от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: Беседи Утринни слова - Единадесета година (1941-1942) == Великият път == Добрата молитва ...)
 
 
Ред 2: Ред 2:
  
 
[[Утринни слова]] - Единадесета година ([[1941]]-[[1942]])
 
[[Утринни слова]] - Единадесета година ([[1941]]-[[1942]])
 +
 +
[[Последното добро, том 1]]
  
 
== Великият път ==
 
== Великият път ==

Текуща версия към 20:10, 27 март 2012

Беседи

Утринни слова - Единадесета година (1941-1942)

Последното добро, том 1

Великият път

Добрата молитва

„Евангелие от Матея“, 15-та глава, 1–10 стих;

„Евангелие от Лука“, 10-та глава, 10–20 стих;

„Евангелие от Йоана“, 1-ва глава, 1–15 стих.

Духът Божи

Молитвата на Царството

Отче наш

Може да се говори за много работи, които остават неразбрани – едно забавление на хората, но най-важното е онова, което човек сам схваща със своето съзнание, ония връзки, които той лично има. Пътят на човешката душа е най-важен, пътят, по който всяка една душа върви. От този път зависи лично за него и по този път като вървят всичките душѝ, зависи общото. Сега ние често пъти се спираме върху общото. Какво ще стане? Опасността не седи в общото, опасността е в частното. Един лист може да бъде откъснат от дървото, един цвят може да повехне и тъй нататък.

Та казвам, ние сме дотолкоз радостни, доколкото разбираме пътя на Божията Любов. Казва: „В начало бе Словото“. Словото, това е изявление, Божията Любов, която се изявява на всяка една душа. На това изявление на Бога в нас ние се радваме. Сега различни са разбиранията. Хората имат три разбирания. Някои мислят, че физическият свят е всичко. Една трета е това, тялото на човека. Като дадат внимание само на тялото, затлъстяват, задебелеят, но не се мине 50, 60, 120 години, виждаме този човек, който бил като планина, изчезне някъде. Човек мяза на леда, който се стопява: зимно време има своята реалност, лятно време той изгубва тази реалност. Често хората се интересуват, казват: „Какъв ще бъде горният живот?“ Важно е какъв ще бъде този живот. Ако човек тук, на земята, не може да живее добре, ако не земята не разбира, как ще живее горе? Та казвам, в кривото разбиране някои хора изпадат в заблуждения, мислят, че в света всичко е за тях създадено. Че е за тях създадено, вярно е туй. Което те съзнават, е за тях създадено, но онова, което те не съзнават? Онзи свят, който те виждат, за тях е създаден, но онзи, който не виждат? Следователно туй, което те виждат в дадения случай, то е за добро, то е реално. В дадения случай ти не виждаш всичко, виждаш много малка част.

Та казвам, най-интересното е в живота, ония дарби, ония сили, които Бог е вложил в човешката душа, да ги развие човек. Няма по-хубаво нещо от Истината, няма по-хубаво нещо от свободата. Но свобода без Истина не се добива. Защото когато говорим за Истината, разбираме физическия свят, проявения свят. Трите свята съставят едно семейство: Божественият свят е бащата, духовният свят е майката, физическият свят, това е роденото дете. Онези, които не разбират, казват: „На земята в дадения случай бащата е важен“. Важна е и майката, важни са и децата. Едно семейство без деца не се е проявило. Може ли да съществува един свят без баща и майка? Някои хора отричат, казват: „Няма такъв свят“. Чудно, те отричат, като че ли те съществуват без баща и майка. Най-първо, казва: „Ти при него няма да ходиш, нямаш баща, няма духовен свят, всичко е тук, нямаш майка, само ти си тук. То е разбиране“. Оттам започва противоречието. Всичкото противоречие в света е, че човек отрича реалността, която е над него. Ще кажете: „Кой е видял Господа?“ Слепите никога не са Го видели, но онези, които имат очи, чистите по сърце, ще видят Бога. Казвам, ако Бога никой никога не е видял, какъв смисъл има това, че чистите по сърце ще видят Бога? Някои ще цитират стиха, че Моисей искаше да види лицето Божие. Не може някой да види какво е лицето Божие и да остане жив. Знаете защо? Моисей имаше едно престъпление, което тежеше на него. Казва Бог: „Ти със своето престъпление, което си направил, ще видиш само задницата, гърба Ми ще видиш. Лицето Ми не можеш да видиш“. Всеки човек, който живее порочен живот, не може да види лицето на Бога. В каквато и степен да са неговите прегрешения, той трябва да се очисти. Именно туй престъпление на Моисея стана причина да не може той да влезе в обетованата земя. Та всеки един от вас все си има по една спънка като Моисей. Един ден той видя един египтянин да бие един евреин. Взе, че претрепа египтянина, зарови го в пясъка. На другия ден видя двама евреи да се бият. Отиде при тях и единият му казва: „Да не искаш и мене да пречукаш като египтянина?“ Мойсей хукна да бяга, той знаеше какви бяха последствията, какви бяха строги законите за убийство. Той беше посветен, направи едно престъпление. Не само това, но много работи Моисей допусна. Ако всичко онова, което е писано, е вярно, той стана причина един ден да бъдат избити 15,000 евреи. Така е било в Стария Завет. Всички хора, които живеят в Стария Завет, считат, че светът ще се оправи с убийство, трябва да се избива. Аз сега говоря за личния живот. Всеки един от вас мисли, че като премахне всичките препятствия в живота, които съществуват, той може да се подигне. То е едно заблуждение. Препятствията, които съществуват, те са фиктивни.

Трима души се влюбили в една княжеска дъщеря. И тримата кандидати се явили. Тя им дала един изпит, изпитва ги по модерен начин, казва: „Тук има колело, велосипед. Всеки ще се качи на колелото и ако с него може да блъсне и да пробие стената, той може да се ожени за мене“. Изпитва и тримата. Качва се първият на колелото. Като дохожда до стената, казва: „Защо ще се убивам за една княжеска дъщеря? Отказвам се“. Слиза от колелото и се връща. Вторият, и той се качва, но казва: „Мил ми е животът“. Третият, като се качва на колелото, казва: „Каквото и да стане: или тя, или без нея не мога да живея“. Отива до стената, тя направена от книга. Другите казват: „И ние можехме да направим тази работа“.

Ако вие не можете да победите книжните мъчнотии в света, как ще победите съществените? Единственото достойнство на човека е, когато побеждава. В какво седи достойнството на човека? Достойнството на цигуларя е да взема вярно тоновете. Ако той се уплаши, че не може да вземе вярно тоновете, не е цигулар. В какво седи един добър певец? Че може да взема всичките тонове много вярно. В какво седи силата на един добър човек? Че всеки момент може да постъпва добре. Доброто живеене е музика. Да направиш добро, това е един тон, верен да го вземеш. Често ние не разбираме онази връзка, която съществува за подигането на човешката душа. Има неща, които човек може да знае, добре да е учил. Малкото пиленце, което се излюпва, изведнъж знае да рови. Малкото патенце изведнъж знае да плава. Никъде не е свършило никакъв курс или гимназия, или прогимназия, или някой университет. Веднага плава, също тъй, както майка му.

Казвам, ако ние не можем да оправим живота си, ако се спираме при обикновените работи, ние тогава изгубваме смисъла на живота. Смисълът на живота седи в това, да дадем ход на Божественото, което е в нас. Човек живее едновременно два живота. Ако той не даде ход на онова, Божествено начало, което е в него, и започне той сам да се осигурява, той не разбира живота. Всички ние сега седим и се осигуряваме. Ще видите, целият живот е построен на осигуровка. Казва: „Осигурен съм за 10, 100, 500,000 лева“. Христос даде пример за онзи, богатия, който се осигури, направи големи житници, имаше ядене и пиене. Казва Господ: „Тази вечер ще ти взема душата, ти всичко това на кого ще го оставиш?“ Един българин в 14-та година във Варна спечели едно дело от 500,000 лева. Казва: „Да продължи войната колкото иска, аз се осигурих“. Вечерта умира. Може да ви приведа хиляди примери. Големите нещастия, които стават, от какво произтичат? В една война, ако вие сте невнимателни: ще видите някъде някое ножче или часовник, искаш да го вземеш, но те са свързани с бомбички. Като потеглиш туй, малкото ножче, ще ти коства живота, този часовник ще ти коства живота. Или някое друго забавление. Има такива забавления в този свят, дето хората изгубват смисъла на живота си. Сега тук, в България, някой направи погрешка и за 20 лева го осъдят. Имало такъв случай, че неговият адвокат искал да го защити пред съдията и казва: „Туй дело не е криминално, този човек нямал намерение да краде. На масата имало 60,000 лева, той взел само 20 лева“. Този, като чул това, почнал да плаче. Съдията мисли, че се разкайва, и го пита защо плаче. Казва: „Плача, господин съдия, че можех да видя шейсетте хиляди“. Каква е разликата между 60,000 и 20 лева? В Божествения свят малките и големите величини имат една и съща цена. В Божествения свят, тъй по човешки да говоря, като туриш една златна монета в джоба, може да пропътуваш цялата вселена, тя ти отваря път навсякъде, с една монета всичко става навсякъде. Дойде някоя мъчнотия, бръкнеш, покажеш я, станат работите. Сега има хора реалисти, казват: „Не вярвам в задгробния живот“. Те са много големи вярващи. Кой не вярва? Да вярваш в това, което не е, е по-силна вяра. Да вярваш в оня свят, който съществува, е една вяра, но да вярваш, че не съществува, то е много по-голяма вяра. Правя тази аналогия в света. Реалността не може да се отрича. Всякога, щом отрича реалността, върху която почива неговият живот, смъртта следва. Смъртта е възнаграждение за отричането, в миналите поколения, на реалността. По някой път вие искате да кажете в какво седи престъплението на Ева. Тя отказа научно реалността, казва: „Като яде човек от плода на туй дърво на доброто и злото, ще добие нещо“. Плодът на доброто и злото беше несъвместим в райската градина с другите плодове. Казаха им: „При тази храна, която ядете сега, храната от доброто и злото е несъвместима, няма да я ядете“. Ева оспори, казва: „Защо да не ядем? Какво има, ако се меси една храна?“ Всеки, който меси доброто и злото в едно, смъртта иде като резултат. Всякога нашите страдания произтичат от нищо и никакво. Пукне се някой джам, казва: „Кой пукна този джам?“ – „Не зная.“ Ето бялата лъжа, децата излъгват. Блъсне вратата силно, питат: „Кой остави вратата?“ Пак бялата лъжа. Възрастните хора, учените хора, употребяват белите лъжи. Да каже: „Аз блъснах вратата. Този прозорец аз го счупих“. Или минал си някъде, стъпил си някое цвете. Не се извинявай, кажи тъй, както е.

Казвам, така сме оплетени всичките хора. Казва: „Кое е истина в живота?“ Туй, което носи живот, е Истина. Туй, което носи смърт, то е лъжа. Туй, което носи живот, е Любов. Туй, което не носи живот, то е безлюбие, смъртта е това. Туй, което носи знание, то е учение. Туй, което не носи знание, то не е учение. Има вътрешен закон в душата. Всеки един от вас, щом влезе в себе си, трябва да спазва този закон. Щом наруши вътрешния закон, усещаш едно вътрешно помрачаване. Вземете сега в личния живот, ние искаме да оправим едно общество. Обществото ще се оправи, когато хората лично се оправят. Личният живот на човека, той е доста сложен. Според съвременните изчисления в човешкото тяло едни поддържат, че има трийсет милиарда клетки, живи души, други поддържат, че са триста милиарда. Ако вземете трийсет милиарда, знаете какво огромно число е. То са все поданици, на които ти, човешката душа, си господар, трябва да се отнасяш добре. На тия твои поданици ти не им знаеш имената, ти не знаеш имената на тия души, които работят за твоята мисъл вътре в мозъка. Когато се намериш в трудно положение, веднага правят разчет, да те избавят от смъртта. Има души, които изпълняват функциите на сърцето, постоянно работят. Ако не са те, които да работят постоянно, ти не можеш да живееш. Ти, човекът, всичко това не го разбираш; когато сърцето бие, казваш: „Аз съм“. Какво си ти? Като престане сърцето ти да работи, като престане умът ти да мисли, де си ти? Най-после, като престанат ония работници, които са в стомаха, десет милиона работници има? Представете си каква фабрика, десет милиона работници в стомаха, дето се смила храната. Ако ние трябва да им плащаме, и най-евтино, по един лев на ден, то са десет милиона. Това за един ден. Ами за 100 дена то правят един милиард.

Та казвам, ние сме заобиколени от куп свидетели. Казва: „Свидетелите свидетелстват само за вярата“. Кои са свидетелите за Любовта? Цялата вселена е свидетел, всичко онова, което съществува, е свидетел на Любовта, на проявената велика хармония, която съществува. Всеки един свят съществува отделно, той се движи. Всички се движат някъде, за някого се движат. Та казвам, без Любов животът е непонятен. Човек не може да бъде щастлив. Щастие без Любов не може да съществува. Разумност без Любов не може да съществува, насилието се явява. Писанието казва, че Бог е Любов. Сега не е важен светът отвън. Психологически си мислят, че хората не вярват. Дали вярват, или не вярват, то не е важно. Онова, което аз зная за себе си, аз може да зная вярвам, или не, аз как вярвам, може да зная. Всякога човек, когато дойде до безверието, той е раздвоен. Ти отричаш едно нещо и в същото време казваш: „Може да съществува“. Ти не може да отричаш. Каквото и да отричаш, щом се раздвоиш в себе си, показва, че си се поляризирал. Ти казваш за някой човек, че не е добър. Но то е твое психологическо схващане. Защо не е добър? Какво разбираш под думата „не е добър“? Може да кажеш, че и ти не си добър. Може един цигулар да каже на друг, че той не свири добре. Другият, и той казва, но по какво ще познаете, че и двамата цигулари свирят добре? По какво се познава дали един градинар е добър? Когато всички дървета са добре отгледани, има най-хубавите плодове. Та казвам, един човек, който като върви по пътя, по един добре изметен път, забележи едно камъче, спре се, вземе камъчето, че го тури настрана, той е добър човек, защото счита, че пътят трябва да бъде гладък. Ти минаваш, камъче има на пътя, казваш: „Не е моя работа“. Туй камъче ще стане причина за някое голямо нещастие. Знаете една малка прашинка, ако влезе в окото, какво безпокойство причинява.

Да допуснем, че някой ви каже: „Не си добър човек“. Ако си глух, ще кажеш: „Много хубаво говори“. Но ако имаш един музикален слух, каже ти: „Ти не си добър човек“? Ако аз съм музикант, някой ми казва: „Не пееш добре, не слушаш добре“, аз ще му запея. Той ми каже „Ти не си добър певец, не знаеш да пееш“. Веднага ще му докажа, че зная да пея. Изпея му една песен, казва: „Признавам те, добър си“. Хората като кажат: „Не си добър“, искат да кажат: „Ако си добър, изпей. Но си добър човек, ако си майстор на пеенето, я да изпееш“. Как ще изпееш песента? По някой път на човека му трябва постоянство. Аз запример по някой път се чудя на религиозните хора и духовните хора: малки работи ги спъват, големи работи не ги спъват. Ще ви приведа един пример за двама светии, живели в пустинята. 30 години живели, излизали да посрещат слънцето. Един ден единият видял, че другият, като отишъл на едно място, подскочил, хукнал да бяга. Казва: „Какво има, този страхливец от какво бяга?“ Отива там, гледа цял котел със злато, отворен. Казва: „Я го виж този глупец, от парите бяга“. Извадил целия казан, отишъл в Египет, направил къщи, помагал на бедните, правил добро на хората и после пак се върнал в пустинята. Започнал да се моли на Господа, дали Господ е доволен от него. Господ му казал така: „Всичките добрини, които ти направи, не струват толкоз, колкото подскачането на твоя брат над казана отгоре“.

Според мене, ако ти даваш на един човек хляб без Любов, то е престъпление; ако учиш без Любов, то е престъпление; ако се молиш без Любов, то е престъпление. Всяко нещо, което в света правиш без Любов, то е престъпление. То е най-малкото престъпление, но престъпление, което носи такива зловещи последствия в себе си. Да обичаш някого, то е най-лесната работа. Няма в света по-лесна работа от Любовта. Чудни са хората. Какво ти коства да имаш едно добро чувство към един човек? Ето аз какво подразбирам. Седя при някой човек, дошъл съм. Слънцето изгряло, моята личност, моето тяло хвърля сянка върху него. Аз погледна, оттегля се от него, да го огрее слънцето. То е Любов. Ако седя и чакам той да се отдалечи, то е престъпление. Аз съм първият, който трябва да се оттегли той да се огрее. То е Любов. Какво ти коства да се оттеглиш на няколко крачки, да го озари слънцето? Някой човек седнал пръв на трапезата, пръв започва да яде. Казвам, хората на Любовта трябва да бъдат последни в яденето. След като се наядат всичките, те последни да бъдат. Същото правило е: и майката нахрани детето си, тя тогава яде. Та казвам, тия правила, които Бог ги турил, да ги спазваме. Този закон е толкоз очевиден. В съвременния строй, ако вие вземете пари назаем от някоя банка и не внесете по закона, те може да изискват парите; те са толкоз внимателни, че вие, щом не внесете вашите задължения, губите кредита си: „Нямам доверие във вас“. Не само в банката е така. Ако един военен изгуби веднъж сражението или 2–3 пъти, не го искат. Те ще искат военен, който не е губил сражението, не е отстъпвал. Та ние, съвременните хора, имаме постъпката на Куропаткин, онова прословуто отстъпление, отстъпва, отстъпва донякъде. Любовта не позволява никакво отстъпление. Щом отстъпиш, или трябва да умреш, или трябва да победиш. То е Любовта. Ако вие се уплашите, ще отстъпвате. Всеки, който се уплаши, той вече не постъпва право. Страхът не върши волята Божия, страхливите няма да наследят Царството Божие. Аз превеждам: хората на безлюбието не може да наследят Царството Божие, хората на Любовта ще го наследят.

Една наша млада сестра отишла при германците и им казала, че не трябва да се бием, хората да се примирят и по Любов да живеят. Той я гледа и се чуди как може да се не бият, как може това. Тази сестра, като се връща тук след един час, намерила друга сестра и се скарала с нея; туй, което проповядвала, тя го забравила. Идейно трябва да се живее. Намерила друга сестра и се скарала с нея. Чудно е, че напреднали сестри за нищо и никакво се карат, напреднали братя за нищо и никакво се карат. Казва: „Аз заслужавам 4, той ми турил 3, той не разбира“. Цялата философия на Питагора почиваше на числата 1, 2, 3, 4. По-нататък Питагор не отишъл. Единствените числа, които са разбрани, са 1, 2, 3, 4. Само 24 души го разбират, то са мъдреците; 24 мъдреци има, които разбират какво нещо е числото 4. Ние, другите хора, разбираме: 1, 2, 3. Едното е мярка за всичките работи, едното, то създава нещата; двете ги развива, а трите ги прилага. Едното, това е пролет. Две, това е лято. Три, това е есен, и четири, това е зима. Да кажем, ти си ученик, турят ти 3, искат да ти кажат: „Плодовете на твоя живот използвай ги хубаво“. Ами че той ти дал най-голямата титла. Числото 3, това е Истината в света, която ти имаш. Числото 2, това е великото знание, Мъдростта, която ти имаш. Единицата, това е Любовта, която имаш. Казва: „Единица ми туриха“. Ти не разбираш законите на Любовта. „2 ми туриха“. Ти не знаеш знанието на Мъдростта. Пък 3 като ти турят, с 3 се минава – това е Истината. Та казвам, за да разбираме 1, 2, 3, да не се обиждаме в живота си. Ако си герой, никога да се не обиждаш. Има ли такъв герой? Много малко герои има.

Аз съм привеждал един пример, само приблизително е подобен случаят. Един математик работил 20 години върху една сложна задача. Винаги държал стаята си затворена. Работил на разни листчета, разхвърляни по стаята, не обичал реда и порядъка. Един ден неговата слугиня намерила стаята отворена, събрала тия листчета, турила ги в печката, очистила цялата стая. Като се върнал, казва: „Господарю, очистих и наредих стаята“. – „Как?“ – „Изгорих всичките листчета.“ Като че се е обърнал светът. Само ѝ казал: „Моля, още веднъж да не правиш това“. Ние сме някой път от ония глупави слугини. Всичко онова, което Бог е създал в нас, ние вземем и в собата го туряме, изгаряме, очистваме го. Бог казва: „Не горете още веднъж тия листа“. Искам да ви насоча мисълта на следното: от вашия живот, от вярата, от Любовта, от знанието, от отношението ви към знанието, от отношението ви към Любовта, от отношението ви към Мъдростта, от отношението ви към Истината зависи благото на земния ви живот. Мислите ли, че ако вие обичате Бога, имате знанието, което ви преподава, поддържате Неговата Истина, че вие ще бъдете беден човек? Не, никога. Мислите ли, че вие ще бъдете последен простак? Не, никога. Човек, който се държи на Любовта, който носи в себе си знанието, който носи Истината, той е гениален човек. Някой казва: „Как може?“ Лесно е. Всеки може да стане гениален. Ще имаш онази връзка с Любовта. Любовта ще бъде подтик за всичко в света. Всичко в света ще вършиш със знание, ще го вършиш разумно. После, никога няма да допуснеш да направиш в живота си една погрешка. То е Истина. Има позлатена лъжа. Някой направил доброто, друг казва: „Аз го направих“. То е бяла лъжа. Друг направил доброто, той казва, че той го е направил. Аз слушам често хора, които говорят белите лъжи, казват: „Аз го обърнах“. Господ е работил, той е само посредник, казва: „Аз го просветих, простак беше, напълних, натъпках му главата“. Да оставим тия заблуждения. Всяка една глава е глава, в която Бог е вложил нещо. Ти дължиш на Божественото, което е в тебе, което е вложено първоначално. Когато майка ти те ражда, тя е условие, не те е създала тя. Някой път бащата може да каже, че родил детето. Той е условие. Водата може да дойде през тръбите до града, но тръбите не създадоха водата, те са само проводници на водата. Казвам, Господ ни гледа и се вслушва, Господ ни гледа, от памтивека ни е гледал и сега ни гледа, когато сме в стаята вечерно време, не тъй, както сме тук; вечерно време, когато си сам, какъв си.

Сега бих ви привел един пример, но ако го приведа, ще огорча някого. По кой начин може да се приведе, да не се засегне някой? Ще турим пак младите. Една млада мома, въздържателка, казва: „Аз съм въздържателка, винце не пия, само чиста вода“. Затворила се в стаята, изважда виното, налее и пие. Защо отвън не пие, пък вътре скрито пие? Въздържателка отвън, вътре в себе си не е въздържателка. Някой казва: „Аз съм много търпелив, никого не съм обидил“. Аз съм привеждал онзи пример във Варненско за един българин, който имал толкоз голям крак, че като ходил във всичките обущарници във Варна, искал да си купи чехли, не могъл да намери. Един турчин му казал: „Калъпсъз“. Обидил се българинът и като излязъл на 10 километра вън от Варна, на едно високо място, казва: „Сен калъпсъз“. Има нещо, човек не го прави от страх. Бъдете смели. Ако искаш да покажеш силата си, покажи я, нищо повече. Каже ти някой, че си баба. Баба ли? Хвани го за крака, дигни го нагоре, обърни го надолу с главата, кажи: „Баба ли съм? Още веднъж забранявам ти така да говориш“. Щом не можеш да го дигаш във въздуха, кажи: „Баба съм“. Щом ти казва, че си баба, покажи му, че не си. Да види, че не си, да не говори бели лъжи.

После, някой път ние не искаме да изкажем убеждението си. Ако запалите една свещ, какво ще ти каже? Някой път не е износна свещта: може да те издаде, ако си направил престъпление, ще искаш всичко да е на тъмно. Но ако направиш добро, ще искаш свещта да свети. Най-първо, добрият живот изисква светли мисли вътре в нас.

Казвам, ние сега в съвременния живот не трябва да очакваме какво ще стане в света. Моите отношения с Бога са важни. За Бога вие сте толкоз важен, колкото целият свят, и целият свят е толкоз важен, колкото една душа. Хиляди хора и един човек еднаква стойност имат пред Него. То са относителни неща. Ние по някой път мислим, че друг е в света порядъкът. Бог има отношение към хората, понеже всички живеят в Него. Когато Господ минава, казват: „Аз много страдам“. Страдаш, защото не обичаш Истината. „Господи, много страдам тук, в противоречие съм с хората.“ Страдаш, защото си невежа, знание нямаш. Навсякъде страдаш. Страдаш, защото не обичаш. Казва: „Как да го обичам, когато той не ме обича?“ Та ти, ако очакваш да те обичат, ти си хасъл баба вече. Бабата да очаква момците да дойдат, да се влюбят в нея? Коя баба е запалила сърцето на младия момък? Нито една. Но младата мома на 19 години запалва сърцето, навсякъде тичат. Защо? Какво лошо има? Огънят е запален, благодарете, че гори. Казва: „Запали ме. Изгори ми чергата“. Хубаво стана, че изгоряла чергата, и без черга може. Всяко нещо, което гори, то не заслужава в нас да съществува, не трябва да го поддържаме. Казва: „Пропаднаха идеите ми“. Ако твоите идеи пропадат, те не струват. Дръж онова, което не пропада. Дръж онази добродетел, която никой не може да смъкне. Дръж онова знание, което никой не може да помрачи. Дръж онази сила, която никой не може да разколебае.

Аз бях решил тази година да мълча, да не говоря. Казвам: „Няма да говоря“. Дойде, хвана ме една хрема, хремата на всичките. Казвам: „Вие всичките хремави ще дойдете с мене, ще кашляте. Аз ще говоря“. Що е хремата? Очистване. Хремата е една отлична наука. Хремата може да те освободи от някои престъпления. Хремав си, дигнал си пушката, замерил си някого, разкашляш се, спираш се да направиш престъплението. Таман пак мериш, пак се закашляш. Всеки, когото го хваща хрема, не мисли право. Всеки, който чувства болка на сърцето, не чувства право. Щом се яви болка на тялото, не постъпват право. Казвам: Ще се явя на тия хора хремав, какво ще им говоря? Не съм свободен. Болестта какво е, да ви кажа. Ние имаме едно смътно понятие за болестта. Болестите са едно велико благословение в света. Когато Бог иска да просвети един човек, той му даде една болест, да се вглъби в себе си. Една малка задача, която трябва да разреши. То е отношение на човешката мисъл, човешките чувства, на всичките тия клетки. Има нарушение, несправедливост вътре. Не си ял правилно, не си мислил правилно, не си чувствал правилно. Набирал си често нечистотии, отрови. Трябва целият организъм да се пречисти. Ще седнеш и дълбоко в себе си ще мислиш.

Аз по някой път вземам за пример котката. Сега имам един котарак, който беше едно диване по-напред, голямо диване. По-рано имаше една женска котка, стана културна, но като дойде зимата, ме напусна. Казвам: „Котешки работи“. Като казах „котешки работи“, дойде котаракът, каза: „Тя не иде, аз ще седя“. Този котарак седи и казва: „Не мисли лошо, тя е малко така, нали разбираш тия женски работи, удобства трябва да има“. Той седне при вратата и цялата нощ лежи, по някой път по половин час седи. Като отворя вратата, седи през зимата смирено, поглежда ме. Казвам си, аз ако бях на негово място, щях ли да седя? Търпение има. Защо човек тъй, пред вратата на Бога, да не седи като котарака? Затвори Господ по някой път вратата, казваш: „Как ще чакам?“ Искаш, като похлопаш, отведнъж да ти отворят. Казвам, отваряш ли на ония, хубавите мисли, които похлопват на нашия ум, отваряш ли на ония, хубави чувства, които похлопват на нашето сърце и на онези, малките постъпки, които похлопват на тялото, от които зависи здравето на човека? Аз съм уверен 101 процента. Ако ние кажем в дадения случай: така разбираме, тъй разбираме. Какво има? Всеки един човек казва, че онзи, който изучава астрология, че звездите влияят. Всичките хора на земята са подобни на звездите. Всеки един човек може да ти влияе и добре, и зле може да ти влияе. Ако един човек иде в новолуние в дома ти, той ти носи щастие. Ако един човек иде при пълнолуние, той ти носи лоши аспекти. Защо е така? Той като замине, ще се случи нещо, че работите ти ще се объркат. Дойде, когато е на сърп, в началото, имаш да плащаш, ще изплатиш; разболял си се, ще оздравееш – всичко се урежда. Едно съчетание като дойде на пълнолуние, след като си замине, ти заболееш; ще се уплетеш в дългове – не ти върви. Ти искаш да идеш на гости у приятеля си, кога трябва да идете? Вие отивате при пълнолуние, тогава е по-светло. Ако аз бях, щях да ида в новолуние. Или другояче казано, ако отивам при един свой приятел, няма да постя 3 дена, че като ида там, да бъда лаком; но да се нуждая от малко храна, ако ми даде закуска, да ми е приятно. Ако съм гладен, ще чакам един пищен обед. Аз и досега помня една стара баба. Бях в едно село, че ми сготви боб. Казва: „Синко, учен човек си, да имах яйца, бих ти сготвила, нямам нищо друго, само боб“. Но то беше най-вкусният боб, който съм ял. Гощавали са ме много, но не ги помня. Но онзи боб помня. Погледнах в очите ѝ, виждам, че ако е млада мома, много може да направи; ако е учен човек, може много да направи; ако е светия, може много да направи. Като сварила боба, сладък е, защото вложила най-хубавите мисли, вложила Любовта си. С Любов го сготвила. Казва ми: „Синко, защо не дойде по-рано?“ Рекох: „Беше опасно да дойда по-рано. Сега за мене е безопасно. Аз съм млад, ти си баба, не е опасно. Или аз съм стар, ти си млада, пак не е опасно. Млад при млад е опасно“.

Казвам, в нашия живот трябва да бъдем толкоз чистосърдечни, като се очисти нашето небе, да виждаме. Благодарете, че не виждате. Ако виждате, косите ви ще настръхнат. Косите ви ще се изправят, ще видите хиляди очи гледат, каквото направите, всичко записват, фотографирано е. Няма някоя мисъл, няма някое чувство, няма някоя постъпка, която да не е фотографирана. Мислиш, че никой не те вижда, никой не те чувства. То са документи, каквото си направил, е записано. Вие се самозаблуждавате. Гледаш, няма никой. Фотографи има, колкото искаш. Фотографират.

Велик е пътят на човешката душа. Не обременявайте душата си. Радвайте се, когато скърбите. Радвайте се, когато сте в сиромашия. Радвайте се, когато сте болен. Знаеш колко мъчно е да се радваш. Казваш: „Господ ще ме послуша ли?“ Ще бъдеш чист. Кажи истината: „Много са моите малки престъпления. Не съм изпълнил още волята Ти, както Ти искаш“. Ако ние бяхме извършили волята, тъй както ви говоря, ние ще спасим целия свят. Ако в света има 10 пророци, ще оспорват света. Няма още 10. 10 какви пророци? Не в манастирите, дето живеят, не в църквите, дето живеят, не в обикновените. Светът ще се оправи. Светът ще се оправи, защото иде едно поколение ново, идат души възвишени, в които вие ще се влюбите. Като се влюбите, целият свят ще се измени. Както онзи, който пил, като види красивата мома, оставя пиянството. Тя седи в ума му, никакво вино. Та казвам, идат великите души, които слизат отгоре. Тия велики души ще похлопат на вашето сърце. Казват: „Христос ще похлопа“. Тия велики души на Любовта ще похлопат скромно. Ще бъде благословение за този човек, на когото те похлопат. Светлина ще има, както е сега светло. Те носят всичките благословения Божии.

Искам да останат във вашата мисъл три неща: да живеете за Любовта, да живеете за Мъдростта, да живеете за знанието, както е на земята, не отвлечено на оня свят. Оня свят и тоя свят е един свят. Мене ме радва едно цвете, едно малко облаче, едно бръмбарче, една пеперуда. Радва ме една пеперуда. Кацне със своето аеропланче, пак литне, разхожда се, кацне, поседи, пак си дигне аеропланчето. Това са все души. Ние не разбираме и казваме: „Бръмбар“. Не е бръмбар, то е превозно средство, аеропланче. Вчера чистихме в градината и намерихме калинки, казвам: „Аеропланчето на калинката“.

Заслужава човек да хвърка с аеропланчето на Любовта. Заслужава човек да хвърка с аероплана на знанието. Заслужава човек да хвърка с аероплана на Истината, която носи свобода.

Пожелавам на всинца ви да хвъркате с тия аероплани.

„Блажени са чистите по сърце. Те ще видят Бога.“

Те ще видят Бога и Бог ще ни види.

14-то утринно слово, 22 март 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта, София, Изгрев.