Разлика между версии на „Възпитание на сетивата“

Текуща версия към 01:00, 14 февруари 2012

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Възпитание на сетивата

"Отче наш"

Четоха се работи по темата "Силни и слаби думи".

За следния път пишете върху темата: "Причини, които произвеждат скръб и радост. Закони, които оформят скърбите и радостите."

Причината дава подтик, а законът оформя. Когато пишете, турете нещата вън от себе си. Когато пише, човек никога не може да пише това, което е в него. Човек никога не може да пише за себе си, защото, за да говориш нещо, трябва да се сравниш. Следователно трябва да има сравнение, т. е. това, за което мислите, трябва да го поставете извън вас. И скръбта е извън вас, и радостта е извън вашето съзнание, извън вашия ум. Как могат да бъдат извън?

Сега, нека зададем философския въпрос в какво седи лъжата. Представете си, че идва човек, увил в хартия едно шише, казва ви: "Тук вътре има мед" и ви го оставя. После виждате, че шишето е празно и казвате: "Излъга ме." Как ви излъга, нали в шишето има мед? – "Медът го няма, излъга ме." Значи в лъжата има нещо реално, но в дадения случай не можете да употребите шишето. Разумният човек ще го напълни с вода. Следователно вие искате да накарате шишето да говори истината: отивате,напълвате го с вода, отивате при друг човек, той отваря и вижда, че има вода. Следователно туй, което е лъжливо, не може ли да стане истинно и да съдържа вода? Това са ред разсъждения...

Сега, да кажем, че вземете неверен или лъжлив музикален тон. В какво седи той? Тонът е лъжлив, ако има известна мярка. Aз понякога ви говоря за музиката, но тя има външна страна, която огрубява човека. Има известни музикални трептения в света, които огрубяват слуха. После, има много музиканти, които дълго време са свирили и не искат повече да пипнат пиано, не искат да пипнат цигулка, от всичко бягат, звуците са им станали отвратителни – не точно отвратителни, но има нещо, което ги безпокои. В проявата на живота хората могат да бъдат музикални и хармонични, но и дисхармонични могат да бъдат. Животът може да бъде приятен, в приятността има музика, в радостта има музика. В скръбта няма музика, няма хармония.

И тъй, според начина, по който разбирате музиката, музикалните неща са оформени. Например, уханието на цветята в природата ви причинява едно приятно впечатление. Значи трептенията, които вашето обоняние схваща, са хармонични. Но ако схващате с пеенето, с гласа си, това вече е изкуство. Човек с хубав глас може да се препитава, а човек със слаб глас нищо не може да изкара. Въобще човек с хубав глас може да изкара повече, отколкото един як човек може да изкара със своята сила. В това отношение употребявайте вашите хармонични мисли, понеже те са мощни. Винаги търсете ония хармонични мисли, които всякога могат да ви помагат.

Представете си, че имате един молив, който съдържа графит. Какъв елемент е графитът? –Въглерод, спада към металоидите и се намира в Природата в естествено състояние. Било е време, когато е нямало въглерод и кислород, когато всички елементи, които сега имаме, не са съществували в тази форма. Ако вземете един атом и го разложите на неговите йони, се получават две частици, които не приличат на самия него. Каква е разликата между един атом и един йон? Атомът съществува в о6икновено състояние, а йонът е разтворен във вода. Например, вие казвате: "Студено – топло, сладко – горчиво." Студеното можете да го опитате с ръка, с пръст, с уста, сладкото можете да го опитате с език. Но с език можете да опитате и студеното и топлото, докато с ръце можете да опитате само студеното и топлото, но не и сладкото. Така стигаме до обонянието. Трябва понякога да се занимавате с вашите пет сетива. Много неща се дължат на вашето осезание, много мисли и чувства се дължат на вашия език, много мисли и чувства се дължат на вашето обоняние, много мисли и чувства се дължат на вашето око, много мисли и чувства се дължат на вашето ухо. Следователно, щом подбудителната причина е сетивността, оттам трябва да започнете. Ще ви дам едно тълкуване: ако имаш едно желание, то е мляко, което трябва да го туриш в буталото, да го биеш, та да извадиш маслото и да си намажеш хляба. Ако това желание не го биете, ще загубите маслото. А вие мислите да убиете желанието, да го унищожите. Не, трябва да извадиш от него полезното.

Сега, пресищането и недоимъкът носят две противоположни състояния. От пресищане в човека може да се появи отвращение към храна. В онзи, който дълго време е гладувал, се образува точно обратното – той има желание постоянно да вкусва нещата. Това са противоположности. Има хора, на които им е втръснало от мед; има други, които заговорят ли за мед, потичат им лигите. Има хора, които са наплашени от науката и когато им говориш за научни работи, не искат да слушат. Например, съществуват ученици, на които щом им споменеш за математика, настръхват им косите – щом погледнат задачи и геометрични фигури, изпитват едно отвращение. Какво о6яснение ще дадете за това? Значи реалността не може да 6ъде в тази фигура. Тя е само на едно място. Ако А представлява реалността, тогава къде е отражението? Нереалното нещо всякога върви по посока, обратна на реалното. Злото е движение в посока, противоположна на доброто, а доброто е движение, противоположно на злото. Следователно в този смисъл B е вече отражение. Можете да направите такъв един опит: седите пред отворен прозорец и гледате в стъклото – един човек върви по пътя в една посока, но всъщност той върви в обратна посока. Изображението върху прозореца не показва реалната посока, в която човекът върви, а показва точно обратна посока.

По същия начин и вие понякога се заблуждавате и щом видите сенки, казвате: "Aз го видях да отива там", а всъщност никакъв човек не е ходил натам. Той отивал нагоре, пък вие казвате, че отивал надолу; или пък отивал надолу, а вие казвате, че отивал нагоре. Никога не гледайте човека в отражението, а следете самия него. Ако се опитваш да познаваш един човек по се6е си, ти ще се заблудиш, защото той ни най-малко не мисли, както ти мислиш, не схваща доброто така, както ти го схващаш. Въобще има оттенъци, по които схващанията на двама ви се различава. Тогава как ще изучавате другите хора? – Ще ги опитвате не в се6е си. Например, как ще опитате захарта? Трябва да опитате самата нея и тя ще ви покаже какво съдържа. Кое е нейното отличително качество? Захарта образува повече слюнка. Въобще това, което образува слюнка, или е горчиво, или е сладко, т. е. и горчивото, и сладкото еднакво я образуват, а това, което нито е горчиво, нито е сладко, не образува слюнка. Не схващайте думите ми пресилено.

Та казвам: при сегашните условия знанието трябва да се приложи. Да кажем, че понякога ти се движиш по хиперболичен път. Тогава ще знаеш, че хората ще имат за те6 две мнения, т. е. на някои няма да бъдеш приятен, понеже се движиш в посока, противоположна на тяхната. Не че тази посока, в която ти се движиш, е лоша, но понеже е противоположна, не им е толкова приятна. Например, ако дойде един, който знае да пее, и ти изпълни една песен, ще ти е приятно да го слушаш, но ако дойде някой, който не знае да пее, няма да ти е приятно да го слушаш. Хубаво, колко начина има, за да 6ъдеш в музиката приятен някому? Има три начина. Един сопран не се нуждае от втори сопран, а има нужда от бас, за да го подкрепи. Басовите звуци се отличават от сопрановите – те са магнетични, трептенията им са по-дълги и по-малко на брой, понеже басът се движи в една много гъста среда. Когато искаш да засегнеш хората дълбоко в живота, трябва басово да им пееш. Умът е сопран, сърцето е бас, а волята е капелмайсторът, който дирижира и дава такт.

Та казвам: имаме два баса и два сопрана. Първо имаме сопран на Духа – Духът е сопран, душата е бас, сърцето е алт, а умът е тенор. Ако само сърцето и умът играят роля, сопранът не може да слезе по-долу от алта, а басът не може да качи по-горе от тенора. Тенорът е границата, която определя басовите звуци, а алтът е границата, която определя сопрановите трептения. Ако искаме да кажем: "Къде си тръгнал бе?", тази фраза може да се изговори или със сопран, или с бас. Във високите тонове трудно може да се вложат чувствания, там трябва да се тури яснота. Високият тон трябва да 6ъде ясен и чист, а басовият трябва да 6ъде мек и силен. Басовите тонове са силни, понеже са близки.

Сега, тези неща ги смятате за второстепенни. Вие, учениците, страдате от това, че не знаете как да употребявате въздуха. Когато отивате при някого, трябва да знаете как да се проявите така, че вълните, които падат върху него, да го засегнат. Вие можете да го засегнете от пет страни: той може да има за вас или някакъв усет за допир, или някакво ухание, или някакъв звук, или някакъв образ, или някакъв вкус. Например, когато отидете при някого, той може още отдалече да ви почувства, да ви помирише, понеже от вас излиза едно ухание. Или пък отивате някъде и, вървейки, тропате така, че всички ви чуват. Ако влизате при болен, трябва толкова леко и хармонично да вървите, че едва да се чува, едва да стъпвате. Естествено е, когато се стъпва с цяла пета. После, когато влизате, трябва да имате и стойка. Ако влезете със свити рамене и хлътнали гърди, този човек какъв усет може да има за вас? Следователно пет неща могат да ви компрометират в дадения случай.

И така, при самовъзпитанието на сетивата вие не само оценявате другите хора, но и трябва да знаете в обходата си как да ходите, как да говорите. Защото думите, които изговаряте, са мощни сили и за всяка празна дума ще даваме отчет. И с думите, и с ходенето сами си създаваме своето нещастие. Има цяла наука и когато един човек върви, можеш да го познаеш какво мисли да прави. Музикантът има особен ход, търговецът, свещеникът, ученият има особен ход и по вървежа можеш да го познаеш какъв е. Срещнеш, например, един човек, който върви с дребни, ситни стъпки - идеите му са такива. Някой пък върви с големи, но още неоформени крачки. Рядко ще срещнеш хора с красиви движения. Например, Добродетелта си има свое специфично движение. Сприхавият човек веднага се познава. Конете, например, които са много хапливи, си изкривяват малко устните и видиш ли ги да правят това, трябва да се пазиш. Обратно – на добрия кон устните му са правилни. Когато видя човек с крива уста, казвам: "Този е хаплив." Куче, което е лошо, също си криви устните, докато у онова, което е добро, те са устроени другояче.

Казвам: в подсъзнанието си ние имаме много впечатления, останали от миналото, от които трябва да се освободим. Щом видим, например, змия, веднага придобиваме особено впечатление. Някои хора имат впечатление от пиявица и не могат да я търпят – на всичко издържат, но не могат да гледат пиявица и щом я видят да мърда, чувстват болка, като че ли ги пробождат с нож.

Сега, съществуват ред противоположности. Например, казвате лято – зима, пролет – есен или казвате топла пролет, горещо лято, сухо лято и т.н. За есента може да кажете, че е влажна или суха, за зимата може да кажете, че е студена. Да допуснем, че ви е станало студено; какво трябва да си представите? Ако студът се произвежда от сняг или е сух студ, вие ще имате вече две различни понятия за него. Понякога по подобие казвате за някого: студен човек или много сух човек, или добър човек. Кои хора са приятни – горещите или топлите? От какво произтича топлото? Горещи хора са тия, при които нещата изгарят; топли хора са тия, които топят нещата. Затова ония, които топят, са по-добри от ония, които изгарят нещата. Които изгарят, образуват пепел; които са топли, образуват вода. Топлите хора носят повече влага, а горещите хора носят сухота. Когато изучавате хората психологически, това са силни контрасти. Ако искате да постъпвате съобразно окултната наука, не можете да живеете както в обикновения живот. Нещата са всякога определени и ще трябва да знаете как да сменяте всяко едно ваше състояние. Например, вие казвате: "Много ми е горещо." Как ще смените горещината? Нещата горят, значи трябва ви влага. Щом влезе повече влага, и топлината вече се задържа.

И така, коя е основната мисъл на днешната лекция? Помнете едно: облагородявайте сетивата, които имате. Облагородявайте ги, за да имате ясна представа за това, което пипате с ръка; да имате ясна представа за това, което вкусвате; да имате една ясна представа за това, което схващате с вашето обоняние, с вашия слух и с вашето зрение.

Само Светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

31-а лекция от Учителя,

държана пред Младежкия Окултен клас

2 юли 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев