Разлика между версии на „Пред прага на новата епоха в. "Братство"“

Текуща версия към 08:58, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

ПРЕД ПРАГА НА НОВАТА ЕПОХА

Животът се състои от ред неразрешени въпроси; животът се състои от идеал, който трябва да се реализира; животът се състои от сила, която трябва да се постигне; животът съдържа една разумност, която тепърва трябва да се проучва.

Това са все перспективи и възможности, които стоят пред човека. А съвременните хора са стигнали до границата на страданието. Знанието, което съвременните хора имат им причинява само страдания, защото е частично и повърхностно. И вследствие на тази повърхностност в знанието, във всички области на човешкия живот има несигурност, неяснота. По отношение на човешкия ум има много неща неизяснени; по отношение на човешкото сърце има много неща неизяснени, по отношение на човешкия организъм и човешката воля има много работи неизяснени. Какво е отношението между организма, сърцето, ума и волята, как функционира организмът и пр. - за всички тези въпроси е необходимо знание, за да се осветлят правилно. Затова е потребно проучване на самия живот.

Сиромашията и общата икономическа криза е също така анормално явление, което е погълнало ума на цялата съвременна култура. Но тъй както го решават, не може да се разреши, защото им липсват съответни методи.

Над тези проблеми съвременните хора са се спирали частично, те са проблеми, които утрешният ден, новата епоха ще осветлят и разрешат. За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот. Само така можем да използваме благата на живота и да добием щастието, което търсим в света. Щастието е достояние само на разумния човек, който познава законите на живота. И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата. Ако не вярвате в това, постарайте се да влезете мислено в съзнанието на един бръмбар или мравя и вижте, какви ще бъдат границите на вашия свят. Но ще кажете - нали има един обективен свят? Че светът има обективна страна - да, но коя е гаранцията, че тъй както възприемаме света чрез петте си сетива е действително обективният свят? Опитът ни показва, че това е нашата представа за света, а какъв е светът сам no себе си не знаем. И какво е отношението между тази представа и реално обективния свят? Около този въпрос се е въртяла човешката мисъл с векове и тъй както го разрешават не могат да го разрешат. Той не е въпрос, който ще се разреши с интелектуални спекулации, а е предмет на живия опит. Като говорим за живия опит не разбираме някакви субективни изживявания, а става въпрос за ново ориентиране на човешката мисъл, за да се прояви разумността и интелектуалността. Възможностите за интелектуалност човек може да наследи от родителите си, но дали ще ги прояви, това е въпрос, който зависи от самия човек.

Онова, което развиете сега у себе си, това сте вие. Всички хора се раждат с възможности, но всички не ги развиват, понеже не живеят както трябва. И вследствие на това се раждат противоречия в живота им и го правят тежък. Някои хора казват, че такава била волята Божия. Волята Божия за разумните е да бъдат щастливи и да прогресират. Глупавите страдат и регресират. Това напълно зависи от човека. От човека зависи какво да стане. Щастието на човека е в неговите ръце. Първата стъпка към щастието е да се откажете да търсите отрицателните страни в характера на хората и да се стремите да намерите някоя добра черта, която да държите в съзнанието си и тя ще бъде като една жива, динамична, творческа сила, която ще съгражда положителното във вас. Тя ще бъде като една здрава и чиста храна, която ще ви послужи като материал за съграждане на вашия организъм. Тя е израз на целокупния Божествен живот, който прониква цялото битие.

За хората, които мислят, Бог е една реалност - вън от тях и вътре в тях едновременно. Вътре в нас Бог е туй, което ни повдига, това е разумността в нас, това е животът. Вън от нас - Бог е проявен в цялата външна природа и прониква всяка една частица и я оживотворява. Храната, въздухът, водата, светлината - всичко това ни е необходимо, за да поддържаме живота си. Но всичко това е външна проява на Бога, всичко е проникнато и подхранено от неговия живот. Това е Бог вън от нас. За да поддържаме живота си, ни е необходима известна сила, която да дойде отвън; без въздуха ние нищо не можем да направим; без храната, без светлината отвън ние не можем да направим нищо.

От отношението на въздуха към твоите дробове, от отношението на храната към твоя стомах и от отношението на стомаха към твоите очи и мозък зависи твоето щастие и твоето здраве. Защото те са носители на живота, който ни поддържа. В светлината се крие разумната мисъл; в чистия въздух се крият благородните чувства, а в хубавата храна се крият благородните постъпки.. Та човек, който не знае да се храни, не може да постъпва добре; който не знае да диша, не може да има благородни чувства; и ако човешкият мозък не възприема правилно светлината, човек не може да мисли. Значи, само когато човек се научи да възприема правилно светлината, да диша правилно и да се храни правилно, той ще има светли мисли и благородни чувства и добри постъпки. И само по този път той ще си създаде правилни и хармонични отношения с всички хора и с природата. Само така той ще намери своето щастие. Само така човек ще преживее единството на живота и взаимопомощта ще бъде в него една естествена проява на живота и път към щастие и благоденствие на всички. Чувството на взаимопомощ е признак, че животът функционира правилно и тогаз в човека няма раздвоение, човек усеща радост - и тя е на самия човек. А мисли, чувства и постъпки, които носят раздвоение, те са дошли отвън и се натрапват на съзнанието. Когато човек се намира 6 борба със себе си и не може да следва хармоничните и естествени подтици на живота, това показва, че чужди идеи и желания му се налагат. Всяка мисъл, която може да ни служи е наша мисъл, а всяка мисъл, която не може да ни услужи не е наша. Същият закон и за чувствата и постъпките. Понеже мислите, чувствата и постъпките ни са в голяма зависимост от храната, въздуха и светлината, които възприемаме, затова човек трябва да започне оттам.

Всяка една храна съдържа в себе си известен разумен живот; всяка храна иде от известна разумна област в природата и ще видите, ако тази храна е в хармония с вас, яжте, ако не е в хармония, не яжте. В човека има едно вътрешно чувство, което му подсказва, какво трябва да яде. Яжте това, което обичате и никога не преяждайте - само така може да бъдете здрави, защото здравето зависи напълно от стомаха, а човешкият стомах зависи от нормалния живот. Българите например употребяват фасула. Той е полезен, но повече от един път в седмицата да не се яде, защото става вреден; той е отлично средство за прочистване на стомаха и оттам на целия организъм.

За да бъдат здрави белите дробове, трябва да имате благородни чувства и чист въздух. За да бъде здрава нервната система, трябва да имаме светла и широка мисъл. Като имаме по такъв начин здрав стомах, здрави дробове и здрава нервна система, Божествената сила, която ще дойде от природата, ще може да пресъздаде всички мускули и ще внесе нова сила, с която можем да работим. За това е потребна една практическа школа, да научим какво и как да ядем всеки ден, как да дишаме и чувстваме и как да мислим. Един от методите за запазване мозъка ни е вечерно време преди да заспим, да освободим ума си от всички лоши случки, преживелици и впечатления. Здрава нервна система, здрави дробове, здрав стомах, дават светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а тези вече създават хармонични отношения между хората и изключват възможностите за робство от човек над човека. И ако днес съществува тази всеобща криза - социална, икономическа, политическа, то според нас се дължи на това, че хората нямат светла и широка мисъл, благородни чувства и добри постъпки, а живеят затворени в черупките си, със своите дребнави мисли и егоистични чувства и всеки иска да устрои щастието си изолирано от другите и за тяхна сметка. От всичко това се създават външната среда и условията, при които се развива съвременната култура, задушена в собственото си невежество. Днес всички ламтят за пари. Но парите са произлезли от човешкия ум, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има ум, да може да мисли. Приятелите са произлезли от човешкото сърце, затова казваме, че преди всичко човек трябва да има сърце. А средата произлиза от човешките постъпки, затова казваме: човек трябва да има благородни постъпки. Така ще се създадат благоприятни условия за живота.

Само Любовта е единствената сила, която може да ни даде всичко, което желаем в света. След като дойде Любовта идват и светлината и свободата. Любовта дохожда тогава, когато се повдигнем над всички противоречия и гледаме на нещата, както Бог гледа.

Сега човечеството навлиза в една нова епоха, в която всички противоречия, които съществуват, ще бъдат разрешени и хората ще живеят по съвсем други принципи и закони, които са законите на самия живот.

В своето развитие човечеството е минало през четири фази - епохи. В първата епоха на земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения Златен век. И всичкото знание, което съществува сега в окултната наука се дължи на тях. В тази далечна епоха е имало хора, които са били във връзка с велики разумни същества, които са работили при създаването на космоса и те са им разкрили законите и пътищата на това велико космично творчество, и те са го предали на следващите поколения и епохи. Втората епоха в гръцката митология я наричат сребърна епоха, третата се нарича медна епоха, а четвъртата е желязната епоха. А сега сме пред прага на новата епоха, на новата раса, която ще бъде пак златна епоха и за нея ние трябва да бъдем готови.

В тази нова епоха ще дойдат пак тези предци на нашата човешка раса, които живяха в златната епоха. Те ще дойдат пак на земята и ще донесат великото знание със себе си, ще създадат една мощна култура, в която ще бъдат реализирани благоденствието и възвишените стремежи за идеалните и красиви братски отношения между хората. Те ще турят ред и порядък в света. Ще дойдат много, а не един или двама. И тогава цялото лице на земята ще се измени и ще има благоприятни условия за всички. Като говоря за тези същества, не разбирам ангелите, а първите напреднали синове на нашата човешка раса. Тогава всички блага ще бъдат общо достояние и всички ще се ползват свободно от благата на природата.

Сега ви поздравявам с Новата епоха. Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество.

Беседа, държана от Учителя на 26 март 1933 г.