(→1931) |
(→1931) |
||
Ред 237: | Ред 237: | ||
[[Човекът на новото]] | [[Човекът на новото]] | ||
+ | |||
+ | [[КНИГА: Любов към Бога]] | ||
+ | |||
+ | |||
+ | '''25юли''' | ||
+ | |||
+ | Казвате: „Няма ли някое добро същество, което да фотографира добрите дела?“ – Има добри същества, наречени ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората, да фотографират добрите им постъпки. Един ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки. Този човек погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи и у мене имало нещо хубаво! Щом е така, има смисъл да се живее!“ Всеки човек минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота. | ||
+ | |||
+ | [[Отпечатъци]] | ||
[[КНИГА: Любов към Бога]] | [[КНИГА: Любов към Бога]] |
Версия от 08:21, 6 март 2012
Съдържание
За Ангелите - Съборно слово
1919 година
Според мистицизма или според окултизма вашите мисли, идеи са душички, които очакват да ги облечете в образ и да им дадете място на Земята. Душичката-идея ще дойде в ума ви и в сърцето ви, дълго време ще ви шепне сладки думи, ще ви обещава много неща. Тези душички – мисли и желания – ние наричаме ангели, защото думите мисъл и желание са слаби да изразят това, що са тези душички. Тези душички работят върху нас като пчелички. Като облечем нашите мисли в умствена и телесна дреха, необходима за тях, а после и в нашите добри желания, ще срещнем в бъдеще приятелите си. Един ден, след 100-200 години, вие, които сте събрани тук, ще бъдете такива душички в умовете на бъдещите хора, на които ще говорите сладко. Като се съблечете от материалното си облекло, от тялото, вашата душа и вашият дух ще вземат форма на ангел и ще започнете да служите на хората безкористно. Добрите мисли и добрите желания не са, за да служим на себе си; колкото повече добри мисли и желания имаме към другите, толкова по-силни ще бъдем като хора на Земята. Като напуснем добрите мисли и желания, ние изгубваме най-добрите си приятели, най-добрите си помощници – ангелите-помагачи. А изгубим ли тях, животът ни на Земята няма смисъл. И външното ни приятелство, запознаването зависи от тези наши вътрешни приятели. Като се срещнат двама, те най-първо се опознават с мислите си, после с желанията си и най-после с действията си. Когато те се опознаят, тогава се опознават и въплътените души.
КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919
1920 година
25 август
Христос предсказа на евреите как могат да се повдигнат като народ, а именно, когато книжниците и фарисеите възприемат Неговото учение. Българите сега разрешават същия въпрос. Христос днес пак им казва: „На този народ не са нужни попове, владици, господари, а слуги – слуги са му нужни.“ На този народ трябват попове-слуги, учители-слуги, министри-слуги – навсякъде има нужда от слуги, слуги... Такъв е законът на ангелите, такъв е законът на Бялото Братство, което сега ръководи света. Всички Бели Братя, всички ангели на небето изпълняват този велик закон. Когато отидете в техния свят, ще забележите, че най-умните, най-възвишените, най-благородните работят най-много и заемат най-долните места.
Беседи и напътвания, държани от Учителя - Съборни беседи (1920)
1924 година
7 юли
Има ангели на Земята, но те са рядко. На няколко хиляди деца едва едно от тях е ангел, който слиза на земята с определена мисия, да ръководи хората.
1925 година
25 август
Някой път ангелите слизат от Небето с цел да разрешат известна задача на Любовта. Например на някой ангел се дава задача да прояви Любовта чрез някоя сестра с кораво сърце, която никога не се е влюбвала. Той трябва да влезе в нейното сърце и да изяви Любовта навън. Тази мома, като се влюби, ще се намери в небрано лозе. Какво ще прави? Ще се влюби! Тази мома ще се влюби, защото ангелът разрешава своята задача. Ако тя върви по неговите съвети, ще дойде до най-красиво разрешение на Любовта. Обаче, ако не послуша този свещен глас, ще падне в изкушение.
И тъй, когато казвам, че Бог е Любов, подразбирам, че някой ангел разрешава във вас задачата на Любовта. Когато Бог дойде във вас да се прояви, по никой начин няма да Го подпушвате. Подпушите ли Го, вие ще си създадете най-голямото нещастие. Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия свещен глас: ще бъдете верни, няма нито на йота да отстъпвате от това, което ви говори. Вървете по този прав път и не се бойте! Вървите ли по този път, ще се яви разширение в сърцето и душата ви. Умът ви ще се освободи от всички спънки и ограничения. Тогава вие ще почувствате вътрешния смисъл на живота, ще оздравеете от всички недъзи и обкръжаващите ви ще познаят, че вашият живот е чист. Тази е великата задача, която ви предстои да разрешите. Ако не разрешите въпроса по този начин, тогава ще имате един живот на изсъхване.
Свещеният огън - съборно слово 1925-1926 г.
28 август
Питам ви сега: опитвали ли сте някой път да мислите какво ще правите, като отидете на Небето? Казвате: „Ще служа на Господа.“ Във вашия ум седи идеята, че ангелите са облечени с хубави бели дрехи, свирят с китари, и като отидете при тях, веднага ще ви посрещнат. Да, ако знаеш езика на ангелите и те срещне някой от тях, ще ти проговори; не знаеш ли езика им, той няма да те погледне, ще си замине. Ако носиш една обида от Земята и почнеш да му разказваш, че си обиден, ще се спре ли той да слуша твоята обида? – Не, този ангел не се интересува от вашите обиди. Вие ще му разправяте, че са ви взели нивите, че не са ви оставили да орете, но той не се интересува от това. Вие ще му разправяте, че сте били министър, че сте били професор и са ви отнели тия постове, но той не се интересува и от това. С какво ще заинтересувате един ангел? Този ангел ще ви запита: „Бихте ли могли да ме обичате?“ Не го ли обичате, той ви погледне, минава си и заминава. Ангелът иска вашата Любов: ако можеш да го любиш, той ще се спре да се поразговори с тебе, ако не го любиш, заминава си, не иска да те знае. Ама вие ще му говорите за душата, за Бога. Той казва: „Празни работи са тия! Ние не се занимаваме с празни работи. Покажи сега Любовта си!“
Свещеният огън - съборно слово 1925-1926 г.
1926 година
Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.
Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят.
22 август
Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате предвид, е въпросът за Абсолютното добро и Абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот. Абсолютното добро и Абсолютното зло – това са, така да речем, качества на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл. Който е добър, той всякога е добър. Който е зъл, той всякога е зъл. Който е тъмен, той всякога е тъмен. Средният път, по-лекият път – това са хората. В Бога злото и доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настава вечен мир.
Свещеният огън - съборно слово 1925-1926 г.
1927 година
14 август
Като влезете в небето, в Божествения свят, ще срещнете един ангел, който е представител само на Любовта. По какво ще го познаете? После ще срещнете друг ангел само на Мъдростта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на Добродетелта. Всички тия ангели са светли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Те извършват отделни служби. Някой ще каже: ангелът на Правдата е много строг. Не, ни най-малко не е строг. Той е правдив. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнеш, веднага ще го обикнеш. Ангелите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта ни най-малко не се различават едни от други. Те всички са еднакво красиви и еднакво величествени. Ни един от тях не седи по-високо от другите.
19 август
Що е животът? – Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете да вземете като учителка. Тя ще ви заведе при Учителя ви. Учителят има четири ученици в този свят, които Той обича. И ако тези ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако и Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен, отвътре, а не само да ме утешаваш, отвън. Говори ми за моя Учител, аз ще те слушам“. И той започва да говори сладко, увлекателно. Този ангел на Любовта е най-голямата дъщеря на Бога. Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма да я забрави.
Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.
21 август
И най-силният дух, или някой велик ангел, като слезе на земята, и той си поплаква малко. И на неговите очи се виждат по няколко сълзи. Докато той е на небето между ангелите, в Божествения свят, дето няма никакви противоречия, живее добре, но като слезе на земята, като се намери в онази гъста материя, между хората на греха, между тия дебели глави, между техните неразбранщини, казва: „На небето ние не живеем така“. Хората, като го слушат да говори тъй, казват му: „За какво небе говориш? Да не си сънувал нещо? Не те ли виждаме как си облечен? И ти си обикновен човек, като нас“. Имат право хората. И този ангел се вижда в чудо, мисли си, дали наистина някога е бил ангел, или е сънувал нещо подобно! Това състояние психологически е много вярно, всички сте го изпитвали. Някой път мислите, че сте много праведен и вървите горд, изправен, казвате си: „Аз съм стабилен човек, нищо в света не може да ме разклати“. Да, така е, но докато си между праведни хора. Намериш ли се между грешни хора, така се опетняваш, че не можеш да се познаеш. И тогава казваш: „Дали съм аз, или не? Че съм аз, зная, но как е станало това, че съм се толкова опетнил, не зная“. Опетняването на човека е външно състояние, дошло някъде от живота.
Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.
24 август
Аз желая всички да носите запален светилник, който Господ ще ви даде днес. Като излезете оттук, всеки от вас ще види по един ангел. Помолете го да ви даде по един запален светилник и тръгнете по определения от Бога път. Вие ще ми кажете: „Учителю, де е вратата на новия живот?“ Аз няма защо да показвам вратата на хора като вас, които са толкова учени. Има ли нужда да ви отварям Евангелието? Казвам ви: Намерете 15 глава от Евангелието на Лука и четете. Всички знаете де се намира този ангел. Райската градина не е извън човека, нито на „Изгрева“ някъде – тя се намира в самия човек. Ангелът, когото търсите, е в тази Божествена градина, пред входа на която Бог постави два херувима с огнени мечове, да пазят да не влизат грешните хора. На праведните хора Бог дава по един запален светилник и казва: „Вие можете да отидете в Рая, той е за вас“.
Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.
1928 година
9 юли
По какво ще познаете един ангел? И той е белязан от Бога. Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може да бъде видим и невидим. Всички негови удове са напълно под контрола на волята му. Той влиза и излиза във вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се от него, втори път не идва при вас. Страхът показва, че съзнанието ви не е готово. Влезе ли някой ангел в стаята ви, зарадвайте се, той е изпратен от Бога. Съзнанието на всички хора трябва да бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети.
КНИГА: Закон за единство и общност
1929 година
26 август
Ако един ангел обикне човека по ангелски начин, т.е. с вибрациите на ангелската любов, този човек непременно ще умре. С други думи казано: този човек ще пристане на ангела. Той ще напусне тялото си и всички хора около него ще кажат: Бог да прости този човек! Пресели се във вечността. Затова, именно, ангелите не идват често на земята, за да не причиняват смърт на хората. Ако трябва да дойдат, те се обличат в човешка форма, за да не причиняват страдания на хората.
Казвате: добре е и ние да имаме ангелска любов, или да ни обича някой, както ангелите обичат. Казвам: не желайте това, защото тази любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява своята любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни, или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо, чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога, обаче, не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж излезли вън от Бога, Той знае, защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която Той е замислил някога и сега ни изпраща в света, да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно, под "сливане с Бога" се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината.
С девиза, че правото е на силния, човек може да мине през всички животински форми, преди и след потопа, но до човека не може да достигне. Защо? – Защото в човешкия живот правото е на слабия. Дойде ли до този принцип, с него човек не може да отиде в света на ангелите, защото техният принцип е съвършено различен от този на човека. Човекът се ражда слаб, ангелът се ражда силен. Когато един ангел се ражда, той е толкова силен, колкото и големият ангел, който е живял много години.
Следователно, ако някой иска да знае какво представлява Божественият свят, казвам: Божественият свят е мярка, която регулира правото и в трите свята – правото на силния, правото на слабия и правото на всички. Каже ли силният, че търси своето право, невидимият свят го изпраща на земята като животно; каже ли слабият, че иска своето право, невидимият свят го изпраща на земята като човек. Желае ли правото на всички, невидимият свят го изпраща в ангелския, в Божествения свят. Тъй щото, който иска правото на силния, животно става. Ще кажете: как така, аз, почтеният, високоблагородният човек, да вляза в царството на животните? – Ти сам избра това положение. Който иска правото на слабия, той се смирява и човек става. Който иска всички същества да бъдат добри, той е между ангелите вече. Вие не може да разберете напълно целокупния живот, ако не съпоставите паралелно тия три положения в живота. Те се рязко различават едно от друго, но между тях има известно съотношение, известна връзка. Обаче, Истината е една. Човек трябва да знае какво иска от Бога. Защото, ако те обичат като животно, това е едно положение, ако те обичат като човек, това е друго положение, и ако те обичат като ангел, това е съвсем особено положение. Имате, значи, три положения, три вида обич.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право!" От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското.
Някой казва: аз искам да се освободя от животинското в себе си. – Освободиш ли се абсолютно от животинското, ще прекъснеш връзката си със стомаха. Животните поддържат стомашната система. Всеки, който иска да има здрава и добре урегулирана стомашна система, трябва да бъде разумен, да създаде правилни отношения с животните. Белият дроб е свързан с човешкото царство. Белите дробове поддържат порядъка в човешкия свят. Мозъкът е свързан с ангелския, с Божествения свят, дето правото е на всички. Значи, има три свята на порядък: порядък на животните, порядък на хората и порядък на ангелите. Тези три свята се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост. Следователно, стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове – с мозъка. Значи, мозъкът, като най-висша инстанция, ще регулира първите два свята. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелите; като се говори за белия дроб, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животните.
Пръстите на крака представляват ангелското поле на действие; долната част на стъпалото – човешкото поле на действие, а петата – животинската област. Който стъпва първо на петите си, той търси правото на силния. В човешкия живот правото е на разумния, а в ангелския – на любещия. Божественият свят обхваща правото на всички същества.
Всеки, който разбере тия три свята, той ще има ясна представа за величието на жителите от Божествения свят. Ангелите, например, са в съседство с хората. И те имат свои училища, църкви, градини като нашите, но ако влезете между тях, само тогава ще разберете що е култура, що е ред и порядък, що е чистота и любов. И те имат забави и развлечения като нас, но със съвсем различен характер от нашите. В тяхното царство болести няма и смърт не съществува. Ще кажете: да заминем веднъж от земята, че да поживеем и ние малко спокоен и красив живот. – Не се отива изведнъж в ангелския свят. След заминаването си от земята, непробудените души минават през един преходен свят, дето няма още истински ред и порядък. Тук те престояват известно време, според степента на своето развитие. Пробудените души, обаче, минават и заминават този свят, без да се спират. Оттук те отиват в ангелския свят – свят на разумност, свят на истина и красота, свят на любов, свят на вечна светлина.
Положителни и отрицателни черти на живота
1930 година
17 август'
Някой казва: аз искам да разбера духовния живот. Който иска да разбере духовния живот, той трябва да отиде на небето, да живее между ангелите. Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши; човек пък не може да разбере, как е възможно да не греши. По това, именно, се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче, слезе ли един ангел на земята и се облече в плът, той вече разбира, какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот, като ангелите.
И като влезе ангелът при нея, рече: „Радвай се благодатная!" Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Някой казва: да бях аз на мястото на Мариам! Всеки човек може да бъде на мястото на Мариам. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Ангелът дойде при Захария и при Мариам. Захарий се усъмни малко и го запита, как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което той ти казва. Никакво съмнение, никакво ровене! Какво правите, като посеете едно семе, или растение? Посадите го, полеете го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, да видите, как се развива, вие ще го осакатите. Как ще го проучавате? – По листата, по цвета и по плода му. Ако листата му през време на растенето са зелени, ако цъфти на време и и ако завързва на време, тогава и корените му са здрави. Ако листата му не са зелени, ако не цъфти и не завързва на време, тогава корените му са слаби, хилави. И при този случай пак няма да ровите корените му, но ще го наторите добре и ще го поливате редовно. Никога не ровете корените на растенията!
И тъй, съществува един свят, в който радостите са реални, а скърбите – привидни. Този свят е светът на ангелите, на светиите, на съвършените същества. Този свят е Божественият. Съществува и друг свят, в който радостите са привидни, а скърбите реални. Той е физическият свят. Човек може да живее в Божествения свят, ако има абсолютна, положителна вяра в себе си. Имате ли тази вяра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вяра, ако тя не може да ви възкреси? Ако вие носите, като Крали Марко, нож, запасан на пояса си и не можете с него да отсечете една сламка, какъв нож е той? Остър, здрав нож е този, с който, като докоснете само някой голям камък, или някоя канара, тя да отхвръкне на разстояние. Остър нож е този, с който при един замах само отрязвате дървета, дебели по два метра. Какъв е вашият нож? Вие ударите с него една сламка, и ножът ви отхвръква настрана. Не е здрав, не е направен добър вашият нож. Вие с вашата слаба вяра представлявате такъв нож, който лесно се чупи.
Ние говорим за силна вяра, която всичко преодолява. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите в света, не е нито Крали-Марковият нож, нито ножът на някой ангел. Когато някой ангел простре ножа си по движението на земята, тя се отдалечава от него, заобикаля го. Отдалечаването на земята от ножа на ангела, учените наричат отклонение на земята. Когато някой ангел иска да опита силата на своя нож, той го проверява по отклонението на земята. Колкото повече се отклонява земята, толкова ножът на ангела е по-силен. Щом забележи отклонението на земята, ангелът вече не прави втори опит.
Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете е изправен, и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите. Двата примера с Елисавет и Мариам нека ви бъдат като образци в живота. И вас един ден ще ви посети вашият ангел, но гледайте да не онемеете. Ако онемеете, и това не е лошо, защото казано е, че мнозина ще онемеят като видят Бога, но ще знаят, че вярата им е слаба. И като неми, идеята им пак ще се реализира. При това, Мариам имаше голямо изпитание. Иосиф искаше, да я напусне, усъмни се в нея, но дойде един ангел при него и му каза: „Това, което Мариам е заченала, е от Духа Светаго. Вземи жена си и иди в Египет!" Ако и вие сте верни на Божественото във вас, ангел Господен ще дойде и ще уреди всичките ваши мъчнотии. Вие ще минете през огън, без да падне косъм от главата ви.
И тъй, две неща ще имате пред вид: когато ангелът ви посети, вие трябва да бъдете готови да го изслушате и разберете; след това гледайте да не се усъмните. По-нататък, Бог ще се погрижи за своето.
КНИГА: Благословена между жените
19 август
Мнозина запитват: що е реалност? Това, което, едновременно, виждаме и съзнаваме, е реалност. Това, което само виждаме, а не съзнаваме, не е реално; или това, което съзнаваме само, без да виждаме, не е реално. Следователно, когато човек се съмнява в нещо, туй подразбира, че той вижда нещата отвън само, без да ги съзнава отвътре. Всяко нещо, което, в даден момент, виждате само, без да го съзнавате, не е реално. Това, в което никак не се съмнявате, вие, едновременно, го виждате и съзнавате. Щом е така, то е реално. Запример: днес вие виждате хубавия ден, виждате ясното небе, слънчевата светлина, а същевременно съзнавате, че всичко това е израз на напреднали, възвишени същества; щом виждате и съзнавате това, този ден е реален за вас, затова и вие се радвате. Другояче казано: за всички възвишени същества, днес е тържествен ден; ние участваме, заедно с тях, в това тържество. Следователно, този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние, днес, чувстваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези възвишени същества не участват между нас, със своите светли мисли и благородни желания, небето и до сега можеше да бъде забулено, а ние щяхме да бъдем като в затвор. Който не разбира този закон, ще каже: това е случайност. Случайността е закон, който има отношение до единиците; тя е закон за единичното съзнание. Запример: един човек може, случайно някъде, да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се спънат всички същества, едновременно, това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи някаква погрешка, но да поддържате, че, в този момент, всички хора могат да сгрешат, това е неразбиране на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата вселена не може да се случи същото. Целокупността не може да се изложи на това, на което отделният човек се излага. Значи, човек, в своята битност, тъй както е произлязъл от Бога, като душа и дух, не може да се спъне, не може да греши.
Казвам: когато говорим за реалността на човека, ние разбираме това, което, едновременно, виждаме и съзнаваме. Ние виждаме, например, своето тяло, като резултат на нашия минал живот. Едновременно с това, ние съзнаваме, че можем да мислим, да чувстваме и да действаме. Тъй щото, всеки човек, едновременно, представлява съзнание и външна форма, видима за обикновените очи. И тогава, според степента на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувства, се отразява върху лицето му. Който е наблюдателен, той ще забележи, че всяка мисъл или всяко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му, като в огледало. По същия начин – и нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напредналите от нас същества. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство или всяка наша постъпка се отразява върху съзнанието на ангелите, в различни форми. Запример: някоя мисъл, някое чувство или някое действие може да се отрази върху съзнанието на някой ангел, във форма на карамфил, роза или друго някое цвете, каквито ние отглеждаме в градините си, радваме им се, без да знаем техния произход. Цветята са деца на ангелите. Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл, изниква някакъв хубав цвят: роза, карамфил, кокиче, минзухар или друг някакъв цвят; каквото е времето – пролет, лято, есен или зима – такъв ще бъде и цветът. При това, колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са и цветята, които ги изразяват. Затова, именно, цветята се наричат "деца на ангелите".
И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме, да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно възвишено същество. Някога, вашето невнимание може да мине безнаказано, но някога, това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита, по свой начин, веднъж–завинаги да помните – чужди мисли и чувства да не тъпчете. Свещен закон е: не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! Ако вие настъпвате мислите и чувствата на ангелите, как бихте постъпвали тогава, с мислите и чувствата на хората? Навярно, тях бихте направили на каша. Като срещнете едно малко дете, какво отношение трябва да имате към него? Това дете носи в себе си, едновременно, мислите и желанията на своите родители. Отнесете ли се с него небрежно, грубо, с това вие нарушавате свещения закон. На същото основание, трябва да бъдете внимателни и със своите мисли и чувства. Някой казва: аз съм лош човек, от мене нищо не може да стане. Така може да говори човек, за известни свои постъпки в даден момент, но да мисли, че по естество е лош, с това той огорчава Бога, Който го е създал; той тъпче Неговите мисли и чувства. Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и да те създаде, да направи нещо от тебе, за което те изпратил на земята. Обаче, кажеш ли, че нищо няма да излезе от тебе, с това, ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи: това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме изпратил на земята, Той е вложил в мене нещо свое: своята мисъл, своето чувство и своето желание. Идеалът към възвишеното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие. Той не може да бъде неверен на себе си. В Бога противоречия няма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения. Дръжте тази мисъл в ума си, ако искате да се самовъзпитате правилно. Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения, като на Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредат добре.
Като наблюдавате времето днес, вие считате, че в реда на нещата е, този ден да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден, подобен, не е имало; атмосферата е особено пречистена, със специфични вибрации; съзнанието на ангелите, които взимат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес, те изпращат своето благословение към нас. Питам тогава: ако вашите напреднали братя се радват, трябва ли вие да плачете? И за какво ще плачете и тъжите? Пощата носи вече техните писма, подаръци, чрез които се предава Божието благословение. От вас зависи, да ги приемете навреме, или не. Ако изпълнявате волята Божия, всичките благословения ще дойдат навреме; не изпълнявате ли волята Божия, и благословенията ще закъснеят. Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отделили от мястото или от специфичните условия, при които е трябвало да ги получите. Ако седите на същото място, в същата къща, до която е адресирано писмото, ще го получите навреме. Обаче, местите ли се от къща в къща, или от град в град, като прелетна птичка, и писмото ще закъснее. Кой е виновен за това?
Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които, също така, се срещат. Някой казва: ние искаме да ги видим. Вие искате да видите съществата, които се срещат, но виждането е вътрешно отношение, вътрешен процес; то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. От неговото съзнание зависи и далечината на предметите. Когато един предмет е близо до вас, вие виждате ясно всичките негови подробности. Ако не виждате предмета ясно, това показва, че той е далеч от вас. Сега вие виждате нещата, защото са близо до вас. Радвайте се, че ги виждате! Ако не виждате всички неща, виждате поне слънцето, месечината, а те съставляват вече половината реалност.
Следователно, съществата действат върху нас, едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото, ние се намираме под две различни влияния. Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък, действат с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай, човек трябва да разбира, дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества. Той трябва да разбира още, дали светлината на неговото съзнание, в даден случай, се дължи на мислите или на чувствата на някои от напредналите същества. Човек, сам по себе си, е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си, нито своите чувства.
Следователно, съществата действат върху нас, едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото, ние се намираме под две различни влияния. Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък, действат с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай, човек трябва да разбира, дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества. Той трябва да разбира още, дали светлината на неговото съзнание, в даден случай, се дължи на мислите или на чувствата на някои от напредналите същества. Човек, сам по себе си, е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си, нито своите чувства.
Сега, вие можете да предадете тази мисъл и на вашите братя и сестри, но без прибавки, без преувеличения, без качулки. Качулките са човешки измислици. Някой казва: видях един ангел. – Имаше ли крила? – Да. – Колко? – Много крила имаше, може би, милиони. – Само един ангел ли видя? – Много ангели видях. – Всъщност, ангел сам никога не ходи. Те ходят по много заедно, групово, но един от тях се явява като представител. Нам се вижда, като че само един ангел е слязъл при нас, защото те ходят много бързо. Ако ви кажа, че ангелите са между нас, вие ще питате: где са те; ще искате да ги видите. Понеже, ангелите са същества на светлината, тази светлина, която имаме днес, това са ангелите. Чрез своята светлина, външно, те искат да въздействат върху нашето съзнание. Ако ангелите се оттеглят, веднага, около вас и във вас ще настане голям мрак.
За изяснение на мисълта си, ще ви дам един прост пример. Представете си, че вие сте изпаднали всред пътя, в голям мрак, нищо наоколо си не виждате. В този момент, един ангел се яви срещу вас, със свещ в ръка. Ангелът ви обича, затова, иска да осветли пътя ви. Вие веднага виждате светлината на свещта, но ангелът още не виждате. В дадения случай, в духовния свят, свещта и ангелът са едно и също нещо. Във физическия свят, обаче, ангелът и свещта не са едно и също нещо. Защо? Във физическия свят свещта изгаря, а в духовния свят свещта никога не изгаря, а само свети. Тъй щото, днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате.
Казвам: напредналите, възвишените същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Запример, някой ученик има слаба памет: учи, мъчи се, но не постига целта си. Като го види един от тези братя, бутне центъра на паметта му и от този момент, нещо просветва в ума на ученика; и той започва да помни, да учи лесно уроците си. От слаб ученик той става силен, способен. Това е едно щастливо съвпадение, т.е. преминаване през реалността на живота. Ангелите, възвишените същества имат желание да помагат на хората, но ако те се съмняват, не могат да получат тяхната помощ. Ангелите завързват конците, а хората ги късат. Не късайте конците, които ангелите връзват! Късате ли тези конци, вие ги лишавате от условията на реалността.
Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете, дали това, което те влагат, ще израсте. – Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия, в живота на човека, от тази, да може той да благодари. Ние, като хора, сме слаби, затова ангелите са дошли на земята, да ни помагат. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Вие не можете да поправите времето, но те ще го поправят; вие сами не можете да подобрите здравето си, но те могат. Те могат да направят много неща, но имат ред правила, които никога не престъпват. И ангелът може някога да направи погрешка, но той никога не се изненадва. Щом забележи погрешката си, в момента той я изправя. От това, че е сгрешил, той не се съмнява в успеха на своята работа: веднага коригира погрешката си и резултатът на работата му е сигурен.
„И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе, остави дара си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела, та принес дара си." (23 и 24 ст.) – Човек трябва да се примирява, не само със своите братя на земята, но и с тия, от невидимия свят. Представете си, че някой човек е скръбен, обременен от нещо; и дойде един ангел, да му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне. Може ли, след това, този човек да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата си. Какво трябва да направи? Първо, ще отиде да намери адреса на този ангел и след това, ще се обърне към Бога, с молба, да го прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка. Бог веднага ще го прости. Прости ли го веднъж, след това, той може да принесе своята молитва пред олтаря. Само такава молитва може да бъде приета. Този е вътрешният, мистичен смисъл на стиха. Тъй щото, когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътрешна връзка между тях и ангелите.
КНИГА: Благословена между жените
19 август
Казвам: Има мисли за обикновените хора, има мисли за талантливите, има мисли и за гениалните и най-после има мисли и за Учителите. Ако съществата от тия категории разменят местата си, тогава тия от тях, които са на по-ниско стъпало, няма да разберат мислите и живота на по-възвишените от тях и ще казват, че светът, в който те живеят, е безформен. Божественият свят не е безформен. Съществата там живеят на далечни разстояния едни от други; изглежда, че всяко същество е само. Достатъчно е обаче, да си помислят само едни за други, и те веднага са заедно. Например, ако сърцето на някой човек от земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него. Закон е: никой ангел, никое напреднало същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото печалба. И Христос дойде за голяма печалба на земята. Ако Той мислеше, че ще има по-голяма загуба, отколкото печалба, никога не би дошъл на земята. Той дойде и понесе всички страдания, защото знаеше, че печалбата, постиженията, които един ден ще има, ще бъдат поне десетократно повече, отколкото загубите и разходите, които се направиха.
КНИГА: Благословена между жените
1931
12 юли
Второто важно нещо, което трябва да разберем, това са ангелите, които, преведени на обикновен език, представляват човешкия ум, човешките мисли. Като се каже „ангел“, разбираме светло същество, а ние ще преведем ангела с думите „светла мисъл“.
Любов към Бога - Рилски беседи, от 12 юли 1931 г. до 22 юли 1931 г.
За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата – чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от Любовта. Следователно най-важното нещо за човешкия свят са мислите и чувствата; за ангелския свят – чистотата, а за Божествения свят – Любовта.
Любов към Бога - Рилски беседи, от 12 юли 1931 г. до 22 юли 1931 г.
19 юли
Мнозина от вас, които сте дошли тук, са обременени, загрижени, че нямат достатъчно средства, че палатките им не ще издържат много и т.н. Казвам: докато човек се намира пред хубавите ябълки, круши и кифли, нека забрави всичко. Нека свърже мисълта си с тях и каже: „Господи, благодаря за всичко, което си ми дал“. Изпита ли тази благодарност към Бога, всичко друго – знание, добродетели, богатства – ще дойдат сами по себе си. Добродетелите идват при човека, както ангелите. Когато някой ангел види един добър човек, той веднага съобщава и на другите ангели, че е видял добър човек на земята. Един след друг тези ангели започват да посещават добрия човек и всеки от тях му носи по един ценен подарък. Питам: какво по-добро от това, човек да бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора?
25юли
Казвате: „Няма ли някое добро същество, което да фотографира добрите дела?“ – Има добри същества, наречени ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората, да фотографират добрите им постъпки. Един ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки. Този човек погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи и у мене имало нещо хубаво! Щом е така, има смисъл да се живее!“ Всеки човек минава през добри и лоши състояния, докато най-после разбере смисъла на живота.
1932 година
28 август
Най-първо хората нямат понятие какво нещо е ангел. Имат понятие, че е крилато същество, но какво нещо са крилете! Те са нещо символическо. Ангелът е същество, което е минало в друга еволюция.
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив. И на тях им трепва сърцето да го видят отблизо. Мислят, че е много красив. Някой ангел иска да вземе формата на някой човек, да поживее. Той ни най-малко не вижда противоречията, греха. Той не знае какво е грях, той не знае какво е караница, той не знае какво е омраза. За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма. Туй се нарича вливане, инфлукс. Той няма туй разбиране в съзнанието.
Между физическия свят и духовния има един правилен път, по който може да се влезе, има една правилна връзка. Но човек трябва да бъде абсолютно чист, за да може да влезе в света на ангелите, дето мислите са толкова чисти. Една човешка мисъл за вас е невидима. За Божествения свят даже най-възвишените наши мисли са направени от много гъста материя.
Бог, разумните същества в света изпращат разни състояния. Те използуват човешките мисли, използуват човешките чувства, използуват човешките постъпки. Целият ангелски свят е създаден от нашите мисли, желания и постъпки. Когато ангелите искат да направят някоя по-проста форма, взимат прости мисли, прости чувства и постъпки. От лошите мисли, като ги пречистят, си правят някои форми; от най-хубавите мисли, от най-хубавите желания и от най-хубавите постъпки си правят изящни. Следователно за един ангел е безразлично каква е твоята мисъл, тя е материал, с който той изгражда. Казва: "Много хубав е този материал", и го туря в работа. Когато човек мисли, влиза в строежа на природата. Когато твоята мисъл влиза в строежа на природата, съграждат едно хубаво здание, тебе ти плащат за този материал, ти се възнаграждаваш. Пък ако материалът е много прост, много малка цена има. Природата има една точна сметка. Не всякога се плаща за работата.
Та по някой път и ангелите постъпват по същия начин. И те хванат някой човек, впрегнат го и целия ден оре на тяхната нива. Туй, което вие наричате нещастие в света, то е оране. Целия ден като орете, казвате:" Измъчи се душата ми." Когато вие се радвате, ангелите са ви разпрегнали, дават ви угощение и вие се разговаряте с ангелите. Това е радостта. Като страдате, орете на ангелските ниви. Тогава как ще си обясните? Едно млекопитаещо казва: "На този човек никакво зло не съм направил, защо ме измъчва да му изора нивата?" Даже хората, които са толкоз неприветливи, когато един вол е много внимателен, господарят има високо мнение, казва: "Много добри са моите помощници." Който е добър, той ги гледа много добре.
Ако бялата ложа победи, ако ангелите победят, войните ще изчезнат, ако не, колкото и конференции да се правят, нищо няма да стане. Когато ангелите на светлината победят, войните ще изчезнат. Онези, които поддържат, че не трябва да има войни, са на страната на ангелите на светлината. Те воюват, поразяват свой противник, без да го убиват. Ангелите на тъмнината всякога поразяват.
Та казвам: Смъртта на земята не се появява от светлите духове, но от тъмните. Има ли някой поразен от някой светъл ангел? Дошъл си в стълкновение от тях, той извади ножа си, блъсне те в главата, в сърцето, в дробовете, в корема. Казвате: "Умрял." Лекарите ще констатират -станало разрив. Ако воювате с тези ангели на тъмнината, те носят големи ножове.
1935 година
18 август
Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да заживее ограничен човешки живот.
1936 година
26 август
Когато някой момък иска да изучи характера на момата, която е харесал, той трябва да влезе в дома й като слуга. Като не го познават, като не знаят намеренията му, родителите на момата, както и самата мома, ще се проявят такива, каквито са в действителност. Така и Бог изпитва хората. Той изпраща някой ангел между тях и гледа как ще се отнасят с него. От поведението на хората към този ангел, се познава и техният характер.
1938 година
15 юли
Когато работите съзнателно върху себе си, вие сами се дялате. Не работите ли, роптаете ли против живота си, невидимият свят ще изпрати някой ангел да ви дяла, да обработи неодяланите камъни на вашето естество.
1939 година
19 юли
Красотата на любовта седи в топлината. Наистина, ако човек не крие в себе си част от топлината на живота, той не може да бъде красив. Топлината дава добро разположение на човешкия дух. Топлината отваря пътя на човека. Без топлина, т. е. без добри чувства пътя на човека е затворен. Човек може да бъде обичан, само когато носи Божествените блага в себе си и щедро ги раздава. Не е ли готов да дава от Божествените блага, той не се ползува нито от любовта на хората, нито от любовта на възвишените същества. Който не раздава Божиите блага на ближните си, той се е отклонил от правия път. Същото се отнася и до ангелите. Светъл ангел е този, който раздава от Божиите блага на всички нуждаещи. Паднал ангел е този, който задържа всичко за себе си.
1940 година
22 септември
Станете малки деца, които постоянно да растат, без да остаряват. Учете се, без да роптаете. Плачете, без да ви чуват хората. Работете с любов и поставяйте всяко нещо на своето място. Обличайте се добре и с вкус, като ангелите. Ако срещнете един ангел, ще видите, че в него всичко е в пълен ред и порядък. Той е спретнат и облечен по вкус. Ангелите, светиите, трябва да дават пример на хората по живот, по отношения и по облекло. Ще кажете, че светията може да бъде облечен както и да е, но важно е да свети. Ние не вярваме в светии, които са облечени със скъсани и нечисти дрехи. Светията не може да бъде нечист. Неговото тяло е динамо. То изхвърля и най-малката нечистотия навън. Нищо нечисто не може да се държи на тялото му. Лицето на светията е светло и красиво. Някои мислят, че светията е жълт, с хлътнали очи. – Защо трябва да бъде такъв? – Защото пости. – Не, светията не пости. Докато стане светия, той е постил. Щом стане светия, всякакъв пост престава. Светията яде всичко, което му се дава, с любов. Щом нещо не е дадено с любов, той го туря настрана.
КНИГА: Божественият и човешкият свят
1941
25 август
Над човека има други същества, по-високи, по-напреднали от него. Ангелите, архангелите, херувимите, серафимите стоят по-високо от човека. Растенията, към които хората се отнасят с пренебрежение, са създадени от ангелите. Те са техни деца. Минавате край някое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: „Дърво е това, проста работа!“ – Просто нещо е дървото, но в своите малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-големите човешки лаборатории не могат да изработят. Като дават плодовете си изобилно, те учат хората на безкористност. Те казват: „Яжте плодовете ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости“.
1942 година
26 август
Чрез светлите слънчеви лъчи, във вас влизат разумни същества, които ви носят нещо ценно. Всяко същество се представя чрез специален цвят – син, червен, жълт, зелен, портокалов и т. н. Приемайте цветовете им и благодарете за тях. Не очаквайте да дойдат при вас ангели, да ви донесат благата на живота. Каквото ви донесат, малко или голямо благо, бъдете доволни от него. Ангелите са същества на мисълта. Те не могат да се спират при вас с часове и да ви занимават. Те минават и заминават край вас, както светлината. Те се движат с бързината на светлината, никой не може да ги стигне, нито те могат да се спират на обикновени разговори. Който има светли и възвишени мисли, може да следва ангелите със своята мисъл. Има ли някой от вас опитността, да е изпратил една светла мисъл в ангелския свят, която да се е върнала след известно време?
30 август
За всеки човек е определен по един ангел, да се грижи за него; ангелите се споразумяват помежду си, не искат да знаят, кой е по-голям от тях. Те знаят, че всички са носители на Божията Любов и проповедници на Божието Слово.
20 септември
Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия, някои ангели, които заемат високи служби на земята, с удоволствие биха заменили своето място с вашето. Те искат да дойдат на земята, да видят, как живеят хората. Ангелите работят неуморно. Всеки момент пътуват през пространството. Те слизат на земята, посещават всички планети, носят заповедите, които им се дават от по-високи места. Те непрестанно изпълняват Божията воля. Понякога пътуват групово, а понякога — единично. Каквото и да се говори за ангелите, ще кажете, че никой не ги е видял. Това нищо не значи. Дали сте ги видели, или не, те съществуват. Мухите, комарите, мравките виждат ли човека? И те не го виждат, но той съществува. И дърветата не виждат човека, но те чувстват, че вън от тях има нещо, което от време на време ги изкоренява или сече.
1943 година
12 септември
Всяка мисъл, свалена от Божествения свят, претърпява две пречупвания: първо, минава през ангелския свят, а после, през човешкия свят. Тази е причината, поради която Божествените идеи понякога се изопачават. Колкото по високо е организиран човешкият ум, толкова по-вярно схваща идеите, които слизат от Божествения свят.