Не е важно, какво прави той; важно е, какво ти трябва да направиш. Иди пред прозореца на неговата стая и му изпей една хубава песен. Той ще те изслуша внимателно и ще ти благодари в себе си. Така той ще изправи погрешката си, ще измени поведението си към тебе. Много начини има, чрез които човек може да прокара доброто, което носи в себе си. Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек доброто.

Доброто, любовта имат отношение към живота. Ще изправяш погрешките си, ще се лекуваш с тях, както шивачът изправя погрешките си чрез иглата. Някой греши, а не знае, как да изправи погрешките си. Много просто – приложи любовта и не мисли за погрешките си. Те сами ще се изправят. – В тоя живот ли, или в бъдещия ще изправим погрешките си? – Това зависи от вас. Мнозина отлагат нещата за бъдещето прераждане. И това не е лошо, но използвайте настоящето.

В думата „прераждане", "раждане" сричката „ра" е добра. Тя означава светлина. Радост, която не носи светлина, не е истинска радост. Любовта изправя погрешките. Ако някой певец не пее хубаво, не му казвай това, не го корегирай, но, след като той изпее песента, изпей я ти. Така той има възможност да прави сравнение и сам да се изправи. Който внася повече мекота и яснота в пеенето е по-добър певец от оня, който няма тия качества. Мекотата е качество на любовта. Чувате някой да говори по радиото – тоновете му са ясни, отмерени, приятно ти е да слушаш. Като слушаш тоя глас, цялото лице на говорителя изпъква пред тебе.

Дайте възможност на хубавото във вас да се прояви. Всеки иска да бъде красив. И старият иска да бъде красив, но се счита стар, обезсърчава се. Да бъдеш красив, не е мъчна работа. Ако майка ти не те е направила красив, ти сам можеш да станеш такъв. Селската мома лесно разрешава тоя въпрос. Ако е недоволна от красотата, която майка ѝ дала, тя ще се накичи с някое перо, да стане по-красива. Хване една юрдечка, погали я малко и отскубне едно от пъстрите ѝ пера, което туря на дясната, или на лявата страна на главата си. В перото тя вижда онова, което ѝ липсва. Някоя мома се кичи с цветя. Туря една роза на главата си и е доволна. Киченето с рози има друг характер. Дали ще откъснеш роза или карамфил, това са два различни символа. Когато момата се кичи с карамфил, дава едно обещание; когато се кичи с роза, дава друго обещание, а когато се кичи с теменуга, дава трето обещание. Всяко цвете представя нещо специфично.

Както цветята, така и буквите са символи на нещо. Това малцина знаят. Например, буквата „р" се пише по два начина: с гега и със завивка навътре, като раница. И овчарите носят гега, с която си служат, да хващат овцете. Тая гега прилича на ръкописно „р". И буквата „а" пишат по няколко начина. Един от начините представя женски характер, а другият – мъжки характер. Това е предмет на графологията.

Днес повечето хора се занимават с въпроси, които задоволяват техните обикновени нужди. Те искат да имат голяма къща, с няколко стаи, с удобства за живеене. Нужно ли е всеки човек да има къща? Достатъчно е вашите приятели и близки да имат къщи. Щом имат те, и вие ще се ползвате. Когато имам желание да се разположа в една трапезария, отивам при един свой приятел, който има хубава къща, и там прекарвам няколко часа. Той ме развежда из къщата си, и двамата се радваме. Радостта ми е толкова голяма, че за момент забравям, де се намирам. Считам, че неговата къща е моя собствена. Не можеш да се развиваш правилно, докато не се радваш на благото на ближния си като на свое благо. Божественият живот изисква от човека себеотричане. Не можеш да влезеш в Божествения живот, ако не си минал през обикновения. Той е предисловие на Божествения. Като живее добре, човек развива дарбите си. Радвайте се на дарбите си, защото те носят печалби. Радвайте се на дарбите на своите ближни. Ако не се радвате, никакви печалби няма да имате. Виждаш една звезда и не се радваш. Радвай се, за да се ползваш от светлината ѝ, от нейните блага и добрини. Радвай се на всички блага – явни и скрити, от които се ползваш.

Да изпеем песента: „Аз мога да кажа". Защо остарява човек? Защото не пее. Старостта не е нищо друго, освен прах. Пеенето е важно условие при възпитанието и самовъзпитанието. – Как се чисти праха? – Чрез изтърсване. – Как се чисти праха от тъпана? – Чрез биене на тъпана. Често трябва да се бие и тъпанът на живота, за да се махне праха от него. Малко прах е нужен, като условие за образуване на дъжда. Обаче, тъпанът трябва да се бие. Човек страда по единствената причина, че остава прах върху себе си. Не оставяйте прах върху себе си. Прахът състарява човека.

Всеки се стреми към младостта. Тя носи условия за работа. Младият, като види едно дете, ще го помилва, ще го вдигне на ръце, ще си поиграе с него. Старият ще го помилва само, той няма сила да го носи на ръце. Обходата на младия и на стария към детето се различават. За предпочитане е да имаш обходата на младия, отколкото на стария. Откажете се от старите навици. Ще срещнеш един човек, ще го погладиш по главата, ще го потупаш по рамото и по гърба. Това е стар навик. Започнат ли хората да те потупват и милват, твоята работа е свършена. Каквото правиш, ще го правиш с любов. Докато майката носи детето си с любов, то е здраво. Щом не го носи с любов, и детето заболява, и майката заболява. Защо ще носиш на ръце четири - петгодишно дете? Желанието на майката да носи малкото си дете е здравословно. Всякога имайте желание да правите добро, макар и микроскопично. Отиваш някъде и срещаш на пътя си малка птичка. Бръкни в джоба си, извади няколко зрънца и ги хвърли. Ако 365 дни наред давате зрънца на птичките, работите ви ще се подобрят. Дълбок смисъл се крие в тая обхода към птичките. Ако не хвърляте зрънца на нивата, нищо няма да израсте. Всяка мисъл, всяко чувство, хвърлени навреме, дават добри плодове. Само ония неща ни ползват, които дават добри плодове. – Ще оцени ли птичката нашата обхода? – Ще оцени. Често, красивият човек по-малко оценява нещата. Ако искате да оценят постъпките ви, търсете грозните хора. Дайте един хубав обяд на няколко грозни моми, да разберете, какво значи благодарност. Красивите хора са крайно взискателни. Когато ги каните на обяд, трябва да знаете, как да ги задоволите. За това се иска гениалност. Само гениалният може да кани красивия на обяд. Талантливият може да кани само грозни хора на обяд.

Пазете се от неправилна критика. Пазете се и от отрицателни мисли и думи. Не казвай на човека, че нищо не знае. Не казвай, че не може да пее. Видиш ли някой познат, кажи му: Както изглеждаш, ти си от талантливите. Ще благоволиш ли да ми изпееш една песен? За да пееш, трябва да бъдеш свободен. Да пееш свободно и с любов, това е велико изкуство. Понякога човек се импулсира от съществата на разумния свят, затова пее свободно и с разположение. Особена светлина иде от това пеене. Няма ли импулс, човек пак може да пее, но е недоволен от себе си. Пее, но липсва нещо в пеенето. Когато пееш и си доволен от пеенето, времето се оправя; ако си недоволен от пеенето, времето се заоблачава. И дъждът е на място, но след голяма суша. Пей добре, за да дойде дъжд, да полее земята. За да пее и свири добре, човек трябва да бъде подкрепен от добрите мисли на своите близки. Добрите мисли и чувства продължават живота. Правете опити в това отношение, да се убедите в истинността на думите ми.

Няколко души от вас да изпеят песента "Аз ще се подмладя". Пейте тая песен през целия ден. Като миете съдовете, пейте: „Аз ще се подмладя." Като се храните, пейте мислено „Аз ще се подмладя." Като пишете, като учите, като посрещате и изпращате гости, пейте „Аз ще се подмладя." Като копаете лозето и орете нивата, пак пейте. Като пеете и работите, ще се подмладите.

Изпейте песента „Аз мога да любя." Помнете: Божествените импулси идат периодически, всяка сутрин. Обаче, не всеки импулс е Божествен. Трябва да различавате човешките от Божествените импулси. Ако певецът различава човешките импулси от Божествените, той пее добре. Това се отнася и за музиканта, и за учения, и за поета. Трябва да бъдете будни, да различавате Божествените подбуди и да ги използвате. Днес времената са сериозни, но след войната ще дойдат добри условия за музика. Големите страдания се нуждаят от музика. Те ще донесат красивите работи. Ако гениалният човек не е певец, със своите светли мисли и чувства той привлича добрите музиканти и певци, които го вдъхновяват. Който пее добре, може да насърчава другите хора; който не пее добре, не може да насърчава. Дойдете ли до изкуството, взаимно се насърчавайте. За следния път изберете си една хубава песен. Ако искате, вземете песента „Аз мога да кажа." Като ставате сутрин от сън, пейте. Музиката носи живот и сила. Тя се отразява здравословно върху човека. Който пее, той е кандидат за здравето. Ще кажете, че и без пеене може. Използвайте благата чрез пеенето и, каквото придобиете, вложете го в живота си. Казвате, че сте остарели, че не можете да пеете. Въпреки това, се готвите за оня свят. Обаче, небето не се нуждае от стари хора. Затова е казано: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Небето се нуждае от млади хора, от деца. Младите моми и момци се обличат хубаво. – Защо? – Имат някаква идея в ума си. Има стари хора, които също се обличат добре. Каква е тяхната идея? В Америка старите хора се обличат хубаво, като млади. Така те се настройват добре, възприемат хубави мисли и чувства. В България е точно обратно: старите се обличат в черни дрехи, а младите в бели, светли дрехи. Черните дрехи са за болни хора, понеже събират повече топлина. Белите дрехи са за здрави, силни, енергични хора.

Едно се иска от вас: да пеете и когато сте разположени, и когато сте неразположени. Ако неразположението ви е физическо, песента ви ще бъде една; ако неразположението ви е сърдечно, или умствено, песента ви ще бъде съвсем друга. Както и да пеете, при разположение и неразположение, пеенето всякога допринася нещо. Каквото и да е състоянието ви, не съжалявайте. Нищо не е постоянно. Следователно, ако състоянието ви не е добро, лесно ще се смени, няма да остане завинаги при вас. Млад и стар, това са фази на живота.

Веднъж запитах една 85 годишна баба, какво ще прави, ако се подмлади, стане 19 годишна мома. Тя отговори: Ще завъртя някой млад момък. Искрена беше тя, но не е научила урока си. Казах ѝ: Ти си минала вече тая опитност, друго нещо трябва да пожелаеш. – Тогава ще пожелая да срещна някой млад, умен и благороден момък. – Това има смисъл. Ако си млад, има смисъл да срещнеш добър, умен и благороден човек. Ако си стар, трябва да бъдеш умен и добър, да помагаш на младите. Млади и стари взаимно трябва да си помагат. Хората представят пълни реторти. Повече или по-малко, но всеки трябва да даде по нещо от съдържанието си. Никой не живее само за себе си. Освен за себе си, човек живее и за Цялото. Тая идея трябва да проникне в умовете на всички хора, да стане естествена. Някой казва: Трябва да пея! Трябва да пееш, но за някого ще пееш. Трябва да има за кого да пееш. За птичката няма да пееш, за някой човек ще пееш.

На каква възраст трябва да започне човек да пее? Най-добре е човек да започне с пеене от 19 – 35 годишна възраст. Започне ли да пее от 35 годишна възраст нагоре, работата няма да върви добре. От 35 години нагоре тялото губи своята пластичност, движенията стават по-бавни, тялото е по-малко огъваемо. Приятно е да гледаш пластично, огъваемо тяло, с красиви, хармонични движения. Обикнете числата 19 и 35 като полюси. Като пеете, ръцете, тялото ви трябва да бъдат свободни – да няма нищо пресилено. Естествените, свободни движения предават на тялото известна красота. Пресилените, неестествени движения уморяват човека. Като застанеш прав, не се отпущай, но вземи красива стойка, със съзнание, че основата, на която стоиш, е Божествена. Като вдигнеш ръцете си нагоре, да знаеш, че от тях изтича енергия на справедливостта. Дето погледнеш, да знаеш, че чрез очите си виждаш истината, с ушите си възприемаш мъдростта, а с устата си – любовта. Така всичко пред тебе оживява. Това значи, да даде човек ход на своите добродетели.

Мнозина казват: Остаряхме, не знаем вече, какво да правим. Има едно бюро, което купува старостта. Който се чувства стар, да продаде старостта си. Кой колкото години иска, може да ги продаде. Само така ще забогатее. Който иска да се подмлади, трябва да плаща. Значи, старият може да продаде няколко години, да стане млад. Като продава годините си, плащат му; като се подмладява, той плаща. Старият поумнява, благодарение на младия. Старият работи за обновяване на човечеството. Младият работи за поумняване на стария. Обновяването и поумняването са два процеса, които се взаимно преплитат. Обновявайте се и поумнявайте! Това е задачата на всеки човек.

– Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

24. Беседа от Учителя, държана на 22 ноември, сряда, 5 ч. с., 1944 г. София – Изгрев