от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Пред новата епоха)
(Пред новата епоха)
 
Ред 10: Ред 10:
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6MWRjYTMwMmM4ZDNiMTNhMA оригинал за четене онлаин]
 
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6MWRjYTMwMmM4ZDNiMTNhMA оригинал за четене онлаин]
  
РАЗВИТИЕТО НА НАРОДИТЪ - ИДВАНЕТО НА
 
ШЕСТАТА РАСА
 
  
Управниците и ръководителите на сжвремен- ^ите народи, като не знаятъ законите, които регу- -лиратъ развитието имъ, влияятъ се отъ случайни застроения и временни интереси, за да насочватъ •своята обществена и политическа дейность. Те нито за единъ моментъ на сж си задали за задача да ^проникнатъ дълбоко въ тия биологически закони и да се съобразя ватъ неуклонно съ техъ въ нареж¬дането на социалния и културенъ животъ на всеки народъ. И за това виждаме всички европейски на-роди да се лутатъ въ разни направления и да пра- хосватъ своята материална и духовна енергия почти «безполезно. Казано на другъ езикъ, местностьта, въ която живеятъ всички народи въ Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота имъ сж нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъвъ практически резултатъ. ©ъ това отношение народите на ония отделни лич- «ости, които отлагатъ постоянно изплащането на своите дългове, и последните отъ година на година се увеличаватъ. Постига ли се цельта съ това? — защото така дълговете ставатъ непоносими и «еизллатим^.
+
РАЗВИТИЕТО НА НАРОДИТЕ - ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА
Единствениятъ образецъ, по който треба да се ржководятъ всички, и народите, и управниците имъ отделните индивиди, е образеца на природата
+
+
+
38
+
Треба да наблюдаваме най-внимателно, какъ тж прилага законите на органическото развитие и мето¬дите си, какъ дава место на всички разумни съще¬ства да се явяватъ и работятъ за общо добро. Згь тая цЪль тя изисква отъ всекиго следните условия: 1) семето или зародишътъ на живота требва да има сила въ себе си, за да се прояви и 2) на това с*Ъме природата дава почвата, влагата и другите двгъ необходими елементи -— светлината и топлината^ Лесно е да се разбере, че ако семето или заро- дишътъ нЪма сила или разумность въ себе си, т. е. ако единъ народъ или единъ индивидъ нЪма инте- лигентность въ себе си, той не ще може да се про¬яви. Следъ това първо условие, трЪбатъ му мате¬риални условия: земя и пространство, за да прояви, своята дЪйность. По-нататъкъ за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за организма представлява ония принципи, отъ които* всеки човекъ или народъ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия умъ, а топлината — това сж ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени огъ вол ята „ го потикватъ къмъ осъществяване на възвишените ц^ли на живота му.
+
Досега всички народи сж се стремили да при- лагатъ, споредъ знанията и силата си, тия изисква.- ния на природата. Но въ своя напр*Ьдъкъ те сж: изопачавали външните условия и не сж могли да постигнатъ целите си въ всичката имъ пълнота. Така, въ съчетанията, въ които сж се намирали, те. сж изпадали въ положението на онова семе, което требало да никне и расте въ водна почва, и не сж: давали резултдтъ. Или пъкъ влагата имъ изчезвала съвършено и тогава сж живели въ обратния про-
+
+
+
39
+
цесъ — на изсъхването. Най-сетне, липсвали имъ светлина и топлина, и тогава става общо смразя- ване, всЬко растене престава. ТЪлото или орга- нйзмътъ на човека или на единъ народъ, това е почвата въ която се сЪе сЪмето, влагата — това представлява материалния му животъ, а светлината и топлината — това е, въ широкъ смисъль, рели¬гията или общия духовенъ животъ. Отнемете на който и да е организъмъ едно отъ тия условия, които той би трЪбало да използува въ своята дЪйность, и раз¬витието му ще престане.
+
Собствено, развитието е създаване на редица форми, въ които животътъ се проявява. Всички тия форми, които сжществуватъ въ природата, сж все опити, за да се подобри живота на всЬки орга¬низъмъ. И тЪхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата, природа прави своите опити въ образуването и усъвършен- ствуването на формите, сжщевременно и ние треба да следваме нейния примеръ. Ако една форма не ни даде най-добрияг резултатъ, треба да я изменимъ, за да получимъ тоя разултатъ. Така постжпватъ и всички изобретатели: и те правятъ постоянно опити, докато стигнатъ желания резултатъ. По сжщия на¬чинъ се приготовляватъ и жилищата — като се тръг¬не отъ известна форма, съгражда се зданието — основите, стените и покрива — а следъ туй се за¬почва вжтрешния процесъ: измазва се зданието, мобилира се и неговиятъ собственикъ влиза да :ки- вез въ него.
+
И съвременната бела раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече иде вториятъ процесъ: вжтрешното развитие. Никой народъ не може вече да расте. Сегашните
+
+
+
  
народи могатъ да се смалятъ, но не да растатъ, Въ това гЬхно вжтр^шно развитие требва ^а са създадатъ, по възможность, условия за всички инди¬види, за да могатъ да работятъ. Това е вжтрЪш- ното имъразвитие: най-първо, съвр^меннигЬ народи тр-Ьба да опрЪд-Ълятъ, въ какао да в-Ьрватъ и къмъ каква ц-Ьль да се стр-Ьмятъ, ТЪ сж опитали вече материалната сила, опитали сж богатството, опитали сж и удоволствията. — Съ една рЪчь, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, сж го опитали. НЪма храна, отъ която да еж Екусили, н^ма плодъ, който да не сж яли, н^ма удоволствие, което да не сж прЪжиз^ли. А законътъ въ приро¬дата е, че тя нз търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието въ прогресивна и възходеща степень. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силага на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намиратъ оща въ латентно състояние и т^Ь тр*Ьба да се завлад^ятъ Всички на¬роди, общества и индивиди, всички системи, как¬вито и да сж гЬ, трйба да се насочатъ само къмъ тая область. Яко съврЪменнигк народи не взематъ тая насока, гЬ ще бждатъ заставени за това чрЪзъ изтощаване на тяхната нервна система, ще станатъ всички неврастеници и така ще бждатъ принудени, щатъ - нещатъ, да напуснатъ старит% понятия и стре¬межи и да тръгнатъ въ новия пжть. Вземете за примЪръ единъ богатъ човЪкъ, който е свикналъ да яд? все пищна храна неговата нервна система отслабва, стомахътъ му се изтощава, почва да по-връща и на може вече да приема такъва храна. Тогава той се съгласява да приеме най-простата: нлЪко. Я съ млЪко се хранятъ само дЬцата. За туй
+
Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тези биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И затова виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тези методи не дава никакъв практически резултат. С това отношение народите на онези отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? — защото така дълговете стават непоносими и неизплатими.
+
 
+
Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, отделните индивиди, е образецът на природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите си, как дава място на всички разумни същества да се явяват и работят за общо добро. За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за организма представлява онези принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са онези благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го подтикват към осъществяване на възвишените цели на живота му.
41
+
 
и Христосъ е казалъ: „ако не станете като мал¬ките деца, н"Ьма да влезете въ Царството Божие". Тоза значи, да възприемемъ новото въ жизота, за¬щото само малките деца знаятъ тайната за въз¬приемане на новото. И всеки знае, че когато мал¬ките деца дойдатъ въ единъ домъ, носятъ рздость ^на родителите и на всички околни, и всички ги оби- чатъ. Те носятъ съ себе си новия животъ, новия стрем^жъ, носятъ сь себе си непристорената лю¬бовь и обичь, духътъ на смирени2 и помирение.
+
Досега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата. Но в своя напредък те са: изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес - на изсъхването. Най-сетне, липсвали им светлина и топлина и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалният му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общият духовен живот. Отнемете, на който и да е организъм едно от тези условия, които той би трябвало да използва в своята дейност и развитието му ще престане.
Следователно и съвременните народи треба да станатъ като децата т. е. да се примирятъ съ новите наредби, които природата е внесла. Те не съзиратъ още жя наредби. Само високо развитите и чувствителни души могатъ да схващатъ това ново, когто влиза въ живота, тъй както ранобудните пойни птички и нежните цветенца схващатъ приближа¬ването на пролетьта, едните съ своите мелодични песни съ които посрех^атъ изгрева на слънцето и изпращатъ неговия залезъ, а другите — съ своето израстване и цъвтене. Прочее, новото време ни на-лага, по необходимость, да изменимъ своите стари възгледи, да се съобразимъ съ новото и да започ- немъ да прилагаме новите методи, които животътъ изисква Едно сравнение ще поясни мисъльта ни: когато богатиятъ осиромашее, треба да започне да работи; когато младиятъ се лиши отъ удовол¬ствия, треба да започне да се учи; когато болниятъ оздравее, треба да напусне болницата; когато за- творникътъ излежи наказаниетоси, треба да излезе отъ затвора и да не мисли за новите условия, които го чакатъ: затворнишките и външните условия сж диаметрално противоположни. Съвременните народи сж веч 5 освободени отъ затвора, но още не знаятъ
+
 
+
Собственото развитие е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тези форми, които съществуват в природата, са все опити, за да се подобри животът на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и ние трябва да следваме нейния пример. Ако една форма не ни даде най-добрия резултат, трябва да я изменим, за да получим този резултат. Така постъпват и всички изобретатели: и те правят постоянно опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготвят и жилищата - като се тръгне от известна форма, съгражда се зданието - основите, стените и покривът, а след това се започва вътрешният процес: измазва се зданието, мобилира се и неговият собственик влиза да живее в него.
+
 
42
+
И съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече идва вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат, по възможност, условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо съвременните народи трябва да определят как да вървят и към каква цел да се стремят, те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията. С една дума всичко, което може да се вкуси на физическото поле, са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенстването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тази област. Ако съвременните народи не вземат тази насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, искат или не, да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най-простата: млякото. А с мляко се хранят само децата. Затова и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непресторената любов и обич, духа на смирение и помирение.  
и на могатъ да се при:посо5ятъ на външните усло¬вия, като мислятъ че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости не, тя и ползуаа окржжаващигЪ растения/ Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите зат¬вори и да ги реформираме, а да преустроимъ вън¬шния животъ, защото затворите се създаватъ отъ неуредбата на тоя животъ- Всички обществени си¬стеми треба да бждатъ само спомагала, упжтвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешаватъ никакви задачи: те сж само вре¬менни ограничения, въ които енергиите се разраст- ватъ, а ако тия енергии не се използуватъ, формите се разрушаватъ. И виждаме тогава, защо хората остаряватъ и умиратъ, Това се отнася не само за човека, а за всички сжщества: те минаватъ презъ сжщия процесъ и учатъ тоя великъ законъ, че треба да се приспссобятъ къмъ новите условия.
+
 
И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те треба да я ра?решатъ по всичките правила на живата мате¬матика и гесметрия. Могатъ ли съвременните техни математици да и^ъ разправятъ, какьи сж тия пра¬вила? Могатъ ли техните свещеници, като светятъ вода, да разрешатъ сжщата задача, или архитек¬тите и инжинерите — като строятъ сградите имъ > Треба на всичките техни водачи да даде Господь правилно разумение . , .
+
Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта, едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят към външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и полива окръжаващите я растения. Проблемът е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на този живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тези енергии не се използват, формите се разрушават. И виждаме тогава защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат този велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия.  
Ако това стане, и българите ще стигнатъ, въ своето развитие, оная стадия, въ която ще б*датъ годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, ча черната раса е развила само низшите чувства* жълтата само органическата сила на човека, а бедата — неговага умствена сила. Расата, обаче,.
+
 
+
И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да я разрешат, какви са тези правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача, или архитектите и инженерите като строят сградите си. Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разрешение.  
+
 
43'
+
Ако това стане, и българите ще стигнат, в своето развитие, онзи стадий, в който ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развила само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговага умствена сила. Расата, обаче, която идва, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тези сили и да ги използва не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички онези възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса.  
която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бжде господарь на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бЪлата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бжде носителка на всички ония възеишени идеи„ за които всички поети, философи, учени и пророци сж говорили въ миналото. Българите могатъ да с^ приготвятъ за идването на шестата раса.
+
 
Наистина, черепътъ на българина е много де- белъ, черния му дробъ има особено устройство и за това той е много упсритъ и много злопаметенъ„ поради което всекога си е съзоавалъ нещастия^ Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дробъ да вземе такъва форма, която да бжде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чув¬ства мжчно се възпитаватъ и той е подложенъ на редъ мжчения. Българинътъ отъ поука не взема* а само отъ опитность. Затуй, откогато той се е за- селилъ на Балканите, това место е най-разбърка- ното. Той не взема поука и отъ страданията на дру¬гите народи. Еврейскиятъ народъ преследваше и избиваше свсите избраници и пророци, но не хароса~ Латинската раса създаде инквизицията и тя не постигна цельта си. Само културните народи отъ англо-саксонската и тевтонската раси сж сравни¬телно по-свободолюбиви и затова иматъ по-силна вжтрешна връзка. Тамъ се схваша, че народите* които искатъ да иматъ бждеше, треба да се въоду- шевляватъ отъ най-възвишени идеали, но не отвле¬чени, а такива, които изразяватъ вжтрешната вр*ьзка между материалното и духовното, като подчиняватъ материалните условия на духовните. Българите, оба~ че, още сж далечъ да схванатъ това положение и още се опитватъ да спъватъ обществените разли¬
+
Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и затова той е много упорит и много злопаметен, поради което винаги си е създавал нещастия. Изисква се време, докато тази глава поизтънее и черният дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства трудно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от дума не взима, а само от опит. Затова, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взима поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хареса Латинската раса, създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англосаксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеше, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство ги изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грешки и ще имат по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се доближават и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят, в пълния смисъл на думата. Едни живеят и страдат, други живеят и вегетират, трети живеят и умират, а четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде това четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа. Който може да мисли, да чувства и да се стреми, ще разбере.
+
+
44
+
чия. Още въ старото българско царство гЬ изгониха богомилите но за това останаха петь века подъ робство. Богомилите занесоха своята култура на западъ, и народите които ги разбраха, приложиха на практика социалните имъ идеи. А сега, ако бъл¬гарите разбератъ свогто минало, не ще направятъ същите грешки и ще иматъ по-добри резултати въ обществения си животъ. Повторенията на грешките не носятъ никаква поука, а само глупости и разоча¬рования. Ние виждаме, че между всичките общест¬вени дейци има допирни точки, идеите имъ не се различаватъ съществено, а следов., могатъ да наме- рлтъ единъ общъ модусъ, въ който идеите ИУГЬ да <е схождатъ и хармонизиратъ за общото благо на всички и на човечеството. Треба да се разбере, че всеки който има зрение, може да възприеме свет¬лината, но не всеки разбира смисъла и ползата отъ светлината; всеки, кой го има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисълъ на живота, говоримото сло¬во; всеки, който има сърце, може да чувствова лю¬бовьта и обичьта въ себе си, но не всеки може да раз¬бере нейния вжтрешенъ стремежъ и великото благо, което тя носи въ обятията си за ония души, които сж готови да приложатъ нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има въ света, които живеят ь въ •пълна смисъль на думата. Едни живеятъ и страдатъ, други живеятъ и вегетиратъ, трети живеятъ и умиратъ, а четвърти живеятъ и възКръсватъ. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние въ съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдемъ на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на целото човечество. А тя вече хлопа на всеки умъ, на всеко сърце и на всека душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере.
+

Текуща версия към 12:22, 12 декември 2011

Други книги

В царството на живата природа


Пред новата епоха

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин


РАЗВИТИЕТО НА НАРОДИТЕ - ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА

Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тези биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И затова виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тези методи не дава никакъв практически резултат. С това отношение народите на онези отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това? — защото така дълговете стават непоносими и неизплатими.

Единственият образец, по който трябва да се ръководят всички, и народите, и управниците им, отделните индивиди, е образецът на природата. Трябва да наблюдаваме най-внимателно как тя прилага законите на органическото развитие и методите си, как дава място на всички разумни същества да се явяват и работят за общо добро. За тази цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елемента - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за организма представлява онези принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са онези благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го подтикват към осъществяване на възвишените цели на живота му.

Досега всички народи са се стремели да прилагат, според знанията и силата си, тези изисквания на природата. Но в своя напредък те са: изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живеели в обратния процес - на изсъхването. Най-сетне, липсвали им светлина и топлина и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалният му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общият духовен живот. Отнемете, на който и да е организъм едно от тези условия, които той би трябвало да използва в своята дейност и развитието му ще престане.

Собственото развитие е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тези форми, които съществуват в природата, са все опити, за да се подобри животът на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенстването на формите, същевременно и ние трябва да следваме нейния пример. Ако една форма не ни даде най-добрия резултат, трябва да я изменим, за да получим този резултат. Така постъпват и всички изобретатели: и те правят постоянно опити, докато стигнат желания резултат. По същия начин се приготвят и жилищата - като се тръгне от известна форма, съгражда се зданието - основите, стените и покривът, а след това се започва вътрешният процес: измазва се зданието, мобилира се и неговият собственик влиза да живее в него.

И съвременната бяла раса е достигнала вече върха на своето външно, физическо развитие. Сега вече идва вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смалят, но не да растат. В това тяхно вътрешно развитие трябва да се създадат, по възможност, условия за всички индивиди, за да могат да работят. Това е вътрешното им развитие: най-първо съвременните народи трябва да определят как да вървят и към каква цел да се стремят, те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са и удоволствията. С една дума всичко, което може да се вкуси на физическото поле, са го опитали. Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразни повторения. Тя обича разнообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенстването, силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тази област. Ако съвременните народи не вземат тази насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, искат или не, да напуснат старите понятия и стремежи и да тръгнат по новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най-простата: млякото. А с мляко се хранят само децата. Затова и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат. Те носят със себе си новия живот, новия стремеж, носят със себе си непресторената любов и обич, духа на смирение и помирение.

Следователно и съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се примирят с новите наредби, които природата е внесла. Те не съзират още наредби. Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта, едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворническите и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят към външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и полива окръжаващите я растения. Проблемът е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на този живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само помагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тези енергии не се използват, формите се разрушават. И виждаме тогава защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат този велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия.

И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да я разрешат, какви са тези правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача, или архитектите и инженерите като строят сградите си. Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разрешение.

Ако това стане, и българите ще стигнат, в своето развитие, онзи стадий, в който ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развила само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговага умствена сила. Расата, обаче, която идва, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тези сили и да ги използва не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички онези възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса.

Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и затова той е много упорит и много злопаметен, поради което винаги си е създавал нещастия. Изисква се време, докато тази глава поизтънее и черният дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства трудно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от дума не взима, а само от опит. Затова, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взима поука и от страданията на другите народи. Еврейският народ преследваше и избиваше своите избраници и пророци, но не хареса Латинската раса, създаде инквизицията - и тя не постигна целта си. Само културните народи от англосаксонската и тевтонската раси са сравнително по-свободолюбиви и затова имат по-силна вътрешна връзка. Там се схваща, че народите, които искат да имат бъдеше, трябва да се въодушевяват от най-възвишени идеали, но не отвлечени, а такива, които изразяват вътрешната връзка между материалното и духовното, като подчиняват материалните условия на духовните. Българите, обаче, още са далеч да схванат това положение и още се опитват да спъват обществените различия. Още в старото българско царство ги изгониха богомилите, но затова останаха пет века под робство. Богомилите занесоха своята култура на запад и народите, които ги разбраха, приложиха на практика социалните им идеи. А сега, ако българите разберат своето минало, не ще направят същите грешки и ще имат по-добри резултати в обществения си живот. Повторенията на грешките не носят никаква поука, а само глупости и разочарования. Ние виждаме, че между всичките обществени дейци има допирни точки, идеите им не се различават съществено, а следователно, могат да намерят един общ модус, в който идеите им да се доближават и хармонизират за общото благо на всички и на човечеството. Трябва да се разбере, че всеки който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувства любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за онези души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят, в пълния смисъл на думата. Едни живеят и страдат, други живеят и вегетират, трети живеят и умират, а четвърти живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде това четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце и на всяка душа. Който може да мисли, да чувства и да се стреми, ще разбере.