Разлика между версии на „Да се не смущава сърцето ви!“

Версия от 06:09, 4 февруари 2009

Да се не смущава сърцето ви!

„Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мене вярвайте!“ (Йоан 14:1)

В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни. „Да се не смущава сърцето ви“, всичко това е лесно. И тогава, за това смущение, Христос предписва церове. Какви са церовете? – За да не се смущава сърцето ви, вярвайте в Бога! И после? – В мене вярвайте! Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума. И много от органическите болести се дължат на едно вътрешно органическо смущение. Много от болестите се дължат на смущения на чувствата; много от болестите се дължат на смущения на ума, значи те са умствени смущения. Когато болестите се дължат на умствени смущения, те засягат мускулната система, засягат и белите дробове. Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избегнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди? Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея!“ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят. Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло: в неговото сърце, в неговия ум – изобщо в цялата нервна система. Човек е един акумулатор, или един кръстопът, дето се преплитат милиони космически течения. Човек представлява един такъв възел. В математическо отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули. И всеки, който може да разгадае отношенията на тази формула, всеки, който може да я преведе в геометрически израз, той ще има една представа за човека.

Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!“ Често смущенията внасят в нас един вид киселини и ние изгубваме най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Когато идваме във физическия свят, ние си начертаваме един план, който не сме в състояние да извършим, нито пък е задача в живота ни. Например, у някого може да се яви идеята да стане най-силният човек в света, затова трябва да работи за развиване на здрави, яки мускули. Е, доколко един човек може да бъде силен? Доколко може да дига тежести? Аз зная, че най-силният човек е бил американец и той могъл да дига два коня и едно конче. Дали е имало по-силен човек от него, не зная. Казват: силен човек е той! Че колко е силен? Един човек да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днес има машини, които могат да дигат тежести, 100 пъти по-големи от тия, които може да дигне един човек. Значи, ние имаме един мащаб, по който можем да мерим силите си. Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в духовно отношение, той ще бъде силен и в всяко друго отношение, а това е важното. Но, идват смущенията. От какво произлизат смущенията? – От безверие.

Сега, ще ви приведа един окултен разказ, за да обясня мисълта си. Да не мислите, че този разказ е измислен. Не, той е действителен, предполага се да е станал няколко хиляди години преди Христа, в 9-тата династия на Египет. Тогава живял някой си знаменит адепт, наречен Муса-Бентам. Некои мислят, че това име е измислено. Не, то е име, което е съществувало. Трябва да знаете, че нищо не е измислено. Всичко в света съществува и не може да се измисли. Ако някой се наеме да измисли нещо, което не е съществувало и което не е казано от никого, аз още сега му давам 1000 лева. В света няма нищо ново. Всичките неща съществуват.

И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н.

Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа.

По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерунъ“, и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си.

По-нататък, като продължиш пътя си, ти ще срещнеш един черен, най-силният бик в света, с остри рогове и ако не можеш да го победиш, той ще те наниже на рогата си. Около този бик ще видиш да се движи една крина с жито и бикът я гледа. Ти ще хванеш смело бика за рогата, ще намажеш очите му с течността „раунъ“ и като се свърши всичката течност, ще видиш, че крината с житото ще тръгне с тебе. Тръгне ли с тебе, значи ти си победил.

Най-после ще дойдеш до пределите на посвещението си, но ще трябва да влезеш през царската врата. Пред царската врата ти ще видиш да седи един страшен воин, със сабя в ръка и ако можеш да го победиш, ще влезеш в царската врата; ако не можеш да го победиш, главата ти ще отскочи от раменете ти. Около този воин ще забележиш да обикаля една красива девица. Тогава ти ще хванеш този воин и ето ти тази течност, наречена „амуитъ“, ще намажеш очите на този воин с течността, и когато се свърши тя, ще видиш, че красивата девица ще тръгне с тебе. Това показва, че победата е твоя и силата на този воин ще мине в тебе.

Така са правили древните пророци, така са правили древните мъдреци, като искали да опишат тайните, които са скрити вътре в човека.

Сега ще ви оставя вие сами да си помислите върху този разказ. Но аз казвам: всички страсти, които се бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или по друг начин. Как ще се победят? – Като вземат участие всичките тия четири елемента. Те са: вуар, ерун, раун, и амуит. Имате ли тия четири елемента, ще победите вашите страсти. Всичките тия четири елемента съвкупно представляват вярата. Тия четири елемента, с които се намазват очите на змията, на лъва, на бика и на война, това са гълъбът, агнето, крината с жито и красивата девица, които тръгват след нас. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва светът без красива девица, и това знаете. Нищо не струва светът без красива девица! Вие знаете, че когато Бог постави първия човек в рая, заобиколи го с най-хубави дървета, с най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърцето и дълго време плака и най-после изказа една велика мъдрост, че без другарка не може. Какво ще прави сам в рая, кой ще го утешава, с кого ще споделя? Бог като чу тъгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва преданието. Че е плакал Адам, това е вярно, понеже и днес плаче. Вие виждали ли сте мъж, който плаче? Казват, че гениалните хора не плачели. Да плаче човек, това не е слабост, това е израз на човещина. Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки.

Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб.

И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата в вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Вие сте претърпявали онова душевно състояние, когато седите и мислите, че никой не ви обича, че сте нещастен, че децата ви няма да се изучат, че мъжът ви не върви в правия път, че приходите ви са малко и т.н. Питам: в това ли седи същността на живота? Аз не мога да си обясня, как е възможно, ние, разумните хора, да живеем при едно същество толкова благородно, толкова разумно и възвишено, а при това да мислим, че То ни е забравило и че Неговото намерение е само да ни смущава и изтезава! Аз не зная, отде е изпъкнала тази мисъл във вашия ум! Хиляди години са изминали, докато човешкият ум се изопачи и го срещаме в този вид, какъвто днес ни се представлява. Ако се ражда у нас преплитане, то се дължи на съвсем други причини. Ако си зададете задачата защо трябва да се вълнува океанът, какво ще отговорите? Трябва ли да се вълнува океана? Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгоре, това е потребно, но да се вълнува от дъно, това не трябва да става. Туй вълнение е потребно не само за водата, то е потребно и за въздуха. Тъй че не трябва целият океан да се размътва, а само отгоре, по повърхността. Следователно, ако отгоре във вашия живот дойдат смущения, те не са опасни. Христос, когато казва да не се смущава сърцето ви, Той разбира това смущение, което измива основите на живота. Хората казват: няма Господ, животът няма смисъл. Мислиш ли така, ти измиваш основите на своя живот. Ти си първокласен глупец. Като казваш, че животът няма смисъл, питам: на какви факти се базираш? – Че къщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгоряла. Затуй ли животът няма смисъл? Ами ако те туря в някой модерен затвор или ако те пратя да живееш в гората, какво би предпочел? Пък ако те туря в едно подземие, много добре украсено, без обаче да прониква светлината, хубаво ли ще ти бъде? Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности. Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната дума на науката? Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце! Като че в лицето на нейното детенце е изразен целия свят! Една овца също може да вземе своето агънце и да каже: вижте моето детенце! И една крава може да си вземе теленцето и да каже: вижте моето детенце! И една пчеличка може да вземе своята малка какавидка; и една пеперуда може да вземе своята малка какавидка също, но всичко това разрешава ли въпросите? Това са само упражнения в света. Това не е подигравка в живота. Ако ние влезем в една йерархия на същества от по-висока култура, които са завършили своя земен живот, с какво ще се похвалят те? Павел казва: „Аз ще се похваля с Господа, няма да се похваля със сина си, с дъщеря си“. Да се похваля с Господа, това е мощно! Да се похваля с всички добри хора на земята, а не с един човек. Една майка, като види своето дете, трябва да вижда в неговото лице милиони деца и да се радва на всички. Радва ли се само на своето дете, тя не разбира смисъла на живота, тя се смущава. Утре умре това нейно дете, тя ще каже: Господи, защо така жестоко ми нарани сърцето, защо ми отне детето? Да се не смущава сърцето ви! Де беше до вчера твоята дъщеря? Де беше ти, преди да те роди майка ти? Де беше майка ти, преди да се роди нейната майка? Ами де беше майката на майка ти? Верующите трябва да си зададат този въпрос. Някои от вас сте на правата посока, а някои казват: да се спасим само ние, верующите! Не, не е така. В едно събрание, каквото е това, ние трябва да проектираме нашия ум, нашето сърце към всички онези, на които сърцата трептят; да обърнем умовете си към онзи велик Господ, Който е дал на всички живот; да се обърнем към всички онези братя, които са завършили своето развитие, които изпращат Любовта си към нас и мислят за нас. Та, с тия същества трябва да се свържем. С тях ще се похвалим, с множеството, а не с единството. И тук на земята, и там горе на небето, на всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, навсякъде мислят за нас. Ще кажете: как, и на другите слънчеви системи мислят за нас? Сега трябва да докажем на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя. Учените хора казват, че земята била една градина, от която Господ щял да насади цялата вселена. Много голяма привилегия си давате! Ами че може да има друга някоя планета, която да служи за разсадник на цялата вселена. Не, нашата земя е един скромен разсадник на Божествения живот и тя се развива според условията, според степента на нейното състояние. Аз разглеждам земята като един голям университет, с множество стаи и с малки и големи лаборатории. В тия стаи се учат младежи от I, II, III, IV курсове.

Христос, като се обръща към своите ученици, казва им: „Да се не смущават сърцата ви!“ Между сегашните хора, млади и стари, геройство няма. Вие искате, където и да отидете в света, да ви окичат с лаврови венци, с панделки, като някой булки, да ви посрещнат с ръкопляскания, с ядене и пиене и да няма никаква работа. Не, не е така. Ядене и пиене ще дойде на друго место. Светът не е създаден само за ядене и пиене. Я ми кажете, кой от вас досега е ял сладко? Следователно, ние сме слезли в един свят, на който самата материя, самите сили влизат в конструкцията на нашия ум и на нашето сърце и претърпяват една промяна. Всички тия сили ние трябва да ги разгледаме внимателно и за нас да отделим само тия от тях, които ни са потребни. Каквото спечелва всеки един от вас, спечелва го най-първо за себе си, а после, от припечеленото, може да даде и на другите свои близки.

Казва Христос: „Да се не смущава сърцето ви!“ Най-важна роля в смущението играе внушението. Някой ви казва, например: а, вие не разбирате нищо по този въпрос. Друг ви казва: вие не разбирате нищо по този въпрос. Изредят се 10 души един след друг да ви казват същото, че не разбирате нищо по този въпрос. По кой въпрос? – За Бога. И започва тогава: чакай, аз да ти кажа своето мнение за Бога. Е, какво е твоето мнение? – От 2000 години християнският народ все разисква въпроса за Бога и то това, което не е важно. Важно е, че Бог е Любов и Любовта ражда живота. Христос носеше в света този разумен живот, който даде един тласък на една нова култура. Тази нова култура носи сплотяване между хората, тя внася вяра на човека в себе си, в Божественото, както и вяра на другите. Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него, а не мисля как да го надхитря, как да го изиграя. Да се радвам на благородието в човека, това наричам култура. Има една благородна черта в човека, според която той всякога може да постъпва справедливо.

Христос, като се обръща към учениците си, казва: Да се не смущавате и да не смущавате другите с вашите проповеди. Не говорете глупости, защото с това смущавате другите! Най-първо говорете на хората разумно и ясно. Бог е Любов и тази Любов е разумна. В Божията Любов няма абсолютно никаква жестокост. Ако съществува жестокост, тя се дължи на съвсем други причини. Ще дойде ден, когато ние ще се подчиним на закона на Любовта. Да ви обясня картинно, как седи този въпрос. Ако един лист се откъсне от дървото и падне на земята, той ще има ли същите отношения, каквито имат другите листа към дървото? Този лист е обезвереният лист. Всеки лист, който падне от дървото, остава при корена му. Щом изгубиш вярата си, ти си един паднал лист от дървото. Ще се намериш долу при корена на дървото и там ще минеш една последователна метаморфоза. Ще минеш през процеса на разлагането, на гниенето, ще се всмукнеш отново от корените и после ще излезеш на повърхността, като клонче, като лист или като цвят. Ако и тогава не запазиш своите отношения към дървото, пак ще се откъснеш от него и ще се намериш долу при корените. Казват: обезвериш ли се, ще паднеш от дървото. Питам: каква философия има в този лист, който се откъснал от дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки един от вас е един лист на това дърво. И забележете, че всеки човек сам себе си може да откъсне от този организъм. Никакъв вятър, никакви бури, никой не може да го откъсне. Сам той може да скъса нишките на своя живот. Каква философия има в този живот? Като дойдат ветровете, ще се търкаляш наляво-надясно; като те питат защо се търкаляш, ще кажеш, защото съм глупав. Не, ти се търкаляш, защото не вярваш. Защо съм сиромах? Защото не вярваш, ти си при корените долу. Някой казва: аз съм паднал. Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе да дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди. Някои не приемат, че човек може да се преражда. Не е въпросът дали един човек може да се прероди или не. Нещата, независимо от всичко това, си съществуват в природата. Той няма да бъде в същата форма, каквато е имал в първо време, но ще се яви в една нова форма. Той няма да има първата форма на листа. Защо? Защото навсякъде в природата съществува голямо разнообразие. Вие не можете да намерите на едно дърво два листа, които да са подобни. Онези, които са ботаници, нека разгледат внимателно листата на едно и също дърво и ще видят, че всички се различават по нещо. Голямо разнообразие съществува в цялата природа. Някога може да си бил един клон, обърнат към юг; втори път може да си един клон, обърнат към север. Изобщо, положението ти може да бъде всякога различно. Следователно, все ще има една малка разлика във вашата форма, във вашите схващания, във вашите разбирания. При всяко ново явяване ти ще бъдеш същият, плюс нещо ново. Тъй че при всяко заминаване, при всяко ново идване, у човека се прибавя един малък плюс, едно ново нещо. Той ще има същото съзнание, плюс някакъв малък придатък към първото съзнание. Туй е красивото!

Сега главният въпрос е: защо не трябва да имаме смущения? Понеже Писанието казва, че смущението е път към страха, то щом човек почне да се смущава, страхът ще дойде, а щом дойде страхът, краката на човека се продължават и той става бързоходец. Туриш ли на изпит някой човек за неговите идеи, ще видиш, че той е неспособен да издържи. Следователно, смущението, страхът създава една пертурбация в ума. Страхът предизвиква една пертурбация и в сърцето. Щом се смути ума, идва смущение и в сърцето и най-после волята, кормилото на живота изгубва своето направление и човек почва да бяга. Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора, още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.

Христос казва: „Да се не смущават сърцата ви! Имайте вяра!“ То значи: имайте стабилитет! Ще вярвате в Бога, ще вярвате, че в Него няма измяна и промяна. Ще вярвате и в единственото, и в множественото число на Бога. Ще вярвате, че всички, които са вярвали в Бога, са завършили своето развитие. Ще вярваш, че по този начин и ти ще завършиш своето развитие и ще влезеш в това общо братство. Туй е красивото в света, да видиш добрите, умните хора и те да ти говорят. Аз съм срещал музиканти, тупти им сърцето да чуят, да срещнат музикант подобен на себе си; художници, чиито сърца също туптят да срещнат подобен на себе си художник; срещал съм и поети такива. Всеки иска да срещне равен на себе си и като се срещнат те взаимно, един друг си дават подтик. И като срещнете човек с вяра, да си давате подтик във вярата, а не да започнете да спорите има ли Господ или няма. Казвате: науката, чрез своите доводи, е доказала, че съществува Господ. Бре, много нещо доказала науката! Тя дошла да доказва, че има Господ, а не може да направи човека безсмъртен. Ако науката е доказала, че има Господ, и ако ние действително вярваме в това, Любовта трябва да дойде в нас. Щом дойде Любовта ще има вечен живот, а вечният живот ще бъде достояние за всеки едного. Като не можем да разрешим въпроса, ние оставяме тия работи за другия свят и казваме: е, като отидем на другия свят, тогава ще ги разрешим. Кой е онзи свят! – Онзи свят е светът, в който Бог живее. Кой е онзи свят? – Онзи свят е този свят. Този свят е една малка проекция, един малък сектор от този велик свят, от този велик живот. Ами че и ние може би сме една малка проекция от Бога! И казват учените хора, окултистите, че когато Господ направил света, оставил едно малко място празно и се чудил с какво да го изпълни. Най-после направя хората и ги оставя да живеят на земята. Тъй щото Господ направил хората и за свое забавление, и за забавление на учените духове. Когато някои ангели, някои архангели нямат с какво да се занимават, те ще помилват хората, ще се забавляват с тях. Казвате: как, ние за забавление ли сме? – Да, за забавление! Ние сме играчка и за червеите, и за мухите, и за комарите, и за бълхите, за всички. Че кой от вас е свободен! Кой от вас не е послужил за играчка на другите? Евреите едно време казваха: ние сме свободни поданици, никому играчка няма да станем. Те бяха цели 400 години под египетско иго, изядоха толкова камшици, като роби бяха условени да правят тухли на своите господари, а после казват: ние сме свободни! Казва им Христос: „Който прави грях, дяволът му е баща“. Щом мислите така, тъй е. Ние трябва да осъзнаем Истината и да определим нашите отношения към Бога. Тази омраза, това неверие, което се е създало, всички тия отрицателни качества, които се образували у вас, могат да се премахнат. Тогава ще дойде благородното във вас, ще можете всички заедно да заработите за Бога и няма какво да се лъжете. Аз ще дойда на нивата ви да работя, оттам мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да ви искам, даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от съвсем друго естество, а не такова, каквото днес имаме. При сегашното си разбиране, при сегашния склад на мисли, това не може да стане! Кога може да стане? След като се новородим. Павел казва: „Ние няма да умрем, а ще се изменим“. Българите казват: „Всеки да бута в своята кесия“. Добре, и аз съм съгласен с тях, всеки да бута в своята кесия. Защо не? Преди всичко, всички хора не са еднакво възпитани, не са еднакво родени. Христос казва: „Вярвайте в Бога; вярвайте и в мене!“ Под „мене“ Христос подразбира тия разумни братя, които със своята мисъл живеят в нас. Забележете следния факт: когато трябва да извършиш нещо много велико в света, всякога ще настане една вътрешна борба в теб, ще дойдат разни видове мисли. Някой вътре в тебе ще те съветва едно, други ще те съветва друго, трети ще те съветва съвсем различно нещо. Един след друг ще се изреждат да те съветват как да постъпиш. Тази борба ще се продължи няколко дни, някога повече, докато най-после решиш да постъпиш по един или друг начин. Най-после Господ ти казва: „Избери най-доброто от това, което твоите братя те съветваха!“ Ти избереш най-доброто и така постъпиш. Вчера, един ученик, който отива в педагогическата гимназия, ми разправяше за един урок на малките деца в отделенията. Учителката казва на две момченца от своите ученици: „Божко, излез да напишеш едно знаме!“ Излиза Божко, написва знамето и си отива на местото. Казва на втория ученик: „Богданчо, я напиши и ти едно знаме!“ Излиза и той, написва знамето, отива си на местото. Учителката пита другите деца: „Хубави ли са тия знаменца?“ Една от ученичките ѝ дига ръка. „Какво ще кажеш ти, Лалке?“ – И двете знамена не са хубави. „Излез тогава да напишеш ти едно знаме!“ Излиза Лалка, написва и тя едно знаме. Пита я учителката ѝ. Я виж сега, твоето знаме хубаво ли е? Отдалечава се Лалка малко от дъската, разглежда своето знаменце и веднага, засрамена, си навежда надолу очите. Защо? – И нейното знаме не е хубаво, даже е по-лошо от това на нейните две другарчета. Така и ние, някой път разглеждаме идеите на другите хора и казваме: тия идеи не струват нищо. Прави сте, но като излезем и напишем или изкажем нашите идеи, виждаме, че и те не са от най-хубавите. Погледаме се и казваме: и нашите не са хубави, т.е. не са такива, каквито трябва да бъдат. И тогава идва смущението в душата ни и казваме: защо аз да съм толкова глупав? Защо аз да съм толкова невежа? Защо аз да не мога да се изказвам, да говоря? – За да можеш да говориш, трябва очите ти да изпъкнат, като на жаба. За това трябва да се молиш на Господа. Защо аз не мога да мисля? – Ще се молиш на Господа да ти се развие центъра отпред на челото повече. Защо не мога да си въобразявам? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се разшири челото ти. Защо Любовта ми към Бога е малка? – Ще се молиш на Господа да ти даде условия да се издигне главата ти над ушите повече. Човек трябва да расте във всяко направление. Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш и Той ще прати онези по-висши братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.

Казва Писанието: „Ще бъдете съвършени, ще се стремите към съвършенство!“ Всички смущения произтичат от факта, че ние мислим за себе си, че сме съвършени, а когато влезем в живота и видим своите слабости, веднага се смущаваме. И туй не е вярно. Всички ние сме много добри хора. Аз виждам навсякъде много добри наредби. Умни сме ние, но как? – В сравнение с другите по-малки същества от нас. Една мравка е умна, но при мравките, а не и при човека. Един вол е умен, но при воловете, а не и при човека. И човек е умен, но при хората, при подобните си. Ако дойдем да се сравняваме с ангелите, ние не сме умни. Та, при подобните си всички сме умни. Как не! Хиляди, милиони, па и цели поколения мравки биха били готови да жертват всичкото си богатство и всичко, което имат, за да придобият поне един човешки пръст. Ако биха се събрали хиляди мравки, те не биха имали нито една хилядна от таланта, който един човек има. Аз уподобявам мравките на малки поточета и казвам: ако бихте събрали всички тия поточета и образувате една река, тази река не би могла да обърне нито веднъж човешкото колело. Какво богатство има в човешката душа, при това седим, смущаваме се, не искаме да признаем тази Истина. Ние сме богати и чакаме. Какво чакаме? – Да умрем и като отидем на другия свят, Господ да ни надари. Мравката като умре, пак си е мравка. Човек като умре, пак си остава човек, ангел не става. Той може да отиде между ангелите, но ангел не става. И мравките живеят между нас тук на земята, в къщи влизат, но хора не стават. Аз гледам, в къщи ми идват мравки, обикалят около сладкото, барат книгата; после обикалят около смокините, барат ги, споделят заедно с мене, с мене ядат, но те не са културни хора, все мравки си остават. Така и ние, можем да отидем на небето, да бараме сладкото, гърнетата на ангелите, но пак хора си оставаме. Ние правим толкова погрешки със своето незнание!

И тъй, от всинца ви се изисква вяра!

Сега аз се обръщам към вас и ви поздравлявам с 25-тата година. Днес слънцето минава в северното си полушарие. Северното полушарие представлява емблема на Истината. То е емблема на друго едно слънце – сърдечното слънце, което се намира в лявото ни полушарие.

Та в нас трябва да се зароди онова непреодолимо желание на свобода: свобода органическа, свобода умствена и свобода сърдечна. С тази свобода ние трябва да работим за всички. Всяка вечер, като си лягаме, ние трябва да проектираме мислите си към целия свят; трябва да проектираме мисълта си към Бога и когато Той усети, че ние действително вярваме в Него, Той ще подейства за доброто на всички хора, за доброто и на нас. Така работи Божественият закон. Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената светлинна никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази светлина е в твоите очи. Ти се смущаваш дали този те обича, дали онзи те обича, дали син ти може да свърши, дали мъж ти ще бъде жив и т.н. Смущавате се за нищо и никакво. Аз ще ви приведа един пример за един от учениците, името му няма да кажа, и вие няма да ми вързвате кусур, че говоря за някого. Не, аз ще кажа нещо много хубаво за него. Преди години аз бях в града Б. Един от учениците се разболял, но много сериозно, викат го вече в онзи свят. Аз се спрях в неговия дом. Той е женен човек, има жена и деца. По едно време идва неговата другарка при мен уплашена, разтревожена и ми казва: моят другар отива вече, бере душа. Какво ще правя аз сама с тия малки деца! Дано Господ го помилва, че да поживее поне още 2–3 години, да поизрастнат малко децата! Отивам аз при него, приближавам си ухото близо до сърцето му, слушам. Аз имам много остро ухо. И какво чувам? Той се моли Богу, но така искрено, така сърдечно. Отивам при жена му и казвам: твоят другар не отива на онзи свят. Този ученик именно сега е на правия път. Утре ще бъде бодър и весел. На другия ден вече кризата му минава, той се ободрява и ми казва: никога в живота си не съм се молил тъй усърдно, както сега. Този брат изпъди смущението от сърцето си. Сестрата пък се смути. Ето защо Бог казва на този човек: ти ще живееш не само още 2–3 години, но още много можеш да живееш. И действително, той и до сега е жив.

„Да се не смущава сърцето ви“. Ще се молите и много усърдно ще се молите. И аз казвам: ние, съвременните хора, трябва да се срамим от смущенията си. Ще кажеш: защо да се моля? – Ще се молиш, като малките деца. Ще кажеш: защо тъй? – За да се повдигнеш в душата си, да забравиш всичко минало, да дойде Божията благодат в тебе, да те очисти, да ти даде онази радост, онзи мир, които ще ти дадат нова светлина, нов импулс за работа, за обич към хората, за всичко възвишено и благородно. Казвате: ама аз не съм разположен! Оставете това животинско състояние на разположение и на неразположение! Пита ме един: накъде трябва да се обръщам, като се моля: На изток, на запад, на север или на юг? Казвам му: представи си, че си в един затвор и от там те вадят, за да те бесят, но ще те бесят с краката нагоре. Ще се молиш ли? – Ще се моля. Как? – В каквото положение и да се намирам. Ами представи си, че те обърнат с очите надолу. Как ще се молиш? – С очите надолу. Значи, в каквото положение и да те поставят, ще се молиш и то по всичките правила. Ще се молиш и с главата надолу, и с очите надолу, както намериш. При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам.

И тъй, вяра ви трябва! Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме? Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази дума да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи. Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме,и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари. Ще кажа на някоя сестра: обичаш ли ме? – Обичам те. Дай ми тогава 1000 лева. Кажа на друга сестра: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! От всички поискам по 1000 лева. Колко души сте тук? – Около 400–500 души. Тогава, като взема от всинца ви по 1000 лева, ще станат около 400–500000 лева. Мислите ли, ако сега пусна една подписка помежду ви, всеки да ми даде по 1000 лева, та няма да кажете: е, в такава проповед не вярвам. Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност. Божията дума да не правим на две! Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви!“

Сега, на първо место ще хванете змията; после ще хванете лъва; после бика и най-после ще хванете война. Хванете ли ги, ще дойде след вас гълъбът, после агнето, след него крината с жито и най-после красивата девица. В мисълта ви веднага ще дойде онази младата мома. Не, под младата мома аз разбирам абсолютната чистота, в която няма никаква скверност. Абсолютна чистота има, когато душата е девствена, чиста от всякакви пороци. Изпитвали ли сте какво нещо е да бъдете свободни от грях?

Аз бих желал за един ден поне или за един час да почувствате, какво нещо е чистотата, какво нещо е да се освободи душата от всички свои пороци и с един широк замах да разпери крилата си да излезе от сферата на този земен живот, да се освободи от нейните окови и да погледне с очите на Онзи, чиято велика Мъдрост е навсякъде и с която той разрешава всички въпроси. Не мислете, че Бог ще ни остави роби. Не, Той е решил да ни даде свобода! Той е, Който воюва заради нас. Ние имаме един, Който воюва за нас. Има още мнозина, които воюват заради нас. Това са нашите Бели Братя, които са извадили своите ножове и силата е с тях. Отдавна те са хванали змията ѝ, гълъбът е с тях; отдавна те са хванали лъва, намазали са очите му и агнето е с тях; отдавна те са хванали бика, намазали са очите му и крината с жито е с тях; отдавна те са хванали война, намазали са очите му и младата, красивата девица е с тях. Чистотата е с тях! Те са ония братя, от сърцата на които блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс вие живеете.

Вие казвате: какво нещо е Христос? – Христос е един колективен ум. Христос съществува като единица, но същевременно Христос е един велик колективен ум. Не е само това, че Христос е бил Син Божий. Не само в единството ще Го търсим. Не е само в единствено число Христовото име. Христос представлява всичките Синове Божии, на които от душите и сърцата блика живот и Любов. Всички Синове Божии, като че са едно съединение, в което се проявява Бог. Един ден и вие можете да бъдете Синове Божии. Не само един ден, но този час още може да бъдете Синове Божии. Казвате: ами не сме като тях. Чудни сте вие! Всеки един лист на дървото има своята важност. Разбирате ли това? Всеки един цвет, всеки един лист, всяко едно клонче на Божественото дърво са еднакво важни, не е въпросът в големината им. Това са служби, които всеки един заема в света. Знаете ли каква е вашата служба? Аз, като погледна на един човек, виждам, каква велика служба му е определил Господ. И тази служба никой не може да му я вземе. Тази служба, на която Бог ви е поставил, можете да я свершите само вие, никой друг, и вие сте длъжни да я свершите. Ето защо вие сте важни. Ако не бехте важни, щеха да ви изхверлят, но тази служба е важна и трябва да се изпълни. Затова в всеки едного от вас трябва да има един импулс да бъде честен, смел, да се не смущава. Ще хванеш змията за врата, иначе тя ще те глътне. Ще хванеш лъва за ушите, иначе ще те разкъса. Ще хванеш бика за рогата, иначе ще те набоде. Ще хванеш най-после и воина, иначе ще ти отсече главата. Ами че това е геройство. Ще бъдеш смел, няма да се смущаваш! Ще хванеш змията за врата, защото гълъбът е там. – Гълъбът е емблем на Божествения Дух. Той представлява невинността. При змията човек трябва да има невинност. Ще хванеш лъва, защото там е агнето. – Агнето е емблем на кротостта. При лъва човек трябва да има кротост. Ще хванеш бика за рогата, защото там е крината с жито. – Житото е емблем на търпение. При бика човек трябва да има търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по 100 грама сурово, неварено жито, като го разделя три пъти на ден, по 30 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си докато се сдъвче добре. Два часа след ядене на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпението. Най-после ще хванете воина, защото там е красивата девица, т.е. чистотата.

И тъй, имате невинност, кротост, търпение и чистота. Това са качествата на верата, чрез които се побеждават недъзите на този свят.

Казва Христос: „Вервайте в Бога! Да се не смущават сърцата ви!“ Вервайте в Бога, като единичен принцип! Вервайте и в мене! Вервайте и в всички ваши Братя, които работят за вас. Тогава Божията Любов ще се излее върху вас, и победата ще бъде на ваша страна, понеже тя е страната на всички Синове Божии. Те ще господствуват.

Беседа, държана от Учительт, на 22 март 1925 г. в гр. София.