Разлика между версии на „Повече светлина“

Текуща версия към 12:15, 12 декември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Повече светлина

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

Светлината — това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината — това е първият акт на пробуждане в живота на природата. А под думата „пробуждане" ние разбираме: минаването от безграничното състояние на природата към ограниченото състояние, от свърхсъзнанието към подсъзнанието.

Това са думи, трудни за разбиране от някои, в тяхната вътрешна същина. Ако поискате мнението на съвремените физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове — от червения до виолетовия и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият — до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвремените наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Това разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвеждат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.

Че това е така, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансценденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. За пример: там дето присъства червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек: когато той извънмерно се възбуди, и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние го схващаме, подразбира една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? — гладният. Кой се стреми да забогатее?—бедният. Кой търси знанието? — невежият. Кой иска силата? — безсилният. Кой жадува за славата? — безславният. Кой търси живота? — мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв" употребяваме в смисъл анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта, това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот.

Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите, в продължение на няколко години, цялата разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.

Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение, нека вземем разтежа на любениците и пъпешите : всеки може да направи един малък опит като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време до една педя, а денем разтежът й е много слаб. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, този процес спира. А какво представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане студът — това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината.

Сега ще направим и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили това велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние — да бъдат светещи — когато самите общества и народи придобият тези способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и форми на хората, не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една дума – всичко е светлина. От всичко това следва, че светлината, за която говорим не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви — до формата и движенията му. Но, за да се раздвижи той, трябва да се е появило у него някое чувство, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност онзи велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината, сама по себе си, е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапродването на дома в неговата дариготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност и на човечеството — в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали — да цъфне и завърже доброто в света да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с методите на Божествената мъдрост, да се озари пътят на човешката душа с усилието, което изтича от истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата божествена правда, да се сложи вечното основание на добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради — ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото Знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият Покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава — черепът — трябва да бъде така пластична, мозъкът така възприемчив, сърцето така чувствително и волята така деятелна, за да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са онези, на които пластинката не е най-чувствителна към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.

Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква делото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувства, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип — на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? — по своята светлина. По какво се отличава ученият? — Пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? — по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? — По силата на неговата божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? — По силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва, най-сетне, да се отличава държавникът и политическият деец? — По светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали този път е изходен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са си на мястото и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да приличаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „Ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни. Следователно, и в единия и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато и ние представяме на тия водители и учени такива богатства — особено на българските държавници и професори — те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т. е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои с традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично.

Едно сравнение ще поясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода — в най-слабото й състояние — подразбираме една течност, най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи приличат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон — Тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не може. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е отредила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да правим грешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която течала тихо и спокойно с векове, но в ума на тези културни американци се зародила идеята да запушат тази река над града и да образуват едно езеро, за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка — езерото си. Обаче при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 200 души се удавили.

Какво трябва да се прави тогава? — Александрийската библиотека — тази ценна придобивка на хиляди столетия — не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използва рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействат на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благороден човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тези закони включват в себе си великата хармония на битието.

И тъй, ако ни попитате: ,,Какво да правим?" — ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствате благородно и да действате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действали досега така, резултатите, във всички отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затова тези резултати са такива, каквито ги виждаме.

Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание — то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилния начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И, когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тази светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир сред всички съсловия на народа — агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят — всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възспоменание, видяно на сън. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.

И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората.

Не е ли дошло и за нашите държавници времето да обършат сълзите на своя народ?..