Разлика между версии на „Отличителните черти на живота“

Текуща версия към 09:11, 25 февруари 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Младежки окултен клас - ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)

Допирни точки в природата, том 1

ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ ЧЕРТИ НА ЖИВОТА

Fir - fur - fen, Tao bi aumen

Тайна молитва.

Прочетоха се работите върху темата „Отличителните черти на живота".

Съвременните хора казват, че животът е движение. — Съгласни ли сте с това? Вие как разбирате живота?

Прочетоха се следните стихове: Блага дума на устата, Туй е ключът на сърцата.

Коя дума в прочетения стих е най-съществена? Блага дума. Отде произтича благата дума? Отде произтича Любовта? Може ли да се каже, че Любовта произтича от живота? Причината може ли да произлезе от последствието? Ще кажете, че Любовта създава живота. Не, Любовта не може да създаде живота. Защо? Животът не може да бъде създаден. Създаването е механически процес. Създават се, градят се къщи, но в този смисъл животът не може да се гради. Животът е без начало и без край. Може ли да кажете за това, което няма начало и край, че съществува? В своя първичен произход думата „съществува" е била във възходяща степен, но постепенно е слизала и днес в българския език я виждаме в низходяща степен. Думата „съществува" произлиза от корена „са", което значи проява, изявяване. Значи, животът се проявява.

Ще ви задам още няколко въпроса. Може ли да изтече това, което се проявява? Ако кажете, че всяко нещо, което се проявява, изтича, тогава ще ви запитам: Де остава животът? Какво разбирате под думата„живот"? Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, да¬но го нахранят. Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много. Това са излишни думи. Той трябва да каже: Гладен съм! — Нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си. Който го чуе, ще каже: Гладен е човекът, да го нахраним. Всеки знае какво нещо е гладът. Ако гладният започне да обяснява защо е гладен, от колко време гладува, кой как мине покрай него, ще каже: Оставете го, не го слушайте, този човек не е гладен. Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили.

Да се върнем към въпроса за живота. Как мислите, може ли да се определи какво нещо е животът? Някои казват, ме животът е съзнание, т. е. че вън от съзнанието животът не съществува. Думата „съзнание" е съставена от „сь" и „знание" — то означава нещо, което е със знание. Понеже нашето съзнание не обхваща целия живот, следователно животът не може да произтича от съзнанието. Съзнанието не може да обгърне даже нашия живот, а още повече целокупния. Ако приемем живота като движение, самото движение е обхванато от съзнанието. Значи, още по-малко животът може да се разглежда като движение.

Сега да проследим вашата мисъл още по-нататък. Как мислите, постоянно нещо ли е съзнанието? Не е постоянно. Може ли тогава животът да се измерва с непостоянна мярка? Ако съзнанието е постоянно нещо, нека го подложим на десетдневен пост, да видим ще запази ли формата си или ще я измени. При това положение ще забележим, че съзнанието, което първоначално е било светло, постепенно започва да потъмнява. Когато съзнанието ви е светло, вие сте тих, спокоен, доволен. Щом започне да потъмнява, вие ставате нервен, недоволен, не можете да се контролирате. Следователно, ако съзнанието е постоянна, неизменна мярка, може да се каже, че животът е съзнание. Но невъзможно е животът да се сравнява с една непостоянна, изменчива величина, каквато е съзнанието. Художник нарисува една хубава картина и се радва на картината си. На какво се дължи неговата радост: на картината или на друго нещо?

Може ли човек да се радва на предмет, в който няма никакъв живот? Може ли да се радва на един скъпоценен камък? Не може да се радва човек нито на картина, нито на някой скъпоценен камък. Друго нещо предизвиква радостта. Млад момък обича млада мома. Ако този момък намери един скъпоценен камък и го подари на своята възлюбена, той ще се радва. Радостта му обаче, не се дължи на скъпоценния камък, а на това, че го е дал на възлюбената си. Ако тя не съществуваше, скъпоценният камък за него нямаше да има никаква цена.

И тъй, нека всеки си отговори в какво се зак-лючава неговият живот. Мислете върху този въпрос. Сирете се специално върху думата „живот" и наблюдавайте как ще я почувствате дълбоко в себе си, с какво е свързана тази дума у вас. Не търсете какво са казали философите или учените за живота. Важно е как е поставена тази дума за самите вас. Изговорете думата „живот" на срички, проточено, във вид на песен, като наблюдавате какво впечатление ще произведе. На пръв поглед тази дума изглежда обикновена, но в нея се съдържа една от великите истини на природата. Вие не сте си задавали въпроса живеете ли, за да почувствате колко е интересен животът.

Сега вие минавате за ученици от специален клас. Но представете си, че вземете всичките си теми за живота и ги прочетете на един тежко болен. Как мислите, могат ли вашите теми да събудят живота в този болен? На какво мязат темите ви? Лягате вечер, заспивате, а сутринта разправяте, че сте ходили някъде, разхождали сте се, срещали сте се с много хора. Вярно ли е това? Тялото ви е било на леглото, краката и ръцете ви не са се мръднали от мястото си. С какво сте ходили тогава? Будни ли сте били или в спящо състояние? Спали сте. Ако бяхте будни, вие трябваше да помните де сте ходили. Такова е вашето състояние и в будния ви живот. Вие мислите, че сте будни. Не, не сте будни. Вие още спите, но време е вече да се събудите. Само аз не казвам, че спите, и вие сами казвате това. Когато някоя нова идея влезе в ума ви, казвате: Пробудих се! Чудно, как съм спал досега! Като се намерите в по-голяма светлина, казвате: Сега виждам вече, като че се пробуждам от дълбок сън. — Че сте в спящо състояние, това се вижда от обстоятелството, че всички предмети около вас, всички понятия за нещата са разхвърляни, несвързани във вашия ум. Като казвам, че се намирате в спящо състояние, не ви критикувам, но искам да ви дам нова насока на мислите.

Какво означава думата „спящ"? Представете си, че отивате при един учител но музика, искате той да ви учи. Учителят ви показва цигулката, лъка, отваря нотите и гледа какво ще направите. Вие виждате цигулка, лък, някакви точици, чертички, едни нагоре, други надолу и си отивате. Това още не е музика. Вие сте интелигентен, способен, имате желание да учите музика. На другия ден пак отивате при учителя си. Той ви показва същите неща, но същевременно ви дава лист и молив и гледа какво ще правите. Вие взимате молива и започвате да описвате какво представляват цигулката, лъкът, нотите и т.н. — И това още не е музика. На третия ден отивате при учителя си, взимате цигулката и лъка в ръце и започвате да се упражнявате. Учителят ви посочва как да държите цигулката и лъка, как да свирите. Така продължавате ден след ден, докато най-после дойдете до положение сами да свирите. Всички ноти трябва да минат през ума, през съзнанието ви и тогава да кажете, че знаете вече какво нещо е музиката. Такова нещо е животът. Докато не знаете да свирите, вие бяхте спящ за музиката. Щом се научихте да свирите, вие се събудихте за музиката. Опитали ли сте живота? Казвате, че животът е радост. Опитали ли сте радостта? В живота има много скърби. Опитали ли сте тия скърби? Хората още не са изпитали истинските скърби. Една и съща ли е скръбта на овцата, която губи живота си, и на човека, който губи шапката си? Каква скръб е тази, че някой изгубил шапката си? Никаква скръб не е това, то е чиста илюзия. Една скръб познавам и тя се предизвиква при загуба на любовта. Няма но-голямо страдание, по-голяма скръб за човека от тази, да опита веднъж любовта и след това да я изгуби. Тази скръб е истинска, реална скръб. Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота. Кога се радва човек? Когато намери изгубеното.

Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример. Затварят едного в една стая и от време на време му донасят хляб и вода. Седи той в стаята година, две и всички знаят, и той сам знае, че е жив, живее в тази стая. След време изваждат този човек от стаята и го оставят в една хубава градина. В градината той вече може свободно да се разхожда, да диша чист въздух, да се радва на светлината. Той казва: Сега вече живея! Не се минава много, завеждат този човек в една богата библиотека и го оставят там да чете каквото иска, по свобода и по разположение. Този човек се чувства доволен, щастлив и казва: Сега живея още по-добре! Започнах вече да разбирам смисъла на живота. — Както виждате, този човек и в първия случай живее, но като затворник. И във втория случай живее, но свободен е от затвора. В третия случай живее като човек, с всички нужди на своето външно и вътрешно естество.

Животът трябва да се разбира във всички негови най-тънки прояви, във всички негови тънки изисквания. Който изпитва живота в неговите тънки и разумни прояви, той всякога е доволен, защото кръгът на неговата деятелност се разширява. Той изпитва приятно чувство на растене, на живот в своя ум, в своето сърце, в своята душа. Аз употребявам думата „душа", но за вас тя е нещо неопределено. Душата е нещо извън времето и пространството — с нищо не се мери. Душата обхваща времето и пространството. Какво са всъщност времето и пространството? Това са две временни мерки, с които се определят нещата на физическия свят. Животът предизвиква едно топло, нежно чувство в човека.

Който е изпитал това чувство, той никога не може да го забрави. Представете си, че се качвате по една хлъзгава скала. Вървите бавно, внимателно, но по някаква случайност се подхлъзвате. В този момент един ваш приятел ви хваща за ръката и ви задържа. При тази смяна на чувства, пред ужаса, който изживяхте и при подкрепата, която получихте, у вас се събужда нежно, топло чувство — проява на живота. През каквито и перипетии да минете в живота си, вие никога няма да забравите това чувство. То е толкова по-силно, колкото любовта на приятеля ви е била по-голяма. Той ви е подкрепил с риск на живота си. Анализирайте това чувство в себе си, за да разберете поне външната страна на живота.

Какви качества приписват днес на живота? Казват, че животът носи радост, скръб и движение. Други поддържат, че животът е състояние на душата, в което тя се самосъзнава, т. е. съзнава, че живее, че се намира в хармония със себе си, с великите закони на природата. Да бъдете в хармония със себе си, това значи всичко във вас да бъде в пълен ред и порядък. Представете си, че имате хубава, добре наредена градина, всичките й пътеки постлани с пясък и вие се разхождате из пътеките й доволен, щастлив. По невниимание обаче, каквото сте носили, забравяте на пътеките — тук някое гърне, там някое столче, другаде разхвърляни камъни. Прибирате се вечерта вкъщи доволен, че всичко е в ред и порядък. Случва се, че същата вечер още, увлечен в своите философски размишления, пожелавате да излезете в градината, да се разходите, да подишате чист въздух. Както вървите из пътеките, спъвате се в гърнето и се чудите кой е оставил гърне на пътя ви. После се спъвате в столчето или в някой камък и се чудите кой е оставил тези неща на пътя ви! Забравяте, че вие сами сте оставили тези работи из пътечките на градината. Като се блъскате от предмет на предмет, най-после казвате: Чудно нещо, как се е обърнал светът с главата надолу! — Кой е обърнал света в това положение? Вие самите. Сами вие сте обърнали вашия свят с главата надолу. Сами вие сте поставили пречки по пътя на вашия живот, а после се чудите кой ги е поставил. Спъвате се в нещо и започвате да скърбите. Трябва ли да скърбите, че се е прекатурило едно малко столче? Ще скърбите ли, че сте се спънали в нещо и сте паднали на земята? Вие трябва да скърбите, ако разберете, че някой ваш неприятел е поставил тази пречка на пътя ви. Но ако знаете, че сами сте причина за това, няма защо да скърбите. И тогава не остава нищо друго, освен да се наведете да вдигнете пречката от пътя си и да я турите настрана.

Следователно, като изучавате живота, започнете от най-съществените, от най-елементарните му прояви. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разберете същината на живота, това значи да разберете какво представлява Бог в своята пълнота. Невъзможно е да разберете Бога във всичката Негова пълнота. Вие не можете да разберете дори каква е будността на Неговото съзнание. Той всеки момент е буден, съзнанието Му обгръща всичко, чувства се господар, неограничен, мощен в своите възможности да направи каквото пожелае. За вас това е непонятно. Вие съзнавате в себе си, че не можете да направите това, което желаете и се чувствате нещастен. Няма защо да страдате. Тъкмо в безсилието ви се заключава вашето растене: днес сте изпълнени с радост, скачате, пеете, мислите, че всичко можете да направите. Утре виждате, че нищо не можете да постигнете. Днес се качвате, утре слизате, но не знаете защо се качвате и защо слизате. В тези контрастни състояния именно вие растете. Ако ви попитат защо сте дошли на света, нищо не можете да кажете. Отде сте дошли — пак нищо не знаете. Някои философи, учени казват, че сте дошли от другия свят, но вие не помните това. Имате ли някакви спомени от другия свят? Не само това, но вие не помните дори нещо от първата си годишна възраст, от първата година на раждането. Помните ли нещо от първата година на своето детинство? Нищо не помните. И от втората, и от третата година на детинството си нищо не помните. Можe би едва в четвъртата година на детинството ви е станало слабо пробуждане на съзнанието и вие сте запазили някакви спомени от това време.

Като разсъждавате така, като се анализирате, ще видите, че има мъчни въпроси за разрешаване, които трябва да оставите настрана. Запример, какво бихте писали върху темата „Що е Бог"? Едни ще пишат, че Бог представя онази Първична велика сила, която е създала света, прониква атомите и молекулите и ги движи. Тя е създала целия Космос, всички светове, океани и морета и т.н. — Това не е Бог. Други ще пишат, че Бог е Любов. — В какво се заключава тази любов? Когато Бог, т. е. Божията Любов прониква в човека, той изпитва в себе си топло, широко чувство към всичко живо в света. Този човек не е дребнав, той гледа на нещата правилно. Нищо не е в състояние да го изкара от равновесието му. И милионите му да оберат, и къщите му да отнемат, той не трепва. Той знае, че онова топло, велико чувство, което изпитва в себе си, струва повече от всякакви богатства в света. Той знае, че нищо в света не се губи. Като го оберат, той влиза в ония, които са го обрали, и пак става господар.

Когато една форма се разруши, животът минава в друга форма и това чувство пак се запазва. Няма форма в света, която може да ограничи това чувство. Не е страшно формата да се разруши, но страшно е, когато човек изгуби това чувство, когато любовта го напусне. Който има това чувство в себе си, и мечка да срещне на пътя си, той ще остане тих и спокоен. Защо? Той ще влезе в мечката, със съзнанието си разбира се, и тя ще отстъпи. Човекът на любовта знае, че Единият живее във всички същества. Докато гледате на всички хора, на всички живи същества като на нещо отделно от вас, от вашето съзнание, вие винаги ще страдате. Тогава и мечка ще ви напада, и хората ще ви пакостят. На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички живи същества.

Сега ще ви дам една задача, един опит да превърнете едно свое скръбно състояние в радостно. Представете си, че ставате рано сутрин и дълбоко в себе си изпитвате голяма скръб. Искате да работите — не ви се работи. Искате да се разговаряте с някого — не ви се говори. Никого не можете да търпите, никого не обичате. Скръбта ви се все повече увеличава и дохождате до голямо отчаяние. Какво трябва да направите при това положение? Как ще си помогнете? Ето какво ще направите. За един момент само станете тих и спокоен в себе си и прекарайте скръбното си състояние в съзнанието си. След това опитайте се чрез законите на хармонията да го трансформирате. Ако успеете да постигнете това, ще забележите, че една малка радост прониква съзнанието ви и скръбта ви постепенно се омаломощава, докато съвършено изчезне. Значи, радостта прониква скръбта и тя съвършено изчезва. Тогава човек намира, че няма защо да скърби. Ако става обратното, тогава пък скръбта прониква радостта и я изпъжда навън. Това всеки е опитал. Днес спечели сто лева — радва се. Утре изгуби тия сто лева — скърби. Тези скърби и радости са временни, преходни, но чрез тях човек расте и се развива.

Това са опитности, през които всеки от вас е минал, и всеки ден минава. Запример, вие сте ученик в окултна школа. Намислите нещо хубаво и се радвате, доволен сте от себе си. Дойде учителят ви при вас и каже, че сте първокласен невежа, че нищо не знаете. Вие веднага повярвате и падате духом, изгубвате разположението си. Питам: Трябва ли ученикът веднага да се обезсърчава? Ако той има знания, могат ли тия знания само от една дума на учителя да се унищожат? Ти носиш на гърба си раница, в която има 40 кг злато. Среща те един познат и те пита: Какво носиш в раницата си? — Нося 40 кг злато. — Лъжеш се, никакво злато нямаш в раницата си. — Нямам ли? Ей сега ще ти докажа. — Сваляш раницата от гърба си и започваш да броиш. Казвам: Такова нещо е истинското знание. Който има знание, той не може да се усъмни в него. И затова като ви кажат, че нищо не знаете, ще свалите раницата от гърба си и ще почнете да проверявате знанието си.

Задачата на окултната школа е да освободи учениците си от отживелите времето си схващания, които миналите векове са наслоили в съзнанието им. Разбиранията на сегашните хора са подобни по стойност на книжните пари, на банкнотите, с които те си служат. Запример, днес златото е скрито и хората си служат повече с книжни пари, които всеки ден губят от стойността си. Значи, има нещо несигурно в живота на хората, от което те трябва да се освободят. Същото може да се каже и за знанието. В подсъзнанието на човека има складирани известни мисли, известни идеи, които не са реални, които нямат положителна стойност. За тази цел съзнанието ви трябва да се раздвижи, за да се освободите от нереалните си знания и да оставите само ония, които са свързани с известни опитности и преживявания. Ако сами не можете да си помогнете, ще повикате някой ваш приятел, той да свърши тази работа. Ако разбира законите, приятелят ви ще промени вашето състояние и вие ще видите, че това знание, на което до този момент сте давали значение, днес нищо не струва. Тези промени в състоянията наричаме окултни масажи. И медицината ги препоръчва, но при условие умът на ученика да бъде съсредоточен, концентриран. Каквито опити да правите, ще знаете, че всички няма да бъдат сполучливи. Ако от сто опита десет излязат сполучливи, те са достатъчни, за да придадат нещо към вярата ви в законите на разумната природа.

Да се върнем пак към основната идея — към живота. Мнозина казват, че животът е движение. Движение има само там, дето функционира онова приятно вътрешно чувство на любов към всички живи същества. Дето функционира това чувство, там е животът. Като ставате сутрин, вие трябва да изпитвате това чувство в себе си, за да можете през целия ден да бъдете добри, активни, с импулс за всяка работа. Това значи да чувствате импулса на всяко живо същество, по-високо или по-низко от вас.

Първият закон на радостта е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата „Ж", с която започва думата „живот", е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметъра на кръга. Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу на същата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно човек е произлязъл от движението на тия два кръга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение. Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголемяване. При тези две положения топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, т. е. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. Най-малката причина е в състояние да доведе човека в положение да изгуби това приятно, красиво чувство. Но както сте изгубили това чувство, така можете да го придобиете. Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувствува. Ето защо човек само констатира, че се е проявило или че е изчезнало това чувство, но кога е станало това, не може да се определи. Моментът, в който се проявява животът, е извън времето и пространството.

Ако теглите нрава линия през средата на човешкото лице, ще се образува буквата „Ж". Това показва, че човешкото лице се поляризира, т.е. разделя се на две части, в едната от които на първо място седят чувствата, а на второ място — мисълта. В другата част на лицето е точно обратно: на първо място са мислите, а на второ — чувствата. Когато говорим за човека на плътта, т. е. за човека, който слиза, разбираме, че в него чувствата са взели надмощие над разумния живот; когато се говори за духовния човек, разбираме, че разумният живот в него е взел надмощие над чувствата. Това се вижда по самото лице на човека: когато низшите чувства взимат надмощие над мислите в човека, долната част на лицето му огрубява, разширява се; ако в него преобладават възвишените мисли и чувства, тогава горната част на лицето му се стеснява и става по-нежна. Това е диагноза, по която се определя движението на вътрешния живот в човека.

В продължение на една седмица правете следното наблюдение върху себе си. Като ставате сутрин, следете съществува ли това приятно чувство у вас. То е неизменно чувство и съществува във всеки човек, но вие трябва да се наблюдавате, да го схванете правилно и да го отделите от другите чувства. Щом се концентрирате в себе си, ще схванете това приятно чувство на живота, ще го отбележите, без да критикувате. Едни ще забележат, че това чувство се проявява в ума, други — в сърцето, а трети — в съзнанието. Ако е в съзнанието им, те ще го възприемат във вид на малка, нежна, приятна светлинка. Тя излиза от центъра на тяхното съзнание, във вид на някаква разумна сила. Достатъчно е най-малкото докосване до тази светлинка, до тази разумност, за да преобрази човека, да го застави да гледа разумно на нещата. Това значи пробуждане на съзнанието, това значи разумен живот. Когато изпаднете в мрачно състояние, този светъл център постепенно започва да потъмнява, около него се образуват малки черни точици, които са в постоянно движение. Като се движат, те заоблачават светлите лъчи на този център.

Сега, пожелавам ви като ученици на окултна школа да живеете и да се ползвате от своята собствена опитност, а не от опитността на другите хора. Докато се ползвате от вашата опитност, вие ще седите на Вечната канара, дето няма никакви опасности, никакви изненади. Ако нямате свои опитности, всеки може да ви измами и подхлъзне. Ще кажете, че еди-кое си било реално, еди-кое си не било реално. Питам: Ти живееш ли? Ако живееш, ако си на Вечната канара, там всичко е реално. Това лесно може да се провери. Как? Вземи свещта на твоя живот и виж можеш ли да четеш на нейната светлина. — Не мога да чета. — Щом не можеш да четеш, ти не си в реалността. Ела сега при мен и виж можеш ли да четеш на свещта на моя живот. — Мога да чета. — Щом можеш да четеш, сега и двамата сме в реалността. Тази реалност никога не се изменя. И мъчениците, в които е развито чувството на живота, никога не се изменят. Мъченията, гоненията, страданията не са в състояние да ги разклатят, да ги разколебаят. Те всякога запазват своята радост. Следователно дойдете ли до живота, не го търсете вън някъде, било в космоса, било в слънцето.

Де е животът? В самите вас. Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. Това чувство на живота, което окултистите наричат Божествено съзнание, се движи с неимоверна бързина. То се движи с такава бързина, че в един момент само можете да отидете дето искате: на Слънцето, на Сириуса, на Венера и т.н. Понеже това движение е абсолютно, то като че поглъща всички останали движения, а неговото остава незабелязано.

Онези от вас, които нямат тази опитност, казват: Може да е така, може и да не е така. Обаче някога, когато се домогнете до това чувство в себе си, ще видите с каква голяма бързина то се движи. Тогава вие ще почувствате, че цялата Вселена, всички живи същества, от най-малките до най-големите, от мушиците до ангелите, са вътре във вас. Това движение се проявява навсякъде, то е животът. Желая ви това чувство да се прояви у вас и всички да съзнавате живота в себе си. Направете опит за цяла седмица да се наблюдавате, да видите дали ще откриете това чувство в себе си. Все ще откриете нещо. Всички древни школи са учили, че човек не може да познае живота на другите хора, докато не познае своя живот. Не мислете, че сегашният ви живот е лош. Не, той е най-добрият живот, който сега можете да имате. Засега по-добър от този живот не може да ви се даде.

Следния път ще подложа на изпит едного от вас, да видим какво е разбрал от лекцията. Всички ученици ще му кажат по една обидна дума, да видим как ще може той да ги трансформира. Не е лесно да се издържи такъв изпит. Разбира се, този, който се подложи на изпита, трябва да има здрав гръбнак, да издържа. Не мислете, че ще минете без такива изпити. Всички ще минете през сито. Страшен е този изпит! Той е цяла операция, за която се изисква голямо присъствие на духа. Когото подложат на изпит, поставят го в реторта и там започват изпитанията.

Мнозина от вас, като се видят в реторта или на операционната маса, ще кажат: Не се надявахме, че тези хора, толкова благородни, могат да постъпват по този жесток начин с нас. — Вие трябва да знаете, ме в Школата често прилагат следния морал: започват зле, свършват добре. Щом крайният резултат е добър, постъпките са морални. За нас важат крайните резултати. Не мислете, че ние искаме от вас да се откажете от живота си. Не, ние искаме да ви посочим правия път, ние искаме да се даде ход на всичко онова, което от векове е вложено в душите ви; ние искаме да се даде ход на всички семенца, на всички сили у вас — да се развият, да се облагородят. Ако това не се постигне, така както сега живеете, вие ще се спънете в развитието си. Тази е причината, поради която окултните школи са се криели от хората. Защо? Като не разбират законите, със своето любопитство хората са им причинявали ред пакости. Те са постъпвали с тях, както и до днес още някои постъпват с цъфналите дръвчета. Минава някой човек покрай едно цъфнало дърво и без да мисли много, протегне ръката си и откъсне един клон. Така се изреждат около десетина души и всеки си откъсне по един клон, докато дървото се осакати. Когато човек прави някои опити, има опасност като минат няколко души покрай него, всеки да си откъсне по едно клонче и да му причинят известна вреда. Затова именно Христос е казвал на учениците си да се пазят от свинете. Когато цветята и дърветата цъфтят, радвайте се отдалеч на миризмата, на благоуханието им, но по никой начин не се докосвайте до цвета им. Такъв е великият закон на природата.

Сега ще направя една аналогия. Когато ученикът или студентът се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него. Ако ученикът е небрежен към уроците си и професорът е невнимателен към него. По същия начин, когато и ние се интересуваме от този важен психологически момент на живота, съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция, започват да се интересуват от нас и да ни помагат. Между тяхното и нашето съзнание се образува вътрешна връзка. Тези същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота у вас. Тогава вие ще почувствате, че има живот и там, дето не сте допущали; вие ще почувствате, че този живот е разумен — нещо, което не сте мислили. Тогава ще започнат в света да се втичат интелигентни сили оттам, отдето не сте подозирали. Такъв ще бъде резултатът от първия ви опит.

При това положение, ако сте намислили да отидете запример на Мусала, едно от тия разумни същества ще ви проговори и точно ще определи програмата на вашето пътуване. То ще ви каже в колко часа ще тръгнете, през кой път ще минете, на кой километър ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т.н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза. След това ще ви се каже, че ще ви срещне един старец, който ще ви спре и ще се разговори с вас. По-нататък ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие и наистина се случва точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: Говори ли ми някой или не? — Говори ти, разбира се. Това същество прави и втори, и трети опит с вас. То казва: Ще отидеш на еди-кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората, на разстояние около десет километра. Ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш.

Питам: Илюзия ли е това или реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят, не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва. Когато разумните, възвишените същества ви говорят, всичко е абсолютно вярно, без никакво изключение. Най-после, след като направите тези няколко опита, вашият приятел ще ви каже: Внимавай в живота си, понеже ние всичко виждаме. Внимавай в мислите, желанията и постъпките си, понеже ние всичко знаем. Тогава вие ще повярвате на това чувство в себе си и ще придобиете ценна опитност.

И пак ще чуете гласа на вашия приятел: Винаги бъди внимателен!

Тайна молитва.

Fir - fur - fen, Tao bi aumen

4-та лекция от Учителя,

държана на 25 октомври, 1922 г. София.