Разлика между версии на „Съществени връзки“

Текуща версия към 19:59, 6 ноември 2011

Рилски беседи - 1937г.

КНИГА: Лъчи на живота

СЪЩЕСТВЕНИ ВРЪЗКИ

Животът на съвременните хора се обуславя от четири вида отношения, математически определени. Те са отношения към сърцето, към ума, към душата и към духа. Досега хората са изучавали само отношенията към ума и към сърцето. Тази е причината, дето те признават само съществуването на ума и на сърцето. Що се отнася до отношенията към душата и към духа, хората едва сега започват да ги съзнават. Мнозина даже отричат съществуването на душата. Някои пък казват, че сърцето и душата са едно и също нещо. Те не правят разлика между душа и сърце. Под думата „душа" ние разбираме цялата вселена, с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата „дух" ние разбираме силата, която работи в безграничното пространство. Под думата „ум" ние разбираме светлината, която прониква цялото пространство. Под думата „сърце" ние разбираме доброто, което работи в света.

Следователно, човек трябва да има ясна представа за душата, за духа, за ума и за сърцето. Умът може да се уподоби на твърдата материя, а сърцето – на течната материя, на водата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбира законите на твърдата материя, върху която е основал живота си, и законите на течната материя, на сърцето. Който не разбира законите на твърдата материя, той не може да разбере и законите на ума. Който не разбира законите на течностите, на водата, той не разбира законите и на сърцето. В химията под понятието „твърда материя", в широк смисъл на думата, разбират елемента въглерод, понеже главна съставна част на органическия свят е въглеродът. А под думата „вода", в широк смисъл, разбират елемента водород – hidrogenium – ражда вода. Освен тези две състояния на материята, ние трябва да разбираме законите на въздухообразната материя, на въздуха, който е съставен от кислород и азот, както и тия на светлината. Светлината е свързана със знанието.

Тъй щото, ако човек не знае законите, които управляват твърдата, течната, въздухообразната и светлинната материя, той никога няма да разбере мъдростта. Мъдростта примирява всички противоречия в живота. Запример, когато коли и яде кокошки, човек намира, че това е в реда на нещата. Обаче, ако някой посегне на неговия живот, той се намира в противоречие, и се чуди, как е възможно да посягат на живота му. Ако би живял в съгласие със законите на мъдростта, той ще разбере, че колкото е право да посяга върху живота на кокошката, толкова е право да посягат и върху неговия живот. И тогава, колкото му е приятно едното, толкова приятно ще му бъде и другото. Често мъжете се оплакват от жените си, а жените – от мъжете си. Някой мъж се оплаква от жена си и казва: Голяма изедница е моята жена! Изяде ме, нищо не остана от мене. – Напусни я тогава. – Не, не я напущам. Нека ме яде, но да си бъде при мене, обичам я, не мога да живея без нея. Значи, и като го яде, тя пак му дава нещо. Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си." Значи, приятно е на човека да го ядат, но с любов. Обаче, няма по-голямо страдание за човека от това, да го ядат без любов. Какво разбирам под думите „да ви ядат с любов?" Когато човек вземе едно яйце, счупи го, опържи го и го изяде без любов, яйцето не е доволно. Вземе ли човек това яйце и го тури под квачката да се измъти, той го е изял с любов. Той е дал на яйцето условия за нов живот. Има хора в света, които изяждат човека без любов и нищо не му дават. Има хора, които го изяждат с любов и внасят нов живот в него.

Знание е потребно на хората, правилно да разбират и да прилагат. Някои религиозни казват, че знанието възгордява. – Това е криво разбиране на нещата. Възгордява се само невежият, който, като прочете една-две книги, мисли, че всичко знае, че е учен човек. Обаче, който е придобил знанието си чрез труд, усилия и работа, той не може да се възгордява. Ето защо, твърдението на мнозина, че светът страда от учени хора, не е вярно. Светът страда от глупави, а не от учени хора. Домът се разваля от глупави жени, а не от умни. Като изхождам от това гледище на нещата, казвам: Всеки човек, който работи изключително за себе си, е лош. Той иска да придобие благата на живота само за себе си. Добър човек е онзи, който работи, както за себе си, така и за своя ближен.

И тъй, мъдростта примирява всички противоречия. Какво представя мъдростта? Мъдростта е съвкупност от разумни същества, които включват в себе си знание и сила. Тия същества са създали цялата вселена. На тях се дължи всичко разумно, което става на земята. Те постъпват с хората така, както учителите постъпват с учениците си: понякога ги разместват от едно място на друго; понякога изключват някои ученици от училището, а други приемат; понякога приближават някои ученици към себе си, а други отдалечават. Изобщо, разумните същества постъпват с хората така, както учителите с учениците си, но винаги разумно и справедливо. Като не разбират методите на тяхната работа, хората често се натъкват на противоречия в живота си и се оплакват. Какво противоречие има в това, че някоя душа се е въплътила на земята във вид на красива мома, подир която вървят десетина момци? Тя е изпратена на земята като красива мома, да възпитава момците със своята красота. За да ги възпитава, да ги направи добри, тя трябва да бъде умна, справедлива. Тъй щото, противоречието не седи в красотата, но в отсъствието на разумността. Ако момата е красива и разумна, в това няма никакво противоречие. Но ако е красива и глупава, тя неизбежно ще се натъква на противоречия. При един богат американец от Ню Йорк, голям скъперник, отивали различни хора, мъже и жени, от различни възрасти и положения, да искат помощ за бедни, страдащи, но той отказвал на всички. Той бил около 50 – 60 годишен. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома. Тя се поклонила учтиво и се обърнала към него с думите: Господине, имам една молба към вас. Като погледнал към момата, сърцето му трепнало, той се усмихнал и казал: Какво обичате, госпожице? На ваше разположение съм. – Ще ви моля да ми услужите с 25,000 долари. Ще ви дам документ, с който се задължавам да изплатя дълга си в определен срок. – Не, никакъв документ не е нужен. Заповядайте, вземете парите и не се безпокойте. Минавайте по-често покрай мене, ще ми бъде приятно да се разговаряме. Когато имате някаква нужда, ще знаете, че всякога съм готов да ви услужвам. Защо този скъперник изведнъж разтвори сърцето си за тази мома? – Сладък език има тя. Като отвори устата си и му заговори, той коренно се промени; в него се яви желание да услужи на тази мома, да задоволи нуждите й. Той си казва: Богат човек съм, с милиони разполагам, но какво представят тия милиони без тази мома? Това, което тя внесе в душата ми, струва повече от 25,000 долари.

Възможно ли е една мома да отвори сърцето на един скъперник? – Щом има сладък език и знае, как да говори и да се моли, всичко е възможно. Не се ли случва това всеки ден в живота на хората? Един се моли на Господа, но не получава отговор на молитвата си. Друг се моли, и получава отговор. – Защо първият не получава отговор на молитвата си? – Защото не знае, как да се моли. Той не знае, как да говори на Господа. Сладко трябва да се говори на Господа! Говорите ли на Господа грубо, вие ще се намерите вън. – Защо богатият осиромашава? – За да се научи сладко да говори. Сиромахът трябва да знае, че спасението му седи в неговия език. Спасението на всички хора, богати и бедни, учени и прости, седи не само в техния език, но и в техния ларинкс.

Ще ви приведа един пример, който показва, че наистина спасението на човека се крие в неговия ларинкс. Един ден прочутата певица Аделина Пати трябвало сама да отиде на пощата, да си получи запис от 25,000 долари, изпратени на нейно име. Като се явила при началника на пощата да получи парите си, той й казал: Извинете, госпожо, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата самоличност. Тя помислила малко и отишла в общото отделение на пощата. Изправила се на средата и започнала да пее. Като я чули да пее, веднага около нея се събрали всички чиновници на пощата и започнали да слушат. Началникът на пощата също дошъл да я слуша и разбрал, че това е самата Аделина Пати. – Дайте й парите! – казал той на касиера на пощата. Какво по-голямо доказателство може да се иска за личността на Аделина Пати от нейния глас?

Следователно, всеки човек трябва да пее! Ако не знае да пее, той ще се принуди с торба в ръка да тръгне от къща на къща да проси. Кое от двете е за предпочитане: да пее човек или да проси? Който не пее, той ще проси. Който не иска да бъде богат, той не иска да мисли, не иска да вложи ума си в работа. Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да бъде умен, да знае, как да употреби богатството си. Каже ли човек, че не може да пее, това подразбира, че той иска да пее толкова хубаво, да произведе ефект върху слушателите си. Най-добрата публика за певеца е самият той. Пее ли първо за себе си, а после за публиката, той е истински певец. Това пение е Божествено.

И тъй, бъдете изразители на Божественото начало в себе си. Бог е вложил ред дарби в човека, които и до днес още стоят неразработени. И след всичко това, човек очаква да дойде някой отвън, да го спаси. Земеделец има на разположение 400-500 декара земя, която не обработва, но оставя да обрасне с плевели и тръне, а той купува лотарийни билети, по лесен начин да спечели пари и да забогатее. Един наш познат, сега живее в Патагония, от 20 години насам купува лотарийни билети, да спечели нещо, да се върне в България, но нищо още не е спечелил. Всеки човек не може да печели на лотария. И лотарията се подчинява на известни закони. Който знае тия закони, той всякога печели. Нищо в света не е произволно. Ако човек предприеме една работа и мисли, че сто на сто ще успее, всъщност няма да успее. Обаче, ако в него се яви едно малко колебание, в този случай вероятността да спечели е по-голяма, отколкото в първия случай, когато е бил напълно уверен в печалбата.

И тъй, ако човек иска да разбере, дали работите му ще се наредят, той трябва да уповава на интуицията в себе си, която никога не лъже. Някога човек е мрачен, неразположен, работите му не вървят добре. Той не вижда никакъв изход в положението си, но въпреки това, интуицията му подсказва, че всичко ще тръгне напред. Както му се подсказва отвътре, така става. На какво отдавате силата на младата мома, която запалва сърцето на младия момък, или силата на младия момък, който запалва сърцето на младата мома? Знание имат те. Интуицията работи в тях. Казват, че младият момък се е влюбил в младата мома. – Не, не се е влюбил той, но младата мома е запалила сърцето му, и той гори. Тя му казва: Ти трябва да ме слушаш. Ако не ме слушаш и не учиш, ще те изгоря, пепел няма да остане от тебе. – Ще те слушам. – Ако учиш, човек ще станеш. Когато момата се влюби в момъка, и той й казва същото. Кое от двете положения предпочитате: да горите, или да не горите? Казвате, че горението е лошо нещо. Съгласен съм с вас. Лошо нещо е човек да гори, но ако не гори, и това е лошо. Представете си, че вън има студ 30 градуса. Какво ще правите при този студ, ако нямате огън? Значи, лятно време може без горение, без огън, но зимно време не може. Човек непременно трябва да гори.

Съвременните хора са нещастни, защото не са намерили човек, който да ги запали, както трябва. Те говорят за любов, за знание, но тяхната любов и тяхното знание не издават пламък – те димят. Любов, която произвежда недоволство, не е истинска любов. Знание, което създава противоречия, не е истинско. Истинската любов се придружава с мъдрост. Тя включва в себе си всички добродетели. Който истински обича, той е прозорлив, вижда бъдещето на човека. Когато казваме, че Бог вижда нашето бъдеще, ние имаме предвид Неговата Любов към нас. Пред Неговия поглед всичко е открито. Ако хората имаха любов към Бога, и те щяха да бъдат прозорливи, да виждат всичко.

Сега, започнете със знанието. Да започнете със знанието, това значи, да намерите неговия основен тон. Всяко нещо има свой специфичен основен тон. Основният тон на любовта е началото на живота. Основният тон на живота е истината. Човек не може да разбере живота, нито мъдростта, ако не е дошъл до основния тон на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Когато се вземе основния тон на живота, тогава иде любовта. Любовта подкрепва живота, а истината дава възможност на живота да се прояви. Ако човек не е придобил истината в себе си, животът и мъдростта в него не могат да се проявят. Знание е нужно на човека.

Какво нещо е знанието? Дават на един човек едно змийско яйце. Той взима яйцето, държи го ту в едната, ту в другата си ръка, но не пострадва. – Защо? – В това състояние яйцето е безопасно. Обаче, тури ли това яйце при условия да се излюпи, то става опасно. Малкото змийче ще се обърне към него и ще го ухапе. Знанието е подобно на яйцето. Докато е в зародишно състояние, във вид на яйце, човек не знае, какво може да излезе от него. Тури ли го да се измъти, само след това човек може да разбере, какво е било знанието, с което по-рано си е играл и го прехвърлял от една ръка в друга. Ако знанието, което сте държали в ръцете си, е змийско яйце, като се измъти, ще ви ухапе и умъртви. Ако знанието е било яйце на някоя птица, като се измъти, то ще ви повдигне нагоре, ще даде полет на вашата мисъл. Какво може да се ползва човек от знанието; да хипнотизира хората? Човек трябва да знае, че всички закони имат обратна реакция, защото в основата на Битието седи Бог и наблюдава постъпките на хората. Като види, че човек злоупотребява с великите закони, Той му дава първия урок. Какъв ще бъде първият урок на този човек? – Ако той си е служил с хипнотизиране, и него ще хипнотизират. Ще му се роди син или дъщеря, които ще го хипнотизират.

Сегашните хора се страхуват от дявола, но техният страх е неоснователен. Преди всичко, дяволът не живее в този свят, в който хората живеят. Той живее извън човешкия свят, и за да хване някого в мрежата си, нужни са му специални условия. Дяволът има особени куки, на които закачва хората и ги отнася в своя свят. На дяволските куки се закачват само ония хора, на които той може да влияе. Куките на дявола са дълги, затова той отдалеч хваща хората. Тази е причината, задето дяволът е неуязвим. Вие трябва да знаете, че каквито хули да отправяте към дявола, те няма да стигнат до него. В това отношение дяволът е непристъпен – нищо не го хваща.

Не говорете лошо за дявола, защото зле ще патите. Слушайте, какво ви говори, но не се поддавайте на примките му. Един селянин обичал да говори лоши работи по адрес на дявола. Дяволът намислил да даде добър урок на селянина, да го научи, как да постъпва с него. Един пазарен ден селянинът казал на жена си: Жена, ще отида на пазара да купя едно здраво, силно магаре. Достатъчно вече сме се мъчили, всичко сами да работим. Той отишъл на пазара и видял едно младо, здраво магаре. Пазарил се с търговеца и купил магарето. – Жена, ето, имаме си вече магаре. Работите ни ще тръгнат напред. – Ще видим! Той турил съдовете за вода на магарето и отишъл с него на чешмата. Докато пълнел съдовете, магарето му изчезнало. Погледнал натук-натам, никъде не видял магарето си. Назърнал в курната на чешмата, и какво било учудването му, когато видял, че само ушите на магарето се подават от курната, а цялото му тяло било скрито вътре. Как е могло да стане това? Той не знаел, че магарето, което купил на пазара, не бил никой друг, освен дяволът. Дяволът съзнателно се превърнал на магаре, за да му предаде замисления от него урок. Селянинът седнал пред курната и мислил, как да извади от там магарето си. В това време друг селянин дошъл на чешмата да пие вода. Като го видял, той му казал: Братко, помогни ми да извадим магарето от курната. Селянинът погледнал към курната, но не видял никакво магаре. – Защо се подиграваш с мене? Чакай да те набия, че друг път да помниш! Ще се подиграваш ли втори път с хората? Набил го добре и си заминал. Магарето пак продължавало да маха с ушите си в курната. Ето, друг човек се задава. – Ще помоля този човек да ми помогне, дано можем да извадим магарето. И този човек не видял никакво магаре в курната. Той набил селянина добре и продължил пътя си. Като се обърнал към няколко души все със същата молба, и от всички получил бой, най-после селянинът казал на магарето си: Не мога да ти помогна. Не смея вече да казвам на хората, че те виждам в курната. След този урок от дявола, селянинът тръгнал за дома си.

Често хората сами се поставят в такива трудни положения, както дяволът поставил селянина. Един турчин отишъл при един турски ходжа, богат човек, но голям скъперник, да му иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата. – Двеста лири. – Добре, ще ти дам двеста лири. Турчинът взел парите и обещал, че ще плати лихви сто на сто. Шест месеца наред той плащал лихвите за парите. Като изтекли шестте месеца, турчинът отишъл при ходжата и го запитал: Доволен ли си от мене? – Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите? – Майката остави настрана, няма защо да питаш за нея. Какво излязло от тази сметка? Чрез лихвите турчинът изплатил само половината от парите, а другата половина изял.

Тъй щото, рече ли човек да има взимания – давания с дявола, сметката му ще излезе като тази на ходжата и турчина. Дяволът ще изплати само половината от парите, а другата половина ще задържи за себе си. Като се натъкват на противоречия в живота, мнозина казват, че хората се отнасят несправедливо към тях. От тяхно гледище те са прави, но от Божествено гледище не са прави. Всеки има свое специфично разбиране за нещата и, като постъпва според него, мисли, че е прав. Запример, съвременните хора имат свои възгледи за войната, и никой не е в състояние да ги разубеди в техните възгледи. Как можете да ги заставите да не воюват? Както и да ги разубеждавате, каквито доводи и да им представяте, по никой начин вие не можете да ги накарате да не воюват. Един ден, когато хората се превъзпитат, само тогава войните ще престанат. Когато хората дойдат до убеждение, че в света съществува само един Бог, една мъдрост и една истина, войната сама по себе си ще изчезне. По никакъв друг начин войната не може да се избегне.

Всички хора се борят за свободата си. Те имат свобода, но не могат да я пазят. – Защо? – Мъдрост нямат. Само мъдростта е в състояние да пази свободата на хората. Човек носи свободата в себе си, а при това роб става. Той носи силата в себе си, а се моли на слабите. Той носи светлината в себе си, а при това в мрак ходи. Той носи доброто в себе си, но не му вярва. Човек има и свобода, и сила, и светлина, и добро в себе си, но не ги е проявил. Като се затрудни материално, той отива да моли този-онзи да му услужат с пари, а не се моли на Господа, да го изпрати в дома на някой милионер, чиято дъщеря е на смъртно легло и да й помогне. Със знанието, с което разполага, той ще излекува дъщерята на милионера и от благодарност ще получи, колкото пари иска. Като се обръща за помощ към Бога, ще му се представи случай да срещне на пътя си богат човек, който по невнимание е паднал и счупил крака си. Той веднага ще му се притече на помощ, ще намести счупения му крак, ще го придружи до дома му и за услугата си ще получи голямо възнаграждение. Каква по-добра проповед от тази можете да очаквате? Щом помогнете на човека в критически момент на живота му, вие имате възможност да направите връзка с него, да станете добри приятели. Знанието, което човек има, говори за самия него. Знанието, което помага на хората, само проповядва.

Много примери могат да се изнесат от живота, но тия примери все ще засегнат някого и ще го обидят. Съвременните хора се обиждат много лесно. Говорите ли на хората, трябва да бъдете много внимателни в думите си. Каквото и да кажете на човека, той ще се обиди и ще каже, че не може да угоди на хората. – Няма защо да угаждате на хората. Стремете се да угодите на Бога. Щом угодите на Бога, ще угодите и на хората. С какво можете да угодите на Бога? Казано е в Писанието, че с вяра може да се угоди на Бога. Според мене, нито с вяра, нито със сила, нито с богатство само може да се угоди на Бога. Когато човек съедини вярата, надеждата и любовта в едно, той може да угоди на Бога.

Мнозина искат да станат богати, да правят добрини, за да угодят на Бога. – Не, човек е в състояние да угоди на Бога само с любов. Прав е стремежът на човека към богатство, но той трябва да бъде богат във всяко отношение: богат със свобода, със сила, със светлина и с доброта; богат с добродетели, със здраве. Човек трябва да бъде надарен от природата с хубав глас, да пее и да весели хората. Това, което обикновеният работник не може да изкара за цяла година, с усилен труд, добрият певец може да го изкара за една вечер. Който пее с любов, той разтваря сърцата на хората, прави ги щедри. Когато човек се отнася към природата с любов, тя му разкрива своите тайни, с което прави живота му лек, приятен. Който се отнася към природата с недоверие, освен че нищо няма да му даде, но тя ще му вземе и това, което има.

Съвременните хора не успяват в живота си, защото имат някои неестествени желания. Запример, младата мома иска да се ожени за млад, красив, богат момък, да бъде щастлива. Момъкът иска да се ожени за млада, красива, богата мома, да има красиви деца, да живее добре. Това са неестествени желания. Според мене, момата трябва да търси добър, здрав, умен, и справедлив момък. И момъкът също трябва да търси такава мома. Само при това положение те могат да бъдат щастливи. Каквито и да са желанията на хората, все са добри. Няма лоши желания, но има естествени и неестествени желания. – Добре ли е човек да се жени? – При днешните условия на живота, по-добро нещо от женитбата няма. – Защо? – Като се ожени, човек ще се освободи от всички илюзии на живота и ще помни, какво значи женитба. Когато се ожени, човек влиза в реалността на живота. Като се наяде, тогава само човек разбира, какво нещо представя яденето.

Днес навсякъде се проповядва въздържание, но външно само. Ако отидете в някой монастир, веднага ще гледат да не пушите, да не пиете, да не ядете месо. Има монастири, в които не допущат даже влизането на женско животно, куче или котка. Лесно се спазва това в монастирите, в религиозните и въздържателни общества, но какво да се прави с широкия земен монастир, в който има от всички видове съблазни и изкушения? За този голям монастир, именно, са необходими знания. Как да се справи човек с различните болести в този монастир? При това, забелязано е, че човек заболява не от изобилие на живота, но от недоимък. Човек заболява не от изобилие на любов, но от недоимък. Когато любовта посети човека, тя го обновява. Всеки човек търси любовта, за да се обнови, да се подмлади.

Съвременната медицина прави особени операции на човешкия организъм, изкуствено присажда известни жлези, за да го подмлади. Това може да стане по естествен начин – чрез любовта. Когато любовта проникне в сърцето на човека, тя засилва неговите жлези, и той се подмладява. Докато човек обича хората, жлезите му са активни, и той има условия да се подмладява. Престане ли да обича, жлезите започват постепенно да се атрофират. Обичайте хората, растенията, животните, и радвайте се на онези, които се обичат. Не съдете хората! В който дом влезете, пожелайте доброто на мъжа, на жената, на децата. Светът, в който живеете, представя хлъзгав път. Трябва ли тогава да съдите този или онзи, че се подхлъзнал и паднал? Хората се подхлъзват, правят грешки от незнание, от неразбиране на нещата. Обаче, природата използва всичко. Тя не позволява енергиите й да се изразходват напразно. Когато види, че някой човек има енергия в изобилие, тя веднага го впряга на работа. Тя е по-умна от нас и знае, как да постъпва. Като срещне човек, който пилее енергията си неразумно, тя взима капитала му заедно с лихвите. Дойдете ли до природата, вие трябва да бъдете много внимателни с нея. Тя не позволява абсолютно никаква лъжа. Пред нея вие трябва да бъдете отворени книги. За да проявите своето чистосърдечие, не допущайте никаква тъмнина в ума си и никакво безлюбие в сърцето си. Обикнете ли някого, знайте, че без да иска, той ще ви постави на изпит. В първо време той нищо няма да ви иска, но убеди ли се, че го обичате, ще започне да иска много нещо от вас. При това положение, вие трябва да бъдете готови да го задоволите. Любовта подразбира правилна обмяна между душите. Когато единият иска нещо, другият трябва да дава. После вторият ще иска, първият ще дава. Любовта не позволява единият само да иска, а другият само да дава. Двамата ще дават, и двамата ще взимат. Даването е качество на Бога.

И тъй, дръжте в ума си идеята, че вие сте даровити и можете да постигнете всичко, което желаете. – Кога? – Още днес. Не отлагайте нещата за друг живот, за друго прераждане. Отлагането изопачава човешкия характер. Човек всеки ден се преражда. Вечер, като легне да спи, той заминава за другия свят. Сутрин, като стане, той се връща от другия свят. Следователно, ако човек не може да свърши една работа днес, в сегашния си живот, ще я свърши утре, в бъдещия си живот. Ако човек всеки ден не се преражда, животът му на земята няма смисъл. Като не разбират закона за прераждането, хората внасят в него криви тълкувания и се успокояват, че ако в сегашния си живот не могат да постигнат нещо, ще го постигнат в бъдещия. Така те отлагат нещата и не работят. – Не, прераждането е закон за подобряване на живота. Прераждането подразбира прогресиране, всеки ден човек да подобрява условията на своя живот. Той трябва днес да свърши една работа, утре – друга работа. Това значи прераждане. Прераждането подразбира денят на човешкия живот, когато човек работи съзнателно, активно. Смъртта е нощта на човешкия живот, когато той почива. Следователно, когато се ражда, човек трябва да работи, да се повдига; като умира, той ще почива.

За да подобри живота си, човек се нуждае от ред практически правила. При мене са идвали млади моми и момци, да ми разправят болките си. Една млада мома ми каза: Аз обичам едного, но той не ме обича. Можеш ли да направиш и той да ме обикне? – Това не мога да направя. Аз мога да накарам друг някой да те обикне, но този, когото ти обичаш, не мога да го накарам да те обикне. – Защо? – Защото той обича друга някоя. Това, което Бог е наредил и предвидил, аз не мога да го развалям. По никой начин аз не мога да развалям обичта между хората. – Ама тя не заслужава неговата любов. – Това не е моя работа. За мен е много лесно да намеря човек, който още не е обикнал някоя мома, и да го накарам да те обикне. Това е правата, Божествена мисъл.

Божествената мисъл оказва влияние върху хората. – Как? – Срещам едно младо момиче, но бедно, никой не му обръща внимание. Аз се спирам пред него, разговарям се, питам го, какво е положението му и си заминавам. С вниманието, което му оказвам, аз отправям към него своите добри, Божествени мисли. Щом се отдалеча, кой как мине покрай него, спира се и го заговаря. Всеки има желание да му услужи, да му даде нещо от себе си. То е на голямо внимание вече, като царска дъщеря. Тъй щото, достатъчно е да се свържете с Божествения принцип в живота, за да се ползвате от вниманието на всички хора. Знайте, че Бог устройва домове, но такива, които за основа имат любовта. Когато двама души се влюбят, това е от Бога. Когато се разлюбят, това е от дявола. Бог не се лъже. Той никога не може да приеме безлюбието за любов. Двама души имат условия да се обичат, защото и двамата имат живот, мъдрост и свобода в себе си. Свободата включва закона за преливането между душите. Обичайте хората, за да имате знание и свобода. Ако ученикът не обича учителя си, той не може да се ползва от неговото знание. Ако не обичате живота, той не може да мине през вас.

Христос е дошъл на земята, именно за това, да научи хората, как да живеят, как да изпълняват волята Божия. Бог изисква от нас да имаме правилни отношения към всички живи същества: хора, животни и растения. Когато се приближаваме към някое дърво, камъче, насекомо или към някой извор, ние трябва да ценим в тях онова, което Бог е вложил първоначално. Като оценяваме и най-малките неща, ние се свързваме с Този, Който ги е създал. Като не разбират това, хората поглеждат на малките същества, насекоми, цветенца, като на същества без никакво съдържание, и по този начин сами се отдалечават от Първопричината на нещата.

И след всичко това, те казват: Господи, дай ни мъдрост. – Бог дава мъдрост, светлина и знание на онези, които Го обичат, които Го виждат навсякъде. Любовта любов произвежда. Ако не обичаш, и тебе няма да обичат. Следователно, като обичаме Бога, ние даваме възможност Той да се прояви. Знаете ли, какво нещо е Бог? Някои мислят, че като се съберат мъж и жена на едно място и почнат да се разговарят, Бог непременно ще се яви между тях. Не е така. Бог присъства между хората само тогава, когато техните мисли, чувства и постъпки са проникнати с любов. Когато мъжът хване ръката на една жена, тя трябва да почувства в него онова, на което може да разчита. Същото се отнася и за жената. Любовта не извира от човека, но от специален Източник и минава през човека. Забележите ли, че тази любов минава през вас, пазете я да не се изгуби. Ако можете правилно да я използвате, тя ще внесе живот във вас. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".

Сега, като говоря по този начин, аз нямам предвид вашия живот, нито, как сте живяли досега. Как сте живяли досега, оставете този въпрос настрана. Какво сте мислили за любовта, и това оставете настрана. За вас е важно, когато обичате някого, да знаете, защо го обичате: за тялото, за душата, за духа, за ума или за сърцето му. При това, следете, има ли нещо користолюбиво във вашата любов. Користолюбието не е добродетел. То принадлежи към особен свят.

Съвременните хора се нуждаят от знание, което може да възстанови доброто в техните сърца. Отвреме-навреме човек трябва да измерва пулса на сърцето си, да види, ритмичен ли е, или не. Ако пулсът му не е ритмичен, това показва, че има нещо криво в неговите чувства. Ако храносмилането на човека не става правилно, в пищеварителната му система има някакво разстройство. Ако, след като човек мисли, работите му не се нареждат добре, това показва, че в мисълта му има нещо криво. Изобщо, всяко криво нещо в човека произвежда неправилни резултати. В Божествения свят, обаче, нещата стават така, както са предвидени. Те се нареждат по-добре, отколкото са били замислени. Не търсете Бога и възможностите за реализиране на вашите желания отвън, но възложете упованието си на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух, които работят според законите на възвишения свят. Когато се обичат, хората имат общи интереси. Тогава работите им вървят добре. Щом не се обичат, техните интереси се разединяват, вследствие на което се харчи повече енергия с по-малко постижения. Всеки ден човек трябва да има по една малка придобивка. Ако е вярващ, всеки ден трябва да се забелязва в лицето, в сърцето му и в ума му по една малка промяна. Не се ли забелязват никакви промени, той не е вярващ човек. Като дойде до 50 – 60 годишна възраст, човек започва да мисли, че животът му се е свършил, че нищо вече не може да придобива. – Не, и на 120 години да е, сърцето на човека е всякога младо. Душата, духът, умът и сърцето на човека не остаряват. Тялото на човека остарява, но душата му – никога. Тя е от съвсем друга еволюция, а не от тази, от която е тялото. Обаче, по внушение, когато тялото на човека започва да остарява, той мисли, че и душата, и сърцето му остаряват.

Човек е дошъл на земята да научи методите за обновяване, за подмладяване на тялото. Той трябва да работи върху себе си, да изправя линиите и чертите на лицето си, на всички удове върху него. Например, носът, ушите, устата, челото му трябва да отговарят на известни мерки. Ако са извън нормалната мярка, човек е изложен на опасност. Ако устните са много дебели или много тънки, човек е изложен на опасност; ако носът е много широк или много тесен, или ако е много къс или много дълъг, човек е изложен на ред опасности; ако челото му е много ниско или много високо, човек пак е изложен на опасности. Съвременният християнин трябва да знае методите, чрез които да работи върху себе си, да изправи своите дефекти. Иска ли човек да има червени устни, той трябва да работи с червения цвят на светлината, вътрешно да го възприема. Някои моми скубят космите на веждите си, да станат по-тънки. Дебелите вежди говорят за голяма наблюдателност, но същевременно те показват отсътствие на интуиция. Човек с дебели вежди трябва да мине през големи опитности, да вложи в ума си светли, възвишени мисли, за да разбере, че освен обективния, конкретен свят съществува и друг, по-възвишен от него.

Искате ли да се подмладите, направете следния опит. Ако сте човек на 50 – 60 годишна възраст, всяка вечер, като си лягате, кажете в себе си, че утре ще бъдете с пет години по-млад, отколкото сте днес. Правете този опит цяла седмица. Ако сте успели да вложите тази мисъл в подсъзнанието си, в края на седмицата наистина ще бъдете с пет години по-млади. Така правете няколко седмици наред, докато толкова се подмладите, че стигнете до 25 годишна възраст. – Възможно ли е това? – За онзи, който вярва, възможно е; за онзи, който не вярва, не е възможно. – Ама аз не вярвам. – Щом не вярваш в това, направи нещо друго, в което вярваш.

Някой не вярва в Бога, но вярва в някаква сила. Човек трябва да пази своята вяра, каквато и да е тя, и в каквото и да е. Човек трябва да пази своя вътрешен мир, от нищо да не се дразни. Че изгубил нещо, че му казали една обидна дума, той не трябва да се смущава. Вътрешният мир на човека струва повече от всички външни, материални загуби.

Един свещеник разправяше една своя опитност: Цели 50 години вече, как служа на Господа и се моля, но изведнъж нещо ми пошепва отвътре, да престана да се моля. Казва ми: Какво си придобил от това молене? Спрях се, казва той, в себе си и взех да мисля: Какво трябва да правя, като престана да се моля? Казвам на този свещеник: Ти не трябва да преставаш да се молиш, но да внесеш ново в съзнанието си. Ти трябва да съзнаеш, че досега си се молил по задължение, по служба, а сега ще се молиш от любов към Бога. Като се молиш, застани пред Бога като дете и кажи: Господи, благослови ме! Благодаря Ти за всичко, което Си ми дал! Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце. Ако дойдеш в положение да мислиш, че знаеш много, излез вън, когато небето е осеяно с безброй звезди, посочи една от тях и се запитай: Коя е тази звезда? Кажи, на какво разстояние се намира тя от земята. Не можеш ли да си отговориш, ще признаеш в себе си, че малко знаеш. Има неща, които човек знае, но и много неща не знае. Има моменти, когато музикантът свири много добре, но има моменти, когато и обикновените работи не му се поддават. Музикалността в човека е дарба, която не се проявява всякога еднакво. За да се прояви тази дарба, човек трябва да влезе в съзнателна връзка с видимия и с невидимия музикален свят. Дръжте връзката си с невидимия свят и не се поддавайте на лошото влияние на хората. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте" – е казано в Писанието.

Съвременните хора се свързват с духовния свят и, вместо да се поучават, те повече се заблуждават. – Защо? – Който им проговори, те мислят, че Бог им говори. Присъствието на Бога в човека или посещението Му, се придружава със следното: човек става извънредно внимателен и предупредителен към всичко. Ако види на пътя малко камъче, ще му се зарадва; ако види едно цветенце, ще го полее; ако види една мравка, път ще й стори да мине. Щом Бог не е в него, той не е внимателен, минава покрай треви, насекоми, и всичко тъпче, не вижда, къде върви. Бъдете всякога внимателни, защото не знаете, кой момент Бог ще ви посети. Всякога бъдете готови да Го посрещнете. Изслушвайте всички хора внимателно. Както Бог ви изслушва, така и вие изслушвайте всеки човек, който е дошъл при вас. Когато дойде някой човек при вас, той все иска нещо: да изкаже тъгата или радостта си, да поговори с вас. Ако изнесе някаква своя погрешка и търси начин да се оправдае, кажете му, че по-добре е да изправи погрешката си, отколкото да се оправдава. Насърчавайте се помежду си, кажете си няколко благи думи. Какво ви коства да кажете на човека няколко добри, насърчителни думи?

Сега, като говоря за погрешките ви, аз съм готов да ги взема върху себе си, а вие да се заемете с изправянето им. Всички хора грешат в едно отношение: всички бързат много – бързо режат. Ние трябва да оправдаем благата на днешния ден. Нека всички заедно отправим по една светла мисъл, по едно светло чувство и по една красива постъпка към всички хора и от душа да пожелаем идването на Царството Божие на земята. Да пожелаем възстановяване на мира между всички хора и всички народи. Да станем проводници на Божия Дух, да се всели Той в нас. За да постигнем това, ние се нуждаем от светла, положителна мисъл.

Съвременните хора се нуждаят от чиста, безкористна любов.

Съвременните хора се нуждаят от такава мъдрост и от такова знание, които да им помагат във всички случаи на техния живот.

Съвременните хора се нуждаят от тази истина, в която няма абсолютно никаква лъжа.

Сега и на вас пожелавам да бъдете млади като любовта, възрастни като мъдростта и чисти като истината.

22 август, 10 ч. с. София – Изгрев