Разлика между версии на „Да живеем за Господа“

Текуща версия към 10:10, 27 октомври 2011

Извънредни беседи - 1937 г.

ДА ЖИВЕЕМ ЗА ГОСПОДА

оригинал за изтегляне

оригинал за преглед

Беседа от Учителя, държана на 23 март,1937 г. София.—Изгрев

Тъй както сте събрани днес, вие очаквате да ви се каже нещо ново. Много пъти новите неща не донасят такава полза, каквато хората очакват. В ежедневния практически и реален живот са важни две неща: първо, как да живеете за себе си; второ, как да живеете за ближните си. Тези две идеи включват в себе си идеята, как трябва да живее човек за Бога. Не поставяйте тези две идеи в противоречие със самия себе, да мислите, че като живеете добре за себе си, вие живеете добре и за Бога. Това отчасти само е вярно. Същевременно вие мислите, че като живеете добре за ближните си, живеете добре и за Бога. И това отчасти само е вярно. Обаче, като живее за Бога, човек живее добре и за себе си, и за своите ближни. Това е абсолютно вярно. Да живее човек за Бога, това значи да Му служи във всички светове — и във физическия, и в духовния, и в Божествения. Забелязано е, че когато синът е в съгласие с баща си и майка си, той всякога успява. Не е ли в съгласие с баща си и майка си, той никога не е успявал и не може да успява. Благословението на майката и на бащата отваря път на децата в живота.

Следователно, докато човек не е в съгласие с Бога, с Неговия Дух, той нищо не може да направи. Да бъдеш в съгласие с Божия Дух, това значи за всичко да си благодарен, за нищо да не роптаеш. Малко или много ти се даде, всякога да благодариш. Че не си получил очакваното — никога да не роптаеш. Веднъж дошъл на земята, човек ще бъде в положението на баща или майка, на син или дъщеря. Като баща, той никога не трябва да внася противоречие в ума на сина си. И като син, той никога не трябва да мисли, че баща му е несправедлив.

Сега искате да ви се каже нещо. Едно трябва да имате пред вид: Не предприемайте работи, които не можете да свършите. Предварително си дайте отчет, какво можете да направите и какво не можете, да не се намерите в положението на онзи наш брат, който взе 90,000 лв. от една сестра, с условие да й направи апартамент. Той изяде парите, и нищо не направи. В резултат, той стана причина сестрата да се разочарова и да излезе от братството. Същият брат задигна големи суми на братството и в края на краищата остави един брат да плаща вместо него. Сега той е в онзи свят. Пазете се да не попаднете и вие в същото положение. Щом е дошъл на земята, човек все ще замине за онзи свят, но да замине неподготвен, без да е вършил волята Божия, това е едно нещо. Да замине за онзи свят, след като е вършил волята Божия, това е благословение.

И тъй, като имате пред вид това нещо, заемайте се с малки работи, а не с големи. Малката работа, свършена както трябва, е равна на голямата. Важността на нещата не се заключава в големината, но в начина на изпълнението им Една чаша вода, дадена на ожаднелия пътник, струва милиони. Следователно, всяка малка работа, направена на време и на место, струва повече от десет големи работи, свършени без любов и не на време. Стремете се да дадете на човека поне една чаша вода. Мнозина мислят, че, ако работят нещо за братството, вършат волята Божия. — Не, животът не се заключава в трупане на богатства. Силата на човека, както и на братствата, на обществата не седи в парите, но в тяхната вътрешна мощ . Силният кон може да носи на гърба си големи товари, но слабият, и злато да му турите, щом тежи, той не може да го пренесе и до най- близкото разстояние. Разумният свят не иска да товари никого. Той дава на всеки човек толкова товар, колкото може да носи. Тъй щото, когато някой се оплаква от непосилен товар, той трябва да знае, че сам се е натоварил Запример, някой се сили по външен път да обича всички хора. — Това е невъзможно. Какво трябва да направи, за да обича хората? За да отговоря на този въпрос, ще ви запитам: Как трябва да се отнасяте с изворите? Когато отивате при някой чист планински извор, турете устата си на главата му, отдето извира водата, и утолете жаждата си. Искате ли, обаче, да измиете краката си, ще отидете на долната част на извора, дето водата изтича.

Следователно, когато отивате при някой извор, не мийте краката си на мястото, дето извира. Спазите ли това правило, по този начин вие проявявате любовта си. Този закон се отнася и до човека. Искате ли да обичате хората, не ги цапайте. Пийте вода само от главата на извора, а краката си мийте там, дето изворът изтича. Бог е, Който обича хората, а не човек. Човек може да бъде само проводник на Божията Любов. Той не е нищо друго, освен касиер на Божествената банка. Той е длъжен да дава на всеки човек от парите на тая банка по толкова, колкото е определено. И за себе си да задържи само тази сума, която му е определена. Рече ли да намали от сумата на другите, за да увеличи своята, директорът на банката ще го уволни. Директорът на тази банка не съди човека отвън, но отвътре. Той представя закона на справедливостта, който е безпощаден

И тъй, искате ли работите ви, както и тия на вашите ближни, да вървят добре, вършете волята Божия. — Как? — Както я разбирате отвътре, а не отвън. Никой не може да изпълнява волята Божия по закон, по външно налагане. Новият живот изисква вие да бъдете щедри, а не другите. Ако всеки си каже, че трябва от него да мине, въпросът е разрешен. Носете в себе си мисъл та, никого да не подяждате. Не мислете, че можете да излъжете някого. Човек не може да лъже нито себе си, нито другите. Никой никого не може да излъже. Докато не очаква на другите, човек всякога ще бъде свободен. Че някой му обещал това или онова, той не се лъже. Човек трябва да бъде справедлив, да не се измъчва. Щом направи някаква погрешка, той веднага трябва да я изправи. — Ама защо сгреших? — Не съжалявай, че си сгрешил, но изправяй погрешките си. Купувате едно въже, което ви препоръчват за много здраво. Без да го опитате, вие закачвате на него голям товар и го спущате в кладенец. Въжето се скъсва, и товарът пада в кладенеца. За да не повторите същата погрешка, купите ли втори път въже, предварително го изпитайте и после си служете с него. Значи, искате ли да не грешите, изпитвайте нещата и после ги прилагайте.

Помнете следното нещо: Човек никога не може да предаде на другите това, което сам не носи в себе си. Ти никога не можеш да предадеш на хората любов, милосърдие, справедливост, ако не носиш в себе си тия качества. Как ще преподавате на хората красноречие, ако не сте красноречиви? Ще кажете, че красноречието е дарба, която на малцина се дава. — Всеки човек може да бъде красноречив. Той има глас, трябва само да се упражнява. Това е въпрос на вяра в себе си и на упражнения. Лесно е да се говори, че Христос това направил, това казал. Знаете ли, как е постигнал Христос всичко това? Той се е молил по цели нощи. Какво правите вие? Като се помолите веднъж за нещо, повече не се молите. Постоянство се иска от човека. Христос казва: „Жетвата е много, а работниците — малко. Молете се на господаря на жътвата да прати работници!” Питам: Молили ли сте се да ви изпратят работници, които да ви помагат? Всеки сам трябва да се моли, да не очаква други да се молят за него. Казано е в Писанието: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз”. Това значи: един ще донесе вълната, друг ще я изпреде. После, първият ще тъче преждата, а вторият ще шие плата. Хората не успяват в много работи, защото не вярват в това, което проповядват — Защо не вярват?—Защото не прилагат правилно методите. Те взимат кутия кибрит, турят я в джоба си и я забравят. Днес ги вали дъжд, утре ги вали, и кутията с кибрита се намокри. Като им потрябва огън, драснат една, втора, трета клечка, но те не се запалват. Много просто! Кибритът е мокър, а трябва да бъде сух, да стои на сухо място. Искате ли да имате постижения, прилагайте новите методи.

Един добър и богат наш брат често казваше: Човек може и по пет стотинки да дава, не е в многото. Той казваше това, защото беше голям скъперник. Според мене, този човек е прав в едно отношение: той може да започне с пет стотинки, но ако днес даде пет стотинки, утре да даде 10 ст., после — 15, 20, 25, 30 стотинки и т. н. — постепенно да увеличава. Обаче, той спря при петте стотинки, и в края на краищата всичко изгуби. Той беше добър, справедлив човек, но скържав Каквото беше спечелил, другите го изядоха. Питам: Трябва ли човек да скъпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скъпи, други ще го ядат и пилеят вместо него. Кривата мисъл води към криви последствия. Бъдете внимателни, изправяйте мисъл та си, да не се намерите като мухата пред затворения прозорец и да се чудите, как да излезете вън. Колкото и да се блъска мухата в прозореца, тя не може да го пробие. Трябва да дойде някой отвън, да й помогне. Ако няма кой да й помогне, тя ще се убие от блъскане.

Казвам: Не пресилвайте нещата, за да не пострадате. Всяка работа трябва да се започне на своето време, и постепенно да й се усилва темпа. Речете ли изведнъж да се засилите, ще страдате и нищо няма да постигнете. Някой човек в младините си ял, пил, гулял, за работа не мислил, а за Бога — още повече, но на края на живота си решил да работи за Бога, да се изправи. Късно е вече. Рече ли на старини да бърза, той ще се осакати. Всяко нещо трябва да се върши на своето време. — Ама искам да служа на Бога! — Ако си роден за това, ти ще го направиш, и то не на старини, но от най-ранната си възраст. — Ама искам да обърна еди-кого си към Бога! — Няма какво ти да го обръщаш. Твоята задача е само да похлопаш на вратата му и да кажеш: Братко, часът е четири. Стани! Щом се събуди, той знае вече, какво му предстои да работи и как трябва да свърши работата си. И моята работа по отношение на вас е същата: ще похлопам на вратата ви, ще ви кажа, че часът е четири. — Какво да правя? — Ще отидеш да посееш нивата си, както знаеш. Ще насадиш дървета в градината си, както знаеш Ще възпитаваш децата, както знаеш. Ти си учил, свършил си земеделие, богословие, естествени науки, философия и т. н. Трябва ли аз да те уча, как да работиш? Ако си бакалин, ще бъдеш мек, любезен, внимателен. Нямаш ли тези качества, никаква клиентела няма да имаш Взимайте пример от светските хора. Когато имат интерес от някого, те са внимателни, любезни, меки. Затова Христос казва: „Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината”.

Човек трябва да бъде справедлив Това се иска и от вас. Често съм слушал да казвате: Детето, докато не се бие, човек не става. — Това отчасти е вярно. Кой се топли на огъня: измръзналият или стопленият? Кой яде и пие вода: гладният, ситият или който е задоволил жаждата си? На кого трябва да проповядвате: на праведния, или на грешния? Измръзналият се нуждае от огън, от топлина. На измръзналия няма да говорите нищо. Ще го турите край огъня и ще изкарате студа вън от него. Той ще ви благодари, че сте го освободили от студа. И в човека има студени мисли, чувства и постъпки, които трябва да се изкарат навън. Останат ли в него, те го правят студен. Той е студен, но не е мъртъв. Жив е този човек, но се нуждае от топлина. Внесете топлина в него, и той ще се обнови. Топлината, това е новото, което сгрява измръзналия човек. Това се иска сега от вас. Вие имате на разположение и дърва, и въглища, и печка. Турете дървата, турете запалката и драснете кибрита. Щом огънят ви гори, все ще намерите някой замръзнал човек, когото трябва да стоплите. Не щадете дървата и въглищата си! Не щадете времето си! — Не е ли достатъчно само да влезе вътре? — Не, ще запалите печката си и ще го турите близо до нея. Щедрост се иска от вас! — Ами да му помогнем материално! — Не, този човек не се нуждае от пари. Той има нужда от топлина. Стоплете го, сгрейте го, и той ще остане за винаги благодарен. Топлината, която ще внесете в него, върши чудеса. Помнете: малките неща в живота понякога са по-важни от големите.

Задайте си въпроса, какво ви липсва сега. — Любов ви липсва. Вие сте влюбени, но любов нямате. Върнете се в своето детинско състояние. Първоначално детето люби, а после се влюбва. То люби майка си, а се влюбва в ябълката, която вижда отвън. Дето мисълта работи, там любовта действува. Щом мисълта престане да действува в човека, тогава иде влюбването. Влюбването се придружава с кражба. Докато мисли, детето всякога е готово да постъпи с любов. То вижда ябълките в двора на съседа, отива при градинаря и го моли да му откъсне една-две ябълки. Щом не мисли, то е влюбено в ябълките и започва да търси начин, как да открадне няколко. Ще кажете, че няма нищо лошо във влюбването. — Дали има нещо лошо във влюбването, или не, важно е, че като се влюби, човек започва да краде. Момъкът се влюбва в мома и я открадва от родителите й. Влюбването ограничава човека. И вие сте влюбени в някоя идея и се чудите, защо сте толкова ограничени и измъчени. Вашите идеи ви ограничават. Искате ли да бъдете свободни, трябва да приложите любовта. Влюбването се придружава с ревност , със съмнение, с подозрение. Любовта, обаче, подразбира правилни отношения между хората.

Сега от всички се изисква да изпълните волята Божия, както трябва. Някой казва: Досега не съм изпълнил волята Божия, че отсега нататък ще я изпълня! Помнете: Ако цял живот не сте изпълнявали волята Божия, и последния ден я изпълните, този ден ще ви спаси. „Краят увенчава делото” — казва поговорката. Ако цял живот сте изпълнявали волята Божия, а последния ден не я изпълните, работата ви е пропаднала. Последното добро дело служи за основа на бъдещия живот. Един господар има сто слуги. На 99 от тях редовно плаща. Щом дойде до стотния слуга, той му казва: Махни се оттук! Дотегна ми да се разправям с вас! Щом каже така, този господар е развалил цялата си работа. И друг господар има сто слуги. Като дойдат при него да им плаща, той ги прогони от себе си, не иска да им плаща. Като дойде стотният слуга при него, той се размисли върху постъпката си, вижда, че е постъпил лошо и веднага плаща на слугата си, като му казва: Иди скоро да извикаш другарите си, да платя на всички. Следователно, ако последното дело на деня е добро, то е в сила да изправи 99-те лоши дела. Ако последното дело на деня е лошо, то е в сила да развали 99-те добри дела.

И тъй, страданията на хората се дължат на неизпълнение на волята Божия. Благуването, радостите им се дължат на изпълнение на волята Божия. Във всяка работа, малка или голяма, човек трябва да работи съзнателно, да изпълнява волята Божия. Работата не повдига човека, но човек повдига работата. Не е важно, каква работа върши човек Важно е, как я изпълнява. Няма занаят, професия, през която човек да не мине. Първоначално работите му се налагат, а после сам си прави избор. Първо човек живее по закона на необходимостта, а после — по закона на свободата. Докато не е научил уроците на живота, той изпитва закона на необходимостта. Щом научи уроците си, тогава живее по свобода, по благодат . Докато е в закона на необходимостта, човек неизбежно ще прави грешки. Грехът, престъпленията се дължат на безлюбие. Като прилага любовта, човек знае, къде как да постъпва. Като види меден съд, той казва, че трябва да го калайдиса. Види ли златен предмет, той го туря настрана. Затова и на вас казвам: Медните предмети можете да калайдисвате, но златните — никога.

Започнете да работите върху себе си съзнателно, да приложите онова, което е дадено в беседите. Четете и прилагайте! Има неща, които можете да приложите още днес Има неща, за приложението на които се иска много време. Когато искате да приложите даден метод, или да направите нещо, гледайте да бъде в кръга на вашите възможности, че каквото започнете, да го свършите. Като работите по този начин, вие ще си създадете характер, постоянство и издръжливост —каквато работа започвате, да я свършвате с успех. Мнозина се заемат с обръщането на хората към Бога. — Това е най-мъчната работа, с която човек може да се наеме. Докато той сам не се обърне към Бога, никого не може да обърне. За вас е важно да намерите правилен метод да работите върху себе си. Като четете беседите, спирайте се върху ония мисли, които са ви направили впечатление и които харесвате. Повтаряйте ги по няколко пъти, докато оживеят във вас и можете да ги приложите. Четете за себе си, а не за другите.

Във всички положения човек трябва да бъде естествен. Като говори пред хора, той трябва да забравя, че е пред публика, да мисли, че е сам. Докато вижда хората пред себе си и мисли за тях, той всякога ще губи своята естественост . Това значи да бъде човек с юлари. Новото не търпи никакви юлари. Когато говорите на хората, движенията ви трябва да бждат естетествени. Естествено движение е това, чрез което човек дава нещо от себе си. Добрите оратори имат естествени движения, вследствие на което влияят на публиката.

За да успявате в живота си, пазете следното правило: Никога не изнасяйте погрешките на хората. Ако трябва да кажете нещо, кажете най-доброто. За лошото в човека не мислете. Всеки сам трябва да види погрешките си. Щом ги види, той лесно ще ги изправи. Речете ли да изнасяте погрешките на човека, той веднага ще се опълчи срещу вас. Мислете добре за човека, ако искате да му помогнете. Съзнателният човек вижда погрешките си и търси начин за изправянето им. Искате ли да му помогнете, не го корете, но дайте му цяр, да се справи със своя недъг. Внесете в ума на човека положителната мисъл, че той ще се изправи. Няма да мине много време, и той наистина ще се освободи от погрешката си. Дръжте в ума си положителни мисли и и за себе си, и за своите ближни, и ще ликвидирате с погрешките си.

„Само Божията Любов носи пълния животъ”.

Беседа от Учителя, държана на 23 март, 1937 г. София.—Изгрев