Разлика между версии на „Повече светлина“

Версия от 15:39, 6 ноември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Повече светлина

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

Светлината — това е творчески актъ на вели¬ката природа. Тя разграничаза битието отъ небитието временното отъ вечното, реалното отъ преходното. Светлината — тоза е първиятъ актъ на пробуждане въ живота на природата. А подъ думата „пробуж¬дане" ние разбираме: минаването отъ безгранич¬ното състояние на природата къмъ ограниченото със¬тояние, отъ свърхсъзнанието къмъ подсъзнанието. Това с^ думи мжчни за разбиране отъ некои, въ техната вжтрешна сжщина. Ако поискате мнени¬ето на съвремените физици върху светлината, те ще ви я опРеДелятъ като редъ вълнения, въ които влизатъ седемь цветове — отъ червения до виоле* товия и ще ви изчислятъ, че червениятъ цветъ се състои отъ 428 билиона трептения, а виолетовиятъ — до 739 билиона. Туй е границата или областьта на светлината, въ която тукъ, въ физическия светъ, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия светъ. Но какво отношение има свет¬лината къмъ човешкия умъ? Отъ съвремените на¬блюдения и опити се показва, че никаква умствена дейность не може да се извърши, никаква органи¬ческа проява не може да стане, безъ присжтствието на светлина. И ние ще направиме едно общо твър¬дение, че степеньта на развитието на всички сжще- ства зависи отъ качеството и количеството на свет¬лината, която присжтствува въ даденъ моментъ. Туй разграничение можемъ да го отнесем> и до самия

57 човекъ: всички хора се различаватъ по степеньта на светлината, която тЪ се явяватъ способни да възприематъ и произвеждатъ. Можемъ да твърдимъ и друго: че и самиятъ характеръ, самата духовна проява на човека зазиси отъ качеството и количес¬твото на тази светлина. Че това е тъй, ние можемъ да го докажемъ съ най-силни аргументи. Но понеже тЪ спадатъ къмъ най-висшата, трансценденталната математика, съ която малцина сж запознати, ще си послужимъ съ единъ отъ най-слабитЪ аргументи, за да бждемъ разбрани. ЗапримЪръ: тамъ дйто присжтсвува чер¬вената светлина въ своето най-низко проявление, всички ония сжщества, които по единъ или другъ начинъ сж складирали тази светлина въ своята кръвь, въ своя организъмъ, сж извънмЪрно активни и гру¬би. Туй е в^рно и за самия човЪкъ: когато той извънмьрно се възбуди, и изказва своето негодува¬ние, гн^въ и възмущение, всЬкога тоя цвЪтъ се появява на лицето му. И ако попита нЬкой, защо тоя човекъ се намира въ това състояние, ще му отгоровимъ: защото той е приелъ малко светлина! ГнЪвътъ или негодуванието въ даденъ моментъ, тъй както ние го схващеме, подразбира една вжтръшна нужда, отсжтствие на н-Ъшо, за което ние се боримъ .да го добиемъ. Д кой се бори въ свЪта? — глад- ниятъ. Кой се стреми да забогатее?—б^цниятъ. Кой търси знанието? — невежиятъ. Кой иска силата? — безсилниятъ. Кой жадува за славата? — без- •славаниятъ. Кой търси живота? — мъртвиятъ. Ние употребяваме тия думи въ широкъ смисълъ; ду¬мата „мъртавъ" употребяваме въ смисълъ анор- маленъ покой, който всЪко сжщество иска да изме-ни. Смъртьта, това е по възможность най-малката

58 величина на живота. Следователно, като казваме по-вече светлина, ние подразбираме услови¬ята, при които можемъ да изменим сегашния сн неестественъ животъ. Всички съвременни хора, общества и народи страдатъ отъ липсата на светлина. Тя съществува изобилно въ външния светъ, но не остава вжтре въ- насъ. Вследствие на това се зараждатъ всичките отрицателни чувства, които сега спъватъ развитието на човечеството и разяждатъ неговия организъмъ, пречат ъ на неговия умъ и покварятъ сърцето му~ Ако се съмнявате въ това, поставете който и да е индивидъ въ некое нехигиенично жилище, кждето има много малко светлина, и ще забележите въ продължение на неколко години всичката разлика^ която може да се появи въ дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способ¬ности и неговия моралъ. Светлината въ природата е най-великия деецъ- въ нейната творческа работа. Може некои да ни възразятъ, че растенията не растатъ денемъ, а по¬вече нощно време. Ние признаваме тоя фактъ, но той означава, че светлината, набрана отъ растенията презъ деня, се преработва отъ техъ, трансформира се въ техъ вечерно време. За едно просто разяс¬нение, нека вземемъ разтежа на любениците и пъпе¬шите : всеки може да направи единъ малъкъ опитъ, като посади неколко семки, ще забележи, че лас- туната ще израстне некой пжть нощно време до една педя, а денемъ растенто й е много слабо. Ако условията на вечерьта се изменятъ резко отъ топло- къмъ студено, тоя процесъ спира. А що представ¬лява студътъ самъ по себе си ? Споредъ нашето схващане, студътъ — това е малко количество свет¬

59 лина. А тамъ, кждето има малко светлина, и топ¬лината е малко, защото топлината не е нищо друго„ осв-Ьнъ първото проявление на светлината като дви¬жение, което усещаме съ пипане, тъй като съ на- шето зрение не можемъ да схванемъ топлината, като проявление на светлината. Сега, ще направимъ още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и д^ла се прявяватъ при най-изобилна светлина, не външна, но вжтрЪшна. Че това е така, вижда се отъ обстоятел¬ството, че най-възвишените индивиди въ човечес¬твото, които сж добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те св^тятъ, ста¬нали сж хора на светлината. Следователно, когато всички хора добиятъ това състояние — да бждатъ светящи — когато самите общества и народи при- добиятъ тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. Отъ това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и форми на хората, не сж нищо друго, освенъ свет- лина, изменена въ своите най-разнообразни прояви. Съ една речь, всичко е светлина. Отъ всичко туй следва, че светлината, за която говоримъ, не е мър¬тва, не се състои само отъ трегтетения, както мислятъ физиците, но тя съдържа нещо по вече. Отъ чисто» физическо гледище, ние определяме човека по не¬говите външни прояви — до формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, требва да се е по¬явило у него некое чувствуване, а за да се прояви то, треба да се е пробудила у него некоя мисъль„ а за да се прояви» мисъльта, дошла е некоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме въ сжщность оня великъ принципъ, на живота, който е произвела светлината, а светлината

0 сама по себа си е произвела всички последващи живи форми въ природата. И когато ние говоримъ, че требз да бжцемъ носители на новите идеи, на всичко онова което е възвишено и благородно, «оето служи за унапродването на дома въ неговата д^риготвителна работа, на обществото — въ него¬вата организационна работа, на народа — въ него¬вата растеща дейность и на човечеството — въ не¬говата еволюция и изпълнение на неговите най- висши идеали — да цъвне и завърже доброто въ света да се прояви висшия жизотъ, да са зароди висшата мисъль, да се явятъ висшите характери въ •$вета, да се яви любовьта въ свръхсъзнанието на яовека, въ своите безгранични прояви, да се под¬крепи тази любовь съ методите на Божествената мжцрость, да се озари пжтя на човешката душа съ •силнието, което изтича оть истината, да се разме- рягъ границите на тоя стремежъ съ мерката на висшата божествена правда, да се тури вечното ос¬нование на добродетельта, върху която всичко треба ла се съгради — ние подразбираме, че треба да се отворятъ големи и широки прозорци на човешкото Знание, а не средневоковни мазгали. Но не само това, а и иелиятъ Локривъ на бждещето човешко жилище треба да бжде направанъ отъ прозрачна материя, отъ наи-финно стъкло, презъ което да пре¬минава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава — ч -репътъ — треба да бжде тъй пластична, мозъкътъ тъй въз- лриемчивъ, сжрцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бждатъ винаги отзивчиви на всичко, «оето е възвишено и благородно въ живота. Най- хубавите фотографски апарати сж ония, на които пластинк не сж най-чувствителнл къмъ светлината.

61 Учените хора даже сж сполучили сега да направятъ. такива пластинки, които да схващатъ и светлината, която изтича отъ човЪшкиятъ мозъкъ, колкото мал¬ка и да е тя. Хората тръба да бждатъ идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, съ които мо¬жемъ да се разбираме. Както светлината прониква делото пространство и не се спира предъ никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и на¬шите чувствувания, които сж родени отъ светли¬ната, треба да иматъ качествата на тоя принципъ — на своя прародитель. Различаването на единъ човекъ отъ другъ став^ най добре по правилата на светлината. По какво се отличава културниятъ чо¬векъ? — по своята светлина. По какво се отличава учениятъ ? — Пакъ по светлината на неговото знание. По какво се отличава философътъ? — по светли¬ната на неговия разумъ, която му разкрива дълбокия смисълъ на битието. По какво се отличава поета? — По силата на неговата божествена интуиция. По какво се отличава духовниятъ и святиятъ човекъ? — По силата на светлината, която прониква въ не¬говия животъ и му дава възможность да изследва битието на всички сжщества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да сж те. По какво треба, най-сетне, да се отличава държавни- кътъ и политическиятъ деецъ? — По светлината, която треба да прониква въ него, за да бжде про- зорливъ и да вижда отъ далечъ направлението, въ което насочва колата на своя народъ, да види дали тоя пжть е изходенъ или не и кжде треба да се поправи, дали всички негови мостове сж си на мес¬тото и дали всички спирни станции сж запасени съ достатачно количество храна за пжтниците. Само

такз треба да разглежда въпросите човекътъ на ^новите времена. Не треба да мязаме на Омара, който изгори александрийската библиотека. За него разказватъ, че като дошли подчинените и му съоб¬щили за грамадните томове, събрани отъ хиляди векове въ библиотеката, попитали го, какво да на- лравятъ съ това богатство, а той отговорилъ: „ако тия книги съдържатъ туй, което пише въ корана, те <ж излишни, а ако не съдържатъ, то те сж вредни. 44 следователно, и въ единия и въ другия случай те не заслужаватъ да останатъ". Тогава заповедалъ да се отопляватъ баните на Александрия съ техъ. Ко¬гато и ние представяме на тия водители и учени такива богатства — особенно на българските дър¬жавници и професори — те иматъ слабостьта да ни отговарятъ съ аргументите на Омара т. е. че всеко ново учение разяждало организма на нашия народъ и че новите идеи и насоки не били съгласни съ традициите на нашите прадеди. А могатъ ли на¬шите държавници и официални учени да ни кажатъ, кои сж традициите на нашите прадеди? Нека тЬ кни ги опишатъ специфично. Едно сравнение ще уясни ценностьта на новите идеи на прогреса. Когато кажемъ „диамантъ", ние подразбираме единъ кристалъ съ три най-важни свойства: той има най-голяма твърдость, въ него става най-големо пречупване на светлината и мате¬рията, която той съдържа въ себе си, се отличава съ най-голема чистота. А когато кажемъ „водай — въ най слабото й състояние — подразбираме една течность най-неустойчива: шишето, въ което би била иаляна, щомъ се счупи, тя изтича. Не можете, сле¬дователно да разчитате на никаква устойчивость, .готови сте да я считате за престжпна, не виждате

63 въ нея ^икакъвъ моралъ. И най-малкия наклонъ да й дадете, тя веднага взема такава посока. ВЪрно е, че водат^ е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новитЪ идеи мязатъ не на диаманти, а на вода. На тЪхъ може да се хвърлятъ много укори, както и на водата, но трЪба да се знае, че безъ гЬхъ въ св*Ъта нищо не може да стане, т. е. че тЪ сж необходими. Водата е опасна не въ естественното си състояние, а само когато туримъ срЪщу течението й нЪкоя преграда, нЪкой бентъ и искаме да спремъ движението й, ко¬ето има голЪмъ наклонъ — Тогава тя става наистина много опасна за ония, които живЪятъ по-долу. Мо¬жемъ ли да издигнемъ тия бентове до небето, за да я спремъ ? Разбира се, не може. Напротивъ, кол¬кото по-високр вдигаме нашигЬ бентове, толкова по силна става водата, за да тръгне ~пакъ по стария пжть, който природата й е опрЪд-клила, Това сж, впрочемъ, само намеквания за разсъждение, безъ да имаме прЪдъ видъ да се укорява който и да е. Ние не трЪба да направимъ погр-Ьшката, която жи- телигЪ на гр. Джонстаунъ (Америка) направиха въ края на миналия вЪкъ: тЬ имали надъ града си рЪка, която текла тихо и спокойно съ вЪкове, но въ ума на тия културни американци се зародила идеята да запушатъ тая р*Ька надъ града и да обра¬зуватъ едно езеро, за да се разхождатъ съ лодки по него, а зимно вр-Ьме да се пързалятъ. Речено- казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подредъ жителюгЬ на гр. Джон¬стаунъ се радвали на своята културна придобивка — езерото си. Обаче, при едно голЪмо наводнение високиятъ бентъ се съборилъ и цЪлиятъ градъ Джон¬стаунъ билъ наводнен^ до третия етажъ на кжщитЬ,

64 като по-вече отъ 2С00 души хора се Издавили. Какво треба да се прави тогава? — Алексан- дрийската библиотека — тая ценна придобивка на хиляди столетия — не треба да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаунъ не треба да се подпушва, защото е надъ града, а да се остави да тече въ своето есте- ствено корито, за да се използува рационално. По сжщия начинъ и светлината треба да се прокара отъ естественото си състояние направо въ ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по единъ естественъ начинъ ще ни покаже отноше- нията и връзките на всички неща, които сжществу- ватъ въ природата, и методите на действие Пжтя на нашата мисъль ще бжде осветленъ. Тази свет- лина треба да се прокара въ нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както, изобщо, слън- чевите лжчи въздействуватъ на растенията. Така ще се зародятъ у насъ най-благородните чувства. Тази светлина треба да се прокара и въ нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за ко- ято въ природата нема прегради. Още преди хиляди години е казано, че умниятъ и флагородниягь чо- векъ може всичко да направи, ^ащото той работи съ законите на светлината. А тия закони включватъ ве себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: ,, какво да правимъ?" — ще ви отговоримъ категорично: решете искрено, да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опитъ, ще видите резултатите. Ако бехте действували до сега така, резултатите, въ всичките отрасли на об- , щеетвения и държавния животъ щеха да бждатъ не като днешните. Вие действително сте вършили

65 всичко по законите на тъмнината, и затуй тия ре¬зултати сж такива, каквито ги виждаме. Вземете прлм^ръ пакъ отъ природата: изло¬жете кое и да е ц[/Ьге на слънцето и веднага въ него ще се пробуди истинското знание — то ще знае какъ да цъвне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лжчи, и то не само ще се научи да цъвне и завърже, но ще знае и какъ да узрее и да приготви своята семка по най-правиленъ начинъ. Следователно, по сжщия законъ и ние, ако се изложимъ на божествената светлина, ще се про¬буди и у насъ заспалото отъ хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя сво¬бодно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвремените културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дъл¬боко въ нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори миръ всредъ всички съсловия на народа — агнетата нема да блеятъ жално, ко¬кошките нема да крекатъ, прасетата нема да кви- чатъ, кучетата нема да лаятъ и да хапятъ — всички спорове ще престанатъ, войните ще отживеятъ вре¬мето си и насилието ще остане като едно далечно възспоменание, видено на съне. Въ човешкия духъ ще се зародятъ тогава мисли велики, благородни, ще се явятъ характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казалъ видния израилски пророкъ, че Богъ ще обърши всички сълзи отъ лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници вре¬мето да обършатъ сълзите на своя народъ? . .