Разлика между версии на „В начало бе Словото в. "Братство"“

Текуща версия към 08:40, 23 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги за Учителя и за учението

КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1935 г.

Беседи от в. Братство т.3, изд. "Сила и живот", Бургас, 1996 г.

В НАЧАЛО БЕ СЛОВОТО

Евангелието на Йоан започва със следния стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Словото, това е проявеният Бог, проявеният свят, това е космосът, който виждаме и изучаваме, а има да изучаваме и за в бъдеще.

Словото е великата Разумност, която е основа и начало на Битието. Всеки живот започва със Словото. То е първичната причина, която дава тласък и смисъл на всичко, което съществува. От този тласък зависи целият развой на Вселената и на всяко разумно същество. Тези, които съзнават този подтик, са щастливи, а онези, които не го съзнават, са нещастни и живеят в безпорядък.

Имайки предвид тази разумна първопричина като основа на Битието, трябва да бъдем последователни в мислите си и когато търсим причините на дисхармониите в света, в обществото, или в нашия личен живот, да не смятаме, че те произтичат от тази първопричина, а се дължат на посторонни причини. Например, ако един човек върви по прашен път, и дига цял облак от прах, та не вижда нищо около себе си и ако той няма друга представа за света извън този прах, той ще каже, целият свят е в такова състояние. Всъщност това е само около него и е причинено от самия него. Сегашните социални противоречия са прахът, който хората сами са дигали около себе си и се дължи на естеството на самия път и на тези, които се движат по него.

За да си изясним разумно всички противоречия, които срещаме в живота, трябва да имаме предвид, че човек живее едновременно в три епохи - в епохата на своето минало, в епохата на своето настояще и в епохата на своето бъдеще. Ние не можем да се освободим от влиянието на миналото ни. В този ред, в който живеем, и телата, които имаме, са един резултат на нашето минало съществувание и дейност. Каквото и да мислят хората, обаче, това е факт. За да си изясним правилно всички явления, които дохождат до нашето съзнание, необходимо ни е правилно разбиране за същността на живота. А това, чрез което ще придобият хората знанието за правилното разбиране, е Словото. В своето проявление Словото се поляризира; поляризирането е закон в Природата. Без поляризиране животът не може да се прояви; без поляризиране не може да се прояви никаква любов и никакво знание; без поляризиране няма да имаме никакъв порядък в света. Най-после, без поляризиране светът не би съществувал. И понятията „горе“ и „долу“ са само една поляризация, но като реалности не съществуват. Запример, ако се намираме на Слънцето, ще гледаме, че Земята е горе, а от Земята гледаме, че Слънцето е горе. Слънцето и Земята са полюси на една и съща реалност. Духът и материята това са двата полюса на реалността, която вечно се проявява. Мъжът и жената са двата полюса на човека. Словото, това е великата реалност, първичната причина, която при своето проявление се поляризира. Тази първопричина е същината на всеки човек. Степента в проявата на тази първопричина определя и човешкото вътрешно схващане и разбиране на нещата; а каквото е вътрешното разбиране на човека, такова ще бъде и неговото външно проявление и отношението му спрямо околната среда.

Словото е мощният вътрешен подтик, който обуславя съществуването и развитието на всяко същество. Не смесвайте външните механични подтици с вътрешния подтик на Словото. Всичко трябва да се подчиним на вътрешния подтик на Словото, защото от това подчинение зависи нашият прогрес и нашето щастие. Подчинението не го разбирам като механически процес, а като естествено съотношение, което съществува между нещата. Например, целият организъм се подчинява на главата, но това вече не е подчинение, каквото съществува в днешния обществен живот, а е правилно съотношение между органите в един организъм. Когато апостол Павел казва: „Жени, покорявайте се на мъжете си“, той изнася този закон, а хората го разбират в неговия буквален и механичен смисъл. Къде може да се поставят мъжът и жената в организма на човека? Казва се в Писанието, че мъжът е главата на жената; тогаз жената представлява краката, които са емблема на добродетелта. Разбрано в този смисъл, жената трябва да се подчинява на мъжа, т.е. трябва да съществува правилно съотношение между ума и сърцето в човека. Жената спада към творенията на втория ден, за които Бог замълча; за жената Бог не си каза мнението, а хората се мъчат да дадат мнение за нея. Когато дойде денят да се определи, какво нещо е жената, тогаз Царството Божие ще бъде на Земята. Докато Царството Божие не дойде на земята, не може да имаме правилно понятие за същността на жената.

Когато имаме правилно съотношение между главата - мъжът и краката - жената - тогаз имаме движението на човека. А движението, това е проявата на любовта в света на физическото поле. Първият подтик, стремеж и каквото и да е движение, е вече любов. Любовта е движение. Това е само един процес на Словото.

Женският принцип има за емблема краката. Те са добродетелта, основата, върху която животът на човека се гради. Краката, това са основата на живота, това е доброто. Следователно, човек гради върху женския принцип. Жената е поставена в основата на живота и всичката погрешка на човека седи в това, че не знае, как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и разгражда и не е спечелил нищо още. Човек трябва да се научи, как да гради върху тази основа; това знание може да му даде само неговата глава, умът - мъжкият принцип. Жената, са краката на човека, а мъжът е главата на човека; и когато казваме, че човек без жена не може, разбираме, че без крака, т.е. без добродетели не може. А когато казваме, че жена без мъж не може, разбираме, че човек без глава, т.е. без мъдрост и знание не може в света. Мъдростта се проявява в главата на човека, там се проявява неговата права мисъл. Това е единият полюс на реалността - Словото; а движението на краката, това е другият полюс.

Когато енергиите, които функционират между двата полюса на човека, се проявяват хармонично, тогаз се раждат прави и светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки, а когато енергиите не функционират правилно, тогава се явяват противоречия в един от трите или в трите свята - противоречия в мисълта, в чувствата, или във волята. И всичките противоречия в живота на индивидите се пренасят в отношенията им с околната среда и така се създават социалните дисхармонии и конфликти, които могат да се разрешат и премахнат само тогаз, когато всеки човек има правилни възгледи за човешкото естество и за силите, с които работи човек в себе си. Всеки мъж трябва да си състави правилен възглед за жената, и всяка жена трябва да си състави правилен възглед за мъжа. Или казано с други думи: всеки човек - мъж или жена, трябва да си състави правилни понятия за Словото - Разумността. Щом дойде това разбиране у човека, то ще уреди всичките му противоречия; не изведнъж, а постепенно; като внесете правилно разбиране, противоречията ви едно по едно ще почнат да се разрешават. Защото от нашето разбиране на Словото - Разумността - зависи и нашият живот. Всеки е свободен да има каквито си ще разбирания, но и животът му ще бъде резултат на неговите разбирания и ще трябва да понесе всичките последствия на своите разбирания. Правилното разбиране за реалността е това, което може да ни даде подтик за подмладяване, което може да ни помага да победим смъртта. Това е правилното разбиране на Словото.

В начало бе Словото, Разумното, животът, а смъртта дойде отпосле. Словото е мощното и силното в света; и ако искаме да изменим живота си, да обновим силите си и да добием знание, непременно трябва да влезем във връзка с Разумното Слово в света, защото то е създало всичко.

Разумното в света не се създава сега, както учат материалистичните учения, а сега се създават само формите, чрез които се проявява. И колкото по-пълно се проявява разумността в човека, толкова повече и неговите разбирания за живота, за природата и за човека ще бъдат по-правилни и противоречията в живота му ще бъдат по-малко; и толкова по-ясно ще схваща правилните съотношения между трите свята, в които се проявява човешкият живот. Но сегашните хора, със своите материалистични разбирания за живота казват: Не ни говорете за разумността и за разните светове, но трябва да се подобрят икономическите условия на нашия живот. Това е едно неразбиране на въпроса. Че условията трябва да се подобрят, съгласни сме, така е. Но как да се подобрят тези условия? Представете си, че живеете в стомаха и казвате: Не ни говори за света на главата, а за нашия свят; но знаете ли, че целият процес, който става в стомаха, се направлява от мозъка? Ако този мозък отгоре не работи, никакви процеси в стомаха не могат да стават. А които са в главата ще кажат: Не ни говори за долния свят - за света на стомаха; но ако стомахът не работи, няма откъде човек да вземе материали, за да гради организма си. Каквото е съотношението между стомаха и главата в организма на човека, такова е и отношението между умствения свят и физическия свят - те са само полюси на един целокупен свят и са взаимно обусловени. Човек трябва да мисли за онзи свят, защото оттам идат енергиите, които са му необходими при градежа; трябва да мисли и за този свят, защото от него ще вземе материали за своя градеж.

Този свят трябва да се разгледа в светлината на онзи свят, за да го разберем правилно. Това са двата полюса на живота. Ако не разбираме връзката между този и онзи свят, не можем да разберем и живота. Животът трябва да се разбира от гледището на онзи свят, който е свят на мисълта, и от гледището на този свят, който е свят на действията и проявленията. Каквото човек намисли в умствения свят, тук ще го реализира. Всеки човек от онзи свят, когато пожелае да се прояви, веднага го пращат на този свят; и когато се върне на онзи свят, връща се с всичките си придобивки.

Когато ние говорим за служене на Бога, разбираме служене на Разумното Слово, защото туй, което може да ни освободи и да внесе сила, здраве и безсмъртие в нас, то е Словото. Това, което може да чувстваме и опитаме, че живее вътре в нас, като реалност, то е Словото. Туй, което може да ни подмлади и възвърне силата ни и да поправи света, това е Разумното Слово. Това Слово бе у Бога. Бог - това е проявеният свят и когато това Слово започнем да възприемаме, сегашният свят ще се оправи.

Словото, това е онзи първичен подтик в нашия дух, в нашата душа, в нашия ум, което е причина за нашия живот и за нашия прогрес. Този подтик на Словото ние не можем да спрем. Всякога, когато се опитаме да го спрем, ние си създаваме най-големите страдания и болести. Словото е, което гради в нас и което стимулира нашата мисъл и организира нашия мозък. Понеже мозъкът е един мощен електрически акумулатор, то по някой път като се набере повече електричество, отколкото е необходимо, става причина да влиза въздух в мозъка; и щом влезе повече въздух в мозъка, това вече е опасно. Също така, ако в стомашния мозък на човека се набере повече магнетизъм, и не може да се употреби както трябва, ще стане причина да се събере повече вода в организма и тогава се явяват неестествените и болезнени състояния в тялото, защото природата не търпи никакви натрупвания.

Човек не трябва да има големи количества сила в себе си, той трябва да има толкова сила, колкото му е потребна. Защото в природата съществува закон за обмяна във всяко отношение. Всеки момент трябва да имате толкова сила, мисли и чувства, колкото ви са необходими. Ако се опитате да направите склад в каквото и да е отношение, вие ще влезете в противоречие с природата. У сегашните хора се забелязва два вида натрупвания; у някои мозъкът става по-голям, отколкото трябва и не може да се организира, а у други става натрупване в стомаха и напълняват - от това са всичките анормалности. Явяват се разни реформатори, които искат да оправят света. Но всеки, който иска да работи за оправянето на света, трябва да се свърже със Словото, защото всяка мисъл и сила произтичат от него. Словото прониква навсякъде и можете да го опитате, когато се намерите в безизходно положение; например безнадеждно болен сте, а лекарите са се отказали да ви церят и сте обречени на смърт, потърсете в такъв момент дълбоко в себе си Първопричината на живота и повярвайте напълно в нейната всемогъщност, при такова състояние се оставете на нейното разположение и ще опитате силата на Словото.

Сега хората очакват по механически начин да дойде Христос, и като ги освободи от всички несгоди на живота, да ги направи безсмъртни. Единственото нещо, което може да освободи света, това е Словото. Всички хора трябва да го възприемат и да му дадат ход да се прояви чрез тях.

Беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г.