Разлика между версии на „Благословена между жените“

Текуща версия към 16:53, 4 март 2012

Съборно слово

Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.

1930

КНИГА: Благословена между жените

БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ

И като влезе ангелът при нея, рече: „Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените" (Лука 1:28)

Ще прочета първата глава от Евангелието на Лука, която наричам научна глава.

„И нямаха чадо, понеже Елисавета бе неплодна; а и двамата бяха заматоряли във възрастта си." (– 7 ст.). – У евреите тогава нямаше по-голям позор за една жена, да бъде безплодна, да няма деца.

И яви му се ангел Господен, стоящ отдясно на кадилния олтар." (– 11 ст.).

„И Захария, като го видя, смути се и страх нападна на него." (– 12 ст.). – Когато човек не разбира някои неща, той се страхува от тях. Дето има страх, там всякога има неразбиране на нещата.

И като влезе ангелът при нея, рече: „Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените!"

Всяка идея има смисъл само тогава, когато е правилно разбрана. Най-красиви думи за затворника са тези, с които го освобождават. Няма по-велик момент за него от този, когато се отвори вратата на затвора и му кажат: радвай се, денят на твоето освобождение дойде! Най-красивите думи за ученика са тези, с които му съобщават, че той свършва учението си с отличие. Чуе ли тези думи, ученикът се зарадва и се връща у дома си, при своите. Най-красивите думи за болния са тези, с които му съобщават, че той е здрав вече и се освобождава от веригите на болестта. Най-красивите думи за бедния са тези, с които му се казва, че от днес вече той е осигурен, че сиромашията дига веригите си от него и го освобождава. Човек трябва да разбира вътрешно живота. Смисълът на живота не седи в учеността, нито в богатството, нито в силата. Най-великото нещо на земята е самият живот.

Има три положения, чрез които животът се изразява правилно: растене, развитие и узряване, т. е. даване плод. Кога растенето е правилно? – Когато има една подбудителна причина, която го усилва, както това става и с растенията. Това, което расте в живота, то е душата. Туй, което повдига душата и усилва растенето, то е духът. Животът пък е резултат на вътрешното развитие на душата и на духа. Значи, животът е плод на усилията от работата на душата и духа. Докато не познава живота, човек не може да познава нито душата, нито духа. И затова, когато се говори за живота, ние подразбираме неговия дълбок вътрешен смисъл. Някой казва: аз искам да разбера духовния живот. Който иска да разбере духовния живот, той трябва да отиде на небето, да живее между ангелите. Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши; човек пък не може да разбере, как е възможно да не греши. По това, именно, се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче, слезе ли един ангел на земята и се облече в плът, той вече разбира, какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот, като ангелите.

И тъй, за да разбере естествените процеси в природата и в живота, човек се нуждае от познаване на известни правила и закони. Не е достатъчно само да схваща отделните явления и факти, но същевременно той трябва да разбира и техния дълбок смисъл. Запример, някой иска да бъде богат. Не е достатъчно само да иска богатство, но той трябва да знае, защо го иска. Друг казва: веднъж сме дошли на земята, важно е да прекараме този живот. Питам: как ще го прекарате? Безразлично ли е как ще прекарате живота, който ви е даден? Ще представя няколко положения за изяснение на този въпрос. Да допуснем, че някой прекарва живота си в кочина, дето му донасят на ден по пет яденета, но дойде ли Коледа, веднага турят ножа на гърлото му. Питам: какъв смисъл имаше яденето за този човек, щом му отнемат живота? Или, да допуснем, че някой живее в голям разкош, има много богатства, но един ден го хванат разбойници в гората и го убият. Какъв смисъл имаше богатството за него? Има ли смисъл такова прекарване на живота? Да прекарате по този начин живота си, то е все едно да се качите на някой параход, за да преминете океана, и параходът спира всред океана. Какъв смисъл има такова преминаване на океана? Има ли смисъл да се качите само на такъв параход, който няма да ви прекара през океана, а ще ви остави на половината път?

Мнозина казват: да става, каквото ще. Не е така. Нещата трябва да стават разумно. Да допуснем, че някои хора си представят живота като права линия. Тази права линия означава дълъг път, т. е. свят на едно измерение. В този свят се виждат главно две точки, между които може да се прекара права линия. Движи ли се човек само по тази права линия, той се намира в света на ограниченията. Между две точки може да се прекара и крива линия, но, изобщо, всички хора които се движат само около себе си, те са в света на едното измерение. Казвате: освен правата линия, ние виждаме и колело. Хора, които при движението си образуват колело, и те са в света на едното измерение. Един ден това колело ще спре. Защо? – Защото се е превърнало в плоскост, т.е. дошло е в света на двете измерения. Значи, при особено стечение на обстоятелствата, колелото се превръща в плоскост, и тогава вие казвате: ние виждаме света в плоскост. Когато човек живее само в едно измерение, той може да стане инженер, да прави изчисления на дължината на правата линия; той може да измерва разстоянието от земята до небето, от земята до слънцето, до Сириуса или до други небесни светила и планети. Когато човек живее в света на двете измерения, т.е. в плоскост, той може да стане земледелец, да оре и да сее; в него вече се явяват желания. Човекът на желанията живее в света на двете измерения, в плоскостта. Той казва: какво стана с мене, не зная. По-рано бях инженер. Казвам: ти не вървиш, както по-рано, по една линия, а по хиляди линии. Ти се движиш в две посоки, вследствие на което се намираш в противоречие със своите желания, които всеки ден никнат у тебе, като гъби.

Много от съвременните хора се намират в противоречие със своите желания и казват: какво да правим със своите желания? Как да се освободим от тях? Човек трябва да се освободи само от своите излишни, ненужни желания, и затова трябва да учи закона на растенето. Той ще учи този закон от растенията. И растенията имат свои желания, и те искат да живеят като хората. Всеки, който не разбира закона, по който желанията растат, казва: убий всяко желание в себе си! Лесно е да се говори, махнете това желание, махнете онова желание, но питам: като изкорените едно желание от себе си, какво ще турите на негово място? Можете ли да турите камък на местото на едно желание? Няма по-глупаво нещо от това, да туриш камък на мястото на някое желание. По-добре е на мястото на някой паметник да поставиш едно плодно дърво, или едно растение; по-добре е да родиш едно дете и да го възпиташ, отколкото да направиш една бесилка, на която да бесят хората. Защо ни са бесилки? Защо ни са мъртви паметници? Ще кажете, може би, че те ще останат спомен за старите времена на човечеството. Кое е по-хубаво: да ходиш на гроба на майка си и на баща си, да ги поливаш с вино, да плачеш над тях, или те да бъдат живи и да се разговаряте помежду си? Който разбира закона на двете измерения, той ще разбира и закона за растенето на растенията. Като отглеждате растенията, вие ще научите от тях закона на третото измерение, защото те растат в третото измерение. Едва сега съвременните хора започват да живеят в третото измерение, и затова се учат да хвърчат с аероплани из въздуха. Някой се качил на аероплан, но аеропланът се развалил нещо, и авиаторът пада, счупва крака, ръката или главата си. Друг се качил на някоя планина, подхлъзнал се на някой камък, паднал и счупил крака си. Или пък завалял сняг на планината, и той се простудил. След всичко това хората казват: не струва човек да се качва на високи места.

Казвам: преди всичко човек трябва да изучава свойствата на своите желания, както и законите, условията, при които те растат. Това значи да живее човек в третото измерение. Какво означава триъгълникът, например? За учения човек триъгълникът не е нищо друго, освен една реалност, т. е. едновременно проектиране на три вида сили във висшия свят. Днес за триъгълника се говори като за фигура, която има три страни и три ъгъла. Обаче, ако го наблюдавате и проучавате дълго време, ще видите, че той не е постоянна величина, но постепенно се изменя, като минава в четириъгълник, после в петоъгълник, в шестоъгълник, в седмоъгълник и т. н. Това показва, че самата реалност в света се видоизменя. Значи, тия сили, които се крият в триъгълника и в неговите видоизменения, действуват в света. Вън от тях действуват и други сили, които вие не познавате. Запример, вие виждате, че около вас се движат мъгли; тези мъгли се предизвикват от сили, които вие не знаете. Ще кажете, че вятърът докарва мъглите. Ами кой предизвиква вятъра? Зад вятъра, зад мъглите има други сили, които вие трябва да изучавате. Вятърът и мъглата са резултати, именно, на тия сили. Докато не изучите силите, които действуват в природата, вие винаги ще се намирате в противоречия. Съвременните метеоролози, които изучават само резултатите на силите, каквито са мъглите, облаците, ветровете, не са още истински метеоролози.

Истинският метеоролог трябва да знае не само външните сили, които действуват в природата, но и вътрешните, които им противодействуват. Той трябва да знае, кога ще има мъгли, кога слаби ветрове, кога циклони, кога годината ще бъде суха, кога влажна, кога ще вали сняг и т. н. Ако този метеоролог иска да отиде на разходка на някой планински връх, той трябва да си послужи с известни инструменти, с които да определи, какво ще бъде времето, и тогава да тръгва. Всеки човек може да развие в себе си това чувство, посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Има ли това чувство, той няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата. В това отношение всеки човек, с когото завързваме познанство или приятелство, ние трябва да го изучаваме като израз на природата. Да познаваш човека, това подразбира, преди всичко, да познаваш природата. Лесно е да се каже, че познавате Ивана, Драгана, Стояна. Да познаваш Ивана, например, ти трябва да знаеш подробно неговите сили и способности, с които той се отличава от другите хора. Да кажеш за някого, че е отличен музикант, или отличен философ, или виден учен, ти трябва дълбоко да си убеден в това. Неговата музика, или неговата философия, или неговата ученост трябва да е призната от хора, които седят по-високо от него.

И тъй, изучаването на духовния свят не трябва да става само от страх, че има и друг свят, че носим отговорност пред него. Изучаването на духовния свят трябва да става съзнателно, от любов. Ако днес кажете някому, че той може да се разговаря с баща си, който е заминал за онзи свят, той ще се стресне, ще каже: как е възможно да се говори с умрял човек? Преди всичко, хората сами са създали убеждението, че човек умира. Щом е така, кажете, що е смъртта. Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а остава да действува само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, сред векове отново да се размрази, и животът й пак да се прояви. Според нашите научни схващания, хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. Запример, хората изучават физическия живот, както и духовния, но не учат това, което е в действителност. Когато хората изучават Любовта, те не разбират, какво представлява тя. Какво влиза в Любовта? – Животът. Имаме ли Любов, в живота ни трябва да влиза повече светлина. В светлината трябва да се прояви повече свобода. Значи, животът, светлината и свободата са условия за проявлението на Любовта. Там, дето животът, светлината и свободата не се увеличават, това показва неправилно проявление на живота. Това е ограничен живот.

Някой казва: аз имам много любов. – Радвам се, че срещам такъв човек, но животът ти увеличава ли се? – Горе-долу. – Ами светлината ти увеличава ли се? – Мъжделее само. – Ами свободата ти как е? – И тя е малка, доста съм ограничен от външните условия. Щом имам тези данни, аз веднага вадя картата си, правя своите изчисления и мога да предскажа на този човек, какво ще се случи в живота му. Ще му кажа, как ще свърши училището, коя година ще боледува, дали ще бъде беден или богат човек. – Отде знаеш това? – От степента на твоята любов. Щом любовта ти не увеличава твоя живот, щом животът не увеличава светлината на твоя ум и щом светлината на ума ти не увеличава твоята свобода, всичко в тебе е затворено, и ти не можеш да растеш и да се развиваш. Какво може да се очаква от човек, който няма вътрешен стремеж в себе си? Той не може да расте, не може да се развива. Дойдат ли горещи дни, водата в него ще пресъхне. Защо? – Защото този човек има малко вода в себе си. Като отида при някой извор, аз мога да предскажа, дали този извор ще пресъхне скоро. Когато водата на извора е топла, той скоро ще пресъхне; когато водата на извора е студена, той не пресъхва скоро. Изобщо, студените извори не пресъхват. Като казвам, че топлите извори пресъхват лесно, аз не разбирам ония извори, които извират от дълбоко. Дълбоките извори са студени, но при преминаването си през земните пластове, те постепенно се стоплят и излизат на повърхността като топли извори. Лесно пресъхват ония топли извори, които нямат голяма дълбочина.

Оттук можем да извадим следния закон: студените хора извират от дълбоки места; горещите хора извират от плитки места. Някой казва: студен човек съм. – Студен си, защото извираш от дълбоко. – Сгорещил съм се, горещ човек съм. – Внимавай да не се сгорещиш повече, отколкото трябва, защото ще се намериш пред голяма опасност. Когато студеният замръзва, и когато горещият се стопява, и двете положения са лоши. Обаче, когато студеният не замръзва, и когато горещият не се стопява, и двете положения са добри. Тогава в природата се явяват условия за дъжд. В сегашния живот топлината е по-опасна от студа. Ако някой човек се подложи на замръзване по специален начин, студът няма да го повреди. Той може да се запази в това състояние цели векове и после пак да се размрази. Размразяването трябва да става от опитни хора. Те оставят замръзналия човек вън, на студено, и постепенно го разтриват, докато възстановят кръвообращението му, и по този начин му възвърнат живота. Рече ли невежият да направи опит със замръзнал човек, да го размрази, той ще го внесе в топла стая, дето ще го умори, или най-малко ще го осакати. Значи, сиромахът не трябва да става богат. Защо? – Защото той не може да използува новите условия, в които се намира. Тогава сиромахът ще се намери в положението на замръзнал човек, внесен в топла стая. Казвам: когато природата поставя никого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използуват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава, нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика, скритите сили, скритото богатство на неговата душа, да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.

Днес хората влизат вече в закона на положителната вяра, която почива на данни, на известни факти. Само тази вяра може да създаде наука. Ако човек вярва без да работи, без да учи, това е суеверие. В това отношение учените хора са много внимателни. За да се произнесат по някой въпрос, те дълго време правят наблюдения, изследвания, и тогава само се осмеляват да предадат фактите като положителни. Запример, те от векове наблюдават луната, искат да се произнесат с положителност върху живота там. Те следят, изучават, какви промени стават на луната, за да разберат, дали там условията на живота са разнообразни. Ако са разнообразни, значи и там има условия за развитие на същества. Едни учени казват, че и на луната има условия за живот, други учени отричат това. Те се коригират едни други, допълват се, докато най-после се доберат до верни факти. И само върху тия факти може да се гради истинска наука. По същия начин и човек, като изучава живота си, като изучава себе си, трябва да се основава на верни, а не на мними свои прояви. Някой човек си мисли, че е музикален. Той трябва абсолютно да се убеди в това. Как ще се убеди? Като чуе някое музикално произведение и може още от първия път да го запомни, той е роден музикант. Някой пък мисли, че има силна памет. Кой човек е паметлив? – Този, който, като чуе нещо веднъж, веднага го запомня. Трябва ли десет път да му се повтаря, за да го запомни, той не е паметлив човек. Същият закон е верен и по отношение на духовния свят. Който е духовен, той веднага разбира духовните работи. Който не е духовен, с часове може да му се говори и пак ще остане нещо тъмно в съзнанието му.

Под думата „духовен" човек разбираме, който живее в по-висок свят, в света на четирите измерения. Той разбира четири точки, четири положения, в които се движи. Духовният човек вижда и през планините, и затова слънцето за него никога не залязва. За него нощ не съществува. И нощем той се движи в светлина. Човекът на четвъртото измерение не се нуждае от лампи, той всякога е в светлина. Срещнете ли такъв човек на земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, с която осветява всичките си пътища, нищо няма да ви каже. По този въпрос той мълчи, като риба. Тръгнете ли на път вечерно време с такъв човек, той ще ви прекара през най-тъмните места и ще върви свободно, безпрепятствено, както през деня. Ако го попитате, защо върви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил способността да вижда в тъмнина. И после ще прибави: и някои животни имат тази способност да виждат добре в тъмнината.

И като влезе ангелът при нея, рече: „Радвай се благодатная!" Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Някой казва: да бях аз на мястото на Мариам! Всеки човек може да бъде на мястото на Мариам. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Ангелът дойде при Захария и при Мариам. Захарий се усъмни малко и го запита, как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което той ти казва. Никакво съмнение, никакво ровене! Какво правите, като посеете едно семе, или растение? Посадите го, полеете го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, да видите, как се развива, вие ще го осакатите. Как ще го проучавате? – По листата, по цвета и по плода му. Ако листата му през време на растенето са зелени, ако цъфти на време и и ако завързва на време, тогава и корените му са здрави. Ако листата му не са зелени, ако не цъфти и не завързва на време, тогава корените му са слаби, хилави. И при този случай пак няма да ровите корените му, но ще го наторите добре и ще го поливате редовно. Никога не ровете корените на растенията!

Казвам: като имате пред вид това правило, не се ровете и в корените на вашия живот! Запример, когато човек направи погрешка, неговата задача е да коригира погрешката си, а не да се рови в нея, да търси причините, виновниците за нея и с това да се мъчи да се оправдае, или пък накаже. Не се ровете в злото, в погрешните и престъпленията! Човек не е единственият отговорен фактор за своите погрешни. Когато разглежда научно една своя погрешка, той трябва точно да знае, каква част от тази погрешка се пада на него и каква част на другите. Препятствията и спънките, които човек среща в живота си, част от тях може да се дължи на обществото, друга част на разумните същества, трета част на природата, а една част от тези препятствия може да са поставени от Бога. По този начин всеки човек е поставен на ред изпитания, без да знае той, каква велика цел се крие в тези изпитания, Ако човек не разбира закона на растенето, той ще извади криви заключения за живота си и ще каже: Господ не мисли за мене, Той ме е оставил на земята само да страдам и да се мъча. Питам: по какъв път този човек е дошъл до заключението, че Бог го изпратил на земята само да страда? Де са неговите данни, чрез които той е дошъл до това заключение? Ако няма никакви факти, никакви научни данни, неговото заключение е основано само на предположения, на хипотези.

Сега пък ние можем да извадим заключението: всяко твърдение, основано само на хипотези е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на къща, основана на пясък. Една мома среща на пътя си един момък, който я спира и й казва: госпожице, много си красива. По-голяма красавица от тебе не съм виждал. Щом те видях, сърцето ми трепна. Тази мома повярва на думите на момъка, и през целия ден тя се чувствува доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, казва й: виж, аз имам в джоба си едно огледало, огледай се в него, да провериш, дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти казал. Тази мома отдавна не се оглеждала в огледало и послушала другарката си. Като се видяла в огледалото, махнала го недоволно настрана и казала на другарката си: вземи си огледалото назад! Тя била недоволна, защото не се видяла тъй красива, както си въобразила; освен това, като погледнала дебелите си устни, с които мязала на негърка, още повече се ужасила. Не е лошо, че устните на някой човек са дебели, но дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тази деформация е предизвикана от застой в астралния му живот. Такъв човек е сял градини, ниви, лозя, но няма кой да жъне, да ги обработва. Той започнал да гради къща, но и нея недовършил. Изобщо, всичките му работи са останали недовършени. Хора с дебели устни са малко мързеливи. Такива са и негрите. Ако устните на човека са много тънки, и това не е добре. Има определена мярка, доколко устните на човека трябва да бъдат дебели или тънки. Дойде ли тази естествена мярка, енергиите в чувствата на човека са хармонични. Енергиите в чувствата и мислите на човека трябва да се разпределят правилно, да има естествен изблик в тях. Следователно, ако имате дете с дебели устни, вие трябва да знаете, по какъв начин да го възпитавате, за да въздействате на неговите енергии. Ще кажете: Господ го е създал такова. Че Господ го е създал такова, това не подразбира, че и такова трябва да остане. Това дете расте, развива се, намира се в ръцете на своите родители и учители, които трябва да се грижат за неговото възпитание. Майката, бащата имат задача да работят освен върху себе си, още и върху своето дете.

Аз привеждам този факт, защото някога и вие ще почувствувате своите дебели устни. Няма човек, който да не е почувствувал поне веднъж в живота си устните си дебели. Щом чувствата у човека се възбудят чрезмерно, той вижда вече устните си надебелели. Когато някой стар човек се влюби, българите имат една поговорка за случая: „Пази Боже, старо бунище да се запали!" Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен човек, устните му пак надебеляват. Това са желания, които трябва да се реализират, но не само временно. Да реализираш дадено желание временно, това значи да оставиш корена му вътре в тебе, да продължава да живее и да те измъчва.

Една млада мома от Сливен обичаше един млад момък, добър човек, който живееше чист живот, прекарваше в пост и молитви, искаше светия да стане. Момата пък искаше да се ожени за него. Аз й казвах, че този момък е добър, но не е за нея, тя няма да бъде щастлива с него. – Нищо, нека не бъда щастлива, но искам да живея с него поне три деня. Най-после тя постигна желанието си: ожени се за него, и скоро се разочарова. Той не работи нищо, живее на гърба й. Тя работи и го храни. Срещам я един ден и я питам: доволна ли си от живота си? – Ако тогава имах тази опитност, каквато сега имам, един час не бих желала да живея с него. При това, той беше отличен момък, идеалист, но това, което тя търсеше, не можа да го намери в него. Желанието, стремежът й беше добър, но методът, по който искаше да го реализира, не беше прав. По същия начин и желанията, стремежите на хората може да са прави, но методите, пътищата, по които те искат да ги реализират, не са правилни. Наистина, всяко желание, всяка мисъл на човека трябва да се реализира. Но кога? – Когато тази мисъл, това желание служат за растенето, за самоусъвършенстването на душата.

Казвам: всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т. е. да се роди нещо велико в душата му. Това виждаме в двата примера за Елисавет и Мариам. Първата роди Иоан Кръстител, а втората – Христа – Спасителят на човечеството. Разгледайте тези примери, като символи в духовния си живот и ги приложете. Не се спирайте върху буквалното им значение. Ако разгледате тези факти в буквален смисъл, вие ще почнете да изучавате историята за идването на Христа, кога се е родил, как се родил и т. н. Нещата лесно се проверяват. Как? От резултатите им. Ако разгледате резултатите на сегашното християнство, например, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им – също, но методите, които те прилагат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да коригират своите методи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, да растат, да се развиват, да се освободят от ограниченията и от робството на греха. Друга главна задача на християнството беше повдигането на жената.

И тъй, всеки от вас трябва да зачене и да роди в себе си пророк, като Иоан Кръстител, и Спасител на своята душа, като Христа. И апостол Павел казва: „Родих ви." Ако вземете неговите думи в буквален смисъл, това е невъзможно. Днес само жената ражда. Тогава, какво означават думите на апостол Павла? Той подразбира друго: да роди човек нещо велико и красиво в своята душа. Разберете ли раждането в буквален смисъл, вие ще се натъкнете на ред противоречия. При това, вие не можете да бъдете и в положението на Мариам. Никоя друга жена не може да бъде в нейното положение, защото явленията в природата не се повтарят. Във физическия свят всяко явление при дадени условия може да се извърши само един път. Втори път нито условията могат да се повторят, нито явлението може да се извърши по същия начин. В света съществува пълно разнообразие. Обаче, всички стремежи и желания на човека се реализират. Когато не се реализират желанията и стремежите на хората, те живеят във физическия свят. В Божествения свят, обаче, всички желания се реализират.

И тъй, съществува един свят, в който радостите са реални, а скърбите – привидни. Този свят е светът на ангелите, на светиите, на съвършените същества. Този свят е Божественият. Съществува и друг свят, в който радостите са привидни, а скърбите реални. Той е физическият свят. Човек може да живее в Божествения свят, ако има абсолютна, положителна вяра в себе си. Имате ли тази вяра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вяра, ако тя не може да ви възкреси? Ако вие носите, като Крали Марко, нож, запасан на пояса си и не можете с него да отсечете една сламка, какъв нож е той? Остър, здрав нож е този, с който, като докоснете само някой голям камък, или някоя канара, тя да отхвръкне на разстояние. Остър нож е този, с който при един замах само отрязвате дървета, дебели по два метра. Какъв е вашият нож? Вие ударите с него една сламка, и ножът ви отхвръква настрана. Не е здрав, не е направен добър вашият нож. Вие с вашата слаба вяра представлявате такъв нож, който лесно се чупи.

Ние говорим за силна вяра, която всичко преодолява. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите в света, не е нито Крали-Марковият нож, нито ножът на някой ангел. Когато някой ангел простре ножа си по движението на земята, тя се отдалечава от него, заобикаля го. Отдалечаването на земята от ножа на ангела, учените наричат отклонение на земята. Когато някой ангел иска да опита силата на своя нож, той го проверява по отклонението на земята. Колкото повече се отклонява земята, толкова ножът на ангела е по-силен. Щом забележи отклонението на земята, ангелът вече не прави втори опит.

Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете е изправен, и не може да ви се случи нещо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите. Двата примера с Елисавет и Мариам нека ви бъдат като образци в живота. И вас един ден ще ви посети вашият ангел, но гледайте да не онемеете. Ако онемеете, и това не е лошо, защото казано е, че мнозина ще онемеят като видят Бога, но ще знаят, че вярата им е слаба. И като неми, идеята им пак ще се реализира. При това, Мариам имаше голямо изпитание. Иосиф искаше, да я напусне, усъмни се в нея, но дойде един ангел при него и му каза: „Това, което Мариам е заченала, е от Духа Светаго. Вземи жена си и иди в Египет!" Ако и вие сте верни на Божественото във вас, ангел Господен ще дойде и ще уреди всичките ваши мъчнотии. Вие ще минете през огън, без да падне косъм от главата ви.

Това е истинско учение, това е истинска религия, защото почиват на здрава, положителна, изпитана вяра. Само такова учение може да осмисли живота на човека; само това учение развива душата и укрепва духа на човека, като реализира всички негови възвишени мисли и желания за служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от това, да служи човек на Бога. Първото нещо в света е да служим на Бога, а после на хората; първо да обичаме Бога, а после да обичаме и хората. Първо ще започнем от Бога и после ще дойдем до хората. Тази е задачата на новото учение: да започнем отгоре и да свършим долу. Като свършим работата си долу, пак ще се качим горе, ще завържем двата края и ще образуваме една колесница, като тази на свети Илия, с която ще се възнесем на небето. Значи, пред вас седи реализирането на една велика задача.

Ще ви приведа два примера, върху които трябва да размишлявате. В древността имало една царска дъщеря, която по особени причини трябвало да живее в една много красива планинска местност. Тук тя очаквала своя възлюбен. Като се научили от други царства за царската дъщеря, при нея започнали да идват много княжески и царски синове, но никой от тях не се връщал дома си – един от царските синове се превръщал на камък, друг – на пръст, трети – на сухо дърво, четвърти – на животно и т.н. От всички царски синове останал само един, който не бил още посетил царската дъщеря. И той почнал да се приготовлява да я посети. Като се научила затова нещо царската дъщеря, тя му написала писмо, с което го предупреждавала, какво има да му се случи. Писмото имало следното съдържание: ако ти дойдеш при мене по същите пътища, по които и другите дойдоха, по-добре не идвай, защото те чака голямо нещастие. Ако дойдеш при мене със същите крака, с каквито и другите дойдоха, не идвай; ако дойдеш да ме видиш с обикновените си очи, с каквито и другите дойдоха да ме видят, не идвай; ако дойдеш при мене с обикновената си уста, да ми говориш обикновени неща, каквито ми говориха и другите, не идвай. Ако можеш да дойдеш по такъв път, по който никой не е дохождал, само тогава ела.

Казвам: и вие, за да постигнете великия идеал на своята душа, трябва да намерите тези три неща. Великото не се постига по обикновените пътища, по които хората вървят; великото не се постига и с обикновените умове и сърца, с които съвременните хора се домогват в живота; великото не се постига и с обикновените мерки, с които съвременните хора мерят нещата. Това, с което съвременните хора си служат, то е само предисловие към великото, което е разрешено за другите същества, но за вас чака само момент, за да ви се изяви. За сега тази задача за вас не е разрешена още, но разреши ли се един ден, вие ще изпитате в душата си небивала дотогава радост. Казвате: ние искаме да знаем, как ще постигнем това. С този ум, който имате днес, вие не можете да знаете тези неща. Защо не може и не трябва да ги знаете с този ум, ще ви обясня това със следния пример. Един турски ходжа се молил на Господа да просвети ума му, да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана. Той се молил на Бога: Господи, 40 деня наред ще постя, само да ми помогнеш да разбирам всичко, което е писано в нашата свещена книга. И наистина, той постил 40 деня, след което придобил големи знания. Обаче, тези знания му допринесли толкова много страдания, че той започнал пак да се моли на Бога: Господи, 400 деня ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съм научил! Следователно, ние не трябва да бъдем като този ходжа, да искаме да придобием всичкото знание за 40 деня, за да не става нужда после да постим 400 деня, да забравим това знание, което сме придобили.

Казвам: всеки ден човек трябва да придобива толкова знания, колкото е способен да възприеме и асимилира. Всеки ден носи своето благословение.

И тъй, две неща ще имате пред вид: когато ангелът ви посети, вие трябва да бъдете готови да го изслушате и разберете; след това гледайте да не се усъмните. По-нататък, Бог ще се погрижи за своето.

1. Беседа от Учителя, държана на 17 август, в открития салон при II. Рилско езеро.