Разлика между версии на „Двете царства“

Текуща версия към 19:56, 11 февруари 2012

Рилски беседи - 1940 година

КНИГА: Божественият и човешкият свят

Двете царства

Мнозина се запитват, от какво зависи благото на човека. Много отговори могат да се дадат на този въпрос, но всички не са абсолютно верни. Едни от условията, които обуславят благото на човека, са неговият ум, неговото сърце и неговата воля, но това са външни условия. Всъщност, нито умът създава благото на човека, нито сърцето, нито волята му. Нещастието на човека седи, именно, в това, че той не разбира, на какво се дължи неговото благо. Първоначално, когато Бог създал човека, последният бил щастлив. Впоследствие човек е изгубил щастието си. Много хора са загубили богатството си от чрезмерно ядене и пиене. Те са пропили и изяли всичко, каквото са имали. Някои хора са изгубили щастието си от разточителност.

Един американски милиардер се оженил за една американка, която се отличавала с голяма разточителност. След сватбата те предприели едно пътешествие до Париж. Тя тръгнала от магазин на магазин да прави покупки и в няколко деня само изразходвала грамадна сума. Като видял това, мъжът й се уплашил. Той разбрал, че с тази разточителност тя ще го съсипе в няколко години. Заради това, той решил да се разведе, но искал да я осигури. Направил й един голям палат, който струвал 15 милиона долара. Освен това, той й дал в ръцете една сума от шест милиона долара и така се освободил от нея. Значи, трябвало да плати 21 милиона долара, за да се освободи от една разточителна жена. Аз привеждам този пример само за изяснение на идеята. Доколко е верен, не се знае. Днес повечето хора страдат от разточителност. По естество човек е толкова разточителен, че какво ли не иска: той иска да живее в палат, да бъде облечен в коприна, да има изобилно ядене и пиене. Той е разточителен и в своите мисли и чувства. Изобщо, човек се отличава с голяма разточителност. Като се стреми към разточителност, човек изпада в суеверие и започва да вярва в това, което не може да стане. Той вярва, че може да стане цар или царица, да бъде божество за хората. И това е възможно, но не при дадените условия.

Религиозните хора говорят за своя праотец Адам и за своята прамайка Ева, отдето държат за своето високо произхождение. Къде е първият човек – Адам и първата жена – Ева? Ще кажете, че историята знае това. Вие говорили ли сте с Адам и Ева? Някои хора са много смели и казват, че са видяли нещо особено, което не могат нито да опишат, нито да разкажат. Какво са видяли? Нищо не са видяли. Те сами себе си лъжат, а мислят, че и другите могат да се лъжат. Не, светът не се оправя с лъжа. Защо трябва да представяте позлатения предмет за чисто злато? Като го употребявате известно време, златото ще се изтрие и отдолу ще лъсне медната повърхност. Ще кажете, че не сте знаели, какъв е предметът. Като не знаете, защо го препоръчвате за чисто злато? Някой препоръчва учение, подобно на Христовото. Той казва, че каквото пише в Евангелието, това проповядвал. Какво нещо е Евангелието? Евангелието учи човека, как може да се избави от греха и да придобие свобода. Евангелието учи човека, как може да придобие безсмъртието.

Животът на съвременните хора е живот на смъртта и на страданията. Според сегашния порядък на живота, всички хора са затворници. Всички се намират в карцер. Няма човек на земята, който да прави изключение от това правило. Вижте от какви страшни болести страдат хората. Слушате, че този имал тумор в стомаха, онзи – в мозъка и т. н. За да се справят с тия болести, лекарите трябва да отварят корема, черепа на човека, да режат тумора. В това отношение всички хора са бременни с нещо чуждо в себе си. За да се освободят от чуждите тела в своя организъм, хората трябва да мислят право. Няма по-хубаво нещо в живота от правата мисъл. Сега, аз не разглеждам личния живот на човека. Аз не се интересувам от личния живот, защото е преходен. В този живот има престъпления, за които човек ще плаща. Някои мислят, че човек не е виновен за престъпленията, които върши. Кой е виновен тогава? Ако с един чук можете да убиете човека, кой е виновен за убийството: човекът или чукът? Ако с един нож можете да прободете някого, ножът ли е виновен или човекът? В това отношение хората са подобни на ножа и на точилото. Точилото остри ножовете, а ножът и брадвата секат дърветата. В края на краищата, точилото и ножът се изхабяват.

Съвременните хора трябва да разсъждават правилно. Ако не разсъждават, както трябва, те не могат да дойдат до никакво разрешаване на въпросите. Често слушате да се казва за някого, че е вярващ, а за друг – че е безверник. По какво се отличава безверникът от вярващия? Безверникът вярва само в неща, които може да види, да пипне, да чуе. Той е реалист. Кой каквото да му говори, той казва: Докато не видя и не пипна, не вярвам. Вярващият вярва в неща, които не вижда. Той не се нуждае от виждане и пипане, за да вярва в нещо. Ние казваме, че истинската вяра включва в себе си и физическия, и духовния, и Божествения свят. Ако вярата не включва и трите свята в себе си, не е истинска. Това е вяра, която се обуславя от една временна обстановка на нещата. Материалистите казват, че всичко в света е материя. Те признават само материалните работи, а нематериалните не ги признават. Как може да признава човек това, което не вижда? Близките предмети са видими, а далечните – невидими. Витоша, която е пред вас, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра от очите си, тя ще стане невидима. Значи, дали нещата са видими или невидими, дали съществуват или не съществуват, това зависи от разстоянието, на което се намират, и от силата на зрението.

Както хората делят нещата на видими и на невидими, така се явява в умовете им идеята за съществуването или несъществува-нето на Бога. Мнозина искат да разберат, какво нещо е Бог. Как ще схванете Бога? Той е безграничен. Той изпълва цялото Битие. Той включва в себе си всички светове, всички вселени. Как ще Го обхванете и опитате с малкия си ум? Как можете да видите това, което е невидимо? Някой казва, че Бог не е материално същество. Съгласен съм с това. Друг казва, че Бог, наистина, съществува. И с това съм съгласен. Докато ти съществуваш, и Бог съществува. Щом ти изчезнеш, и Бог престава да съществува.

Когато някой казва, че животът е само на земята, това означава човек, който е роб на условията. Този човек не може да бъде щастлив. Ако животът е само на земята, не очаквайте никакво щастие от него. Кого можете да следвате тогава? Има ли поне един щастлив човек на земята? Някои казват, че трябва да следваме Христа. Щастлив човек ли беше Христос? Който следва Христа, той ще мине през Неговия път. Какво очаква християните? Мнозина мислят, че като християни, очакват ги златни венци, корони. Венците и короните не са за този свят. Когато заведоха Христа при Пилата, последният Му каза: „Знаеш ли, че аз имам власт да те пусна, имам власт и да те разпна". Христос призна този факт и отговори: „Ти не би имал власт над мене, ако не би ти дадена отгоре". Питам: Кой от вас няма да бъде разпнат? На кого от вас Пилат няма да каже, че има власт да го разпне, но има власт и да го пусне? И вас ви очаква същата съдба, каквато имаше Христос. Следователно, приемете участта си доброволно, както Христос прие своята.

Сега се явява друг въпрос: Вярно ли е, че Христос възкръсна? Ако кажете, че Христос възкръсна, без да сте минали и вие през възкресението, това е теория само. Вашата вяра във възкресението още не е такава, каквато трябва. Обаче, който е минал през възкресението, той вярва абсолютно във възкресението на Христа. Сегашните християни казват, че вярват във възкресението. Кой съвременен християнин е готов да напусне баща си и майка си, да се откаже от всичките си богатства, да вдигне кръста си и да води чист, скромен живот? Може да се намерят такива хора, но това са единици.

Мнозина говорят за реалния живот. Какво разбират те под думата „реален живот"? Според тях, реалният живот подразбира, да имаш на разположение къщи, ниви, лозя, да имаш месечен приход от няколко хиляди лева, да бъдеш всякога здрав, разположен и т. н. Колко хора са собственици днес на къщи, на лозя и на ниви? Следователно, малко хора познават този реален живот. Повечето хора са наематели, живеят в чужди къщи. Днес живеят в една къща, след известно време напускат старата къща и отиват в нова. – Защо? – Хазяйнът им предложил да си излязат. Той намерил други наематели, които ще му плащат повече. Те му говорят за Христа, за Бога, но той не иска да знае. Той казва: Оставете Христа, ние не сме готови още за Неговото учение. Христовото учение не е за нашия век. Питам: Христовото учение за нашия век ли е? – Не е за нашия век. Докато хората се бият, Христовото учение за нашия век ли е? Докато религиозните хора се преследват едни-други, Христовото учение за нашия век ли е? Докато мъже и жени не могат да се спогодят, Христовото учение за нашия век ли е? Докато синове и дъщери не живеят добре с майка си и с баща си, Христовото учение за нашия век ли е? – Христовото учение не е още за нашия век.

Ние разглеждаме нещата от становището на сегашния живот. Когато занесете парче желязо при железаря, добро ли го очаква? Железарят взима желязото в ръка и го туря в огъня, да омекне. След това го изважда оттам и го туря на наковалнята. Тук чукът играе върху желязото. После пак го туря в огъня, пак го вади и го чука на наковалнята, докато най-после изработи нещо от него. Като обработва желязото, добро или зло му прави железарят? Той няма предвид желязото, но прилага изкуството си. Той казва: Аз не прилагам никакви почести към желязото. То е било дълго време на почивка в земята, никаква работа не е вършило. Днес го взимам в ръката си и не го жаля. Изработвам го, за да бъде в услуга на човека. Днес по целия свят търсят желязото. Всичките държави – Англия, Германия, Франция търсят железни гвоздеи за своите аероплани, които изпращат по света, да поздравяват хората. Дето минат аеропланите, наистина, поздравяват хората, но не им носят благословение. Хората пеят от тия поздрави, но в минорна гама. От рева на желязото много прозорци се чупят. Като се разиграят прозорците на къщите, всички хора заплакват. – Кой е виновен за това? – Никой не е виновен. Нито хората са виновни, нито съвременният порядък е виновен. В света действат две сили, които трябва да се впрегнат разумно на работа. Тези сили са доброто и злото.

И тъй, две царства съществуват в света: царството на злото и царството на доброто. В царството на злото, слабият трябва да слугува на силния. Това е закон, който никой не може да отмени. В царството на доброто, силният трябва да слугува на слабия. Това е закон, който също не може да се отмени. Доброто и злото са две сили, които се обичат. Те живеят братски помежду си, защото носят в себе си диаметрално противоположни сили, които взаимно се уравновесяват. Злото носи в себе си такава омраза, че, каквото срещне на пътя си, иска да го смачка, да го унищожи. Злото иска да среща само слаби хора. Намери ли някой силен, то ще направи всичко, да го обезсили. Злото не иска да среща хора на два крака. Щом види някой човек на два крака, веднага ще го събори. То обича хора, които ходят на четири крака. В царството на злото не можете да намерите хора с вдигнати, т. е. с изправени глави. В царството на злото само най-силните хора ходят с изправени глави и на два крака. Слабите ходят с увиснали глави и на четири крака. – Защо е така? – Не е важно, защо е така, но това е факт.

Мнозина са задавали въпроса, защо съществува злото в света, но досега никой не е могъл да отговори на този въпрос, нито е могъл да се справи със злото. Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба. Тази е причината, поради която човек понякога прави неща, които не харесва. Вземете детето, запример. То е малко още, но когато майка му го накаже, веднага си отмъщава. То забива зъбите си в ръката й и казва: Нямаш право да ме биеш. Ако ме биеш, аз мога да забия зъбите си в ръката ти, да покажа, че имам оръжие, с което мога да се пазя.

Всички хора познават злото в света, опитали са неговите закони. Злото казва на доброто: Днес аз царувам. Каквото направя, ще го оставя на тебе. Когато ти дойдеш да царуваш, ще направиш, каквото намериш за добре. Обаче, докато аз царувам, ти няма да се месиш в работите ми. Щом е така, хората трябва да се подчиняват на злото. И Христос казва: „Не противи се на злото!" Как ще се противиш на силния? Как ще се противиш на земята, която те носи в пространството? Не само това, но ние не знаем, накъде отиваме. Ние знаем само, че сме се качили на един параход и пътуваме. Къде ще ни заведе този параход, не знаем. Много пертурбации стават с този параход, но ние не можем да изменим хода на нещата. – Може ли християнският свят да измени хода на всички явления, които стават в съвременния свят? – Не може. – Може ли да избегне войната? – Не може. – Какво показва това? – Това показва, че при сегашните условия на живота войната е необходима. – Защо? – Герои се създават. Без война герои не могат да се създадат. Войната е зло, наистина, но в царството на злото тя създава хубави работи. Запример, някой мъж набие жена си добре, но след това съзнава погрешката си и омеква. За да му прости, той отива на пазар да й купи нова рокля, нови обуща, нова шапка и се връща вкъщи весел. Той й казва: Ще ме извиниш, малко съм сприхав, не можах да се въздържа. Тя взима подаръците и му прощава. Не се минава много време, той пак я набие. Щом съзнае погрешката си, той пак отива на пазар да й купи нещо, и пак се извинява. Ако я бие 12 пъти през годината, тя ще има 12 нови рокли. – Не може ли без бой? – Може и без бой, но в царството на злото не може без бой. Когато съединявате две дъски в едно, вие взимате няколко гвоздеи и ги набивате в дъските. Дъските не обичат да забиват гвоздеи в тях, но няма на кого да се оплачат. Такъв е законът на спояването. Каквото и да прави, човек трябва да мине през царството на злото. След това само той може да стане нов човек –човек на новото царство – царството на доброто.

Новият човек трябва да носи светлина в себе си. Той трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце, на своето тяло. Човекът на новото трябва да знае, как да се отнася със себе си, със своите ближни и с Първата Причина. Ако човек не знае, как да се отнася със себе си, най-малко може да изисква от другите хора да се отнасят добре с него. Ще кажете, че човек е същество, което мисли, което може да заповядва и да управлява. Преди да заповядва на другите, човек трябва да заповядва на себе си. Той трябва да бъде генерал на себе си. Какъв генерал е този, който няма войници след себе си? Ако с ума си не можеш да заповядваш на своите мисли, ти не си генерал; ако със сърцето си не можеш да заповядваш на своите чувства, ти не си генерал; ако с волята си не можеш да заповядваш на своите постъпки, ти не си генерал.

Съвременните хора мислят, че могат да заповядват в света. Преди всичко, този свят е създаден от Бога, а не от тях. Те нямат право да заповядват в чуждо царство. Те трябва да се подчиняват на това, което Бог е създал. Злото ще ги научи да се подчиняват и да слугуват, както трябва. Който е дошъл на земята, той трябва да се научи да слугува – нищо повече. Никой не може да бъде господар, преди да е бил слуга. В бъдеще, когато на земята се въдвори порядъкът на доброто, които са слугували, ще господаруват; които са господарували, ще слугуват. Следователно, всеки, който е господар в царството на злото, ще бъде слуга в царството на доброто; и всеки, който е слуга в царството на злото, ще бъде господар в царството на доброто. Ако можеш да управляваш своите мисли, чувства и постъпки, ти можеш да бъдеш господар. Ако не можеш да контролираш мислите, чувствата и постъпките си ,ти можеш да бъдеш само слуга. Щом си слуга, другите хора ще ти заповядват. Някои мислят, че могат да ръководят човечеството. Днес злото повече ръководи хората. – Защо? – Защото днес само то господарува. На когото е дадена власт, той ще господарува. Ще кажете, че сте свободни, независими и т. н. – Не, ти ще се подчиняваш на властта. – Ама, аз имам право. – Ти можеш да имаш право, но той има власт в ръцете си. Пилат каза на Христа: „Знаеш ли, че имам власт да те разпна?" Христос му отговори: „Зная, че имаш власт, но тя ти е дадена отгоре. Ако не беше дадена отгоре, ти нямаше да имаш власт". Затова, именно, на друго място Христос казва: „Не противи се на злото". С други думи казано: Не противи се на властта, която злото носи в себе си.

Сега, ако искате да се противите на злото, аз мога да ви покажа, кой е пътят за това. Пътят за справяне със злото, или за противене на злото, е любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие – с любовта. Пред любовта злото веднага отстъпва. Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е любовта. Понеже любовта иде вече в света, тя става господар и на злото, и на доброто. Господарят на злото и господарят на доброто ще турят венци пред нозете на любовта и ще кажат: Управлявай, както знаеш. И тъй, докато дойде порядъкът на доброто, вие трябва да се подчинявате и на двамата господари – и на злото, и на доброто. Сега аз ви говоря за една реална наука и казвам: Само това е реално, с което можеш да си помогнеш в даден случай. Въздухът, който приемате всеки момент в дробовете си, е реален; светлината, която приемате чрез очите си, е също реална; водата, храната, без които не можете да живеете, също са реални. Всяко нещо, което причинява временно удоволствие на човека, не е реално.

Няколко ханъмки отишли при една богата българка, от старите чорбаджийки, на гости. Тя ги почерпила със старо вино, наречено „хардалия". Те изпили по няколко чаши и се развеселили толкова много, че започнали да играят. Като се върнали у дома си, те казали на бея, че пили от старото вино – хардалия, вследствие на което се развеселили и си поиграли малко. Беят казал на чорбаджията: Чорбаджи, ти веселиш хората с твоята „хардалия". Казвам: Човек може да се развесели и по друг начин. Достатъчно е да получи известие, че му се падат 500 хиляди лева наследство, да видите, какви игри, какво въртене ще има. И парите действат на човека упоително. Хардалията е сила, на чието действие малцина устояват. И злото е сила, на която човек трябва да се подчинява. То засега еднакво всички хора. Огънят гори, и всички растения, които са близо до него, ще изгорят. Желязото, което не гори, се разтопява от огъня.

Злото е огън, който изгаря всичко, каквото срещне на пътя си. То е безпощадно към всички. Който не знае, как да се справя със злото, или ще изгори, или ще се разтопи. Една от задачите на злото е да унищожи всичко. Злото ни най-малко не се нуждае от красотата, която ни обикаля. Ако остане на него, то ще запали целия свят. Злото казва: Всичко трябва да бъде равно. Всички трябва да ми се подчиняват, навсякъде трябва да има равенство. Дойде ли до любовта, и тук злото прилага своите закони. В първо време момата и момъкът си пишат любовни писма, че не могат един без друг. Щом злото влезе между тях, те изменят съдържанието на писмата си. Вместо да пишат „без тебе умирам", те пишат: От тебе умирам.

Казвате: Не може ли светът да се построи другояче? – Как може да се построи светът, това е друг въпрос. Ние говорим за построения вече свят. Кой е накарал момата да се жени за този мъж? Никой не я заставил насила, но тя си мислела, че, като се ожени за него, ще му стане учителка. Жените минават за големи педагози. Момата казва: Като се оженя за възлюбения си, аз ще го вкарам в правия път. В това отношение те приличат на онзи професор – педагог, който се заел да работи с лудите, да им вкара ума на място. Донякъде той успял в задачата си, но главата му пукнали на 12 места. Професорът се чудел, как по-лучил толкова удари. Отдето не очаквал, оттам бил изненадван.

Следователно, не си поставяйте за задача да възпитавате един мъж или една жена. Единственото нещо, което не може да се възпитава, това е жената; единственото нещо, което не може да се възпитава, това е мъжът. Тъй щото, дойдете ли до мъжа и до жената, не ги възпитавайте, оставете ги такива, каквито Господ ги е създал. Ако искате да ви е мирна главата, не ги възпитавайте. Нека мъжът се проявява такъв, какъвто си е; нека жената се проявява такава, каквато си е. Ако искате да възпитавате мъжа и жената но нов начин, да ги измените, те ще станат два пъти по-лоши, отколкото са сега. Едно време хората колеха волове, крави, овце и кокошки за нуждите си, да се нахранят. Сегашните хора, които минават за културни, освен че не престанаха да колят добитъка, но след това консервират месото им. – Защо го консервират? – За да има, какво да ядат в бъдеще. Едно време хлябът се ядеше пресен, а сега го пекат на сухари, да издържа няколко години. Каква полза ще имате от печен хляб?

Съвременните хора консервират не само зеленчуци и плодове, но те консервират даже и доброто. Те казват: Трябва да живеем добре! – Как ще живеете добре? Това не е във ваша власт. Ти можеш да живееш добре днес, да бъдеш разумен човек, да възприемаш Божественото благо. Що се отнася до другия ден, това не е в твоя власт. Ако не сте силни, ако не сте слугували добре в царството на злото, и да влезете в доброто, пак не можете да възприемете любовта. Тя ще остане неразбрана за вас. Човек може да стане ученик и да разбере, какво нещо е любовта, само след като е слугувал в царството на злото и в царството на доброто.

Вън от доброто и от злото любовта остава неразбрана. Тя изважда навън погрешките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свят. Докато любовта не дойде в света да царува, доброто и злото се сменяват, както се сменяват денят и нощта. Щом влезете в любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В любовта няма нощ, няма тъмнина. Казано е в Писанието, че любовта ще изтрие сълзите на хората. Човек може да се радва на добър живот, но временно. Няма да се минат пет-шест години, и добрият живот ще се смени с лош: ще дойдат болести, сиромашия, неразбирателство и др. Днес всички хора търсят щастие там, дето го няма: в парите, в силата, в знанието. Не е лошо човек да уповава на парите, но те носят големи нещастия. За пари могат да убият човека. Без пари можеш да страдаш вътрешно, с пари ще страдаш външно.

Сиромаха никой не го пипа. Казват, че вълкът бил жесток. Жесток е, наистина, но той се отнася много добре с болните овце. Като срещне някоя болна овца, той я бутне оттук-оттам, помирише я и казва: Бъди спокойна, аз не съм лош. Съветвам те да пасеш повече тревица, да пиеш чиста водица, да оздравееш по-скоро. Като мина втори път край това място, ще опитам, какво е състоянието ти. Овцата мисли, че вълкът, наистина, я съжалява и, каквото й каже е вярно. Аз пък съветвам овцата да си остане болна, та като дойде вълкът повторно, да не я пипа. Като наблюдавам отношенията на мъжете и на жените едни към други, намирам, че жената е поумняла вече. Като види, че мъжът й е сърдит, тя приема вид на болна. Тя заема положението на болната овца, а той – на вълка. Той дойде при нея, поразговори се малко и казва: Няма нищо, ще оздравееш. Така състоянието му се сменя. Ще кажете, че това е лицемерие, че не е морално такова поведение. Прави сте, но питам: В какво се заключава вярата и морала на онзи, който казва, че е вярващ. Какво виждаме днес? Онези, които вярват в Бога, не дават на никого от своите пълни хамбари, но чакат да се повдигнат цените и тогава да продават житото си. Онези, които имат големи заплати, не ги споделят с бедните, но очакват да им повишат заплатите.

Сега се проповядва ново учение, че този свят не е създаден от Бога. – От кого е създаден тогава? – От злото, т. е. от съществата на злото. – Наистина, отрицателното в света е създадено от зли, но разумни същества. В Писанието е казано: „Пазете се да не ви разврати сатаната!" Опасно е, сатаната да разврати хората. Някой носи револвер, но нещо му нашепва: Убий този човек! – Защо трябва да убиваш човека? После гласът ще му пошепне: Извади ножа си, мушни онзи човек, вземи богатството му. – Защо трябва да мушкате човека? – Да не си вдига главата нагоре! То е все едно, когато мъжът бие жена си. Той се страхува да не се издигне тя над него, да го владее. Днес жените опитват на гърба си, какво значи да управлява мъж. Когато казваме, че мъжът трябва да управлява, ние разбираме човешкия ум. Умът прави погрешки, но той трябва да управлява човека. Ако сърцето управлява, погрешките ще бъдат два пъти повече. Ако волята управлява, погрешките ще бъдат три пъти повече. Сегашните хора се нуждаят от училище, в което да се преподава Христовото учение, не само на теория, но и на практика. Според някои, светът се нуждае от 12 души истински християни. Ако има такива 12 души, светът щеше да се оправи. Понеже светът не е още оправен, това показва, че тия 12 души ги няма. Христос имаше 12 ученика, 12 апостола, което показваше, че светът може да се оправи, ако има поне 12 души истински християни. Това са 12-те добродетели, върху които ще бъде построен светът. Христос е 13-тия, т. е. центърът. Това е числото, от което хората се страхуват. Центърът е Божията Любов. Ако извадите Божията Любов от центъра, ще дойдете до най-опасното число, което съществува в света. Къде ще проявите своята любов? За да има на кого да господарува, майката трябва да роди най-малко две-три деца. За да господарува, бащата също трябва да има няколко деца; учителят – няколко ученици, свещеникът – няколко пасоми. Всежи човек трябва да има нещо, на което да господарува. Ако остане сам, той няма на кого да бъде господар. Земеделецът трябва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарува. Човек трябва да господарува на своите мисли, чувства и постъпки. Ако остане сам, без нищо, без мисли, чувства и постъпки, човек няма на кого да заповядва.

Ние не трябва да се страхуваме от сегашния порядък на нещата, но трябва да изучаваме света, в който живеем. Лошият човек, бил той мъж или жена, крие нещо хубаво в себе си. На такъв човек може да се разчита. На здрав кон може да се разчита, но на болен – не може. Светът не се нуждае от кротки хора, които и на себе си не са полезни. Защо ти е слаб, хилав кон? Ще кажете, че слабият кон не рита. Не рита той, но и работа не върши. Един лош човек може да свърши повече работа от един добър, кротък, който и на себе си не е полезен. Мнозина се хвалят с това, в какво вярват и как вярват. Това не е важно. Важно е, какво добро или какво зло може да направи човек. Ако си чук, ще чукаш на място; ако си четка, ще направиш това, което четката може да направи; ако си перо, ще пишеш това, което перото може да напише. Дали перото е желязно или стоманено, това не е важно. И златното перо, и стоманеното могат да напишат умни работи. И обратно: и златното, и стоманеното перо могат да напишат глупави работи. Щом се управлява от разумен човек, перото е на мястото си.

Като не успяват в работите си, хората лесно се обезсърчават. Слушате някой да казва на приятеля си : На тебе разчитам. – Няма защо да разчиташ на приятеля си; ще разчиташ на своя ум, на своето сърце и на своята воля. И приятелят ти разчита на същото. Щом и двамата разчитат на едни и същи сили, ще се съединят и ще работят заедно. Ако човек не разчита първо на своя ум, на своето сърце и на своята воля, нищо не може да постигне. Също така всички хора трябва да разчитат на своя ум, на своето сърце, на своята воля и да се обединят за реализиране на една обща идея. Каква е общата идея, за която трябва да работят всички хора? Да създадат по-красиви и по-здрави тела от тия, които имат днес. Днес човек живее и диша свободно във въздуха. Бъдещото тяло на човека трябва да е нагодено не само за въздуха, но и за етера, където да живее безпрепятствено. С такова тяло хората ще могат да отиват и на луната. Стане ли животът ви на земята труден, веднага ще отидете на луната. Забелязано е, че всички нещастни жени все към луната поглеждат. Ако хората могат лесно да отиват на луната, всички спорове в семействата ще изчезнат. Щом мъжът погледне криво жена си, тя веднага ще отиде на луната; ако жената е недоволна от мъжа, той ще отиде на луната.

Съвременните мъже и жени трябва да си изработят отличен ум, отлично сърце и отлично тяло. Те ще бъдат като писани яйца, като ангели Божии, слезли на земята. Човек има всички възможности в себе си, да придобие, каквото желае. Вижте, какво става с гъсеницата. Тя се превръща в пеперуда, с безброй краски на крилцата си. Ако гъсеницата може да се превърне в пеперуда, с нова дрешка, колко повече мъжът и жената могат да се преобразят. Те могат да постигнат това лесно, понеже носят в себе си Божествени заложби. Науката и религията са условия, които благоприятстват за създаване на бъдещия мъж, на бъдещата жена, на бъдещите деца, на бъдещите слуги и господари. Всичко старо трябва да се преобрази, да се обнови. Ако имате господар, той трябва да бъде и божество, и баща за вас. Сегашните хора се нуждаят от едно мерило за нещата. Единствената права мярка за нещата е любовта. Дето е любовта, там никакви противоречия не съществуват. Като работи с любов, човек всякога постъпва право. Няма по-велико нещо за човека от това, да заема известно положение заслужено. – Кой заема положението си заслужено? – Който работи с любов. Всички признават неговата работа. Такъв човек е извор на знания. Трябва ли да му завиждате? Дали е учен, или музикант, той дава от своето благо и на другите. Цигуларят свири и чрез цигулката си дава от своето благо и на окръжаващите. Който слуша, той се ползва от свиренето му.

И тъй, когато хората говорят за любовта, те имат особено разбиране за нея. Любов, която не може да примири противоречията на живота, е слаба. Истинската любов, наречена Божествена, примирява всички противоречия, които се явяват в ума, в сърцето, във волята и в тялото на човека. Само при такава любов човек може да бъде здрав. Следователно, когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба. Преди да заболее и във време на болестта, човек усеща голямо неразположение, нервност, сприхавост. Той не може да търпи хората, лесно се дразни. Всичко това показва, че любовта му е слаба, не може да се справи с мъчнотиите в живота. Болните хора мязат на пружина. Достатъчно е да се докоснеш само до някого, за да отскочи като пружина. Ако настъпиш някого, веднага става нещо нежелателно.

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Животът представя човешкия ум, пътят – човешкото сърце, истината – човешката воля. Чрез тях Бог се проявява. Тъй щото, ако Бог не се проявява чрез твоя ум, чрез твоето сърце и чрез твоята воля, какъв човек ще бъдеш? Как може тогава човек да каже като Христа : „Аз съм пътят, истината и животът?" Христос казва: „Както ме е Отец научил, така живея". С други думи казано: Както ме е Отец научил, така говоря, така живея и така постъпвам. Когато беше при умрелия Лазар, Христос се обърна към Отца си с думите: „Отче, всякога си ме слушал. Послушай ме и в този час". След това той се обърна към гроба на Лазара и каза: „Лазаре, излез вън!". Правете и вие опити, да видите, каква е силата на любовта ви. Като четете Евангелието, вие си казвате: Добре щеше да бъде, ако и ние сме живяли във времето на Христа, да бъдехме Негови съвременници. Какво щяхте да направите, ако бяхте съвременници на Христа? – Щяхте да бъдете като евреите. – Какво направиха евреите с Христа? – Те Го биха, а след това Го разпнаха. Те казваха: Това учение не може да се приложи. Трябваше да минат още две хиляди години след Христа, за да се убедят хората, че Христовото учение може да се приложи. Дошло е време вече да излезем от областта на доброто и на злото и да влезем в областта на любовта. Това всеки може да направи. Защо да не влезете в закона на любовта и да живеете, както трябва? Влезете ли в любовта, светът ще се отвори пред вас. Любовта учи човека.

Казвате, че има кой да ви учи. Какво значи, да ви научи някой? Това значи, да ви покаже, че можете да растете, да станете силни. Ако дойда аз да ви предам тази истина, ето какво трябва да направя: да ви туря в земята, да ви покрия с малко пръст и да ви оставя известно време, да минете през процеса на гниене, покълване, растене и т. н. Само така вие ще разберете силата си. Само така ще видите, че има нещо Божествено във вас. Това, което може да ви застави да излезете над земята, е Божественото. Когато изпаднете в мъчнотии и започнете да растете, ще знаете, че Божественото работи вече във вас. Мъчнотиите се дават на човека, за да се види силата му. Иначе, човек не може да се развива. Той познава силата си в мъчнотии и изкушения.

В Господнята молитва е казано: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавия". Какво означава този стих? Това значи: да не ни поставя Бог на изпитания, за които още не сме готови. Да турят на гърба на юнака пет-шест килограма тежест, разбирам. Но да турят тази тежест на гърба на малкото дете, това значи, да го поставят на изпитание. Човек трябва да се моли, да не изпада в изпитания, преди да е развил силата си. Щом стане силен, каквито изпитания и да му дойдат, той може да ги преодолее. Христос беше поставен пред няколко изпитания. Последното изпитание беше най-тежко. Сатаната му каза: „Ти си дошъл да реформираш моя свят, но ще ти покажа, как ще го реформираш. Аз ще те закова на кръста, да видиш, какъв е резултатът на твоето учение. И наистина, той закова Христа на кръста. След това хората взеха този кръст и го направиха свещен. Съвременните християни целуват дървения кръст, но не прилагат учението на Христа. Приложение е нужно! Днес всички хора носят кръста, на който Христос е бил разпнат, но приложение на учението Му няма. Всички несгоди, мъчно-тии и страдания, които мъжете, жените, децата, учителите и учениците, господарите и слугите, генералите и войниците носят, не са ли все Христовия кръст? Страшен е кръстът, който сегашните хора носят! Ние искаме да ликвидираме с този кръст. Ние искаме да бъде той разумен, да почне сам да се движи.

Сега ще ви кажа следното: Вярвайте в онова, което Христос говори на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тяло. Ако не вярвате в това, вярвайте на всички добри и гениални хора, които говорят на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля и на вашето тяло. Човек трябва да се учи от онези, които стоят по-високо от него. Всички се учим от слънцето. Всички хора мислят за слънцето. Обаче, като четете Мойсея, виждате, че той казва на евреите да не се кланят на слънцето. – Защо им казва така? – Защото хората са крайно суеверни. Няма защо да се кланят на слънцето, но онова, което слънцето дава, трябва да се приеме и обработи. Всяка сутрин слънцето изгрява и раздава изобилно от Божиите блага. Човек трябва да приема енергия от слънцето за своя мозък, за своите дробове, за своя стомах и за своето тяло. В тази енергия е скрито Божественото начало, т. е. разумността. Когато слънчевата енергия влезе в човека, Божественото начало в него започва да благодари на Бога за великото благо, което му изпраща.

Като благодарите за слънчевата енергия, като велико благо на живота, радвайте се, когато срещате и добри, и лоши хора. И добрият, и лошият човек крият някакво благо в себе си. Лошият ще ви направи смели. Ако търсите силни хора, ще ги намерите между лошите; ако търсите меки хора, ще ги намерите между добрите. Човек е направен и от доброто, и от злото. Костите му представят лошите хора в него, т. е. злото, а мускулите – меките, добрите хора в него, т. е. доброто. Костите и мускулите, съединени в едно, образуват човека. Мозъчната и симпатичната нервна системи представят Божественото в човека, което свързва доброто и лошото и образува човека, който сега се проявява. В такова голямо противоречие живее човешката душа, но благодари на Бога за всички блага, които й се дават.

Сега и на вас казвам: Благодарете на костите си, че държат тялото ви право. Благодарете на мускулите си, които работят за вас. Благодарете на мозъчната и на симпатичната нервни системи, чрез които се проявява Божествената енергия във вас. Всеки човек, когото срещате, разглеждайте като Божествена книга, от която всеки ден да отваряте по една страница. Четете страниците на Божествените книги, за да се ползвате от написаното в тях.

Т. м.

18. Беседа от Учителя, държана на 25 август, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. – Изгрев.

• Матей, 16 гл.