от ПорталУики
(→1927) |
(→1927) |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
[[Мислещият човек]] | [[Мислещият човек]] | ||
− | [[V Младежки събор - 1927 г.]] | + | [[V Младежки събор - 1927 г. ]] |
=== 1928 === | === 1928 === |
Версия от 14:02, 19 февруари 2012
За Разумните Същества - Младежки Събор
1927
14 август 1927
- "Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили от книгите. То е на втора ръка. Ще елиминирате и онова, което даден човек, или хората могат да ви кажат. И то е второстепенно нещо. И най-после, вие може да елиминирате и онова, което чувствате. Чувстването още не е знание. То е упътване към знанието. Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. Щом се прекъсне процеса, в душата на човека настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнява, не се вижда вече никакъв месец, никакво слънце, никакви звезди. Питам тогава: как ще определите своята посока? Това състояние е реална опитност, или реална философия в живота. И у мнозина от вас често небето потъмнява. Такова потъмняване става и с действителното небе. И най-възвишените хора - светиите, мъдреците, са имали такава опитност. Във всички мислещи същества става известно прекъсване на мисълта."
- "Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право."
- "Това е учението, което се е проповядвало от начало и досега, според което и за в бъдеще ще се разрешават всички въпроси. Като разбирате нещата така, животът ви ще се осмисли във всичката своя пълнота. И всеки човек сам за себе си ще разреши своята важна задача - задачата на своя живот - какво трябва да прави. Щом всички хора разрешат правилно своята задача, тогава животът сам по себе си се осмисля. Той представлява сбор от разумни същества, йерархии, съединени в едно цяло. И всички тия същества имат своя определена служба. Следователно, когато ние разрешаваме своите въпроси, когато завършим своето развитие на земята, ще имаме определено място, определена служба. Сега ние тук сме деца, без служба, но един ден всеки ще заеме приготвеното за него място и определената за него служба. Кой е определил това място и тези служби? - Бог. Ученикът като излезе от университета, нали чака кариера? Така и всеки млад, който е дошъл на земята, има определено място, но за да го получи, от него се изисква учение, от него се иска мислене."