(→ПРЕБЪДВАНЕ) |
|||
| (Не са показани 2 междинни версии от двама потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Извънредни беседи]] | |
| − | + | [[1944]] | |
| − | + | [[КНИГА: Заветът на Любовта т.1 ]] | |
| − | + | ==ПРЕБЪДВАНЕ== | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | Ще прочета само три стиха от Евангелието, които имат отношение към настоящето и бъдещето на човека. | |
| − | + | „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. | |
| − | + | „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. | |
| − | + | „Аз съм пътят, истината и животът”. | |
| − | + | Тези три стиха имат отношение към пътя, истината и живота. Ако пътят не изхожда наникъде, ако е затворен, как ще ходим по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш. Но движение не може да става, без да има движение в човека, без да има топлина – вътрешен подтик, и без да има сила, с която той да извърви пътя. | |
| − | + | В пътя се намира смисълът на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл, когато ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш значението на думите какъв смисъл има тя? Човек, който не разбира любовта в нейните елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш небесния? Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цвят, а Божественият живот е узрял плод. Казваш: Плод! Но, ако плодът не мине през формата на цвета, не може да стане плод; и цветът не може да стане, ако не е бил пъпка. На пъпката се дава известна сила, а в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Има растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, по-сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобна на стихотворението на един поет. Ако не разбираш езика му, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, то има съдържание. За един математик, една математическа формула има съдържание. А за обикновения човек тя няма съдържание. | |
| − | + | Ние трябва да се освободим от онова механично разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – отникъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. В лампата се влива нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле иде. Трябва да имаш знание, да превърнеш петрола в газообразно състояние, и тоя газ да превърнеш в светлина. | |
| − | + | Има три запалки в света. Едната запалка е любовта, другата е мъдростта, а третата е истината. Човек, който не е способен да се запали по трите начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата. | |
| − | + | Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен. | |
| − | + | Човек, който е разбрал мъдростта, става съвършен. | |
| − | + | Човек, който е разбрал истината, става свободен. | |
| − | + | Някой казва: Да се освободим! Много пъти можеш да правиш усилия да се освободиш. Най-лесно е да се добие свободата, но е и най-мъчно. Ако не разбираш любовта и мъдростта, не можеш да разбереш истината. Ако не разбираш любовта, не можеш да имаш понятие, какво нещо са сладките думи в живота. Съдържанието на нещата се познава чрез любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, изучаваме я по закона на любовта. | |
| − | + | Сладчината е израз на любовта. Колкото по-правилно е разбирането ни за любовта, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълката. Има сладки мисли и сладки постъпки. Някога един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно – има сладчина в погледа му. А друг те погледне и те среже. | |
| − | + | Съвременните хора се страхуват от смъртта. Знаете ли защо? Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Наричат ги обирници или апаши. Каквото имате, те го обират. Понеже често сте минавали през тая област, търсите друг път. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на любовта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на мъдростта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на истината. Иначе, ще бъдеш обран по всички правила. И тогава, според индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран, пак ще се върне назад, за да събере богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Ако синът, който е отишъл да се учи, се върне без знание, за какво е отишъл? | |
| − | + | Момъкът, който обича момата, за три неща я обича. Ако една мома не носи в себе си качествата на любовта, качествата на мъдростта и качествата на истината, аз говоря за душата, тая мома не може да бъде обичана. | |
| − | + | „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е начало на любовта. | |
| − | + | „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. Това е мъдростта. | |
| − | + | „Аз съм пътят, истината и животът”. Това е истината. | |
| − | + | Ако тези три стиха се разберат, макар и по елементарен начин, те ще дадат повод за ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Искате ли да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на тоя език, имената и знаците на буквите, с които той си служи. | |
| + | В Божествения свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език? В Божествения език, като кажеш една дума, което кажеш, веднага става, още в момента плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото – тялото не може да влезе. | ||
| − | + | Казваш: Аз познавам тоя човек. – Как го познаваш? – Тоя човек е добър. – Как познаваш добрия човек? – Той има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, е реално. Това, което не можеш да определиш, е реално. Божественият език, Божественият свят само се чувствуват. Ангелският свят само се вижда. А човешкият свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. Оттук ще започнете и ще изучавате първата буква на свободата. | |
| − | + | Има неща в света, които препятстват на човека за разбиране на любовта, на Божията мъдрост и истина. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел, носите му една хубава, красива ябълка, вкусно ядене; имате всичкото добро желание да си хапне, но той казва: Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Докарали сте автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си. | |
| − | + | Казвам: Сегашните хора живеят в един свят, в който, като се влюбят, първо се разболяват. Това, което хората наричат любов, то е болестта на любовта. Те влизат здрави в любовта, но излизат болни и казват: Не ми трябваше! За любовта хората се бият на бойното поле, умират за своето отечество. От любов към парите, да забогатеят, те работят през целия си живот. И, след като придобият пари, оставят ги на другите и казват: Другите да се ползват. Как ще се ползват другите, когато ти не си се ползвал? Това е все едно, професорът да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще го разберете. В любовта първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. На земята любовта и човешкият живот не могат да се изявят без топлина. Ако имаме термометър, можем да определим любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под мишцата му и ще определя, колко топлина има. Горението не е любов. Да гориш, това значи, да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, не е любов, то е безлюбие. Чел съм много книги за откраднатата любов. Всички вярват, че любовта може да се открадне. Единственото нещо, което не се краде, е любовта. Всичко друго може да се открадне, но любовта – никога. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от любовта, от мъдростта и от истината. Всичко друго може да се открадне. Аз не зная, какво разбирате вие под „кражба”. Често хората смесват понятията. Човек, който е скришен, казват за него, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо без съдържание. Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Лъжата е нещо позлатено. Някога лъжата я позлатяват с любов, някога с мъдрост, а някога с истина. Всеки, който иска да те излъже, ще ти говори за любов, за знание, за свобода. За любовта не се говори. За мъдростта не се говори. За истината не се говори. Там се мълчи. Как говори печката? И да не ви говори, вие знаете, дали е студена, или топла. | |
| − | + | Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря и месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря планети, слънца, но какво ще ви ползват те? Например, подаря ви слънцето. Като отидете там, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, те имат любов, знаят повече от вас. Ще бъде смешно, вие, невежите хора на земята, като отидете там със своята тапия, да им станете господари. Понякога вие изпадате в това положение. Например, казваш за някого: Аз го обичам! – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее, е любовта. Единственото нещо, което не се владее, е мъдростта. Единственото нещо, което не се владее, е истината. Те са абсолютно независими. Трябва да се освободите от подобни заблуждения. | |
| − | + | Често мислите, защо Христос не влиза във вашето положение, не взима участие в страданията ви. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текло кръв от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още любов. Това показва големите препятствия, които стояха на пътя към постигане на любовта. Големи Препятствия има на пътя към любовта. | |
| − | + | В Америка някъде, един земеделец имал голям чифлик. Цялата местност била покрита с каменна кора – нищо не ставало на тая земя. Един ден той решил да напусне това място. Иде един учен и му казва, че под тая канара, на 25 см. дълбочина, има хубава почва. Отстранили канарата, и плодородната почва се подала отдолу. | |
| − | + | Допуснете, че отивате при Бога и казвате, че Го обичате, че сте готови да направите всичко за Него. Господ, Който знае всичко, ще ви погледне, нищо няма да каже и ще ви даде една малка работа, да види, колко Го обичате. Ако сте в училище и кажете, че обичате учителя си, трябва да направите нещо за него, да покажете, че го обичате. Трябва да учите предметите, които ви е преподавал. Един учител ви преподава музика – трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, трябва да разбирате добре поне една книга. Ако обичате светлината, трябва да знаете, какво нещо е тя, да се разговаряте с нея. Често съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на светлината, мисли за нея, за това, което тя съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болести на сърцето произтичат от недоимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истината. Ако си готов всичко да направиш за истината, ти си богат човек. Като дойде някой и ти заговори за истината, ти ще бъдеш готов да направиш всичко, каквото тя иска. Ако обичаш мъдростта, ще направиш всичко, каквото тя иска. Само любовта можеш да любиш. Ако я любиш, тогава ще имаш живот в себе си. Единствената сила, която поддържа живота, е любовта. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, да познаем любовта. Не е необходимо да идем на онзи свят, за да познаем любовта. Ние сме вече на онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят, и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в Божествения свят, със сърцето си ние сме в ангелския свят, а с душата си ние сме в човешкия свят. С душата си ти ще служиш на хората. | |
| − | + | Господ иска своето си. Той не казва, дай ми ума си, или дай ми душата си, но казва: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Христос казва на едно място: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа си”. На много места в Библията е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Човешкото сърце трябва да влезе в Божественото, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. Щом е нечисто, всички работи ще останат неразбрани. Човешкото сърце се пречиства само чрез светлината и чрез истината. Чистота и светост са две различни неща. Светостта е качество на ума, чистотата е качество на сърцето, а свободата – качество на душата. Казано е в Писанието: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и той стана жива душа”. Да живееш, това значи, да си свободен. Първият етап на свободата е животът. | |
| − | + | Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече. Сега иде втората фаза – ние да обичаме. А ние още стоим и казваме: Да има кой да ни обича! Понеже си на земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш любовта си към Бога. Ако хората не разбират това, сегашният им живот ще се обезсмисли. Те все очакват някой да ги обича. Бог те обича, обсипал те е с безброй блага: свободен си; дишаш – чистият въздух влиза през дробовете ти; слушаш – най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и свобода да ходиш, дето искаш. Какво повече очакваш от това? | |
| − | + | Закон е: човек, който иска много, живее в човешкото. Хората искат много. Вземете малкото дете, и то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с малко. Най-малко иска Бог. Не можеш да разбереш любовта, ако не искаш най-малкото. | |
| − | + | Някой говори за човешка, за ангелска и за Божествена любов. Ще ги представя нагледно. При Божествената любов, когато обичаш някой човек, само от далеч да го зърнеш, от половин километър само да видиш гърба му, или главата му, ти цял ден си весел. Той не ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската любов ти си весел, когато той само ти се усмихне. При човешката любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. Като хванеш ръката му, ще усетиш, че е студена. И най-после, като ти говори, ще опиташ, че езикът му не е добър. Всички се спъват в човешката любов. | |
| + | Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел, трябва да си красив. За да бъдеш Божествен, трябва да взимаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден ще я носиш и ще й се радваш. Аз съм наблюдавал, как постъпва детето: близне бучката захар, тури я в джобчето си и се радва; после пак я извади, пак я близне. | ||
| − | + | Какво сте придобили досега? Ти си бил млад, красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички, и те са те обичали, но дойде ден никой не те обича; приятелите, синовете, зетьовете ти казват: Старият! Господ да си го прибере, да си отиде! Няма по-голямо страдание от това. | |
| − | + | Сега искам да ви наведа на мисълта, да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не ви давам знание – много знания имате; много библиотеки, много книги, много научни работи, но не умеете да ги използвате. И свобода имате много, но сте вързани, както децата понякога връзват бръмбари. Бръмбарът хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, тупне на земята. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш на земята – вързан си, едно дете си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали, и цял ден се мъчиш. Богат си, пари имаш, всичко имаш, но връзваш се за парите и казваш: Няма да изляза днес, да не ме оберат, да не разбият касата ми. Питам: Парите нуждаят ли се от пазене? Единственото нещо, което не познава любовта, а познава всички хора, това е парата. На парата е все едно, дали е в цигански джоб, или в джоба на царя. | |
| − | + | Престанете да се самоизмамвате в любовта! Преди години дойде при мене един млад момък и ми каза: Искам да обикна някого. Запитах го: Защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот? Той отговори: Невежи са, не харесвам характера на майка си. – Девет месеца те е носила майка ти с любов! Ако не обичаш майка си, ти никого не можеш да обичаш. Човек, който не обича Бога, никого не може да обича. | |
| − | + | Някой казва: Обичам те. – Зная, колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер, ще ме хване за гръкляна, ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми и ще ме опече. Ако съм ябълка, пак зная, как ме обича. Какво правите с нещата, които обичате? Които са за ядене, ядете ги; които са за яздене, яздите ги; които са за горене, изгаряте ги. Гориш дървата, и това наричаш любов. | |
| − | „Това е живот | + | „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, от далеч да виждаш слънцето на живота да изгрява и да му се радваш. Когато дойде на зенита, пак да се радваш. Когато слънцето залязва, това е човешката любов – и на нея да се радваш. |
| − | + | При сегашните условия вие се питате: Кой може да ни избави? Всички стоите и очаквате да дойде свободата отнякъде. Кой може да освободи хората? Само Бог освобождава. | |
| − | + | Колко е мъчно да се разбере животът! Съвременните хора не живеят настоящия живот, но живота на миналото, от преди хиляди години. Недоволен си някога, искаш да си отмъстиш – това е живот на миналото, с минали понятия. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а вие сте недоволни – и това е от миналото. Бил си богат, но взели са богатството ти; имал си знание, но си го изгубил; имал си силна памет, но сега забравяш; бил си силен, но сега усещаш, че силите те напущат. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото. | |
| − | + | „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, да се освободиш от всички минали заблуждения и да дойдеш до Новото, което Бог дава. Той изисква да разберем живота, който ни е дал. Например, като дадеш на един човек чаша вода, цял ден да се радваш, че си направил най-малкото. Като дадеш на някого плод, да се радваш, че си имал условие да дадеш един плод. Ако срещнеш един човек и му кажеш една хубава дума, да се радваш цял ден, че си го срещнал. Това е служене на Бога. | |
| − | + | Сега, за да разберете любовта, искайте най-малкото. В света най-малкото дава Господ, и най-многото дава пак Господ. На нас дава най-малкото. Той е създал света. Казваш: Малко ми е дадено. Едно житно зърно е малко, но като се сее години наред в земята, то расте, увеличава се и дава плод много. Малкото расте, а голямото се смалява. | |
| − | Ако нямаш най-малкото от | + | Ако нямаш най-малкото от любовта, ти не можеш да я разбереш. |
| − | Ако нямаш най-малкото от | + | Ако нямаш най-малкото от мъдростта, ти не можеш да я разбереш. |
| − | + | Ако нямаш най-малкото от истината, свобода не можеш да имаш. | |
| − | + | Бъдете доволни от най-малкото, което ви е дадено. Това е най-трудната работа. Дават ти едно зрънце, но ти го подхвърляш и казваш, че малко са ти дали. | |
| − | Поставете най-малкото от | + | Поставете най-малкото от любовта в сърцето си! |
| − | Поставете най-малкото от | + | Поставете най-малкото от мъдростта в ума си! |
| − | + | Поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете знанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. | |
| − | + | „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. | |
| − | + | „Аз съм пътят, истината и животът”. | |
| − | + | И тогава да кажеш: Ти си, Господи, пътят, истината и животът; аз ще ходя по тоя път с Тебе заедно. | |
| − | Упражнение. Двете ръце | + | Упражнение. Двете ръце съединени над главата под остър ъгъл. Бавно сваляне на ръцете до главата и издигане нагоре, под остър ъгъл (три пъти). Спущане ръцете надолу, в движение на обливане. |
| − | При издигане ръцете над главата се изговаря стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, | + | При издигане ръцете над главата се изговаря стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. |
| − | При сваляне ръцете на | + | При сваляне ръцете на главата се изговаря стихът: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. |
| − | При третото движение – спущане ръцете надолу – обливане, се изговаря стихът: „Аз съм пътят, истината и | + | При третото движение – спущане ръцете надолу – обливане, се изговаря стихът: „Аз съм пътят, истината и животът”. |
1. Беседа от Учителя, държана на 19 март, неделя, 5 ч. с. 1944 г., с. Мърчаево, Софийско. | 1. Беседа от Учителя, държана на 19 март, неделя, 5 ч. с. 1944 г., с. Мърчаево, Софийско. | ||
Текуща версия към 20:25, 11 февруари 2012
ПРЕБЪДВАНЕ
Ще прочета само три стиха от Евангелието, които имат отношение към настоящето и бъдещето на човека.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.
„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”.
„Аз съм пътят, истината и животът”.
Тези три стиха имат отношение към пътя, истината и живота. Ако пътят не изхожда наникъде, ако е затворен, как ще ходим по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш. Но движение не може да става, без да има движение в човека, без да има топлина – вътрешен подтик, и без да има сила, с която той да извърви пътя.
В пътя се намира смисълът на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл, когато ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш значението на думите какъв смисъл има тя? Човек, който не разбира любовта в нейните елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш небесния? Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цвят, а Божественият живот е узрял плод. Казваш: Плод! Но, ако плодът не мине през формата на цвета, не може да стане плод; и цветът не може да стане, ако не е бил пъпка. На пъпката се дава известна сила, а в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Има растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, по-сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобна на стихотворението на един поет. Ако не разбираш езика му, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, то има съдържание. За един математик, една математическа формула има съдържание. А за обикновения човек тя няма съдържание.
Ние трябва да се освободим от онова механично разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – отникъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. В лампата се влива нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле иде. Трябва да имаш знание, да превърнеш петрола в газообразно състояние, и тоя газ да превърнеш в светлина.
Има три запалки в света. Едната запалка е любовта, другата е мъдростта, а третата е истината. Човек, който не е способен да се запали по трите начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата.
Човек, който е разбрал любовта, става безсмъртен.
Човек, който е разбрал мъдростта, става съвършен.
Човек, който е разбрал истината, става свободен.
Някой казва: Да се освободим! Много пъти можеш да правиш усилия да се освободиш. Най-лесно е да се добие свободата, но е и най-мъчно. Ако не разбираш любовта и мъдростта, не можеш да разбереш истината. Ако не разбираш любовта, не можеш да имаш понятие, какво нещо са сладките думи в живота. Съдържанието на нещата се познава чрез любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, изучаваме я по закона на любовта.
Сладчината е израз на любовта. Колкото по-правилно е разбирането ни за любовта, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълката. Има сладки мисли и сладки постъпки. Някога един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно – има сладчина в погледа му. А друг те погледне и те среже.
Съвременните хора се страхуват от смъртта. Знаете ли защо? Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествените духове. Наричат ги обирници или апаши. Каквото имате, те го обират. Понеже често сте минавали през тая област, търсите друг път. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на любовта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на мъдростта. Ако искаш да не бъдеш обран, трябва да си служил на истината. Иначе, ще бъдеш обран по всички правила. И тогава, според индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран, пак ще се върне назад, за да събере богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Ако синът, който е отишъл да се учи, се върне без знание, за какво е отишъл?
Момъкът, който обича момата, за три неща я обича. Ако една мома не носи в себе си качествата на любовта, качествата на мъдростта и качествата на истината, аз говоря за душата, тая мома не може да бъде обичана.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е начало на любовта.
„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”. Това е мъдростта.
„Аз съм пътят, истината и животът”. Това е истината.
Ако тези три стиха се разберат, макар и по елементарен начин, те ще дадат повод за ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Искате ли да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на тоя език, имената и знаците на буквите, с които той си служи. В Божествения свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език? В Божествения език, като кажеш една дума, което кажеш, веднага става, още в момента плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото – тялото не може да влезе.
Казваш: Аз познавам тоя човек. – Как го познаваш? – Тоя човек е добър. – Как познаваш добрия човек? – Той има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, е реално. Това, което не можеш да определиш, е реално. Божественият език, Божественият свят само се чувствуват. Ангелският свят само се вижда. А човешкият свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. Оттук ще започнете и ще изучавате първата буква на свободата.
Има неща в света, които препятстват на човека за разбиране на любовта, на Божията мъдрост и истина. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел, носите му една хубава, красива ябълка, вкусно ядене; имате всичкото добро желание да си хапне, но той казва: Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Докарали сте автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си.
Казвам: Сегашните хора живеят в един свят, в който, като се влюбят, първо се разболяват. Това, което хората наричат любов, то е болестта на любовта. Те влизат здрави в любовта, но излизат болни и казват: Не ми трябваше! За любовта хората се бият на бойното поле, умират за своето отечество. От любов към парите, да забогатеят, те работят през целия си живот. И, след като придобият пари, оставят ги на другите и казват: Другите да се ползват. Как ще се ползват другите, когато ти не си се ползвал? Това е все едно, професорът да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще го разберете. В любовта първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. На земята любовта и човешкият живот не могат да се изявят без топлина. Ако имаме термометър, можем да определим любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под мишцата му и ще определя, колко топлина има. Горението не е любов. Да гориш, това значи, да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, не е любов, то е безлюбие. Чел съм много книги за откраднатата любов. Всички вярват, че любовта може да се открадне. Единственото нещо, което не се краде, е любовта. Всичко друго може да се открадне, но любовта – никога. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от любовта, от мъдростта и от истината. Всичко друго може да се открадне. Аз не зная, какво разбирате вие под „кражба”. Често хората смесват понятията. Човек, който е скришен, казват за него, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо без съдържание. Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Лъжата е нещо позлатено. Някога лъжата я позлатяват с любов, някога с мъдрост, а някога с истина. Всеки, който иска да те излъже, ще ти говори за любов, за знание, за свобода. За любовта не се говори. За мъдростта не се говори. За истината не се говори. Там се мълчи. Как говори печката? И да не ви говори, вие знаете, дали е студена, или топла.
Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря и месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря планети, слънца, но какво ще ви ползват те? Например, подаря ви слънцето. Като отидете там, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, те имат любов, знаят повече от вас. Ще бъде смешно, вие, невежите хора на земята, като отидете там със своята тапия, да им станете господари. Понякога вие изпадате в това положение. Например, казваш за някого: Аз го обичам! – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее, е любовта. Единственото нещо, което не се владее, е мъдростта. Единственото нещо, което не се владее, е истината. Те са абсолютно независими. Трябва да се освободите от подобни заблуждения.
Често мислите, защо Христос не влиза във вашето положение, не взима участие в страданията ви. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текло кръв от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още любов. Това показва големите препятствия, които стояха на пътя към постигане на любовта. Големи Препятствия има на пътя към любовта.
В Америка някъде, един земеделец имал голям чифлик. Цялата местност била покрита с каменна кора – нищо не ставало на тая земя. Един ден той решил да напусне това място. Иде един учен и му казва, че под тая канара, на 25 см. дълбочина, има хубава почва. Отстранили канарата, и плодородната почва се подала отдолу.
Допуснете, че отивате при Бога и казвате, че Го обичате, че сте готови да направите всичко за Него. Господ, Който знае всичко, ще ви погледне, нищо няма да каже и ще ви даде една малка работа, да види, колко Го обичате. Ако сте в училище и кажете, че обичате учителя си, трябва да направите нещо за него, да покажете, че го обичате. Трябва да учите предметите, които ви е преподавал. Един учител ви преподава музика – трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, трябва да разбирате добре поне една книга. Ако обичате светлината, трябва да знаете, какво нещо е тя, да се разговаряте с нея. Често съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Изложи гърба си на светлината, мисли за нея, за това, което тя съдържа, и болката ще изчезне. Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болести на сърцето произтичат от недоимък на топлина. Всички болести на душата произтичат от недоимък на истината. Ако си готов всичко да направиш за истината, ти си богат човек. Като дойде някой и ти заговори за истината, ти ще бъдеш готов да направиш всичко, каквото тя иска. Ако обичаш мъдростта, ще направиш всичко, каквото тя иска. Само любовта можеш да любиш. Ако я любиш, тогава ще имаш живот в себе си. Единствената сила, която поддържа живота, е любовта. Казано е: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, да познаем любовта. Не е необходимо да идем на онзи свят, за да познаем любовта. Ние сме вече на онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят, и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в Божествения свят, със сърцето си ние сме в ангелския свят, а с душата си ние сме в човешкия свят. С душата си ти ще служиш на хората.
Господ иска своето си. Той не казва, дай ми ума си, или дай ми душата си, но казва: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Христос казва на едно място: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа си”. На много места в Библията е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си”. Човешкото сърце трябва да влезе в Божественото, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. Щом е нечисто, всички работи ще останат неразбрани. Човешкото сърце се пречиства само чрез светлината и чрез истината. Чистота и светост са две различни неща. Светостта е качество на ума, чистотата е качество на сърцето, а свободата – качество на душата. Казано е в Писанието: „Бог вдъхна в ноздрите на човека дихание на живот, и той стана жива душа”. Да живееш, това значи, да си свободен. Първият етап на свободата е животът.
Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече. Сега иде втората фаза – ние да обичаме. А ние още стоим и казваме: Да има кой да ни обича! Понеже си на земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш любовта си към Бога. Ако хората не разбират това, сегашният им живот ще се обезсмисли. Те все очакват някой да ги обича. Бог те обича, обсипал те е с безброй блага: свободен си; дишаш – чистият въздух влиза през дробовете ти; слушаш – най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и свобода да ходиш, дето искаш. Какво повече очакваш от това?
Закон е: човек, който иска много, живее в човешкото. Хората искат много. Вземете малкото дете, и то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с малко. Най-малко иска Бог. Не можеш да разбереш любовта, ако не искаш най-малкото.
Някой говори за човешка, за ангелска и за Божествена любов. Ще ги представя нагледно. При Божествената любов, когато обичаш някой човек, само от далеч да го зърнеш, от половин километър само да видиш гърба му, или главата му, ти цял ден си весел. Той не ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската любов ти си весел, когато той само ти се усмихне. При човешката любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. Като хванеш ръката му, ще усетиш, че е студена. И най-после, като ти говори, ще опиташ, че езикът му не е добър. Всички се спъват в човешката любов. Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел, трябва да си красив. За да бъдеш Божествен, трябва да взимаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден ще я носиш и ще й се радваш. Аз съм наблюдавал, как постъпва детето: близне бучката захар, тури я в джобчето си и се радва; после пак я извади, пак я близне.
Какво сте придобили досега? Ти си бил млад, красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички, и те са те обичали, но дойде ден никой не те обича; приятелите, синовете, зетьовете ти казват: Старият! Господ да си го прибере, да си отиде! Няма по-голямо страдание от това.
Сега искам да ви наведа на мисълта, да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не ви давам знание – много знания имате; много библиотеки, много книги, много научни работи, но не умеете да ги използвате. И свобода имате много, но сте вързани, както децата понякога връзват бръмбари. Бръмбарът хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, тупне на земята. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш на земята – вързан си, едно дете си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали, и цял ден се мъчиш. Богат си, пари имаш, всичко имаш, но връзваш се за парите и казваш: Няма да изляза днес, да не ме оберат, да не разбият касата ми. Питам: Парите нуждаят ли се от пазене? Единственото нещо, което не познава любовта, а познава всички хора, това е парата. На парата е все едно, дали е в цигански джоб, или в джоба на царя.
Престанете да се самоизмамвате в любовта! Преди години дойде при мене един млад момък и ми каза: Искам да обикна някого. Запитах го: Защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот? Той отговори: Невежи са, не харесвам характера на майка си. – Девет месеца те е носила майка ти с любов! Ако не обичаш майка си, ти никого не можеш да обичаш. Човек, който не обича Бога, никого не може да обича.
Някой казва: Обичам те. – Зная, колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер, ще ме хване за гръкляна, ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми и ще ме опече. Ако съм ябълка, пак зная, как ме обича. Какво правите с нещата, които обичате? Които са за ядене, ядете ги; които са за яздене, яздите ги; които са за горене, изгаряте ги. Гориш дървата, и това наричаш любов.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, от далеч да виждаш слънцето на живота да изгрява и да му се радваш. Когато дойде на зенита, пак да се радваш. Когато слънцето залязва, това е човешката любов – и на нея да се радваш.
При сегашните условия вие се питате: Кой може да ни избави? Всички стоите и очаквате да дойде свободата отнякъде. Кой може да освободи хората? Само Бог освобождава.
Колко е мъчно да се разбере животът! Съвременните хора не живеят настоящия живот, но живота на миналото, от преди хиляди години. Недоволен си някога, искаш да си отмъстиш – това е живот на миналото, с минали понятия. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а вие сте недоволни – и това е от миналото. Бил си богат, но взели са богатството ти; имал си знание, но си го изгубил; имал си силна памет, но сега забравяш; бил си силен, но сега усещаш, че силите те напущат. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”. Това е живот вечен, да се освободиш от всички минали заблуждения и да дойдеш до Новото, което Бог дава. Той изисква да разберем живота, който ни е дал. Например, като дадеш на един човек чаша вода, цял ден да се радваш, че си направил най-малкото. Като дадеш на някого плод, да се радваш, че си имал условие да дадеш един плод. Ако срещнеш един човек и му кажеш една хубава дума, да се радваш цял ден, че си го срещнал. Това е служене на Бога.
Сега, за да разберете любовта, искайте най-малкото. В света най-малкото дава Господ, и най-многото дава пак Господ. На нас дава най-малкото. Той е създал света. Казваш: Малко ми е дадено. Едно житно зърно е малко, но като се сее години наред в земята, то расте, увеличава се и дава плод много. Малкото расте, а голямото се смалява.
Ако нямаш най-малкото от любовта, ти не можеш да я разбереш.
Ако нямаш най-малкото от мъдростта, ти не можеш да я разбереш.
Ако нямаш най-малкото от истината, свобода не можеш да имаш.
Бъдете доволни от най-малкото, което ви е дадено. Това е най-трудната работа. Дават ти едно зрънце, но ти го подхвърляш и казваш, че малко са ти дали.
Поставете най-малкото от любовта в сърцето си!
Поставете най-малкото от мъдростта в ума си!
Поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете знанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.
„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”.
„Аз съм пътят, истината и животът”.
И тогава да кажеш: Ти си, Господи, пътят, истината и животът; аз ще ходя по тоя път с Тебе заедно.
Упражнение. Двете ръце съединени над главата под остър ъгъл. Бавно сваляне на ръцете до главата и издигане нагоре, под остър ъгъл (три пъти). Спущане ръцете надолу, в движение на обливане.
При издигане ръцете над главата се изговаря стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.
При сваляне ръцете на главата се изговаря стихът: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем, ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя”.
При третото движение – спущане ръцете надолу – обливане, се изговаря стихът: „Аз съм пътят, истината и животът”.
1. Беседа от Учителя, държана на 19 март, неделя, 5 ч. с. 1944 г., с. Мърчаево, Софийско.