Разлика между версии на „Единственото богатство“

Текуща версия към 10:05, 18 март 2012

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Единственото богатство, изд. София, 1999 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Към обетованата земя, изд. ALPHA-DAR, 1994г.

ЕДИНСТВЕНОТО БОГАТСТВО

"Добрата молитва"

Хората, като забогатеят, не ценят вече хляба. Но законът е такъв: които не го ценят, осиромашават. И като осиромашеят -оценяват го.

Темата, която приготвихте за днес, е: "От какво зависи успехът на човека?" Успехът на човека зависи от неговия ум, сърце и воля. Зависи от неговата светлина, топлина и сила. Ако ти нямаш светлина, топлина и сила, успех не можеш да имаш. Ако през някоя нощ искаш да отидеш някъде, а нощта е тъмна като рог и нищо не се вижда, къде ще отидеш? И в живота има моменти на такова отчаяние, че нито една звездица не се вижда на твоето небе. Отчаянието е също една такава тъмна нощ. Сега, интересното е защо идва то? Какъв е произходът на отчаянието? Защо човек се отчайва, обезсърчава?

Нека да разгледаме едно просто явление. Вие казвате: "Трябва ми кесия." Нека да разгледаме кесията. Защо ни е кесията? Българите имат плетени кесии. Отворът им може да се завързва и развързва. Някои кесии са направени от кожа. Сега модерните кесии са с прегради. Защо? Или да туриш, или да извадиш нещо. Казваш: "Трябва ми кесия." Добре, трябва ти кесия, но какво ще правиш, ако е празна? Ще те ползва ли? Значи, като казваме "кесия", трябва да има нещо в нея.

Тогава ще кажете: "Без пари не може." То е толкова вярно, колкото е вярно, че не може без кесия. Като имаш кесия, вече ще има къде да слагаш парите. Парите в случая са второто положение на вярата ти. Най-първо вярваш в кесията си. Кесията е хубава, но трябва да има съдържание. Парите са съдържанието на кесията.

Нека сега да допуснем, че имаш кесия и пари и постоянно говориш, че без пари не може; мислиш, че като имаш пари, всичко можеш. Добре, имаш пари, но парите ядат ли се? С парите можеш ли да си купиш дишане? Мисъл можеш ли да си купиш? Не можеш! А това са още по-важни условия, както парите са по-важни от кесията. Ти отиваш с пари при някой. хлебар и си вземаш хляб. Значи на тези пари им трябва нещо. Както на кесията й трябва нещо, т.е. трябва да туриш пари в нея, за да ти стане тя ценна и обична, така и парите, за да ли станат обични, с тях трябва да вземеш нещо: или хляб, или дрехи, или шапка. Парите са ценни само тогава. Ти имаш вяра в парите, понеже за тях ще ги дадат дрехи, шапка, хляб и пр.

Но има и трето положение и то е следното: да казваш, че без хляб не можеш. Ти качваш: "Без кесия не може, без хляб не може." Но какво ще кажеш, ако имаш кесия, пари и хляб, но не можеш да ядеш? Трябва и да можеш да ядеш, нали? Та така вървят процесите: без кесия не може, без пари не може, без хляб не може и без ядене не може.

Но и там не се спира процесът. Какво можеш да очакваш, ако таз храна. след като си я изпратил в стомаха, не се смила? Значи и без смилане не може! И след като се смели, ако тази храна не отиде в кръвта и оттам по цялото ти тяло, какво ще стане? Обаче и там не спира този процес. Ако енергията, след като влезе в ума ти не произведе светлина, след като влезе в сърцето ти, не произведе топлина, и като влезе в душата ти, не произведе сила, тогава защо ти са кесията, парите, хлябът, яденето и смилането?

Хората днес се самозаблуждават и качват, че без пари не може. Човек казва: "Я аз да съм богат!" Той казва, че с пари ще бъде почитан. Ти с пари ще бъдеш почитан така, както магарето, което било натоварено с икони. На едно магаре, което било натоварено с кръстове и икони, хората започнали да му се кръстят и то заревало от гордост. Но господарят на магарето му казал: "Почитта не е за тебе, а за иконите, които носиш на гърба си!" Ако и тебе те почитат за парите - това е същото. Тебе трябва да те почитат за твоя ум, сърце и душа. Това е почит! А пък богатството - то е толкова важно, колкото е важна и кесията. Ти жестоко се заблуждаваш, ако мислиш, че парите ще те повдигнат в света. Старите хора, като обезсилеят вземат си бастун и се опират на нето. Започнеш ли на три крака да ходиш. твоята работа е свършена. Най-сигурно е ходенето на два крака. Там се проявява твоята воля. Ако тръгнеш на три крака, ти вече куцаш и тогава твоята работа е свършена.

Не искам да кажа да се откажете от парите. Но турете парите там, където им е мястото. Не ги слагайте близо до очите си, за да не ослепеете, нито близо до ушите си, за да не оглушеете, нито ги туряйте при устата си, за да не онемеете Нито близо до ръката си, за да не изсъхне. Нали помните онази случка е Жан Валжан в романа "Клетниците"? Най-важно е неговото решение да реформира живота си - не по нашему, а според идеала на Виктор Юго. Но спомнете си епизода, когато той вижда как едно дете играе с парите си. И Жан Валжан туря крака си върху парите му! Детето започва да плаче и да търси парите си. Жан Валжан знае къде са. но детето не знае. Питам: ако твоят крак настъпи парите, каква човещина има в тебе? Че най-първо ти не си пратен на земята да бъдеш банкерин! Господ не те е пратил да държиш кесия и само да я пълниш и празниш; да носиш кесията си и да казваш, че докато са парите с тебе, всичко можеш. Ти вярваш в кесията, в парите и в това. което те могат да ги донесат. Но именно всичките тези кесии са осакатили хората. Цялата култура е осакатена от това вярване, че без пари не може и без храна не може. От икономическо гледище се бият хората! Бият се за земя. Дето има двама души, те се карат за земя. И народите днес се карат за земя.

Един господин, който е ходил в Германия, разправяше как германците всичко са наредили. Механически е наредено, като в машина. Всяко нещо е на мястото си. Хубаво, ти отиваш в една фабрика, там всичко - колелата и прочее - е наредено. Но бихте ли желали вие да сте на мястото на една машина? И колелата да се въртят? Бихте ли желали да сте на мястото на машина, която кълца месото за кюфтета? Нали знаете как се правят кюфтета от кълцано месо? Някои верующи, макар и да са престанали да бъдат месоядци, понеже са излезли от Египет, имитират ястия, приготвени от месо. Богата страна беше Египет тогава. Като излязоха от Египет, евреите казаха: "Няма месце!" Та тези, които не яда месо, скълцват боб, както се скълцва месото и като го замесят с малко брашно, става им вкусно като месо. А после казват: "Ние сме вегетарианци!" Или правят кюфтета от леща: с малко магданоз, с едно яйце и с малко брашно. Все им е жал и казват: "Много съжаляваме, че отказахме месото, но какво да се прави?"

Някои религиозни пък, като станат вегетарианци, най-първо се отказват от хубавите дрехи, понеже те били "месната храна". Хубавата шапка и хубавата връзка били месна храна... И дойдат до "вегетарианската храна": скъсаната шапка и дрипавите дрехи били вегетарианска храна... Това не е вярно! Това разсъждение е в крива посока. Скъсаните дрехи - това е месоядството - понеже скъсаните дрехи са мазни, а новата дреха не е. Новата шапка няма мазнина. А пък в старата шапка колко масло има! И по старата дреха също. Оставете това! Това не е вегетарианство! Сиромашията не ни трябва. Мазнина има в сиромашията.

Някои казват: "Да бъдем сиромаси." Като се каже "сиромаси", съвсем друга идея се крие в това. Ако сиромашията те прави недоволен, това не е сиромашия. Представете си, че на гърба си носите 50-60 кг жито и те карат да го носиш 50-60 километра - няма ли да съжаляваш за това? Ще си недоволен от живота! Значи сиромашията носи нещо. И това те безпокои. Богатството, което те безпокои, не е богатство. И сиромашия, която те безпокои, не е сиромашия. Сиромашия аз наричам това: тя да не безпокои човека. Да ти е приятно, че си сиромах. И като си богат - богатството да не ти причинява безпокойствие, да не ти причинява никаква тежест, никакво главоболие. Това наричам аз истинско богатство! А то се придобива само е човешкия ум, сърце и воля, съединени в едно. Истински богат човек е онзи, който е съединил ума и сърцето си със своята душа. И истински сиромах е онзи човек, който пак е съединил ума, сърцето и душата си в едно. Защото доволството на човека всякога произтича от светлината, която има, от топлината, която има, и от силата, която има. Но и тук въпросът не е да има само светлина. При това ти може да се лъжеш, че имаш светлина. Ако имаш светлина и тя не те ползува, все едно, че имаш празна кесия. И на светлината й трябва нещо друго. Ако ти включиш гази светлина и можеш на нея да четеш една книга, тогава тя има смисъл. Ако не ползуваш светлината, какво печелиш? Ако вие сте сам на земята и никого не виждате - не виждате дори и себе си - какво ще бъде вашето положение? Представете си, че нищо не виждате на земята или я виждате гола, без никакви цветя и други растения - само като една гладка топка с червен цвят. Или да кажем, че имате топлина, но предметът, на който седите, е горещ над 200 градуса. Какво ще допринесе такава топлина? Казвате, че човек трябва да има топлина, като под топлина разбирате чувствата. Но ако тези чувства те безпокоят, прави ли са те? Ако една мисъл те безпокои, права мисъл ли е тя? Ако имаш сила и тя те безпокои, това сила ли е?

Ти казваш: "Да бъдем богати." Съгласен съм. Но ако ти, въпреки своето богатство, умираш, питам, защо ти е това богатство? Ако с богатството можеш- да живееш и да станеш безсмъртен - разбирам такова богатство. Кое е това богатство? Единственото богатство в света - това е Любовта. Единственото богатство в света - това е Мъдростта. Единственото богатство в света - това е Истината. Те са три неща, които човек трябва да има. Който ги има, той е истински богат човек! Любов за душата, мъдрост за човешкия ум и истина, която носи силата. Истината е, която носи сила и свобода. Питате сега за какво трябва да ви уважават? Че за какво могат да ви уважават? Ако във вашата душа няма любов, за какво могат да ви уважават, кажете ми? И ако във вашия ум няма мъдрост и знание, за какво могат да ви уважават? И ако във вашия дух няма сила, за какво могат ла ви уважават? На мен ми е потребна вашата светлина, топлина и сила. И на вас ви е потребна моята светлина, топлина и сила. Ние едни за други сме необходими до дотолкова, доколкото можем да бъдем носители на Божествената светлина, на Божествената топлина, която е проводник на живота, и на Божествената сила. Организмът се държи чрез силата. Тя е, която поддържа човешкия организъм.

Вие понякога мислите и се питате защо хората се бият? Един народ е като един по-голям човек. Той има същите погрешки като човека. Ти се разсърдваш някой път и не знаеш каква е причината. За какво се сърдиш? Детето се сърди, защото майка му не му е дала хляб. Разсърди се и не иска да яде. И като се разсърди, ще се отдалечи. Няма да гледа майка си и си обръща гърба. Какво казва с гърба си? То иска да каже: "Ти си от един свят, а аз съм от друг свят. Аз за тебе пет пари не давам!" Майката върви подире му и казва: "Мама ще го погали!" То отговаря: "Да знаеш аз кой съм! Ти си майка, защото аз те направих такава. Като стана майка, ти придоби най-великата служба в света. Господ те е турил на тая служба заради мене. Ако си замина, ти няма да си вече майка. Аз те направих майка, да знаеш!" Това е идеята, която седи в ума на детето. И тогава майката, за да възстанови своя авторитет (има си тя една магическа пръчка), му казва: "Така ли?" И както то е с гръб, тя го удари отзад и то се обърне, та дойде с лицето си към нея. Тоягата излиза за всеки, който обръща гърба си - за да възстанови нещата. Детето всякога трябва да гледа майка си в лицето. И майката трябва да гледа детето в лицето. Така трябва да разглеждате живота.

Ако влезете в съвременно училище, кое е онова, което дава цена на ученика? Способностите му, това, че се учи добре. По характер може да не е толкова добър, може да има слабо поведение, но преди всичко се учи добре. Има поведение "три", но се учи. "Способен" - казват за него. Друг има поведение "шест" - много добро поведение, но е неспособен. Та в живота способността на човека струва повече, отколкото неговото привидно чести. Че бил добър, че не се карал с никого, че си кротувал като божа кравичка - това ли било ученик? Питам: колко мляко дават божите кравички? Кой от вас е пил такова мляко? Аз не бих желал да бъда божа кравица. Искам да бъда една голяма крава, да давам мляко. Какво всъщност трябва да се разбира под "божа кравица"? Божата кравичка, истинската, дава мляко на всички хора, но вие още никога не сте я виждали. Тя не е онази, малката божа кравичка, която е една фикция. Истинската кравичка дава мляко на всички и най-малките буболечки пият от нейното мляко, и всички други същества. Божественото трябва да бъде това в нас, което е еднакво достъпно и за ума ни, и за сърцето ни, и за душата ни. Това, което не е достъпно за всички хора, то не е Божествено. И нашата погрешка произтича от факта, че ние не употребяваме божествените работи така, както трябва. И в нас Онзи, който страда, е Бог. Ако има в света Един, който страда, това е Бог. Ние още не страдаме. Ние нищо не сме дали от себе си. Някой от вас може да каже, че страда. Какво сте дали от себе си?. Вие искате един човек да ви обича. Защо ще ви обича? Какво сте му дали вие на него? Някой казва: "Обичам го". Я да видя любовта ви? Какво сте дали? Една любов, за която много се говори, е безпредметна. И когато някой иска да ме обича, за да привлече вниманието ми или когато аз обичам някого, за да привлека вниманието му, това не е любов.

Ти, ако не обичаш, ще умреш. Ти, ако не гледаш, ще ослепееш. Ти, ако не слушаш, ще оглушееш. Ти, ако не работиш, ще умреш. Ако работиш, ще живееш. Ако не работиш, ръцете ти ще се атрофират. Казваш за някого: "Аз не искам да го обичам." Ако не обичаш, ще се атрофира сърцето ти! Човек трябва да обича, понеже сърцето само с любовта поддържа своя живот. И умът чрез мисленето поддържа своя живот. Ти казваш: "Аз мисля за него." За когото и да мислиш, го е един Божествен процес. Бог казва: "Ще мислиш!" Защото, щом мислиш, ще живееш. Бог казва: "Ще чувствуваш!" Защото, щом чувствуваш, ще живееш. Бог казва: "Ще възприемаш сила в света!" Защото, щом възприемаш тази сила, ти ще живееш и ще дойдеш до истинското щастие в живота. Във вас има нещо, което не съзнавате още. В една ябълчна семка има енергия, която ябълката не познава. Но заради тази скрита сила в ябълката, тя има моята обич. С тази сила. посятата семка след 5-6 години; дава хубави, вкусни плодове. Защо ражда тези плодове? И самото ябълково дърво не знае. Тези ябълки не са потребни за дървото. То не се храни с тях. Но това, което то прави, е необходимо за него. И във вас има една сила, заради която хората могат и да ви почитат, и да ви уважават, и да ви обичат. Това, заради което хората ви обичат, то е Божественото. То е ценността в човека. Всеки човек носи Божественото в себе си, без да знае. И като се пробуди човек и почне да съзнава, че има нещо Божествено в него, тогава започва неговото развитие.

Ако не искам да се гневя, то не е заради хората, а защото не искам да обидя Божественото, което живее в мене. Когато се сърдя на хората, те не страдат, но страда Бог, който живее в мене. Та ние, като измъчваме себе си, не измъчваме себе си, а измъчваме Онзи, който през вековете е работил за нас. Ние казваме в кръчмата: "Дай още, дай още!" Ти казваш на Господа: "Пари ми трябват! Хората не ме обичат!" Всеки ден проповядваш на Господа това или онова да направи. Налагаш се на Господа - и Той търпи, търпи, търпи... И докато търпи, работите вървят. Но един ден, като прекалиш, Той престане да мисли заради тебе, престане да чувствува заради тебе, взема си силата и в тебе изведнъж всичко потъмнява. Настава в тебе отчаяние, тъмнота, безсилие и ти казваш: "Свърши се вече моята." Искали сте например да станете видни в света. Хубаво, но не измъчвайте себе си.

Та казвам, не искам да ви накарам да бъдете кротки, че да ви ядат вълците. Вълкът, като хване една овца, знаете ли какво прави? Той намразва овцата. Като я хване, той й казва: "Защо си закъсняла? Знаеш ли колко те чаках?" И къса едно парче от нея, второ парче и удря я на земята да я убие и казва: "Защо не дойде точно навреме!" Това е неговата мисъл. Че не станала неговата воля, че той чакал вместо половин един час... Той казва: "Защо не ми донесе храната навреме? Защо ме остави толкова време да се мъча?" И я наказва със смъртно наказание. Защото не донесла месцето навреме. И казва й: "Ти с живота си ще платиш! Голям аристократ е той. Понеже яденето му навреме не дошло, той я наказва със смъртно наказание.

И знаете ли, че само при едно ваше разсърдване понякога един милион клетки стават жертва вътре във вас и умират. При големите сръдни стават жертва пет милиона клетки. При най-големите разсърдвания 10 милиона клетки умират! И за един месец вие сте напълно разстроени и смазани. Целият ви свят е раздрусан. Както при една война. След един месец пак идвате на себе си. Защо воюват народите? - питате вие. Същата погрешка правят както отделния човек. Народите търсят своето щастие вън от Бога. Или, другояче казано, грехът стои в това, че ние искаме да направим Господ слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни първо ангелите. В това съгрешава и човекът днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, се осъжда сам на смърт. Ние проповядваме в света едно коренно противоположно учение. Безсмъртието седи в това: направете Бога господар в себе си! Щастието седи в това: не правете себе си господар, а Господа направете господар в себе си. Ти кажи: "Каквото кажеш, Господи, аз ще го изпълня. Аз ще бъда слуга, а пък ти ще бъдеш господар." И ако тази нова философия не влезе във вас, всичкия свят го очаква един и същ резултат. Една жена има един мъж и се страхува да не й го откраднат. Че тя никога не е виждала мъжа си! Я ми кажете, коя от вас е виждала мъжа си? Мислите ли, че това, което прегръщате, е вашият мъж? Не!

Сега аз съм дошъл до едно откритие за възпитанието: как може да се отучи един вълк да яде овца. Измислил съм нещо. Ще направя една изкуствена овца от кълцани вегетариански кюфтета, хубава овца. И тя ще може да се движи механически. Ще й туря и козина отгоре. Вълкът ще я изяде, но след половин час ще я повърне. Всичко ще повърне! Три пъти като му дам да яде от тези овце, аз ще му кажа: "Яж!" Но той ще каже: "Не искам вече!"

Този е законът, който идва сега. Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания. След като цял живот се бориш за богатство и го придобиеш, а после умираш, какво всъщност си придобил? Ако си цар и си водил 10 войни, в които са умрели няколко милиона души, какво си спечелил? Какво печелиш, ако си майка и родиш 10 деца? Рибите раждат много повече от хората. Една риба ражда наведнъж 300 хиляди. Майката обикновено ражда само едно дете, а една риба годишно снася по 300 хиляди. За 10 години по 300 хиляди, колко милиона стават? - 3 милиона. Така че, спасението не е и в раждането. Това не е никакво раждане.

Ако не почиташ мисълта на мъжа си, ако не уважаваш сърцето му и неговата душа, къде е тогава твоят мъж? Ако му приписваш най-големите престъпления, питам: къде е мъжът ти? Аз засягам сега вашия личен живот. Ти отдаваш всичките си погрешки на своя ум. Казваш: "Умът ми е крив." Не умът създава погрешката на човека. Погрешките на хората произтичат от единствения факт, че те са престанали да обичат Бога. Това е най-голямото престъпление в света.

Престъплението не иде нито от сърцето, нито от ума, нито от душата; не иде от материалния свят. Престъплението е в това, че ти си престанал да обичаш Онзи, който е дал всичко, и си направил един друг свят, в който си живееш, както ти искаш.

Сега някои от вас, като ме слушат, казват: "Отчаяни сме! Толкова години се трудим, а Учителят намира, че нищо не сме придобили." Това, което сте придобили, може да е много добро, но ще ви се вземе. Да ви кажа истината: това, което сега имате, ще ви се вземе! Какво ще правите тогава? Един ден ще станете последни сиромаси. Очите, устата, ушите, ръцете ще ви се вземат - след 120 години нищо няма да имате. Какви ще бъдете тогава? Питам: след 120 години какви ще бъдете? След 120 години цветята ще ви се смеят. Ще имате една надгробна плоча с надпис, че тук лежи един светия, окултист, който е умрял от неизпълнението на Волята Божия. След 120 години ще пише: "Тук почива една сестра, която е умряла от любов към своя мъж." Престанете да умирате от любов! Това е лъжа! Някой казва: "От любов ще умра за нея." Аз говоря сега на ония ученици, които ще ме разберат. Нямам нищо против вашите възгледи. Някои от вас трябва да отидете в света, за да си доживеете. Женете се, колкото искате, раждайте деца, колкото искате, забогатявайте, колкото искате, каквито желания имате - постигнете ги, за да имате една ясна представа за тоя свят. Но не е философия да казваш: "Мен това не ми трябва, онова не ми трябва..." Всичко ви трябва! И светлина ви трябва, и топлина ви трябва, и сила ви трябва, и красота ви трябва! Какво ли не ви трябва! Каквото Бог е дал, постигнете го. Седите като стари сестри и се самозалъгвате. Казвате: "Ще дойде възкресението." Че знаете ли как възкръсва човек? Чудни са религиозните! Как възкръсват цветята? Едно цвете възкръсва, като дойдат светлината, топлината и влагата. Стига да не е затворено на един метър, а на два пръста. И като дойдат светлината, топлината и силата, цветето се показва над земята - то възкръсва. Ако Божествената светлина, топлина и сила не може да ни озарят, как ще възкръснем? Аз възкръсвам, като почна да обичам Господа и да обичам тези, които Бог е създал. Аз не мога да обичам първо човека. Законът е такъв: само Божественото може да се обича - това, което е безсмъртно. Ти не може да обичаш смъртта. Как да обичаш онзи, който ти взема всичко? Да обичаш Онзи, който ти дава всичко, разбирам. Вие може ли да седите по-горе от Него? Идва един ден една млада сестра при мен и ми казва: "Учителю, да ме набиеш, за да поумнея." Казах й: "Ако те набия, какво ще спечеля? Защо трябва да те бия?" Тя казва: "За да поумнея." Отговорих й: "Поумняване с бой не става." По два начина може да поумнее човек: или трябва да те обикна, за да поумнееш, или трябва да ме обикнеш, за да поумнееш. Но не да те обикна, за да те лъжа. И не да ме обикнеш, за да ме лъжеш.

Някой идва при мен и примигва. Казвам: тези примигвания аз ги зная. Те са от дявола. Светски хора идват, и като ме гледат, измерват ме, преценяват ме, дали приличам на светия. И аз ги гледам и казвам: "Аз съм от новите светии. Плащам на всекиго така, както трябва. Плащам само за онова, което струва нещо, а пък за онова, което нищо не струва, не плащам." Седи една светска дама и иска да ме разположи, за да й гадая. И ме гледа като светица. Аз я погледнах строго, тя се сгуши. Тя казва: "Колко страшно ме погледна! Страшно гледа той!"

Ти искаш да ме лъжеш. Не мисли, че аз за твоя поглед ще кажа нещо. Покани онова, Божественото, което е в тебе. Не лъжи! Този "светийски" поглед е един дявол. (Учителят показва това с лицето си.) Някои сестри пък си стискат устата, за да покажат, че сърцето им е на мястото. Не, не е на място сърцето, когато устата е много отворена или стисната. Дръж си устата свободно. Когато си стискаш устата, това са стиснати чувства. Някой си стиска зъбите. Остави си устата свободна, за да приижда повече кръв в твоите устни, понеже, ако те изтънеят, ще отслабнат чувствата ти. Аз не искам да имам работа с човек, който има тънки устни, подобни на конци. Като почнат да остаряват хората, устните им също стават тънки. И като дойде недоволството, става същото. Дръжте мярката! Горната и долната устна трябва да имат Божествена мярка, за да не изтъняват. И носът не трябва да става много тънък. Ако ушите, веждите, носът и устата станат гънки, човек свършва. Днес човек може и да се заблуди в някого. Гледам някои дами с тънки вежди и казвам: "Каква интуиция!" Пък един ми казва: "Те са си изпоскубали космите." Един ден обърнах внимание и видях, че наистина веждите са оскубани. Значи, никаква интуиция.

Не изтръгвайте нито един косъм от веждите си! Това е престъпление. Ценността на веждите иде от количеството на космите, които имат. Ако един косъм падне от вашите вежди, те изгубват ценността си. Нито един косъм не трябва да падне от тях! Писанието казва: "Нито един косъм няма да падне от вас без волята на Отца Вашего." Нито един косъм не е украшение. Той коства нещо. Аз говоря за онази, живата природа, която е в нас. Когато космите на главата почнат да падат, това не е добър признак. Набира се млечна киселина. Тя е една отрова, която изкоренява космите и косата почва да капе.

Та сега да се върнем към началната мисъл. Помислете: кесията - това е вашето сърце; богатството на вашето сърце са чувствата. Но тези чувства трябва да имат обръщение. Тези "пари" трябва да имат оборот. В сърцето са корените на живота. Това богатство: вашата кесия - вашето сърце, парите вътре - чувствата ви - това са сокове, които трябва да се трансформират. Така се подразбират и хлябът, и яденето, и смилането, и силата, която се ражда в нас. От корените на вашето сърце тези сокове трябва да отидат във вашия ум и да произведат светлина, от която се образуват човешките мисли. А пък самата светлина изпраща своите сили и образува човешката сила. Когато се съединят светлината и топлината заедно, те образуват силата в човешката душа. А пък човешката душа работи навсякъде. Тогава може да работи и самият човек. На вас ви трябва сега онова, истинското богатство - да бъдете богати с вяра, богати с надежда и богати с любов. Всичко това трябва да се тури в действие.

Не трябва да мислите, че искам да ви съдя. Но трябва да знаете, че няма ваша погрешка, която да не ме е засегнала. Моята погрешка ме е засягала, но и вашата ме е засягала. Когато дойде някой при мене, който краде, и в мене ще се отрази желанието му за кражба. Дойде един месоядец и в мене се отразява желанието му да яде месо. Дойде един банкерин, който обича парите, и в мене се отразява това желание. Дойде някой, който е горделив, и в мене се отразява неговото чувство. Дойде някой, който е добър, и в мене се заражда желанието да бъда добър. Но всичко това не съм още аз. В мене хората се отразяват. Къде съм самият аз? Когато дойде при мене един гневлив човек, а аз оставам спокоен, това съм аз. Когато дойде един гневлив човек, аз вземам противоположната посока и казвам: "Аз не съм като тебе." Аз мога да се радвам, че той не е добър. Като видя един добър човек и като видя един лош човек, аз се радвам. Аз се радвам на лошия човек, че не съм като него. И казвам: "Добре е, че не съм на неговото място." Аз се радвам, че не съм като него. Радвам се, че той е добър. Радвам се и на неговата радост. Аз съм човек, който се радва и на добрия, и на лошия човек. Но се радвам, защото не съм като тях, защото съм нещо особено. Радвам се последователно и на лошото, и на доброто в хората. Но се радвам само от моето гледище. Това, моето, не искам да го предам на другите и не мога да го предам. Вие не можете да разберете как може да се радвам на злото. Аз се радвам, че не съм лош като хората и че не съм добър като тях. А ако се радвам, че самият аз съм добър, то ще е тщеславие в мене. Аз се радвам на чуждата радост. Ако и вие не можете да мислите така, няма да разберете живота. Ако можете ще го разберете. Това е предисловие на възкресението. За да възкръснете, трябва да имате такова разбиране! Христос, като носеше греховете на света, стана ли грешник?

Една добродетел, която вие имате, сравнена с добродетелта на един ангел, се различава много. Вашата добродетел, сравнена с неговата, ще има тъмен цвят. Вашето добро пред доброто на един ангел ще бъде зло. Мислите ли, че като ядете варен боб, вие сте светия? Че сте вегетарианец? Та вие измъчвате боба! Аз никак не ям такова ядене. Вие си живейте, както разбирате, но ви казвам: изпитвайте тези закони доколко са верни. Аз ви говоря много верни работи. В това, което говоря, няма никаква лъжа. Не искам никого да направя сиромах, но и не искам да направя богат никого. Защото това е престъпление. На всекиго казвам да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. Казвам: мисли така, както Бог те е създал, чувствувай така, както Бог те е създал, бъди силен така, както Бог те е създал. Вие трябва да мислите по този начин. Аз трябва да се проявя към вас такъв, какъвто Бог ме е създал. Онова, което Бог иска от мене, това ви и говоря. Ако иска да имам вашето добро мнение, ще говоря, че вие сте талантлив, ще кажа: "Колко сте красив! Какви красиви уста и очи имате!" Това обаче са забавления. Аз ще ви кажа какво нещо са очи, уши и пр. Живите очи са красиви! Трябва да се проявите такива, каквито сте. Ако вие от любов към Бога не можете да проявите една добродетел, тя не е добродетел.

Казваш: "Тя е жена." Че Господ не създаде жени в света! Жените вие ги създадохте. Господ господари не създаде! Вие създадохте господарите. Господ не създаде в света сиромаси хора! Вие създадохте сиромасите. Единственото нещо, което Бог е създал в света, това са братята и сестрите. Вие минавате за бащи и майки. А бащите и майките на земята вие ги създадохте. Това е ваша фикция. Ти казваш: "Аз съм майка." Ти си представяш, че си майка! Ти си една картина. Ако аз нарисувам на една картина една майка, това майка ли е? Единствената Майка и единственият Баща в света - това е Бог! Един е вашият Отец! Един е Духът. У всинца ви е един! И в мене говори, и във вас говори. Не може на мене да говори Бог, че любовта е една, а на вас да говори, че любовта е друга. Бог говори едно: "Вие сте новите хора, гответе се!" Вие питате: "Какъв ще бъда в следващото прераждане?" Аз не искам да останете за следващото прераждане. Отсега трябва да се преродите! Днес, тая сутрин трябва да се преродите! Днес! Който е кандидат, днес да се прероди! Вие казвате: "Тогава какво ще стане със стария живот?" Старият живот ще го преработите. Ще вземете нещо от стария живот и ще го внесете в новия живот, но преработено. Нито едно от сегашните ваши чувства не трябва да се губи. Когато Христос умножи хляба, каза: съберете всичко, че да не се изгуби нищо. И напълниха 12 коша с трохи и кори. От сегашния живот всичко това, което имате - мисли, чувства и прочее, трябва да се изработи. И нищо излишно да не остане. Но тъй както сега работите, ни най-малко още не ви е сполучлива работата. Колко пъти се секнете? Щом се секнеш, не си светия. По тоз въпрос аз съм на особено мнение. Някой доде при мен и се секне. Не е още светия. Тъкмо минаваш - и някой плюе на земята. И той още не е светия. Най-първо ще гледаш на ден веднъж да плюеш; после на седмицата веднъж; после на месеца веднъж. И ще се секнеш веднъж. И после, като почнеш на година само веднъж да се секнеш и да плюеш, ти си един от големите светии. А сега светийството го продават много евтино: като пожълтее човек, като му хлътнат бузите... Не!

Погледна някой човек в очите. Но за всекиго не мисля по един и същ начин. Дойде някой при мен, паднал духом, обезсърчен. А пък аз, като го погледна, казвам: "Желая и аз да стана като тебе."' Да го почувствувам! Той е нещо особено! Дойде някой и се е обезверил, казвам: "И аз да стана като тебе." Защото не съм почувствувал какво нещо е обезверяване. А дойде ли някой, който има вяра, а пък аз имам вяра 10 пъти по-голяма, казвам: "Аз не желая да бъда като тебе!" Някой път, като видя един човек, казвам: "Аз желая да бъда като тебе." И като кажа така, казвам още и следното: "Искам да ти дам нещо от мене." Като дойда до верующия, казвам: "Да имаш вярата, която аз имам." Но като дойда до слабия във вярата, казвам: "Искам и аз да имам от твоята вяра." Някой казва за някои хора: "Те са още прости." Бог, който е във вас, не е прост. Аз никога не казвам, че някой човек е прост. Бог е всезнаещ. Бог, който е в мен, е всезнаещ. И Бог, който е в него, е всезнаещ. Заради Бога в него, аз обичам този човек. И затова, като срещна някого, аз се радвам. Като срещна един грешник, аз се радвам. И при всичките грешки, които има - понеже Бог живее в него - този човек има бъдеще. Когато един човек има знание, аз се радвам, че това знание е от Бога. И когато е добър човек, аз се радвам, че това добро е от Бога. И аз се радвам, че Бог живее във вас и ще ви направи такива, каквито Той иска.

Та казвам, обичайте Този, който живее във вас. Работете за Този, който живее във вас! И навсякъде, където ходите, съзнавайте това. Радвайте се, когато се радват. Радвайте се, когато осиромашеете и когато забогатеете. На всичко се радвайте. Понеже и сиромашията, и богатството, и невежеството, и знанието, и силата, и слабостта - това са все условия за Бога. Всичко, каквото и да е то, е едно условие, от което Бог всичко може да направи. От вашите прегрешения Бог ще направи огърлици със скъпоценни камъни и бисери! От лошите думи, с които се обиждате, Бог ще направи най-хубавите украшения. И благодарение на лошия живот, дърветата раждат. В Бога няма слабости! Бог ще превърне всичко лошо в добро!

Та казвам: не се обезсърчавайте! Турете следното в ума си: в новото учение хората трябва да бъдат герои. Казвайте: "Ние ще се радваме на всичко!" Защо? Защото Бог живее навсякъде. Ние ще се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях. Ако ви питат: "Какво учите вие?", отговорете: "Ние се радваме на всички хора, защото Бог живее в тях." Бог е вътре в света! Щом Бог е вътре в света, то всичко, което е в света, Бог ще го направи за добро. В това е славата Божия, че Бог всичко ще превърне за добро. И затова бъдете герои! Изправете се! Напред сега! Развейте знамената сега! Знамената ви да имат седем цвята: червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и виолетов. Развейте знамената - и напред! И наточете вашите езици. И всеки ден езикът ви да маха. Той е капелмайстор - дирижира. Въоръжете се сега с вашите умове, сърца, души и с духа си и със знамето - напред! Трябва да се победи този свят. Онзи неорганизиран вътрешен свят в нас трябва да се победи, за да се прослави Бог! Да знаеш, че Бог живее в тебе, за да се изпълни Волята Божия! И кажи: "Да бъде Волята Божия, както горе на небето, така и долу на земята!"

"Тайна молитва"

Да кажем три пъти следното:

Да се прославиш, Господи, в нас чрез Любовта си! (три пъти) Да се прославиш, Господи, в нас чрез Мъдростта си! (три пъти)

Да се прославиш, Господи, в нас чрез Истината си! (три пъти) Да се прославиш, Господи, в нас чрез Духа си! (три пъти) Амин. Амин. Амин.

1. Лекция на Учителя, държана на 27 септември 1939 г., 5 - 6,20 часа сутринта. София.- Изгрев.

Времето е тихо и хладно.