Разлика между версии на „Окото на любовта“

Текуща версия към 15:29, 19 февруари 2012

Утринни слова - Седма година (1937-1938)

Ликвидация на века, том 1

Окото на любовта

Размишление.

Ще прочета 6. глава от Исаия.

Старите неща са важни дотолкова, доколкото представят почва за новото.

Човешкият живот се ограничава от три неща: от младостта, от зрялата възраст и от старостта. Младият се ограничава, понеже върви напред – не се връща назад. В зрялата възраст човек се ограничава, понеже се е качил до едно място и не може да слезе надолу. И старият се ограничава, понеже, стигнал до едно място, повече не може да върви. Той казва: Да става, каквото ще, от нищо не се интересувам. Всеки човек има особени разбирания за живота, които отчасти са верни, отчасти не са верни. Ако си радостен, мислиш, че целият свят е радостен; ако си скръбен, мислиш, че целият свят е скръбен. Твоята радост, или твоята скръб не са общи за всички хора. Те не се отнасят и до Бога. Твоята радост е само за тебе. И скръбта ти е само за тебе.

Казваш на някого: Обичам те. Друг казва на тебе: Обичам те. – Какво значи да обичаш човека? – Вие разбирате, какво значи да обичаш, но не можете да го обясните на другите. Това е все едно, гледаш една картина и мислиш, че можеш да я нарисуваш. Щом се заемеш да рисуваш, намираш, че не е толкова лесно. На пръв поглед, работата изглежда лесна. Щом започнеш да рисуваш, виждаш, че си се излъгал. Гледаш, как работят хората, и мислиш, че и ти можеш да направиш същото. Щом започнеш да работиш, виждаш, че не е лесно. – Всичко разбирам. – Всичко разбираш, но не можеш да направиш всичко. – Мога да пея. – Можеш да пееш, но не както трябва. Който те слуша, иска по-скоро да спреш. – Много работи зная. – Много ли знаеш, или малко, това са твои възгледи. Аз мисля другояче. – Зная, какво ще говори Учителят. – Това е моя работа. Твоя работа е да слушаш, какво говоря. Вие сте дошли тук да научите нещо. Някой отива в един град за нещо: да срещне някого, да си купи нещо, или да свърши някаква работа. Каквото и да прави, човек все има нещо предвид.

Днес ви давам задача да представите гордостта и тщеславието в геометрическа форма и математическо отношение. Колкото и да ви се вижда чудно, гордостта и тщеславието имат своя форма. Гордостта произтича от самоуважението. Човек сам се уважава, има мнение за себе си. Когато превиши това мнение, той става горделив. И когато превиши своята слава, той става тщеславен. Гордостта и тщеславието не са лоши неща, но езикът, с който си служим, трябва да бъде точен. Има нещо прекалено и в гордостта, и в тщеславието. Казваш на някого: Няма да пееш, време няма за пеене. – Как да не пея? Бог ме е създал да пея. – И единият е прав, и другият. По принцип и двамата са прави. И пияницата казва, че ще пие. Значи, ще пие вино или ракия. Принципно прав е само онзи, който иска да каже, че ще пие вода. Ще пиеш вода – нищо повече. Ако се подразбира, че ще пиеш вино, това е равносилно на тщеславието. То не се отнася до водата. Тщеславието е пиене на вино. Казано е, обаче: „Търсете слава от Бога а не от човеците.“ Другояче казано: Търсете чистата вода. Търсете чистия живот. Търсете смирението. Някой се сгушил, свил се като мушица, не смее да проговори, Това не е смирение. Под „смирен“ човек разбирам този, който ходи с мир, с никого не се кара – нито с малки, нито с големи. Да се караш с някого, това значи, да даваш пари под лихва. Ето защо, майката на парите ще дам на онзи, който се нуждае, а лихвите ще задържа за себе си, от никого няма да ги искам. Майката за нуждаещия, а детето за мене. Ще кажете, че вие постъпвате по-справедливо. – Кой от вас не къса ябълки от дървото? Ябълката не е ли дете на дървото? Агнето не е ли дете на овцата? Овцата те погледне и те пита: Защо взимаш детето ми? – Да го уча, човек да стане. – Ти раждал ли си агнета? – Това не ме интересува. Аз се интересувам от роденото вече – от агнето.

Като говоря така, някой казва: Да мога и аз да говоря като Учителя! – Ако говориш като мене, какво ще направиш? – Поне ще зная много неща. – Като имаш много знания, какво ще постигнеш? – Да имаме добродетелите на Учителя. – Какво ще придобиеш с тях? – Да имам мисълта на Учителя? – Защо ти е тази мисъл? Това е външно, механично разглеждане на живота. Представи си, че имаш големи знания, разбираш и познаваш хората, а като те хване една треска, не можеш да си помогнеш. Какъв смисъл има твоето знание, щом сам не можеш да си помогнеш?

Един ден дойде при мене един голям педагог. Той ми каза: Много хора минаха през мене, всички възпитах. Едно не можах да направя : себе си не можах да възпитам. Има нещо твърдо в мене, като канара, с него не мога да се справя. Дай ми съвет, как да постъпя с него. – Това „себе си“, канарата в тебе е Бог. Ти искаш да възпиташ Бога в себе си, да Му даваш съвети. Чудни са хората, които искат да приложат специална педагогия към себе си. Твърдото, канарата в човека не се възпитава. Нея трябва да разбираш. Ако се приближиш към тази канара с любов, ще видиш, че тя е възпитана. По-скоро ти ще се възпитаваш от нея, отколкото тя от тебе. Не мисли, че възпитаният може да те възпитава. Той ще те възпита толкова, колкото и богатият. Ако попаднеш в ръцете на богатия, той ще те направи слуга. Следователно, ако богатият те възпитава, слуга ще те направи; ако силният те възпитава, роб ще те направи. Силният не желае да има по-силен от него. Между богатите, силните и учените има състезание. Учениците искат да станат като учителите си. Обаче, светът страда от липса на ученици и от изобилие на учители. Вие казвате, че сте ученици, но се самоизлъгвате. Като гледам лицата ви, виждам, че са лица на учители, на ментори. Вие искате работите да станат с едно мърдане на пръста.

Някой дойде при мене, иска да говори по някакъв важен въпрос. Като го приема, аз заставам в положението на ученик. Щом заема това положение, той отстъпва. Каквото му кажа, готов е да ме слуша. Ако се поставя като учител, той казва: Аз съм на особено мнение по въпроса. Друг казва: Както казваш, така изпълнявам. – Не, ти изпълняваш, както си искаш. Аз не искам да мислите като мене. Ето какво искам аз. Имам една идея, искам да ви я предам конкретно, да я възприемете правилно и да я приложите. Казва се, че точката не заема никакво пространство. Обаче, знае се, че при движението на точката се образува линия. Как е възможно, това, което не заема пространство, да се простира? Знае се още, че между две точки може да се прекара само една права линия. Кой образува правата? – Двете точки. Като се движат една към друга, те образуват правата. Тя има само едно измерение. Точката, която я образува, е без измерение. Правата линия има само едно измерение. Плоскостта има две измерения, тялото – три измерения и т. н. Значи, пространството постепенно се разширява. Едноизмерните, двуизмерните и триизмерните неща не са видими. Нещата стават видими, когато започнат да растат. Като застанеш на четириизмерното пространство, оттам виждаш и двуизмерното, и триизмерното. Защо? – Защото и те започват да растат. Щом четириизмерното пространство расте, нещата се уголемяват, стават реални. – Трудна е тази работа, не можем да я разберем! – Видни математици не я разбират, още повече вие. Някои от тях се объркват в разсъжденията си. Здрава мисъл е нужна за тези въпроси.

Да се върнем към тщеславието и гордостта. Според мене, тщеславието е двуизмерно, а гордостта – триизмерна. Значи, тщеславието се простира на дължина и широчина, цял свят заема. Ако направи едно добро, тщеславният иска всички вестници да пишат за него. Той мисли, че целият свят ще говори за него. Като напише една книга, той мисли, че е станал известен в целия свят. Колко души ще говорят за неговата книга? – Най-много две-три хиляди души. Те не представят целия свят. Обаче, има Един, Който, щом погледне книгата, веднага дава преценката си. Той е господар на всички и на всички заповядва. Той казва: Преработи книгата си. Погледне теорията на един математик и казва: Трябва да измениш теорията си, има нещо невярно в нея. Тук-там има чисти зрънца, но някъде трябва да се измени. Погледне картината на някой художник и казва: Хубава е картината, но има места, които трябва да се преработят. Бог казва на всички: Това, което работите, трябва да се видоизмени. – Дотегна ми вече да преработвам тази картина! Двадесет пъти я прерисувах. Хиляда пъти да я рисуваш, но да излезе нещо хубаво, че Господ да я хареса. Картината ти ще купят за другия свят, дето един ден ще те извикат, като свети Илия, с огнена колесница. Като чуете да се говори за онзи свят, вие се страхувате. Вие сте станали велики хора, и небето желае да ви покани на гости в другия свят. А вие не приемате тази покана. Искате или не, един ден ще се намерите в другия свят. Там ще видите, как с най-хубавите си произведения, сте съблазнили хиляди хора. Какво ще кажете тогава? – Ще пожелаете да се върнете на земята, за да изправите грешките си.

Какво става в живота? Млада жена мечтае да роди красиво момиченце, с тънки хубави вежди, с красиви очи, със стройно гъвкаво тяло, със светъл ум, добро сърце, да порасте и да стане красива мома. Тя мечтае и рисува портрета на своята дъщеря. Бог и помага да роди такава дъщеря. Момците, един през друг се надпреварват, обикалят я и, като се влюбят, започват да се бият за нея, да чупят главите си. Един ден я викат от невидимия свят и я питат: Каква е тази работа, какво става там? – И аз не зная. Питам се, защо се влюбиха тези момци? Казвам: Не съм против любовта, но защо се влюбиха тези момци, защо се бият? Според мене, като се влюбиш, отиваш да занесеш нещо, или да вземеш нещо; да кажеш нещо, или да ти кажат нещо; да се усмихнеш, или да ти се усмихнат; да помилваш, или да те помилват. Когато ти милваш, намираш, че е в реда на нещата, а когато те милват, неприятно ти е. Това е противоречие, но много такива противоречия имате. Обичаш баща си, уважаваш го, приятно ти е да те помилва, да те погали. Един ден баща ти умира. Ти вече се отдалечаваш от него; искаш по-скоро да го дигнат от къщи. Как ще си обясниш това противоречие? До вчера, този човек ти е бил обичен, приятен, а днес казваш, че мирише, не можеш да го търпиш. От твоя благороден баща нищо не останало. Всички хора, от които излиза неприятна миризма, са пътници за другия свят. Те не са завършили своето развитие на земята; трябва да се върнат отново, за да учат. Казвате, че всеки умрял мирише и трябва да мирише. Обаче, има умрели, от които излиза аромат, като от цветя. Пожелайте на всеки, да излиза от него благоухание.

Вие искате да ви оценяват хората. И аз искам същото, но трябва да има за какво да ви ценят. Хубавия извор всеки може да го цени. Кой няма да оцени един дълбок извор, изложен на юг? Той съдържа магнетична, целебна сила. Ако изворът е на север, малцина ще го посещават. Следователно, ако се оплакваш, че не можеш да прогресираш в живота, ще знаеш, че си изложен на север. – Какво да правя тогава? – Ще промениш жилището си: ще се обърнеш на юг. Юг е мястото на любовта, изток е пак любовта, запад е също любовта. – А север? – Север е истината. На север може да живее най-добрият, най-силният, най-ученият, на юг – децата, слабите в живота. Някой слаб иска да живее при силните. Щом живееш при силния, слуга ще станеш. Ако отидеш при учения, веднага ще ти даде да решаваш задачи. Понеже той има много неразрешени задачи, и на тебе ще даде да решаваш. Ако решиш добре задачата си, той ще те признае за учен и ще те задържи при себе си. Ако не можеш да решиш задачата си, той ще ти каже: Няма място за тебе. Учените хора са като екскурзиантите: не обичат много приказки, не говорят за неща, които не познават.

Сега аз говоря за порядъка в този свят. Например, искате да отидете на небето между ангелите, между възвишените същества. Мислите, че ангелите ще се интересуват от вас. Техният ум е зает с толкова велики работи. Ако ви погледне един ангел, той ще хвърли един поглед, както вие разглеждате цветята, и ще каже: Хубаво е това същество – и ще продължи пътя си. Вие ще си останете на мястото, без да кажете дума. Ще се намерите в положението на едно бръмбарче. И ти като видиш бръмбарче, погледнеш го и си отминаваш. Не помисляш даже, дали някаква идея вълнува това бръмбарче. Какво мислят бръмбарът, пеперудката? – Те мислят, дали могат да изкарат нещо от цвета. Пеперудката казва, че прави научни изследвания. Тя изучава цветята с цел, да извади меда от тях. Животът на всеки от вас прилича на цвят, и всеки се опитва да извади меда. Това са странични въпроси, които вие знаете добре. Учени хора сте вие, но науката ви е временна. И къщите ви са временни, направени от лед. Засега са здрави, но като дойде пролетта, оттук-оттам ще се пропукат и текат. Тъй както днес се устройват хората, всичко у тях е преходно. Те правят къщите си през зимата, а като дойде пролетта, не могат да издържат. На същото основание, казват: Хората не умират, но се топят и видоизменят. След време, отново ще се родят. Следната година, като дойде зимата, пак ще им се даде материал да съградят къщите си. Една година е нужна да си съгради човек нова къща. Тази идея ви е непонятна, защото през зимата вие имате едно разбиране за студа, а аз имам съвсем друго разбиране. Аз съм приятел със студа, обичаме се. Като дойде при мене, той коренно се изменя, не е такъв, какъвто е при хората. Той ме стисне за ръцете, с чист, отворен поглед. Нещо топло се крие в този поглед. Той ми казва: Слушай, приятелю, дрехите ми са много чисти, няма да се докосваш до тях, да ме не изцапаш. Тези дрехи ми дадоха от другия свят, отдето ида. Пратен съм оттам да разтърся всички хора; да им покажа, как да се обичат, а също да им покажа и аз, колко ги обичам. Като ги стисна, те веднага се стряскат. Никой не може да се освободи от мене – целувам, прегръщам всички, от любовта ми всички треперят. Аз го похвалвам и казвам: Много хубаво правиш; откакто си дошъл на земята, всички говорят за дърва и въглища, за топли дрехи и обувки, за хлебец. Хората намират, че си станал знатен, измерват температурата, да видят, каква е любовта ти, и казват: 5, 10, 15, 20, 30° под нулата. Вестниците пишат за студа и казват: Студено е, кога ли ще се постопли?

Един студен ден, един брат ми каза: Учителю, ще Ви се простуди главата. – Не, моята глава не се простудява, аз съм приятел със студа. Студът не иде на земята да простудява хората, но да вземе нещо от тях. На него му е студено, затова е дошъл на земята. От този вземе малко топлина, от онзи, докато най-после си замине. Като го видя още отдалеч, аз зная, какво иска той. Каквото му се пада, като на гостенин, давам му. Той се разположи добре и след това отива на друго място. Какво разбирате от това? Казвате: Това е алегория. Ние знаем, какво нещо е студът. Вкочанясват ни се ръцете и краката. Казвате за някого, че е студен. Студеният за вас е топъл за другите. За едни е толкова студен, че нищо не дава от себе си. За други е толкова топъл, че всичко дава – цяла река протича.

Казвате, че сте ученици на новото учение. Така е, но това учение трябва да се прилага. Казваш: Добър човек съм. – И доброто трябва да се прилага. Какво се разбира под „добър човек“? Добрият човек трябва да има три допирни точки с живота. В първата точка действа любовта, във втората точка действа мъдростта; в третата точка действа истината. Добър човек е този, на когото изгревът е любовта; залезът е мъдростта, а зенитът е истината. Следователно, ако кажа, че съм добър човек, питам се: Истината в тебе на зенита ли е? Мъдростта на запад ли е? Любовта на изток ли е? За мене запад не е залез на слънцето; той е изгрев на моите ближни. Значи, изток, т. е. изгревът, е мой изгрев, а залезът, т. е. запада, е изгрев на моите ближни. Радвам се на моя изгрев, радвам се на изгрева и на моите ближни. – Какво е истината? – Изгрев на Бога. Грешните хора са изгрев на Бога. Като ги погледне, Той вижда своя изгрев. Това е непонятно за вас. Казвате: Ние ли ще бъдем светлина, изгрев на Бога? – Под „изгрев“ в широк смисъл, разбирам всяко нещо, което в даден момент ни интересува. В такъв смисъл, ние сме изгрев на Бога, защото Той се интересува от нас, обръща ни внимание. Човек е малък изгрев, малка свещ, която влиза в Бога и привлича Неговото внимание. – Отде иде този изгрев? – От север, от запад, от юг, отдето и да иде, изток може да дойде от всякъде. Това е широко разбиране. Че ние сме на Изгрева, не се подразбира мястото, отдето слънцето изгрява – то е подобие. Когато грешникът се моли, той иска да обърне вниманието на Господа, да му помогне. В случая, той е изгрев за Бога. Често се оплакваш, че ти дошло голямо нещастие до главата. Голямото нещастие става причина да се оглеждаш в съзнанието на Господа. Ако страданието не беше дошло, ти щеше да останеш незабелязан. А сега, като те зърне Бог, ти ставаш изгрев за Него. Ти ще започнеш живота, ще мислиш. Питаш: Де е Господ? – Ще Го намериш в страданията. Чрез тях ти ще разбереш, какви трябва да бъдат отношенията ти към Бога. В първо време не ти е приятно. Молиш се, нищо не разбираш и казваш: Господи, имам големи страдания, големи болки – не мога да спя. Като се молиш половин час, болката и страданието ти изчезват. Трябва ли да се съмняваш, че между молитвата и изчезването на болката има известно отношение? Само така ти ще разбереш, че Господ ти е обърнал внимание.

Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания. Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба. – Защо любовта ни не се е развила? – Защото странични неща отвличат вниманието ви. Ако искате да имате правилно отношение към любовта, трябва да се определите към нея. Тогава вие ще давате цена на всичко. Любовта има определен център, който трябва да се развива. Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта. И любовта има свое око. Днес малко хора гледат през окото на любовта. Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа. Ако гледаш през очите на тщеславието и гордостта, ще виждаш едни неща; ако гледаш през очите на вярата, ще виждаш други неща. И аз имам една школа и гледам през нейните очи. Не съм приложил още тази школа. Когато бъдете готови за нея, вие ще я приложите. Чрез тази школа вие искате да придобиете някои знания. За тази цел, вие трябва да си изберете един обект, за който да мислите често. Например, какво ще разбереш, ако не мислиш за слънцето? Какво ще разбереш, ако не мислиш за живота? Какво ще разбереш, ако не мислиш за мъдростта? Кой човек е мъдър? Мъдрият има специфични органи, по които се различава от другите. У него очите, устата имат особен израз. Погледнеш обикновения човек, намираш, че на устата му е изразена линията на презрението. На устата на други е изразена линията на тщеславието, скържавостта, гордостта. Значи, всичко е написано на устата – както частните, така и общите линии. Всеки носи свидетелството си на устата – кой каквото представя. Ето защо, който не иска да четат по устата му, той се крие, или отваря и затваря устата си, за да се заличат линиите. Обаче, който разбира, още по-добре чете при отворена уста. Дръж устата си свободно – нека четат хората. Радвай се, че те изучават.

Преди години, на Изгрева дойде един брат от чужбина. Една сестра го разглеждала внимателно и каза: Красива уста има този брат. Особено ми се хареса една линия. Такава хубава уста не съм виждала. Аз чета нейната мисъл. Тя иска да каже, че желае да го целуне. – Не е лошо това желание, но то трябва да е Божествено. Ние сме за Божествените целувки, каквито са целувките на светлината, на въздуха, на водата. Чрез тях Бог всеки момент ни целува. Кой не е доволен от тези целувки? Обаче, малцина са доволни от целувките на хората. Вижте, какво правят децата, като ги целуват. Някога ги целувате, но те мълчат; някога викат, кряскат, не са доволни от вашите целувки. – Защо не са доволни? Изобщо, жените обичат да целуват повече момченца, а мъжете – момиченца. Така те се обменят. Това е природен закон. Едно дете се ражда в един дом. Всички му се радват, целуват го, но то се дърпа, не позволява да го целуват. В миналото това дете било виден философ, недостъпен, но сега всички си играят с него. – Знаете ли, кой съм аз? – Знаем, но днес си малък, нови уроци ти се преподават, не си завършил развитието си.

Казвате: Какъв е смисълът на целувката? Всяка целувка в природата, чрез която се изразява Божественото начало, е на място. Тя носи благата на живота. Важно е тези блага да идат навреме. Ако са дошли преждевременно, те са неприятни, не могат да се използват. Даваш един скъпоценен камък на едно дете. То го подхвърля. Много естествено, то не разбира неговата цена. Всяко благо, дошло преждевременно, не може да се оцени. Същото се отнася и до страданията. Всяко страдание е тежко, докато не се разбира. Щом се разбере, то се превръща в благо. Всяко зло, разумно използвано, се превръща в добродетел; всяка неизползвана добродетел се превръща в зло.

Питате: Защо Бог, Който е съвършен, не е създал съвършен свят? – В Бога всичко е съвършено, но понеже ние не вършим Неговата воля, създаваме условия за злото. Нашата воля не трябва да влиза в стълкновение с волята на Първичната Причина. Ако разбирате тези неща, добре ще бъде и за вас, и за окръжаващите; ако не ги разбирате, ще се натъкнете на мъчнотии. Който разбира законите, казва, че злото се превръща в добро. Злото, използвано чрез любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез любовта, си остава зло. Всяко добро, използвано чрез любовта, се превръща във велико благо на живота. Като знаете това, лесно можете да си помагате. – Аз искам да бъда добър, да обичам. – Как ще обичаш? С коя любов: с минималната, или с максималната? При минималната любов, човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда. При максималната любов, той се занимава с велики работи. Изучавайте и двата вида любов. Като изучавате малката любов, ще имате малки постижения; като изучавате голямата любов, ще имате големи постижения. И в малката, и в голямата любов може да се заблудиш. – Кога? – Когато проявяваш малка любов, а очакваш големи постижения. И обратно, когато проявяваш голямата любов, а очакваш малки постижения.

Днес аз ви говоря от гледището на земния живот, както сте облечени в плът. Срещаш една сестра и казваш: Нищо няма в нея, празна глава е тя. – Лъжеш се. Срещаш един брат и казваш: Добър човек е той, има нещо ценно в него. – И тук се лъжеш. Като не разбираш живота, ти подценяваш едни хора, а други надценяваш. Това са две крайности, от които трябва да се пазите. Природата си служи с точна, строго определена мярка. Аз не казвам, че трябва да се самоосъждате. Да се самоосъждате, това значи, да изправяте грешките си. Само по себе си, грешките не са големи, лесно могат да се изправят. Големите грешки не са за хората, те са за Бога, Той ще ги изправи. – Аз не мога да обичам всички хора. – Това не се иска от тебе. Ти си една врата, през която Бог влиза и излиза от твоето жилище, за да те научи, как да обичаш. Като се свържеш с Бога, сам Той ще ти покаже, как да обичаш всички. Човек може да обича само един, а Бог – всички. – Аз обичам всички братя и сестри. – Лесно се казва това, но как ще ги обичаш? Можеш да обичаш само онзи, който е доволен от тебе. Как ще обичаш човек, който не е доволен от тебе? Как ще обичаш човек, когото не познаваш и не знаеш, какво иска от тебе? Ти обичаш едного, а той не те разбира, не е доволен от тебе, не иска да те знае. Не го критикувай. Ще дойде ден, когато и той ще те разбере, ще бъде доволен от любовта ти. Всеки човек, при известни условия, е способен да разбере любовта.

Истинската любов всеки я разбира. Силният знае, как да се постави, как да прояви любовта си. Като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал. Бъди искрен към ближния си. Кажи му: Има нещо в тебе, което всякога обичам – то е Божественото. Има нещо в тебе, което не обичам – то е човешкото. Ще дойде ден, когато ще обичам и човешкото. Христос дойде на земята и се пожертва за човечеството. Той пое греховете на хората. Това нещо човешкият ум не може да разбере. Човек не може да си представи, как е възможно да умреш за грешния. Затова, именно, човешката любов е ограничена и несъвършена.

– Как да обичаме грешните хора? – Там е философията. Ти си грешен човек. Въпреки това, Бог те обича. Кажи си тогава: Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния. Ти мислиш, че си искрен. – Колко неискрени прояви има в тебе! Седиш пред някого, усмихваш се, гледаш го право в очите, даваш си вид на внимателен човек, но щом излезе той, веднага взимаш друга поза. Искреност ли е това? Пред него даваш вид, че знаеш много, а всъщност – нищо не знаеш. Има едно знание, което иде от Бога. То е новото знание, което всеки момент се открива. Казвате: Учителят знае всичко. – Миналото зная, но не и новото, което иде сега. То е в Бога и от Него излиза. Водата, която е текла досега, познавам, но онази, която сега изтича от Бога, не познавам. Ако кажа, че зная всичко, което Бог е намислил да прави, не говоря истината. Мнозина са забравили миналото. Естествено е, много работи забравя човек.

Сега, като чета Писанието, вие ще кажете, че искате да видите Бога. – Аз всякога Го виждам. – Как Го виждаш? Дойде някой при мене и ми казва: Много те обичам, но ти не ме обичаш. Какво означават думите „много те обичам“? Щом в мое присъствие казва, че ме обича, това значи, че той възприема моята любов към него. Понеже аз го обичам, и той ме обича. Обаче, той не подозира, че е възприел моята любов. Аз наклаждам огъня, и той се грее на моя огън. Като не схваща това, той мисли, че топлината, която е възприел от моя огън, е негова. Затова казва, че ме обича. Друг е въпросът, ако се е грял на свой огън. Един ден, когато той запали своя огън, аз ще се грея на огъня и ще кажа, че го обичам. Като кажеш, че не обичаш някого, това показва, че нищо не си му дал, не си запалил огъня си да се грее той. Щом не го обичаш ти, аз ще го обикна. – Как? – Ще запаля огъня си и ще го повикам да се грее на моя огън. Тази е новата мисъл за любовта.

И тъй, никога не казвайте, че Бог не ви обича. Не може Бог да не ви обича. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, Неговата Любов идва към нас и се връща пак към Него. Ние се молим на Бога, но това още е Неговата Любов. Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов, защото вие не я разбирате. Като не разбирате любовта, тя произвежда страдания, и вие мислите, че страдате, защото Бог не ви обича. Всъщност, вие не Го обичате. Който разбира любовта, той се радва и знае, че Бог го обича. Обича ви Бог, защото изпраща светлината си чрез слънцето. Кой ви е искал досега да плащате за светлината на слънцето? За тази светлина никой не ви е прерязал жиците, обаче, от невидимия свят прерязват жиците на всеки, който не люби. Ако не любите, ще ви прережат жиците. – Как ще стане това? – Ще дойдат мъчнотии, страдания, нещастия, неволи, и животът ви ще се обезсмисли. Тогава ще дойде ангел от небето с ножици и ще пререже жиците ви. Щом възлюбите Господа, отново ще скачат жиците, и светлината ще потече по тях.

Като обичате Господа, горната част на главата ви, дето е центърът – любов към Бога, ще се повдигне. Индусите наричат този център „хилядолистник“. Той още не е цъфнал. Докато не се разцъфти, не можете да разберете живота. Отправяйте мисълта си нагоре, към възвишения свят, за да храните този център. Когато хората са много фамилиарни помежду си, това показва, че този център още не е развит. Когато се събуди той, човек става внимателен, нежен към хората. Той цени човека и като жив, и след смъртта му. Ако нямаш любов, казваш: Едно време обичах един човек, но сега не го обичам. – Никога не си го обичал. Невъзможно е да си обичал един човек и после да го разлюбиш. Ако, наистина, си го обичал и после го разлюбиш, ти ще изпитваш голямо мъчение. Любовта е огън. Запали ли се веднъж, никога не изгаря. Никаква сила не е в състояние да изгаси този огън. Той може само да тлее, но никога няма да изгасне.

Желая ви да любите, а не да се влюбвате. Че всички сте влюбени, по това не споря, но трябва да любите. Влюбването е човешки процес; да любите, това е Божествен процес. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Влюбването е предисловие, а любовта – съдържание и смисъл. – Да се влюби човек. – Влюбването има предвид любовта, а любовта – влюбването. Те са брат и сестра.

Като ме слушат старите да говоря за любовта, казват: Защо Учителят не говори по други въпроси, но говори за любовта. Ние вече остаряхме. Защо не дойде да ни говори за любовта, когато бяхме млади, но сега ни говори? – Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя. Любовта осмисля живота и подмладява човека. Свещено нещо е любовта. По-благородно, по-красиво нещо от нея няма. – Любовта е за младите. – Не, тя е и за стари, и за млади; за учени и прости, за небето и земята. Щом имаш любов в душата си, всичко можеш да постигнеш. Аз говоря за Божествената, за непреривната любов, която носи щастие в света. Любовта обогатява човека. Питам: Какво струва на милионера да направи един човек щастлив? Дойде при него един беден, оплаква се от положението си. Той ще му каже: Не се безпокой, твоята работа ще се оправи. На излизане ще му даде някаква помощ. Дойде друг, и на него помага. Любящият има знание. Той казва на бедния: След пет дена ще забогатееш. Изпрати му един чек, и положението му, наистина, се подобрява. На болния казва: Ще оздравееш, и той оздравява. Голямо е невежеството на обикновения. Той пражи лука и, като не разбира цената му, хвърля люспите навън. Ако можеше да ги използва, щеше да стане виден лекар.

Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица. Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода. Прецедете водата и в нея турете половин килограм мед, една-две лъжички счукан синап, една-две лъжички ленено семе. Взимайте по една лъжичка от тази смес по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън. Кашлицата е резултат на човешкото безлюбие. Който кашля, търси човек да го обича. За да се справите с кашлицата, възлюбете я. Като я обикнете, тя ще ви напусне. Ако двама души обикнат онзи, който кашля, в скоро време ще го излекуват. Кашлицата се явява при понижаване вибрациите на човешкия организъм. Щом се повишат, кашлицата минава. Любовта е в състояние да повиши вибрациите на организма. За да се излекува кашлицата, белите дробове трябва да се изчистят от нечистотиите и лигавата течност, която е запушила бронхите. Не мислете, че лучените люспи ще премахнат кашлицата окончателно. Важно е да ги използвате като лечебно средство. Някои могат да се лекуват с лучена вода. Казвам: Знайте, че всичко, което Бог е създал, има смисъл. Ако разбирате делата Божии, ще придобиете знания. Наука, знание е нужно на всички. – Каква наука? – Наука, придобита с любов. Ако е без любов, нищо не струва. – Ние сме ученици на новото учение. – Как го придобивате: с любов, или без любов? Ако го придобивате без любов, то не може да се разбере. Ако е с любов, то носи сила, живот, знание и свобода. То внася топлина в чувствата и светлина в мисълта. Любовта възраства нещата. Всичко, което расте, се проявява. Това, което се проявява, се осъществява.

Трябва да обичаме Бога. – Де да Го намерим? – Обикнете Бога, Който живее във вас. Ето, какво ще направя аз. Ще взема едно огледало, ще се огледам и ще кажа: Господи, благодаря Ти за хубавото лице, което си ми дал. Ще благодаря на Господа за къщата, т. е. за тялото, което ми е дал. Ще благодаря на Господа за прозорците, т. е. за очите, с които виждам красивия свят. Ще благодаря на Бога за слушалките, т. е. за ушите, с които чувам красиви неща. Ще благодаря на Господа за устата, с която опитвам благата на живота. Ще благодаря на Бога за носа, с който възприемам благоуханията. Ще благодаря на Бога за ръцете и краката, с които работя. Ще благодаря за всичко, което ми е дал. Ще докажа на Господа, че има добри деца, които благодарят за всички блага. – Защо хората не благодарят на Бога за това, което им е дадено? – Те турят нещата близо до очите си и не виждат добре. Отдалечете ги малко, да виждате хубаво. Някога и аз държа Библията до очите си и не виждам ясно. Някога я отдалечавам много – пак не виждам. Има определено разстояние, отдето виждам ясно. Случва се, дохождам без Библия. Тогава съм без авторитет. Всъщност, Библията е само едно условие. Под „Библия“ разбирам книгата на живота. Някога и вие държите тази книга близо или далеч от очите си, поради което не виждате ясно.

Днес искам от всички да напишете на една книжка едно от недоволствата си. Като прочета написаното, ще ви дам лек да се освободите от недоволството. Лекът е много прост, състои се в една запетая. Казваш: Недоволен съм. Пиши: Не, доволен съм. Запетаята спасява положението. Дето е отрицателната частица не, тури след нея запетая, и работата ще се нареди. Като прочета вашите недоволства, лесно ще оправя работите. Всичко е в запетаята.

Някои казват, че искат да видят Бога. – Чудно нещо! Не виждате ли проявената Божия светлина? Тя е разумна, в нея участват ангелите. Ако те не мислеха, никаква светлина нямаше да имате. Да мислите, че светлината иде от слънцето, като физически предмет, това е заблуждение, това е механично гледане. Светлината иде от разумния свят, дето се хроникира всичко, което става на земята. Какво говоря аз, и какво говорите вие, и това се знае. Какви са вашите мисли и чувства, и това се знае. Каквото стане на земята, веднага се предава в разумния свят. – Как? – С микрофон. Всичко излиза на бял свят. Съжалявате ли за това? Радвайте се, че е така. Там всичко се пише, превежда и тълкува. Ако тук не разберете някои неща, на онзи свят ще ги разберете. Там ще четете техните тълкувания и ще ги разберете.

Човек е дошъл на земята да изучава миналото. Това, което сега му се предава, ще изучава в бъдеще. Например, сега вие не виждате някои работи. Ще ги видите в бъдеще. Виждате ли ореола, който ви обикаля? Не го виждате. И праведните даже не виждат всичко. Тогава, как ще виждат грешните?

Един американски мисионер пътувал от един град в друг, да проповядва Словото и да събира пари за бедните. Трябвало да мине през една гъста гора. По едно време той почувствал голям страх, голяма вътрешна мъчнотия и слязъл от коня да се помоли на Господа. После се качил на коня и продължил пътя си. Изведнъж той видял пред себе си човек, с пушка в ръка, който се готвел да стреля, но не стрелял. Мисионерът не се уплашил, спокойно минал през гората. След няколко години го повикали при един умиращ. Преди да започне молитвата, умиращият му казал: Познаваш ли ме, кой съм аз? – Не те познавам. – Аз съм онзи разбойник, който те срещнах в гората и мислех да те убия, за да те обера. – Защо не изпълни желанието си? – Когато ти слезе от коня си да се молиш, до тебе седеше бял човек на бял кон, добре въоръжен. Аз не посмях да те убия, уплаших се и се отказах от намерението си. Казвам: Разбойникът видял Господа, а мисионерът не Го видял. Другите хора виждат Господа около вас, а вие не Го виждате. – Какво виждате вие? – Само мъчнотиите си.

Една млада сестра дойде да ми разправя мъчнотиите си. Казвам: Ти виждаш само мъчнотиите си, а аз виждам един бял човек до тебе, на бял кон и силно въоръжен. Сестрата казва: Едва се освободих от мъчнотиите си. – Благодари на белия човек. Разбойникът не може да стане светия, но се страхува от белия човек на белия кон.

Помнете: Бог е с вас. Ако майка ви и баща ви се откажат от вас, Бог няма да се откаже. Той ви е записал на дланта си и всякога мисли за своите деца. Всяко желание се постига точно навреме. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Грешките и неуспехът ви се дължат на това, че искате желанията ви да се реализират веднага. Това е невъзможно. Ще дойде ден, когато желанията ви ще се постигнат. – Кога? – Не казвам кога. Важно е, че всичко ще стане. И богати ще станете, и учени, и музиканти. – Стари сме. – Ще се подмладите. Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не използвате това, което ви е дадено днес? – Какво ще стане? – Неизползваното добро ще се превърне на зло; използваното зло ще се превърне на добро.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

15. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 януари, 1938 г. София. – Изгрев.