Разлика между версии на „Сгъстяване, разредяване и разширяване НЖ“

Текуща версия към 21:08, 18 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

Сгъстяване, разредяване и разширяване

Сряда, 5 ч сутринта

„Отче наш“

„Венир Бенир“

(Учителят гледа темите: „Малки загуби [и] малки придобивки“.)

Малките теми са за много учени хора, за някой гениален човек. На гениалния човек трябва да дадеш най-малко брашно да направи хляб. Някой, който не знае, цял чувал да му дадеш, че тогава да направи хляб. От три буки три вретена може да изкара неученият. Но някой може да му се види туй противоречие. Природата не обича да се хабят нейните енергии. Затуй тя е внесла новото в света, едно ново поколение.

Първите хора са хабили много нейната енергия. Казват: „Човек няма какво да мисли много.“ Какво трябва да прави? Не трябва да мисли. Той още не се е научил какво да мисли. Не трябва да мисли. Той не е започнал да мисли, пък разсъждава за мисълта. Някой говори за любовта. Говорят за любовта някои, но не са дошли до любовта. Имат някаква сянка, казват: „Не трябва човек да обича.“ Той още не е почувствувал какво нещо е любовта. Говори за любовта, казва: „Не трябва човек да люби.“ Тия хора са много разточителни.

Любовта именно е ограничение на всички разточителни. Щом влезе любовта, разточителността престава в света. Докато няма любов, разточителност колкото искаш. Запример двама души се карат – това е разточителност. Двама души се сърдят – това е разточителност. Двама души се обезверяват – това е разточителност. Двама души са мързеливи – това е разточителност. Всички отрицателни неща в света – това е все разточителност. Казва някой: „Искам да си поживея малко.“ Това е разточителност. Хората на тази разточителност искат да си почиват. Казват: „Да починем малко.“ Как ще почине човек, когато не работи! Почивката разбира работа. Учил дълго време, престава малко да учи. Той никак не е учил, научил за една година три думи французки, казва: „Побеля ми главата, не искам да уча французки.“ Казва: „Аз два езика зная.“ Един българин казва: „Сил ву пле“ (S’il vous plaît. (фр.) – Моля Ви; Ако обичате.), на английски казва: „Хелп йоселф.“ (Help yourself. (англ.) – Заповядайте, вземете си.) „И още зная, не искам да казвам…“ А това са единствените думи, които знае. Религиозните хора са научили нещо и искат да обясняват нещата, сравняват, но всичките едно и също нещо повтарят.

По някой път правят баница. Или я правят, като я въртят като змия на колело – това българите го казват „зелник“. А пък други я правят, като набръчкват корите. Не ги правят вити, а ги набръчкват. После я поливат с мляко и каймак. Някой път някои си дават мнението: „Тази набръчканата е малко по-хубава, витата е малко по-твърда.“

Към коя категория спада яденето?

СГЪСТЯВАНЕ – Това е физическият свят, това е яденето.

РАЗРЕДЯВАНЕ – Това е духовният свят.

РАЗШИРЯВАНЕ – Това е умственият свят.

Щом се сгъстява повече, отколкото трябва, усеща едно ограничение. Казва: „Ограничават ме.“ Щом има ограничение, то е вече сгъстяване. Следователно свободата е да излезеш от онази област на сгъстяването, втвърдяването. По някой път хората започват да остаряват, втвърдяват се. А се втвърдяват по единствената причина, че старите хора малко мислят, малко чувствуват. Чувствуванието, любовта, те казват така: „Любовта е младежка работа. Многото мислене и то не трябва. Човек много да мисли, какво ще придобие? Толкоз години аз си блъсках главата, нищо не съм придобил.“ Но, именно, той си блъска главата. Много деца има, с блъскане главата нищо не излиза. Като блъскаш млякото, може да извадиш масло. Какво печели маслото? Млякото губи. Ако някой те блъска, някой избие млякото и на тебе остави само мътеницата, ти какво придобиваш? Щом излезе маслото и остане мътеницата, мътеницата вече психология има, мътните води повреждат. Щом влезе в стомаха, става наслояване. Хората се повреждат от сгъстените мисли, от сгъстените чувства, от сгъстените постъпки. Щом на човека се сгъстяват мислите, той свършва, замръзват хората. Щом замръзне човек, трябва наново да го размразяват. Значи в замръзналия човек няма достатъчно топлина. А топлината, това е онзи закон за разредяването. От него зависи здравословното състояние на човека. Щом започнат да изстиват ръцете, щом започне да ти изстиват краката, това е едно нездравословно състояние. Щом започне да се стопля тялото, да се стопля главата, да ти изстиват ръцете, топлината е отишла там, дето не трябва. Умът не се нуждае от топлина, нуждае се от светлина. Сърцето не се нуждае от светлина, нуждае се от топлина. А пък тялото се нуждае и от светлина, и от топлина, за да може да става правилен растеж.

Сгъстяване – ти имаш неразположение на ума, не го знаеш защо. Щом имаш неразположения, сгъстяване е станало. Тогава как може да се освободиш от една мъчнотия? Трябва да се разредиш. Ако в разредяването не може да се разредиш или да се наредиш, както трябва (разредяването и нареждането спадат в същата категория), тебе ти трябва разширение, трябва ти една мисъл, защото мисъл, която не може да помогне на сърцето, не е права мисъл. Добро чувство е, което може да помогне на тялото, то е добро чувство. Добрите чувства помагат на тялото, добрите мисли помагат на сърцето. А пък трите заедно, съединени: човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, те помагат за усилването на човека. Така човек е разделен на три части: главата му е, която се съобщава с Божествения свят; сърцето му е, което се съобщава с духовния свят; тялото му е, което се съобщава с физическия свят.

Сега, в тия три свята съществуват три вида ангели: едни ангели има, които направляват човешкото тяло; едни ангели има, които направляват човешкото сърце; трети ангели има, които направляват човешкия ум. Когато ние не слушаме първите ангели, осакащаме тялото. Когато не слушаме вторите ангели, осакащаме сърцето. Когато не слушаме третите ангели, осакащаме ума. Когато човек престане да слуша, осакатява се в трите свята.

Как наричат туй положение? Умиране. Умира – той излиза из този свят на Божествената хармония. Да умре човек значи да излезе от музикалния свят и влиза в един свят, дето няма никаква музика, светът на вечното мъчение, на хаоса, на безпорядъка на нещата. Вие сте преживявали състоянието, когато всичко е объркано в ума, когато всичко е объркано в сърцето и когато всичко е объркано в тялото, не може да се оправите. Уреждате въпроса на тялото, запример. Искате дълго време да живеете. Тялото само по себе си не може да живее. За да живее човек дълго време, той трябва да разбира законите на сгъстяването, разредяването и разширяването. Да знае кое кога ще му трябва. Представете си, че част от човека има сгъстени неща, твърди. Костите, запример. Един човек, ако целият стане само кости, какъв ще бъде? Казвате: „Човек трябва да бъде твърд във всичко.“ Твърд трябва да бъде, но някъде трябва да бъде мек. Казва: „Той трябва да има широка душа.“ Широката душа към кое спада? – Към разширението. Човек не може да има широка душа, ако в него умът не взема участие. Как ще познаете това състояние, когато имате широчина? В широчината има разположение, има и мир. Един човек с широка душа с всички хора може да се справи, където и да е, дойде той, лесно може да се справя. Той е като богатия човек: дето иде, лесно се справя, понеже на всички плаща. Дето влезе, плаща човекът. Най-богат човек е.

Аз наричам „богат“ човек, който е богат с тялото си, богат със сърцето си и богат с ума си. Има хора, които са богати телесно, но сърдечно не са богати. Има други, които по сърце не са богати, телесно са богати. Има други, умствено богати, а сърдечно сиромаси. Богат е човек, който умствено е богат. Но трябват качества сега. Не всеки може да бъде богат. Той, за да бъде богат, трябва да има една площ на челото. Богатите хора се определят от известна площ, известни криви линии, пропорции има, понеже всичкият умствен живот иде само от тази площ от челото каквото възприема. Долната част на носа възприема чувствата, човек е чувствителен. Долната част в мъжете и жените се отличава. Понеже челюстта на мъжете е покрита с косми, а на жените е гола, следователно по сила мъжът е по-силен, отколкото жената. Защо? Защото челюстта му е покрита с косми, а жената е по-слаба, понеже няма брада. Ако жената би придобила качествата на мъжа, ще израсне брада. Ако мъжът придобие качествата на жената, брадата му ще изчезне. Сега, това са практически положения. Разбирам приложение в живота.

Целият съвременен свят иска да тури в една държава, в едно общество ред и порядък. В което и религиозно общество да влязат, казват: „Трябва да се вярва в Бога.“ Да се вярва в Бога, но с какво трябва да вярва човек? Казват: „Със сърцето си.“ То е тъй казано, но вярата на човека не се намира в неговото сърце. Вярата на човека се намира горе в главата му. Но за да се придобие тази вяра, в симпатичната нервна система има особени центрове, оттук една енергия трябва да слезе, за да се прояви вярата. Та казвам: Щом дойдеш до вярата, трябва да мислиш. Ти не може да имаш вяра, ако не си мислил. Когато ние говорим за вярата, за чувствуванията, ние разбираме тия чувства вече. Вярата спада в областта на чувствата, на интуитивната мисъл, на Божествената мисъл. У нас Божествената мисъл се изявява като чувство. Не може да я разберем. Ние някои работи разбираме, след като сме ги възприели. Запример ти се опариш и веднага дръпнеш ръката. Дърпаш ръката преди да си мислил. След като си се опарил, от резултата започваш да мислиш. Ако остане на човешкия ум да спаси ръката, с мисленето ще изгориш ръката. Ръката, като се опари, веднага се дърпа, оттегля се. Туй оттегляне, туй чувствувание е много по-бързо, отколкото твоята мисъл. Някои хора казват, че техните мисли са много бързи. Много слаба мисъл имат хората. Ти като се опариш, чувствуванието действува по-рано, отколкото мисълта ти.

Или вие ядете – и там мисълта е слаба. Вие като погледнете на яденето, не може да определите колко да ядете. Някой път казвате: „Преядох.“ Какво показва преяждането? – Не си обмислил хубаво. Взел си повече храна, отколкото стомахът може да смели, да свърши тази работа. Хиляди години ние ядем. Процесът на яденето едва сега започва да се изучава. „Какъв процес е – казва – да яде човек? Какъв процес става в него?“ Хората едва сега знаят колко сложен е процесът на яденето. Ти ще сдъвчеш храната, ще станат ред процеси. Пречистване ще стане. Полезното от храната ще се вземе, ще се образува сок, излишното ще се изхвърли навън. Този процес, тия сокове, ще минат в дробовете, ще се окислят, ще добият червен цвят, ще се образува кръв. След туй кръвта ще иде в мозъка, ще се образува мисълта. И пак се заражда желание после, желание да ядеш. Не само човек има желание да яде. Вълкът е ял и вълк е станал. Овцата е яла и овца е станала. Конят е ял и кон е станал. Рибата е яла и риба е станала. Човек е ял и той човек станал.

Но ние искаме идеалните хора, да разберем каква е отличителната черта на човека. Човек, който не знае да яде, той не е човек. Единствената хигиена е това. Бог е направил човека. На първия човек е казал: „Всичко ще ядеш, но само от едно дърво няма да ядеш.“ Дал му хигиена да спазва на храненето, каква храна трябва да яде. Ти, запример, искаш да бъдеш мълчалив. Ядеш кокоше месо – мълчалив човек не може да бъдеш. Кокошката, щом като влезе вътре, ще разрови. Като влезе вътре, ще изхвърли всичко навън. Ти искаш да бъдеш мълчалив, да туриш всичките хора в ред и съгласие, но ядеш свинско месо. Свинята ще разчопка, ще разрови, всичко ще разбучка. Дето влезеш ти, ще скараш хората – свинско месо си ял. Свинята какво иска? Тя търси яденето, заровените работи търси. Аз съм наблюдавал свинята. Тя дойде, намери някоя круша и като я изяде, започва да рови. Вятърът задуха, паднат круши, тя мисли, че тя ги е изровила. Тя рови навсякъде и мисли, че всичките круши тя ги е изровила от земята. Тя не мисли, че те падат. Тя мисли, че като рови, тя ги е изровила. Това е разбирането на свинята.

На вас ако кажа за една седмица да живеете тъй, че да няма никакъв спор… Една седмица искам да не спориш. Чуеш, че някой говори на чужд език, не произнася добре. Мислиш, че българите говорят много добре. Мислите ли, че французите говорят много добре? Или че англичаните говорят? Знаете ли кои бяха първите французи, първите българи, първите англичани? Какви бяха първите езици? Има една вътрешна аномалия в езиците. Няма да се спирам върху това. Тази аномалия е произлязла от храната на хората. Вземете в немския език и в българския. Българите изговарят „р“-то натъртено. Германецът го турил в гърлото си и го изговаря гърлено. Англичанинът, който е усетил, без да знае, психологически англичанинът избягва „р“-то, иска да го произнася много мекичко. В тях има един опит. Те искат джентълменско възпитание. Ако идете в Англия, в тях има благородство. Но тяхното благородство не произтича като у французите. Англичанинът трябва да се мъчи да стане благороден, по воля иска да се накара, за да постъпва добре. Пословични са англичаните със своето хладнокръвие. Господар и слуга ядат на масата. След първото ядене слугата умира, господарят продължава да яде. Че умрял слугата – той не се занимава сега с това, иска да си свърши работата. Мисли, че е превъзмогнал. Иде келнерът. Прави сметката. И пресмята всичкото ядене за слугата. „Не, господине, той изяде само първото ядене!“ Англичанинът прави сметката. Плаща за себе си, плаща и за слугата, който умрял и плаща само едното ядене, държи сметка, че другото не е изял. Българинът ако е, ще стане да види какво е станало със слугата. Този седи и казва: „Негова работа е, че е умрял.“ Какво се гони с този пример?

Един друг пример се е случил в Лондон. Един руски княз и един английски лорд се срещат в една тясна улица със своите файтончета. Такива файтончета, не с два коня, но с по едно конче. Улицата е тясна, не може да се разминат. Князът се спира и англичанинът се спира. Руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете. Спират се, гледат се. Англичанинът изпраща своя слуга и казва: „Господине, като прочетете вестника, ще бъдете [ли] тъй добър да ми го дадете и аз да го прочета?“ Българин ако е, ще му се пръсне сърцето. Той бърза всякога. Българинът е много разточителен. Цяла зима ще прекара в кръчмата, като дойде лятото, бърза. Изгубеното време иска да го навакса, следствие на това си причинява голяма вреда. То е неговото психологическо схващане. Много бърза. Или в турско време българинът е правил големи снопове, понеже е плащал данък на сноповете. Но като дигне снопа, толкоз тежък, че мнозина от тях са се изсипвали. Как го наричат това изсипването? Човек и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение може да се изсипе.

Законът е все същ: не трябва да пресиляш нервната система. Ти не може нервната система да пресилиш. Своята нервна система не може да пресилиш. Не може да пресилваш и мускулната си система. Ако пресилиш, ще се явят известни болести на тялото. Ако пресилването е в чувствата, ще се яви в симпатичната нервна система нарушение, в дишането ще стане някакво нарушение, заболяване става вече. После, ако пресилиш ума си, тогава ще дойде неврастения. Та казвам: Неврастенията зависи от пресилването на ума. Разстройството на сърцето зависи от симпатичната нервна система; внесъл си повече топлина, отколкото трябва. Пък заболяването на тялото иде от голямото сгъстяване. Сгъстяването е хубаво нещо, но нещата са станали по-твърди.

Ако четете Библията от единия край до другия, колкото опитности са имали тези хора, в цялата Библия всички казват човек да води един естествен живот в умствено отношение, в духовно отношение и във физическо отношение. Ако вземете закона за постенето: законът за постенето е закон за почивката. В седмия ден човек трябва да си почине. Шест дни Бог работи, но на седмия си почина. Наместо да се заемеш за почивката, ти се заемаш със спасението. Човек трябва да пости, да се спаси. Как ще се спасиш? Ти постиш 3–4 деня, някои са постили до 10 деня. Един брат пости 10 деня и припадна, трябваше да го свестявам, трябваше да го пръскам с вода. Той не знае как да пости. За да дойде до 10 деня пост, той ще започне с един ден, после два деня, 3 деня, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и тогава 10 деня ще пости, да се приспособи неговата нервна система. Той изведнъж пости 10 деня, пресилил се е, мисли, че като пости 10 деня… Но като постиш 10 деня, трябва да взема участие умът 3 деня, сърцето трябва да вземе 3 деня и тялото трябва да вземе участие 3 деня. И след като постиш 10 деня, трябва да направиш едно малко резюме, да видиш какво си спечелил.

Запример аз бих постил 10 деня, но кога? Да кажем, има някой човек, с когото не може да се примиря. Аз ще постя 10 деня и като постя 10 деня, аз ще се примиря с него и той ще се примири с мене. Ако, след като съм постил 10 деня, не иска да се примири с мене, ще си замине за другия свят. Или ще се примири с мен, или ще си върви от света. Естественият живот е както музиката. Вземете някой музикант, напише някой ноти. Щом някоя нота не е на място, сбъркал е, зачеркне нотата, махне я. Щом няма тази хармония, която се изисква, веднага ще махне нотата и ще тури друга.

Сега някои [от] вас казвате: „Не можем да се примирим.“ Щом не искаш да се примириш с Божествената хармония, теглят ти един и ще те задигнат. Туй е по отношение на Божествения живот. Вие не можете да влезете в Божествения живот, ако не хармонирате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Трябва да се хармонирате. Не да ви убеждават другите, но вие сами трябва да го знаете. Досетлив трябва да бъде човек, много досетлив.

Сега, аз като ви говоря, в някои отношения неразбиране има на въпроса. Вие искате да угодите някому, вие най-първо искате да живеете за окръжаващите хора и те да кажат, че си добър. Най-първо човек трябва да угоди на Онзи, Който го е пратил на Земята. Един ученик, като отиде на училището, на кого трябва да угоди? На учителя, който преподава. Едно време преподаваше един учител по всички предмети, сега преподават много учители. Човек трябва най-първо да угоди на своя учител, който му преподава. Човек най-първо трябва да угоди на Бога, Който му е дал живота и Който се грижи заради него. Има да се коригираме. Ние за Бога имаме едно понятие, че ние очакваме, че Господ ни чака някъде с някоя тояга да ни наложи. Пък щом дойдеш до Него, Той като погледне живота ти, ще коригира. В каквото и да е отношение ще коригира.

Запример по някой път вие искате да се лекувате. Казвам: Не може да се лекувате, ако не знаете да пеете. Вие искате да се лекувате – вие не можете да бъдете здрави, ако не знаете как да ядете. Може да направим опит с вас, да ви туря на един опит. Като ядете, ще ви кажа: „Ще бъдете здрав“ или „Ще се разболеете“. Има едно ядене, едно кривене на устата и като го видя, казвам: Този човек ще се разболее, той не яде добре. 32 зъба – това е цяла арфа. Като яде човек, трябва да усеща музикалност, музика да излиза. Зъбите като се допират, излиза известна музика. Ако в яденето не чувствуваш музикалност, ти ще се разболееш. Като седнеш да ядеш, ще нагласиш своята арфа. Акорди ще вземаш. Първото нещо, вие казвате: „Да се наядем.“ То е неразбиране. Да се наядем, музикални да станем. Музикален да станеш, трябва да се учиш.

Най-първо ти имаш едно напрежение, едно желание да ядеш. Туй желание да ядеш, то е до тебе. Как ще си подвижиш устата в яденето? Вземаш едно парче хляб или една ябълка. Отрежеш или отхапеш, как ще го туриш на зъбите – отпред или отзад? Говоря за онзи, който има здрави зъби. Някой вземе един плод, огледа го хубаво, очисти го, обърне внимание на формата му. Ако е ябълка или круша, обърне внимание върху формата, върху цвета. После допре този плод до обонянието си да види какво ухание има. И след това, като си огледал външната форма, опитал си мириса, тогава отхапеш тази ябълка. Трябва да почувствуваш сладчината, която има. Ако тази сладчина, която има, по този естествен път ти не можеш да приемеш тази Божествена енергия, която съдържа плодът… Ти бързаш, тази енергия се изсипе. Ти бързаш да се наядеш. За да може да възприемеш Божествения живот, ти не трябва да бързаш. Този плод е дошъл от Слънцето, от което е взета тази енергия. Плодът е съчинение. Ако туй, което е написано върху плода, ако ти не можеш да го отвориш и да разбереш какво ти носи този плод… То е цяло писмо, което трябва да разчетеш. Ти ядеш бързо, не си сдъвкал добре храната. Тази несдъвканата храна влезе в стомаха и започне да прави известно безпокойство.

Казвам: Яденето е един [от] най-важните въпроси. Първите хора пострадаха, понеже не мислеха. Вие казвате сега: „Това ни е останало сега, да мислим за яденето. Ние нямаме време да мислим за яденето.“ Половин час, час и половина трябва да се употреби за ядене: сутрин – половин час, на обяд – половин час и вечер – половин час. Един час и половина ще употребите за яденето и в което ще употребите една отлична мисъл. Аз, ако се храня, няма да взема от фурната хляб, щях да си сваря жито. Ако ми са здрави зъбите, щях да го ям сурово, няма да го варя. Ако не са здрави, ще го варя хубаво, мекичко да е. Сега, ако имах жито, каква храна бих взел с житото? Една хубава круша, жълта, с тънка опашка, някак тумбеста надолу или една хубава ябълка, валчеста, малко тъмночервеничка, малко жълта от северната страна, а червеничка от южната, бледа от източната, червеничка от западната страна. Тази Божествена храна, която влезе, тя ще създаде, тя ще донесе онази енергия, която е необходима за тялото. Ще почувствуваш в себе си един подем. Тази ябълка и това жито ще внесат в тебе туй разредяване, ще имаш приятни чувства. После тази енергия ще се качи в твоя ум и ще внесе разширяване. Да кажем сега, ако туй сгъстяване, казвате: „Сгъстило се нещо.“ Мъчи те нещо. Но това, което те мъчи, ако ти не можеш да се освободиш от него, образува се сгъстяване. Ако този закон не се спазва, образува се наслояване. Всичките болести сега се образуват от наслояването. Ревматичните болки в ставите, то е от сгъстяването. Наслояване става, полуорганически вещества се наслояват, които седят и като дойде кръвта, тя като минава през тъканите, през капилярните съдове, където са твърди, образува се известно търкане, става възпаление, става подуване на крака.

Та, първият процес – трябва една мисъл. Мисълта е там, дето има една естествена светлина. И чувствата трябва да бъдат естествени, сега има една нормална приятна топлина. Тази топлина ще произведе разведряване. Сгъстяването е потребно на физическото поле. В клетките трябва да става туй сгъстяване, там, дето има една нормална връзка, която съществува между тях. После, щом дойдете в чувствата, започва вече разредяването. Най-после иде в човешката мисъл – разширяването.

Сега, с какво бихте ги заменили, да ги преведете? Разредяването с какво ще заместите? В разредяването ще внесете милосърдие, кротост, въздържание. Изобщо, когато говоря за любовта, разбирам закона за разредяването. Този закон трябва да действува в човешкото сърце. А пък в разширяването иде вече знанието. Ти като се учиш, става разширяване в твоята мисъл. Сега някои от вас мислят, че с целия си мозък мислят. Не. Задната част на мозъка се занимава с хиляди работи. Но човешката мисъл се занимава само с предната част на мозъка. Ако наблюдавате развиването на долната част на ума ви, челото ви ще изпъкне долу. В някои хора долната част на челото е изпъкнала и челото става полегато. В някои средната част на челото е развита – те са хора, които обичат история, литература. Тези, които обичат философия, отвлечените науки, у тях горната част на челото е развита. Музиката спада към литературните способности на човека. Редът и порядъкът спадат към материалния свят.

Та казвам: Ако искаш да се занимаваш с философия, трябва да е развита горната част на челото ти. Ако нямаш философия, няма да можеш да разглеждаш принципите на нещата. Да се занимаваш с литература значи да разглеждаш законите на нещата. А да се занимаваш с физическия свят, това значи да се занимаваш с фактите. Физическият свят се занимава с фактите; духовният свят се занимава със законите; Божественият свят се занимава с принципите.

Следователно горната част на челото на човека се занимава с принципите, средната – със законите, а долната – с физическият свят. Гледаш челото на човека, горе не е развито – принципите ги няма. Не че ги няма, но не се е занимавал. Той говори за законност, но тази част на челото, средната, която се занимава със законността, и тя не е развита. Дойде до фактите, и там е слаб. Какво може да направи един човек, който няма достатъчно факти, няма закони, няма и принципи, с които да се ръководи в този живот? В самовъзпитанието по някой път казвате: „Човек трябва да се самовъзпита.“ Кой е методът на самовъзпитанието? Ти ще изучаваш законите на светлината за ума си; ще изучаваш законите на топлината за сърцето; ще изучаваш законите на силите, които действуват вътре в тялото. Ако изучаваш силите, ще помогнеш на тялото. Ако изучаваш топлината, ще помогнеш на сърцето. Ако изучаваш светлината, ще помогнеш на своя ум.

Мнозина от вас искате да се самовъзпитавате. Най-първо трябва да имате някое цвете, което да обичате. Аз не зная кои цветя вие обичате. Да обичаш едно цвете като един човек. Цветята се влюбват. Едно цвете като те обикне, ако го отделиш от себе си, то изсъхва. Законът сега е: Да кажем, вие живеете тук, срещате се и не се оценявате. Бог ви оценява, а вие не се оценявате. Бог обръща внимание на една душа, а вие казвате: „Какво има в нея?“ Така ние разглеждаме и виждаме едно дете, че за в бъдеще има талант или като музикант, или като художник, или като архитект, или като голям правник, или като някой философ. Много заложби има вътре.

Сега мисълта във вас е, вие казвате: „Много остаряхме.“ Вие се оставете с вашето остаряване. Но всинца, които сте остарели, трябва да се подмладите. Много лесна работа е подмладяването. Но вие не трябва да правите погрешката на онази стара баба. Ето къде е погрешката на старата баба. Тя имала една колибка, а до нея имало една могила – не можела да вижда Слънцето, запречвало ѝ. Тя може да си пренесе колибата на друго място, дето няма могила. Но често казват: „Каквото повярва човек, ще стане.“ И тя започнала да се моли могилата да се премести. Молила се и после казва: „Стана точно както помислих – че няма да се премести могилата.“ На другата вечер пак се моли, но могилата остава. Цяла година се молила да се премести могилата. Защо? Ако могилата не се махне, махни се ти. Старите навици, които хората имат придобити, изискват едно голямо усилие да се преобразят. Не мислете, че един навик лесно можеш да го премахнеш. Постепенно на този навик трябва да му говориш, да го убеждаваш, да отправяш неговите енергии в друго направление.

Иде ми на ум един друг пример. Един българин, който обичал да пие, 25 години пил и все му проповядвали въздържание. Решил се той цяла седмица да не пие вино. Казва: „Голям герой – не пиеш! Мини покрай кръчмата да покажеш на кръчмаря, че вино не пиеш!“ И като минава, казва: „Дръж се, Иване, сега!“ Като се отдалечил на 100 метра, казва: „Ха, Иване, да му покажеш, че мина.“ И пак влиза вътре.

Туй е вярно и по отношение на търпението. Две млади сестри говорят: „Учителю, ние сме турили търпението.“ По едно време гледам, като се заловили и двете – картечен огън. Казвам: „Как се разговаряте, много приятелски.“ Веднага дойдоха на себе си. Казват: „Искаме да се разбираме.“ Че двама души се разговарят, не е лошо. Като говори един събеседник, може гласът му какъвто и да е, но най-първо, говори ли правилно той. Който говори право, приеми го. Да кажем, каже някоя дума по-остра. Изслушай го добре. След туй той да те изслуша и един друг ще се опознаете.

Аз често на някой като говоря, ми казва: „Ама ти ми се караш.“ – „Не – казвам, – малко повишавам гласа, не се карам.“ Какво значи да се карам? Казвам някому: „Не постъпваш добре.“ Сега, как може да се каже меко: „Не постъпваш добре“? Има друг начин: „Не постъпваш добре.“ Казвам: „Трябва да се постъпи добре.“ Може да кажеш: „Не, постъпваш добре“ – турям запетая след „не“-то. „Трябва да постъпваш добре. Трябва да постъпваш добре.“ Някой път туриш „не“. Ако туриш едно отрицание „не“, после „да“, те се заменят. Българинът казва: „Няма ли да идеш?“ И англичанинът казва: „Won’t you go?“ („Няма ли да идеш?“) Българите и англичаните си мязат. Защо казваме: „Няма ли да идеш?“ Той иска да каже: „Какво мислиш, колебаеш ли се нещо? Ще идеш ли?“ Положително е това. Казва: „Няма ли да идеш?“ Разбираме: „Мислиш ли?“ Като кажем: „Няма ли да идеш?“, разбираме: „Мислиш ли, че ако идеш, ще е по-добре?“ „Ще идеш ли?“ значи решил си тази работа, ще я свършиш. Няма ли да я свършиш, какво мислиш, имаш ли свободно време или нямаш? Как си решил: ще идеш ли или няма да идеш?

Казвам: Човек не може да се самовъзпита, докато няма един предмет, който да обича. Вие не можете да вложите в себе си самовъзпитание без любов. Трябва да има нещо да обичате. Да кажем, обичате математика. Ако вие не обичате математика, много мъчно можете да научите. Или искате да пеете, да свирите. Ако не обичате, мъчно ще идете да учите музика. Най-първо ще създадеш обич към музиката. Като една цел ще създадеш музиката. Ще създадеш обич към музиката, за да станеш музикант. Ти не можеш да се занимаваш с философия, ако не обичаш философия. И тъй, във философията седят принципите, в музиката седят законите. Музиката е закон. Следователно ще минеш, от принципите ще минеш към закона. Музиката показва правилното приложение на един закон.

Ти не можеш да приложиш един Божествен закон правилно без музика. В музиката имате до–ми–сол–до. Желанието, което имаш, е този закон. Какъв е начинът, по който можеш да изпълниш? Сол – то е завършеният резултат на изпълнението на този закон. Ако тия трите тона може да ги вземеш правилно, то закона си го изпълнил. Щом си изпълнил добре закона, ти вече влизаш в Божествения свят. Щом изпееш трите тона, ще влезеш в Божествения свят, после пак ще свършиш. Понеже има тясна връзка между принципите, законите и фактите, законите се справят с фактите. Принципите се справят със законите. Всичко туй съставя едно цяло. Един факт, то е една истина. Тя нито се доказва, нито се опровергава. Нещо, което е станало вече.

Та казвам: Една права мисъл, едно право чувство, една права музикална мисъл, едно право музикално чувство, една права постъпка, музикална постъпка, как ще ги изразите вие? Една права музикална постъпка, едно право музикално чувство. В правата постъпка трябва да има хармонично сгъстяване; в правото музикално чувство трябва да има правилно разредяване; а в правата музикална мисъл, в умствено отношение, трябва да има правилно разширяване.

Можете ли да дадете един тон на сгъстяването? Толкоз сте пели. До е сгъстяване. Ми е разредяване. Сол е разширяване. Винаги разредяването и разширяването образуват правилно сгъстяване на нещата, хармонично сгъстяване. Но ако вземете до в музиката, то е за тялото. Ако вземете ми, то е за сърцето. Ако вземете сол, то е за ума. Аз говоря за ония звукове, които са в законите. Но в съвременната музика. Съвременната музика е сянка на реалността. Когато ти вземеш един тон в природата, ти ще почувствуваш сила. Ако вземеш до вярно, веднага ще почувствуваш сила в тялото. Ако вземеш ми вярно, ще почувствуваш приятно разположение в сърцето си. Ако вземеш сол вярно, ще дойде светлина в ума. Щом светлината не се явява, щом топлината не се явява и щом силата не се явява, обикновено пеене е. Можете да пеете колкото искате. Но при закона на самовъзпитанието тия промени трябва да станат. Има работи, които трябва да се изменят. Ще идем по-далече. Във философията, в музиката, в принципите, законите, във фактите седи подмладяването на човешката душа.

Мисленето, чувствуването и постъпките трябва да се съединят. Принципите, законите и фактите трябва да се съединят и тогава ще дойдем до онова разбиране – да разберем какво нещо е Любовта. Любовта вече спада към музикалния свят; Мъдростта спада към Божествения свят; а Истината спада към физическият свят. Когато говорим за фактите, имаме Истината; когато говорим за музиката, имаме предвид Любовта, законите в природата. Любовта се справя с всичките закони, а тя само не е закон. Когато говорим за принципите, разбираме Божествената Мъдрост, която е създала света.

Ако турим така: „Изгрява Слънцето“, ще вземе до, ми, сол. Ще вземем до, сол – то е изгряването на Слънцето. Залязва Слънцето – сол, [ми, до] е залезът.

„Добрата молитва“

XIX година (1939–1940)

30-а лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 24 април 1940 г.,

София – Изгрев.