Разлика между версии на „Умът, сърцето и волята“

Версия от 15:33, 6 ноември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Умът, сърцето и волята

оригинал за четене онлаин

оригинал за изтегляне

ВЛИЯНИЕТО ИМЪ ВЪРХУ живота - ФОРМЯ, СЪДЪРЖАНИЕ и смисълъ на живота Ние можемъ да характеризираме тия три прин- ципи на човешкия животъ като три велики сили* които работятъ за неговото съграждане. Сами по себе си т-Ь сж невидими и не можемъ да ги кон- кретизираме и изпитаме като материални силни, на те се изразяватъ въ трите главни системи на чо- вешкия организъмъ, отъ които можемъ да сждимъ. за техната проява и дейность. Принципътъ на ума или силата на умствения животъ се обусловва огь мозъчната нервна система, въ която главната роль играятъ мозъкътъ, нервната система и чувствата на човека. Принципътъ на сърцето или силата на чув- ствителностъта е свързана съ неговата дихателна, кръвообръщателна и храносмилателна система, въ. която главната роль играятъ дробовете, стомахътъ и кръвоносните сждове, носители на чувствител- ностьта у човека. Волята на човека, която е обу- словена отъ най-висшата му способность—разума, е сила, която се проявява чрезъ тъй наречената двига- телна система. Главната роль въ нея играятъ мускули- те, лигаментите и краищницйте. Човекъ е разуменъ само тогава, когато знае, какъ да употребява раз- ните членове на телото си. Въ техъ требва да има хармонична проява. Когато единъ организъмъ» действува по тоя начинъ, ние казваме, че една вис- ша разумна сила се проявява чрезъ единъ целе^

-4Б съобразенъ законъ вжтре въ самата природа. Зако-носъобразността и целесъобразността се проя¬вява само въ дадения случай: тя действува само въ настоящето. ЗапримЪръ: целесъобразно е човекъ да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя отъ страданията, на които е изложенъ безъ нея. Но само подходящата храна уталожва гла¬да. Тя треба да има тесна връзка съ самия органи¬зъмъ. И всекога, когато се взема една храна, която ле е законосъобразна и целесъобразна, тя следъ като задоволи гладния, произвежда болестите. При та¬кива случаи учените хора казватъ, че законътъ въ природата не действува правилно.' Мисъльта, като разумна сила въ природата, е свързана съ всички живи сжщества, които се стремятъ да намерятъ лодходяща за себе си храна, което значи, да наме¬рятъ условията при които могатъ да живеятъ и да запазятъ това състояние за по-дълго време. И сле¬дователно, въ всички органически сжщества забе- лезваме способностьта да наблюдаватъ и изслед- ватъ всичко — те сж първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи единъ малъкъ опитъ: ако поставите една вждица въ некоя бистра течеща вода и ако некой отъ жи¬телите на тая вода напр., рибата, се хване еднажъ- ^важъ на вждицата и се освободи отъ нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя на нея. Правени сж и други опити: турятъ се охлюви въ една градина и последната се загра¬жда съ електрическа жица, пуща се слабъ токъ по тази жица и всеки охлювъ, който е миналъ презъ този токъ, ако го е опарилъ, втори пжть не при-ближава до жицата. Ония, които не сж се занима¬вали съ тия тънки наблюдения въ природата, ечи-

47 татъ, че низшите същества не притежаватъ ника¬ква интелигентность, никаква разумность, но исти- нзта е, че тия сжщества по своята схватливость и изобрЪтателность далачъ сж надминалл човека. Другъ пр^м^ръ: морската звезда, ако й откжснет^ ■единъ кракъ, знае какъ да го създаде, а чов*Ь:чътъ, ако откъснете крака му, на знае какъ да го съз¬даде. Ще каже нЪкой, че това прави природата. Ако е така, то защо тя не създаде и откжснатия кракъ на човЪка? СлЪдов., морската звЪзда има нЪкаква специалность, каквато човЪчъ не знае. Ко-гато нЪкой виртуозъ изпълнява едно музикално тво-рението кой въ сжщность го изпълнява: природата или човЪкътъ? Разбира се, човЪкътъ. Той се от¬личава въ дадения случай като индивидъ: не всЪки може да испълнява като него, това изпълнение е негова специалность. А тази негова специалность не е израстнала въ единъ день или въ единъ мЪсецъ или даже въ една година — тя се дължи на усили¬ята на редъ поколения отъ индивиди, които сж ра¬ботили въ това направление, но единъ отъ тЪхъ достигналъ да изрази тая специалность въ единъ разуменъ актъ и ние казваме, че природата работи въ него. Въ свЪта всЬко сжщество оказва известно вли¬яние и полага известно усилие, за да прояви по- ползотворно силитЪ, вложени въ неговото естество. Тия усилия не могатъ въ единъ день да станатъ известни на окржжаващитЪ по-високостоещи сж- щества, а се изикватъ дълги столетия на усилена дЪйность за да се прояви разумниятъ стремежъ, който е вложенъ отъ самото начало и действува въ дадения моментъ. Следователно, по сжщия законъ на аналогията ние сждимъ, че отъ устройството на

48 човешкия мозъкъ, на наслояването на клетките му,, отъ разпределението на техните функции, отъ про¬дължението на нервната система, която се простира по целото тело, — ние сждимъ за усилията на тази индивидуална разумна вжтрешна сила, която е ра¬ботила съ хиляди години въ едно и сжщо направ¬ление, за да произведе този органъ една отъ най- главните необходимости за проявяването на човеш¬ката мисъль, за създаването на сегашните общес¬тва и на сегашната култура въ всичките нейни вис¬ши и низши прояви. Тамъ, дето мозъкътъ е раз- витъ, т. е. върви по възходяща степень на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а тамъ, дето върви по нисходяща степень на раз¬витието си, образуватъ се тъй наречените низши култури, И тъй, едната, възходящата степень на това природно развитие ние кръщаваме съ думата добро, а другата, нисходящата степень на разви-тието ние наричаме зло. Или пъкъ ние можемъ да си послужимъ съ едно сравнение: ако дадемъ на некой възрастенъ и разуменъ човекъ, който е изу- чилъ отлично некое изкуство, като напр., худож¬никъ, скулпторъ и пр., известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадемъ сж- щите тия материали на некое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости съ техъ. Следователно, ония хора, които вървятъ по възходящата степень на развитие, на¬ричаме разумни и благородни, а ония, които вър¬вятъ по низходящата степень на развитие, наричаме некултурни и те често правятъ зло, но не отъ желание, а за да се учатъ — те правятъ опити, ощетяватъ окржжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото.

49 ВидимитЪ аномалии, които сжществуватъ въ природата, произтичатъ отъ ония факти, които ни показватъ нарушението на разумните закони въ све¬та. Тия закони именно обусловватъ живота въ единъ или другъ смисълъ. И тъй, когато разумните прин¬ципи въ природата вървятъ по низходящата степень на своето развите, образуватъ всички низши форми и низши организми, които съставляватъ основата, отъ дето започва възходящата, висшата култура на човека. Сжщото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално сж се явили най-низшите форми, низ¬шите сили, между които е сжществувала съ хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. — всичко се дължи на техъ. И следъ като тази вжтрешна борба е достигнала до своя краенъ пределъ, явили се по-висшите форми, една отъ които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макаръ тази борба още да не е стихнала — тя, въ сравнение съ миналото, съ хиляди пжти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните пре¬дели, които треба да обхване вь себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсемъ нови основи и съвсемъ други закони отъ тия, които сега управляватъ света. За сега, целата духовна дейность на човека е съсредоточена на земята въ клетките, които обра¬зуватъ мозъка. И следователно, полезно е да се изучава техното развитие и техната хигиена. Ние / ще си послужимъ съ единъ простъ опитъ: ако взе- мемъ за примеръ тъй наречените пирамидални клет- * чици, които образуватъ най-горното наслояване на мозъка, ще забележимъ, че те сж свързани, като

скачени, съ своитЪ крайнини. Когато човЪкъ е нор- маленъ, тия скачвания на клЪтчицитЪ сж хармо¬нични и чрЪзъ тЪхнитЬ крайнини се предава мозъч¬ната енергия, която служи за проводникъ на мисъльта. Тогава ние казваме, че човЪкъ правилно мисли и чувствува т. е. правилно се проявяватъ и мисъльта и чувствуванията на човека. Нека направимъ сега едно малко отклонение: ако изучимъ мозъка като едно цЪло, ще видимъ че прЪднята му часть служи за проявя^не на чистата мислителна сила, заднята му часть — за проявление на човЪшкитЪ низши наклонности, горнята му часть — за проявление на човешката моралность, а стра¬ничните области служатъ на волевитЪ проявления. Значи, когато всичкитЪ тия пирамидални клетки сж хармонично, свързани и д-Ьйствуватъ хармонично, то умътъ, чувствата и волята дЪйствуватъ хармо¬нично. Но при умора или усилена дЪйность, не¬хигиенична храна или нередовенъ животъ, който често става причина за натрупване на тъй наре-чената млЪчна киселина, която, отъ своя страна, за¬почва да парализира и да осакатява дЪйностьта на тия клЪтки, забЪлЪзва се да се свиватъ крайнинитЪ имъ и да се образуватъ междини. Въ такъво състоя¬ние на човЪка често му се спи, усЪща неохота за работа, има неразположение на духа, енервира се и други такива отдЪлни анормални проявления. Онзи, който не е запознатъ съ дълбокитЪ при¬чини на живота, не знае и дЪйностьта на човеш¬кия духъ. Посл-Ьдниятъ работи съ опр-ЬдЪлени мате¬матически таблици, които сж създадени пр-Ьди самата вЪчность и образуватъ тъй наречената божествена и неизменна математика, възъ основа на която е съградена сегашната коз-

«/-А тичиа вселена — вселена, на която всички действия -сж строго и разумно опрЪдЪлени. И нЪкой пжть «намъ се струва, че действията на природата сж «еразумни, това се дължи на натрупването на млеч¬ната и пикочна киселини, които осакатяватъ пира¬мидалните клЪтчици на мозъка, та когато трЪба да наблюдаваме, ние спимъ когато требва да дЬй- »ствуваме, ние се енервираме, а когато тр-Ъба да ^работимъ, ние намираме, че животътъ е безсми- сленъ. Въ такъвъ случай ние се намираме въ поло¬жението на онзи знаменитъ американски проповед- ликъ, чийто стомахъ се развалилъ, но той не обър- «алъ на това внимание. Когато, обаче, стомахътъ съ развалата си създалъ въ тЪлото му млечната и ликочна киселини и ги пр-Ьпратилъ въ мозъка, обр-Ь- «аенилъ го и той почналъ да мисли, че всичкитЪ •негови слушатели сж демони, излезли изъ пъкъла, -които нищо не разбиратъ. Тогава започналъ да сипе върху тЪхъ огънь и жупелъ, защото не разбирали жакъ да живеятъ. Но благочестивигЬ му слушатели ^изпратили своя проповЪдникъ въ една клиника, гдЪто му промили стомаха съ топла вода, подържали го *гкколко мЪсеци на правилна диата и хигиена, премах¬нали се млечната и пикочната киселини отъ орга¬низма му, освЪжилъ се мозъкътъ на тоя виденъ про- ловЪдникъ и той се върналъ на амвона съ новъ въз- •кръсналъ духъ, като почналъ да мисли, че Царст¬вото Божие е слязло на земята, и да вижда въ лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. РелигиознигЬ хора ще изяснятъ туй прояв¬ление като кажатъ, че нЪкой демонъ го е обсебилъ, -медицитЪ ще кажатъ, че мозъкътъ на тоя пропо- вЪдникъ е анормаленъ, а простата причина седи въ това: не е спазилъ ония елементарни правила на

52 живота за храната, допусналъ отровите на млеч¬ната и пикочни киселини въ организма си и те сж. разстроили основите на неговото мислене, чувству- ване и действие. И съвременните „културни" хора спорятъ отъ една и друга страна и искатъ да се- докаже, има ли Богъ или нема. А въпросътъ е ясенъ: когато животътъ се развива споредъ ония математически закони на човешкия духъ, които сж положени пр^ди самата вечность, като всека мисъль> и всеко чувство сж разумни и произвеждатъ изве- •стно благо за самия човекъ и неговите ближни, то я отъ само себе си се разбира, че има Господъ. Но когато тия закони сж нарушени и мозъкътъ на човека е обремененъ съ млечна и пикочна кисе¬лини, вследствие на което животътъ се изразява въ> зло за самия човекъ и за окржжаващите го, тогава казватъ, че нема Господь. А това значи на юриди¬чески езикъ: да изпълнишъ или нарушишъ закона.. И тогава, щомъ нема Господь, сждиите се явяватъ. на неговото место. Ако ли има Господь, нема нужда отъ никакви сждии. Следователно, отъ гова стано-вище, ние считаме, че всички анормални проявле¬ния — лъжата, кражбата, убийството, завистьта умразата и т. н. — се дължатъ на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. кЕ затовапрактичниятъ българинъ казва: „много киселъ станалъ" или „вкисналъ се", Прочее, правилниятъ животъ ще започне, когато избавимъ хората отъ тех- ното вкисване. Въ туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бждатъ раз-положени правилно и мислите и чувствата да се проявяватъ сжщо правилно, ние всЪкога треба да се вдъхновяваме отъ всички благородни пориви и стремежи въ живота, да се хранимъ скромно и хра~

53 ната ни да бжде най полезната въ всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клет¬ките на целия мозъкъ, сж нормални и действуватъ правилно, то главата и лицето ни добиватъ най- правилна форма, крайнините ни добиватъ външна симетричность, дробовете и стомахътъ ни действу¬ватъ добре, човекъ се намира въ прекрасно състо¬яние на духа, жизнерадостенъ и готовъ да се пожер¬твува за другите. Защото само добриятъ и разум- ниятъ чов4къ въ пъленъ смисълъ може да се само-пожертвува, а неразумния окржжаващите сили го жертвуватъ. Тъй става сега съ хората на земята: окржжаващата природа жертвува хората т. е. отнема живота имъ. Никоя научна теория до сега не е дала некакъвъ модусъ или едно правилно разрешение на въпроса за избавление отъ това зло. Хората отъ хиляди години страдатъ и умиратъ, развиватъ с$ въ техъ най-ужасни болести, приключения и измжч- вания, но и до сега ние не можемъ да си дадемъ отчетъ за сжщинските причини, а просто се залъг¬ваме само съ думите: „тъй искзлъ Господь", какта казватъ простите хора, или „тъй създалъ Господь света", както казватъ учените и религиозните хора, или „това е необходимо зло въ природата,,, както уверяватъ рационалистите, а материалистите твър- дятъ: „това е просто една илюзия". Да „илюзия", но доста осезателна, отъ която всички олачатъ. Така нашето положение се уподобява на онова на единъ проповедникъ, който подържалъ, че нема никаква нужда отъ пари, че те сж една илюзия. Единъ о;гъ неговите слушатели обаче, го обралъ и проповед- никътъ почналъ да %се оплаква, че му взели парите. П слушательтъ който го обралъ, просто му казалъ: „защо се оплаквате, вие сте освободенъ а?ъ изяъи!-

54 ното въ живота" ,. Споредъ насъ, парите сж по¬требни, само за да се движи колелото на живота*, да създаватъ работа на всички хора, служатъ ката средство за обмена на гЬхнитЪ енергии, за една? съобщителна връзка между техъ, като единъ сти-- мулъ за труда и работа. Но щомъ тия пар§* пр^кжснатъ своята циркулация въ тоя смисълъ се обърнатъ на орждия за прЪст жпления, за съз¬даване на нещастия, за изнудване съвЪстьта наь ближните, за измжчване на слабите, тогава ние каз¬ваме: парите сж непотребни въ този смисълъ. Сле¬дователно, ние требва да се повърнемъ въ своя* душевенъ миръ, да изучимъ разумното въ себе си,, не чрезъ метода на отричането, а чрезъ оня на до- пущането, не чрезъ метода на разрушението, а — на съграждането, не чрезъ метода на умразата и, злобата, а — на обичьта и благородството, т. е^ чрезъ всички методи на добродетелите, които сж скрити въ човешкия духъ. Когато ние почнемъ. разумно да изучаваме живата природа и да виждаме въ всеко живо сжщество една жива, съзнателна душа, ние ще бждемъ близо до разрешението на тази велика задача на живота, т. е. ще знаемъ, какъ. да употребяваме своя умъ, своето сърце и своят воля: умътъ — при разглеждане условията на самия животъ, сърцето — когато изучаваме съдържанието на тоя животъ, и волята — разумния смисълъ на живота. Треба да знаемъ, че всека форма е потребна, за да се изрази чрезъ нея едно съдържание а всеко съдържание е необходимо, за да се изрази вжтрешния смисълъ на самия» животъ. Следова¬телно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата съ ума, съдържанието съ, сърцето, а смисъла съ човешката воля. Когато,

55 правилно мислимъ, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, въ които можемъ да вложимъ божественото съдържание на живота, а щомъ имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидал¬ните клетки ще работятъ въ унисонъ. Д щомъ има¬ме съдържанието, ще имаме и вжтрЪшната сила, която ще даде смисъла на живота, въ който сми¬сълъ може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно дЪйствуваме съ волята си, ние живЪемъ смисленъ животъ. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно дЪйству- ване сж необходими за ума, сърцето и волята.