Разлика между версии на „Той е реченият“

Текуща версия към 21:57, 13 февруари 2012

Неделни беседи

Неделни беседи - 1929 г.

Който има невестата, XII серия, том II (1929)

4. Той е реченият

10. Неделна беседа от Учителя, държана на 7 април 1929 г. София – Изгрев.

„Защото той е реченият от пророка Исайя.“ (Матея 3:3)

”Той е реченият.” – Когато пророкът казва някаква истина, тази истина има дълбок смисъл. Пророкът не е невежа. Мнозина мислят, че пророците са излезли от народа и са били прости хора. Не, пророците са били най-учените хора на времето си. Те били посветени в тайните на битието. Заблуждение е да се мисли, че простият човек може да стане пророк или светия. Простият човек не може да стане нито пророк, нито светия, нито праведен. Тъй щото, за да разбере истината, човек непременно трябва да бъде праведен.

Има два вида истини в света: едните са човешки, т.е. относителни, а другите са Божествени, т.е. абсолютни. Тези истини се различават в последствията си. Който живее в човешките истини, той започва като цар, свършва като просяк; започва като млад, свършва като стар; започва като учен, свършва като последен невежа. Който живее в Божествените истини, той започва като прост, като обикновен човек, свършва като цар; започва като стар, но в края се подмладява; започва като невежа, свършва като учен. Това са две положения диаметрално противоположни едно на друго. Когато живее по човешки, огънят на човека ту пламва, ту загасва, не е непреривен. Когато живее по Божествено, огънят на човека постоянно се разгорява. Когато говоря за огъня на живота, подразбирам светлината на човешкото съзнание, или силата на неговата любов, или възвишеното, красивото, великото, за което човешкият дух копнее. В Божествения живот има отношения на братство, на равенство, а в човешкия живот такива отношения не съществуват. Когато някой дойде при тебе и пожелае да го поставиш на стъпалото, на което ти се намираш, този човек трябва да се запита, подобен ли е на тебе, за да види, има ли право да изисква това място. Според Божествения закон, всеки ще заеме това стъпало, което отговаря на неговото развитие. Когато се борят за братство и равенство, хората трябва да знаят, че братството и равенството са величини, които принадлежат на Божествения свят. Неравенство и отсъствие на братство срещаме само в човешкия живот. Когато срещнете неравенство между хората, ще знаете, че сте попаднали в свят, който борави с неопределени, с изменчиви величини. Запример, в математиката, според правилата за изваждане, ние вадим малки числа от големи, а не обратно. Обаче, има случаи, когато от малки числа вадим големи. Хората знаят това нещо в обикновения живот, додето се простират техните търговски отношения на взимане и даване. Щом дойдат до психическия, до идейния живот, тази математика спира, и те се намират пред една област, наречена ”terra incognita.”

Съвременните учени и философи се натъкват на области из науката и живота, които наричат ”terra incognita.” и като кажат ”теrra incognita.”, считат, че много нещо са казали. Има ”terra incognita”, т.е. непозната земя в света, но тя е само за простите, за невежите хора. Когато запитат някого по известен въпрос от науката, той казва: Аз не зная нищо, Господ знае, как е поставен този въпрос. – Така е, но за нас не е важно само това, което Бог знае; за нас е важно да знаем, че Бог е създал света, но да знаем, как е създаден светът, върху какви закони е построен и как да спазваме тези закони. Хората създават свои закони, свои разбирания и теории и се мъчат да подчинят природата на своите закони и теории. От хиляди години насам човечеството се отклонило, вследствие на което всички хора и до днес още продължават да правят същите погрешки, каквито са правили техните предшественици, деди и прадеди. – Какво трябва да се прави сега? – Всички хора трябва да се върнат назад, да дойдат до мястото на своето отклонение и да поемат правия път, от който са се отклонили. Съвременните хора са дошли вече до края на пропастта, и ако направят още една крачка, ще се намерят в пропастта, в гъстата материя, отдето мъчно могат да излязат. Тази пропаст не е нищо друго, освен тъй наречената 13 сфера, най-гъстата материя в света, в която попадне ли човек веднъж, мъчно излиза на бял свят. Ето защо, всички разумни сили, които ръководят човечеството, спират го там, и казват, че трябва да се покае. Какво нещо е покаянието? – Покаянието подразбира човек да престане да върши онова, което води към пропастта. Ако не престане да върши това нещо, той е осъден да изгуби живота си. Може ли след това да се нарече умен човек онзи, който не мисли право и изгубва живота си?

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Кой е той? – Две предположения могат да се направят: или че реченият от пророка Исайя е Йоан Кръстител, или че е Христос. Външно погледнато на въпроса, може да се говори, че реченият е или Йоан Кръстител, или Христос, но вътрешно погледнато, не може да се говори така. Защо? – Защото учението на Йоан Кръстител и това на Христа коренно се различават едно от друго. Методите им са съвършено различни. Йоан кръщаваше с вода, а Христос – с огън. Когато дохождаше някой при Йоана, той му казваше: Понеже не си достатъчно измит, т.е. не си кръстен, както трябва, ще се кръстиш от мене с вода. Който иде след мене, той ще те кръсти с огън. Добро нещо е човек да се измие с вода, но когато болният се измие с вода, а болестта му остане в него, измит ли е той, както трябва? Когато великият живот влезе в нас и внесе в душите ни радост и веселие, това значи, че сме минали през животворната вода, кръстили сме се в нея и сме оживели.

Това е новото разбиране, което всеки човек трябва да има. Който има това разбиране, той е умен човек, той разбира Божите пътища. Не е въпрос, какво човечеството знае. Каквото цялото човечество знае, това и отделният човек знае. Човечеството съдържа всички възможности на отделния човек, но той трябва да работи, да даде възможност на всичко, което е вложено в него, да се прояви, и тогава да познае себе си, да познае и цялото човечество. Ябълчната семка прилича ли на ябълката? – Не прилича. Обаче, за да видите, че от тази семка, именно, излиза ябълката, трябва да посадите семката в земята, да израсте от нея дърво, да даде плод. Тогава ще разберете, че ябълката е произлязла от семката. Семката е съдържала в себе си всички възможности, да се развие от нея ябълка. Семката съдържа в себе си онази динамическа сила, от която може да произлезе ябълката. За да стане това, семката трябва да се постави при условия да се прояви скритата динамическа сила. В това отношение човек представя семка, която съдържа в себе си разумността, която чака благоприятни условия да се прояви. Ако не се постави в благоприятни условия за нейното израстване, ябълчната семка може да запази своята форма с години. Обаче, постави ли се при благоприятни условия за нейното проявяване, тя изгубва своята първоначална форма. Който иска да запази формата на ябълчната семка, той предварително я осъдил на вечен затвор. Казвате, че човек трябва да се простира в известни рамки, да не се проявява напълно. Това значи да остане вечно в положението на ябълчната семка. Обаче, това е човешко учение. Наистина, човек може, и не трябва да се проявява, но кога? – Когато не обича. Ако се прояви този човек, ще ви направи големи пакости. Ако ви обича, посадете го в земята, дайте му условия да се прояви, да израсте и да се развие, да познаете неговата любов.

Съвременните затвори са пълни с хора оковани във вериги. Какво показват затворите? – Затворите са каймакът на човешкото учение, на човешката философия. Този каймак трябва да се махне, за да се яви Божественото учение. Това означава писаното в Свещената книга, че вратите на затворите ще се отворят, и всички затворници ще излязат навън. – Как ще се оправи света? – Един начин има, по който светът може да се оправи. Той е Божествен начин, достъпен за всички хора. – Може ли светът да се оправи? – Невъзможното за човека е възможно за Бога. Това се отнася, обаче за разумния човек.

Ще приведа един митически разказ от времето на цар Соломон-Ра, да видите в какво седи разумността. Соломон-Ра имал една красива дъщеря, наречена Адита, за която се явили кандидати двама царски синове: единият от тях се казвал Ариман-Дез, а другият – Ели-Ра. И двамата били влюбени, трябвало да се състезават за нея. Тя им казала: Който от двамата излезе по-учен, по-мъдър, той ще бъде моят избраник. Те хвърлили жребие, кой от двамата да започне пръв да се състезава. Жребието паднало на Ели-Ра. Състезанието започнало: Ели-Ра се превърнал в шаран и влязъл във водата. Ариман-Дез се превърнал в акула, влязъл във водата и започнал да гони шарана. Като се видял на тясно, шаранът излязъл от водата и се превърнал на гълъб. Акулата се преобразила на сокол, който започнал да гони гълъба. Като видял, че и това положение няма да го спаси, гълъбът слязъл на земята и станал овца. Соколът пък се превърнал на вълк. За да избегне това положение, овцата се превърнала в кокошка, вълкът се преобразил в лисица. За да стане невидим за неприятеля си, Ели-Ра се превърнал в житно зрънце. Ариман-Дез се превърнал в кокошка и се завтекъл да клъвне зрънцето. В този момент Ели-Ра се превърнал в човек и хванал кокошката за главата. По този начин Ели-Ра победил Ариман-Дез. И двамата царски синове били адепти, единият от тях принадлежал към Бялото братство, а другият – към черното. От този пример се вижда, какво голямо състезание съществува в света. В това състезание се подчертават двата различни метода, с които си служат Бялото и черното братства. Ако станеш шаран, акула ще те гони; ако станеш гълъб, сокол ще те гони; ако станеш овца, вълк ще те гони; ако станеш кокошка, лисица ще те гони; ако станеш зрънце, кокошка ще те гони. И най-после, от зрънце ще се превърнеш на човек – своята първоначална форма, и ще уловиш кокошката за главата. Тези форми, през които минали двамата царски синове, са символи, които трябва правилно да се преведат. Като дойдете до житното зрънце, то е последният и спасителният процес на самопожертване. Когато дойде до самопожертване, човек трябва да разбира Божиите закони, за да може да работи с тях. Това не значи, че сегашните хора не разбират Божиите закони, или че не вярват в тях. Те вярват в Божиите закони, вярват в Бога, но като дойдат до приложението, да пожертват всичко за Бога, там спират. Казвате, че вярвате в църквата, но като ви запитат готови ли сте да пожертвате всичко за църквата, пак се спирате. Щом дойдете до някакво препятствие, спирате. Такова нещо представя човешката вяра. Тя е относителна вяра. Абсолютната вяра пред нищо не се спира. Тя води човека в абсолютен свят, дето съществува само радост, веселие мир и любов. Съвременните хора се страхуват, че ако станат вярващи, ще изгубят живота си. – Това е човешко разбиране, човешка вяра. Има човешко разбиране за нещата, има и Божествено разбиране; има човешка религия, има и Божествена религия. Тези неща са диаметрално противоположни едни на други. В това отношение, съществува светски материализъм, съществува и религиозен материализъм. Ако се каже на съвременните проповедници да вземат торбата и тояжката си в ръка и да тръгнат от град в град да проповядват Христовото учение без пари, от любов само, колцина от тях биха дигнали знамето на Христа? Тази е причината, поради която християнството не е в сила днес да постигне своята задача. Днес християнството, християнската църква и разбиранията на съвременните хора се поставят на изпит да видят, какъв процент от всичко това ще издържи.

Преди две хиляди години евреите се поставиха на изпит да се провери, доколко те познават Бога, но не издържаха. Те срещнаха Христа на пътя си, но Го разпнаха. През времето на общоевропейската война, съвременните християни се поставиха на изпит да се провери, доколко Христовото учение беше легнало в основите на техния живот, но и те не издържаха. Те бяха в състояние да предотвратят войната. Ако цялото духовенство и всички християни бяха се обърнали към Бога с обща молитва, войната щеше да бъде предотвратена – никаква война нямаше да стане. Мнозина подържат идеята, че войните се допущали от невидимия свят, с цел да се изтребят грешните хора от земята. – Оставете този въпрос настрана. За вас е важно да вярвате в Божествената църква. – Де е тази църква? – Тя е в Божествения свят, дето живеят всички добри, праведни хора, всички адепти и светии, които са завършили своето развитие на земята. Тази църква се нарича Царство Божие. Казано е: ”Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.” Никъде в Писанието не е казано, че Бог благоволява в тази или в онази църква повече, отколкото в другите. Който върши волята Божия, той има Божието благоволение. Нима вълкът, като напада овцете, върши волята Божия? Нима орелът, като напада малките птици, върши волята Божия? Някои хора могат да кажат, че като се нападат едни-други, животните вършат волята Божия. – Не, това е отклоняване от правия път. Това отклоняване се дължи на чрезмерното размножаване на всички животни, на всички птици. Месоядните животни се явяват, за да спрат голямото размножаване на птиците. Вълците пък идват, за да спрат голямото размножаване на млекопитаещите. Ако в сегашния свят имаше разумност, трябваше ли да съществуват вълци, лисици и соколи? Следователно, всички хищни, всички месоядни животни, се явяват с единствената цел да ограничат излишното размножаване в света.

Сега, като говоря по този начин, мнозина мислят, че казаното се отнася специално за някого. Съвременните хора не са толкова искрени, да разглеждат нещата обективно, да не се засягат. Те не се запитват, защо са дошли на земята, кой ги е пратил, имат ли някаква задача и т.н. Те знаят, че са се родили, имат тяло, с което си служат, и нищо повече. Кой им е дал това тяло, кой им е дал сърцето, ума, душата и духа – за това даже и не питат, не искат да знаят. Те работят с чужд капитал. Вие сте българи, англичани, или германци, но капиталът – вашето тяло не ви е даден нито от българите, нито от англичаните, нито от германците. Този капитал е Божествен. Вие сте учени, но това знание не го дадоха учените хора. Учените хора са само проводници на знанието, а самото знание иде от Единствения Източник на живота – от Бога. Следователно, всички хора имат отношение първо към Бога, а после към себе си и към ближния си. Хората не са дошли на земята да оправят света, нито да се управляват едни-други. Има кой да управлява хората. Има кой да оправя света. Оставите ли Бог да се прояви чрез вас, Той сам ще оправи света. Когато влезе да живее в човека, Бог ще разгледа първо, как е устроен неговият живот. И ако види, че този живот е устроен според Божиите закони, ще каже: Ето една добре, модерно устроена държава! Животът на нейните поданици е съгласен със закона на безсмъртието, или с Вечния живот. Вечният живот е организиран според великите закони на Битието. Когато казваме в Господнята молитва: ”Да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята” – ние имаме пред вид работата на Божествения Дух върху човека, в неговия живот на земята и на небето.

И тъй, като разглеждате нещата от Божествено становище, вие се намирате пред множество проекти и перспективи. Докато сте в човешкия живот, вие се движите в тесен кръг, грижите се само за личния си живот. Щом влезете в Божествения живот, вие разширявате кръга на вашата деятелност и започвате първо да мислите за Божествените работи, а после за вашите. Който се движи само в рамките на човешкото, в края на краищата той ще фалира. И търговецът може да фалира. Като се намери в трудно положение, той започва да се оплаква, че изгубил парите си, изгубил всичкото си богатство. – От човешко гледище, човек може да изгуби парите си, но от Божествено гледище – никога. Там нещата са точно на своето време и място, и никой не може да ги вземе. Там всичко се явява и скрива точно на време, както слънцето изгрява и залязва точно на определения момент. Казват за англичаните, че са точни хора, издържат на думата си. – Точни са англичаните, но не като слънцето. По точност англичаните държат първо място пред всички народи. В това отношение българите не могат да се похвалят. Те не са точни нито като англичаните, нито като славяните даже. Бих желал и те да придобият тази черта. Някога и те ще станат точни, но работа се изисква от тях.

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Кой е той? – Христос. След това ще започнат да разправят, че Христос е Син Божий, излязъл от Бога и дошъл на земята да спаси хората. Каква полза има от това, ако поданиците на една държава се хвалят от своя цар, че бил мъдър, добър, а не изпълняват волята му? Каква полза допринася добротата и мъдростта на този цар, ако в държавата му непрекъснато се вършат престъпления? Колкото добър и мъдър е царят, толкова добри и мъдри трябва да бъдат поданиците му. Какъвто е царят, такива трябва да бъдат и неговите поданици. Сега вие ще си кажете: Нима ние не сме добри? – Аз не се спирам върху въпроса, дали хората са добри, или лоши. И да отговоря на този въпрос, другите въпроси ще останат неразрешени. Аз не се интересувам от злото. Първо доброто е съществувало в света, а после е дошло злото, като присадка на доброто. То е подобно на маслиненото дърво, което лесно се присажда. Злото няма условия да се развива самостоятелно. То е дошло в живота чрез насилие, присадено от някого. Какво трябва да направите, за да се освободите от злото? – Счупете присадката, и Божественото веднага ще поникне у вас. Това значи да се освободи човек от заблужденията, от злото в себе си. Без да сте постигнали, това, вие искате хората да ви обичат. Ако искате хората да ви обичат, трябва да бъдете богат и млад. Ако сте богат, а не сте млад, хората ще ви обикалят, но все ще ви намерят някакъв недостатък. Обаче, почнете ли да раздавате богатството си, тогава всички ще ви харесват, ще намерят, че сте умен, добър и т.н. – Това е човешката страна на любовта. Любов с пари не се купува. Защо? – Защото, като изчезнат парите, ще изчезне любовта, ще изчезне и почитанието.

Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал да се оглежда да намери човек, който да му я занесе до дома. Най-после видял един беден човек и му казал: Вземи тази пуйка да я занесеш у дома. Ще ти дам четвърт долар. – Не, малко е четвърт долар. За два долара мога да я занеса. – Скъпо ми се вижда, не мога да дам два долара. В това време между публиката излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: Моля, аз мога да ви услужа. Той взел пуйката и тръгнал след господина. Като дошъл до дома му, той снел пуйката от гърба си, подал я на богаташа, свалил учтиво шапката си и тръгнал да си отива. – Моля ви се, чакайте да получите възнаграждението си. Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил. – Благодаря, нямам нужда. Той веднага извадил една своя визитна картичка и я подал на богаташа. На картичката било написано името, а под него: ”Председател на Съединените Щати.” И съвременните хора постъпват като този богаташ: купят си пуйка, дадат я на Христа да я носи, и плащат за труда му един долар. – Това е човешко разбиране. Председателят на Съединените Щати искал да даде един пример на богаташа, с което да му каже: Ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка.

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Кой е той? – Онзи, който върши волята Божия; онзи, в когото няма никаква лъжа. Той е реченият, човекът на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Той не може да ни каже всичко, той не може да изяви любовта си изведнъж, но всеки ден ще ни дава по малко, както слънцето всеки ден дава по малко от своята светлина и топлина. – Дали мисли слънцето за нас? – Да, всеки ден мисли. С изгряването си още то започва да мисли за хората, но понеже бързо се движи в своя път, то спира вниманието си главно върху онези, които го посрещат. Поглежда ги за миг само и продължава своя път. Като търси някого и не го намира, слънцето запитва: Де е еди-кой си човек? – Умря той, заровиха го в черната земя. – Няма нищо, аз ще го възкреся. Сега, като говоря за слънцето, подразбирам Божественото в човека. Бог се интересува от човека и от неговия живот. Той няма за цел да наказва хората, но чрез страданията Той иска да пробуди съзнанието им, да излязат от дребнавостите на живота. – Какво трябва да правим, за де се освободим от дребнавостите на живота? – Един начин има, по който можете да се освободите от тия дребнавости. Той е Божественият начин.

Един господин пише на приятеля си: Искам да те посетя, да се видим и приятелски да си поговорим. Приятелят му отговаря, че ще го чака с нетърпение. Писмото било писано през пролетта, но той могъл да изпълни обещанието си едва към есента. Тръгнал при приятеля си, но понеже есента била дъждовна, той стигнал до колене кален и нечист. Приятелят му излязъл да го посрещне, но и той затънал до колене в кал. Второто си посещение той направил през зимата, когато земята навсякъде била покрита с дълбок сняг. Вън било студено и снежно. Третото си посещение направил през лятото, когато всичко било потънало в прах. Есента, зимата и лятото представят трите човешки начина, по които можете да посетите приятеля си, и той да ви приеме на гости. Невъзможно е да посетите приятеля си през есента, без да се окаляте и двамата; невъзможно е да посетите приятеля си през зимата, без да потънете и двамата до колене в сняг; невъзможно е да посетите приятеля си през лятото, без да се засипете и двамата с прах. Има само един начин, по който правилно можете да посетите приятеля си, и той да ви посрещне. Този начин е Божественият – да посетите приятеля си през пролетта. Преди да го посетите, вие ще направите голямо пътешествие, и щом дойде пролетта, ще го посетите. И наистина, през пролетта земята не е кална, не е покрита със сняг, нито е потънала в прах. Щом пролетта дойде, земята се покрива със зелена, росна трева, с благоуханни цветя, и няма вече кал, няма сняг, няма прах; птички весело прехвъркват – навред песни и веселби. Когато приятелят ви посрещне, ще каже: Сега носиш нещо ново. Следователно, ако посрещате приятелите си през есента, кал ще има; ако ги посрещате през зимата, сняг ще има; ако ги посрещате през лятото, прах ще има. Посрещайте ги по Божествения начин – през пролетта, когато нито кал, нито сняг, нито прах има. И тогава двамата заедно ще отидете при Бога. Защото, казано е: ”Дето са двама, или трима, събрани в мое име, там съм и аз.”

Сега аз искам да ме разбирате добре. И калта, и снегът, и прахът са потребни, но на времето си. Българинът казва: Богатство без кал не може. – Прав е той, богатство без кал не се придобива. Който иска да стане богат, той трябва кал да гази. Който иска да стане учен, той трябва прах да диша. Който иска да си почине на земята, както трябва, той сняг ще гази. Действително, когато се покрият със сняг, растенията почиват. Снежната зима е почивка за растенията. И за хората е добре зимно време: запалят огъня, завият се добре и почиват. Дълги се зимните нощи. Следователно, и калта е потребна, и снегът е потребен, и прахът е потребен. Когато се вдигне във въздуха прахът, докарва дъжда. Калта, снегът, дъждът, са изкуствени процеси, които предизвикват Божественото в света. Обаче, има един естествен Божествен начин, който е причина за проява на Божественото в живота. Този начин е любовта, която вечно подмладява човека. Любовта е мястото, отдето започва животът, знанието и свободата. Този живот, това знание и тази свобода имат начало, нямат край. В това седи, именно, великото и красивото в живота. При това положение, ние не можем да разглеждаме физическия живот отделно от общия. Дали ще говорим за физически, за сърдечен, или за умствен живот, това са части на един и същ живот – на Божествения живот.

Как и защо е създаден светът? – Създаването на света има дълбок вътрешен замисъл. Бог знае, защо е създал небето, земята, планетите, както и цялата вселена. В бъдеще вселената ще служи за развлечение на хората. Днес те не могат да се ползват от нея. Един ден, когато заслужат това, Бог ще ги остави свободно да се разхождат из вселената, да я изучават. Всички хора имат нужда от развлечения: светски и религиозни, учени и прости, майки и бащи. Обаче, ученият ще има едни развлечения, простият – други; светският ще има едни развлечения, религиозният – други. В края на краищата, всеки ще научи нещо, ще придобие известна опитност. Всички светове, които виждаме, са създадени за развлечение на малките Божии чада. Под думата ”развлечение” ние разбираме пътешествие. Човек трябва да пътува по световете, за да разбере реда и порядъка, който съществува в различните светове, да разбере вътрешното съдържание на живота. Като изучи всички светове, човек ще познае Божествения свят – главата на вселената. Няма по-красиво, по-велико нещо в света от главата. Кое представя Божествения свят в човека? – Божественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Човек трябва да яде по три пъти на ден, за да помни, че живее във физическия свят. Той трябва да диша по 20 пъти на минута, да знае, че живее в духовния свят. Най-после, той трябва да мисли непреривно, да знае, че живее в Божествения свят. Следователно, човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята.

”Той е реченият.” – Кой е той? – Или Йоан Кръстител, или Исус Христос. Като се срещнат религиозни хора, първо ще се запитат един-друг, вярват ли в Христа. – Човек не може да вярва в някого, ако не го обича. – Е, тогава кажи, обичаш ли Христа? – Не мога да Го любя, ако не е излязъл от Бога. Хората се обичат, само ако са излезли от Бога. Щом са излезли от Бога, те имат един и същ баща, имат нещо общо помежду си. За да проникне Божията любов между хората, те трябва да са свързани с един общ елемент – с Христовия Дух, с Христовата кръв. Казано е в Писанието: ”Който има Духа Христов в себе си, той ще бъде спасен. Който няма този Дух в себе си, той няма да бъде спасен.” Христос каза на учениците си: ”Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Като чуха тези думи, учениците Христови се съблазниха. Те ги приеха буквално. С това Христос искаше да каже: ”Ако не приемете думите ми по дух, нямате живот в себе си.” С други думи казано: Ако не дадете място на Божественото, вие нямате живот в себе си. Наистина, Божественото осмисля всичко. То е създало нашето тяло, което от ден на ден става все по-красиво. по-съвършено. Следователно, когато се говори за спасението, трябва да знаете, че спасението не е цел в живота, то е средство. Стремежът на човека да живее е цел. Човек живее, за да постигне щастие. Той ще постигне щастието, само ако придобие Божествения живот. Веднъж придобил щастието, човек трябва да постави живота си на здрава основа – на Божията любов, на Духа Божий. Като се стреми към щастие едновременно с това човек се стреми и към красота. Той иска да бъде обичан. Колко пъти се е поглеждал в огледалото, да не би да е изгубил красотата си! Ако види, че красив, радва се. Ако намери, че е изгубил красотата си, скърби и въздиша. Няма човек, който да не е въздишал пред огледалото. Защо? – Иска да бъде красив. Човек трябва да бъде красив! Преди да дойде красотата, той трябва да придобие няколко елемента, които съвременните хора не взимат във внимание. Красотата не принадлежи на физическия свят. Тя се отнася към метафизическия свят, т.е. към свят, който е над физическия. Някой подържат, че метафизическият свят не бил реален. По този въпрос и до днес още съществува спор между философите; въпреки всички спорове този свят съществува.

Като дойдат до отвлечените въпроси, хората започват да разискват върху въпроса, какво нещо е Бог. Човешкият ум не може да определи, що е Бог, но той има само едно понятие, едно мнение, една абсолютна мярка за Него. Едно е важно: Всичко добро, всичко красиво, всички възвишени потици в човека произтичат от Бога. В каквото положение да се намира човек, като учен или прост, като беден или богат, това са задачи, дадени от Бога за разрешаване. Тези задачи са временни, но трябва да се решат. Щом ги реши, човек излиза от това положение и минава в нови условия да учи, да се възпитава.

Една млада булка, македонка, поради тежките условия на живота, решила да напусне Македония, да дойде в България. Една вечер тя избягала от Македония и тръгнала пеш за България. Трябвало да мине през Родопите, но случило се, че нощта била тъмна, почти непрогледна. Като стигнала до едно място, чула един глас, който и казал: ”Спри!” Тя послушала гласа и спряла. По едно време завалял силен дъжд, и тя се намерила в още по-трудно положение, не знаела, какво да прави. Обаче, тя решила в себе си, че докато същият глас не и каже, какво да прави, няма да мръдне от мястото си. Дъждът валял-превалял, тя останала на мястото си до сутринта. Като се съмнало, какво да види? Пред нея се разкрила голяма пропаст. Едва сега тя разбрала, кой бил този глас, който и казал да не върви по-нататък. Сега разбрала тя, защо трябвало да спре и да остане на мястото си до сутринта. Благодарила на Бога за грижите към нея и продължила пътуването си.

И днес Божественото казва на всеки човек: Спри! – Пред какво? – Спри пред престъпленията си! Спри пред безумията си! Спри пред кривите си постъпки! И като се съмне, като изгрее слънцето, Божественото ще каже: Тръгни! Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер, в тъмнината. Докато е нощ, докато е тъмнина, ще седиш на едно място и ще чакаш. Щом изгрее слънцето, ще тръгнеш, ще вървиш напред. Напредналите знаят това, те разбират езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира неговия език. Второто положение е да извърши поетата от него работа. Това задължение се символизира с венец. Такъв венец поставят върху главите на момата и момъка, когато ги венчават. С поставянето на този венец върху главите им, те се задължават да изпълнят поетата от тях задача. Който е минал през венчило, той е опитал този венец. Когато майките раждат, и на тях турят венци. Хората не държат тези венци дълго време на главата си. Който вярва в този венец, той е дошъл до положение да придобие разумността, да разбира отношенията между всички живи същества. Това значи да стигне човек до духовния живот, дето ангелите живеят. Кабалистите наричат това състояние – състояние на мъдрост.

След мъдростта иде страхът. Мнозина мислят, че страхът в човека е дошъл най-после. – Не, страхът иде като начало на мъдростта. Казано е в Писанието: ”Страхът Господен е начало на мъдростта.” Когато човек започне да различава доброто от злото, страхът иде, като последствие на това различаване. Човек започва да се страхува, дали е в правия път, или не. След страха иде милосърдието. През тази фаза минава днес светът. Съвременните хора се нуждаят от милосърдие. Сега и който проси, и който дава, и двамата се нуждаят от милосърдие. Който проси, той всякога иска много. Който дава, той пък намира, че или много е дал, или малко е дал. И двамата си служат с насилие. Просякът изнасилва онзи, от когото иска. Който дава, той насилва себе си. И в единия и в другия милосърдието отсъства. Желал бих да срещна просяк, който да има милосърдие. Обаче, и до сега не съм срещнал такъв просяк. Защо? – невъзможно е милосърдният човек да проси. Той може да дава, но не и да проси. Който само проси, той си служи с насилие. – Не трябва ли да просим от Господа? – Не, когато отивате при Господа, не трябва да просите, но кажете: Господи, научи ме как да работя, как да изпълня Твоята воля. – Ама аз съм беден. – Не е въпрос за беднотията. Дали е беден, или богат, човек трябва да изпълнява волята Божия. Ако някой отиде при Бога и Го занимава със своята сиромашия, дълго време Божията врата ще бъде затворена за него. Хиляди хора има в света, които изпълняват волята Божия. Ако си беден, иди при тях, те ще ти помогнат. Бог е раздал богатството си между хората, и от тях трябва да просите. Пък ако сте разумни, ако сте мъдри, ако живеете според закона на милосърдието, вие ще владеете магическата пръчица; тогава няма да просите нито от хората, нито от Бога, но сами ще си доставяте, каквото ви е нужно. Ще вземете една лескова пръчица и с нея ще откриете, де има в природата богатство. Като намерите това съкровище, ще си вземете, колкото ви трябва, а останалото пак ще заровите в земята. Който владее магическата пръчица, той разполага със знание, няма защо да проси от хората. Само глупавият човек проси, ученият – никога. Че някой искал да ви подари нещо – това е друг въпрос. Че сте минали покрай някоя градина и сте поискали разрешение да си откъснете един плод – това е друг въпрос. Един цар писал на входа на своята градина: Който мине покрай градината ми, има право да си откъсне от един до три плода, но по никой начин да не хвърля на земята нито плода, нито костилката му.

Какво правят съвременните хора? – Те взимат Словото Божие и Го хвърлят на свинете, като казват, че това не е вярно, онова не е вярно; това няма смисъл, онова няма смисъл. – Когато Бог е с нас, всяко нещо има смисъл. Ако Божественото е с вас, всяка работа има смисъл, всяка работа се осветява. И слуга да сте, и господар да сте, щом Божественото е с вас, няма разлика в работата. При това положение, всички работи са почетни.

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Той е реченият, който ще покаже на хората, как да живеят. Когато иска да каже нещо на хората, Бог им говори отвътре, като изпраща за това Духа си. Понякога Той им говори чрез ангелите, чрез светиите, чрез праведните, или чрез някой техни заминали за онзи свят. Случва се понякога нашата атмосфера да е толкова гъста, че ангелите не искат да слязат на земята да се цапат. Тогава те предават словото на светиите. Ако и светиите не искат да слязат до хората, те предават Словото на праведните. Ако и праведните не искат да слязат между хората, най-после те предават Словото на техните деди и баби, те да им кажат, как да живеят, как да се изправят. Една госпожа от Самоков разправя своята опитност. Тази госпожа била богата, но бездетна. Тя имала само една сестра, женена, с две малки деца. По едно време женената сестра заболяла сериозно и умряла. Богатата сестра взела двете деца, с намерение да ги изгледа, защото нямало кой да ги вземе. След известно време покойната се явила на сестра си и казала: Както виждам, ти не можеш да изгледаш двете деца. Те са много за тебе, затова аз ще взема едното при себе си, да облекча положението ти. Наистина, скоро след това, едното дете заболяло и умряло.

Сега и вие се готвите за онзи свят, но като ви кажат, че трябва да заминете, веднага се уплашвате и започвате да треперите.

Една баба, негърка, която живяла някъде в Америка, често се молила на Бога да я прибере на онзи свят, защото животът на земята и дотегнал, искала да се освободи от неговите мъки и страдания. Двама американски студенти, които били нейни съседи, често слушали, как тя се моли, и решили да и устроят една шега. Една вечер и двамата се преоблекли, да не ги познае бабата, и тихо потропали на вратата и. – Кой е там? – Аз съм архангел Михаил, дойдох да взема душата ти, казал единият от студентите. – Ат пък съм архангел Гавраил. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да взема душата ти, казал вторият студент. – Кажете на Бога, че бабата, която търсите, не е тук. – Както виждам, и вие, като тази баба, говорите за онзи свят, оплаквате се от този, искате да си заминете, но щом дойде въпрос за заминаване на онзи свят, вие се разтрепервате, скривате се и казвате: Кажете на Господа, че няма ни тук, не сме свършили още работата си.

Може ли човек с такива ограничени разбирания да очаква някакво щастие! Трябва ли той да счита, че, като напуща земята, умира и всичко с него се свършва? Да напуснеш земята и да отидеш в другия свят, това значи да съблечеш старата си дреха, тялото, и да отидеш някъде на гости, но облечен в нова, чиста дреха. Да заминеш за онзи свят, това значи да се развържеш от връзките на тялото си и да помолиш някой свой приятел да пази тялото ти, докато се върнеш. Ще му кажеш, че ако не се върнеш в срок от десетина дена, или най-много един месец, той е свободен да прави с тялото ти каквото намери за добре. – Възможно ли е такова нещо? – За глупавите не е възможно, за умните, обаче, е възможно. Да се освободиш от тялото си съзнателно, това значи да си придобил вътрешна свобода на живота. – Как се придобива тази свобода? – Чрез чист живот. Чистият живот е непреривен. Той не се придобива само с една добра постъпка. Човек всеки момент трябва да върши добро, но не за да придобие нещо, да се възнагради, а за самото добро. Радвай се, че правиш добро без да очакваш нещо, без да държиш сметка за направеното добро. Ако държиш сметка за доброто, което си направил, с това ти пакостиш на себе си, пакостиш и на другите. Като правите добро, радвайте се само за това, че сте станали проводник на Божественото. Щом Божественото се е проявило чрез вас, невъзможно е да не получите благодарност от онзи, на когото сте направили доброто.

Първото нещо, което ви се налага, е да се освободите от противоречията, които ви тормозят и да придобиете вътрешен мир. Това не значи, че съвършено ще се освободите от противоречията. Каквото да правите, в сегашния си живот вие няма да избегнете от противоречията. Докато беше на земята, и Христос не беше свободен от противоречия. След Него вървяха фарисеи и садукеи, които спореха, поставеха Го на ред противоречия. Като видя, че евреи бяха влезли в храма и продаваха гълъби, Христос взе камшик в ръката си и ги изпъди навън. Те Го запитаха: Кой ти даде право да ни биеш? Кой ти даде власт да ни пъдиш навън? Казвам: Когато Любовта дойде в света, тя знае, по какъв начин да възстанови нарушените Божии закони. Защо Христос не взе дърво и с него не изпъди продавачите на гълъби от храма, а взе въжета и направи камшик, с който ги прогони? Мнозина и до сега не могат да отговорят на този въпрос. При това търговците не дочакаха даже Христос да ги удари с камшика. Те веднага излязоха навън. Христос се възмути от тяхната търговия, от това, че позорят свещените работи, позорят и себе си.

Съвременните хора отглеждат кокошки, патици, овце, говеда и мислят, че имат право да се разполагат с техния живот, както искат: да ги колят, да ги продават и т.н. – Не забравяйте, обаче, че Христовият камшик е за всички. Детето на някой баща заболява, и той започва да се моли на Бога да оздравее детето му, да се смили на неговото положение. В този момент той взима нож и коли едно агне. – Мислите ли, че молитвата на този баща ще бъде чута? – Щом агнето стане жертва, и детето на този баща ще стане жертва. Невъзможно е тази молитва да бъде чута. В старо време хората са принасяли в жертва на Бога разни животни, но Той никога не се е нуждаел от техните жертви. Хората се оправдават с пророците. Казват, че те ги съветвали да принасят животни в жертва на Бога, да Го умилостивят, но има нещо криво в жертвоприношението. Жертвоприношението е внесло престъплението в света, от което и до днес още хората не могат да се освободят. Казано е в Писанието: ”Който дига нож, той сам пада от ударите на този нож.” Само при един случай може да се позволи колене на животните. Ще хванете агнето, ще го потупате малко и ще го питате, съгласно ли е да се пожертва за вас. Ако започне да блее, да ви гледа жално, ще го пуснете на свобода. След това ще хванете второ, трето и тях ще запитате същото. Ако нито едно от агнетата не е готово да се пожертва за вас от любов, ще ги пуснете на свобода. Намери ли се някое агне, което е готово да се пожертва за вас, имате право да го заколите. Учените ще възразят, че поради голямото размножаване, ако не се колят животните, има опасност от увеличаване броя им. – Не се безпокойте за това. Има кой да свърши тази работа. Вълците ще свършат работата, за която вие се наемате. Когато хората зачитат живота на агнето, както зачитат своя, и му дават свобода да живее при тях без страх, настанало е вече между тях Царството Божие. Тези хора са влезли вече в закона на любовта, искат да живеят според него. Този закон изключва всякакво насилие. Който живее според закона на любовта, нека се опита да види, може ли да заколи едно агне, или една кокошка.

Вие знаете примера за персийския цар, който издал следния закон: ако в царството му се случи да умре някой беден човек от глад, или от студ, вместо него да се накаже със смърт един богат. Той се принудил да издаде този закон, защото много бедни хора умирали в царството му от глад и от студ, а богатите не искали да знаят за това, не се притичали на помощ. След този закон числото на бедните, които умирали от глад и от студ, се намалило. Богатите започнали да правят добро на бедните, но от страх да не попаднат под този закон. Тежко на човека, ако закон го заставя да живее добре и да прави добро. Изкуство е човек да живее без закон! Всеки трябва да изпълнява волята Божия без закон. За тази цел трябва да има образци. Всеки народ трябва да има помежду си хора, които да представят ядра, около които другите да се групират. Всяко ядро трябва да съдържа в себе си голяма морална сила. Какво по-хубаво от това човек да има на своя страна разумния свят и да разполага с богатствата на природата? Ще кажете, че трябва да искате тия богатства от Бога. – По въпроса за искането ние имаме особени понятия. Какво трябва да искате от слънцето? Или по какъв начин ще искате слънцето да ви даде нещо? Излезте вън, изложете се на слънчевите лъчи – нищо повече. Щом излезете вън и се изложите на слънчевата светлина и топлина, нищо друго не ви остава, освен да благодарите на Бога. Това се изисква от всички съвременни хора. В света има преизобилно храна. Днес житото е толкова много, че всички хора могат да се хранят добре. Хамбарите на богатите хора са пълни със жито, което те не продават, защото чакат да се повдигне цената му и тогава да го продават. Ако не могат да го продадат скъпо, те го хвърлят в морето. Дюкяните на богатите търговци са пълни със стоки, които чакат времето си да се продадат скъпо. Ако не успеят в това, те хвърлят вече тези стоки развалени, за нищо негодни. Ние трябва да благодарим на Бога за всичко, което всеки ден ни се дава и да се научим да преценяваме всичко това. Иначе, с такива разбирания, каквито светът има, нищо не може да се постигне.

Поет пише на своята възлюбена: О, мила моя какъв беше този нещастен час в моя живот да те срещна на пътя си, да ми причиниш толкова страдания! – Не, истинският поет трябва да пише на своята възлюбена: Щастлив съм, че те срещнах. И в красотата ти, и в грозотата ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. И когато ми даваш, и когато взимаш от мене, ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа. – Това значи самоотричане, това значи правилно разрешаване на задачите на вашия живот. Щом дойдете до страданията, викате към Господа, искате да види, колко много страдате. Защо и при радостите и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал? Защо не носите и страданията, както носите радостите? Една мома се оплаквала на едного, че много се измъчвала от любов. – Дай тази любов на мене, аз ще се справя с нея. – А, не я давам.

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Кой е той? – Йоан Кръстител. Радостта и скръбта, доволството и недоволството, учеността и невежеството, това са контрастите в живота, това е Йоан Кръстител. Следователно, ако човек не разбере контрастите в живота, ако не разбере Йоан Кръстител, как ще разбере Христа? Йоан Кръстител казваше: Ще си гледаш работата, ще си уреждаш нещата, но и на бедни ще даваш. Христос казва: ”Продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!” Когато втори път дойде на земята Христос няма да позволи на поетите и писателите да пишат за любовта с желязно перо. Който пише за любовта, той трябва да има на разположения златно перо. Ако имате диамантено перо, или перо от някакъв скъпоценен камък, още по-добре. Щом пишете за любовта с желязно перо, написаното лесно ще изчезне.

”Той е реченият от пророка Исайя.” Време е вече в душите на всички да стане преврат, да просветнат лицата ви, да станете едно с Христа, едно с Бога. За да се постигне това, необходимо е всеки за себе си да разреши въпросите на живота. Ако един българин разреши тези въпроси за себе си, едновременно с това той е разрешил и за целия български народ. Достатъчно е българите да имат един представител само в конгреса на ангелите и светиите, за да бъде свършена работата на целия български народ. Жалко е, че засега българите нямат още такъв представител в невидимия свят. Кой ще ги защитава тогава? Там не се допущат никакви адвокати, всеки сам се защитава. Когато се изправите пред Божия съд, Христос няма да ви защитава, нито да ви препоръчва за праведни, но ще каже: Господи, когато този човек вършеше престъпления, и аз бях там. Затова, дай само половината от наказанието на него, а другата половина дай на мене. Понеже обича Сина си, Бог поглежда ту към престъпника, ту към Сина си и казва: Хайде, от мене да замине! – и прощава престъпника. По никой начин Христос не може да направи грешника праведен. Той изнася фактите, както са в действителност. Според Божиите закони, каквото е наказанието на престъпника, такова наказание се налага и на онзи, който е бил свидетел на престъпленията му. Свидетелят понася половината от наказанието на престъпника. Казано е в Писанието за Христа: ”И Той понесе греховете на хората.” – Това е награда за Неговото свидетелство. Такова е съдопроизводството в Царството Божие. Процедурата в съдилищата на небето е точно обратна на тази, която се прилага на земята.

Сега, да се върнем към Божественото, което представя идеал в живота на човека. Ако искате да вървите в правия път, да напредвате, всеки ден трябва да придавате по нещо ново в живота си. Както всяка капка вода се стреми да се върне в морето, отдето е излязла, така и всяка душа се стреми да се върне към Бога, отдето е излязла. Вие нямате представа, какво велико бъдеще ви чака! В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи. Но сега, каквото да се говори, съвременните хора не могат да се ползват от такива билети. Техните тела на са пригодени за такива пътешествия. Не е лесно на съвременния човек да отиде днес до месечината. Казвате, че умрелите отивали на небето, при Бога. – Въпрос е доде може да стигне един умрял. Ясновидци казват, че като заминавали за онзи свят, праведните хора едва стигали първото поле на невидимия свят.

В една евангелска църква в Англия един проповедник говорил на своите слушатели за онзи свят, и казвал, че като отиде някой на онзи свят, той отивал направо при Бога. В това време един от слушателите, богат англичанин, едва дочакал да се свърши проповедта, за да се срещне с пастора и да го запита нещо за своята единствена дъщеря, която наскоро заминала за онзи свят. – Моля ви се, господин пасторе, кажете ми, де е сега моята дъщеря, която наскоро замина за онзи свят? – С положителност не мога да ви кажа, но навярно и тя е при Бога, дето отиват всички заминали. В това време, до богатия англичанин седнал един беден, благочестив човек и му казал: Господине, вашата дъщеря е около вас. Тя седи, слуша проповедта и взима участие в общата молитва. След това той описал чертите на дъщеря му, желанието, което изказала към баща си, от което той се уверил в думите на своя събеседник. – Така е, праведните отиват в по-високите полета на невидимия свят, а грешните дълго време обикалят земята, плачат, смущават се, търсят изходен път от тежкото положение, в което се намират. Те не са готови още за живота на онзи свят.

Ние оставяме настрана тези противоречия и се спираме върху законите на духовния свят. Всяко дете, родено от здрава и разумна майка, е също така здраво и разумно. Ако разбиранията ви са здрави и разумни, и вие ще бъдете здрави, разумни хора. Това означава стиха: ”Който се е родил от вода и Дух, само той може да влезе в Царството Божие.” Както ви е родила майка ви по физически начин, така трябва да се родите изново от вода и Дух, за да влезете в Царството Божие. Това е проповядвал Христос на избраните, които могат да разбират тайните Божии. Които не ги разбират, те ще останат за други времена, за друга епоха.

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Той е реченият, за когото е казано, че ще ни покаже пътя, по който хората трябва да вървят и да се разбират. Казвате, че страшно ще бъде на онзи свят. – В какво седи страшното? Какво страшно има в това, че ще отидете при баща си? Какво страшно има в това, че ще отидете при братята и сестрите си? Какво страшно има в това, че ще отидете при ангелите и светиите? Докато сте на земята, тези същества изглеждат страшни, но като отидете на небето, между тях, те са много любезни и внимателни, говорят тихо, кротко, както се говори на души. Щом отидете между ангелите, първо ще ви угостят, без да ви питат, отде идете, от каква народност сте, как е името ви. Тези неща не ги интересуват.

За да отидете на небето, между ангелите, първо трябва да се освободите от противоречията и да намерите пътя към Бога. Ще кажете: Към кой Бог трябва да намерим пътя? – Много Богове са си създали хората, но един е истинският Бог, от Когото животът е произлязъл. Всяка земя, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава. Всяка култура, която не изпълнява волята Божия, се заличава. Всяка държава, която не се подчинява на Божиите закони, се унищожава. Всяка държава, която се подчинява на Божиите закони, се благославя.Така е било, и така ще бъде. Четете Писанието, ще видите, че думите ми са верни. Ако искате да получите Божието благословение, трябва да изпълните волята Му. – Не сме ли изпълнили досега волята Божия? – Това още не е изпълнение на волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той владее магическата пръчица. И когато се намери пред прага на сиромашията, той ще тропне с пръчицата си, и сиромашията ще изчезне. Ако е обхванат от неверие, ще тропне с пръчицата си, и неверието ще го напусне. При това положение, и десет дена гладен да ходи, той лесно ще се справи с глада. – Защо? – Защото владее магическата пръчица. Достатъчно е веднъж да тропне с нея, и хлябът веднага ще дойде. Щом хлябът не иде, вие вървите в пътя на обикновените хора, които не изпълняват волята Божия. Ще кажете, че сиромашията се дава за изпитание на хората. – И това е вярно. Да се справи човек със сиромашията, това е един от тежките изпити, който се дава само на факири, на адепти. Каквито опитности придобиват от тежките изпити, те не ги разправят на обикновените хора.

”Той е реченият от пророка Исайя.” – Той е Йоан Кръстител, който показваше на хората пътя, по който ще намерят Христа. Всеки трябва да намери Христа, защото Той внесе в живота закона на любовта, който разрешава всички противоречия. Вие сте търсили щастието в калта, в снега, и в праха, но нийде не сте го намерили. Сега ви остава едно: да влезете в Божествения път, който е път без кал, без сняг, без прах. Влезте в този път без прах, за да може умът ви да се освободи от всички смущения. Влезте в този път без кал, за да се премахнат горчивите чувства от сърцето на човека. Влезте в този път без сняг, за да може грубата, желязна воля на човека да отстъпи пред любовта. Днес желязната воля управлява и изтезава хората. Влезте в пътя на любовта, дето няма кал, сняг и прах; седнете на зелената росна трева, при ароматните цветя, и се унесете в гласа на пойните птички и благословението на ангелите и светиите, които живеят и проповядват Живия Господ. Този е пътят, по който могат да се разрешат социалните въпроси на живота. При това положение никой няма да се страхува от бъдещето, от това, което го очаква. Всеки ще бъде Син Божий и каквато работа започне, ще я свърши успешно. За праведния не е важно, какъв трябва да бъде и с какво ще се занимава. За него всяка работа е на мястото си. Той всичко може да бъде, всичко може да прави, и всички мъдрости са достъпни за него. Той ще разполага и със знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче, има нещо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят – благото на праведния.

”Той е реченият от пророка Исайя.”

Желая и на вас да бъдете пророци.

10. Неделна беседа от Учителя, държана на 7 април 1929 г. София – Изгрев.