Разлика между версии на „За Френология...- Неделни беседи“

Текуща версия към 06:42, 3 ноември 2011

Неделни беседи

1925г.

• Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на великото Божие Царство. Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! А сега, като погледна хората, на какво мязат? – Устата им са криви, носовете им са криви, очите им са криви, веждите им са криви, челата им са криви, и след всичко това казват: красиви са днешните хора! Красиви тела имат. Вие още не знаете, какво значи красиви тела! Всички мускули у човека имат определена дължина, имат определени размери на действие. За всеки човек е определено, какво трябва да бъде челото му, какъв трябва да бъде носът му, какви трябва да бъдат очите му. За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена душата му. Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.

"Той повелява на слънцето"15.03.1925г.

Настанало е Царството Божие, VII серия (1924-1925)

1928г.

• Френологията – наука за ума, Астрологията пък е четвъртата наука, която обобщава външните условия, при които човек се развива. Тя изучава влиянията на планетите върху човека. Значи, човек едновременно се проектира в три свята. Главата му спада към един свят, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсем други правила и закони от тия, които съществуват на земята. По никой начин човешката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отреже главата на човека, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Някой казва: Защо да не снемем главата на еди-кого си? Най страшното престъпление е да се снеме главата на човека. Главата е създадена в Божествения свят още в далечното минало. За създаването й са работили разумни, гениални същества, каквито на земята не се срещат. При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави със строго определени пропорции и форми, всяка от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Например, ако вземете числото 37.5, което представя дължината на глава на човек със среден ръст, то означава нещо. За мнозина, които не разбират Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е някаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за човек със силно развита съвест, или чувство на справедливост. Такъв човек мъчно може да се подведе, да направи някакво престъпление. Числото 37.5 е отсечка от крива линия, отсечка от кръга. Ако същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд човек, който при никакви условия на живота не отстъпва. Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи. При сегашните условия на живота, човешката глава наместо да расте, да се увеличава, тя се намалява. Мозъкът на съвременния човек е станал по-гъст, фибрите му са по-гъсто набръчкани, вследствие на което не е тъй пластичен, не може правилно да възприема и предава идеите. И действително, човешкият мозък расте повече в основата си, отколкото по периферията си. Той става по-твърд към центъра си.

• Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее възвишен, благороден, т.е. Божествен живот, имаме пред вид неговата глава. Който иска да има добре устроен мозък, той трябва да живее чист, морален живот. Моралността в човека е свързана с неговия мозък. Който не води морален живот, той има зле устроен мозък; като последствия на своя живот, той ще бъде изложен на чести заболявания. Няма да мине болест, която да го не засегне. Тогава можем да кажем и обратното: моралният живот изключва всички болести. Когато кажем, че светът е пълен с болести, подразбираме, че този свят е неморален. Когато се говори за Божествения свят, за по-висока култура, имаме пред вид човешкия мозък. Божественият свят е организиран свят, вследствие на което в него почти не стават промени. Същото може да се каже и за човешкия мозък. Най-малките промени стават в мозъка на човека. Той не се изтощава, не се изразходва, както тялото. Веществото на човешкия мозък се отличава с голяма устойчивост. Най-голямият капитал е вложен в мозъка. Мозъкът пък е създал лицето. От лицето познаваме състоянията на мозъка. Също така и от очите, от ушите, от обонянието, от вкуса познаваме състоянията на мозъка. Щом знаем състоянията на мозъка, ще знаем състоянията на цялото тяло.

• Следователно, при най-малката анормалност в кое и да е от сетивата – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – причината се крие в известно неразположение на човешкия мозък. В такива случаи казваме, че силите, или способностите на човешкия мозък не работят хармонично. Човешкият мозък може да се свърже с почвата. Само в добра почва могат да растат, да се развиват правилно плодни дървета. Ако в тази почва виреят паразити, те ще изяждат листата, както и клончетата на плодните дървета, ще образуват в тях каналчета, дето ще снасят яйцата си, и по този начин ще осакатяват самите дървета. Такива паразити съществуват и в човешкия мозък. На тях, именно, се дължат болестите на съвременните хора.

• Новите разбирания изискват на първо място хигиена на мозъка, но не тази хигиена, която днес се препоръчва на хората. Преди всичко, съвременните хора трябва да знаят, от каква храна се нуждае техния мозък. За тази цел, учените трябва да правят опити с деца, с млади моми и момци, със стари баби и дядовци, от 80 – 120 годишни, да видят, каква храна е нужна за различните възрасти. Когато се намери съответна храна за човешкия мозък, ще започне и обновяването на човешкия живот.

• И тъй, под думата „морал" ние разбираме „хигиена на човешкия мозък." Тази хигиена е в зависимост от хармонията между чувствата, мислите и постъпките на човека. Като знае това, човек е длъжен да създаде в себе си тази хармония, за да осигури чрез нея благосъстоянието на своя мозък. За придобиване на тази хармония, съществуват ред методи. Това е цяла наука. Тази наука е само за високо учените хора. Онези, които не я разбират, нека се радват, че в бъдеще ще станат учени. Всеки има възможност да стане учен. Учеността е придобито богатство, но преди да го е придобил, човек трябва да бъде трудолюбив. Учен или неучен, човек трябва да започне да работи върху своя мозък. Достатъчно е да съзнава необходимостта от тази работа. Някой път човек усеща едно втвърдяване в себе си, като че не чувствува нищо, като че е бездушен. Това неразположение се дължи на предната част на мозъка, дето се намира центъра на милосърдието. В този момент центърът на милосърдието в него не функционира правилно Когато въображението в човека е извратено, изопачено, създава лоши образи. Ако този човек е женен, в въображението му ще изпъкват такива образи, които ще събуждат в него ревност, и той ще измъчва жена си, ще я подозира, ще й приписва различни неморални постъпки. Тези криви образи са бентове в неговия мозък, които пречат на правилното разпределяне на мозъчните течения. Центърът на ревността, както и другите центрове, са измерени чрез отсечки на кръга. Достатъчно е с един милиметър само да се намали този център, за да се намали и силата на ревността в човека. Ако не може да се намали този център, човек изпитва адско състояние. Страшно нещо е ревността. Има случаи, когато жената на някой мъж, след като е живяла цели 20 години с него чист, напълно морален живот, той пак й приписва различни престъпления. Смешно е да се осъжда човек без никакви факти. Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък. За да се освободи от този недъг, човек трябва да развива в себе си милосърдието. Когато мъж ревнува жена си, нека отправи ума си към Бога, да се свърже с Неговата мисъл, с Неговото милосърдие и ще види, че след 5 – 6 минути ревността му ще изчезне. Има едно място в човека, дето Бог най-силно се проявява. Кое е това място, всеки сам трябва да намъри. Както човек живее в главата си, а се проявява в тялото си, така и Божественият Дух има свое средоточие, дето се проявява.

• Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината." Следователно, Божественото начало се проявява там, дето е Истината. От това гледище, като ставате сутрин, първо трябва да помислите за своята глава. Какво трябва да мисли човек за своята глава? Той трябва да мисли върху хигиената на своя мозък. Като мисли и чувствува правилно, той ще има добре устроена глава. Щом главата му е добре устроена, всичките му желания ще бъдат постижими. Ако главата на човека не е устроена по Божествен начин, според Божествени правила и закони, за него всичко ще бъде непостижимо. Иначе, ходи ли по правилата и морала на света, нищо няма да придобие. Моралът на съвременния свят нищо не допринася за устройството на човешкия мозък.

• Когато силите в мозъка функционират правилно, когато те са в правилно съчетание, тогава Божественото най-силно се проявява в човека. Като погледнете този човек, от лицето, от очите му излиза мека, приятна светлина. Тази светлина ту се явява, ту изчезва. Една госпожа разправяше следния интересен факт в нейния живот. Тя е женена за човек, с тъмен, почти черен цвят на лицето. Той е смесен тип от черната и балата раса. Обаче, когато се намирал в големи страдания, лицето му ставало съвсем бяло, светло, с приятен цвят. Тази светлина и този бял цвят траели кратко време и след това изчезвали. Жена му слушала, как той се молил във време на страданията си. Той се обръщал към Бога с думите: Господи, моля Ти се, просвети ума ми, да се справя с трудностите на живота си. Разбрах смисъла на Великия живот, разбрах временния, преходния живот и силно желая да следвам пътя, който Си ми определил. След тази молитва лицето му придобивало бял, чист, светъл цвят. Разбира се, този цвят не може да се задържи за цял живот, но временно само, за няколко часа. Тази промяна на цвета се дължи на едно възвишено състояние, в което човек изпада. Ето един метод за придобиване на красотата. Няма по-хубаво нещо от красотата в света. Свържете се с Бога и ще бъдете красиви.

• Който иска естествена козметика, нека се свърже с Великия принцип на живота; нека води духовен живот. Той ще има красиво, привлекателно лице, с подвижни, пластични мускули. Това лице е толкова подвижно, че изразява и най-тънките чувствувания и преживявания на човешката душа. Приятно е да видите такова красиво лице, на което да се отразява целия живот на една отворена, широка душа, свободна от всякакви хитрини и задни мисли. Това се отпечатва и върху устните на човека. Когато мозъкът на човека е добре развит, и устните му са добре развити. Те имат строго определена величина. Художниците, които рисуват различни типове, имат до известна степен понятие, каква е мярката за нормалните устни. Ако устните на някого започнат да изтъняват, той трябва да се моли, да работи върху себе си, да дойдат до нормалната величина. Ако очите на човека са много малки, това показва, че приемат малко физическа светлина, което е опасно за мозъка. Ако очите са много големи, те приемат физическа светлина повече, отколкото е потребна за мозъка. Това е друга опасност. Следователно, при малката светлина, мозъкът губи своята влага и изсъхва; при голямата светлина, той приема повече, отколкото трябва влага, вследствие на което в него става гниене. Очите на човека трябва да бъдат нормално големи, да приемат нормално количество светлина. От количеството на светлината, която очите приемат, зависи и доброто, или лошото състояние на мозъка. От това гледище, намираме, че мисълта на човека е в сила да създаде, каквато глава желае. Човешката глава не трябва да бъде съвършено кръгла, нито съвършено продълговата. Само хората на новата раса, които ще дойдат в бъдеще, ще имат идеална глава. Само при такава глава ще могат да се развият всички скрити способности в човешкия мозък. Всяка друга форма на главата, по-далеч или по-близо от идеалната, указва известна съпротива при проява на умствените сили и способности в човека. Ако костта при математическата способност на човека е дебела, тя указва известна съпротива при развиването на този център. Ако костта на това място е тънка, тя указва благоприятно влияние при развиване на тази способност. В това отношение са правени ред наблюдения и изчисления. Там, дето мозъкът е проявил голяма деятелност, костта е тънка. Онези центрове, в които деятелността на мозъка е слаба, там костта е по-дебела. Дебелата кост е препятствие за проява на известна мозъчна деятелност. На първо място човек трябва да работи с чувствата си, да изтънчи костите си, да ги префини, да ги направи по-пластични да се подават на неговата мисъл. Същевременно той трябва да продължи мозъчните нишки. Колкото по-дълги са тия нишки, толкова по-благородна е човешката мисъл.

• Следователно, между човешките мисли от една страна и между моралните, обществените, личните и самосъхранителните чувства от друга страна, трябва да съществува пълно равновесие. Преди всичко, личните чувства трябва да се подчиняват на Божествените и на моралните чувства. Моралните чувства пък трябва да имат за съветник интелектуалните способности в човека. Костите на черепа, главно на предната част, на способните хора са тънки, за да могат да възприемат лъчите, които идат от слънцето. За развитието на всяка умствена способност от слънцето идат специални лъчи. При това, тези лъчи не идат всякога, но от време на време, затова и развитието на известни способности върви периодически. Затова, именно, много хора губят условията за развиването на своите умствени способности. Съвременните хора не развиват толкова способностите си в предната част на мозъка, колкото центровете в слепоочните области. Повечето от откритията на съвременната наука, например, в химията, във физиката, стават главно в полуинтелектуалните способности на човека, затова човешкият мозък се развива анормално. По тази причина, именно, се явяват много мозъчни заболявания. Като съзнават това, възпитателите на народите искат да им дадат нова насока на живота. Те искат да им дадат морално възпитание. Те не знаят, как и отде да започнат. Като дойде някой учен да им посочи нов път, нов метод на възпитание, те казват: Ние искаме да вървим по стария път, не искаме нови методи, които не познаваме. – Кой е старият път? Коя е старата истина? Когато влезе в Божествения свят и работи само за своята глава, човек не трябва да допуща в ума си абсолютно никакви престъпни мисли. Има един живот, който допуща в себе си отрицателни, престъпни мисли, но той няма нищо общо с Божественото. Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и й дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят. Според Божествения живот, който е отхранил в себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния живот. Мислите живеят в човека. Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в човека, хранят се, чакат момента на своето раждане.

• „Защото възлюбиха славата человеческа повече, нежели славата Божия." Славата на човека се заключава в неговата глава, която е устроена по особен начин. Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя представя първия свят.

• Казвам: силата на човешката воля зависи от един добър малък импулс. Който иска да възпитава волята си правилно, той трябва да дойде в първото си положение, за което апостол Павел говори в 5 глава към Коринтяните: „Плодовете на Духа са любов, радост, мир. . .» Това е храната на мозъка. Ти не можеш да храниш, да развиваш мозъка си без любов. Твоят мозък не може да расте без любов. Твоят мозък не може да бъде силен без мир. Значи, любов, радост и мир са необходими, за да може мозъкът да се развива, да расте и да бъде силен. Любовта е естествената храна на мозъка. Казвате: Да се любим! – Любовта е храна за мозъка, и който яде от тази храна, която произтича от Духа, той люби. Който се храни с любовта, той твори своя мозък. Който храни мозъка си с любов, радост и мир, неговата глава, неговият мозък се развиват симетрично. Симетричната глава има главно три мерки. Едната от тях е физическа. С тази мярка всеки може да работи. Следователно, човек трябва да се храни с любовта. Любовта е сила, която се възприема от човека като с антена. Когато някой казва, че е изгубил любовта си, той е прекъснал връзката, антената с радиото на любовта. Той лесно може да възстанови изгубената любов. Как? Ще вземе ключовете на любовта, ще прекара през тях жиците, според дължината на вълните, и радиото на любовта отново ще почне да действува. Но човек трябва да знае, от кое място да възприема любовта. Първо той трябва да възприеме милосърдието, което се намира отгоре, на предната част на главата. Милосърдието спада към ангелския свят, който е по-нисък от Божествения. Тук ангелите развиват своето милосърдие, благост и търпение, а хората – вяра, кротост и въздържание. Ангелите не се нуждаят от вяра, кротост и въздържание, но главно от милосърдие. В света Бог проявява своето милосърдие чрез ангелите. Бог има един план, който иска да реализира на земята, а именно: Той иска всички хора да имат добре устроена глава. За тази цел, ден и нощ, Той работи върху човешката глава, коригира я. В края на краищата, всички хора ще имат добре устроени глави. Бог работи за това, разумните същества работят, и вие трябва да работите. Който не се подчинява на Божиите закони, той ще мине през ненужни страдания. И като не разбира причините на тези страдания, той ще се чуди, защо му е този живот. Днешните хора не разбират любовта, вследствие на което дохождат до големи крайности.

• Като знае своя Божествен произход, човек трябва да се стреми да разработи своята глава, да я закръгли, да й даде хубава форма. Главата на човека не трябва да бъде плоска, като покрив, но добре закръглена, като кубе на храм. Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отражаването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато луната и звездите светят, а сутрин, когато слънцето изгрева. В този храм ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед.

• Когато се говори за идеален живот, ние разбираме човешката глава. Това се отнася за бъдещия живот. Сегашният живот пък определя миналия. По него съдим за хората на миналото. За миналия живот ние не сме отговорни, но ще носим отговорност за бъдещото поколение. Чрез настоящия живот ние коригираме грешките на миналия и създаваме добри условия за бъдещия. Ако мисълта ни е права, тя може да обгърне целия свят. Който е могъл да коригира правилно една своя мисъл, той е записан на небето. Тук някой може да не знае, какво е направил, но в невидимия свят е хроникирано. Там всичко се пише. Като отворите книгите на невидимия свят, ще прочетете, че еди-кой си българин, с такъв и такъв ум, е проектирал правилно една своя мисъл в пространството, с което е принесъл голяма услуга на човечеството.

"Славата человеческа"01.04.1928г.

Синове на възкресението, X серия, III том (1928)

1929г.

• Когато горната челюст на човека е издадена навън, това показва активност. У животните най-силно развито чувство е страхът. Няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат и т.н. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива, и приятна форма. Щом започне да води лош живот, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живот на човека.

• Следователно, когато се говори за здравословен, за нормален живот, това подразбира правилно изразходване на енергиите в даден организъм и правилно възприемане на енергиите от външния свят, от разумната природа. У човека има нещо, което е наклонно да греши, вследствие на което природата е вложила в материята качеството да се видоизменя, т.е. постоянно да се преустройва.Учените казват, че човешкото тяло се преустройва през седем години. Значи, на всеки седем години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъкан в човека се обновяват. Някои учени пък казват, че всичко в човека може да се обнови, да се прероди даже през три месеца. Това зависи от неговите мисли и чувства. Достатъчно е човек да извърши едно престъпление, за да се опетни материята на тялото му. Обаче, ако желае, човек лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига с чисти и възвишени мисли и чувства. Те преобразяват човека, внасят в него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тялото си, на човека се препоръчва чист живот. В това отношение човек трябва да бъде извор, който постоянно да блика и да чисти. Самият живот представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява.

"Крадецът и пастирят"01.09.1929г.

Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)

1933г.

• В миналото столетие, когато излезе на бял свят сегашната френология, до времето на Гала всички вярваха, че човек е само интелект, чувство и воля. Де се намират тия интелект, чувство и воля, никой не знаеше. Обаче този германски учен дойде да докаже на хората, че умът функционира в човешкия мозък и след това той доказа, че в мозъка на човека има много способности, които са локализирани на специални за тях места. И той доказа местата на тия способности и чувства в мозъка. Той доказа точно де се намират точно способностите на разсъдъка, на паметта и на ред още чувства. За тази цел раздели челото на три части, също така и на главата посочи местата на различните способности. Опитният френолог може със завързани очи само с пипане на челото да покаже какви способности и чувства са развити в човека. Толкова опити се правиха в Америка и в Англия, но нито американците, нито англичаните не повярваха в тази наука. Те и досега още не са поставили тази наука като една обоснована наука в училищата си. В някои частни училища обаче френологията се изучава като отделен предмет. Като изучаваме черепите на по-нисшите същества от човека и стигнем постепенно до човека, ще видим там постепенното прогресиране в това отношение, в това развитие. Всеки от вас може да направи един малък опит в това отношение. Ако вземете един човешки череп или черепа на кое и да е друго животно, и го осветите със свещ вечерно време, ще видите, че ония места от черепа, дето човекът или животното е работило най-много, костта на черепа там е най-тънка. Запример, ако човек е чрезмерно религиозен, горната част на черепа е много тънка. Ако пък този човек е бил философ и е много мислил в живота си, тогаз ще забележите, че черепът му отпред на две места на челото е най-тънък, там светлината прониква най-много. Ако пък някой човек е бил много груб, много жесток, тогава черепът при ушите му ще бъде най-тънък. Значи ония места от черепа, които са най-тънки, показват, че на тия места именно, човекът е функционирал най-много.

• Та учените хора с разни опити са доказали, че мозъкът на всички места в човека не е еднакво развит, вследствие на което и черепът не е навсякъде еднакво развит – дебел или тънък. Ние питаме защо някой човек не разбира известни работи. Има хора, които и след сто години, а други и след двеста години, едва биха могли да разберат това, което днес се преподава. Запример има музиканти, които могат да свирят, да създадат нещо, но те не разбират дълбоко музиката. Същото може да се каже и за някои художници. Тези музиканти и художници не могат да се сравнят с гениалните художници и музиканти, които имат гениални черепи. Гениалният череп е гениален сам по себе си: и по устройство, и по структура, и по вещество на мозъка, както и по ръба на черепа. Шевовете на този череп са много деликатни. Ако се наблюдава черепът на един обикновен и един гениален човек, ще се види грамадната разлика: и във вещество, и в структура на самото вещество, и на самите нишки на мозъка, а също така те се различават и по силите, и по способностите, които функционират в техните черепи. На пръв поглед е така, както наблюдавате един съд, който грънчарят е направил от фина, от хубава кал, и един съд, който е направен от обикновена глина.

• Фактът е там, че за да бъде един човек добър в пълния смисъл на думата, той трябва да има един отличен организъм, една отлична глава, или с други думи казано: бащата или майката на този човек, т.е. неговите родители, трябва да имат организми, създадени от най-фина материя, за да могат да предадат своите качества и на децата си, а също така и външните условия, и целият народ, към който той се числи, трябва да бъдат разумни. Забележете всички онези велики хора, които са се раждали било в Египет или във Вавилон, или в Гърция, или в Индия, условията за тях са били много благоприятни. Те са имали добра среда там. По какво се отличават те? Сравнете кавказката раса с другите раси. Като вземете една кавказка глава, да ви е приятно да гледате. Черепът на бъдещата раса ще бъде още по-съвършен. В симпатичната нервна система на сегашната раса има нещо, което е недоразвито, което ѝ липсва. Сегашната бяла раса се отличава от другите раси по това, че по чувство тя седи много по-високо от тях. В бялата раса липсва още нещо благородно.

• Ако искате да знаете какво е вашето чело, трябва да разгледате първия си пръст и по една от фалангите да познаете какво е челото ви, на каква степен на развитие се намира. Ако двата ви пръста са еднакви, една несъразмерност във вашето развитие има. То не е лошо, но няма да бъдете слънчев тип, няма да бъдете един прогресивен тип, вие ще ходите тежко, ще мислите слабо. Освен това важно е и как са поставени пръстите ви. Колкото палецът слиза надолу, толкова моралните и умствените чувства в човека са по-силно развити. Значи има известна мярка за това. Когато палецът е горе, пак има известно влияние върху развитието на тия чувства. Не мислете, че тия неща са произволни. Те са мерки, които за в бъдеще ще се изучават и в училищата даже. Те са една архива. Ако хората са учени в този смисъл, когато умре майката или бащата на някой човек, той ще вземе костите им и ще ги изучава да ги измерва. Те трябва да бъдат за тях свещени кости. Като ги пипаш, ще кажеш: „Татко, колко си бил хубав.“

• Но ако, като имаш една глава, и започнеш да я удряш в стената и казваш: „Главо, главо!“ кой е виновен за положението ти – главата или ти сам? Не, като си пипнеш челото, кажи си: „Благодаря на Бога и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил.“ Като го пипнеш на горната и долната част, пак си кажи: „Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден.“

• Духът, това е силата на човека. Вие сте силни дотолкова, доколкото съзнавате силата на вашия дух. Вие сте благородни дотолкова, доколкото съзнавате благородството и силата на вашата душа. Силата на вашето сърце зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашата душа в себе си. Силата на вашия ум зависи от това, доколко вие съзнавате присъствието на вашия дух. И доколкото вашият дух работи, дотолкова и вашият ум ще работи. Ако се съмнявате и колебаете във вашия дух, и умът ви ще се колебае. Ако се колебаете в душата си, и сърцето ви ще се колебае. Ако сърцето ви е непостоянно, и душата ви непостоянна ще бъде. Вие седите и мислите – я имате душа, я нямате; я имате дух, я нямате. Аз не поддържам неща, които не съществуват.

• Разправяха ми един интересен случай за двама американски гадатели френолози. Единият от тях си туря ръката върху главата на другия и му разправя, разправя, а той се прави, като че нищо не разбира. След това той му казал: „Много ще ми бъде приятно, ако ми позволите и аз да пипна вашата глава.“ „Можете.“ Той започнал след това да му разправя такива работи, които само той знаел за себе си. И после му казал: „Слушай, няма какво да разправяш тези неща на другите хора. Нали знаеш – всеки човек си има слабости.“ И после и двамата се засмели и казали: „Както виждате, не сме такива, каквито се представяме пред хората, благодарение че космите ни покриват всичко.“

• Сега ние трябва да дойдем до онова вътрешно знание, което имаме в себе си. Днес се предава едно знание, което няма никакво приложение. Аз не съм за откриване на цялата азбука изведнъж, нито пък за откриване на цялата азбука на човешкия характер, но поне две букви. Ако се открие цялата азбука изведнъж, това би внесло голям смут в душата на хората. На сегашната раса могат да се открият поне две букви, а именно за тяхното чело и за мозъка им. За човешката брада е още опасно да се говори. Обаче дошло е време за човешкото чело и за носа, а естествениците се занимават и без това с мозъка. Всеки трябва да знае как да уравновеси носа с челото си, за да има едно правилно развитие. При това знание могат да се раждат за в бъдеще такива деца, които да бъдат носители на новите идеи.

"И украсиха светилниците си"15.01.1933г.

Възкресение (1932–1933) Том I

1934г.

• Съвременните учени, които по закона на сравнителната анатомия проучават човешкия череп, са дошли до заключението, че по черепа на умрелия човек по-лесно може да се изучава френология, отколкото по черепа на живия човек. Ако вземете черепа на един умрял човек и турите вътре една свещ, ще можете да четете как е живял този човек. Няма да има нищо скрито покрито. Всичко е написано на човешката глава. Ако някой човек не е бил религиозен, не се е интересувал от религиозни въпроси, ще видите че на тия места черепът му е доста дебел. Ако той не се е интересувал от философия или от обществен живот, главата му и на това место е била дебела. Ако не е бил честен, и на това место главата му е била дебела. Обаче ако той се е интересувал от ядене и от пиене, черепът на това место е доста тъничък. Това са ред данни, които учените изнасят и които са верни проверени. Те са ги изучавали с ред мерки, което се вижда от много факти. Някои факти са по-силни от другите, но все-таки от толкова факти, от толкова данни, все се е дошло до едно вярно заключение. Ето, американците, които едно време осмиваха френологията, какви ли опити не са правили в това отношение. Те са свързали очите на един френолог и са му давали един череп на умрял човек и той започвал с пръстите си да пипа върху черепа, като върху клавишите на пиано и да описва точно характера на човека. Със затворени очи този човек чете като по книга. Мнозина ще кажат, че това се дължи на някаква чувствителност. Да, такъв човек е наистина чувствителен, той пипа с ръцете си и чете. С пръстите си той чувства всичките различия, които се забелязват по черепа на човека. Когато изучавате черепа на един средно развит човек, като турите пръстите си на някои добре развити центрове в него, ще усетите на тези места отделяне на топлина и на светлина, малко червеникав цвят. Ако пък този човек е добре развит, топлината е по-голяма, а светлината е с хубав, бял приятен цвят. И тази светлина ще се вижда от главата. Вие схващате тия неща субективно, но те са данни, които всеки може да провери.

"Когото възкръси"16.12.1934г.

Този е живият хляб (1934–1935)

1939г.

• Казват, че съдбата на Наполеона била такава. Не само че съдбата му е била такава, но Наполеон имаше отлична глава. Трябва да видите каква е била главата на Наполеона, да видите, че не всеки може да има такава глава. Не всеки може да бъде Наполеон. Като съм правил френологически измервания на главата му, намерих, че тази област около ушите е много широка. Подобна глава в това отношение не съм намерил. Той е бил отличен естественик и математик. Това, което той е пресмятал, е било точно. Във всичките си планове той е предвиждал как трябва да станат нещата. Ще кажете, че той правел всичко, каквото му идвало на ума, според вдъхновението. Да, но вдъхновението му зависи от неговите способности.

• Когато кажат за някой човек, че е даровит, това значи, че той носи дарбите в себе си. Той носи дарбите си и в предната част на мозъка си, и в горната част – навсякъде е заобиколен с дарби. Такава глава може да направи всичко, каквото пожелае. Обаче, ако главата е куха, нищо не може да направи. Какво може да направи една куха глава? Нищо! Някой пита: „Защо работите ми не вървят добре?“ За да вървят работите ти добре, ти трябва да имаш характер, да имаш обхода. Я виж как вървят работите на някой търговец. Вижте го колко е деликатен. Даже и дипломатите не могат да правят такива поклони. Той има сладък, дипломатически език. Като те срещне, усмихне се и казва: „Заповядайте. Щастлив се считам, че такъв човек е влязъл в дюкяна ми.“

• Някои хора са по-даровити към езиците. Те имат признак. На окото им е белязано, че те са даровити към изучаване на езиците. Като изучавате френология, ще видите, че онзи, който е паметлив, има особена черта на лицето си. Онзи, който е музикант, също има особен белег на тялото си. Математикът също има особен център на челото си, по който се познава, че е добър математик. Поетът има една хубава крива линия на челото си. Всички дарби и способности са написани на човешкото лице. Вие трябва да имате огледало, да се изучавате, да видите какви дарби имате в себе си. Като се изучавате, ще видите какво трябва да развивате в себе си.

"Жена кога ражда"19.11.1939г.

Път на зазоряване (1939–1940)