Разлика между версии на „Най-разумните отношения“

Версия от 15:21, 25 март 2012

Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)

КНИГА: Прав път

НАЙ–РАЗУМНИТE ОТНОШЕНИЯ

Отче наш.
Духът Божи.

Пишете една тема, която не знаете. Писали сте върху темата “Защо човек е млад и защо остарява”. Вие не знаете. Трябваше да пишете: „Не знаем”. Сега какво казвате? Човек идва млад на земята да се учи. Че младият не учи, старият учи. Младите правят погрешки. Който учи, не прави погрешки. Сега толкоз години вие сте разбрали криво учението, което проповядвам. Вие не сте живели тъй, както трябва и сте добили навици, които са атавизъм*. Не виждам някакво въздържание във вас. Вие се въздържате, както страхливите се въздържат. Страх го от дървото, казва: „Търпелив съм”. Щом е силен, хич не е търпелив, защото въздържат се не слабите, но силните. После, трябва да търпи силният, не слабият. Слабият не може да търпи. То са неразбирания. И вие постоянно говорите за любов-та. Това, за което хората говорят, не е любов, защото казват, че любовта ражда всичките нещастия. Любовта ражда всички нещастия – туй е вярно. Тя дава живота на човека. Като делят хората живота, ражда се нещастието. Едни вземат повече, други по-малко. Ако остане на любовта, тя би им дала толкоз, колкото им трябва. Понеже те делят живота и от изобилието се ражда нещастието. Като няма човек нищо, ще крадат ли от него? Сега казвам, че по този начин Божественото учение не се разбира.

Какво означава едно? Какво означава един мъж, една жена? Кой беше по-напред – мъжът или жената? Едното е мъжът. Щом е едно – работи. Мъжът е едно дърво, дървото на живота. Но кога излезе кражбата в света? Щом дървото роди плод. Тогава започват да крадат хората от плода. Самото дърво, като едно, не се краде. Щом роди плода, вече на плода има кражба. Тук, на Изгрева, казвате: „Всичко е на Господа”. Хубаво. Всичко е на Господа. За ядене сме първи всички, за пиене на вода сме първи всички, за обличане, за обуща, за дрехи. Щом дойде за работа, казвате: „Все ние първи няма да бъдем”. После, някои има тук, не съм ги виждал да работят физически. Минават за аристократи. Не съм ги виждал да работят. За ядене е за Господа, но за работа не е за Господа. Сега критици сте. Колко ви обичат? Никой не знае колко ви обичат. Единственият, който обича, то е Бог. Ние, които обичаме – то е отражение. То не е никаква любов. Ти, като обичаш, какво даваш? Ако аз нося светлината, аз не съм създал светлината. Грее светлината, но електричеството грее. Казва: „Аз му давам светлина на него”. Вие давате хляб някому. Този хляб не иде от вас, не давате нещо от себе си. Ще вземете да четете от Библията и проповядвате: „Аз туй, което проповядвах, какво ще му проповядвам на този човек”. Та казвам: Ако е за проповед, всички знаете да проповядвате, всеки от вас проповядва, както живее. Тогава каква нужда има да се събираме? Всичките хора се събират, каква нужда има да се събират? Човек, без да се събира, без да му проповядваш за Господа, той ще живее. Овцата, каквато религия и да й се проповядва, ще пасе трева. Вълкът, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо. Каква е разликата? Единият ще бъде вегетарианец, другият ще бъде месоядец. Тогава ще примиряваме месоядство-то с вегетарианството. Питам: Кое е по-доброто учение – да бъдеш вегетарианец или да бъдеш месоядец? Месоядецът се храни с консервирана храна, храни се с консерви. Консервирана енергия има. Хване една овца, консервирано месце има. Сега, разбира се, религиозните вярвания, че Господ създал животните за храна на хората, са човешки схващания. Бяхте ли при Господа, когато ги създаваше? Кой от вас (е чул), че животните са за храна на хората? Господ казал, Мойсей така е писал. Мойсей бил ли е там? Не е бил. Тъй му скимнало. По какво се отличава, когато Бог говори? Всяка Божествена дума, ти не можеш да я изопачиш по никой начин. Тази дума ти не можеш да оцапаш по никой на-чин, с нея не можеш да злоупотребиш. Божествените думи си остават чисти като диамант. Значи за тебе само онова, което остава неоцапано, е Божествено. Всяко нещо, което се цапа, не е Божествено. Тогава привили ли сте опит, да видите кое не е оцапано? Вие говорите за вашата душа. Вие, като душа, познавате ли се какво нещо сте? Спорили се младият вълк и старият вълк. Старият вълк казва: „Ти не знаеш как да давиш овците. Така не се давят”. Старият, като ги давил, младият му казва: „Много време взе. Няма време така да се яде. Малко по-бързо”. Кое е по-хубаво – бавно да ядеш или бързо да ядеш? Ако имаш зъби – бързо яж, ако нямаш зъби – бавно яж. Какво показва бавното ядене? Нямаш зъби. Има зъби човекът – дъвчи бързо.

Добре, ние искаме правото в света. Как ще турите правото? Едновременно вие не можете да турите еднакво право и на двата си крака. Аз бих желал еднакво право да дадете на двата си крака, еднакво да вървят напред. /Учителят подскочи с двата си крака едновременно/. Туриш левия крак напред, десният остане назад. Туриш десния крак напред, левият остане назад. Туй право ли е? Трябва да разрешите въпроса. Когато един човек има много полици* да плаща, за правото не може да говори. За правото говори, но е относително право. Всеки човек, който иска да разреши нещата за Божествената истина, не трябва да има дългове. Да кажем грешен е човек, но той се заинтересува да му прости Господ, ще се моли. Но тая молитва не е още по закона на любовта. То е принуждение. Грехът е, който те принуждава. Ти отиваш да се молиш не от любов, не от съзнание, (а) от страх. Ако навреме не си плащаш дълговете, има по-друго положение. Не че първото положение, да се моли, е лошо, но то не произтича от любовта.

Казвам: Дотогава, докато умът на човек се смущава – той не може да намери истината. Смущението е един подтик, но смущението не разрешава страха, по-тик да бягаме. Може да има причини, но причината може да е толкоз малка, че да се смееш на себе си. Вярата е един подтик. Обезвериш се – няма подтик. Надеждата е един подтик, милосърдието е един подтик, справедливостта е един подтик. В тебе се явява едно съзнание, че тъй трябва да постъпиш – това са подтици. Как ще откажеш на един подтик в съзнанието си? Тази линия права ли е? Не е права. Защо, какво е мярката? Тази линия не е права. (В оригинала липсва чертежът).

Тази е плоскостта, по която се движи земята. Всяка линия, която не е хоризонтална с плоскостта, по която земята се движи, не е права. Първата линия от двете страни е крива. Следователно – коя е права? Нашият път е прав, когато е в Божествената плоскост, в която ние вървим. Значи трябва да имаш в ума си една права. Правата тук, на черната дъска, сравнявате с ръбовете на дъската. Ако тази линия беше във въздуха, ако няма с нищо да я сравнявате, тази линия щяхте да я видите права. Казвам: Често вие за мярка вземате горния или долния ръб на дъската. Мислите ли, че тези линии са хоризонтални с плоскостта на земята? Нашето дюшеме* хоризонтално ли е? Не е така хоризонтално. Хоризонтални са две линии, когато са еднакво отделени. Всичките точки на две прави линии, които са еднакво отделени в посоката, тогава са хоризонтални.

Казвам: Вие сте в живота. Какво разрешавате? Казвате, че човек се родил млад. След като се цани човек на работа – той е млад. След като го изпъдят от работа – той е стар. Вие влизате чиновник, след 30 години вас ви пенсионират. Млад ли сте? Стар сте. Защо ви пенсионират? Понеже не може вече да работите. Всеки човек, който има в запас енергия – той е млад. Всеки човек, който изхарчил енергия – той е стар. То е едното изяснение на нещата. Вие подмладявате и остарявате. Вие имате сила, вие имате цена в себе си. Вие имате едно шише. Ако го напълните с вода – то е младо. Щом го изпразните – то е старо. Старото шише, като го напълните – пак е младо. Старият – това е състояние на човешката душа. Съзнаваш, че в младини си имал нещо, в старини си го изгубил. В старини си придобил нещо, което в младини си го нямал. Казваш: „Похарчих енергията на младостта само, за да добия знание”. Някоя път казваш: „Не разбрах живота”. Сравняваш и казваш: „Дали туй, което го изхарчих, съответствува на знанието, което придобих?” Сега човек, като живее, се старае да бъде красив и най-после става грозен. Всички започват с красота и свършват с грозота. Защо става така? Ти имаш красотата до известно време, после – обратното. При А слънцето изгрява, при Г залязва. Като изгрява слънцето, ние виждаме красотата, като залязва слънцето – красотата не се вижда. Щом красотата не се вижда, явява се грозотата. Или казано другояче: красотата е изобилна светлина, грозотата е тъмнина. Сега вие от живота чакате това, което никой не го е добил. Вие очаквате от живота нещо отвън да ви дойде. Отвън ще дойдат условията, а отвътре ще дойдат зародишите. Вие очаквате зародиша на една мисъл да дойде отвън. Никога няма да бъде. Условията ще дойдат отвън и възможностите ще дойдат отвътре. Да бъдеш добър. Условията ще ви дадат отвън, но добротата е вътре във вас. Да бъдеш справедлив, ще ви дадат условия отвън, но справедливостта е вътре във вас. Та казвате: „Не съм добър”. Имате възможност да бъдете добър, но условията са отвън. Зародишът на тия условия е в човешката душа. Казвам: Това трябва да се приложи. То е една и съща дума, в приложението трябва да се приложи. Как трябва да се каже? Повтаря се една дума два пъти. Зародишът трябва да се посее в почвата, тогава ще му се дадат условия да расте. Приложението трябва да се приложи. Значи трябва да се посее семето. Посятото семе трябва да даде плод, който вие очаквате. Не само вие, вие разбирате само на вас. На всичките хора е потребен един вътрешен стимул. Вие някой човек не може да го обичате, защото има си причини. Обичам един бакалин, понеже има захар, няма захар – не го обичам. Обичам едно дърво – има плод, обичам една пчела – в кошера има мед, обичам една къща – понеже е хубаво осветена, добре устроена, има кухня, баня, всички удобства. Една колиба, на която прозорците не са на място, не може да я обичам. Казвам: Така не може да се живее. Как може да живееш в една колиба, както в една хубава къща? Условията не са едни. Ти може да преобразиш колибата и може да развалиш хубавата къща. Казвам: Причините и на двамата са добри, но не може да живеят, понеже и двамата искат едно и също нещо. Всякога, когато двама души искат едно и също нещо, те ще се скарат. Турете двама чиновници за една и съща служба, те ще се скарат. Единият ще каже, че той е по-способен. Има двама инженери да се турят на една и съща служба с едно възнаграждение – 15, 20, 25 хиляди лева. Ако ви турят за арбитър, как ще определите вие кой от двамата инженери да се назначи? Допуснете, че единият е на 30 години, другият инженер е на 90 години. Ако е за работа, ще турите младия инженер да свърши работата. Ако е за да даде план, един хубав съвет – ще вземете стария. Ако е за опитност, за скица – ще вземете стария. Ако е за работа, за приложение – ще вземете младия. Аз, ако съм, ще ги примиря. Ще кажа: Тази заплата, 30 хиляди лева, ще я разделите на две, тъй щото за двама инженери има място, от тях зависи и двамата, и младият, и старият да работят. Кога старият и младият не могат да работят? Само при един случай – когато старият е умен, а младият е глупав. Тогава старият и младият не могат да работят. Когато младият е глупав, а старият е умен – тогава пак не могат да работят. Когато младият е глупав, и старият е глупав – тогава не могат да работят. Когато младият е умен, и старият е умен – тогава и двамата не мога-т да работят. Тогава тук често се случва двама да се не погаждат. Тогава или старият е умен и младият глупав, или старият е глупав и младият е умен едновременно. И тогава не се спогаждат. Животът е една служба, трябва да живеем, трябва да работим нещо. Сега да ви попитам: Кое е най-право да се живее? Какво трябва да се разбира под думата “живот”? Животът не е нищо друго, освен една малка проява на любовта. Любовта, като иска да направи една проба, тя като една дреха вика живота и оттам изважда терковете*. Направи един терк – не става, после втори, трети, четвърти – все теркове прави. Това е любовта, това се нарича животът. Когато теркът стане хубав, тогава казваме, че животът е добър. Когато теркът е лош, казваме: „Не се сбъдна животът”. Сега в дадения случай, кое е по-лесно – да пълниш шишето или да го празниш? От кое човек може да придобие повече? Когато се напълни шишето или когато се изпразни? За сегашният живот говорим. Ще ви преведа мисъл-та си малко по-конкретно. Кога печелите повече – когато ядете или когато постите? Кое е за предпочитане -яденето или постенето? Кое бихте предпочели сега – яденето или постенето? Аз бих предпочел яденето. Постът ще го оставя настрана. То е изключително нещо. Постим само тогава, когато отиваме в оня свят. Що-м сме на този свят, на общо основание ще ядем, по всичките правила. Щом мислим да идем в оня свят, ще постим, понеже отиваме в една по-рядка среда, трябва да олекнем. Аз съм натоварен с ядене, в оня свят не може да ида, аз ще изгубя оня свят. Вие се намирате в трудно положение, като ученици, на които учителят преподал една лекция и търси дали знаят урока. Представете си, че всички вие знаете предмета. Кои от вас не знаят да ядат? Има ли някой? Всички по яденето сте специалисти, даже в някои отношения по-хубаво от мене ядете и сте недоволни. Може би някой път от яденето сте недоволни. Някое дете е по-доволно, знае да яде. Не мислете, че детето не знае да яде или че не знае да диша. Детето знае по-добре да диша. Ако дойдем до мисълта – другояче седи. В дадения случай детето не може да мисли право, понеже не разполага с достатъчно енергия, не може да мисли. Когато туй дете добие онази необходимата енергия, неговата мисъл е права. Тогава, за да мисли детето, майката и бащата са, които спъват детето да мисли право. Ако майката, когато била бременна с детето, се страхувала – детето става страхливо. Ако майката била буйна и се сърдила -детето става гневливо. Ако майката, когато била бременна, била суеверна – детето става суеверно. Ако майката, когато била бременна, била мързелива – детето става мързеливо. Каквито наклонности имала майката, всички тия наклонности се отпечатват. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с изкуство – детето става художник. Ако тя се е занимавала с музика – детето става музикант. Ако майката, когато била бременна, се занимавала с религия – детето става набожно. С каквото се занимавала майката, такова направление ще даде на детето, което носи в себе си. Всичките ваши мисли стават точно такива, каквито сте вие. Какво то е вашето състояние, такава е и вашата мисъл, която ще се роди от вас. Запример: Проповядваш някому за оня свят и ти се колебаеш, ти сам не си убеден в оня свят, не си ходил там. Вие сте излезли от оня свят. Какъв е оня свят? Вие не го знаете. Накъде е оня свят? Тук на земята или е горе някъде? Че е някъде, някъде е. Вие повдигате очите, се нагоре гледате, но това е вътрешно заблуждение. Щом се премахне онова препятствие, което имате в себе си – веднага ще се отвори онзи свят, ще го видите. Да кажем вие пред очите сте си турили преграда, слънцето изгряло, но вие нищо не виждате. Щом махнете препятствието, веднага ще видите. Значи, щом не виждате оня свят, пред вашето зрение има турено нещо. Щом махнете предмета, веднага ще видите оня свят. Туриш ръката си пред очите – не виждаш оня свят. Щом махнеш ръката – веднага ще видиш оня свят. Вие разсъждавате за оня свят, но ръката ви седи пред очите. Искате да влезете в оня свят, но държите ръката си близо до очите. Какво разбирате, че държиш ръката си близо до очите? Ако иде-ш в оня свят, ще вземеш ли тази ръка със себе си? Защо умират хората? Искат от невидимия свят да ни покажат, че не трябва да туряме физическо препятствие пред очите си, за да не забуляме оня свят. Но трябва да се освободим от този свят, за да видим оня свят. Ти като умреш, ще оставиш ръцете, краката, всичко тук ще оставиш и ще идеш в оня свят. Този човек ще го видите, че той е етерен. Пак същият човек е – и крака има, и пръсти има, толкоз фина материя, прозрачна, че и ръце има, и крака има, и стомах има, но физическо не може да тури. Там трябва етерна храна. Казваме, че човек нямал хранителни органи. Има, но тогава ние се плашим. Казвате: „Като умрем, какво ще стане с нас?” Какво ще стане? Да кажем -ти си в затвора, имаш букаи*, турени на краката, казваш: „Като изляза вън в света”. Какво ще стане като ти махнат букаите? “Как ще ходя без букаи?” Кога по-хубаво ще ходите – с букаите или без букаите? Без букаи е по-хубаво. Букаите какви трябва да бъдат – железни, златни или тънък конец копринен? Когато говорим за светиите, разбираме, че те имат букаи от коприна направени на земята. Много са лекички, широки са. По някой път те ги вземат в ръце, както едно време дамите си хващаха роклите. Нали сега има владици, на които им хващат опашката от подире.

Всички казвате: „Учителят тъй каза”. Ако твоята вяра не може да развива светлина – слаба е вярата ти. Ако твоята надежда не може да развива сила – слаба е тази надежда. Ако твоята обич не може да развива топлина или да образува магнетическо поле да привлича – слаба е любовта. Всички вие търсите любовта. Любов-та има няколко проявления. Има магнетическа любов, която привлича. Тази любов е СД, тази е привлекателната любов. Имате любовта АВ – тя е отблъсквателната любов. Имате любовта, която отблъсква и любовта, която привлича. Туй, което привлича, като се обърне наопаки – отблъсква. Туй, което дава, като се обърне наопаки – взема. Туй, което взема, като се обърне наопаки – дава. Следователно, вие виждате някой човек да дава, трябва да знаете, че той като се обърне – ще взема. Онзи банкер, отиде-ш при него, дава. След три, четири месеца – взема. Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй?” Той ти дава и ти ще даваш. Той взема и ти ще вземаш. Даване и вземане едновременно вървят. Вземаш, после ще даваш, даваш, после ще вземаш. Бог ви пратил на земята и ви дал, в замяна на това и Той иска нещо от вас. Вие ще кажете: „Аз съм свободен”. Разбирайте свободата. Аз съм свободен дотогава, докато изпълнявам Волята Божия. Що-м не изпълнявам Волята Божия, изгубвам своята свобода. Бог е всеблаг, всякога е свободен, понеже никога не е отказал на всяко, и на най-малкото същество, каквото поиска от него – Той му дава. Което и същество да иде при Бога, туй, което иска, Той му дава. В туй седи величието на Бога. Всяко същество взема толкоз, колкото може да носи и Бог ще му даде. Казвам: Ние, докато изпълняваме Волята Божия, ние сме свободни. Щом престанем да изпълняваме Волята Божия, не сме свободни. Аз чакам един автомобил да дойде, аз не съм свободен. В мене има по-голяма свобода, имам два крака, тръгвам, свободен съм. Имам две ръце, с които трябва да работя, чакам да дойде да работи някой заради мене. Те са относителни работи. Тази работа, която ние работим по 8 часа на ден, не е Божествен за-кон. Тази любов, която ние сме турили в света, и това не е любов. Значи създал съм един порядък. Иска-м да изпълня един човешки порядък по-добре, отколкото един Божествен порядък. Кой баща досега е станал пълен господар на сина си? Коя майка е станала господарка на дъщеря си? Нито една майка не е станала господарка. Кое дете казва, че майка му го носила на ръце? Кои са ония деца, които майка им ги носила цял живо-т на ръце? Като порасне детето, всяка майка се отказва да го носи. Ако туй дете дойде до 21 години, иска да го носят на ръце. То казва, че му дотегнало да върви. Не е възможно да се носи на ръце. Щом стане на 5 години, само ходи. Най-първо майката работила за него всичко – къпала го е, после го праща на работа. Сега вие сте станали доста възрастни, искате някой, все някой да работи за вас. Имате въпроси, които вие не сте разрешили. Очаквате да дойде вдъхновение. Знаете ли как идва вдъхновението? Вие знаете как идва вдъхновението. Вдъхновение – да се вдъхновиш. Въздухът минава покрай мене, но аз се трябва да вдъхна. Вдъхновение, то е – трябва да бъда в състояние да го приема. Да дойде вдъхновението – трябва да искаш, да можеш да го приемеш. Що-м дойде най-малкото препятствие, вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на мисълта – вдъхновението не върви право. Най-малкото препятствие на чувствата и вдъхновението не върви право. После се зараждат такива състояния като остаряването. Виждам как хората остаряват. Ти седиш, прекарва-ш един конец около себе си, смееш се. Прекарваш още веднъж, 4, 5, 10, 15, 100, 200, 400, 500 пъти, речеш да го скъсаш, оплел си се, не можеш, сега трябва да се размотаваш. Ако оставиш едно дете да те омотае, пък оставиш това дете да си замине, какво ще прави-ш тогава?

Толкоз години аз като проповядвам за любовта, говоря за любовта, казвам: Трябва да се обичаме. Казвате: „Тъй не може да се обичаме”. То е завъртане. Ти вече като млад може да обичаш, като стар не можеш да обичаш. Като млади може да ядем, като стари не можем да ядем. Те са относителни неща. Ти своите зъби си развалил. Защо си развалил зъбите си? Има един анекдот в турско време. във варненско, било във времето на еничарите*, имало един навик турците искали българите да им плащат диш-хакý*. Като (дойде) някой турчин на гости, след като се нахрани, ще му платят по един грош за всеки зъб. Тогава имало още обичай, че като дойде един турчин на гости, ще се качи на гърба на българина, че на 2 километра ще го изнесе из селото навън и тогава ще се върне. Този анекдот ми го разказваха и аз на вас го разказвам така. Един тур чин отива на гости при една бедна вдовица, тя няма какво да му даде, трябвало да продаде нещо, че да му плати за зъбите. Тя отива и се оплаква на валията*, казва: „Да имам да му дам, да му платя, но откъде да взема 32 гроша, де да ги спечеля?” Вика турчина валията и му казва: „Нямаш ли страх от Бога? Даже и от бедните искаш”. Заповядва да го свалят на земята и с чук да му избият всичките зъби. Тогава му казва: „Сега нямаш право да искаш диш-хакý”. Оттам-насетне всичките турци, които ходили при българите, не искали вече диш-хакý. Някой ще дойде, като този турски чорбаджия, ще дойде, ще яде в дома ти и ще се качи на гърба ти. Какво е туй сега? Нали уж любовта ще се качи на гърба ти. Любовта, когато качва хората по гърбовете, то е едно престъпление. Когато майката вземе детето, туй дете ни най-малко не иска, то седи и плаче, казва: „Щом ми трябваше да идвам в този свят, като крачетата ми са слаби, ръцете слаби. Кой ме караше, защо дойдох от оня свят? Щом ми трябваше този будалък*?” То седи и плаче, майката се съжали, вземе го на ръце и то пак плаче. Като го сложи, пак плаче. Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. Като идеш на гости при твоя приятел и той наготви, и ти казваш: „Много хубаво е наготвено”. Казвам: Готвеното трябва да бъде много добре наготвено.

Мислите ли, че Господ би дошъл на едно място, дето има раздори? Господ няма да дойде, кракът му няма да стъпи. В една душа, в която има раздори, Господ е отвън. Той ще изпрати един посланик, втори, но кракът му не стъпва. Когато човек стане чист и свят, Господ като го посети, като дойде при него, ще му каже: „Синко, готов ли си с мене да вървиш?” Той тръгне и ти заминеш с Господа за оня свят. Тръгнеш не със сълзи, но радостно, лицето ти е светло. Тръгваш с баща си. Дотогава, докато със страх ни викат, не сме за оня свят, но в затвора. Докато със стражар ви карат – не ви водят при баща ви, но в затвора. Ще ви приведа още един пример, във варненско се е случил. Един баща казва на сина си: „Ти човек прокопсан* няма да станеш, нищо от тебе няма да стане, дебела глава имаш”. Отива синът в странство, свършва, дошъл в България, назначили го за управител, за губернатор. Праща двама души стражари при баща си, задигат го и го докарват при него. Казва: „На, ти казваше, че човек няма да стана”. – „Абе синко, казва бащата, така ли се прави? Изпоплаши ме. Що не ми прати един файтон, но със стражари ме викаш. Ти ме изплаши. Голямо магаре си”. Че и ние точно така постъпваме. Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите* и митарите*, не може да влезете в Царството Божие. Ако вашата правда надмине тяхната правда – ще влезете. Ние в нашите възгледи, в ума, в сърцето се занимаваме как живее светът. Светът си живее, както си разбира. И ние ще живеем тъй, както ние разбираме. От нашето разбиране ние ще се ползуваме. Не само ние, но ще се ползува-т и другите. Онези, които са създали скъпоценните камъни, се ползува той, но същевременно от скъпоценните камъни се ползуват и другите. Онези, които създадоха златото, се ползуват те. Но като оставиха златото, всички се ползуват от него, ползуваме се и ние. Всичките хубави неща, които съществуват в природата, са създадени от онези, които са живели по законите на любовта. Чистият въздух е създаден по законите на любовта, създадоха го онези преди нас. Светлината Господ я създаде преди. Сега от тази светлина, от този въздух, от тази храна, от всички блага на онези, които са минали в една по-висока фаза на живота, ние се ползуваме от техните блага. Ние като напуснем земята от онова, което ние сме създали, други ще се ползуват от нашите блага. Затова Писанието казва: „Делата им ходят подир тях”. Ако нашите хубави мисли не могат да ходят подир нас, ако нашите хубави чувства не могат да ходят подир нас, ако нашите постъпки не могат да ходят подир нас – тогава няма какво да ни гарантират нас. Казвам: Онова, което Бог е вложил във вас, оставете го. Никога не е късно. За една година може да направите повече, отколкото за 20 години сте направили. Срещам сестри, които казват: „Тази сестра кракът я боли”. Казвам: Какво очаквате? Очакват да се подмладят. Подмладяването е сутрин, като станете да изхвърлите малко от непотребните мисли. Една мисъл, едно непотребно чувство ще го изхвърлите. Една непотребна постъпка – ще я изхвърлите. Всеки ден има нещо, което трябва да се изхвърли. Видите някое камъче на пътя, отмахнете го. Кал има, прах има в къщи – изчиствате я.

Запример вие, изгревчани, като идете при някой ваш приятел, ни най-малко не си изувате обущата. За бъдеще, като идете някъде, да си носите лапчуни*. Щом влезеш, ще си изуеш обущата, ще обуеш лапчуните. Ако това не го туряте, новото учение не можете да го приемете. За салона най-после ще стане. Когато отивате някъде, ви съветвам да носите лапчуни, изуйте обущата, обуйте лапчуните и тогава влезте. Няма какво да се извинявате. Та кой как дойде при мене, казва: „Извинете, извинете”. Да, извинете. Един мой съвет е това – обувайте си лапчуни. Аз трябва да си купя пръв лапчуни. Намислил съм да си купя хубави лапчуни. Като отида някъде, ще ги нося. Често трябва да влизаме в своята душа, да си очистим работите, да очистим тялото. Само тогава ще имаме Божието благословение. Ние очакваме, но онова само по себе си няма да дойде. Трябва да се работи. Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци – тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: Ако вие не вземете това, което ви уча – аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни, като че аз съм дошъл да уреждам живота. Уреден е животът ви. Ако е за уреждане, вие сте бащи и майки, уредете живота на децата си. Не проповядвайте (това), което не сте приложили, но говорете за любовта, която знаете, говорете за правда, която знаете, говорете за мир, който знаете. Че аз не съм от слепите хора. Утре като замина, ще започнат да делят аз какво съм казал. Аз не искам вие да казвате аз какво съм казал. Но онова, което аз съм казал, как Бог ви го открил вътре и вие как сте го приложили. Да сте опитали вие плода. Ако не сте опитали плода на учението, което ви уча, не е полезно никому. Не обръщам внимание на този, който няма плод. Постоянно коригираме някои работи. Тъй, както говоря, не одобрявам някои работи. Има някои неща, за които нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш. Нека си теглят”. Но пак има един егоизъм, казвам: Ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми вземе повече време тогава. Сега е по-добре да ви дам един съвет, понеже ще ми вземе само 10 минути, пък иначе трябват ми часове да ви изваждам навън. Сега ще кажете: „Тъй не се говори”. Как се говори? Да живеем по любов. /Учителят го изговори няколко пъти много тихо/. Аз ще ви говоря сега: Да живеем по любов, по любов да се живее. /Същото го изговори много високо/. Сега остава последното – “по любов”. Една мътна каша. Няма никаква любов. (Някой) казва: „Той по любов не живее”. Тъй не се живее по любов. Аз съм решил едно нещо. Понеже си казвам: Тия хора не искат да живеят по любов, как ще ги уча? Ще взема всичките погрешки и ще ги поправя. Пари назаем вече не давам, не искам никого вече да уча, защото закон е, ако някой е дошъл при мене – Бог ви е привлякъл при мене. Аз съм длъжен да му покажа пътя към Бога. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът”. Ако така кажа аз, че съм Пътят, Истината и Животът, аз съм едно с Бога. Ако не съм едно с Бога – никакъв Път, никаква Истина и никакъв Живот не съм. Щом кажа “Аз съм Пътят, Истината и Животът”, аз и Бог сме едно. Следователно Бог е в мене и аз съм в Бога. Аз не може да работя за себе си. Всеки човек, който работи за себе си – нищо не може да постигне. Щом кажеш “Аз съм” – ти и Бог трябва да бъдете едно. Щом в мене е Бог и щом аз съм в Него, в тебе няма да има никакво противоречие. Ще бъде Неговата Воля.

Аз искам да изпълните Волята Божия тъй, както вие разбирате, не както аз разбирам. Вие ще бъдете свободни. Аз ще изпълня Волята Божия тъй, както аз я разбирам и аз съм на правата страна. Ако аз нося един голям товар – то е за моята сила. Ако вие носите малък товар – той съответствува на вашата сила. Пропорционално. Аз съм толкова силен, колкото и вие. Нищо не значи. Цената седи в работата, която направим. Който носи големият товар – добре да го носи. Който носи малък товар – и той добре да го носи. И двамата еднаква заплата носят. Всяко нещо, което правите – правете го съзнателно, че Бог е вътре във вас и вие сте в Бога. Само така може да се поправи светът. По друг начин не може да се поправи. Там, дето Бог не пребъдва в хората, и те не пребъдват в Него, нищо не се постига. Постигат се временни работи, но вечни работи не могат да се постигнат.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.

35. Лекция на Общия Окултен клас
11 юни, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София