Разлика между версии на „Замъждяло свещило“

Текуща версия към 19:48, 8 март 2012

Неделни беседи

Неделни беседи - 1925 г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

14. Замъждело свещило

Беседа, държана от Учителя на 18 януари, 1925 г. в гр. София.

„Тръст смазана няма да пречупи, и от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. *)

Великото в природата е достъпно само за светлите умове. Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят. Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.

Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот.

Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо? Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.

Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава. Няма какво да го тълкувам.

И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.

Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“. Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака. „Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали. Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.

„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш. Имаш също и ум, който трябва да работи. Тебе те пратиха на земята да работиш.

Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят. Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува. За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?

Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.

Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.

Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.

Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.

Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори навреме. Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.

Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила. Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон. Тях ги очакват велики възможности.

Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България! Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България! Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът! Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!

Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът? Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го преведа. Пък и няма защо да ви го превеждам.

Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот. В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд. Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи. Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.

Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? – Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага. Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно. Не е така.

Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава!“ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме?“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.

Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот.

И казва стихът: „Тръст смазана няма да пречупи“. То значи, че и най-слабите хора няма да бъдат пречупени, няма да бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне.

„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа! Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.

И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа. И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание. И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята. После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.

Беседа, държана от Учителя на 18 януари, 1925 г. в гр. София.

• ) Матея 12:20.