Разлика между версии на „Израил и българин“

Текуща версия към 19:58, 11 февруари 2012

Рилски беседи - 1940 година

КНИГА: Божественият и човешкият свят

Израил и българин

„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога". Като махнем думата „вечен", остава стихът: „Това е живот, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога."

„Каквото вържете на небето, вързано ще бъде и на земята; каквото развържете на небето, развързано ще бъде и на земята". Това се отнася до онези хора, които са познали Бога, а не до онези, които не са Го познали. Това се отнася до онези зрънца, които са на нивата, а не до онези, които са в хамбара.

Сега аз ще говоря върху две положителни неща: върху вярата, която е подтик към знанието, и върху любовта, която носи живот. Без вяра човек не може нищо да придобие. Без вяра човек не може да угоди на Бога. Всеки подтик в душата ви показва, че вярата се проявява. Това, което съвременните хора наричат вяра, е материалистично схващане на вярата. Някой казва: Не зная, дали това, което хората учат, е нужно. – Всякога можеш да го провериш. Храната, която ядеш, всякога можеш да провериш, добра ли е, или не; въздухът, който дишаш, всякога можеш да го провериш; светлината, която влиза в очите ти, всякога можеш да я провериш; пътят, по който вървиш, всякога можеш да го провериш, прав ли е, или крив.

Дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай всичко не е полезно. Когато посеете житното зърно, в първо време вие не се интересувате от него. Щом израсте, върже плод и започне да зрее, вие се интересувате от него: събирате го на снопи, овършеете го и го туряте в хамбара. Отвреме-навреме вадите от житото в хамбара и го употребявате. Част от него отива за тялото ви, част – за сърцето ви и част – за ума ви. Онези, които не знаят, как да ядат, изпращат житото само към тялото си, вследствие на което напълняват. Те ядат повече, отколкото трябва. Има други, които също не знаят, как да се хранят, вследствие на което приемат по-малко храна, отколкото трябва. Затова те са слаби. Човек не трябва да бъде нито слаб, нито пълен. Когато наливате някаква течност в един съд, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане поне малко празно място. Някои искат да бъдат пълни, да знаят всичко. Те искат да бъдат пълни бурета. Защо им е толкова знание? Ако има малко пространство, човек може свободно да се движи; ако няма никакво пространство, той не може да се движи.

Сега вие не трябва да се спъвате от думите „пълнота" и „празнота". Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разгледайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете, какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – „г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „р" показва, че, като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят – от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: Знаеш ли, кой съм аз? Българин съм! Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: Знаеш ли, кой съм аз? Българин съм!

Какво означава думата Израил? Кои са елементите на Израила? Израил е онзи, който излиза от рая, из – рая, а пък българин, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая; после ще станете българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията. Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от рая, затова беше Израил. Сега стана българин. Значи, той е вече в рая. Който влезе в рая, всичко взима без война, по приятелски начин. Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи, трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша, е Израил; който не въздиша, е българин.

Сега, ако се проповядва на хората за Бога, мнозина ще кажат, че това са нереални работи. – Кои неща са нереални и кои – реални? – Това, което се губи, е нереално; това, което се придобива, е реално. Ако губиш мислите, чувствата и постъпките си, те са нереални. Ако ги придобиваш, те са реални. Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил; когато ги придобиваш, ти си българин. Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде между израилтяните, приеха ли Го? Не Го приеха. Не само това, но те Го разпнаха. Те мислеха, че без Христа ще се повдигнат повече. Всъщност, повдигнаха ли се? Те не приеха Онзи, Който носеше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха. Следователно, ако имате в себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом влезе в ума ви една Божествена мисъл, вие ще я приемете – нищо повече. В нея се крие вашето бъдещо щастие. Щастието на човека седи в това, да стане българин. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете българи. Засега, първи вкарват в рая българите. – Как ги вкарват? – С камшик.

Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. Какво представя българинът на физическия свят, не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин", според някои, е произлязла от думата „булгур", което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне, и тя се връща, той е българин. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израил.

Аз взимам думата „българин" в смисъл на човек, роден от любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. Това не е за насърчение, но истина, която един ден ще проверите. Запример, думата „любов" не е еднаква във всички народи, но идеята, която любовта преследва, е навсякъде една и съща. С каквото име да кръщавате любовта, тя носи навсякъде едни и същи елементи. Същото можем да кажем и за вярата. Тя не е еднаква във всички народи, но елементите, които носи, навсякъде са едни и същи.

Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – Божествен народ.И при това положение, пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиянски и т. н. Едно е важно: в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или един лист. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават те, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче, дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има. Листата представят умствения свят на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова по-умно е. Плодовете на дървото пък показват степента на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодовете си. Ако плодовете са кисели и стипчави, дървото има едно развитие; ако плодовете са сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки. От постъпките на човека съдите за неговото развитие и култура.

Днес много хора търсят Бога, но не знаят, къде да Го намерят. Всеки човек може да бъде прозорец за Бога. Бог създаде слънцето и земята, но Той сам не е нито в слънцето, нито в земята. Казват, че Бог е навсякъде. Наистина, Той е и в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. – Защо? – Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал. Бог го обикнал и го повикал на гости при себе си. Като минавал по земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да Го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него. Всички хора се нуждаят от ново разбиране на живота. Някой път се ражда дете в някой дом, и не знаете, защо се е родило. То може да бъде момче или момиче. Ако в един дом се родят три – четири момчета, родителите искат да имат и едно момиче. – Защо? – Защото момчетата носят един от най-твърдите елементи в себе си.

И тъй, ако човек ражда само мъжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулите, на мозъка, на дробовете си. За да не става това, човек трябва да прави смяна в мислите си: първо да приеме една мъжка мисъл, после – една женска и най-после – една детска. От друга страна, ако в ума на човека се роди една мисъл, непесредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание, и във волята – някаква постъпка. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развиване на човешката душа. Ако умът, сърцето и волята не раждат, те са осъдени на страдания. Кои турци са измъчвали българите: бедните или богатите? – Богатите. – Защо? – Защото те не раждат, т. е. не дават нищо от себе си. В това отношение, те приличат на безплодни дървета. Кои дървета отсичат: плодните или безплодните? Един от недъзите на съвременните хора е, че избягват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мъжът казва: Добре, че не съм жена, да раждам. – Като се е родил на земята, по какъвто и да е начин, човек все ще ражда, не може да се освободи от раждане. Ако е мъж, с ума си ще ражда; ако е жена, със сърцето си ще ражда; ако е дете, с тялото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото положение и да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Човек живее, докато ражда; щом престане да ражда, животът минава през други процеси.

Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Аз имам предвид онова раждане, което е придружено с радост и веселие. Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение; аз говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда, само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това, важно е положението на земята спрямо слънцето. Тази е причината, поради която полюсите на земята са почти безплодни. Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята – умствен, сърдечен и волев и запитват, какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така и бързо ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно в трите свята – в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, земята ще се превърне на рай.

Да се върнем пак към символичното понятие „българин". Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да вързва нещата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате. – Защо? – Защото Бог го е кръстил. Името „българин" не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения.

Следователно, като знаете, какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

Изобщо, за да се домогне до нещо, човек трябва да съдържа в себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бъдат простени греховете му, той трябва да отговори срещу това с друго нещо. – С какво? – С щедрост. Законът на щедростта подразбира изобилие. За да бъде щедър, преди всичко, човек трябва да бъде вътрешно богат, да не се страхува от никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече богат онзи, който има милиони килограми жито в хамбара си, а се страхува да не настане глад, да не се влошат условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следната пак ще донесе своето благо.

Днес вие сте се събрали, да чуете нещо за настоящия момент. Това, което наричате настояще, е минало. Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото, в тях няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, всяка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие. Слонът е велик, голям, но може ли да заповядва на човека? Човекът, малкото същество, се качва на гърба на слона и го управлява. – Защо? – Защото е по-умен и по-добър от него. Той възсяда слона, управлява го и му говори: Голям и велик си, но си изпратен при мене, да те уча. Така постъпват и всички ония, които ядат кокошки, патици, агнета и др. Те ги колят, ядат и казват, че ги пращат на училище в своя стомах, там да се учат.

Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които те не подозират даже, че се крият в самите тях. Някой, запример, иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек се стреми вече към истината и свободата. Обаче, нито доброто е истинско добро, без свободата, нито свободата е ценна без доброто. Ако човек не може да приложи доброто свободно, все едно, че хамбарът му е пълен с жито, а стомахът му е разстроен, не може да работи. Как ще се ползва от това жито? Как ще се ползва той от доброто, лишено от свобода?

Човек трябва да бъде здрав, да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т. н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл, житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". С други думи казано: Ако не разбирате онова, което е вложено в житното зърно, и ако не знаете, как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето тяло, вие не можете да приемете Божествения живот. Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. Дали приятелят му е добре разположен, или не, за него е едно и също. И на облачното, и на ясното небе той гледа с еднакво разположение.

Следователно, докато живеят в света на промените, хората често изпадат в заблуждения. Запример, когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за тях. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил, че нещо се изпречило на пътя им. Това е заблуждение. Бог не забравя хората, но те Го забравят. Майката не забравя децата си, но децата забравят майката. Казано е в Писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня". На друго място е казано: „Написах ви на дланта си". Като погледне към дланта си, Бог вижда, къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те". Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на любовта.

„Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето". – Кога? – Когато челото, носът и устата ти са правилни и красиви. Вярата е създала челото, любовта – носа, а надеждата – устата. Значи, чрез челото, т. е. чрез мозъка, човек възприема енергии от висшите светове, чрез носа – духовни енергии, а чрез устата – енергии от физическия свят. Човек не може да разбере законите на земята, ако надеждата му не е развита. Щом разбира тези закони, той гледа съзнателно на фазите, през които човешкият живот минава, и разумно ги използва. Човек е бил млад и пак ще бъде; той е бил стар и пак ще бъде. Обаче, за да се използват всички възрасти, като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание. Сегашните хора се страхуват от старостта и, като дойдат до 50 – 60 годишна възраст, те не смеят да предприемат никаква работа, нищо ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. – Кой ще работи тогава? – Младите и децата. Това е заблуждение. Сегашните хора проявяват живота на миналите поколения. Техният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещето поколение пък ще бъде резултат от настоящия живот. Тогава, какво наследство ще оставите на бъдещото поколение, ако тъй рано се откажете от работа? Бъдещето поколение ще покаже, какво сте били вие и какво сте им оставили.

Стремете се към новото, в което няма остаряване. – В какво се заключава новото? – Новото подразбира ум светъл, пълен с добродетели; сърце чисто, пълно с добродетели и тяло здраво, пълно с добродетели. Ще кажете, че тялото умира. – Има едно тяло, което всякога върви с човека и на този, и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То съблича само старата си дреха и свободно от нея продължава своя път. И в Божествения свят не приемат човека без тяло. В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост. Какво ще стане с млечната още ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? Орехът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запазят горните покривки, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада на времето си и, като се посади орехът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: „И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната". Духът Божи, това е светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, да организирате вашата земя, т. е. тялото си, да го превърнете в рай. В Божествения свят слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползва от него.

Сега, аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е вярно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е вярно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение. Сега, вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си, като учители на вашия живот. Ако тях не слушате, кого можете да слушате? Ако някой дойде отвън и се опитва да ви въздейства, вие казвате: Не ставам роб на никого! – Който не служи на Бога, само той е роб. Който не люби, който не вярва, който не се надява, само той може да бъде роб. Всеки, който е възприел истината, той е свободен. Който е възприел любовта, знанието, той е свободен човек. Не е лесно, да приложи човек принципите на любовта и на свободата, да се откаже от старото. Тъкмо сядате пред приятен, хубав обяд и при вас дохожда един гладен човек. Нещо ви нашепва: Раздели обяда си с този човек! Погледнеш към обяда си, погледнеш към бедния човек, не ти се дава. Пак нещо ти нашепва: Раздели обяда си с този беден. Повикай го при себе си, Бог е в него. Ако не споделиш обяда си с него, ще съжаляваш. След дълго увещаване ти се съгласяваш да дадеш нещо от себе си на своя беден брат. Не се стопява лесно коравото човешко сърце.

Не е въпрос да правим добро, с което да се показваме пред хората. Аз съм за онова положение, когато човек почувства присъствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрепвал, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него, ще извършиш всичко с любов. И най-малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов за Бога на всякакви жертви. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царят е с Бога, още по-добре. Ако си мъж, и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена, и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете, и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото положение и да се намираш, важно е, Бог да е с тебе. Когато влезе в къпалнята и намери онзи, който от 38 години лежеше болен, Христос го изцери. – Защо само него излекува? – Защото само той очакваше Христа. Дълбоко в душата си той уповаваше на Бога. Значи, в Израил по онова време имало само един, който очаквал да го избави някой. Вас кой ще избави? Днес и вие сте в къпалнята, но ако не можете да се излекувате, ще влезете в лоното на смъртта. Кой ще ви избави оттам?

Един ден наблюдавам, как един сокол се спусна върху един косер, който спокойно си пееше, и го сграбчи. Веднага отправих мисълта си към сокола, казах му: Ще пуснеш косера! Той го пусна и отлетя. При друг случай наблюдавам, как един кълвач чука с клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работник е кълвачът, върши своята работа. Зададе се отнякъде сокол и право върху кълвача. – Слушай, това е работник, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай. Той пусна кълвача. Много соколи има в живота. Един от тях е човешкото безверие. Като дойде при вас, то казва: Не е време за тази работа. Можете да я отложите за малко. – Щом работата е добра, не слушайте безверието, но го вържете.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето". Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бъдат вързани и на небето. Какво трябва да развържете на земята? Развържете вярата, надеждата и любовта на земята, за да бъдат развързани и на небето.

Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представят българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря, под различни предлози: че си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата. Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища.

Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: "Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ, обаче, остана вън".

Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света.

26. Беседа от Учителя, държана на 8 септември, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгрев.