Разлика между версии на „Пътят на праведния“

Текуща версия към 13:52, 29 ноември 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1943 г.

Проявление (1942-1943)

14. Пътят на праведния

14-а беседа, държана от Учителя на 3.I.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Добрата молитва“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 17-и и 18-и стихове от 16-а глава на Притчите.

„Венир Бенир“

Ще ви говоря върху един предмет, върху нещо, което всеки ден вършите и не го разбирате, вършите го, без да го знаете. Вие едновременно вървите по три пътища и не ги знаете тия пътища кои са: пътят на живота, пътят на знанието и пътят на свободата. Казва: „Как е възможно човек да върви по три [пътя]?“ Те са три пътя за три свята. Пътят на живота е за човешкия свят, пътят на знанието е за ангелския свят, пътят на свободата е за Божествения свят.

Някои хора искат свобода. Ако не си запознат с Божественото, свобода не можеш да имаш. Искаш знание. Ако не си запознат с ангелите, не може да имаш знание. Ти искаш живот. Ако не си запознат с хората, живот не може да имаш.

Сега нещата да бъдат малко ясни. Представете си един човек, който е една терезия, поставено има нещо отгоре [да] се тегли. Някой хванал тази терезия и тегли отдолу едното блюдо – другото се дига, 50–60 кила тежи. Като тегли отдолу 50–60 кила, дига се другата. Или някой се качил отгоре, че натиска терезията, пак 50–60 кила. Единият отдолу тегли 50–60 кила, другият отгоре натиска пак 50–60 кила. Кое предпочитате: отдолу ли да тегли или отгоре да натиска? Отдолу се нарича теглене, а отгоре – налягане. Когато говорим за външните условия, то е човекът, физическият живот. Когато говорим за напрежение отвътре, то е Божественото отгоре. Който натиска отгоре, по-лесно разрешава въпроса.

Аз искам сега да се освободите временно. Вие сте чели много работи, много пояснения. На някой човек поясненията са верни, има нещо у тях. За пример, от вас онези, които сте готвачи, чели сте много готварски книги – някои рецепти са много хубави, някои не са така практични, даже не са здравословни. Там се определя точно как се готви.

Вие, готвачите, още не сте изучавали кухнята на природата, как тя готви. И тя готви. Между сготвеното от човека и сготвеното от природата има голяма разлика. Един човешки плод не може дълго време да изтрае. След една година разваля се, изгнива. В Божествения свят плодовете, които са Божествени, не гният. Плодовете, които са човешки, гният.

Защо вашите плодове гният? Понеже казвате: „Това дърво е мое.“ Щом кажеш, че това дърво е твое, ще го нападнат гъсеници, пеперуди ще снесат яйца. Казвате: „Защо го нападнаха?“ Защото казваш, че е твое това дърво. Ти това дърво не си създал, не се грижиш за него, нито светлина му изпращаш, нито топлина, нищо, а казваш: „Това дърво е мое.“ Тогава плодовете му не стават. Защо се развалят децата на някоя майка? Тя зачне някое дете и казва: „Това дете е мое“ – разваля се, щом е нейно. Аз бих казал една дума, но не искам да я кажа.

Кое е твое? Трябва да знаете. Има неща, които са наши. Онова, което през целия живот сме опитвали, че няма никаква погрешка, то е мое. Или което сме направили в Любовта, което сме направили в знанието, което сме показали, което сме приложили било добро за мене, било за ближните ми. След като съм го направил, 120 години съм го опитвал, казвам: „Туй е мое“. За нещо още в началото казва, че е мое. Отиде работата. Не казвай, чакай да залезе Слънцето. Като изгрява Слънцето, не казвай, че е твое. То е ден за работа. Като залезе Слънцето, направи сметка и кажи кои работи са твои. Което е останало с тебе, то е твое; което не е останало с тебе, не е твое. Защо ще ми разправяш: „Едно време бях богат, милиони имах“. „Едно време бях учен човек, знаех френски, сега съм забравил.“ Не ми говори за френски, който си забравил. „Добър човек бях, сега съм лош.“ Сега станахте добър. Едно време бяхте глупав, сега поумняхте. Защо да не говорите?

Та казвам: Пътят на живота е път, в който има Любов, пътят на знанието е път, дето има Мъдрост, пътят на свободата – път, дето има Истина. Ако пътят на свободата не е свързан с Истината, този път е фалшив, не е истинен. Ако пътят на знанието не е свързан с Мъдростта, този път не е истинен. Постоянно, непреривно трябва в нашето съзнание Любовта да бъде ръководна нишка.

Сега аз не искам да ви направя калугери и калугерици, не искам да ви направя богаташи, не искам да ви направя сиромаси, не искам да ви направя генерали, полковници, нито последни просяци. Не искам да ви направя и светии, даже и ангели не искам да ви направя. Пожелавам ви добре да се учите, Господ да е доволен от вас. Сега ви предстои учение, какво ще мислите за ангелите. Сега ще учите в училище азбуката. Каквото правите, добре да го правите.

За оня свят не мислете. Свършете земния живот и тогава ще мислите за оня свят. Оня свят като на кино ще го гледате. Един, който не е свършил отделенията, какво ще мисли за гимназията? Може ли да влезе в гимназията? Невъзможно е. Онзи, който не е свършил гимназията, може ли да бъде в университета? Може да идете в университета, може да се запознаете с професорите, да знаете колко стаи има университетът, но стаите в университета не представят знанието на университета. Професорите още не представят знанието, което те ще преподадат.

Сега всеки от вас има свещено чувство, иска да постигне нещо. Всички вие има да постигате разни неща и двама души няма еднакво да постигат. Трябва да знаете за вашето постижение какво ви трябва. Онзи готвач, който иска да меси хляб, трябва му брашно, вода, сол, после му трябва пещ. Той трябва да знае да меси, да направи хубав хляб. Онзи, който иска да сготви, трябва да [има] елементи, съответния зарзават. Музикантите, които искат да дадат някой концерт – нему му трябва едно хубаво пиано, ако е пианист, ако е цигулар, трябва му една хубава цигулка, най-малко трябва да учи 10 години, [за] да излезе на сцената. Не му се позволява да свири „Цвете мило, цвете красно“, 10 години трябва да е свирил. Сега някои искат някое даровито дете да излезе. Всички даровити деца, които излизат, преди да са свирили 10 години, се развалят. Чудни са хората, когато искат да излязат по-рано от 10 години. Да свири 10 години е една необходимост.

Онова дете, което се зачене в утробата на майката, ако иска да излезе на първия месец, какво ще стане? На втория месец ако иска да излезе, нищо няма да излезе, и на третия, и на четвъртия. 9 месеца му трябват, че на десетия да излезе и ще знае само да вречи. Като излезе на десетия месец, то 10 месеца е учило само да каже: „Вае-е!“ Но знаете какво значи „Вае-е“? – „Втасахме я.“ Знаете какво нещо е втасването? Значи „завърши се работата“. Детето казва, че стана вече това, което мислило, и казва: „Вае-е!“

Във всеки език има отрицателни страни. Когато някой ми каже, че ме обича, аз виждам, че той има обичта на брашното. Казва: „Обичам ви“. Казва, че ме обича, но като брашно е обичта му – зная, че при най-малкото духане на вятъра всичкото брашно ще хвръкне из въздуха и ще ми причини някаква вреда на очите. Не е завършена Любовта. Казва: „Обичам ви.“ Ти си в пътя на живота. „Обичам те.“ Той е в пътя на знанието. „Обичам ви.“ Той е в пътя на свободата.

Сега разбрахме се. Три пъти трябва да кажеш, че обичаш човека. Единия път, че си в пътя на живота, другия път, че си в пътя на знанието, и трето, че си в пътя на свободата. Тогава обичаш този човек. Трябва Истината и Мъдростта да дойдат, тогава да се прояви Любовта.

Да допуснем, че един цигулар иска да даде концерт в един салон. Трябва да има най-първо акустичен салон. Второто положение: трябва салонът да бъде добре отоплен, ако е зимно време. После: да е чист въздухът, да има отлична публика, да няма влага. Тогава може да свири.

Салонът не е отоплен, нечист е въздухът, публиката и тя е със скъсани дрехи. Не се позволява на концерт със скъсани дрехи да ходите. Знаете ли защо не се позволява? Ти отиваш да ловиш риба със съдрана мрежа – всичката риба, която хванеш, ще излезе из съдраната мрежа. Мрежата трябва да бъде здрава, без дупки, не трябва да бъде съдрана. Мрежата да бъде със ситни дупки, че като хванеш рибата, да остане. Като идеш на концерт със съдрани дрехи, никак не може да схванеш ония хубавите тонове, които носят живот заради тебе. Аз казвам: със скъсани дрехи не ходи. Имаш 10 дрехи – облечи най-хубавата. Имаш само една дреха – тогава иди с нея. Но като имаш повече, ще облечеш най-хубавите дрехи. Човек, който отива на концерт необлечен, няма светли мисли за музиката. Той играе ролята като Сократа. Един от неговите ученици се явил със съдрани дрехи, бос, тогава той му казва: „Твоята гордост се показва през съдраните ти гащи.“ Горделив е онзи, който е хубаво облечен; горделив е и онзи, който ходи със скъсани гащи. Казва: „Не давам внимание какво мислят хората, аз имам особено мнение.“

Ти ако не можеш да разбереш музиката, ти нямаш никакво мнение. Ако не може да схванеш музикалните тонове, ти си един от последните [хора] в света. Един човек искаш да познаеш какво ще излезе от него, ще излезе или не. Като се роди едно дете, понеже 9 месеца е седяло, още 3 пъти по 9 като седи, като стане на 27 месеца, ще повикаш един добър цигулар да му изсвири [нещо]. Каквото каже детето, каквото е разбрало, ако е разбрало тоновете, човек ще стане. Като му свири цигуларят и онова дете се разкряква, нищо няма да стане от него, но онова дете, което даде внимание, слуша, от това дете ще излезе човек. Ако един човек не даде внимание на музиката, от него човек не може да стане. Като чуеш музиката, то е Божествен глас, ще дадеш ухо, с дясното мъжът, с лявото жената в тебе – или в тебе Мъдростта [от едната страна] и Истината от едната страна, ще дадете внимание на онова, което е хубаво.

Тази музика, дето свирят музикантите, ако видите, тази музика слиза от висши светове, разумни същества изпращат музиката. Ако твоето благо, което пращат, ти не цениш, какъв човек ще станеш? Ако тебе не те интересуват плодните дървета, ако тебе не те интересува водата, ако тебе не те интересува въздухът, какъв човек ще бъдеш, кажете ми?

Казва: „Аз искам да живея добър живот.“ Как ще живееш добър живот? В какво седи добрият живот? Мислиш ли, [че] като се понамажеш с пудра, като теглиш тегели на устата, е добър живот? Едно лице свежо, червено, едни очи светли, едни уста зачервени отвътре, една ръка топла, крака топли, гъвкаво тяло, то е добрият живот.

Някой религиозен човек казва: „За Бога какво правя.“ Ние вършим малки прегрешения. Не е позволено на човека да си наведе главата надолу. То е прегрешение. Досега всичките християни, като се молят, коленичат. Кой не коленичи, като го бият? Някого прострат на Земята, бият го, той се моли. Това не е молитва. Какво значи това? (Показалецът превит с ъгъла нагоре.) Това значи: „Всичко давам за Божественото, нищо не давам за Земята.“ Когато ъгълът е обърнат към Земята, тогава значи, че всичко даваш на Земята, нищо не даваш на Небето. Ти като туриш колената надолу, туй показва, че всичко даваш на Земята. Сърцето трябва да е преклонено, да е обърнато към Бога. То значи поклонение на сърцето. Когато си на колене, не показва, че е обърнато сърцето към Бога. Трябва да издигнеш колената, да покажеш поклонение. Господ не се афектира от такива молитви. Единствено, което го засяга, то е човешкото сърце. Ще имаш едно човешко сърце благородно, обърнато нагоре.

Сега аз искам да ви предупредя. Аз не искам да изнеса вашите погрешки. Мене погрешките, които имате, не ме интересуват. Мене човешките погрешки не ме интересуват. Мене ме интересуват добродетелите, благата, дарбите, които хората имат. Онези неща, които вие ги знаете, те са за вас. Кой човек е лош, мене това не ме интересува.

Вие се намирате в известно противоречие. Да кажем, неразположени сте. Може да ви кажа защо сте неразположени. Вие сте неразположени, защото ръката ви боли, тъй ли е? Тъй. Ти си неразположен, защото ухото те боли. Тъй ли е? Тъй е. Вие сте неразположени, защото носът ви боли, тъй ли е? Тъй е. Вие сте неразположени, защото устата ви боли, тъй ли е? Казвам: Ръката те боли – неразположен си, стомахът те боли – неразположен си. От разни места идат неразположенията. Боли те ухото – неразположен си. Окото и ухото са две неща различни. Боли те окото, понеже си несправедлив. Боли те ухото, понеже си несправедлив спрямо музиката, спрямо хубавите звукове си несправедлив. Боли те носът – не си работил както трябва. Боли те устата – не си ял както трябва. Боли те ръката – не си помагал както трябва. Болят те краката – не си ходил в пътя на доброто както трябва. Боли те коремът. Като ви заболи коремът, веднага на лекар.

Кой от вас, като са го лекували лекарите, е оздравял? Аз ги виждам всичките хора, от памтивека, които са лекувани от лекари, са все в гробищата. Аз ги виждам, от памтивека са чели молитви и са все в гробищата. Лечение без Любов не е лечение. Учение без Мъдрост не е учение. Свобода без Истина не е свобода. Казва: „Аз съм жив.“ Живот без Любов не е живот. Живот без Любов и Мъдрост не е живот. Живот без Любов, Мъдрост и Истина не е живот. Тия неща трябва да залегнат в нас.

Аз ви казах тази сутрин: вие сте остарели, понеже много кал се е хвърляло във вас. Изчистете калта и ще се подмладите. Вие ще ми кажете: „Дядо ми умря.“ Дядо ти умря, защото го боляха очите. Дядо ти умря, защото го боляха ушите, дядо ти умря, защото го болеше носът, защото го болеше устата, боляха го ръцете, краката, стомахът, гърдите. Човек, който боледува от всичките болести, резултатът е смъртта.

Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Ще обичаш светлината, която Бог изпраща в света, ще оценяваш очите. Ще обичаш звука, хубавите думи, които чуваш. Ще лекуваш ушите. Ще дишаш хубаво, въздуха ще приемаш чрез носа си. Като ядеш, ще благодариш на Бога за храната, която ти дал. Не да се мръщиш, че това не е хубаво, онова не е хубаво, да кряскаш. Мъжът дойде, кряска на жена си, че не е хубаво сготвено. Да каже: „Днес аз ще готвя заради тебе, ти иди да работиш заради мене. Аз ще ти покажа.“ Ако земеделецът може да иде да оре на нивата, ако една свиня може да оре, защо една жена да не може да оре? Свинята, мъжът, жената, все орат с носа си. Ако една свиня с носа оре, защо една жена с една малка лопата да не може да оре? Не се изисква много, с малка лопата да разкопае 4–5 метра. Не е работата в много, един метър на ден да разкопае, то е достатъчно.

Трябва да се измени писането. Мома иска да се жени. „Любезни, откак те видях, вече целият свят ми светна, сърцето ми трепери, аз те обичам, готова съм за тебе всичко да направя.“ Туй писмо да го задържи. Всичко, каквото пише, да го направи – да види дали може да го направи. Какво ще му казва – то са фалшиви банкноти, които нищо не струват. Ти като кажеш, че обичаш някого, ти да си готов да направиш всичко заради него. Ако не си готов, не го обичаш. Туй, което не си готов да направиш, не говори.

Господ вас ви изпитва. Гледам, двама седят и той поглежда другарката си, казва: „Тази ли Господ намери да ми даде?“ Тя го гледа и казва: „Този ли намери Господ да ми даде?“ Гледа някого друг. Господ я пита харесва ли този. После не го харесва. Че кой е крив? В началото я питаше – тя го харесваше. Сега не го харесва.

Аз да ви кажа защо не го харесва. Най-първо, тя счита, че е здрав и може да ѝ носи вода. Пък тя донесе вода от чешмата. Освен че не носи, но нея кара да носи вода. Казва: „Втасахме я, аз мислех той да носи вода, сега аз трябва да нося. Затова ли се ожених?“ Ето погрешката. Най-първо да каже: възлюбленият да иде на чешмата, двамата да идат, 3 месеца да отиват, да види дали ще може да носи вода. Тя без проба предполага – то е теория.

Ти, като искаш да се жениш, не искай да ти носи вода. Кажи: „Аз ще ти нося вода.“ Ти мислѝ ти да носиш вода, ти като носиш вода, той да седи вкъщи. Ти да носиш вода – свободна да бъдеш. Виж сега, ако той ходи, ще дойде съблазънта. Той отива за вода, позакъснее – „Защо закъсня?“ Ето беля. „Защо закъсня, да няма нещо, да не си приказвал с друга на чешмата, там и жени, и мъже има. Защо отиваш?“ – „Очи имам, Божие творение са всички жени, хубави картини.“

Всеки има право да гледа една жена. Когато иска тази жена да стане негова собственост, то е престъпление. Няма нищо да се приближи, да ѝ даде въздушна целувка. Няма право да целува иконата – изтрива се. Ако я целува, ще се развали. Никой няма право да целува една нарисувана икона, понеже се разваля боята на иконата. Ако ще развали боята, да даде въздушна целувка.

Сега аз ви говоря на един език, искам да ме разберете. Светлината ни целува, въздухът ни целува, въздушни целувки ни дават от невидимия свят. Светлината ни целува, донася нещо, въздухът ни целува, донася нещо, водата ни целува, донася нещо, хлябът донася нещо. В Божествения свят всяка целувка носи живот в себе си.

Същият закон е заради вас. Кажеш някому, че [го] обичаш. Този човек да почувствува, че думите са живи, че носят живот, да не каже: „Я ме обича, я не.“ Представете си, в тъмната нощ не съм взел свещ, викам само – тази е неразбрана Любов. Ще изляза с най-хубавите свещи, ще хвърля светлина в пътя – може да му говоря. Не разчитай в мрачната нощ да викаш – този човек може да падне някъде. Този път не е осветен, може да има трап, може да има кладенец. Осветете пътя. Този, когото обичаш, освети [му] пътя, освети целия път пред тебе, за да не пострада. В Любовта ние трябва да имаме благото на онзи, когото обичаме.

Сега туй са практически правила. Ние, съвременните хора, не сме се учили да живеем. Ние изкуството да живеем имаме. Вие ще попитате аз как разбирам работите. Дойде някоя, иска да се жени, [пита] от Бога ли [е това] или не. Казвам: Ти като се жениш, женитбата ще ти принесе ли по-голяма полза, отколкото сега? Щом ще ти принесе по-голяма полза, жени се. Ако ще ти принесе по-голяма вреда, отколкото сега, не се жени. Искаш да хванеш търговия – ако търговията ще ти донесе повече печалба от сега, започни, ако ще изгубиш, не ти трябва търговия. Искам да стана професор някъде – ако ще ми донесе повече полза, да стана, ако не, защо ми е? Ще видя дали ще ми принесе полза. Ако стана проповедник и причиня вреда, няма да стана проповедник. Каквато и да е работа, в света каквато и работа да захвана, и най-малката, ще гледам дали ще произведе една по-голяма полза, едно благо.

Питат сега за войната. Същия закон турям. Искаме да се бием. Може да се бием. Ще принесе ли боят по-голямо добро, отколкото го имаме – да се бием. Ако причини по-голямо зло, отколкото имате, не се бийте тогава. Едно божествено правило. Тогава на всичко трябва да гледаме как Бог гледа. Майката иска нейното дете да се въздигне, да стане учено – то е Божествено. За другите не се грижиш – поне да ги не спъваш, ако не се грижиш. Да желае доброто и на другите деца, понеже Бог изисква всичките хора да прогресират. Всичките души да бъдат в пътя, да опитат благата на Любовта, да опитат благата на Божията Мъдрост и Истина, да опитат благата на живота, на Божието знание и Божията свобода, да опитат благата на Божието училище и работа, която Господ им дава в света.

Та казвам: В новия път, в който сме тръгнали, знаете какво разочарование влиза в сърцата, когато имало един човек, който ви обича, бил готов да се пожертвува, че ви намери, че вие сте фалшив. Какво разочарование в неговата душа има! Разочарование не внасяйте в душата. Ако се разочарова, погрешката ще бъде негова. Всякога в Любовта да бъдем неизменни.

Сега може да ми зададете въпроса кого имам пред вид. Някои мислят, че в света англичаните са виновати, някои мислят, че французите са виновати. Французите че са виновати, виновати са. Някои мислят: германците, русите са виновати, американците. Всички имат малка вина.

Аз казвам: Мирът иде отгоре. Идат щастливите години, когато Бог е определил да опита съвременното човечество. Бялата раса се намира на едно голямо изпитание. Аз желая доброто на всички народи. Нека англичаните покажат своята човещина, нека англичаните покажат своето благородство, нека англичаните покажат своята разумност и доброта. Нека германците покажат своята човещина, нека германците покажат своето благородство, своята разумност, своята доброта. Нека русите покажат своята човещина, своето благородство, своята разумност, своята доброта. Нека американците покажат същото. Всичките народи да покажат същото и мирът ще дойде. Ще имат едно благо, което никога не са имали в света. Ще опитат новото, което Бог им дава. Не искам да кажа, че нямат.

Ако това не го направят, Господ ще ги приспи, ще приспи онези народи, които не са изпълнили волята Божия, ще ги принесе в един друг свят [и] на мястото им ще тури други. Ще кажете: „Как да го разбираме?“ Разбирайте го както искате. Ако аз имам един син, баща съм, и ако той не иска да изпълни волята ми, ще взема, ще го приспя, ще го изпъдя, ще взема сираче да изпълни волята ми. Този, който изпълнява волята ми, той ми е син. Бог иска народите да изпълняват Неговата свещена воля. Благороден е онзи народ, който изпълнява волята Божия.

Казвам: Ако вие не изпълнявате волята Божия, ще ви приспи Господ, ще си намери други на вашето място. Вие като идете, като богатия ще видите Авраама и Лазара, вие ще бъдете на мястото на мъчението. Как дойдохте до това място? Когато Лазар седеше при вратата на богатия, той казваше: „Това низко същество!“, а той ядеше [и] пиеше с музика. После музиката се превръща на страдание. Човешки живот е това. Човешкият живот започва с благо, свършва със страдание. Адът е земният живот, човешкият живот е адът. Адът е тук.

Считам човек онзи, който може да люби. Всеки, който не може да люби, той е едно животно. Човек, който не може да обича, той е едно животно. Който люби, той е човек. Човек е по образ и подобие, който люби и който обича. Ако ние не можем да вложим Любовта като един побудител в този път на човешкия живот, не може да турим основа, не може да турим Обичта като водител в пътя на знанието... Кое трябва да приложим и в какво седи нашата човещина? Единственото нещо, което ни препоръчва пред очите на Бога, то е Любовта, която работи в нашата душа, и Обичта едновременно. Това радва Господа. Като гледа, се радва, че има деца, които са готови да изпълнят волята Божия.

Често са идвали някои хора при мене, още като влезе, погледне ме от главата до петите. Аз чета – казва: „Мене така не можеш да ме излъжеш. Представяш се на светия. Не мисли, че можеш да ме излъжеш.“ Мисля да му кажа нещо реално, но мисли, че може да го заблудя. Казвам: Аз ако нося твоя ум, ще бъда като тебе. Ако аз нося твоя ум, ще постъпвам като тебе, от тебе по-ниско ще бъда. Ако аз искам да съблека дрехата на един свещеник, аз съм крадец и разбойник. Ако аз искам да го пропъдя из църквата, аз съм насилник.

Казвам: Твоите одежди трябва да съответствуват на реалността. Ако на нашето знание, което имаме, не съответствува Обичта и Любовта, какво е нашето знание? Ако на нашето богатство не съответствува Любовта и Обичта, в какво седи то? Ако на нашата сила не съответствува Любовта и Обичта, каква е нашата сила? Тази сила ще бъде нашето нещастие за насилие. Ако няма това, ще дойде измама, лицемерие, всичките тия неща ще дойдат.

Аз се оплаквам и казвам: „Защо ми дойде всичко това до главата?“ Защото не си турил в действие Божията Любов и Божията Обич. Казва: „Нямам достатъчно знание.“ Ти имаш повече знание, отколкото ти трябва. „Сърце нямам.“ Не говориш Истината. Сърце имаш и откакто си се родил, то казва: „Люби!“ То тупа и казва: „Люби!“ Всеки ден ти казва: „Люби!“ „Туп-туп!“ – и като тупа, сърцето казва: „Люби! Люби! Люби!“ Какво значи търпение? Аз ви казвам: какво значи ще любим? Лекарят да тури инжекция. Инжекцията е: Ще любиш, ще обичаш.

Ти бързаш. Бързат някои. Като се турят някои плодове, внимавайте, не бързайте да вземете някой плод. Аз съм повикал гости. Гости съм повикал и ако имам един слуга, който люби и обича, него ще пратя да обере плодовете. Няма да пратя човек, който не люби. Той ще ги опорочи. Турете някой човек да сготви, който има Любов. Някой шивач да ви ушие дреха, който има Любов и Обич. Да ви ушие без Любов е проказа. Обущар да ви направи обуща, който има Любов да вложи. Бакалин продава нещо – като няма Любов, не му влизайте в дюгена.

Те са правила в света. Някой е учител – да обича децата. Майката трябва да обича децата. Всички хора трябва да започнат каквато и да е работа с Обич, и най-простата работа да я почнат с Обич и Любов.

Вие се намирате в лоши условия. Аз съм беден, с туй знание, което имам, ето как бих си пробил път. Представете си, че нямам никакво обществено положение, никъде не ме приемат за чиновник. Харесвам двама души студенти, един гимназист, който беше свършил гимназия с отличие – това беше преди войната – ходил за чиновник, не го приели. Отишъл при един свой приятел, взел 500–600 лева назаем, купил едно точило, турил го на гърба си, турил дипломата на точилото и почнал да точи ножове. Другият беше студент втори семестър, закъсал, той стана ваксаджия, ходеха при него да си лъскат обущата. После му тръгна.

Вземете една долна работа, но вложете Любов, не се обезсърчавайте. Казвате: „Аз ли ще слугувам?“ Всичките бедни хора са слуги на Любовта. Всички богати хора са слуги на болестите. Кой е богат човек? Болните хора са богати. Болният току охка. „Миличка, какво искаш?“ Този болен е аристократ. Като го запитате, иска пилешка чорба, после – малко хайвер. „Скоро хайвер!“ Всичко, само за да оздравее. Онзи, здравият, е демократ, здравият човек тича за вода, за това-онова, болният само седи и разправя кое е за предпочитане. От охкането и слугуването аз предпочитам слугуването.

Сега аз се отдалечавам от моята идея. Аз бих взел две стомни хубави, чисти, по 3 кила – 6 кила. Тогава ще ида на място, дето се разхождат надалече богати хора, пък няма вода. Ще избера ден, когато е горещо, засъхвало им гърлото. Аз съм хубаво облечен, спретнат, налея вода на този, на онзи. Той иска да плати, казвам: „Не, не.“ Ден, два, три, тези хора когато имат нужда от вода, им давам, колега ставам, услужвам им. Те казват: „Да направим нещо за него.“ Зимно време, като нямат нужда, ще помислят: „Той лятно време ни услужваше. Хайде в зимата да му направим една услуга – и ние да постъпим като него.“ Аз им дадох пример как да постъпват. Ето един начин как да постъпват. Ще напишат препоръчително писмо, диплом. То не е още препоръка.

Хората от света, богатите хора, като идеш, той те гледа как ще се усмихнеш. Ако намери погледа ти в хоризонтална посока или ако върви под плоскостта, казва: „Не е за мене.“ Ако е над плоскостта, казва: „За мене е.“ Или има една хубава усмивка. Този човек, който има хубава усмивка, той е благороден човек. Има една усмивка, няма лъжа. Има усмивка престорена. Има една усмивка, има нещо Божествено, като се усмихнеш, с години не можеш да забравиш усмивката. Като те погледне човек искрено, сърдечно, с готовност за услуга, каквото направи, не го забравяш.

Ако ние не може да представим Бога в тази красота, която Господ изявява, защо сме дошли на Земята? Като свирим, за Него да свирим. Като шетаме, за Него да шетаме. Като орем, за Него да орем. Като учим, за Него да учим. Каквото правим, Той да е в ума ни. Той е далече, Той не иска да хвърли сянка върху нас. Абсолютна свобода ни е дал – каквото правим, да го правим тъй свободни, както е Той свободен. Тогава ще имаме Божието благословение.

Всеки да работи каквото сърцето му иска да работи. Да не ходим по ума на хората. Към първоначалното желание да се стремим. Желанията ще дойдат по естествен път. Всяко нещо, което човек желае, ще го постигне. Ще го постигнеш ти, като вървиш по един музикален път. В една песен ти не можеш да прескачаш нотите. В песента ще вървиш последователно, не може да прескочиш няколко ноти. Един човек, когото вие любите, то е една пиеса – или той трябва да ви свири, или вие трябва да му свирите нещо. Или вие трябва да бъдете слушател, той – цигулар, или вие – цигулар, той – слушател, едно от двете. Като ви свири, всичкото богатство приемете от музиката.

Аз ви говоря за неща, които се сбъдват. 12 години, когато аз правех своите изследвания (Учителят говори за френологическите изследвания, които е правил из България в периода 1900–1912 г.), казват ми: „Искате ли препоръка?“ Аз отивах да изследвам без препоръка, нито исках някой да ми плаща. Аз ще плащам. Само, аз искам да видя как ще ме приемат без препоръка. Действително само на две места имах възможност да видя българите. Но то е малко, то е 2 1/2, то е едно изключение, на 2 1/2 изключение, половината изчезнало. Ако половина имаше, в реда на нещата трябваше да бъде.

Често ме питаха защо нямам препоръка. Казвам им: „Ако имам препоръка, вие ще се явите каквито не сте. [Със] знанието, което имам, аз сам се препоръчвам. Аз ще направя опит.“ Влизам в гимназията, казвам: „Ще направя един опит, правя известни изследвания, да проверя туй, което аз зная, вярно ли [е] или не, колко на стоте е вярно.“ Казвам: „Изберете ми 10 ученици най-способни, 10 души средни и други 10 души най-слаби. Нищо друго няма да ми кажете и аз ще определя техния характер. Много материално ще определя за бъдеще какво ще стане от тях. Как може? Как може, няма да ме питате, това е теория. Аз искам да зная от вас дали това, което ще ви кажа, е вярно, а откъде аз го зная, няма да питате.“ Казвам за един ученик: „Този, в математиката, от 10 задачи, 3 остават нерешени. Така ли е?“ „Така е.“ „Този – казвам – от 10 задачи 4 разрешава, другите не може. Така ли е?“ „Така е.“ „Този от 6 задачи една решава. Така ли е?“ „Така е.“

Не ме питайте как познавам. Това е наука. Турено е в главата. Виждам го. Неговата глава показва, че в миналото е бил немарлив. На този ученик, казвам, майка му е здрава, баща му бил богат, заможен, роден е при много добри условия, не знае какво нещо е сиромашия. На лицето е написано туй. Този, хубавият организъм, даровит е, това е писано на лицето му, че това и това ще стане. Отгде познавам, няма да питате. Отгде го зная, не е важно, но искам да знам вярно ли е това и колко на стоте е вярно. Ако дойде един с Божественото знание и ни каже доде сме достигнали, казвам: Това е, което ще препоръчам.

Вие може да мислите, че искам да ви лъжа. Възможно е. То са предположения. Но казвам: Като ви излъжа, тогава ще ми кажете. Да предполагате, че аз ви лъжа, може да е, но може и да не е вярно. Като дойда аз, вие имате едно убеждение. Казвам: Днес вие ще се коригирате и утре ще се измени мнението ви. Викам един учител и му казвам: „Ти си женен, не живееш добре с жена си, жена ти е много сприхава, одумничава, опърничава, обича да полъгва и любовни работи има не само с тебе. Ти се пържиш.“ Казва ми: „Кой ти го разправи?“ – Ти го носиш написано на лицето.

Каквото върши мъжът, се пише отвън по лицето на жената и каквото жената върши, се пише на мъжа. Всичко се пише, няма скрито-покрито. Лъжата се пише. Миналите поколения каквото са лъгали, то е написано. И доброто, каквото са направили, и то е написано.

Аз съм дошъл с едно желание: Трябва да се коригират миналите поколения. Каквото добро са вложили във вас, мене това ме интересува, другите неща не ме интересуват. Доброто ме интересува.

Българите имат едно предназначение от Провидението – искам да им дам подтик да служат на Бога. Ако вървят по този път, ще имат бъдеще. Ако се откажат, ще носят своите последствия.

Вие ще кажете: Да е даровит човек. Бог ви е дал дарби, но и досега не вярвате в туй, което ви е дал, чакате да се преродите втори и трети път. Сега сте преродени, използувайте сегашния живот. Вие като сегашния живот никога няма да го намерите. Следующия път като дойдете, съвсем други ще бъдат условията за вас.

Веднъж на един български чорбаджия казвам. Иде при него един млад момък и от него иска една помощ. Той казва: „Нямам пари, не мога да ти услужа.“ Аз му подшушнах: „Видиш ли този момък, той за бъдеще ще бъде министър на България и ти ще имаш нужда от него.“ Той ми казва: „Имам пари, ще ида да му услужа.“ Помогни на този човек – впоследствие той ще заеме видно място. Този човек, който иска от тебе, помогни му – той ще бъде министър. Всеки човек, който иска една помощ, аз го зная, той ще бъде министър. Аз му помагам – той ще стане министър и ще ми се отплати. Всеки, който идва при мене и е богат, няма нужда – аз зная, че те ще го смъкнат. И министър ако е, ще го смъкнат.

Всеки човек, който има нужда от Любовта, има бъдеще. Всеки, който има нужда от Обичта, има бъдеще. Човек, който няма нужда от Любовта, свършено е с него, няма бъдеще. Туй, което мога да ви кажа е, че човек, който не се нуждае от Любовта, няма бъдеще. Човек, който постоянно има копнеж за Любовта, той е човек с бъдеще. Туй трябва да влезе в ума ви, помнете го.

Най-хубавото нещо, което може да ви каже Любовта, е единственото благо в света. Тя е, която ни е въздигнала. Когато казва Бог: „Да направим човека по образ и подобие Наше“, то е Любовта, която казва: „Да направим човека.“ Любовта като проговори, Бог тогава направи човека. Ако Любовта не беше проговорила, човек досега щеше да бъде в онова положение в материята. Като дойде Любовта и проговори, даде Божественото дихание на човека.

Когато Любовта говори, отговорете на нея. Не се срамувайте от Любовта. Не изповядвайте Любовта си с думи, да кажете: „Аз ви обичам.“ Кое нещо е Любовта? Любовта е огън, но ако тя изгаря, не е Божествен огън. Любов, която не изгаря, тя е Любов. Любов, която произвежда светлина в човешкия ум – светлина на живота, Любов, която произвежда топлина в човешкото сърце – топлина на живота, Любов, която произвежда сила в човешката душа – сила на живота, тя е Божествена Любов. За тази Любов ви говоря, тя е, с която ще се подмладим.

Често вие говорите за старост. Под думата „стар“ се разбира учен човек, има знание как да живее. Виждам стари хора сега, не може да живеят. Ти като човек още на 40–50 години носиш бастон, подпираш се. Хората като били маймуни, носили тояги, да се подпират, да ходят на два крака, за да излязат от маймунското състояние. Понеже не можели да ходят на краката си, та се подпирали с тояга. Щом ходиш без бастон, показва, че си проходил. Без бастон гледай да ходиш. Ти имаш 100 000–200 000 лева в банката – те са бастон. Утре ти вземат бастона, тогава? Имаш един апартамент – то е бастон, на който уповаваш. Утре ти вземат апартамента – не можеш да ходиш. Имаш една нива – тя е бастон. Не разчитай на бастона.

Защото цялата Земя е дадена на разположение. Всеки един, който е пратен на Земята, са му дадени всичките условия за развитие. Няма какво да се оплаквате. Аз се чудя, тия блага, които Бог ви е дал, вие сте големи богаташи и пак сте недоволни. Седите и чакате да бъдете още по-богати. Като идеш сутрин за вода, ще си напълниш стомната с вода и като срещнеш един свой приятел, ще му услужиш. Като отидеш на лозето, ще имаш една кошница и като срещнеш един приятел, дай му един хубав грозд. Или ще имаш една кошница с ябълки, череши и като срещнеш един свой приятел, да се зарадваш, че срещаш едно същество, което Бог е направил. Всички да се радвате. Ако вие не може да го направите, отворете се, да дойдат други да го направят във вас. Ти не може да го направиш, съгласен съм. Нали някой път имате къща, не ви върви и давате стая, някоя стая под наем, кираджии туряте. Туряте кираджии, за да ви тръгне. Та и сега, когато не ви върви, турете кираджии във вас, да тръгнат работите.

От невидимия свят има доста кираджии, които ще дойдат да изпълнят волята Божия. Ако вие сами [я] извършите, още по-добре. Ако кираджиите [я] извършат, и то е добре. „Кираджия“ как се казва на български? – Наемател. Или можете да дадете вашата къща на някой ваш възлюблен приятел, който иска да живее във вашия апартамент. Дълго време като чакате, повикайте ваши приятели да съжителствуват.

Сега вие казвате: „Да забогатеем, да имаме 10–15 къщи.“ Казвате: „Остаряхме, зъбите опадаха, очите потъмняват, ушите оглушават.“ Казваш: „За оня свят съм вече.“ Въобразяваш си оня свят такъв, какъвто не е. В оня свят ще срещнете само ония хора, които сте обичали на Земята. В оня свят, щом срещнете онези, които не сте обичали, те ще обърнат гърба си. Щом срещнете онези, които сте обичали, те ще обърнат лицето си. Тъй че, на едните ще гледате гърба, а на другите – лицето. Тези, на които гледате лицето, те са, които сте ги обичали и са ви обичали. Онези с обърнатите гърбове към вас са, които не сте ги обичали и които не са ви обичали.

Вие срещате един камък. Какво е един камък? Онзи, когото не са обичали хората, камък е станал. Необичаните хора са станали камъни. Ако ги обикнем, хора ще станат. Казва: „От тия камъни Бог може да направи чада на Авраама.“ Какво значи? – Тия камъни са необичаните хора. Като обикнем тия камъни, ще станат хора. Тия дървета са необичани. Като ги обикнем, хора ще станат. Тия животни са необичани. Като ги обикнем, хора ще станат.

Вие имате един кон, той е ваш приятел, който за 20 години ви служи и вие не го познавате. Като идете в оня свят, ще го срещнете, той си е изменил формата и ще каже: „Много добре ви познавам характера.“ Вие сте го държали в обора, качвали сте се на гърба му, ходили сте с него, слама сте му давали, някой път с камшик сте го удряли.

Вие казвате: „Кон е.“ Друго понятие трябва да имате. Да виждаш в един кон разумно същество, което доброволно е слязло да ти служи, от Любов. Аз съм гледал какви хубави очи имат воловете. Веднъж гледам два вола впрегнати, каруцата е много натоварена, отивам при господаря и му казвам: „Много добри волове имаш, какъв хубав поглед имат. Много си ги натоварил. Малко човещина да имаме. Ако и тебе те впрегнат, какво ще ти бъде?“ Погладих ги. Той казва: „Тежко ще бъде.“ Казвам: „Може да бъдем по-справедливи – и те имат всичкото добро желание. Ти нищо не им плащаш, само слама им даваш.“

На нас, съвременните хора, ни трябва обхода, благородна обхода. Българинът казва: „Ти като говориш така, правиш ли го?“ Мен ме питаха: „Ти защо ходиш да мериш главите?“ Аз рекох: „Без пари меря, нищо не искам. Без пари всичко правя.“ – „Че без пари може ли?“ – Аз може да съм много богат. Богат съм, и като нямам друга работа, тръгнах да се занимавам с хорските работи, да видя кой какъв е, да видя кой как живее с жена си и искам да направя някои измерения.

Този българин ми казва: „Ти какво ще кажеш за моята баба?“ Гледам, има една хубава брада, едни хубави живи очи, хубави скули, вежди тънки, много хубаво гледа. Казвам на дядото: „Ти си щастлив, че си имал такава баба и благодарение на тази баба ти си такъв дядо.“ Казва ми: „Отгде го знаеш? Тя е ангел. Пък знаеш как готви! Едно време на хорото, като ми запали сърцето, знаеш какво беше! Имаше много момци, които я искаха, на тях хич не обръща внимание, само мен гледаше. Гореше ми сърцето.“ Рекох: „Тя ще се подмлади.“ – „Как ще се подмлади? Вярно ли говориш?“ – Ще се подмладим.

Хубавото в света е да тропаме на хорото, да гориш сърцето, но да гори и да не изгаря. Нека горят сърцата. Аз се радвам на горящите сърца. Аз се радвам на дърветата, които цъфтят. Аз се радвам на реките, които текат. Аз се радвам на вятъра, който духа. Аз се радвам на всичко онова, което носи Божиите блага на хората. Казвам: Всички трябва да се радваме на онова, което Бог е създал. Туй е хубавото заради нас.

В тия години, които идат, всички нечисти съдове трябва да се изчистят. Трябва да се измият съдовете. Всички необработени места трябва да се обработят. Всички нечисти места трябва да се очистят. Всичко да се поправи.

Разумност се изисква. Не да търсим погрешките. Ако има някой в света, който търси погрешките, то е Бог. Но и Той не ги търси. Има един стих в Писанието: „Господ влезе в нас и иска да примири целия свят с нас, като не ни вменява в грях.“ Казва: „Няма какво да ги съдим.“ Няма съдба. Съдбата е работа. Съдба има за доброто да проявим, не за злото. Сега ще се съдят праведните какво трябва да вършат. На всеки един добър човек, на всеки един умен, справедлив човек ще му се дадат условия да извърши добро, да се подигне светът. Всички затвори ще се отворят, всички болни ще станат от леглата, всички мъртви ще излязат от гробовете, които са в гробовете. Всички ще излязат, ще дигнат онова трикольорно знаме – знамето с червеното, жълтото и синьото, знамето на Любовта, знамето на Божията Мъдрост и знамето на Божията Истина. Напред! Всички да тръгнем да служим на Бога!

Едно просто правило: Измийте очите си, да приемете добре Божествената светлина, да извършим волята Божия. Измийте устата си и кажете на устата: „Може сега да изнесете най-красивото Божествено слово.“ Измийте ушите си, да чуете Божествената Мъдрост и добре да я предадете. Ще погладите вашия нос, който ще измиете, и ще кажете: „Въздухът, който влиза, да го приемеш добре.“ Всички вие и аз ще служим на Господа, тъй, както Бог иска.

„Отче наш“

14-а беседа, държана от Учителя на 3.I.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.