Разлика между версии на „Двата принципа“

Текуща версия към 23:36, 18 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Божественият център, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

Двата принципа

„ Отче наш "

„Всичко в живота е постижимо "

„Духът Божи "

Като гледам лицата ви, два принципа забелязвам във всинца ви: едни, които имате да давате, а други, които имате да вземате. Онези, които имат да дават, са малко сгънати, без да искат са сгънати, свити. Онзи, който има да взема, е изправен. Не е лошо и даването, и вземането. Имате да давате - това е хубаво, имате да вземате - и това е хубаво. Вие считате, че да давате е лошо. Доброто се дава. Ако имате да давате, вие считате, че сте борчлия. Вземате думата в най-лошия смисъл. Казвате: „Има да дава." Радвайте се, че имате да давате. Вие считате, че да вземате е хубаво. Казвате: „Хубаво е да имаш да вземаш." Обърнали сте нещата. С какво можете да замените този израз „да вземаш" и какво подразбирате под думата „да взема". Щом има да вземаш, ти може да обидиш този, от когото вземаш. Щом имате да вземате от някого, ще накърните чувството му, ще му кажете някаква дума или ще идете при този човек, когато той не е разположен. Жена му е болна, децата са болни, на училище трябва да ходят. Хиляди работи има, заради които отношението между него и вас ще се измени. Вие казвате: „Имам да вземам." Отивате смело и казвате: „Няма ли да си изплатите дълга." Като имате да давате, се сгушите, плашите се. Но и в даването, ако не знаете как да давате, пак може да обидите някого. За пример всинца знаете да говорите, но кой от вас говори, както трябва? - Някой път говорите тъй, както не трябва. Хубаво е да говорите, както трябва. Каква е мярката за това? - Да говорите, както трябва, значи вашият говор да внесе здраве у вас, никога да не съжалявате за това, което сте казали. Това е доброто говорене. Като си помислите, че сте държали някъде някаква реч, да ви е приятно. Говорите някъде и като си тръгнете, има нещо, което ви смущава отвътре. Казвате: „Прекалих го, ама трябваше да го кажа." Нещо ви казва отвътре: „Не е тъй." Някой казва: „Аз съм много прям." Какво значи да бъдеш прям? Прям да бъдеш както светлината. Но прям да бъдеш да изгориш хората, това не е прямота.

Сега нека да турим една основа, една практическа основа. Аз наричам онази основа истинска, в която човек вечно се подмладява. Това е основа. Това е основата на живота, с която трябва да започнем, с която трябва да свържем човешките чувства, с която трябва да свържем човешкия ум. Каква основа е човек вечно да остарява? - Вие коя от двете основи ще изберете? - Младите искат да остареят, а старите искат да се подмладят. Кои са по-умни - младите или старите? - Когато говоря, вие всинца ставате големи тълкуватели. Такива тълкувания давате на думите, които те не съдържат. За пример, ако ви дам две думи: милост и благост, каква е идеята? - Имате милост - М. Б - това е благост. Каква е разликата между благост и милост? - Благостта е едно здравословно състояние. Не съжаление към някакъв слаб човек, но изобщо човек има еднакви отношения към всички хора. А милосърдието, това е да имате отношение само към слабите хора, към немощните, които няма кой да защити, там е милостта. Казвате: „Милостив човек." Вие някой път смесвате думите милост и благост, вземате ги за едно и също нещо. Няма никакво престъпление в това, но казвам: Има голямо различие в лицата на онзи, който е милостив, и на онзи, който е благ. В лицето на милостивия човек има състрадание, а в лицето на благия човек има една веселост, отвореност. Той е като слънцето, което изгрява. Милостивият човек е като месечината, която изгрява. Тогава, ако ви зададат задачата, коя дума е помощна - милостта или благостта - как ще отговорите? Ако се изкажем, ние ще обидим двете думи. За един свят на страдание милостта е на място. За един свят на живота благостта е на място. Та казвам: Трябва да различаваме. Страдащия свят милостта го оправя. В един свят на нов живот, който иде, благостта е, която го оправя. Та казвам: Според вашия минал живот трябва да бъдете милостиви спрямо себе си, а към новия живот трябва да бъдете благи. Благостта е за новото, което иде. А милостта е за онова, което е минало вече и което е несъвършено. Сега да свържем тия две понятия. Някои от вас сте били весели, след туй забелязвате постепенно, че вашето веселие се премахва и ставате по-сериозни, по-замислени. Докато сте били млади, каквото ядете, сладко ви е. Щом започнете да остарявате, стомахът става неразположен. Турите една храна, той казва, не, тази храна не е на място. Дадете друга храна - пак не е на място. Все търси друга храна. Стомахът става много придирчив. Най-после казвате това не е вкусно, онова не е вкусно. Кои са причините, които са видоизменили живота? - Ако имате едно здраво шише и го блъскате по петстотин пъти някъде, мислите ли, че частиците на това шише ще останат така непокътнати? Ще се измени неговото състояние, разбира се. Вие не забелязвате как постоянно блъскате себе си. Една мисъл дойде, втора мисъл дойде, блъскате мозъка, трета мисъл, блъскате мозъка и мозъкът ви се разклати. После станете нервни. Има известни мисли, които блъскат сърцето. Блъскат сърцето ви и то се разклати. Най-после дойдат някои постъпки, блъскат вашата воля и тя се разклати. Когато се разклати умът ви, когато се разклати сърцето ви, когато се разклатят дробовете ви, когато се разклати стомахът ви, какво става с вас? - Имаме вече едно неестествено положение. Не блъскайте никога със своята мисъл мозъка си. Никога не блъскайте сърцето си със своите чувства и никога не блъскайте тялото си със своите постъпки. Вие често се безпокоите и казвате: „Какво ще стане с нас? Кой ще ни гледа на стари години?" - Все ще се намери някой да ви гледа. Баща ви и майка ви са ви гледали, братята и сестрите са ви гледали. Ако е въпрос за гледане, все ще се намери някой да ви гледа. Какво има да се безпокоите? - Казвате: „Кой ще ме гледа?" Какво разбирате под думите „кой ще ме гледа на стари години"? - Двама души има, които може да ви гледат: на млади години Господ ще ви гледа, на стари години дяволът ви гледа. Вие имате лошо понятие за дявола. Думата дявол е на вторично място. Предадена е една особена мисъл. Казвате дяволит човек, значи умен човек, който гледа много добре интереса си, пък е и работлив, нищо не изпуща. Дяволът не изпуща никакви условия, всичко използва и най-дребните работи взема предвид. Но си гледа и своите работи. Ние казваме: „Дяволит човек." Ами един човек, който заколва една овца и я обира, какъв е той? - Много голям майстор, знае как да дере кожите. След като одере и изсуши кожата, направи една гайда, тури й ручило, тури й един пискун, тури й за свирене, после едно духало и направи гайдата. Стане гайдарджия и по хорото разиграва всички хора с умрялата овца. Гайдата говори и приглася: „Всички, които умрете, като мене ще станете." Някой направи кавал от дърво. Какво говори кавалът? - „Всички като мене ще станете един ден." Питам, какво има в кавала? Ако разсъждавате, ще видите, че туряте във вашите религиозни вярвания една малка отрова: „На стари години кой ще ме гледа?" - Ами това е отрова. „Че дали той ме обича?" - Това е отрова. „Това, което зная, дали е вярно?" -Това е отрова. Колко ще вземе? Какъв човек ще стана? Това са малки работи, които спъват живота.

Хубаво, сега вие се обичате. Кое е онова, което ви пречи да задържите любовта за цял живот? Казвате, че няма по-добро от любовта. Защо хората, които се обичат, след известно време почват да се мразят. Има причини за това. Те се намразват, защото всеки иска да опита дали на другия любовта е по-силна от омразата. Ако Любовта ви е по-силна, това е любов, но ако омразата победи, значи омразата е по-силна. Има една любов в света, която аз наричам огъната любов, любов, която заробва хората. Като влезе в нея, човек се чувства ограничен. Започва да се страхува какво мислят за него. Че ако някой ме обича, какво има да се страхувам от него, или ако аз го обичам, защо той да се страхува? - Някой път вие се страхувате от онзи, който ви обича. Кое е онова, от което се страхувате? - Или, като ви говоря, вие може да мислите какво искам да ви кажа? - Някой от вас, след като му се каже някоя дума, може да се докачи. Понякога казвате: „Ние не живеем добре." Тази дума не е на място. Много добре живеете. „Аз живея много добре, но не разбирам себе си." Ти живееш много добре, не разбираш себе си, там е лошото. Ти си недоволен от своя живот. Имаш едно лице, огледаш се в огледалото и казваш: „Не съм тъй красив, онзи е по-красив от мене." Той се огледа в същото огледало и той е недоволен. Всички сте недоволни. Питам сега, кое е онова, което ви прави недоволни? - Ако сте грозни, тази грозота е на място. Че вие ако сте много красиви, дяволът ще се влюби във вас. А щом се влюби дяволът във вас, ще ви одере кожата. Щом сте грозен, той ще мине и ще замине. Да преведа. Щом мине онзи овчар или онзи, който има кокошки, той ги вика по някой път, пипа ги отгоре, много чувствителна е ръката му. Като хване кокошката, пипа отдолу, отгоре, по врата, по краката - навсякъде, после хване я, повдигне я нагоре, сложи я, хване друга, пак я повдигне, пипа я и току хване някоя, тури я под мишницата и кокошката започне да кряка. Той казва: „Държавник ще те правя, министър на просвещението, в дома ми имат нужда." На кокошката говори: „Аз те намерих много способна. И като влезеш в моята къща, ще внесеш голямо щастие в дома ми. На жена ми, на децата ми и на мене." Тя, горката, престава да кряка. Питам сега, туй, което аз говоря фигуративно, вярно ли е. Той казва: „Тази кокошка е оправена, жена ми ще я заколи, ще я сготви, ще се съберем жена ми, децата ми, ще бъдем щастливи, като я изядем." В дадения случай той ще бъде щастлив, но в кокошката ще остане една зараза вследствие страхът, който е преживяла, когато са я клали. Тази кокошка се е уплашила, защото е усетила, че неговите намерения не са чисти. Тя е усетила, че се ограничава. Кокошката обича живота си. Тия две положения - обичта към живота и страхът - раждат най-страшната отрова в света. Щом се уплашите, а обичате живота си, вие сам се тровите. Вие искате да направите едно престъпление, без да го знае някой. Да кажем, че сте бакалин и искате с един грам да теглите по-малко. Има такива течности, които са скъпи. И той, като продава, иска да отдели един грам за себе си. Какво е един грам? Онзи, който купува, взема, че го претегли. Бакалинът мисли, че е спечелил един грам и се радва. Онзи, който е купил, казва: „Подяде ме един грам." Между онзи, който се радва, че е спечелил, и онзи, който усеща, че е изгубил, между тия двамата се ражда една отрова. Тази отрова ще причини всички нещастия в света. За пример казвате: „Дали моята вяра в Бога е права или не?" Хубаво, коя е правата вяра? - Коя е мярката, с която можем да мерим. Любовта е мярка за вярата. А вярата е мярка за любовта. Ако твоята вяра не подбужда любовта ти и ако любовта ти не подбужда твоята вяра, нито любовта ти е права, нито вярата е права. Те имат взаимно отношение. Вярата е посветена всецяло на Любовта. И Любовта е всецяло посветена на вярата. Любовта всецяло е посветена на живота, на човешкия живот. Вярата всецяло е посветена на човешкия ум. А ние знаем, че умът е всецяло посветен на живота. Ние мислим всякога право, когато обичаме живота си. Всякога мислим криво, когато не обичаме живота си. Щом човек не обича живота си, неговата мисъл е вече крива. Казвам, права вяра е само онази, която всякога подбужда любовта. Туй е най-естественото положение. Ето аз какво разбирам под думата любов. Под думата любов аз подразбирам едно малко течение от най-хубавата вода, която постепенно се увеличава. Всеки ден микроскопически, вечно се увеличава. Тази вода не само се увеличава в количество, но и в качество става всеки ден по-хубава. Туй наричам любов. Щом тази любов постоянно се намалява, после чистотата се намалява - това наричам изчезването на любовта. Това е заблуждението, което съществува в хората. Тия две понятия трябва да имате. Когато говорим за Любовта на Бога, подразбираме вечното начало, повдигането на съзнанието. Нашето съзнание така се разширява, че започваме да обичаме всички хора.

Сега да ви направя мисълта малко по-ясна. Допуснете, че имате един баща, когото обичате. Но баща ви е идеален и той ви обича. Вие, като обичате баща си, обичате всичко, което той има. Неговите дрехи, обуща, всичко, което е останало от баща ви, го пазите като една светиня. Вие обичате нещата заради баща си. Неговите книги, неговите обуща, някой негов косъм, отнякъде някакво парченце останало или някакво писмо написал баща ви, всичко туй пазите като светиня. Ако не го обичате, неговите дрехи ще ги раздадете на бедните. Ще кажете: „Радвам се, че се освободих от баща ми." Вие го смятате като потисник на вашия живот. Да кажем, че се освободите от баща си. Щом се освободите от баща си, като няма на кого да уповавате, вие ставате вече баща. Като станете баща, вие сте точно такъв, какъвто е бил той. Туй, което не обичате, това ставате. Като не обичате баща си, вие ставате като баща си, вашите деца ще бъдат тъй недоволни от вас, както вие сте били недоволни от баща си. Какво се постига с туй? Аз гледам всеки ден, наблюдавам, казвате: „Ние не живеем добре." За мен е важно аз дали живея добре. Като вляза при дявола, пак мога да живея добре. Той ни най-малко няма да ми повлияе. Всичките дяволи да се съберат, ни най-малко няма да изменят моето естество. Те не са по-силни от мене. Както те си живеят, и аз ще си живея. И в ада вътре има възможност един ден аз да стана като тях и те имат възможност да станат като мене. Ако те са по-силни от мене, аз ще стана като тях, ако аз съм по-силен от тях, те ще станат като мене, нищо повече. Та сега аз разсъждавам: Вие сте вече в ада, тук, на земята е адът. Ако сте станали лоши, дяволът е по-силен от вас. Ако сте станали добри, вие сте по-силни от дявола. Защо са адът и раят? - За да се покаже, кой е по-силен. Ако сте по-силни в доброто, дяволът се обръща. Ако злото е по-силно у вас, тогава обратният процес имаме. Сега вие ще вземете туй изяснение, което ви давам в такава една форма и ще кажете: „Дяволи ли да станем!?" Щом човек започне да живее за себе си, той е дявол вече. Под думата дявол разбирам човек, който живее за себе си. Една пчела, която живее за себе си, тя е дявол. Един вълк, който живее за себе си, той е дявол. Всеки човек, който живее за себе си, е дявол. Един човек, който живее за другите, той е ангел. Дойде ви наум да живеете за себе си само. Започнете да живеете за още едного, значи у вас има едно малко подобрение. Ще ви дам една нова идея. Злото е, което прави човека постоянно слаб, то е един процес. Някой мислят, че лошите хора са силни, то е погрешно. Само слабите са лоши. Силните винаги са добри. Бог, който е всесилен, е всеблаг. Дяволът, който не е силен, той е слаб, понеже го е страх от Бога. Когато се яви при Бога, той има такива маниери на преклонност, такова уважение. Той казва: „Господи, като мене да те обича друг в света! Аз съм готов всичко да направя. Те, онези, само добро могат да правят. Мене ме накарай и добро, и лошо ще направя заради Тебе." Дяволът казва на Господа: „За мене няма нещо невъзможно, което да не мога да направя за тебе. Ако искаш, целия свят може да го изколя. Пък и всичките мога да ги съживя." Господ го гледа и нищо не му казва. Аз сега ви изнасям това като един силен контраст. Нали сте били ученици. Имате някой строг учител. Дойде учителят, ученикът пред него благо говори. Казва: „Учителю!" Щом замине учителят, изпъчи се и казва: „Аз само да се освободя малко от него." Това е неразбиране на живота. Свободен е всеки, който разбира любовта, която вечно подмладява човека. Свободен е онзи човек, в когото вярата постоянно развива ума. Защото под думата остаряване аз разбирам процес. Остаряването е подмладяване на човешкия ум. То е процес. Остаряването по отношение на тялото е остаряване, а по отношение на човешкия ум е подмладяване. Старостта е закон на подмладяване. Само тогава се подмладява умът. Следователно всеки стар човек, който като умре от земята, ще напусне тялото, ще влезе в духовния свят. Там той е млад - на трийсет и една години. Повече не остарява. Млад човек е. И Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие" - Значи, ако вашата вяра не може да ви подмлади, тази вяра не е права. Можем да направим тия неща като една наука. Сега вие, след като ме слушате, казвате: „То тъй се говори, но мъчно се прилага." Мъчно се прилага, когато човек не знае.

Сега всинца знаете да пеете. Някои в пеенето разбират много повече, всинца не разбират еднакво. Някои в пеенето разбират доста. Може да композират песни, може на четири гласа да ги направят, капелмайстори може да станат. Други от вас може да попейват малко, но не разбират гамите и музиката. А пък други може да станат най-добрите музиканти. На какво бихте уподобили вие това до, или сол, или ла, или си. На какво може да се уподобят? Ще ви дам едно решение. Сол уподобявам на цвят. Туй, което цъфти, е сол. Туй, което е плод и зрее, е ла. Сега имате два тона. На какво са подобни, как ще извадите другите тонове от тях. За да бъдете певец, трябва да разбирате тази идея. Ако вземете сол, всичко е цвят. Чувствате аромат. Вие ще вземете сол по-добре. Ако имате всичките хубави плодове в цвета, ла ще вземете много вярно. Сега вие пеете сол и казвате: „Един звук." На какво прилича сол - на цвят, който разцъфтява. Искате да направите добро, но трябва да започнете от един тон. Туй добро не е както вие мислите. Едно добро не може да се направи. Доброто изисква някой път да го посеят някъде, след това доброто трябва да израсте, да цъфне и да даде плод. За пример искате да обичате някого. Знаете ли колко е сложен процесът на любовта? Вие сте обичали някого, тази любов е започнала преди милиони години. Срещали сте този човек много пъти, правил ви е добро и вие сте му правили добро. Пък с някои хора не се разбирате. През хиляди и милиони години сте си правили неприятности и като сте се срещали, сте се гледали и сега се гледате като куче и котка. Сега не зная защо казвате: „Не ми е симпатичен този човек." Не ви е симпатичен по единствената причина, че той никога не ви е направил добро. Или направил е много малко добро, а повече зло е правил - затова не го обичате. Следователно вие искате някой път да се увеличи любовта. Любовта не може да се увеличава, ако вие не сте готови да жертвате, каквото можете, за онзи, когото обичате.

Може да запитате дали той ще оцени любовта ви? То е друг въпрос. Ако аз обичам, аз печеля. Онзи, който обича, той никога не губи. Питам: Бог, който обича всичко в света, губи ли нещо? - Няма по-голям от Бога в Любовта. Ако ние любим, ние сме на мястото на Бога. Ние сме по-големи. Ако вие, след като любите, се страхувате, тази любов не е голяма. Вие трябва да обичате, понеже в тази любов Бог се проявява. Туй трябва да знаете.

Та казвам, хората на новото учение трябва да надделяват с любовта. Да кажем, мнозина от вас виждате, често и аз виждам, че правите някоя погрешка. Като пеете, правите погрешки, фалшиво пеете. Музикантът, като слуша, понякога се дразни. Някой изпял нещо криво, не взел няколко трептения, изял ги. Друг се дразни, че не сте произвели нужните трептения. Като присъствах на една опера, запитаха ме дали ми е харесала. Казвам: Хареса ми се много. Добре беше. Имаше силно буботене на въздуха, после малко тихо. Раздрусване на въздуха. Тия вълни удряха по моите уши. Това е музика. Какво ще разберете сега? Обаче това не е така, то е привидно така. Ако някой път сте неразположен, изпейте един тон и веднага ще се премахне мъчнотията, която имате. Има тонове, които лекуват, разтърсват. Имате известна болка, ако изпеете такъв тон, болката ще мине. Вие никога не сте пели на вашето коляно. Аз бих ви препоръчал, като ви боли коляното, започнете с ръката си да удряте по коляното, като че давате такт. Вие се спирате върху онова, което сте придобили. Но туй, което сте придобили, то съставя основата, върху която трябва да поставите новото, което иде. Вчера вие може да сте обичали някого, то е за вчера. Но за днес? Всеки ден носи за себе си едно ново откритие, едно ново положение на любовта. Тази любов, която ще покажете към някого, не е само за него. Когато обичате някого, любовта ще се разлее към целия свят, към всички същества. Като обичате някого, той може да е някъде в Америка, но се усеща разположен. Ако вие не обичате този човек, макар и да е чак в Америка, се усеща неразположение. Той не знае причината. Причината за неговото разположение е във вас. Причината е в България, без той да знае. Причината за неговото неразположение е, че един българин не е обичал, както трябва. Ако не обичате, ще причините горе едно малко смущение, в небето ще причините малко смущение. Понеже те са, които ще намерят българина тук, на земята, и ще му опънат ухото. Както капелмайсторът, като свирят музикантите и някой не е взел тона вярно, се приближава и взима вярно тона. Ако певецът не е взел сол вярно, капелмайсторът ще вземе сол и онзи казва сол. Той гледа да не стане пипер.

Пак ще дойдем до песента; да ви попея. Песента „Давай, давай" как започва? - Вие започвате от ла. Аз искам да започва от сол. Като цвят, защото цветът не е станал още. Я изпейте „Давай, давай". (Изпяхме песента. Учителят пее „Давай, давай" от сол.) Този ритъм е важен, понеже отгоре слиза Божието благословение. Ако пея „Давай, давай" от положението на баса, съвсем друго изражение ще има. Тактът не е бърз. (Учителят пак пее „Давай, давай".) Сега басът да изпея, да видим как ще бъде. (Учителят изпя нова мелодия на „Давай, давай".) Тенорът как ще изпеем. (Учителят пак пее „Давай, давай".) Хубаво, туй не е според правилата на съвременната музика. Басът ще пее самостоятелно. Тенорът ще пее самостоятелно. Сопранът ще пее самостоятелно. Но трябва да бъдат музиканти, да няма капелмайстори. Не трябва всеки да бъде капелмайстор. Как ще изпеете алта? - Алтът е най-скромният. Той само е начертан. Като съм изучавал, забелязал съм, че в българите има един затворен интервал. В музиката българите имат един интервал, който е затворен. Той пее и в пеенето има едно разширение. Туй произтича от факта, че българинът иска изведнъж много да се разшири. Той много иска изведнъж. И в децата има един вид лакомия. Той иска да му се сипе в паницата много, а половината не може да изяде и повечето ядене остава. Гледам, че сегашните българи обичат народната музика. В народната музика българинът трябва да излезе от този затворен кръг - има един затворен музикален кръг. Знайте, че музиката е излязла из най-древните светилища. Някои от вас наричат шлагерната музика светска. Има светски материален ритъм, има духовен ритъм и има Божествен ритъм. Има материално време, има и духовно време, има и Божествено време. Някой казва: „Извън времето, извън физическото време, в духовното, извън духовното, в Божественото време..." Защото времето определя границата на две събития. От един тон до друг има интервал, междина, която съществува между трептенията. Колкото трептенията продължават, толкова е времето. Ритъмът, това е движението, тази модулация в ритъма. Както се предаде един тон, това е ритъм. Но тонът вътре, как ще се изяви? Ако се спрете на времето, вие ще имате две граници. Ако дойдете до ритъма и искате някой път да дадете израз на самия тон, как ще го предадете?

Ще ви дам един модел. В света има достатъчно постижения в музиката. За да се поправи светът, музиката, трябва да излезем из този затворен кръг. (Учителят си нагласява цигулката.) Българинът започва. (Учителят свири българска народна песен и пее: „Какво ще се прави, лоши времена настанаха, гладни години и беднотия голяма. Скъпотия голяма".) Българинът от где трябва да започне? - Ето един отворен интервал. (Свири „Идилията" с нови изменения.) Значи вече имаме разрешението. В едното се усеща затворен, във второто има едно малко разширение, обнадеждаване, че има разрешаване на мъчните въпроси. Затворените тонове са тези. (С ръка Учителят удря по струните.) Тоновете не са ясни. В какво е тук хармонията. Понякога вие блъскате така: (Учителят удря с ръка по струните.) И това е музика, но това са силни удари. (Учителят свири тихо.) Това е мажорна гама, в която трябва да влезе бъдещото темпо на човешката душа. Като влезете в този ритъм, вие не можете да бъдете песимист. Защото вие засягате ония трептения в Божествения свят, в които вече всичко е затворено. Сега вие казвате тъй: „Когато му дойде времето." Че кога е времето на пролетта? - От двадесет и втори март. Ако вие в тази пролет не работите, ще мине пролетта и щом мине лятото и не работите, не може да имате постижения. Има четири годишни времена: пролет на живота, лято на живота, есен на живота и зима на живота - това са състояния. Зимата е един вътрешен процес. Пролетта е един външен процес на живота. Следователно вие трябва да свържете процесите на пролетта с външните условия. Ще свържете тогава зимата с вътрешните възможности. Като дойде старостта, ще намерите работа; работата ще бъде по-приятна. По-хубаво е зимно време да се занимавате с книги, да рисувате, да чертаете, да четете, отколкото лятно време да копаете с мотиката, пет, шест, седем или осем часа, та да ви заболи кръстът. Работете в пролетта. Страданията - това е пролетта на живота. Радостта - това е старостта на живота. В старостта вътре работим. Онзи, който не е работил отвън, както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако в страданията сте работили хубаво отвън, още по-хубаво ще работите и в старостта отвътре. Тогава ще имаме два начина за подмладяване. В страданията ще се подмладим и в радостите ще се подмладим. Сега сме в най-хубавите времена. Почти във всяка къща пеят и свирят. Във всяка къща всички все крякат, всичко е хубаво. Сега, че крякат, че пеят, че свирят и че криво пеят - нищо не значи. Туй желание на всички да пеят е добро. Казвам: Трябва да използваме условията сега. Никога светът не е имал по-добри условия за подобряване, отколкото сега. И в тия условия иде невидимият свят. Господ изявява своята любов. Вижда се, че се изявява, че всред големите страдания, които сега предстоят, посред големите изпитания, ще познаят колко велик е Той и само Той ще поправи всичко. Вие сега трябва да се въоръжите да носите тази Божия идея, че всичко ще се оправи.

"Добрата молитва"

35 лекция от Учителя, държана на 29 май 1940 г., София, Изгрев.