Разлика между версии на „Влиянието на слънчевата енергия“

Версия от 13:16, 6 ноември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Влиянието на слънчевата енергия

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

Слънцето съставлява единъ резервоаръ отъ ^кива енергия за цЪлата слънчева система. По отно-

• иение на земята, енергията на слънцето е положи-

телна. Тя се развива въ положително и отрицателно електричество, и въ положителенъ и отрицателенъ ^магнетизъмъ. А по отношение енергията на земята ^ъздъ слънцето, тя е отрицателна. Следователно,

• отъ съприкосновението на тия дв^ енергии се про-

извежда живота на земята. Този посрЪдникъ, който съединява и трансформира тия дв*Ъ енергии, е наре-

• ченъ отъ ученигЬ етеръ. Той прониква простран-

ството и цялата земя. ОкултиститЪ го наричатъ животворна плазма, а мистицигЪ го наричатъ Лухъ. И въ книгата Битието (гл. I, ст. 1 — 2) се казва: „ въ начало създаде Богъ небето и земята. «Л земята бЪше нгустроена и пуста; и тъмнина бЬ върху бездната; и Духъ Божи се носЬше върху «одата й. Слънчевата енергия пр^зъ четиритЪ годишни- «рЪмена оказва 4 вида влияния. ПролЪтьта и лотото ^|р*Ъдставляватъ приливъ на слънчевата енергия къмъ земята, а есентьта и зимата — отливъ. Този процесъ се повтаря и прЪзъ деня — слънчевата енергия варира всЪки день въ четири периода: отъ 12 часа «срЪднощь до 12 часа на пладне има приливъ на слънчевата енергия, а отъ 12 часа на пладне до 12

4 часа срЪднощь има отливъ. Приливътъ, който започва отъ 12 часа на полунощь, дохожда до на^-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя приливъ е най-силенъ и животворенъ. Той постепенно нама¬лява до пладне. СлЪдъ това започва отливътъ и най- силния отливъ е къмъ залЪзването на слънцето. При това, споредъ закона на движението, оная часть. на земята, която постоянно се обръща и приближава къмъ слънцето, намира се въ най-благсприятни усло¬вия за своето развитие. А частьта й, която се отда¬лечава, губи по-вечето отъ тия условия. Затуй най- благотворното влияние на слънцето започва огь 9 122 мартъ и постоянно се усилва пр-Ьзъ мЪсецигк априлъ и май, когато достига кулминационната точка на своята производителности Всички бния организми, които сж здраво устроени, се ползуватъ. отъ тази енергия, а слабигЬ организми се разта- пятъ въ нея и отслабватъ още по-вече. Единъ чась, прЪди изгрЪва на слънцето неговата енергия има психическо влияние върху човека и произвежда ободряване. Въ момента на изгрева тя има органи¬ческо влияние върху кл-ЬткигЪ на гЪлото, обновява гЪхната енергия и създава новъ импулсъ за работа у гЪхъ. Строежътъ на слънцета и строежътъ на кл*Ьт- кигЬ е подобенъ. Слънцето има въ себе си три области: едната отъ гЪхъ образува енергията, вто¬рата я акюмулира (събира) и пречистя, а третата * препраща къмъ земята. Сжщо и въ клЪткитЪ има три области: Външна, която възприема слънчевата енергия, ср^дня, която я акюмулира въ себе си, ль йжтрЪшна область, която я преработва и превръща на жизнена сила. Първата —.външната зачатъчна обвивка — се нарича ектодерма (видимата), срЪд-

• гята са нарича мезодерма, която е въ центъра, и вжтрЪшната се нарича ендодерма.

Сутринь ние се намираме най-близо до слън¬цето, ИзгрЪвътъ му отъ изтокъ — движението — всякога псказва движението на енергиите отдолу нагоре, а при залезването на слънцето енергиите се движатъ отгоре надолу. Това е, разбира се, по отношение на земята. И пречупването на слънчевата енергия става по особенъ начинъ: сутринь лечите щу се пр-Ъчупватъ по едииъ начинъ, а вечерь по другъ. Това зависи отъ нашия организъмъ. СлЪдъ обЪдъ земята става негативна, енергията й преодо¬лява и остава излишъкъ, който не влиза въ съеди¬нение. По тази причина при залезъ слънце ние усещаме една тжга, като да сме изгубили нещо, т. -е. дали сме нещо, безъ да вземемъ. А при изгревъ — слънце има излишъкъ отъ положителна енергия м затова тая слънчева енергия е целебна. Преди изгрева, тази енергия, кояго се пречупва презъ -атмосферата, има влияние по-взче върху мозъка* Въ време на изгрева, лжчите на слънцето, които идатъ по Права линия, и^атъ влияние върху диха¬телната ни система и върху нашата чувстаителность. А колкото наближава къмъ пладне, същите лжчи здматъ влияние върху стомаишата (храносмилател¬ната) ни система. Затуй лечебностьтз- на слънчевата* -енергия е различна: преди изгревъ слънце — з^ «одобрение на мозъчната нервна система, прет •изгревъ слънце—за уяквание н^ дихателната систена» ^а отъ 9 до 12 часа — за уякване на стомаха, т. е. презъ това време отъ деня слънчевите лжчи про- извеждатъ целебно действие на болния стомах^ А следъ обедъ, изобщо, слънчевата енергия ииа тапнн цктбии резултати.

6 Най-добрите месеци за обновяване сж отъ 15 априлъ новъ стилъ, прЪзъ цЪлия мЪсецъ май до* 22 юни новъ стилъ. На послЪднята дата всЬко растен¬ие спира. Деньтъ може да се раздали на четири периода отъ по 6 часа: отъ 12 часа на полунощь, до б часа сутринь — това е пролЪть, отъ 6 часа сутринь до 12 часа на пладне — това е лЪто, отт*. 12 часа на пладне до б часа вечерь — това е есень- (до залезването на слънцето), а отъ б часа вечерь^ до 12 часа на полунощьта е зима. Поради върте— нието на земята, прЪзъ известно вр%ме на годината лотото на деня е по-дълго, а зимата по-кжса. Зимнсь врЪме е обратно. Ние, хората на земята, требва ла сл^двамег прЪзъ живота с^ пжтя на растенията; тЪ разбират закона за растенето по-добрЪ отъ насъ. Слън¬чевата енергия слиза върху земята като обширна струя, опасва я отъ северния пслюсъ къмъ южния; и се повръща пакъ къмъ слънцето. НЪкои ученюг поддържатъ, че тази именно енергия е, която дви¬жи земята около нейната ось. Когато растенията усЪтятъ, че тая потенциална енергия почне да се? проявява въ слънцето, тЪ напъпвагЪ, приготовля- ватъ се, а като се усили тя, тЪ се разлистватъ и най-сетнЪ, когато съвършено се засили, тЪ се раз- цъвтяватъ и~ завързватъ, като се стремятъ да събе- ратъ всичката тази енергия, за да се оплодотворятъ^. Тая енергия се предава на растенията чрЪзъ живо¬творната плазма. Затуй е именно добрЪ, когато ви- димъ растенията да напъпнатъ и цъвнатъ, въ насъ. да се роди една вжтрЪшна радоепь, въ нашигЬ оси- ромашели души, че наближава деня на нашето об¬новление. ТрЪбва да отворимъ чувствата си съ обичъ: -къмъ тази животворна плазма, която ни прониква^

7 за да можемъ да приемемъ нейното благотворно вли¬яние за освежаване нанашитемисли, чувствай сили. ЛЪтно време, отъ 15 априлъ всЬка година, пре-поръчително е да се л^га рано и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приемате своя д-кпъ отъ него, тъй както пчелите събиратъ нектаря отъ цветята. Вейки требва да направи опитъ редъ го¬дини, за да се убеди въ тая истина. Не се иска слЪпа в^ра. Всеки самъ ще си изработи свои соб¬ствени схващания и понятия за благотворното дей¬ствие на слънцето. Това не е никакво идолопоклон- ство, а дълбоко разбиране основните закони на ве¬ликата природа. Винаги требва да бждемъ въ съ¬гласие съ нейните за"кони и да разбираме, че въ техъ се съдържатъ истинските методи за нашия животъ. И ако ние вървимъ въ съгласие съ техъ, всекога можемъ да бжцемъ умни, здрави, силни и щастливи. Следователно, ние требва да посрещаме служителите на природата добре. Единъ отъ тия служители е слънцето. За това псалмопевецътъ каз¬ва: „и обръщаха се и търсеха Бога на ранина..." (псаломъ 78) и: „Добро еда слаеословимъ Господа и да песнопеемъ на името Ти, Всевишни: да въз- вещаваме на ранина милостьта Ти" ... (лс. 92), а не казва: „вечерь ще те славя, Господи ! " Когато природата започва работата си, тогава и ние требва да започваме нашата. Това е то божественото, ве-1 ликото въ живота, т. е. да мислимъ и чувствоваме, тъй както Богъ се проявява въ видимата природа, а не тъй, както хората сж измждрили всевъзмож¬ните изкуствени системи и верую. Защото „верую" въ света — това е истината, сжщината на живота — това е любовьта, а смисъльтъ на тоя животъ — това е мждростьта.

8 По този пр"Ьдметъ — върху вътрешната скрита страна нз слънчевата система — ще се позър- немъ наново. Ние считаме слънцето не като ни¬какво мъртво т-Ьло, а като живо същество. Да до- пуснемъ, че н-Ъкой си ученъ чов^къ поздравлява съврЪменото общество отдалечъ съ своит-Ь гранати, какво ще бжде нашето понятие за този човЪкъ? Това ще бжде изучване само на физическата му страна. Яко ли допуснемъ, че сжщиятъ ни изпраща чрЪзъ н%кой рефлекторъ своите лжчи — написани поеми и поздрави или пъкъ ни изпрати своите пло¬дове : въ първия случай енергията му ще бжде раз-рушителна, въ втория — ободрителна, а въ третия — оживителна. Сега изунваме само двата рода енер¬гия на слънцето. Всички болести на земята се обра- зуватъ отъ слънцето, Тсесть, ако ние сме тжпоумни и своенравни, слънцето ни поздравлява съ своите шрзпнели, а ако сме умни, то ни поздравлява съ своите светля поеми, които вчасятъ радость и ве¬селие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме при¬родата, то ни изпраща своите живи плодове и внася въ насъ зачатъкъ на новия животъ—туй, ко-ето въ религията наричатъ възкресение. Не искаме да раскриемъ на хората, че Господъ имъ говори отъ слънцето. Глупавите ще разбератъ Господа по Неговите шрапнели, умните — по Него¬вите светли поеми, а духовнитЬ — по Неговите жи¬вотворни плодове. Тия плодове не сж нищо друго, освенъ подаръци, изпратени отгоре — които Богъ изпраща на човеците. Може би, некой да помисли, че то^а е много казано — тогава нека всеки задър¬жи който и да е отъ тия три възгледи за слънцето — оня който му се нрави.