Разлика между версии на „Двете движения“

Текуща версия към 21:32, 11 февруари 2012

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942-1943)

КНИГА: Минало, настояще, бъдеще

ДВЕТЕ ДВИЖЕНИЯ

"Отче наш"

"Венир Бенир"

"Сила, живот, здраве"

Направихме упражнението с ръцете и дишането.

Колко цели числа има в света? Половинки има безброй. Всичките числа са родени от единицата. Едното е цяло число, а другите са части от това число. Да кажем, ако имате 0/1, 1/2 ,2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7, какво значи "една втора"? Цялото число е разделено на две части, едната част е взета, а другата остава. Какво означава "две трети"? Цялото е разделено на три части и взети са две, а една е оставена. Какво значи 3/4? Цялото е разделено на 4 части и са взети три части, една остава. Следователно, тези части, които се вземат, са динамични. Онези, които остават, са потенциални. 1/3 е в работа. Какво значи нула върху единица? Нула от единицата значи да оставите само периферията на едно колело. Защото нулата е колело без съдържание. Като се извади съдържанието на колелото, остава само периферията. Нула върху единица – значи нищо не остава. След като си работил целия ден, градил си, разграждал си, вечерта си се уморил и нищо не си свършил. Представете си, че си кроил една дреха, 4-5 пъти си я шил, разшивал и най-после си я изхабил. Връщаш се неразположен. Имаш нула върху единица. Целият ден не си научил нищо. Защото едно яйце, за да стане действително, колко дена се изискват? Двадесет и един ден. Едно яйце, за да стане видимо в човека, се изискват 9 месеца. Има яйца, които години вземат, да се измътят. Някоя идея може в ума ти да иска 3-4 години. Заченеш една идея, за да се роди, иска време. Някой път бързо искате да раждате идеите си. Те са кокоши яйца. Ако искате кокоша идея, за 21 дена може да я измътите. Пък някои може да ги измътите за един ден. Микробите скоро се измътват. В 24 часа милиони стават. По някой път бързате, имате някаква идея в живота. Всякога, когато човек бърза, това е нисшият живот. Бързаш да станеш учен, то е нисш живот. Какво ще станеш учен, вземеш от библиотеката, четеш книги, запомниш какво са казали хората. Това не е учение. Ти сам трябва да учиш. Ти сам трябва да изучиш. Туй, чуждото, може да го вземеш. Тия картини, които рисували художниците, може да ги прекопираш. Това не е изкуство. Сега, ако един художник рисува един сюжет, един човек ще придобие много съществено нещо. Но онзи, който прекопирва картината, той ще придобие много малко. Щом рисуваш от картината, ти не можеш да придобиеш. Да кажем, имате едно растение, рисуваш сянката на растението, от сянката не може да придобиеш онази същина, която има същинското дърво. Онова, което четете, не е учение. Щом като четеш, трябва да отидеш до мясото. Ако не може да рисуваш картината, поне да видиш мястото, което го е рисувал художника. Някой рисувал Рила, езерата; трябва да идеш да видиш, да ги обиколиш. Не може да ги рисуваш, а да ги обиколиш, че имаш една идея. Като се върнеш, ще кажеш: Разбрах тази картина. Като казвам опит, това е опит, да идеш да посетиш тия езера, които са на картината. Вие сега гледате и казвате: Хубава картина. Като идеш на това място, дето художника е рисувал, той е бил на мястото, има друго понятие за картината. Ти, който гледаш неговата картина, нямаш туй схващане на художника. Художникът рисувал някой добър човек. Ти казваш: Много добър човек. Ти ще идеш и ще намериш този добър човек, когото той е рисувал, да го видиш. Тъй се изучава картината. Онзи, който иска да изучи картината, трябва да иде на същото място, което художникът е рисувал. Ако не иде, не може да има идея. Художникът рисувал добър човек. Ще идеш да намериш добрия човек. Той рисувал огън.

Ще идеш да видиш тоя огън, дето го рисувал, да го опиташ. Може да не рисуваш картината, но ще имаш една идея за съдържанието на тази картина. Този художник схванал само един момент. Художниците схващат само един момент. Ако целия ден рисува едно и също място, ще има разни изгледи. За пример, видиш човека сутрин, има едно разположение, по обед – друго и вечер – друго. Постоянно се мени човек. Всеки момент човек се различава. Казвате: Той е пожълтял. Той не е пожълтял, но е поумнял. Зелен станал, но е забогатял; ама син станал, вяра добил. Почернял, голямо богатство събрал. Черният цвят показва събрано богаство, което човек не знае как да го употреби. Целия ден слънцето като гряло, дало на всичките растения доста богатство. Дойде вечерта и всичките се съберат да работят. Туй, което слънцето оставило, те го обработват. Другия ден, като дойде слънцето, са готови за нова работа, възприемат слънчевите лъчи и вечерта пак работят. Във време на страдания, онова, придобитото, трябва да го обработиш. Вие седите и скърбите. Скръбта и страданието са неща, които трябва да се обработят. Скръбта е работа, страданието е работа. Скръбта е частична работа, новашка. Този, който скърби, е още новак, не знае, учи се да скърби. Страданието е майстор. Скръбта е чирак – ученикът, който учи; страданието е учител, който преподава. Казва: Аз скърбя. Учиш се. Готов си за народен учител, ще идеш да възпитаваш. Скръбта е ученик. Направиш погрешка, това ще изхабиш, онова ще изхабиш, ще те погълчат. Казват: Не знаеш как да кроиш. Пишеш, не знаеш как да пишеш, не знаеш как да ходиш. Кога скърби детето? Таман се е повдигнало да ходи, падне, блъсне си главата. Пак плаче, плаче. Казва: С плач няма да стане. И пак се изправи. Пак падне. Като поплаче туй дете и като види, че няма кой да го вдигне, пак само стане. Пак падне, пак плаче. С плач тази работа няма да стане. Плачът става, докато тръгне да ходи. Казвате: Детински работи. Отличен характер има. Вие по някой път трябва да се учите от децата. Детето постоянства. Падне, плаче, стане. На деня 10 – 20 – 30 пъти може да пада и става. И така, 3-4 месеца, докато се изправи това дете. Добие веселие. Някои от вас се обезсърчавате морално, защото падате. Във физическото поле си се изправил. Станеш, в духовния свят паднеш, плачеш, пак станеш. Пак паднеш, ще си поплачеш и пак ще станеш. Ще си кажеш, с плач не става. Вие, след като сте завършили своята еволюция тук, ще захванете еволюцията в духовния свят. И там има падане. И в умствения свят има падане. В трите свята: на физическото поле, в духовния свят има падане, и в умствения свят също. Докато най-после се изправите в умствения свят и започнете да мислите правилно. То е вече изправяне. В духовния свят като започнете да живеете правилно, то е изправяне на краката. Докато не можете да живеете добре, издигаш се, падаш, издигаш се, падаш. Това е обяснение на противоречията, които съществуват във физическия живот. Нула върху едно е самият човек. Едно и две ортак има. Съдружник има. Две и три – трима са в предприятието, а само двамата работят. В следващото – четирима работят, а петима са в предприятието. В следващото – петима работят, а шестима са в предприятието, и в последното – шестима работят, а седмина са в предприятието. Онзи, който е в предприятието, той носи най-големия капитал, той работи по-малко, а даже и съвсем не работи. Той казва: От мене парите, от вас работата. Онези, другите, са бедняци. Това е при сегашния порядък на нещата. Тия дроби, както са наредени, показват разни състояния – 1,2,3,4,5,6,7 – това са състояния. Единицата е Слънцето. Две е на Месечината, три на Юпитер, четири пети е на Меркурий и на Земята. Земята и Меркурий са се съединили, ортаци са станали. Пет шести имате Меркурий и Венера, съединили са се. Шест седми – Венера и Сатурн са се съединили, ортаклък правят. Сатурн е философ, подозрителен е. Венера гледа любовно навсякъде. Сега, при шест седми, Венера и Сатурн ортаци са станали. Единият е философ, а другата дала своята любов, любовна философия. Нали сте прекарали любовна философия? Седите така, мечтаете във въздуха. Това е Венера. Като загазите, започнете да мислите, философията Сатурн е дал. Казвате: Защо тази работа не стана така? Започнеш да философстваш, правиш опити. То е като дете – ще паднеш, нищо не значи ортаклъка; че не си спечелил първия път, нищо не значи. Вземеш лотариен билет – 25 лева струва билета – или вземеш цял билет – 100 лева струва. Какво са сто лева, ако спечелиш един милион?

Казвам: всичките мъчнотии произтичат от тия дроби. Ти искаш да имаш на първия ден резултат от шест седми, това е невъзможно. Ти не можеш да имаш опитността на пролетта в зимата и не може да имаш опитността на лятото в есента. Може да направиш забавление, може да направиш топло, но тия нюанси, които носи пролетта, тия цветя, които тя носи, не може да ги направиш. Значи, зимата си е зима, пролетта си е пролет. Що е зимата? Зимата е вече събран материал, който имаш да го обработиш. Зимата е нощ, пролетта е изгрев, лятото е ден, на зенита е слънцето, а есента е на залез, а през зимата слънцето е залязло вече. Четирите годишни времена показват състоянието от обиколката на Слънцето, или показват състоянието на Земята, която, като обикаля около Слънцето и като се върти около своята ос, има четири годишни времена. Тия четири годишни времена показват движението на Земята около Слънцето – какви промени може да произведе. Че става ден и нощ, това зависи от въртенето на Земята около себе си. Трябвало е време да се докаже, че Земята се върти около себе си. Хората виждат ден и нощ и казват: Има въртене на Земята – но не разбират. После учените хора да обяснят. Преди да са го обяснили учените хора, хората знаеха, че става ден и нощ, но не са знаели, че от въртенето на Земята около оста си произтича. Това е второстепенно. Годишните времена показват, че Земята се върти около Слънцето. Отпосле са доказали, че Земята се върти. Най-първо са считали, че Слънцето се върти около Земята, а после учените доказаха, че Земята се върти около Слънцето.

Сега най-важното е да се използват четирите годишни времена, да се използва деня и нощта. След туй ще дойде науката – да знаеш, че Земята се върти. Щом ти се въртиш, и Земята се върти. Според вас, кое показва в човека, че Земята се върти? Аз ще оставя да помислите върху това. Кое движение в човека приблизително показва въртенето на Земята? Човек е млад, възрастен и стар. Туй, че човек е дете, млад, възрастен и стар, това показва движението на Земята около Слънцето. Че човек се радва и скърби, това зависи от въртенето на Земята около оста. Ако земята не се въртеше, нямаше да имаме тия състояния. Ако земята не се въртеше около себе си, не щеше да има тия състояния на скръб и радост. Понеже се върти, имаме тия две състояния. Що е старост и що е подмладяване? Слънцето, което тук залязва, на друго място образува нов ден. Нашият залез на друго място е изгрев. Старостта не е нищо друго, освен, че Земята се върти; постоянно остаряване и постоянно подмладяване има. Що е подмладяването? – Изгрев. Що е остаряването? – Залез. Залезът не е статическо положение. Залезът на един е младост за други. И младостта на едни е залез на други. Земята като се върти, образува вечното подмладяване и вечното остаряване. Тъй щото, не остарявайте. Вие искате да не остарявате. Тогава не трябва да се въртите около оста си. Ако тръгнете заедно със Земята да се въртите, ще бъдете винаги млад. Ако можете да видите, когато Слънцето залязва, ако можете да направите във вашето съзнание Слънцето да не залязва, вие ще бъдете вечно млад. Туй не можете да го направите, затова остарявате. За бъдещето докато се научите, години се изискват, векове се изискват. То са бъдещи перспективи. Да кажем, ние не виждаме Слънцето, сега е наблизо, след 1 1/2 ще изгрее. Понеже Земята е наклонена на 23 градуса, то върви от Юг към Север и от Изток към Запад. Тия промени стават и в човека. И човек има център. Каквото прави Земята, и човешката душа го прави или каквото човешката душа прави, и земята го прави. Човешката душа обикаля около нейния център и се върти около себе си. Това е само да се отмахнат някои противоречия, които съществуват в нашия ум. Ти скърбиш, защото Земята се върти.

Скърбиш, защото Слънцето залязва; радваш се, защото Слънцето изгрява. Когато Земята обръща едната си страна, постепенно като се върти около Слънцето, показва, че известна част идва по-близо до Слънцето, лъчите падат перпендикулярно. Когато лъчите са наклонени, това е зима. При зимата има най-малък ъгъл. Турците нямат дума за "пролет". Това е едно статическо положение. В този чертеж идеята пак не е добре представена. Накланянето на лъчите образува най-малката топлина и най-малката светлина. От зимата отиваме към пролетта, от лятото отиваме към есента.

Вие имате ли някаква тема зададена? – Нямаме. Човек, ако би разбирал процесите, които стават в природата, тия процеси стават и вътре в него. Той мисли, че туй, което става в него, е произволно. То не е произволно. Понеже Слънцето минава по небето, топло е. Слънцето никога няма да те чака, то постоянно изменя своето положение. Започва да става все по-студено и като залезе, съвсем изстинеш. Как ще обясниш, че Слънцето изменя своето положение, защо не седи горе на небето? Затуй Слънцето по обед има тънка дреха, вечер по-дебеличка. Казва: Аз ще изменя към тебе моето положение, няма да имам същото положение, ще изменя характера. И ние не можем да бъдем еднакви. По обед сме най-добри, най-щедри; когато залязваме, при залез даваме най-малко. Колкото наближава залеза, става по-скържав и след залез се увеличава до среднощ. От среднощ пак ставаме по-добри, започва добрината ни да се увеличава до изгрева на Слънцето и тогава ставаме малко по-щедри. От изгрева до обед ти си най-щедър, след обед казваш, че не може толкова да се дава и пак започваш да ставаш скържав. Трябва да се обработи материала.

Сега, как бихте представили една музикална скръб или една музикална обида, или едно музикално примирение. /Учителят изсвири на цигулката и представи музикално тия три състояния./ Да имате ясна представа за музикална скръб, страдание и обида. Ако някой би ви говорил за музикална скръб, как ще я предадете?

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

22. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 19.III.1943г., Петък – 5 ч. с., София – Изгрев