Разлика между версии на „Любов и безсмъртие“

Текуща версия към 21:09, 10 февруари 2012

Общ Окултен Клас-ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943–1944)

КНИГА: Новият светилник

Любов и безсмъртие

Често се говори, че светът е лош, объркан. Ако ви се даде възможност да го оправите, как бихте постъпили? За всички хора ли е объркан светът? Давате храна на трескавия, добре и вкусно сготвена, но той се отказва да яде, горчиво му е. Хапне малко от яденето и казва: Горчиво е, не ми се яде. Каквото хапне той, всичко му е горчиво. Обаче, окръжаващите ядат сладко. Трескавият, болният мисли, че всички хора са болни. Неразположеният мисли, че всички хора са неразположени. Те се заблуждават, не мислят право. Не е права и мисълта, че светът е развален. Тая мисъл не е Божествена. Има нещо в света, което трябва да се оправи, но хората не могат да го оправят. – Защо? – Методите им са човешки. Има Божествени методи, чрез които светът може да се оправи. Те са невидими, но дават добри резултати. Аз ви посочвам тия методи, но вие не ме следвате.

Задачата на човека не е в оправянето на света, но в оправяне погрешките на миналите поколения, с които и той е свързан. Баща ти оставил дълг, ти си негов наследник – ще плащаш. Ние вървим по известна линия, по която получаваме блага и задължения. Казваш: Нямам нищо общо с миналото. – Можеш да се отказваш, но последствията не можеш да избегнеш. Ние сме свързани с миналото и не можем да се освободим от него. По невнимание, детето може да драсне клечка кибрит и да запали плевнята, да изгори. Детето не е виновно, не е запалило плевнята съзнателно, но погрешката трябва да се изправи. И вие, във вашия живот, много клечки сте запалвали, много плевни сте изгорили. И в отношенията си вие имате много неправилност поради които не можете да се търпите – голяма дисхармония съществува между вас. Казвате: Лош е тоя човек, не мога да го търпя. – Не е лош той, но не ви разбира, пък и вие не го разбирате. Като срещнете мечка, отвращавате се от нея. – Защо? – Лошо мирише. Мечката не е лоша, но има нещо в нея, което се вкисва и причинява тая лоша миризма. Във всички животни, без изключение, става известно вкисване. То ги прави неприятни. Ако обонянието ви е развито, ще забележите, че и човек, като се разсърди, също се вкисва и мирише неприятно. С мисълта си, и лошият, и добрият човек отдалеч могат да влияят на хората. Лошият действа неприятно със своето вкисване, а добрият с добрата си мисъл ги повдига.

Сега цяла София е неспокойна, разтревожена. – Защо? – Защото политиците не послушаха. Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тая война? Тук имаше някакво користолюбие. Свързаха се с Германия, за да им даде Македония. Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят. Казват, че Русия ни освободила. Казано е, обаче, в Свещените книги, че само Бог освобождава. Следователно, Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и държавите, такива са и на отделните хора. Бащата казва: Да порасне веднъж синът ми, че да ме замести. – Не уповавай на сина си. Ти си син на Бога, временно си заел службата на баща и мислиш, че синът ти може да те замести. Като син, ти нямаш никакво отношение към Бога, а искаш твоят син да те замести. Мислиш, че си баща – това е въображение. Невежият човек още не е станал син или дъщеря, а си въобразява, че може да стане майка или баща. Когато станете добри и послушни синове и дъщери, едва тогава можете да станете бащи и майки. В това има известно съотношение.

Като ви говоря за любовта, имам предвид следното нейно качество: любовта търпи, но не извинява нещата. Тя е крайно мека, но и крайно взискателна. Казваш за някого: Тоя човек не ме обича. – Не те обича, защото ти злоупотребяваш с неговата любов. Чистият живот излиза само от любовта. Ти направиш една погрешка, макар и на крайчеца, и така хвърляш петно на любовта. Плюеш в един кладенец и казваш: Няма нищо, ще се очисти водата. Водата ще се очисти, но ти не постъпваш добре. Помнете: Пътят, по който вървите, не води към подмладяване. И сто години да живеете, не можете да се подмладите. Подмладяването става по съвсем други закони. Човек може да се подмлади, но ако живее по закона на любовта. Вие още не разбирате тоя закон, нямате ясна представа за него.

Какво носи любовта? – Живот. – Какво носи безлюбието? – Смърт. Който обича смъртните хора, смъртен става. Баща, който обича само синовете си, става като тях. Ако искаш да станеш безсмъртен, трябва да обичаш Бога. Затова е казано да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Христос обичаше Бога и, в името на тая любов, възлюби и хората. За тая любов Той се пожертва за човечеството и пое неговите грехове. Най-после Той възкръсна, с което показа на хората, че, като обичаше Безсмъртния, и Той стана безсмъртен. Вие мислите, че ако обикнете света, ще се повдигнете. Не е било и няма да бъде, да обичаш света, и той да не те изяде. Това не е закон, но наредба. Следователно, ако искаш да станеш безсмъртен, обичай Бога, обичай светиите, добрите и безсмъртните хора. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Като станеш безсмъртен, само тогава ще знаеш, как да се справиш със смъртните. Хората трябва да се убедят в мисълта, да обичат Бога. Тогава смъртта няма да царува на земята. Да обичаш Бога, това значи, да Го виждаш в хората. Тогава ще обичаш хората заради Бога в тях. Докато не дойдат до тая любов, те всякога ще бъдат далеч едни от други. Много естествено – не се разбират. Ако виждаш човека и не го любиш, как ще любиш Бога? Ако не обичаш Бога, Който ти е дал всичко, как ще обичаш човека, който нищо не ти е дал? Ти се ползваш от светлината, от въздуха, от водата, от хляба, които идат от Бога, и не Го обичаш, а говориш за любов към ближния и към човечеството. Ти се, радваш на сина и на дъщеря си, а забравяш, че те са от Бога. Възлюби Бога във всичко, за да обикнеш и ближния си. Иначе, нито ти ще обичаш, нито тебе ще обичат.

Това, което говоря за любовта, се отнася до напредналите души; то не е за всички. – Защо? – Защото всички не могат да го разберат. Само оня разбира, който изпълнява. Например, можеш да четеш върху музиката, можеш да се занимаваш с философия на музиката, но ако не знаеш да пееш, нищо не разбираш от музиката. Днес има философи и учени, колкото искаш. Светът се нуждае главно от хора, които прилагат и изпълняват. Казваш на едного: Пей! – Не мога да пея. Познавам музиката, зная законите на пеенето, но не съм пял. – Тогава нищо не разбираш. – Да живеем добре. – Как се живее добре? Добрият живот подразбира добра обхода. Отиваш някъде, тропни един път на вратата и чакай да ти отворят. При мене дохождат мнозина, и всеки бърза. Спре се пред вратата и хлопне един път. Ако не отворя веднага, той започва да хлопа нервно по два, три, четири пъти наред. Няма търпение да почака малко. Отворя вратата, питам, какво иска. – Детето ми е болно. – Дай му да пие гореща вода. – Ще оздравее ли? – Опитай. Ако не оздравее, пак ела. Като отивате при някого, тропнете един път – това е правилно. Тропнеш ли два пъти, ти се колебаеш. Като тропнеш един път, трябва да имаш любов към Бога. Нямаш ли тая любов, нищо не можеш да постигнеш. Двата удара показват, че трябва да имаш любов и към Божия Дух. Божественото тропа един път. И овцата тропа само един път. Като види вълка, тя се изправя смело и тропне с крака си само веднъж. Вълкът разбира, че тая овца е силна, смела и отстъпва. Бащата тропа един път, майката – два пъти, а детето – три пъти. Четири пъти тропат духовете.

Питате: Защо работите ни не вървят добре? – Защото мислите само за себе си. Ние не създадохме света, Бог го създаде. Следователно, като знаем това, първо ще помислим за Бога и за задълженията си към Него. Като изпълним задълженията си, после имаме право да мислим и за себе си. Хората заемат последно място в стълбата на разумните същества. Като започнете от най-възвишените същества, които стоят на първо място в тая редица, ще дойдете и до човека, който е на десетото стъпало. Значи, над човека има още девет стъпала, по които му предстои да се качва. Сегашният човек е още дете в разбирането си. Каква сила има детето? Въпреки това, човек се изпъчи напред и казва: Свободен съм! – Направи опит с болестта. Като дойде някаква болест, опълчи се против нея. Кажи: Знаеш ли, кой съм аз? Скоро да си вървиш! Аз съм свободен човек, заповядвам ти да ме напуснеш! Вие говорите големи думи, а нямате сила да ги приложите.

Един наш приятел, от Търновско, решил да вземе кадилницата и да тръгне от единия край на Търново до другия, да кади. Той ме пита, да направи ли това. – Защо иска да кади? – Да докаже на хората, че не го е страх от нищо. Кой каквото иска да говори за него, той не се смущава. Казах му: Хората нямат нужда от твоето кадене. Друг е въпросът, ако отидеш между болни, и те оздравеят от каденето. Но тъй, само да кадиш и нищо да не придобият, няма смисъл. Кой свещеник не е кадил? Ако светът можеше да се оправи с кадене, досега щеше да бъде оправен. Хиляди свещеници – български, еврейски са кадили, но светът и досега си е същият. Ако искаш да кадиш, свободен си, но ще знаеш, че и търновци са свободни, да ти отговорят, както разбират. Той пита мене, дано го подкрепя. Аз не съм съгласен да се кади с тамян. Излез пред света с кадилницата на твоя ум. Излез с кадилницата на твоето сърце. Излез с кадилницата на твоята душа. И най-после, ако стане нужда, излез да кадиш с тамян.

И тъй, мислете първо за Бога. В това се крие безсмъртието на човека. Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт. Любовта към хората е причина за всички болести. Например, майката обича детето си, но щом се разболее то, и тя се разболява. Освен че не може да му помогне, но от безпокойство и тя се разболява. Обичаш някого, но не си спокоен. – Защо? – Защото първо не обичаш Бога. В Него всичко е тихо и спокойна. Обикни Бога в човека, ако искаш да му помогнеш. Не обичаш ли първо Бога в човека, а после самия човек, ти не можеш да бъдеш образец. В любовта си хората са крайно взискателни. Обикнеш някого, той иска само него да обичаш. После те пита, защо го обичаш, какви са намеренията ти. Знайте, че любовта е единствената безкористна сила. Тя от никого нищо не иска. Който люби истински, сам се радва на любовта си – нищо не очаква. Като пея, първо пея за себе си, а после за хората. Певец, който не се вслушва в пеенето си, не е добър певец. Първо певецът да се радва на пеенето си, а после другите да се радват. Иска ли първо хората да му се радват, той е обикновен певец, Ако направиш едно добро, мисли първо да задоволиш Бога, а после хората. Досега светът е вървял точно по обратния път: на пръв план са поставяли хората, а на последен – Бога. Сега нещата трябва да се изменят: на първо място Бог, а на последно – хората.

Мнозина питат: Де е Господ? Казано е в Писанието; „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Аз съм живата вода.“ Следователно, яж хляба с любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с любов и мисли, че Бог е в него. Приемай светлината с любов и знай, че Бог е в нея. Казано е: „Аз съм виделината на света.“ – Вярно ли е всичко това? Реално ли е? – Няма по-реално нещо от светлината, от въздуха, от водата и от хляба. Няма по-реално нещо от любовта. – Трябва да се живее. – Като ядеш хляб, ще живееш. Като пиеш вода, ще живееш. Като дишаш, ще живееш. Като приемаш светлината, ще живееш. Хляб, вода, въздух и светлина – ето четирите елемента, проводници на живота.

Ще кажете, че много неща знаете, но не можете да ги използвате. Много погрешки имате, но не можете да ги изправите. В това отношение, аз мога да ви помогна, мога да изправя много неща, но вие няма да се ползвате. Аз ще науча нещо, но вие няма да придобиете нищо. Някога аз съзнателно допущам една грешка, да проверя, доколко вашият ум е буден.

Да се върнем към мажорните и минорните гами, към dur и moll. На турски „dur“ е глагол, който означава стоя. Буквата „D“ означава нещо с добра основа. Буквата „U“ е отвор на чаша за възприемане на нещо хубаво. Буквата „R“ показва пътя, по който трябва да се върви. Буквата „М“ показва, че като възприемеш нещо, трябва да даваш – обръщане надолу. Значи, „dur“ приема нещата, а „moll“ ги предава. Като изучавате музиката, виждате, че тя изтича от две места: от ума и от сърцето. Ако пееш правилно, според изискванията на музиката, ще усетиш светлина в ума и топлина в сърцето. Истински музикален е оня, който възприема правилно светлината, въздуха, водата и хляба. Музикалният човек дъвче по един начин, а немузикалният – по друг. В дъвченето на музикалния има хармония. Приятно е да гледате, как ядат здрави, музикални хора.

Десет души българи яли с една лъжица. Лъжицата преминавала толкова бързо от ръка на ръка, че като минал един заек край тях, нямало кой да извика, да го прогони. Това е музикално ядене. Българинът има обичай, преди да му сипят ядене, да удари леко чинията с лъжицата, да не би да е пукната. Той вярва, че ако яде в пукната чиния, работата му няма да върви добре. По звънтенето той познава, дали чинията е здрава, или не. Здравата чиния издава ясен, звънлив тон, а пукнатата – тъп звук. И гласът трябва да бъде ясен, звънлив, чист. Казваш: Гладен съм. Как трябва да изговориш тия думи? Музикално ще ги изговориш. Как ще откъснеш един плод от дървото? Първо повдигаш ръката си нагоре и я протягаш – dur движение; после хващаш плода, навеждаш клона – moll движение. Значи, движенията на човека също трябва да бъдат музикални.

Сега вие искате да ви говоря високи работи, да ви разказвам за живота на ангелите. Какво ще ви говоря за ангелския живот? Какво правят ангелите, как живеят, това е тяхна работа. Въпросите, с които се занимават големите математици на земята, са играчка за ангелите. Когато един ангел прави изчисления, той взима във внимание и най-малките неща, каквито математиците на земята не могат да предвидят. Ония ангели, които са създали слънчевата система, са предвидили всички възможности при движението на планетите, всички изключения, всички вариации на движението и така са завършили своята работа.

В Битието се казва, че Бог създал небето и земята, но земята била неустроена и пуста. Пита се: Как е възможно да създаде Бог земята, а тя да бъде неустроена? Има нещо пропуснато в тая глава. То се заключава в погрешката, която земята е направила. Първоначално земята била много красива, като мома. По невнимание, тя направила една погрешка, за която изгубила красотата си. Един от прочутите ангели – Сават-Амон-Ра, който живял на слънцето, в богат палат, видял красотата на земята и се влюбил в нея. От време на време той слизал при нея. Това не било позволено. Така той станал причина за погрешката на земята. Когато се връщал в своя палат, ангелът се радвал на великолепието му. То се дължало на светлината. И водата пожелала да посети тоя палат. Тя проследила светлината и поискала да мине по нейния път – през прозорците. Бутнала тук, бутнала там, не могла да си пробие път. Водата останала вън и почнала да плаче. От сълзите й се образували големи реки, извори и морета. Като се научили за тия извори, хората започнали да ги посещават и да им се любуват. Дошъл Сават-Амон-Ра да пита водата, защо плаче. Тя отговорила: Плача, защото искам да мина по пътя на светлината, а не мога. – Друг е твоят път. Мини през вратата. Тя минала през вратата и разгледала великолепния палат. Водата престанала да плаче, но хората и до днес плачат. Това са сълзите на водата. Те плачат, понеже не могат да минат по пътя на светлината, т. е. по пътя на светиите. Не минавайте по пътя на светиите – те са като светлината. Вие, обаче, сте вода. Ако всичко стане светлина, какъв ще бъде животът? Ако всичко стане въздух, какъв ще бъде животът?

Да бъдем верни и благодарни за мястото, на което Бог ни е поставил. В даден случай, ти си дете в забавачницата – ще изучаваш това, което там се преподава. Ти ставаш сутрин, погледнеш се в огледалото, не си доволен. – Защо? – Не се харесваш: лицето ти се набръчкало, повехнало, косите побелели; намираш, че си остарял. Това показва, че не си изпълнил Божията воля. Когато преждевременно остарява, човек се е отдалечил от закона на любовта. В любовта няма никаква лъжа – ни бяла, ни черна. Любовта изключва всякакво користолюбие. Користта е астрално чувство. То представя течно състояние, т. е. нещо неорганизирано. В користолюбието няма закон, който да регулира нещата. Користолюбивият върви по наклон, както водата. Като слезе до дъното, той се намира в трудно положение и пожелава да се издигне. Ако човек слезе и не може да се повдигне, т. е. да се качи, нищо не е научил.

Един американец, авиатор, пътувал високо над Андите, пренасял пощата. По едно време той попаднал в един циркус, отдето с големи усилия успял да слезе на планината. Три дена се въртял в циркуса, докато кацнал на сушата. Ръцете и краката му били подпухнали, едва се спасил от смърт. Не е лесно да попаднеш в безвъздушното пространство. И в Божествения път има празни пространства. Ако кръшнеш някъде, ще попаднеш в циркус. Ето защо, като тръгнеш в Божествения път, ще вървиш без отклоняване, ни наляво, ни надясно. Ще вървиш в права посока. На земята можеш да вървиш по крива, вълнообразна линия. По тоя път срещаш по-малко съпротивление. Дето съпротивлението е слабо, там се изразходва малко енергия.

И тъй, искате ли да вървите в правия път, мислете за Бога. Отправете ума си към Него, като любов, и уповавайте на любовта. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих.“ Отправете ума и сърцето си към тая любов, както излагате гърба си на слънце, да възприемате слънчевата енергия. Мнозина се греят на слънце, но малцина използват неговата енергия. Ако се грееш на слънцето с любов, ще възприемеш неговата целебна сила. Ако виждаш Бога в слънцето, ще се ползваш от неговата енергия. Това значи, да имаш отношение към слънцето. Ако нямаш никакво отношение, все едно, че си се грял на огън, който топли, но не лекува.

Казвате: Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем. Какво ви пречи да бъдете такива, каквито сте? – Като се посее, семето има всички условия и възможности да се прояви такова, каквото е. И вие имате всички възможности и условия да приемете Божието благословение и да се проявите такива, каквито сте. Ако не го използвате, не може да проявите това, което Бог е вложил във вас. Павел казва: „Бог възраства.“ Наистина, Бог възрастна красивото и великото, което Той сам е вложил в нас. Като дойдеш до възрастване на нещата, не мисли за тях, остави всичко на Бога. Твоя работа е да сееш. Докато Божественото не израсте, не мисли за него. Изучавай човешкото, преди да си го посял. Първо мисли, после сей. За Божественото е точно обратно: първо сей, после мисли. Ако заболееш, остави болестта си на Бога, забрави я. Така по-скоро ще оздравееш, отколкото, ако мислиш постоянно за нея. Някой цигулар свири и се безпокои, че не може да стане първокласен музикант. Радвай се на първокласните музиканти и свири. Колкото повече свириш, толкова по-бързо ще стигнеш до тях. Великият музикант е извървял повече километри. Ти сега тръгваш и, като вървиш, ще дойдеш до мястото, дето той е стигнал. – Той ще ме изпревари. – Радвай се, че има един пред тебе, който ти посочва и отваря път. Срещнеш един красив човек и казваш: Защо не съм и аз толкова красив? – Един ден и ти ще станеш като него. Радвай се днес на неговата красота. Красивите хора са за насърчаване. Умните хора са за насърчаване. Добрите хора са за насърчаване. Силните хора са за насърчаване. Като срещнете един от тия хора, светне ви на душата.

Някой казва: Аз зная, какво нещо е любовта. – Какво знаеш за нея? Можеш ли да покажеш, как се пее любовта? Знаеш ли, кое е главното свойство на любовта? Тя прониква навсякъде. Ако влезе в тъмнината, тя се превръща в светлина. Ако влезе в ада, тя укротява всички демони. Те й се подчиняват напълно и са готови да й служат. Като се оттегли оттам, те отново поемат своя път. Те казват: Бог ли беше, наистина, или някаква халюцинация? И слънцето действа като любовта. Дето е слънцето, там всичко се нарежда добре. Залезе ли слънцето, мъчнотиите отново се явяват.

Религиозните хора казват, че вярват в Бога. Вярват в Бога, но сами не могат да си помогнат – слаба е вярата им. Някой заболее от ревматизъм и търси лекар да му помогне. Дойде лекарят, направи една-две инжекции, но болестта не минава. Месеците вървят, болестта не изчезва. Това показва, че вярата му е слаба. Вярата на човека се изпитва чрез болестите. Следователно, като заболееш, приложи вярата си, да видиш, колко е силна. Боли те глава. – Защо? – Защото не си изпълнил това, което умът изисква. Боли те сърце. – Защо? – Защото не си изпълнил това, което сърцето ти изисква. Боли те стомах. – Защо? – Защото не си изпълнил това, което волята ти изисква. Погрешката може да е малка, но трябва да се изправи.

Една ученичка разправяше една своя опитност. Колкото пъти излъгвала майка си, така се случвало, че още същия ден или ще падне, или ще си удари някъде главата. Колкото по-голяма била лъжата, толкова по-силно било падането или удрянето й. Най-после дошла дотам, че не си позволявала никаква лъжа. От страх да не падне, тя се отвикнала да лъже.

Казвам: Наблюдавайте постъпките си, да видите, какви последствия имат. Търговец си, седиш пред касата си. Дойде един беден, иска помощ. Ти можеш да му дадеш нещо, но те мързи да си повдигнеш ръката, да бръкнеш в касата си, да извадиш два-три лева. Тоя ден ще изгубиш стотина лева. Трябва ли да се чудиш, защо губиш? Не е въпросът, че бедният не е получил помощ, но щедростта на хората се изпитва чрез бедния.

Един познат ми разправяше, как била подложена на изпит неговата щедрост. Един ден той останал само с един лев в джоба си, нямал пари за хляб. Мислел си, какво да прави, отде да вземе пари да се нахрани. През всичкото време попипвал левчето, на него уповавал. Седнал на една пейка в градината и размишлявал върху живота. Поглеждал хората около себе си, все богаташи. По едно време отнякъде се задал един просяк и се отправил към него. Той си помислил: Толкова богати хора, а право към мене иде. Какво да правя? Отвътре нещо му казало: Дай левчето. Дадох последния си лев и престанах вече да мисля за него. Като нямаше за какво да мисля, успокоих се. В това време мина край мене един мой приятел, с когото не бяхме се виждали десетина години. Той се зарадва, спря се, да си поговорим. Покани ме у дома си, нагости ме добре. Така получих много повече от това, което дадох на бедния. Разбрах, че с тоя лев бях подложен на изпит. Да мислиш, че един лев ще те спаси, и да уповаваш на него, това е идолопоклонство. Бъди готов да пожертваш и последния си лев. Ще кажете, че и вие сте готови да пожертвате нещо. Обаче, с вас няма да се случи същото. Вие ще бъдете изпитани по друг начин. Нещата в природата не се повтарят.

Нека любовта да бъде подтик в живота ви, да прославите името Божие. Нека мъдростта да бъде подтик, да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината да бъде подтик за изпълнение на Божията воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие на земята с мъдростта. Да изпълним Божията воля с истината. Да носим мир за всички хора на земята! Казано е в Писанието: „Надпреваряйте се в отдаване почит един към друг.“ Почитта е външна проява на любовта. Не можеш да почиташ един човек, ако не го обичаш.

Представете си, че някой преживява голяма мъчнотия, не знае, как да се справи с нея. Ще си послужи с музиката, ще вземе основния тон на живота – do. Както семето минава през мъчнотии, така и човек минава през страдания, докато възлюби Бога. Любовта към Бога е покълване, израстване и разцъфтяване на човешката душа. Това значи, да повдигнеш ума си нагоре. От една страна ще се повдигаш, от друга ще те теглят надолу. Ти ще се бориш, ще се разколебаваш, докато най-после се предадеш в ръцете на Бога. Христос показа пътя, по който ще мине всеки човек. Той се обърна към Бога с молба, да се отмени горчивата чаша, но не получи никакъв отговор. След това се примири и каза: Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Щом се предаде на Бога, дойде възкресението. Христос се отдаде с пълна вяра, че Бог няма да го изостави. За оня, който люби Бога и уповава на Него, всичко ще се превърне на добро.

Сестра или брат заболее. Какво трябва да направите? Съберете се няколко братя и сестри, да се помолите. Вие се молите, но пак търсите лекар. Нямам нищо против лекарите, но потърсете такъв лекар, който може да ви помогне. Той е изпратен от Бога. Всеки човек, който може да ви помогне, е пратен от Бога. Един наш познат, варненец, разправяше една своя опитност, която го убедила, че Бог се проявява и чрез най-малките същества. Един ден той се почувствал крайно самотен и си казал, че и Бог го изоставил. Обезсърчен и отчаян, той отишъл край морето, близо до двореца Евксиноград. Наблизо някъде имало една пещера. Той влязъл вътре, сгушил се и започнал да размишлява. Това било през месец февруари – вън било малко студено. В това време една мушица излязла от пещерата и кацнала на носа му. Той изпитал голяма радост, разбрал, че има поне едно същество, което го обича. След това мушицата хвръкнала и повече не се върнала. Несъзнателно тя изиграла една роля. Ще кажете: Мушица е това. Как може тя да смени състоянието му? Мушица е, малко същество, но тя е послужила за проводник на Божията Любов.

Един слънчев лъч те озари, и ти ставаш радостен. Пиеш вода, радваш се. Много примери мога да ви дам за проява на Божията Любов, но не искам да употребявам Божието име напразно. Човек е обсипан с блага, и не се замисля, отде идат те. Вместо да благодари, той се отегчава от живота и казва: Остарях вече. Време е да замина за другия свят. Има ли нещо страшно в смъртта? Страшното е, докато минеш митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш. Както сме дошли на земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на земята, е взето назаем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни ръце. Там ще те посрещнат братя и сестри, и всеки ще ти даде нещо от себе си. Докато се обърнеш на една и на друга страна, ще видиш, че къщата ти е готова.

Един човек се отчаял от живота и пожелал да напусне земята. Една вечер сънувал, че отишъл на оня свят. Показали му различни хубави неща – къщи, градини, палати, които принадлежали на непознати хора. Най-после той видял една малка, недовършена колиба. – Чия е тая колиба? – Твоя. – Защо е недовършена? – Няма материал. Ти трябва да слезеш на земята, да си приготвиш материал за довършване на колибата. Като се събудил, спомнил си съня и разбрал, че не е още време да напусне земята. Той започнал да живее добре, да работи върху себе си, да си приготви повече материал за довършване на колибката. Значи, и на оня свят са нужни апартаменти. Христос казва: „Отивам да ви приготвя жилище.“ Човек се нуждае от определено място и на оня свят, да има де да се приюти.

И тъй, като дойдете до новото, приемете го като нов начин на работа, а старото турете настрана. Старото ще мине през огъня на новото. Когато едно растение се посади в земята, то извлича сокове от нея и дава сладки, добри плодове. Обаче, човек не знае начина за превръщане на горчивите сокове в сладки. В това отношение, растението стои по-високо от човека.

Сега, кой от вас ще излезе да изпее една песен? Нали ви казах, всеки да си избере по една песен, да е готов да пее. Не се решавате да пеете. Ако ви платя, ще пеете. Значи, без пари не пеете. Представете си, че дам десет хиляди лева на един от вас, който се реши да пее. Какво ще направите? Когато дойде някой певец, първо му се плаща, а после пее. Значи, публиката има доверие в него. Божественият начин е обратен: първо слушаме певеца, после плащаме. Значи, певецът трябва да има доверие в публиката. Ние сме от тая публика, първо слушаме, после плащаме. Както публиката има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в публиката. Да излезе някой да изпее една песен. (Един брат и една сестра изпяха по една песен). Добрите и даровити певци са смели. Обикновените певци са колебливи, несигурни. Те са бедни, не искат да изразходват капитала си.

Когато пееш, ти можеш само да констатираш един факт, а можеш и да предизвикаш известна промяна в себе си. Например, пееш песента „Изгрява слънцето“ – констатираш факта; можеш да я пееш и да изгрява в тебе нещо. Виждаш един болен, запей му: Братко мой, ти днес си болен, но след три дена ще оздравееш. Пей така, че да предизвикаш жизнените сили в човека. Срещаш беден човек, пей му, за да забогатее. Пей така, че да предадеш на човека онова, което му липсва. Пей на момата, която иска да се жени, за да си намери добър другар. Пей на ученика, който е пропаднал на изпит, за да свърши добре училището. – Може ли да стане всичко това? Помнете: Всичко, което мислите и чувствате, ще стане. Каквото пожелаеш, ще го придобиеш. Някой обича да пуши, но е беден, няма пари за цигари. Той иска цигара от тоя, от оня, докато един ден стане въздържател. Тогава започват да му предлагат цигари. Той казва: Късно се сетихте. Едно време аз исках от вас, не ми давахте всякога. Сега вие ми предлагате, но аз се отказвам. Много от вашите желания ще се реализират тогава, когато се откажете от тях. Отрицателните желания се реализират, когато сте се отказали от тях, а положителните се реализират точно навреме.

Един наш брат от Пловдив, останал без пари, и трябвало да гладува два-три дена. Като минавал край някоя гостилница, замирисвало му на ядене. Спирал се за момент пред гостилницата и въздъхвал. Като вървял из улицата, нещо му нашепнало: Погледни на земята. Той погледнал и видял половин лев в прахта. Тогава парите били ценни. Взел парите и отишъл в близката гостилница да се нахрани. Ще кажете, че се осигурил само за един ден. – Това е достатъчно. Вие страдате от желанието да се осигурите за няколко години. Ако хората бяха проникнати от идеята, един на друг да си помагат, нямаше да има страдания и мъчнотии. Както възвишените същества помагат на хората, така и те трябва да си помагат.

Изпейте песента „Сила жива, изворна, течаща.“

Закон е: Певецът пее, когато публиката има желание да го слуша. Семенцето израства, когато слънцето пожелае да го възрасти. Следователно, когато Бог пожелае да се проявим, да не отлагаме. Това са най-добрите условия за проява на човека. Ако при тия условия той не се прояви, погрешката е негова. Друг е въпросът, ако той няма условия да се прояви. Не казвай, че не можеш да пееш, но кажи: Още не съм се научил да пея. Ако не си се научил да пееш, посвири си с уста, или удари няколко пъти на тъпан или на дайре. Нисшите духове са създали голям дисонанс в човека, и той сам трябва да се бори против него. Светът е пълен с отрицателни мисли и внушения: това не може, онова не може. Тия мисли рушат. Откажете се от всичко, което руши, и приемете положителното.

Казвам: Пейте във всички случаи и при всички условия. Чувате млад човек да пее и питате, защо пее. Чувате стар човек да пее, пак искате да знаете, защо пее. И младият, и старият трябва да пеят. Защо пеят, това е друг въпрос – все имат някакъв обект. Човек може да пее за себе си, за своя народ, за небето, за Бога – все ще пее за някого. Поддържайте духа в човека да пее. Пеенето има отношение към здравето. Хората са крайно взискателни към певците, затова те работят много, упражняват се. Казвате: Няма защо да се страхувам, каквото Бог даде. – Бог дава, но и вие трябва да внесете известен импулс в света. Бъдещата музика ще донесе повече нещо от сегашната. Музиката, която ще слезе от възвишения свят, ще се предаде на най-добрите хора. Без музика светът не може да се подобри. Цялата вселена пее – слънцето, земята, звездите – всички пеят. Следователно, и хората трябва да пеят. Какво е музикалното отношение между земята и слънцето? – Кварта с два потенциала. Всички планети пеят. В музикално отношение, Луната е доста напреднала; музиката й е нежна, любовна. Музиката на Меркурий е повече парична. Той пее, ако му платят. Музиката на Марс е войнствена, на Юпитер – с достойнство, величествена, на Сатурн – критична. Попаднеш ли под критиката на Сатурн, мъчно ще се решиш да излезеш на сцената.

В музиката съществуват няколко подбуди. Пейте, както Слънцето ви подбужда. Пейте, както Венера ви подбужда. Пейте, както Юпитер ви подбужда. Пейте, както любовта, мъдростта и истината ви подбуждат. Пейте, както животът, знанието и свободата ви подбуждат. Не спирайте тия импулси. В тях се крие вечният живот. Казвате, че нещата не стават само с музика. Музиката трансформира енергиите на ума и на сърцето. Тя е контакт, връзка между два свята – физичния и духовния. Не прекъсвайте тоя контакт, за да не спрете развитието на своя ум и на своето сърце. Голяма е задачата на сърцето. То трябва да се облагородява и разширява. Чрез музиката, човек предава лесно мислите и чувствата си.

В Притчите, 16 гл. 24 ст. е казано: „Благоугодните думи са сот от мед, сладост на душата и изцеление на костите, защото устата му го принуждават.“

Мнозина се запитват, как ще се оправи светът? – Светът е оправен, ние няма да го оправим. Всеки трябва да се справи със свой вътрешен дисонанс. Ако лъчът, който излиза от твоето око, е крив, и ти ще виждаш нещата криво. Гледаш една картина, намираш дефект в нея – може дефектът да е у тебе. Сега Бог преобразява света. Като знаем това, и ние трябва да сме в хармония с Бога. Да не допущаме в себе си нищо отрицателно. Отрицателното е миналото, което изтича. Да бъдем в съгласие с новото, което иде. Да ликвидираме със старото и да посрещнем новото! Да се проявим, както Бог желае.

7. Лекция от Учителя, държана на 17 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.