Разлика между версии на „Двата порядъка в света в. "Братство"“

Текуща версия към 08:58, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

ДВАТА ПОРЯДЪКА В СВЕТА

Има един установен ред на нещата, има и един неустановен ред. Неустановеният ред е реалността, а установеният е преходното. Установеният ред е преходен. Туй, което не е установено, е идеалът за нас и той е, който ни радва. Всякога в едно постижение човек изгубва вътрешния смисъл. Това показва, че човек само е дошъл до реалността, но седи извън нея.

Реалността сама по себе си ние не я познаваме, но я познаваме в нейните проявления - живот, светлина и свобода. Животът е резултат на Любовта, светлината е резултат на Мъдростта, а свободата е резултат на Истината. Резултат на светлината са правите постъпки, а правата постъпка е организиране, даване правилен ход на живота. Животът не може да се прояви правилно, ако няма светлина. И всичката красота на живота седи в светлината. Светлината носи знание в себе си и ни разкрива света, за да стане достъпен за нашето съзнание.

Има едно знание, което е близо до хората. То не седи в това, което ти вярваш, не седи и в това, което ти желаеш, нито в това, което си постигнал и ще постигнеш. Смисълът и красотата на живота е в непостигнатото, неустановеното. И противоречието в което изпадаме, седи в това, че искаме да направим светлината и Любовта установени, т.е. да ги сложим под известни закони. Също така, ние искаме да поставим и живота под известни закони, да му наложим известни системи и правила. Това е днешният установен порядък в света. Но законите, които хората си правят, не са валидни за живота, светлината и свободата - за Любовта, Мъдростта и Истината, защото те са сами за себе си закон. Всеки закон извън тях ги спъва и е пречка за тяхното проявление.

Ето откъде се раждат противоречията - хората имат известни желания, но нямат правилни методи, за да ги реализират и затова се раждат противоречията, които показват, че сме дошли в разрез с правилното проявление на живота. И тогаз вече хората почват да „изправят" живота, като измислят всевъзможни правила, по които животът да се изявява, но работите още повече се усложняват и заплитат, защото това не са онези вътрешни закони, присъщи на самото Битие на живота, а са човешка измислица. Така се раждат неправилните отношения в живота, които вече са едно зло, защото се установява един ред, който е в противоречие с живота, и се създават условия за престъпление, защото животът в своето проявление влиза в противоречие с установения порядък и закони; и изпълнителите на тези закони съдят и избиват тези, които нарушават техните закони. Но това е човешкия порядък, който не е в съгласие със законите на живота и поради това сам създава условия за престъпления. Защото животът като един творчески процес, създава известни форми, чрез които иска да се прояви, а хората като ги разрушат, престъпват законите на живота. И следствие на това престъпление, се раждат всички противоречия и нещастия в живота на съвременните хора. Или казано на религиозен език, ако Бог е създал всички хора, каква нужда има да ги бесим или да ги убиваме.

Ще кажете, че съвременният ред го изисква. Тогаз, в такъв случай ние коригираме Бога, а това значи да поставяме нови закони на живота, което е невъзможно. И следствие на този опит на хората да наложат нови закони на живота, животът им от единия край до другия е пълен с противоречия, които са се трупали с векове и днес са задръстени всички пътища на живота. Затова повелително необходимо е да се даде ново направление на живота или по-право, да се откажем да пречим на живота в неговото проявление с нашите закони.

А сега ни казват, че миналите поколения са работили за нас. Да, работили са, но миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали. Сега проповядват учението за кармата, за да покажат, че човек може да изплати дълговете си. Но малко са хората сега, които могат да изплатят дълговете си, защото те са толкова много, че е немислимо. Затова ще има едно колективно разплащане. Но се изисква Любовта да проникне в сърцата и душите на всички.

Хората ще се освободят от игото на закона, когато дадат ход на Любовта в живота си. Любовта се явява като най-необходимото в света; това е същественото, реалното, без което не може. Кога трябва да обичаме един човек? - Тогава, когато никой не може да му помогне, за да му помогнем. Защото Любовта няма предвид да вземе, а да даде, и светлината иска да даде.

Но сегашните хора, които са под влияние на негативните сили в природата, противодействат на Любовта и светлината и следствие на това живеят в едно голямо противоречие. Целият съвременен свят е потопен в едно голямо противоречие. И вие живеете сред това голямо противоречие - външно и вътрешно. И ако биха ви се отворили очите, за да видите това голямо противоречие, вие бихте си изгубили ума. Ако видите какво мислят вашите приятели за вас, то не зная колко приятели биха останали да се обичат. Тогаз хората ще видят в какъв хаос живеят - и точно затова техните очи са затворени за всичко това, защото ще се спънат в своето развитие.

Какъв е изходът от всичко това? Сега искат със закони да уредят големите противоречия в живота. Но никакви външни закони не могат да уредят живота на хората. Никакъв външен ред не може да уреди живота им. Даже и Любовта, Мъдростта и Истината не са в състояние да ни извадят от голямото противоречие, което съществува в света. Защо? - Защото нашите разбирания не са разбирания на Истината. Сегашните хора говорят за Истината, като за нещо, което няма отношение към техния живот.

Говорят за свобода, но всеки разбира своята свобода. А Истината носи свобода за всички същества. Като говорим за свобода, разбираме, че тя е достояние на всяко същество. А сега хората са създали един порядък, който няма нищо общо с порядъка на природата.

За да се разбере философията на живота, трябва едно училище с практическа част. А само да се говори, не се постигат резултати. Човек, както е сега, трябва да го насилиш, за да учи и прилага това учение в живота си. Но щом дойде законът, това е вече насилие.

Човек трябва да проучи законите на живота, за да може да бъде щастлив. И това трябва да го направи съзнателно, за свое и общочовешко благо. За тази цел човек трябва да развие своя ум, сърце, душа и дух, да обнови своето тяло и да го направи неразрушимо и безсмъртно. Тогава ще може да предприеме едно пътешествие извън земята, за да види величието на света. Това са велики задачи и възможности на живота, който е цел за нас. Любовта е цел, Мъдростта е цел, Истината е цел, животът е цел. И когато човек дойде до това състояние, трябва да мисли. Човек трябва да остане за малко сам със себе си; защото пред него има същества, които са минали преди него по този път, по който той върви сега, и може да влезе във връзка с тях и те ще му разкрият всички потънкости на този път, ще му открият онова знание на законите и методите, които му са необходими в неговото развитие, за да постигне съвършенството и безсмъртието; ще му покажат пътищата, методите и средствата за обновяване на живота, за подмладяване, ще му разкрият тайната на Вечния живот.

На земята има няколко извора, от които човек като пие, може да се подмлади, те са извори на елексир. Тези извори са отворени само за разумните и не са постоянно на едно място, а са подвижни; те постоянно изменят своето място, затова хората не ги знаят.

Сега хората често питат, как ще се оправи светът? - Светът ще се оправи, когато хората се оправят. Не оставяйте хората да ви оправят, и не очаквайте хората да ви оправят. Всеки сам себе си трябва да оправи. Докато чакаме другите да ни оправят и да ни дадат свобода, светът все неоправен ще бъде.

Нашата земя е от най-изостаналите земи в Битието в културно отношение. В другите земи от другите слънчеви системи има много напреднали същества; например в системата Сириус живеят много добре. И старите асирийци, които разбираха тази дълбока наука, туриха името Асирия на своята страна, защото искаха да живеят според културата на Сириус. И там има една земя като нашата, само че в културно отношение е много по-напреднала, там няма и помен от престъпленията, които се вършат на нашата земя. Тези хора там не очакват да ги оправи някой. И ако ние не слушаме Бога, Който работи в нас и иска да ни направи свободни, кой отвън може да ни оправи и освободи? - Ние живеем в Бога и Бог живее в нас; нека Той ни бъде образец и да не чакаме някакви правила и закони отвън да ни оправят. Това няма да донесе никаква полза, но човек има един закон в себе си - това е Бог в човека. Сега хората още не са познали този закон в себе си и затова търсят външни закони, които да ги управляват. Кое е същественото в живота? - Същественото е общата идея, в която всички могат да живеят братски, радостта на едного да бъде радост на всички и радостта на всички да бъде радост на едного. Всички блага и радости да бъдат за всички. Сега например, в съвременното общество се събират двама души и искат само те да се обичат. По този път те не могат да бъдат щастливи. Тяхното щастие трябва да бъде за всички. Един човек, за да бъде щастлив, трябва да го обичат всички, с които е във връзка.

Има едно ново разбиране, което трябва да се внесе в света и тогаз живота ще придобие един вътрешен смисъл. Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния строй. Но съвременният строй и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим. Той е разрушен сам по себе си. Това, което имаме днес като държава и строй, не е никаква държава. Ние сме за един разумно организиран обществен порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота. Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си.

Ние сме за един порядък, където да няма гладни, невежи и роби. Ние сме за един порядък на доволство за всички, светлина и знание за всички, свобода за всички, за да бъдат всички щастливи и да се радват на живота. Защото всички хора имат един и същи произход, всички имат еднакви права и задължения. Но за да се живее в този нов порядък, хората трябва коренно да променят своите разбирания и начина си на живот.

Вярвайте в доброто, което е вложено във вас, което е в самото ви естество и не се сравнявайте с другите - нека другите ви бъдат един подтик.

Беседа от Учителя, държана на 23 август 1933 г.