Разлика между версии на „Пътят към свободата в. "Братство"“

Текуща версия към 08:48, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.

ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА

За да се изясни една истина, необходимо е бреме. А за да познае човек истината, трябва да се научи да мисли. Когато човек се научи да мисли, а това вече осмисля живота му, той ще намери в самия строеж на своя организъм методите и законите, по които трябва да живее. А сега хората казват : Кажи ми какво ще излезе от мене? - За да кажа на един човек какво ще излезе от него, трябва да претегля тялото му, да видя какъв е обема на стомаха му и какво е неговото състояние. И най-после трябва да видя как е устроена главата му. След туй ще взема под внимание какви са външните условия. За да излезе от човека нещо, той трябва да работи върху себе си и да се научи да не подпушва теченията на живота. Само така ще може да се създадат хармонични отношения между хората, само така ще се създадат и новите педагогически методи за възпитание и на млади и на възрастни. А затова е необходимо да се проучат законите на живота, които действат в главата, в дробовете и в стомаха - в трите свята на човешкото битие. Само по този път човек ще се добере до великото знание, което ще осмисли живота му и ще му бъде ръководител в пътя на живота. А сега човек, който живее в тъмнина, ни ляга, ни става, затова страда повече, отколкото трябва, дохожда до обезверяване и казва: „Няма Господ". Но тази дума „Господ" е много обикновена, тя означава господар, а не онова Първично Същество, което е породило живота и света.

Този Бог, за Когото хората говорят е измислен от тях и затова прилича на тях. Като не могат да си обяснят правилно явленията на живота, те им даваш чисто механическо обяснение и по същия начин механизират и идеята за Бога. Но за онези, които знаят, в природата съществуват три вида процеси - механически, органически и психически, които взаимно се обуславят в проявите си. Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря - бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи. Като пример за органическите процеси имаме растенията, а при психическите процеси имаме вече разумните същества - човека. Това са три процеса, които имат три различни резултата. А сега искат да обяснят психичните процеси по механичен начин. Такава аналогия не може да се тегли, понеже както казахме, вътрешна връзка между частите на един механичен процес няма, връзката е външна - обръч.

И в обществения живот държавата е създадена по един механически начин, а животът на обществото е органически процес. Когато един органически процес не върви правилно, причината за това не е в самия процес, а в някои паразити. И в психическите процеси имаме същото нещо. Всяка мисъл или идея, която се внася в света, може да подпомогне процесите на живота или пък като паразит, да ги спъне. Под думата „нова идея" разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината както ние я разбираме, не може да бъде стара, тя е винаги нова.

Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си тези трите вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие - има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека - и той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата. За мен Природата е разумна, съзнателна и жива и аз нямам право да разкривам тайните, които ми е поверила и да давам ключовете й на хората, за да я ограбват. Туй, което ми позволи, ще го кажа, но ако не ми позволи - не казвам. Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат. Който развие в себе си тази сила и влезе във връзка с Разумната Природа, ще има на разположение всичките й богатства и всичко негово ще бъде и нейно.

За да разкрие Природата богатствата си, да даде ключовете си на хората, те трябва да имат любов в себе си, за да са готови да й служат, а не да искат да й бъдат господари. А днес хората познават влюбването и страстта, но не и любовта. За влюбването аз имам особено мнение. За мен всички хора, които са влюбени се движат в една тъмна нощ; пътят по който те вървят има много трапчинки и затова постоянно падат и се нараняват. Влюбеният все ще падне, а после се оплаква, че го боли сърцето, че няма разположение и т.н. Такова нещо е влюбването. Друг е въпросът за обичта. Това е вече разумно отношение. И ако човек може да ходи вечерно време без да пада, това показва, че неговите очи са отворени. Сега хората смесват тези два процеса и се чудят защо страдат. И като не разбират казват: „Бог ще оправи света." Но това е само залъгване. Така светът не се оправя. За да се оправи светът, трябва да изпълним законите на нашето битие, да изпълним законите на живота и да живеем по методите, които той ни дава.

Пътят, по който съвременните хора искат да преобразят живота си и живота на съвременното общество е път крив. Това е един кърпеж, който нищо не ще допринесе. Каквото и да правят по този път хората, те ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, ще имате все същия резултат - болните хора имат нужда отслугуване. И затова първата работа, която трябва да се направи е да станат хората здрави, за да нямат нужда да им се слугува, а във всеки да има готовност да служи на другите. Здрав човек наричам този, които може да служи на себе си и на другите доброволно, съзнателно и с любов. Тази идея, която е идея на самата природа, трябва да се подеме от всички разумни хора, да им бъде стимул и да работят за нейното осъществяване.

Така разбран животът, придобитите блага ще бъдат блага за всички. Всички ще работят и всички ще се ползват от благата. Това е пътят на свободата, по който хората ще могат да си помогнат по един разумен начин. Така те ще излязат из сферата на делничния и безцелен живот и ще станат съработници на Природата. И тогава ще се прояви вътрешната връзка, която съществува между хората и те ще могат да живеят без писани закони. Цялото човечество тогава ще представлява една грамадна свободна комуна, едно грамадно общочовешко семейство, член на Всемирната конфедерация на Космоса. Всички ще работят, всички ще се ползват еднакво.

Когато ние говорим за обичта и любовта - за нас това е връзката, която е нужна, за да се опознаят хората, за да могат да работят заедно. Щом двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда и благата помежду си и да си помагат. Ако те не си помагат и не разпределят труда си, няма никаква любов помежду им. Любовта като дойде, тя ще разпредели труда и благата. Само на тази основа може да се съгради едно разумно и свободно общество.

Цялата философия на живота се състои в това, да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци ида бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко, каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна връзка между всички хора. Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото ида постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие и тази вътрешна връзка е пътят, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, когато другите хора около него са нещастни. И затова Природата постоянно насочва нашия ум в тази насока - за да реализираме щастието на всички. Само по този път ще се облечем в живота на безсмъртието и ще имаме условия да реализираме всичките си копнежи. Това е великата истина, която се внася сега в света и която е пътят, по който човечеството ще се освободи от безизходното положение, в което се намира днес и ще заживее разумния живот на свободните човеци.

Беседа, държана от Учителя на 28 септември 1932 г.