Разлика между версии на „Носители на Новото“

Текуща версия към 21:34, 4 март 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Беседи пред сестрите

НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Добрата молитва

Ще прочета част от 10-а глава от Евангелието от Йоана, от 1-и до 19-и стих.

„Бог е Любов”

Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам: който не влезва през вратата в кошарата на овците, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник.”

Исус взема една много обикновена дума – вратата. Всяко нещо си има врата. Всяка стая си има врата – естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновен факт от живота, но вие искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той прави сравнение като казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде.

Някой път вие запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните състоянието на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са подбудите, с които той влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате какво зло сте му направили, мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви – от голяма обич влиза в кошарата и задига от вас.

На същото основание, когато във вас влиза някоя мисъл, тя може да причини пакост. Има някои мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, има свой стремеж. Как можете да ги разпознавате? Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата. Например вие сте напълно убедени, че Бог ви обича, но някой дойде и ви каже, че един ваш приятел говорил лошо за вас. Вие, без да проверите, свиете вежди, начумерите се, свиете устни, ставате неразположен, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили, а започвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере как си позволява да говори така!” Хората са много лековерни – на истината не вярвате, но на един слух вярвате. Ако между вас се разнася каква да е лоша мисъл, ще й повярвате.

В този век най-първо трябва да се научите да раз¬познавате качествата на своята мисъл, защото мислите са Сили, които строят. Каквито са мислите, такъв става и човек. Щом в него почнат да влизат обикновени мисли, лицето му огрубява. По цял ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани само със земния живот. Така човек, свързан с материалния живот, огрубява по същия начин, по който човек, извършващ някоя груба работа, има мазоли и пришки на ръцете.

Силата на един учен седи в това, че познава нещата. Мнозина от вас правят известни разлики, но дори някои от плодните дървета не можете да определите по какво се различават. Например листата на една ябълка, череша, слива, зарзала, мушмула и други се различават. Хората считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не могат да правят разлика между една физиономия и друга. Казвате, че лицето е хубаво, валчесто, че веждите са хубави, но какви са веждите не умеете да ги опишете. Казвате, че устните са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и за ушите нищо не знаете, имате известно понятие само. После казвате, че косите му са много хубави, но не знаете, дали са тънки, или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Ако извадиш един косъм от нечия глава и го прекараш през пръстите си, можеш да опишеш характера на човека – целият Живот е написан на един косъм. Ако си нервен, това е написано на косъма – и косъмът е такъв; ако си скържав, и косъмът е скържав – има известни грапавини; ако си груб по характер, и косъмът е груб, дебел; ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия и като го пипнеш, приятно ти е, като че ли се влива нещо в теб. Косъмът на един светия, който е прекарал тридесет години в планината, е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода и когато не ги стрижеш, ти казваш: „Каквото Господ каже”, а пък сега, като си стрижат косите, хората казват: „Каквото ние кажем.” Част от жените поддържат „каквото Господ каже”, а пък част от жените стрижат косите и казват „каквото ние кажем.” Но да оставим това, то е външната страна...

Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че има смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат в себе си нещо от светия. Ако имаш косъм от светия и го прекараш през пръстите си, както жената при предене прекарва нишката, тогава косъмът ще ти предаде това, което има. Така е и с храната – ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да извлече това, което Бог и Слънцето са вложили в нея, той не може да се ползва. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Например вашият приятел е казал някоя хубава дума и вие като я повтаряте, настроението ви се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието: когато го четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който съдържат.

Следователно всяка мисъл, която влиза през вратата, е добра. Лошите мисли се отличават по това, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек – какъвто е човекът, такава е и тя. Защото ако мислиш да откраднеш едно агне, мисълта ти изразява как си задигнал агнето, как си го заклал и т.н.

Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости, както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.

Съвременните страдания произлизат от неестест¬ве¬ното приложение. Вие понякога се чудите отде ви нападат някои лоши мисли. Лошите мисли идват вина¬ги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение и Любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, който има хубави мебели и разполага със средства, за да се върне неразположен. Някой вижда у заможните хора къщи, постлани с килими, и когато се върне у дома си, казва: „Защо аз нямам тези блага, които има богатият?” В живота съществува едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и умее да се движи навсякъде, и ако човек съжалява, че не е такъв голям кит, кое е по-хубаво – човек ли да бъде, или кит? Богатият човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него, но китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания – понякога не си дояжда, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията, и учението, и религиозният живот също така си имат своя лоша и добра страна. Защото за да си религиозен, имаш известни задължения: живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Например, ако живееш в едно културно общество, ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават.

Във Варненско имаше един крайно беден човек, наричаха го Дели Васил. Където и да минеше през селото, дори и край най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, те не го лаеха. Как ще си обясните това? А пък всички го наричаха Дели Васил – смахнатия Васил. Питам защо не го лаеха кучетата. Защото този човек ги обичаше. Ако обичаш някое куче, щом те види, то познава, че го обичаш и си размахва опашката. Кучетата са много честолюбиви, у тях има едно чувство, те са пробният камък за привързаност. Ако ги погледнеш и нямаш чувство към тях, те те залайват и казват: „Не си благороден!” Кучето е образ на привързаност – откъде е останало това чувство у него? Това е един психологичен феномен и ако хората биха имали дори привързаността на кучетата, биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има и чувство на кавалерство: едно мъжко куче никога няма да сдави някое женско, благородство има; може да има някои изключения при дресираните кучета, но поне аз не съм видял. Между хората така ли е? Значи в кучето има едно благородно чувство на привързаност и чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да вземат тези качества за пример.

Каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране – казвате: „Така трябва да живеем!” Аз съм за учението. Всеки един човек трябва да се стреми да прилага, защото в приложението е красотата на Живота. Някой ми разказва как ял череши, колко били сладки; ако този господин ми даде и аз да опитам черешите, може да ми разправя – тогава и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.”

Вие казвате, че трябва да бъдете добри хора. Има едно застояло добро в света. Други казват, че трябва да бъдете богати. Има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат и щастлив, но той го пропуска. Когато дойде моментът за неговото щастие, той се занимава с други посторонни работи. Едва след като мине красивият момент, когато вече няма никакъв изглед за щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.” Тръгва да търси добрите хора и казва, че няма такива в света. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата – през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са от едната и от другата страна на прелезите. Ако две съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и не могат да разделят яйцето, питам през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце се карат. Да допуснем, че кокошката цяла седмица е снасяла яйцата в чуждия двор; ако сложим по двадесет лева за яйцето, струва ли си един спор за двадесет лева? Ако е за няколко милиона английски лири, ще кажете, че е голяма сума, а пък тук става въпрос за двадесет лева, които даже не правят един швейцарски франк. Така човек изгубва своето добро настроение и понякога за цяла година пропилява хубавите случаи и накрая огрубява. Често човек произнася някоя необмислена дума, прави една погрешка, а после се оправдава и казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав!” Който има някакви свои правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Ако ти ходиш да разправяш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, питам има ли някой, който да ти е благодарил, че сте го окаляли. Поне аз не съм срещал такъв човек.

Понякога в човека има едно вътрешно говорене. Има вътрешно говорене, има и външно говорене. Някой път човек спори със себе си и казва: „Този е такъв, онзи е онакъв, защо Господ ги е направил такива, не можеше ли да ги направи други?” Той мърмори, после отива да се моли и по време на молитва казва: „Не ме слуша Господ.” Когато отиваш със своите правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила, за Него те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно нямат нужда допълнително да ги пилиш. Ако онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор ще й дава наставления? Тя се качва на това, на онова дърво, докато стане на пеперуда. Една сестра иска да възпитава някоя друга; за мен ще е много интересно, ако от вашия опит се намери случай, когато две сестри са могли да опилят някоя сестра така хубаво, че последната да е станала светия – няма такъв случай. Аз познавам една сестра, която срещнала друга сестра, която много грешила, и й казала: „Сестра, аз много те обичам, бих желала да съм като теб и съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам с теб, аз съм самотна.” Другата казала: „И аз съм самотна, считат ме много лоша, да се съберем!” Аз мисля, че първата сестра разсъждава много добре.

Често пъти за това, което наричаме зло в света, ние не знаем подбудителните причини. Не знаем и кои причини са заставили някой при определен случай да придружи с Добро дадена своя постъпка...

Една котка ходи около Учителя.

Тази котка е предметно учение – тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер – ще си поглади опашката, защото си има нещо предвид. Аз зная защо си я глади – иска нещо материално, нищо идеално не иска. Преведено на човешки език, тази котка ми казва: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мен да оставиш! Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш!” Понеже котката е колективно същество, онези Същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят – те искат да кажат, че трябва да имате характер, да не ви е срам. Котката казва: „Аз добре разбирам и благодаря на Учителя. Готова съм на послушание – щом съм повикана, готова съм...” Да оставим сега котката, тя ни отвлича вниманието.

В своето самовъзпитание човек никога не трябва да се изтезава. При сегашното си развитие той постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни. Например някой път дъжд вали и стената се окаля – ще вземеш четката и ще я замажеш; някой счупва прозореца – ще купиш ново стъкло и ще го поставиш; някой оцапал – ще очистиш. Такива неща стават постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек, като не разбира законите, е изложен на външно влияние и ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни или други, ще възприемете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще възприемете настроението на Слънцето и ще имате разположение; ако се печете на Луна, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, когато се изисква едно вътрешно разбиране, изисква се всеки от вас да има силна мисъл, да не се влияе от средата, в която живее, а да излезе в по-висша среда. Например влиза една Божествена мисъл у вас – как познавате, че тази мисъл е Божествена?

Дойде ви някой нагости и на вас ви дойде мисълта да му дадете две хиляди лева, за да си върви, или ви минава да му купите дрехи и да го изпратите. Може да ви дойде трета мисъл да го приемете на гости и утре да го изпратите. Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, че да дадеш две хиляди лева е Божествено, друг ще помисли, че втората мисъл е Божествена. От мое гледище Божествена е третата мисъл и аз бих направил така. Пари и дрехи няма да му дам, но ще го нагостя. Защото при условие, че законът изисква да му дам дрехи или пари, Бог изпрати при мен една птица, какво ще правя? Една птица ме посещава, каца на моя прозорец, ходи по перваза, иска да влезе, няколко часа седи на прозорците и чака – какво иска тази птица? Тази птица ми е дошла нагости. Ако Божественият закон изисква да дам пари или дрехи, то тази птица няма нужда от тях – от храна има нужда. Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. С други думи, трябва да дадеш това, което е общо за птичката, човека и Ангела – това е Божествено, тази е Божествената мисъл, а пък другите неща са специфични.

Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. Ако дадеш на един човек две хиляди лева, той ще се уплаши и ще каже: „Я прати слугата си да ме пази да не ме оберат!”, но ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя, защото той е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи и онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, е забравил своето обещание. Много болести идват в света, когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина!” В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите Волята Божия и не разбирам как може слугата да желае други да му слугуват, след като той е слуга на по-голям господар – значи, че той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: докато си в положение да служиш, искай да служиш и ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти ще си здрав, краката ти ще са добре, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа!” Щом вложиш в себе си мисълта да имаш слуга, щом искаш да бъдеш господар, то дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от теб, защото възприемат твоята мисъл – твоята мисъл се е предала на мъжа ти и тогава той пожелава да бъде господар. Така всички вкъщи започват да воюват, стават на нож. Дъщеря ти също не се подчинява и казва: „И аз не искам да слугувам!” В дома вие често сами си създавате нещастия, защото каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но синът ти, дъщеря ти и другите също пожелават да имат хубава дреха, а няма пари за всички. Тогава започват да се карат защо на един е ушита нова дреха, а на друг не.

В света съществува и друг един закон, който най-ясно се изразява при птиците: колкото повече носят своите дрехи, толкова те стават по-хубави; ако някое перце падне, друго изниква. Ако пазите този закон, вашите дрехи няма да се износват. Аз зная хора, които десет години носят един костюм, който не овехтява. Десет години да носиш нов костюм – това е икономия. Онзи, който живее по Бога, прави икономия за десет години по един костюм от две хиляди лева. Ако живееш по Бога, твоите дрехи ще бъдат винаги нови. Някой светия е седял тридесет години с едно наметало, което е оставало ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му овехтява. Христос не снемаше дрехите от гърба си, не ги закачваше, когато влизаше в някой дом.

Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа!” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, което отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам!” Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: „Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.” Всеки един от вас може да бъде изведен от равновесие. Например минавате нощем през гората и някой извиква: „Засада!” Няма никаква засада – там, дето е Господ, каква засада може да има! Никаква пречка няма да се приближи към теб, ако слушаш Бога, дори мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция и ще те пита: „Защо не изпълни Волята Божия?”

Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.” Тази врата е Божествената Любов – да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една Наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете и един учен посадят една семка, резултатите ще бъдат едни и същи – и детето, и ученият човек ще заровят семките в пръстта и те ще дадат един и същи плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде за вас един придатък и ще ви ползва до известна степен. Невежеството също няма да ви ползва.

При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че искате да развивате ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?”, но аз мълча. Ще ви кажа защо не ви отварям очите: представете си, че стоите в една стая и искате да видите планината. Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си, но ти питаш дали няма някой бинокъл или телескоп. Казвам: ще излезеш и на самото място ще видиш планината – когато се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновени условя не можеш да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби, ще кажат: „Много е високо горе в планината, може да се пръсне сърцето ни, там има студ, сняг. Когато се направят специални пътища, ще отидем с автомобил или с аероплан.” За тия условия трябва да чакаш двеста-триста години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва.

У вас съществува схващането, че ясновидството може да се даде отвън. Аз ще ви кажа как може да придобиете ясновидство: представете си, че живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците, те са изцапани и през тях влиза слаба светлина. Поглеждам през тях и казвам: „Нищо не се вижда.” Вие всеки ден ги миете, но пак нищо не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, а сега отвътре ще ги измиете и веднага ще прогледнете, ясно ще видите през прозорците. Някоя сестра може да каже: „Това не е за нас, може да паднем от стълбата, нека да дойде една слугиня да ги измие!” Никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Питам как се мият прозорците. Ако вие не можете да измиете вашия ум, няма да можете да изпъдите преминаващите лоши и посторонни мисли, които понякога ви нападат. В ума си човек трябва да тури яз и да не позволява непотребните мисли да го смущават, както един ученик трябва да преодолява онзи материал, който учителят му е задал, а не да се занимава с това какво отношение има учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те питат дали обичаш учителя си, или не, а дали знаеш, или не, учил ли си, или не. В Невидимия свят който не учи, няма добро поведение – там учение и добро поведение вървят заедно. Тук, на Земята, има ученици с много добро поведение, които обаче не учат. У разсеяния ученик има нещо лошо; у човек, който е с добро поведение, а не се учи, има нещо лошо. Това психологически е вярно: такъв човек е привидно добър, но умът му е отвлечен, а за Природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна: седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, че си имаш хубава стая, деца, слуги и разполагаш с всичко – много работи си въобразяваш и така се разсейваш. Ти трябва да се стегнеш сам и да кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!” Една наша сестра казваше на друга „нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня”...

Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в теб! Само вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби – духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му; ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един учебен предмет, вие ще напредвате в него – колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.

Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той работи, за да заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него – добрият човек не само има дарба, но е работил. Музикантът също е работил. Това е вярно за каквато и да е друга дарба.

Сега искам да ви подложа на един изпит, както Питагор е правил. Да кажем, че се намирате в една Питагорова школа, където са идвали княжески синове и в продължение на три-четири години били подлагани на крайни подигравки, които дълбоко да ги засегнат. И ако кандидатът издържи, след четири години бил приеман в школата да изучава тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще преживеете неща, които не сте и сънували, и ще кажете: „Защо Господ допуща това?” Това е изпит. Ако ученикът не отговори на подигравките, ще се задържи четири години. Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви?” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе.

Една сестра говори много красноречиво; тази сестра всъщност ви представя един ребус – тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това – тя казва: „Иване, Драгане, ти си такъв”, но има хиляди ивановци и драгановци. Според тази теория за ребуса всеки един ученик е на едно вътрешно голямо изпитание, а при сегашните условия тези неща са непонятни.

Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив – те не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората, за да разберат, че трябва да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища.

Има разни начини за изучаване на Библията: има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои изучават Библията като онзи човек, който имал десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши и мушмули; всяка година той броял семената – изваждал ги, броял ги и пак ги турял обратно, и така знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората по същия начин знаят Библията, но това не е Знание. Знанието е в посаждането – първо трябва костилката да се посади, после да се смели плодът, за да стане плът и кръв в човека. Ако не приемеш соковете на черешата, не можеш да придобиеш нейната сила. Черешата е писмо – като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механично.

Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, без никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете; известни мисли приличат на картофи, които трябва да се опекат в Любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата също е печен на най-хубава Светлина.

Един турчин във варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши направо с костилките. И когато пристига в Добрич, не може да слезе от колата, поради което се наложило чрез операция да извадят осем кила костилки от червата му.

Има неестествени желания у хората. Ти влагаш едно желание, второ, трето, напълваш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане! На една череша изяж месото, сдъвчи я, а костилката посей! Десет чере¬ши да изядеш е достатъчно, няма защо през целия ден да ядеш череши. Ние искаме да разрешим въпросите както този турчин – той мислеше, че като тури осем кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси, но трябваше да му се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки, а място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място, в което да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли трябва да има. И сърцето не е място, което да напълниш с тревоги, а е носител на най-хубавите желания и чувства.

Ако всеки ден така правиш, тогава Животът ти ще има друг смисъл, няма да имаш страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта, тя сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да придобиете едно правилно разбиране: смъртта е опасна, когато умираш без Любов, а когато умираш с Любов, не е смърт. Всеки, който не влиза през вратата в Живота, всеки, който не изучава по този начин Истината, той е крадец и разбойник – разбойник за благата, които Господ му е дал. Той е крадец и разбойник и за себе си, защото ще го осъдят на сто години затвор и така ще прекара целия си живот. Но той може, въпреки болестите и нещастията, да прекара живота си така, както един добър човек посред бурното море на житейските несгоди може да прекара един добър живот. Така е за този, който разбира законите.

Над всичките условия седи Божият закон, Божест¬веният промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо Съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Така е и с народите – каквото и да става с тях, каквото и да мислят хората в света, има едно друго нещо, което помага, на което човек може всякога да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог каза, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта си – това е един символ, показващ грижите, които Бог проявява. Всякога Неговият Дух премахва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, но условията се премахват и идва нещо хубаво. Не бойте се, защото има един такъв пример в Писанието: когато апостол Петър беше затворен в тъмницата, сто и двадесет души се молеха за него и вечерта дойде Ангел и му каза: „Излез и не се връщай!” Така е, ако човек вярва. Някой ще каже, че това е било едно време – и сега е същото, и сегашните времена са пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек; и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива Вяра на Любовта, която твори чудеса.

Тази трябва да бъде общата мисъл – всички да бъдете носители на Новото в света! Човек трябва да бъде проводник на Божията Любов. Някой ще каже: „Какво може да зависи от мен?” През един прозорец влиза светлина, а когато има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще направиш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече от това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, а след страданието човек ще влезе в Радостта. След страданието ще дойде Радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.”

„Отче наш”

19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев