Разлика между версии на „Три вида любов“

Текуща версия към 23:36, 18 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Божественият център, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

ТРИ ВИДА ЛЮБОВ

„Добрата молитва „

Изпейте една песен. Изпяхме „Духът Божи”.

Защо човек трябва да бъде богат? Защо трябва да бъде сиромах? Всички сте дошли до една граница, дето трябва да се сменят възгледите ви. Ако вие тръгнете от екватора към полюсите и пътувате с тънки дрехи, както се обличат тези, които живеят в тропическите места, колкото отивате към север, ще забележите, че тия, тънките дрехи не издържат. Дрехите ще стават все по-дебели и като дойдете на северния полюс, лицето ви ще бъде покрито с козина. Като тръгнете от полюса към екватора, обратното ще бъде. Дебелите дрехи постепенно ще се сменят, ще се сменят, докато дойдат най-тънките. Лицето ще се открие. На екватора трябва да има открито лице. Трябва да има покрито лице на северния полюс.

Сега вие може да разбирате какво отношение има между аналогиите. Много мъчно е човек да си служи с изясненията на аналогиите, защото тогава може да се правят кардинални погрешки. Ако една аналогия не я туриш на мястото, може да се отдалечиш толкова надалече от същината на въпроса, че да изгубиш всичко.

Сега понятието ви за любовта какво е? Казвате: „Любов”, но нямате едно основно понятие за любовта. Любовта е на степени. Човешката любов е любов на мисълта. Тя е любов на възпитанието на човека. Има една възпитателна любов. Майката ражда дете. Туй дете първоначално ни най-малко не е разумно. На него тя гледа както някой, който се занимава с растенията в градината, като на едно семе. Като погледне семето градинарят вижда, че в него се крие нещо. Посади го и очаква. И накрая туй семе даде плод. Този градинар гледа семето единствено поради плода, който то дава, който дървото принася. Като се роди дете, като градинар майката предвижда какво ще даде това семе. Тя очаква, че от туй дете ще излезе нещо, полага всички усилия от него да излезе нещо. Тези градинари са знаменитите ботаници, които се занимават с растителното царство, изучават законите на това царство. Вие обаче имате понятие за растителното царство, че растенията са глупави, че не им стига умът. Казвате: „Дърво е това, глупак.” И за някого казвате: „Дърво е този човек.” Искате да кажете, че не е сигурен, че е тъп. Това е погрешно схващане. Дърветата са отлични философи на мълчанието. Те кардинално мълчат. Мълчат, но винаги разбират всичко. Понеже растенията са много горделиви, по-горделиви същества от растенията няма, пет пари не дават за убеждението на другиго. Каквото и да кажете на тръна, той казва: „Мене не ме интересува.” На бора мнението си за каквото да му кажете, казва: „Не ме интересува.” Всички са много самостоятелни. Че са много горделиви, се познава по това, че като дойдат на земята, те се издигат нагоре, нависоко, искат да завладеят света. Пък са и учени. Разбират много хубаво от химия. Разбират много неща от слънцето. Схващат слънчевата енергия, правят плодовете. И благодарение на учените растения те са дошли на земята. Растенията са едни от най-умните слуги, дошли да подготвят пътя на човека. Те са създали най-красивите форми. Пеперудите дойдоха после и се учиха от растенията. Растенията станаха учители на пеперудите как да си правят дрехите. Първи растенията имаха нашарени дрехи; те учеха пеперудите.

Сега аз донесох цигулката си, за да ви дам един пример. Има хора, които се прехранват с цигулката. Добре знаят, че като посвирят, храната им идва. Цигулката е направена от горделиво и много честолюбиво дърво, трябва да се пази. Ако малко я обидиш, не свири. Трябва много хубаво да я пазиш. Аз държа цигулката много внимателно, това е един начин за възпитание. Тя не обича да я обиждаш. После и лъка ще пазиш. Който обижда цигулката си, той не прокопсва. Ще я пазиш, ще я държиш много нежно. Като я хванеш, няма да я стискаш, нежно ще се отнесеш. Тя не обича да я стискат. Като вземеш лъка, ще бъдеш много внимателен. Ако не правиш така, както тя иска, току виж се отлепила, пукнала се някъде. Щом не свириш хубаво, хората нито пет пари не дават за тебе като цигулар. Ако обичаш цигулката, веселие, ред и хармония ще има вкъщи. Музикантът, ако обича цигулката си, и жена му ще го обича, и децата му ще го обичат; ако не обича цигулката си, жена му и децата му няма да го обичат. Че тя създава най-хубавите тонове. Съединени са тук растенията и животните. Като свириш на тази струна, най-първо съкращаваш струната, образуваш известни тонове. Ти може да повишиш тоновете, като стегнеш цигулката. Може да образуваш четири, пет тона. Трябва да знаеш, че до известно място само можеш да обтегнеш струната. Ако потегнеш повече, струната ще се скъса. Струните представляват човешката нервна система. Цигулката е човешкото тяло. Струните са нервната система, по която човешкият ум работи, свири. Като напрягаш нервната си система, ти няма да преминаваш границата на туй нагласяване. Ако стегнеш повече, струните се скъсват. Казвам, всеки един от вас трябва да е цигулар. Цигуларят да изучава нервната система, понеже там, като минава енергията, се образува човешката мисъл. Всяка една мисъл съставя един тон. Всяко едно чувство съставя един тон. Всяка една постъпка съставя един тон. Вие имате най-вече три вида музика. Има една музика, която аз наричам органическа музика. Тя създава човешкия организъм. Има и психическа музика. Статическата музика е механична. Тя може само да даде подтик на движението. Когато говоря за органическата музика, разбирам онази музика, която влияе върху чувствата. Щом говоря за психическата музика, разбирам музиката, която влияе на човешката мисъл. Двете музики - механическата и органическата, са отражение на психическата. Музиката слиза отгоре надолу.

Та казвам, понякога ви слушам, като пеете; днес вие пяхте „Давай, давай”. Може да пеете, без да мислите какво давате. Какво може да дадете? На един човек може да дадете светлина. Да му запалите една свещ. Зимно време да му дадете хляб. Може хляб да му дадете, после може гориво, топлина да му дадете. Щом му дадете пари, средства, това са вече външни условия. Парите и средствата - това са поощрение отвън. Хлябът е поощрение отвътре. Светлината, която се дава на един човек, е поощрение от Божествения свят.

Та казвам, като започнете да изучавате механическата музика, трябва ви цял живот, за да разберете как се трансформират тоновете. Вие изучавате мажорните и миньорните гами. Сега някои мислят, че има знаци. Гамата е миньорна, когато тоновете се понижават. В понижението на един тон се добива мекота. В истинската музика повишението на един тон дава сила, мекота, устойчивост. Сега в механическата музика, щом повишавате един тон, той става дрезгав. Защото за да повишите един тон, мисълта ви трябва да работи. Сега аз вземам като изяснение музиката. Вземам човешкото тяло като един инструмент, който Бог ви е дал.

Това, което ви говоря, всички не ви интересува. Да кажем, че на някой от вас кракът го боли. Казва: „Що ме интересува мене музиката, боли ме кракът.” Кракът на някой го боли, гърдите на някой го болят, някой има главоболие. Казва: „Какво ми разправяш за музиката, аз не мога да вървя.” Лесна работа. Вие, ако ме слушате, за две-три години ни ревматизъм ще остане - всички болести, които имате, ще минат. Ще направим тук една клиника. Вие сега не разбирате защо човек трябва да работи. Работата е музика. Ако искате да се лекувате, ще работите през май и юни. Мине ли май и юни, не бутайте земята. Ако искате да се лекувате, работете през май и юни, копайте земята. Тогава теченията слизат от слънцето, минават през екватора отдолу, отделят се към полюсите. Особено важно е, че едно течение върви към северното полушарие. Ако вземете една мотика, или бел, или лопата и работите, през лопатата тази енергия минава в тялото ви. И както всички растения през май и юни се обличат с най-хубавата дреха, така и вие може да се ползвате от тази енергия. Работете половин час през май с лопатата. Ако ви боли кракът или стомахът, или бъбреците ви болят, работете. Свещен е трудът през май. Не целия ден да работите - половин час работа е достатъчна, за да се лекувате. Тук една сестра я болеше кракът, като поработи, след половин час болката й изчезна. Но с един ден не става. Предупреждавам ви. Свещено ще работите. Ако не работите, не се меся за болестта. Считайте половин час работа на ден през май и юни за нещо свещено. Мястото трябва да е свещено, да не е дето хората минават. Ще имате четири-пет декара градина, братя и сестри ще се наредите, ще направите едно гимнастическо упражнение за лекуване. Това е за тези, които са болни. Които не са болни, са свободни. То е за онези, които нямат разположение или имат главоболие. Ние не трябва да бъдем като тия цигулари, които искат от цигулките си да извадят нещо. Дървото е добър проводник. Ако вие имате перо от дърво, би било много добре. Все трябва да имате нещо дървено. Дървото е добър проводник. Вие не знаете произхода на тази материя, от която е образувано дървото. Какви умове са работили върху дървото, не знаете. Върху тия форми са работили ангелите, това е цяла култура. Тази материя те са я събирали. Само ангелският ум може да създаде едно дърво. Архангелите са създали животните. Като дойдете до металите, тях пък са ги създали херувимите. Вие сега казвате: „Проста работа е тази.” Не е проста. Тази струна се дължи на работата на един архангел, на някой херувим. Като не зачитаме неговата работа, и той няма да зачита нашата. Казвам: Ще имате едно свещено чувство за нещата. Трябва да знаете следното. Две неща трябва да държите в ума си: да познавате Бога като същество, което обича всички, в което същество ние живеем. И то ни обича, без да прави разлика. Той еднакво обича и най-малките, и най-големите същества, понеже това е Неговото тяло. Бог не може да бъде в противоречие с удовете си. Всичко онова, което е в Него, обича го. Ние, които живеем в Бога, представляваме част от Него и трябва да Го обичаме. Ние трябва да обичаме цялото. Не може да обичаме всички, понеже всички не са в нас. Ние сме във всички, в Бога, в Единия, който обича всички. Трябва да обичаме само Единия, Който обича всички. Тази е философията.

Що е човек? Човек е същество, което обича Единия, Който обича всички. Що е Бог? Бог е същество, което обича всички. Та сега, ако вие не обичате Бога вътре в себе си, ни музика може да имате, ни живот може да имате. Да обичате Бога, значи да Го познавате. „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Бога и Христа, когото Ти си изпратил.” Казвам: Тази е новата философия. Трябва да влезе в ума ви. Гледате един човек и казвате: „Какво струва, аз не искам да зная за него, не ме интересува.” Той, като човек, има право да си е човек като себе си, нищо особено да не е, но вие не трябва да пренебрегвате Божията любов към него. Бог има към него същата любов, която има към вас. Дотолкова, доколкото се увеличава любовта ви към Бога, дотолкова и Бог ще се изявява у вас. Според степента на вашата любов ще зависи и изявлението на Бога. Колкото повече го обичате, толкова ще станете по-благороден, по-силен, умът ви ще се разширява. Колкото любовта се намалява, слизате надолу. Когато любовта съвсем се намали, вие ще замязате на един камък, който се търкаля по пътя. Казвате: „Какво трябва да правим?” По някой път казвате: „Ние трябва да обичаме Учителя.” Не, аз искам вие да се научите да обичате Бога. Само като обичате Бога, Той ще ви научи как да обичате хората. Без любовта към Бога никого не можете да обичате. По никой начин, невъзможно е. Само моята душа може да научи ръката как да обича другата ръка. Ако ръцете не са свързани, ако пръстите не са свързани с душата, те нямат никакво отношение и помежду си. Щом са свързани с душата, само тогава може да се обичат. Казвам, любовта към Бога ще ви научи как да се обичате един друг. Обичта към цялото - това е закон на Бога. Това изкуство само Бог може да ни го покаже. Как да се обичаме всички само Бог може да ни покаже, никой друг. И ангелите учат същия закон. И хората трябва да учат същия закон. Ще кажете, че Бог е Онзи, Когото ние обичаме и Който обича всички; чрез него ние се учим как да обичаме. Вие и милиони години, след като обичате, няма да можете да обичате всички, но ще обичате повече. Най-първо ще обичате едного. Първо човек обича себе си и после майка си, баща си, брата си, сестра си, своите приятели, познати, своя народ, чуждите народи, после ще започне да мисли за ангелите, които не вижда, после ще мисли за боговете. Вие богове срещали ли сте в света? Ангели сте срещали много пъти. Вървите, кракът ви се изкълчи, срещне ви един ангел, поправи ви крака. Казвате: „Много добър човек.” Той е ангел, той не е човек, той ви помага, усмихва се и ви казва: „Няма нищо.” Вие страдате от някаква болест. Той само ви пипне, даде ви лекарство, веднага болестта изчезне. Той не е лекар, той е ангел, който разбира това изкуство. Хората са същества, които мислят, а пък ангелите са същества, които служат. Следователно от ангелите ще се учим. Хората отиват в училището да се учат. Но още не са се научили как да служат. Сега, като казвам „не знаете да служите”, вие вземете, че турите запетая след „не”, „не, знаете”. Значи имате една положителна дума. Не, не знаете, не искате да служите, както Бог ви учи. Вие мислите, че може да служите, както вие разбирате. Но в света всички трябва да се научим да служим както Бог изисква, както Бог е определил закона. Ако трябва да свирите на тази цигулка, има известен ред. Трябва да я нагласите. Ако високите тонове горе ги обтегнете и ако обтегнете слабо долу ниските тонове, ще измените целия строй. Защо я нагласявате така? Така е по-лесно за свирене.

В съвременния свят ние всички сме свикнали да морализираме. Всеки казва: „Ти трябва да живееш добре.” Много мъчно е да свириш много добре. Много мъчно е да мислиш много добре, пък и да работиш добре е много мъчно. Ти не можеш да работиш добре, ако любовта не е една подбудителна причина. Казвам, тази любов, която стимулира ума да мисли, тя е истинска любов. Тази любов, която стимулира сърцето да работи, тази любов е истинска. Тази любов, която стимулира стомаха да работи, тя е истинска любов. Тази любов, която те стимулира да говориш хубаво и красиво, тя е истинска любов. Човек трябва да говори на другите хора както на себе си.

Дойде някой при мене, аз си казвам: Как бих искал с мен да постъпят така, както аз постъпвам с другите. Дойде някой при мене... Не че не съм разположен, но понякога имам по-важна работа. Виждам, той дошъл за детински работи. Дошъл той - кракът го боли. Казвам му ще оздравееш. Пък не обичам ни белите, ни черните лъжи. Искам да бъда към него искрен, не да бъда любезен, но да го посрещна, както себе си посрещам.

Сутрин, като стана, посрещам себе си. Имам известни правила. Аз никога не ставам с левия крак. Ще повдигна крака си, ще кажа на десния си крак: Бъди тъй добър да ми услужиш. Казвам и на левия: Ще бъдеш тъй добър да ми услужиш. През този ден услужвайте си и на мен ще услужвате. После дам наставления и на пръстите си. На палеца казвам: Ти си свързан с Божествения свят, бъди снизходителен, помагай в живота навсякъде. На другите пръсти им казвам: Слушайте вашия баща, каквото ви каже - изпълнете го. На всеки пръст давам разпореждане какво да прави: на показалеца - да бъде благороден в постъпките, на средния пръст - да бъде справедлив. На слънчевия казвам: Хубаво ще се обличаш, красив ще бъдеш, добре ще пееш, добре ще свириш. На малкия - добре ще вършиш търговските си работи. Като наредя тях на работа, дам разпореждане и на очите, на клепачите си как да мигат. След като дам разпореждане на всичките си удове, аз, човекът, отивам при Бога да се представя. Казвам им: Имам един баща, когото вие всички трябва да обичате, когото не познавате. Той е по-добър от мене. Те казват: „Искаме и ние да го видим.” -Ще го видите с мен заедно. Като се върнем, всички са доволни: „Много добър баща имаш, за пръв път виждаме такъв баща.” Сега по някой път вие оставяте космите си разбъркани. Трябва да имате много хубав гребен. Какъв трябва да бъде гребенът? Едно време хората си чешеха косата с гребен от слонова кост, сега правят гребени от кости. Но аз бих желал да имате един гребен, направен от черешово дърво, един гребен, направен от крушово дърво, друг гребен, направен от ябълково дърво. Трябва да имате десетина-двайсет гребена. Защото всяко дърво в себе си е един гребен. Години наред съм използувал много гребени и съм забелязал, че гребени, направени от някое животно, се чупят много бързо; щом се реша с тях, те се чупят в моята коса. Защо? - Тези гребени не могат да издържат на ония трептения, които косата има. Те трябва да се закаляват предварително. За това има способи. Казвам: Ще имате един гребен и ще му четете молитва, за да не се чупят зъбите на гребените. Ще му кажете: Ти трябва да бъдеш много благороден. Ти трябва да туриш в ред 250-300 хиляди антени, които са свързани с целия космос. Косите приемат новините, които идват от целия свят. Вие се сресвате с гребен, който разстройва всичката тази Божествена работа. Тия същества дойдат, счупят гребена, счупят му зъбците.

Та ние, съвременните хора, седим и мислим за оня свят, мислим за своята святост, мислим за своята добрина, а онова, което Бог ни е дал, не го ценим. Вие не оценявате ръката си, за която колко хиляди години Бог е употребил, докато я създаде. Вие не можете да оцените каква голяма услуга ви прави постоянно всеки пръст. Ако осакатите показалеца, знаете ли колко много ще изгубите? Ако осакатите показалците в двете ръце, ще изгубите всичкото благородство. Ако осакатите палеца, ще изгубите волята си. В старо време, когато са искали да накажат един престъпник, който е бил упорит, отсичали са му палеца. И той изгубвал волята си. Като станете сутрин, ако искате да уякчите волята си, най-напред подвижете палеца си. И показалеца ще движите. Ако се отреже средният пръст, ще изгубите чувството за справедливост. Ако се отсече слънчевият пръст, ще изгубите чувството си за хубавото. Ръката е издънка, един резултат от стремежа на целия човек; не само на човека, но и на цялото човечество и на всичкото битие вътре да изпълняват волята Божия.

С тези обяснения искам да ви дам един стимул, да видите, че имате едно богатство, което трябва да оценявате. Нали имахте тема за богатството и сиромашията. Всеки човек, който така разбира нещата, е богат. Всеки човек, който така не разбира, той е сиромах човек. Сиромашията е едно неразбиране. Но и сиромашията е благо в света. Вие, като сиромах, може да станете богат. Само сиромасите са кандидати за богатството, а само богатите са кандидати за сиромашията. Следователно, ако вие сте сиромаси, сте кандидати за богатство; ако вие сте богати, сте кандидати за сиромашията. Аз наричам сиромах човек всеки един, който служи на Бога. Той е сиромах, учи се в училището да служи. Сиромах е всеки човек, който се учи, че трябва да дава от себе си. Сега виждам, богатите хора не слушат. Те седят и се учат само да заповядват. Казва: „Направи това, направи онова.” Всичките са капелмайстори. Че капелмайстор може да бъде само онзи, който знае да свири на всичките инструменти в оркестъра, знае и всяка партитура. Така е в Божествения свят. Всяко едно достойнство, което има някой от служителите, той го заслужава. Там най-големите, най-учените хора са най-услужливи. Те са най-кротките, най-скромните. Тук гениалните хора не искат и да знаят за тебе. Там гениалните са най-услужливи, те са готови да ти услужат всякога. Не може ти да го предизвикаш, понеже щом ти услужи, законът е такъв: щом ти искаш повече, той изчезва. Докато го виждаш, той ти служи. Щом искаш повече, отколкото ти трябва, той изчезва. Ако нещата във вашия ум и във вашето съзнание изчезват, вие сте искали повече, отколкото трябва. Това са възможности. Дотогава, докато имате една реалност, вие сте в правия път, вървите в Божественото, търсите нещата, както трябва, развивате се правилно. Щом искате повече, хармонията се нарушава, изгубва се. И в Божествения свят никога не обичат да натоварват един човек повече, отколкото трябва, и не му снемат товара съвсем, да го лишат от тежести. Ще му дадат толкова, колкото му е потребно.

При сегашните условия вие идете при мене и ми казвате: „Учителю, да ни заведеш в духовния свят, да видим горното училище.” Че тогава какво понятие имате вие за оня свят? Представете си, че дойде една мравка и каже: „Учителю, покажи ни човешкия свят, къде са тия ученици.” Мравката по гърба на тия ученици ходи, по главите ходи и иска да знае къде са тия ученици. Оня свят е тук. Ако вашето съзнание се отвори, ще го видите. Какво обяснение да ви дам. Представете си, че седите и пипате тия лампи. Казвате: „Какви са те?” Как ще ви ги обясня. Оня свят е като лампите - като запалиш лампите, излиза светлина и светлината се разширява. Ако Божествената светлина премине във вас, вие ще ги видите, не само ще ги пипате и така ще ги схващате. Ще ги видите, пред вас ще се открие един широк свят. Ще кажете: „В тъмнина сме били, не сме виждали туй нещо.”

Та казвам, ако светлината не дойде във вас, не може да се прояви и любовта. Виждане какво значи? Да видите, то значи да разбирате, да знаете, да имате светлина. Да виждате, значи да имате отношение към нея. Познаване трябва да имате, а щом имате познаване, любовта ще започне да действува. Та сега на всинца ви препоръчвам най-малко по половин час през май и юни да копаете, да работите земята. Ако нямате ваша градина, идете в градината на ваш приятел. Като помагате на градината на вашия приятел, ще помогнете и на себе си. Сега този закон ще приложите. Някой се намира в затруднение. Затруднението от какво произтича. Имате семейни затруднения. Бащите имат затруднения със своите синове, майките имат затруднения със своите дъщери; господарите - със своите слуги; учителите - със своите ученици, понякога цигуларите имат затруднение със своите инструменти. Всички хора имат мъчнотии. Мъчнотиите показват известни отношения, които трябва да урегулирате. Със слугата как трябва да се отнасяте? Ако се отнасяте съзнателно, любовно, първо ще мислите добре за него, ще чувствувате добре за него и ще постъпвате добре с него. Преди всичко за своя слуга ще имате добро мнение. Ще ви дам едно правило: Като срещнете един човек, не му търсете погрешките. Защото погрешките той си ги носи, той сам може да ги е видял. Като срещнете някого, ако искате да имате отношение с него, първо намерете една негова добра черта. Нея дръжте в ума си. Като намерите една добра черта и на нея се спрете, този човек ще се отвори за вас, ще видите тогава, че в него има още хубави неща.

Ще ви приведа един действителен пример за това, какво отношение трябва да има човек и как трябва да постъпва. Пътувам от Варна за Бургас с един приятел по име Бъчваров, издател на „Родина”, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив, но разбираше много добре интересите си. Той си носи колелото, а аз нося едно малко куфарче, една чанта. Пътуваме за Бургас, но беше валяло дъжд, та целият път беше покрит с вода. Той си взе колелото. Като тръгнахме, каза, че ще се качи на него и ще носи и моята чанта. Но толкова дъжд беше валял, че трябваше да носи колелото си на гърба. Така беше кално, че не можеше да кара колелото, а аз си носех чантата. Стигнахме до една кръчма до река Камчия. Тя беше така придошла, беше заляла целия път, не се виждаше мостът. Той казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара. Половин метър водата над пътя, не може да минем, ще се издавим.” Ще минем, рекох, по водата. В това време се задава един българин с хубава пъстра каруца. Кръчмарят казва: „Този човек може да ви услужи, но той е един проклет в цялата местност, не съм виждал тук да е направил някога добро.” Казвам на Бъчваров: Ти толкоз ходи, иди му кажи. - „Не, казва, аз няма да го моля. Страх ме е. Ти не може ли да му кажеш нещо. Той гледа така ....” Отивам при селянина и му казвам: Можеш ли да направиш една малка услуга? Той ме гледа. Казвам: Имаме едно колело, да го вземеш на каруцата. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще запретнем крачолите си, ти само ще ни показваш пътя. Забелязах една малка усмивка на лицето му. - „Може, човещина е това. Как ще ходите, и вие ще се качите на каруцата, и колелото ви.” Турихме колелото на каруцата, оставих Бъчваров да седне до него, а аз седнах отзад. Заведе ни човекът в дома си. Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно. Бъчваров го абонира за списанието „Родина”. Сутринта рано ни изпрати близо четири километра. Казва ни: „Моля, минете и друг път, хора сме. За нас е хубаво да минават такива хора, да ни просвещават.” Аз видях в него една хубава мисъл. Казвам му: Прояви доброто, което е в тебе. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка. Кръчмарят, като видя, че е готов да ни услужи, си прехапа устните. Този човек се родил добър, но не може да прояви всякога добротата. Другите го считат за лош, без да е лош. По някой път хората може да ви мислят, че сте лош човек, но нещо много хубаво се крие във вас и вие можете да направите това, което никой друг не може да направи.

Ще пазите нервната си система. Не напрягайте нервната си система. Ще се научите да свирите. Сега аз поставям обратното: вие ще турите основния тон, доминантния сол в главата си, ми ще турите в дробовете си и до - в стомаха си. Когато ядете, от до ще започнете; когато дишате, от ми ще започнете; когато мислите, от сол ще започнете. До, ми, сол - основните тонове. В онази органическа музика е така. Защото в Божествения свят има особени ангели, които произвеждат основния тон на мисълта сол. Когато този тон се произведе, той отива по цялото тяло. Турят в действие един Божествен закон, който образува трептения, и като се разпространят, те образуват светлина. Тогава всички други тонове се нареждат около сол. Всеки тон се нарежда на своето място. Преди всичко, щом имате един основен тон, основният тон на вашата мисъл ще бъде сол. Основният тон на вашите дробове ще бъде ми и основният тон на вашия стомах ще бъде до. Това е относително така, защото в психическата музика нещата са поставени другояче. Казвам: Затова във вашата мисъл гледайте да схванете сол добре. Да има разширение в мисълта ви. Щом дойдете при ми, там има мекота. Една малка мекота, едно завиване, пластичност трябва да има в дишането. Щом дойдем до до, храната трябва да се разчупи, да се разглоби хубаво, да излезе онова, което е вътре. Енергията, която е скрита в храната, трябва да се извади, да влезе в тялото и да се предаде в човешката мисъл, за да може човек да работи за Бога.

Та казвам, условията, при които живеем сега, не са от най-хубавите. Затова всеки един от вас иска да подобри живота си. Вие не можете да подобрите живота си според методите, които аз употребявам за себе си. Всеки един от вас си има специфичен метод. Принципите са еднакви, но правилата, по които се проявяват, са различни. Вие трябва да имате едно правило. Не трябва да подражавате на някой, който пее. За пример вие пеете: „Давай, давай”. Песента започва от ла. Ако тя започне от сол, придобива повече мекота. Като пеете „Давай, давай”, трябва да схващате идеята, не само да се радвате на онова, което Бог дава, но всеки трябва да счита, че и той трябва да дава тъй, както Бог дава. Онова благо, любовта, която иде, тази любов трябва да излиза из сърцето. Туй се разбира. Може да считате, че пари трябва да се дават, хляб давай, всичко давай. Само любовта може да дадете някому. Пари и да дадете някому, какво благо ще донесат? Ще направи оръжие да убие някого. Може да подкупите някого. Единственото нещо, което може да дадете, е любовта. Тя ще направи човека нов да стане. Единственото нещо, което може да дадете и с което не може да се злоупотреби, то е любовта. С всички други неща, които не са направени с любов, може да се злоупотреби. Със знанието може да се злоупотреби и със силата може да се злоупотреби. Дойдете ли до любовта, изключена е дисхармонията. Като започнете да пеете „Давай, давай”, с любов трябва да давате. То е истинското даване. Ако даването може да се произведе от любов, то е намясто. Ако пеете с любов, ако свирите с любов, то е намясто. Всичко онова, което вие може да вършите с любов, то е важно.

Вие знаете това, но черната ложа, която изопачава умовете на хората, казва: „Не си струва да се живее по любов, не му е времето сега. Какво ще се занимаваш с любовта. Сега ти, старият човек, на стари години ще се учиш да пееш. Защо ще ходиш на разходка, почивай си.” Ако речеш да се облечеш, ще кажат: „Не си млад момък или млада мома. Ти, старият човек, какво ще си туряш бели дрехи, черни дрехи си тури.” Мъдрият човек трябва да бъде облечен скромно, но хубаво, чисто. Ако имаш дреха с двайсет закръпки, да са чисти, дрехата да е изчистена. Всеки, който те види, да каже - чист е. Ако имаш един панталон с двайсет закръпки, тури разни цветове закръпки - зеленичко, червеничко - ще станат много хубави, модни.

Та казвам: Сега вие се стремите да угодите на хората. Когато момата се влюби в момъка, казва: „Без тебе не мога да живея, ти си ми ангел спасител.” Много добре. Но след четири-пет години тази любов ще изчезне. Тя казва: „Умирам от тебе.” Човешката любов започва с най-хубавото угощение, с най-ласкавите думи, а в края - един ритник, и се свърши. Такава е човешката любов. Ангелската любов започва с най-лошото. Аз считам ония хора, които са груби, за по-добри. Първо той те нагруби и после стане по-добър. Както този българин от Варненско. Отначало гледа кръвнишки, после услужва. Кръчмарят казва: „Аз никога не предполагах, че в този човек има такова добро.” Много се лъжете, казвам.

Започнете по ангелски, докато дойдем до Божествената Любов. Не че човешката любов е лоша, до половината тя е отлична. От половината насетне има обратни действия. Когато започнете с човешката любов, като дойдете до обед, ще възприемете ангелската любов, че да започнете добре и да свършите добре с ангелската любов. Ако мислите, че подир обед по човешки може да живеете, вие ще свършите с катастрофа. До обед по човешки, от обед до вечерта по ангелски ще живеете, като стане нощ, тогава ще повикате на помощ Божествената Любов, която започва добре и свършва добре. Стани човек до обед, от обед до залез слънце стани ангел, като стане вечер, стани Божествен. Тогава ще имате човешка, ангелска и Божествена любов. И тогава целият ви живот - от единия край до другия, ще бъде едно Божествено благо. Като се събудите сутрин, молитвата ви да бъде: Господи, само Ти си едничкият, който можеш да оправиш всичко. Научи ни да Те обичаме тъй, както Ти ни обичаш. „ Отче наш „

34 лекция от Учителя, държана на 22 май 1940 г., София, Изгрев.