Разлика между версии на „Дигни одъра си 1938“

Версия от 14:42, 14 февруари 2012

Извънредни беседи - 1938 г.

Дигни одъра си

оригинал за изтегляне

оригинал за сравняване онлайн

„Стани, дигни одъра си и ходи !"

Иоана 5:8

Всяко нещо, което едновременно иде отвън и отвътре, е добро, защото е от Бога.

В живота на хората има нещо положително, което се изразява чрез думите, казани от Христа: „Дигни одъра си!" Дали човек спи на леглото си, или болен лежи, щом стане, или щом оздравее, той непременно трябва да дигне одъра си, да не оставя други да лежат на него. Щом станеш от сън, изнеси одъра си, да се проветри. Щом оздравееш, изнеси одъра си вън, да се пречисти. Оставиш ли други хора да лежат на одъра ти, без да си го изчистил, те непременно ще се заразят.

Мнозина четат Евангелието и цитират стиха „Дигни одъра си", но не се спират върху въпроса как и защо да го дигнат. Всички казват, че този стих се отнася до някой човек, който боледувал цели 38 години. Като нямало кой да го пусне в къпалнята, Христос отишъл при него и му казал: „Дигни одъра си и ходи!" Кой човек днес не е болен? Кой човек днес не седи пред къпалнята и не чака реда си да влезе там, да се окъпе и да оздравее? Съвременният свят е една голяма болница, в която всички хора боледуват и чакат, дано се вредят да се окъпят, за да се излекуват. Всяка година Бог слиза в тази болница и на всекиго поотделно казва: „Дигни одъра си и ходи!" Въпреки това, всеки бърза да се извини с нещо: или няма кой да го тури в къпалнята, или няма условия да дигне одъра си, или няма пари и т.н. Не, имаш-нямаш пари, ще дигнеш одъра си. Разчитай на себе си. Хората търсят богатства, за да могат да платят на някого да дигне одъра им, а те да вървят след него. Човек трябва сам да дигне одъра си, да не очаква на никого. Той трябва да излезе от очаквателното положение, в което досега се е намирал. Голямо търпение се иска от човека да чака цели 38 години, за да влезе в къпалнята да се излекува. Когато слезе в тази къпалня, Христос каза на болния: Какво чакаш още? Дигни одъра си! Още 38 години да чакаш, едва ли ще можеш да влезеш в къпалнята. Къпалнята представя благоприятните условия на живота.

Като е дошъл на Земята, човек не трябва да чака благоприятни условия за работа. Дали условията му са добри или лоши, той трябва да работи, да се учи. Щом дойде Божественото в човека, той не трябва да се разправя с него, може ли да дигне одъра си или не. Каже ли му веднъж да дигне одъра си, втора покана да не чака. Речеш ли, че не можеш да носиш одъра си, ти си слаб човек; ако можеш да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да носиш кръста, на който си разпнат, ти си слаб човек; можеш ли да го носиш, ти си силен човек. Ако не можеш да благодариш за доброто, което ти е направено, ти си слаб човек; можеш ли да благодариш, ти си силен човек. Ако не помниш доброто, ти си слаб човек; ако го помниш, ти си силен човек. Който не може да дигне сламка от Земята, той е слаб човек; може ли да дигне сламката от Земята, той е силен човек. Който днес може да дигне една сламка, той утре ще може да дигне цяла планина.

И тъй, започне ли Божественото да действа в човека едновременно вън и вътре в него, той не трябва да се колебае. Всяко колебание в Божественото носи нещастия и страдания. Всяко колебание, всяко незачитане на външния и на вътрешния говор в човека води към ред изпитания и мъчнотии, към ред нещастия и страдания. Ако се вслуша в този глас и го зачита, тогава само човек придобива великите блага на живота.

„Дигни одъра си!" Това се изисква днес от всички хора. Човек не трябва да прекара целия си живот в болница. Болницата представя затвор, който трябва да се превърне в училище. Затвор, който не може да се превърне в училище, и училище, което не може да се превърне в църква, не са истински. Затвор, който може да се превърне в училище, и училище, което може да се превърне в църква, са истински. Църква, която не може да се превърне в служене на Бога, не е истинска. Църква, която може да се превърне в служене на Бога, е истинска.

Следователно, истински затвор е онзи, който може да се превърне в училище. Истинско училище е онова, което може да се превърне в църква. Истинска църква е онази, която може да се превърне в служене на Бога. В затвора човек изучава закона на необходимостта. И в затвора могат да обичат човека, но там той е лишен от всякакво право. Каквото му кажат, той трябва да слуша и да се подчинява. Кажат ли на бялото черно и на черното бяло, той трябва да се съгласи. Той няма думата. Докато е в затвора, човек трябва да се подчинява на законите, които съществуват там. Излезе ли от затвора, той е свободен вече, има думата и може да се произнася за нещата тъй, както мисли.

Едно време правдата ходила по света, с намерение да го оправи. Дето отивала, навсякъде получавала бой, наказания. След големи страдания, тя решила да се скрие някъде, да не се показва пред света. За тази цел, тя влязла в един дом и се скрила зад вратата. Вечерта мъжът се върнал от работа и, недоволен от жена си, започнал да я бие. От големи мъки и страдания, жената извикала: Къде е правдата в света? – Тук съм, зад вратата, но ме е страх да изляза пред хората.

Каквото е положението на правдата в света, такова е положението на човека в затвора. Докато е в затвора, човек не може да говори истината. Не е лесно да се говори истината. Представете си, че някой откраднал голяма сума, или убил човек. Питат го, направил ли е, наистина, това престъпление. Той отказва, че го е направил. Той не говори истината. – Защо? – Ако каже истината, или в затвор ще го турят, или на въже ще го закачат. Дойде ли до истината, човек мълчи, мисли, да я каже, или не. Да кажеш истината, това значи да изнесеш една своя погрешка, ако не пред хората, поне пред себе си. – Не знае ли Бог нашите погрешки, че трябва да ги изнасяме навън? – Какво Бог знае, това е едно нещо; какво ти трябва да направиш, това е друго нещо. Понеже знае всичко, Бог никога не греши, нито се лъже. Няма същество в света, което може да Го излъже.

Защо трябва човек да изнася това, което е в него? – За да се види какъв е.

И тъй, не можеш ли да изнесеш това, което е вътре в тебе, ти си слаб човек. Ако изнасяш добродетелите си, а криеш погрешките си, ти си слаб човек; ако изнасяш погрешките си, а криеш добродетелите си, ти си слаб човек. Обаче, ако едновременно изнасяш и добродетелите си, и погрешките си, ти си силен човек. Христос е силен човек, защото със слизането си на Земята, Той едновременно пое и злото, и доброто на хората. Той пое и добродетелите, и погрешките им. Това не значи още, че Христос беше подобен на хората. Това не значи, че всеки, който е в затвора, е престъпник. Той може да е облечен със затворнически халат, да има букаи на краката си, без да е престъпник. Как ще докаже този човек своята невинност? Той трябва да бъде смел, геройски да понася обвиненията и да чака да дойде някой умен, добър човек, който да го познае, да разбере какъв е той. Умният, добрият човек познава кой за какво носи букаи на краката си, за добро или за зло.

„Дигни одъра си!" При каквито условия на живота и да се намираш, дигни одъра си! Чакаш ли благоприятни условия за работа – знания, богатство, здраве, това е обикновен морал. При такива случаи българинът казва: „Това и баба може да направи". Изкуство е човек да работи при неблагоприятни условия. За това се иска разумност. Той трябва да постъпва като разумните деца, които слушат учителя си. Има неразумни деца, които се налагат на учителите си. Те искат работите да стават по тяхно желание. Това са своенравни деца на живота. Не бивайте и вие такива своенравни деца. Своенравното дете казва на учителя си: Ако ти отстъпиш, и аз ще отстъпя. Ако ти не отстъпиш, и аз няма да отстъпя. Учителят трябва да бъде разумен, да знае как да постъпва с такива деца. Каквото върши, човек трябва да го върши от съзнание, а не чрез налагане отвън. Наложи ли му се нещо отвън, привидно той ще се съгласи да го направи, но вътрешно ще роптае.

Един добър майстор шивач бил поканен в дома на един български чорбаджия да му скрои и ушие хубави гащи, каквито се носели на времето. Шивачът взел и слугата си, да му помага. Чорбаджийката заклала кокошка, опекла я добре, да нагости с нея шивача. Като голям любител на печена кокошка, шивачът казал на чорбаджията: За слугата ми можете да сготвите боб. Той не яде печена кокошка. На обед сложили кокошката пред шивача, а на слугата дали боб. Слугата ял боба, но от време на време поглеждал криво към господаря си и си казвал: „Аз ще ти дам да разбереш дали слугата ти не яде кокошка!” Като свършили обяда, слугата казал на чорбаджията: „Моят господар е добър човек, но един път в месеца го хваща някаква лудост и започва да се върти, да се озърта, като че търси нещо. Ако това стане днес, вържете го, докато се успокои.” След това слугата скрил напръстника на господаря си. Като наближило време да си отиват, господарят започнал да търси напръстника си и се озъртал, да не е паднал някъде. Като видял, че шивачът се озърта насам-натам, чорбаджията веднага го хванал и вързал с въже. Тогава слугата се обърнал към майстора си с думите: „Слугата ти не яде кокошка, само боб яде. Така ли е?” Какво показва този пример? Че слабият не е такъв, какъвто го мислите и какъвто външно се представя.

Човек трябва да бъде свободен да се прояви такъв, какъвто е. Не се ли прояви свободно, той няма да се познава, но и другите няма да го познават. Ама щял да греши. Като греши, човек може и да се изправя. Когато греши, човек не съжалява толкова за погрешката си, колкото за това, че се изложил. Някой казва: И така извърших престъпление, поне да бях спечелил нещо, да осигуря живота си.

Един млад човек се промъкнал в къщата на един богаташ с намерение да го обере. Като влязъл в една от стаите, той видял на масата 20 лв. и ги взел. Погледнал натук-натам, но нищо друго не видял. На излизане от къщата, той бил хванат и предаден на полицията. След това било заведено дело против него за кражба. Адвокатът му употребил всичкото си красноречие да го оправдае. За да покаже доколко този човек е бил честен и нямал намерение да краде, адвокатът се обърнал към съдията с думите: „Господин съдия, моят повереник е честен човек. Той взел само 20 лв. да си купи хляб. Ако имаше намерение да краде, той щеше да вземе 60-те хиляди лева, които също били на масата.” Като чул това, обвиняемият започнал да плаче. Съдията го погледнал и си намислил: Навярно този човек се разкайва за постъпката си. Той го запитал: „Защо плачеш?” – „Плача, защото не видях 60-те хиляди лева на масата. Съжалявам, че изпуснах случая да взема тия пари.” Обвиняемият си помислил: И така се изложих на позор, поне да бях взел тия 60 хиляди лева да подобря живота си.

Мнозина изпадат в положението на този крадец и съжаляват, че са откраднали само 20 лв., а не 60 хиляди. Какво могат да направят с 20 лева? Нищо. Обаче, ако имат на разположение 60 хиляди лева, те ще могат да посрещнат нуждите си. В първия случай те се обезсърчават, а във втория се насърчават. И в двата случая, обаче, те са извършили престъпление. Същото се отнася и до доброто. Някой не е доволен на малкото добро, иска да прави големи добрини. Който разбира законите, той знае, че малкото добро води към голямото добро. Малките причини създават големи последствия. Ако по невнимание хвърлите една кибритена клечка в плевня, в която има суха слама, последната ще се запали, а с нея заедно ще изгори и цялата плевня. Ако в самото начало обърнете внимание, кибритената клечка може да се изгаси с капка вода. Не й ли обърнете внимание, тя може да причини голям пожар. Следователно, всяка погрешка, която човек върши, в началото си носи малки последствия. Не я ли изправи навреме, тя носи големи и лоши последствия. За да изправя погрешките си навреме, човек трябва да бъде разумен, да се учи от всичко.

„Дигни одъра си и ходи." Така е казал Христос на онзи, който е лежал 38 години. Така казва днес на всички хора, които лежат на одъра си и очакват на добрата воля на близките си, да им приготвят ядене, да ги очистят, да задоволят всичките им нужди. Царството Божие не е за тези, които лежат на одъра си. Христос постоянно минава край тях и им казва: „Дигнете одъра си!" Откажете се от прислугата на вашите ближни. Отсега нататък вие трябва да им слугувате, а не те на вас. Да лежиш 38 години на одъра си, това е служба, която трябва да напуснеш и да бъдеш пенсиониран. Продължаваш ли още да лежиш, ти ще причиниш ред пакости, както на себе си, така и на своите ближни. – Кога се пенсионира човек на Земята? – Когато престане да работи. Докато работи, човек не получава пенсия; щом престане да работи, пенсионират го. На онзи свят е точно обратното: докато работи, човек е пенсиониран; щом престане да работи, пенсията му се прекратява. Тогава го пращат на Земята да работи, но без пенсия. Престане ли да работи на Земята, пращат го в Невидимия свят, отново да започне работа, по пак с пенсия. Дали е на Земята, или на небето, човек трябва непрестанно да работи.

Съвременните хора не разбират смисъла на живота и, като се намерят в мъчнотии и страдания, те се запитват каква е ползата от живота. Голяма е ползата от живота. Тя се заключава в радостите и в страданията, в загубите и в печалбите, в успехите и в неуспехите, които човек има. Ползата от живота седи и в положителното, и в отрицателното, на което човек се натъква. Бог говори на човека и чрез радостта, и чрез скръбта. Разумният човек се учи и от скръбта, и от радостта. Когато скърби и страда, той става внимателен към хората, стреми се да не им причинява скърби. Като се радва, той иска да им създаде радост. Предавайте радостите си и на своите ближни. Не причинявайте страдания на ближните си, нито поощрявайте ония, които причиняват страдания. Утешавайте страдащите. Само любовта е в състояние да утешава, да лекува страдащите и наскърбените. Любовта носи в себе си такова масло, което заздравява и най-опасните рани. Защо трябва да се обичат хората? За да лекуват раните на своите души. Само Божията Любов е в състояние да лекува раните, които човешката душа носи от незапомнени времена. Като тих, едва полъхващ ветрец, Божията Любов освежава уморената, страдаща, наранена човешка душа. Най-слабото докосване на Божията светлина до човешката душа е в сила да го повдигне, да го освободи от всички несгоди и страдания, да му покаже живота такъв, какъвто е в действителност.

„Дигни одъра си!" Дигни одъра на своите скърби! Носи скърбите си, без да се оплакваш. Радвай се, че можеш да ги носиш. Геройство е, човек да носи скърбите си, без да роптае, без да се оплаква. Казано е в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Щом е така, мислите ли, че Бог ще допусне нещо, което не е за добро на човека? Даже и дяволът, от когото плачете и се страхувате, върши Волята Божия. И той присъства в Съвета Господен. Когато Бог похвали Иова като Негов верен раб, сатаната му се противопостави, като каза: Ти си дал на Иова имане, слава, сила, здраве, затова е добър. Отнеми всичко това и ще видиш какво се крие в сърцето му. Бог му каза: Изпитай го, да видиш истината ли говориш или не. Нека излезе от сърцето му всичко, което е скрито там.

Помнете: всички ще минете през страданията на Иова. Всички ще бъдете изпитани. Ако при най-големите страдания, вие не пророптаете, дяволът ще избяга, ще отстъпи от вас. Роптаете ли, дяволът ще се насърчи и още повече ще ви мъчи. Дойдат ли страдания, кажете като Иова: „Да бъде името Божие благословено! Господ дал, Господ взел.” Докато сте в стария живот, Господ дава, Господ взима. Влезете ли в новия живот – животът на любовта, там е безсмъртието, там е вечната свобода. Докато влезе в новия живот, човек неизбежно ще мине през смъртта. Смъртта подразбира стария ред на нещата. Докато е в стария ред на нещата, човек все ще бъде в болница. Разликата седи само в това в коя стая на болницата ще бъдеш, при кои лекари и слуги. Ще се местиш от стая в стая, от един лекар на друг, но все в болница ще бъдеш. Влезеш ли в новия ред на живота, в безсмъртието, ти сам ще дигнеш одъра си и ще вървиш напред.

Старият живот е живот на ограничаване. Новият живот е живот на пълна свобода. Ограниченията се отнасят до болните хора. Здравите хора се намират под друг закон. Здрави хора са ония, в които се проявява Божията Любов. Тяхното небе никога не се заоблачава. То всякога е чисто и ясно. Който живее в човешката любов, той още се нуждае от облаци, които поливат градините, лозята и нивите му. В живота на истинската любов, хората сами поливат градините, лозята и нивите си, вследствие на което те не се нуждаят от облаци, от светкавици и гръмотевици. На Земята хората се нуждаят от големи ниви, градини и лозя. Те много садят, малко плодове имат. В Невидимия свят, обаче, човек се нуждае от нива, десет метра широка и десет дълга. От тази нива той изкарва жито за цяла година. И от три плодни дървета изкарва толкова плодове, че свободно може да се прехранва. Всичко това, от което хората на Земята се оплакват – болници, банкери, мъчнотии, в Невидимия свят не съществува. Там всеки човек е добър и може да ви услужи с колкото пари искате, без никаква лихва, без никакво задължение. Красив е онзи свят, но ако човек се намери там със сегашните си разбирания, ще изживее големи противоречия. Законите на онзи свят са съвършено различни от тия на Земята.

Един богат човек се поминал. Понеже синовете му го обичали, те турили в гроба му една торба със златни пари, да си услужва с тях на онзи свят. Бащата останал доволен от постъпката на синовете си и считал, че с тия пари и на онзи свят ще се осигури, както бил осигурен на Земята. Като огладнял, той потърсил гостилница да се нахрани. На едно място видял една гостилница, на която било писано, че за всяко ядене се плаща по пет стотинки. Като прочел написаното, той се зарадвал и успокоил, че с парите, които синовете му дали, ще прекара дълго време. Влязъл той в гостилницата и заръчал едно ядене. Веднага му предложили да плати. Тук редът бил обратен на този, който съществувал на Земята: първо се плаща, а после се яде. Богаташът извадил една златна монета и заплатил. – Извинете, господине, тук златни монети не вървят. Трябва да имате по пет стотинки. Той веднага писал на синовете си да му изпратят една торба с по пет стотинки. Синовете му изпратили торба, пълна с монети от по пет стотинки. Той взел една такава монета и отишъл на същата гостилница. Заръчал си едно ядене и платил пет стотинки. – И тези пари не вървят тук. Други са петте стотинки, които вървят в нашия свят. На онзи свят не се приемат никакви пари от Земята. Разменната монета на онзи свят е любовта. Петте стотинки, които функционират на онзи свят, представят петте сетива на човека.

Сега, желая ви, като влезете в онзи свят, да имате на разположение тия пет сетива. Това, което виждате, чувате, вкусвате, осезавате и помирисвате, ще бъде вашата разменна монета, както за Земята, така и за небесния ви живот. Като говоря за онзи свят, не е нужно да отидете там. И сега вие сте в онзи свят. Който вижда, който чува, който вкусва, който осезава и който помирисва, той непременно е на онзи свят. Всичко зависи от разбиранията на човека, но разбиранията са на степени. В пътя на развитието си, човек постоянно прогресира. Който знае да чете и може да чува, той е развил и зрението, и слуха си. Лошо е, когато човек не може нито да вижда, нито да чува. Той не е развил зрението и слуха си, вследствие на което живее в ограничения. Ако развие и външния, и вътрешния си слух, човек ще бъде във връзка с целия свят. Чува ли всичко, каквото става по света, той ще бъде доволен. Човек може да развие зрението си толкова, че да вижда не само това, което става на Земята, но и всичко онова, което става на Слънцето и на останалите планети. Какво по-голямо богатство може човек да желае? Това е достояние само на някои учени, които разполагат с големи телескопи. И те даже не виждат всичко, както трябва. Най-големият телескоп, с който човек би могъл днес да си служи, това е телескопът на любовта. Чрез този телескоп човек може да вижда всички неща в подробности. Най-голямата сила, с която човек може да разполага, това е любовта. Най-голямата препоръка, с която човек може да се представи някъде, това е любовта. Като знаете това, започнете с любовта.

Днес имаме особено красив изгрев. Слънцето излезе от чист, ясен хоризонт. Жителите на Слънцето се радват, че сме се събрали заедно и разискваме върху това, което Бог е направил. Ние съзнаваме, че всичко, което Бог е направил, е разумно. Ние благодарим, че сме дошли на Земята – едно велико училище, да се учим. Като свършим науките си в това училище, ще отидем на онзи свят, там да продължим учението си.

Днес всички хора се стремят към любовта. – Защо? – Да придобият нейните качества. Любовта носи живот, светлина и свобода. Който има любов, той свети като слънце. Дето влезе, той носи светлина. Той е облечен в дреха, изтъкана от всички цветове на светлината, от червения до виолетовия. Тия цветове се преливат един в друг, докато образуват бялата светлина. Такъв човек носи живот в себе си и е подобен на извор, който постоянно тече и дава от себе си на жадни, на страдащи и на уморени пътници. Той е носител на истина, на свобода.

Христос казва: „Дигни одъра си!" И аз казвам: Дигнете одъра на вашето минало и го изнесете навън! Няма защо да чакате ангела. Кажете: Благословен Господ, Който ни освободи от къпалнята. Дръжте се за онези ангели, които слизат не само да разбъркват водата, но да разбъркват вашите умове и сърца, да разберете Божиите пътища. Те ще внесат в човека истинската светлина и топлина, за да чуе гласа на Бога и да оживее. Днешният ден е ден на избавление, ден на освобождаване. Нека всеки се препаше и тури ножа на пояса си. Нека всеки очисти езика си, очите си и да бъде смел и решителен, а не страхлив. Каквото върши, да знае, че върши волята Божия. И тогава, срещнеш ли злото в света, побори се с него: ти отгоре, то отдолу, докато го победиш. Щом го победиш, хвани го за гушата и го питай: Ще ме мъчиш ли още? Докато не признае силата ти, не го пущай.

Желая ви да се въоръжите с Божията Любов, да сте готови на всички жертви за нея и да победите всички мъчнотии и препятствия, които срещате на пътя си. Това, което днес направите за Господа, ще бъде записано във вечността. Няма по-велико нещо от това, човек да направи една жертва за Бога, както трябва.

Станете, дигнете одъра си!

Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1938 г. София. – Изгрев.