(→Разумните сили в живата природа) |
(→Разумните сили в живата природа) |
||
| (Не е показана една междинна версия от същия потребител) | |||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
[https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6N2RjMDg0NDFlYjE5MjRhMA оригинал за четене онлаин] | [https://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnx1aWtpYmlibGlvdGVrYTJ8Z3g6N2RjMDg0NDFlYjE5MjRhMA оригинал за четене онлаин] | ||
| − | + | ||
| − | Живата природа | + | РАЗУМНОСТТА, ПРОЯВЕНА В УСТРОЙСТВОТО НА ОРГАНИЗМИТЕ — СВЕЩЕНИЯТ ЗАКОН |
| − | + | ||
| − | + | Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог—т. е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление също спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да а биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата на се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Това е което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. | |
| − | + | ||
| − | Значи, водата на се нуждае | + | Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твой с всичкото си сърце", а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твой с всичкото си сърце, с всичкия си. ум, с всичката си душа и с всичката си сила". |
| − | + | ||
| − | + | Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най- после и човека. Като проучваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и във функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично,, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообръщението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове", в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот та човека. Даже с математическа точност можем определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. | |
| − | + | ||
| − | + | От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли че тя ще изгуби от своето тегло ? Действително, претеглена с едни везни, с които се теглят всички божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда милионна част от милиграма, но това ще покаже липсата не на действителността , а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най малко не спъва тоя организъм като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един. час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир, Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на този организъм. | |
| − | + | ||
| − | + | Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 6 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свет, Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най- интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновения човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от един стар език— което значи Бог, висш разум, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека. | |
| − | + | ||
| − | + | Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свет, където прониква малко светлина. Затова тия области се представят за тях като далечни мъгливости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една мравешка култура разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всека частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! | |
| − | + | ||
| − | вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия | + | На това може някой да ни възрази: какво ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата грешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми, и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо требва да яде, той ще ни отговори: „за да живея". Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трябва да се живее, но не знаем защо”. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата. |
| − | + | ||
| − | + | Следователно от тази гледна точка, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същата гледна точка, ние обясняваме съвременното общество като един съд, в който трябва да се вложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, всеки един съд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Това съдържание е разумният живот. | |
| − | + | ||
| − | + | Още един въпрос, накрая, може да се зададе : как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя ? —културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? — оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята Божия? Волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си. На нас ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всека власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него, тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт. | |
| − | Тази | + | |
| − | устройството на | + | Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на любовта, мъдростта и истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират, по причина че всичките те престъпват този свещен закон. Не е ли време за съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, който се проявява в живота? Да, време е, крайно време е, защото Бог е любов, мъдрост и истина, а любовта внася живот, мъдростта носи светлина, истината — свобода и простор за човешката душа. Вън от тия условия, душата не може да живее. |
| − | + | ||
| − | + | Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: любовта, мъдростта и истината. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Трудно е да се предаде на съвременните хора | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | се предаде | + | |
| − | На това може | + | |
| − | Следователно | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Още | + | |
| − | Преди хиляди години е казано | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Прочее, разумните сили | + | |
Текуща версия към 12:30, 29 ноември 2011
Разумните сили в живата природа
РАЗУМНОСТТА, ПРОЯВЕНА В УСТРОЙСТВОТО НА ОРГАНИЗМИТЕ — СВЕЩЕНИЯТ ЗАКОН
Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог—т. е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление също спада към същата категория — разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовният човек, в душата на когото блика нещо божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора. А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да а биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата на се нуждае от изменение, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а — да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Това е което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността.
Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то примес отвън. Доказателство за това служи факта, че свирепите животни обичат тъмните места и бягат от светлината. Животът изисква постепенно изчистване, филтриране, понеже в своето развитие той не може да избегне примесите отвън, в които губи своята преснота и яснота. Но както водата е едно необходимо условие за живота на земята, така и животът е едно необходимо условие за всички разумни същества; както водата можем да превърнем в течно и парообразно състояние, така и тия разумни същества, по същия закон, могат да трансформират живота от едно състояние в друго. Следователно, и съвременните общества, които желаят да имат един порядъчен обществен строй и разумно държавно управление, трябва да изучат законите на тия разумни същества, които направляват всичко в природата. Тъй се обяснява и фактът, че още преди няколко хиляди години Мойсей, видният държавник и законодател на евреите, е казал на своя народ закона: „да възлюбиш Господа Бога твой с всичкото си сърце", а преди две хиляди години Христос е казал: „да възлюбиш Господа Бога твой с всичкото си сърце, с всичкия си. ум, с всичката си душа и с всичката си сила".
Разумността в живата природа ясно се очертава навсякъде. Да вземем който и да е организъм, което и да е растение или животно, а най- после и човека. Като проучваме тяхното устройство, ние забелязваме тая разумна проява и закономерност в устройството и във функциите на живите организми. Разбира се, за тая цел се изисква отличен ум, прозорлив интелект, силни способности и наблюдения, за да се схванат тънкостите на разумното, което се проявява в природата. За пример, вземете дихателната система на човека и нейното устройство: процесите, които стават в нея имат за цел пречистването на човешката кръв; вземете храносмилателната система — стомаха с неговото устройство, и ще видите, че той изпълнява своята работа тъй разумно, тъй щателно и отлично,, както и най-добрият химик не би могъл да я извърши; вземете пред вид кръвообръщението на човека, с неговата артериална и венозна система; вземете устройството на неговото око, на неговото ухо, устройството на неговия език; най-после, вземете човешкия мозък в неговата отлична организация, тъй идеална и практична. От всичко това човек всякога се замисля за онова, разумното, което седи скрито зад проявеното, зад видимото. Всички ония органи, центрове и сетива, необходими за проявление на разумното, са вложени в човешкия мозък, разпределени и наредени по неговата повърхност, в разните области, наречени от съвременната анатомия и физиология „лобове", в неговото дясно и ляво полушарие, в предната и задната част на мозъка, в страничните му области и в коронната част на главата. Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот та човека. Даже с математическа точност можем определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба.
От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най-щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли че тя ще изгуби от своето тегло ? Действително, претеглена с едни везни, с които се теглят всички божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда милионна част от милиграма, но това ще покаже липсата не на действителността , а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най малко не спъва тоя организъм като го тури в някой затвор, или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един. час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир, Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на този организъм.
Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 6 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тежестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свет, Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето — способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават, и доставят знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най- интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновения човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката ин, което значи вътре, и корена тао — корен от един стар език— което значи Бог, висш разум, висша хармония, която работи в човешката душа. Интао значи божественото в душата на човека.
Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина че те още живеят в един свет, където прониква малко светлина. Затова тия области се представят за тях като далечни мъгливости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една мравешка култура разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че мравката няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравката, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всека частица от тялото му, даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравката би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята!
На това може някой да ни възрази: какво ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най-голямата грешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата, живите организми, и съществата и напълно контролира живота им. Ако ние запитаме някой съвременен културен човек, защо требва да яде, той ще ни отговори: „за да живея". Но ние казваме, че животът е едно условие за проявата на разумното в света, и тогава ние задаваме втория въпрос: защо човек трябва да живее? На тоя въпрос мнозина си повдигат рамената и отговарят: „трябва да се живее, но не знаем защо”. А ние отиваме по-нататък и казваме: трябва да се живее, за да се прояви разумното, божественото в нас. А божественото е, което осмисля живота, то носи висшето благо, в което се намира постоянното доволство за душата.
Следователно от тази гледна точка, ние трябва да дадем на съвременния живот една разумна насока. От същата гледна точка, ние обясняваме съвременното общество като един съд, в който трябва да се вложи живота, а в тоя живот да се вложи разумното, което ще осмисли самото общество. Или, казано на обикновен език, всеки един съд добива своята ценност от съдържанието, което е вложено в него. Това съдържание е разумният живот.
Още един въпрос, накрая, може да се зададе : как мислят съвременните общества да подобрят своето положение? Мислят ли те, че чрез отричане на гореизложената велика истина животът може да се осмисли? Те ни проповядват култура, но коя ? —културата на насилието, убийствата, затворите и другите ограничения; те ни проповядват религия, но коя религия? — оная на формите и заблужденията. Ако религиите са основани на великия, разумния принцип, то защо да не се приложи той като едно упътване на душата към великото, божествено благо, за да извършва човек волята Божия? Волята Божия е: да проявява човек любов към Бога и любов към ближния си. На нас ни казват, че във всяко общество трябва да има ред, порядък и власт, и че всека власт е от Бога. Но власт съществува само в разумното, а вън от него, тя е насилие. Насилието, което отрича разумното, само по себе си е осъдено на смърт.
Преди хиляди години е казано в една от най-старите свещени книги, че в онзи ден, в който престъпиш разумния закон на любовта, мъдростта и истината, непременно ще умреш. И съвременните хора и общества умират, по причина че всичките те престъпват този свещен закон. Не е ли време за съвременните общества да се обърнат и потърсят висшето, разумното, да потърсят Бога, който се проявява в живота? Да, време е, крайно време е, защото Бог е любов, мъдрост и истина, а любовта внася живот, мъдростта носи светлина, истината — свобода и простор за човешката душа. Вън от тия условия, душата не може да живее.
Прочее, разумните сили в живата природа или проявеният Бог, това са: любовта, мъдростта и истината.