Разлика между версии на „Ето младоженецът иде“

Текуща версия към 20:26, 24 октомври 2011

Неделни беседи

1936

Вас ви нарекох приятели - 1935-1936

Ето младоженецът иде

Отче наш.

„Изгрява слънцето, праща светлина“.

Ще взема само един стих от 25 глава на Евангелието на Матея: „Ето младоженецът иде!“ – 6 стих.

„Духът Божи“.

Думата младоженец е позната на всички. Тя представя една нова епоха. Младоженецът представя новия живот. Младоженецът представя новите разбирания в света. Следователно, за да се разбере тази дума, изисква се едно щателно проучване на нещата. В ежедневния живот ние се отдалечаваме от едно правилно разбиране на нещата. За прехраната си, за всички нужди на физическия, на ежедневния живот, с който сме заети, ние трябва да изживяваме по осем, десет дори до 12 часа дневно и вечерта се връщаме уморени, неразположени. Как може да се учи при това положение. На другия ден пак ставаме и пак започваме същата работа. В това отношение съвременните хора се намират в много неблагоприятни условия. И цялата съвременна култура се бори именно да подобри това положение на човечеството. За тази цел съществуват различни системи. И религията се бори, работи, за да подобри положението на човечеството. И държавата работи в това направление, да подобри положението на човечеството. Разни социални, философски системи се създават с единствената цел да се подобри до известна степен положението на човечеството, да подобрят човешкия живот. Създават се различни възгледи. И като проследим историята на човечеството, виждаме, че все има известен прогрес, известен успех, направен в разбиранията на хората. И действително, има грамаден успех, грамаден прогрес, направен в живота. Ако разгледаме живота на кристалите в сравнение с този на растенията, има грамадна разлика в развитието на последните. От растенията до рибите също така има грамадна разлика. От рибите до млекопитающите също така има грамадна разлика. От млекопитающите до човека също така има грамадна разлика. Обаче, индивидуално, лично животът не е много подобрен. Всяко едно същество е изложено на ред разочарования и нещастия. Радостите са мимолетни в сравнение със скърбите и страданията. Разбира се, философът разбира страданията по един начин, обикновеният ги разбира по друг начин, но и единият, и другият страдат. Ако вземем в музиката: Един обикновен музикант се различава от един талантлив. Талантливият се различава пък от гениалния. Обикновеният музикант само представя музиката. Талантливият изразява музиката, а гениалният я създава. Талантливият ще изрази музиката така, както гениалният я написал, а обикновеният ще я представи така, както талантливият я е изразил. Но това още не е правилно разбиране на музиката. Обикновеният музикант е малко дете, още не е проходило или едва проходило. Талантливият музикант е дете на 10–15 години, а гениалният музикант е възрастен човек. Така разглеждаме ние нещата, така делим и музиката: музиката на детето, детинството на музиката, младенчеството на музиката и пълна възраст на музиката. Обикновените музиканти са деца, талантливите са юноши, а пълновъзрастните са гениалните музиканти. От гениалните хора, от гениалните музиканти може да се очаква нещо.

„Ето, младоженецът иде!“ Всеки човек желае в живота му да настане нова епоха. Казва се в Евангелието, че когато очаквали младоженеца, на всички се додрямвало и заспали. Кога спят хората? – Вечер. Забелязано е, че когато настава някаква нова епоха, тя всякога се предшествува с много неблагоприятни условия. Ако се върнете назад, пет–шест милиона години, преди създаването на настоящата епоха, в която живеем, ще видите, че са ставали големи катастрофи и катаклизми. Докато се приготвят сегашните условия на земята, тя е преминала през големи промени, през големи катаклизми. Какви промени са станали тогава? Ние понятие нямаме даже. Учените хора ни разправят това. Тези катаклизми са отбелязани в пречупването на земните пластове. Ако къщите тогава са били като сегашните, ни помен не би останало от тях. Такива големи катастрофи са ставали тогава. Значи в тази отдалечена от нас епоха не би било възможно да се строят къщи като нашите. Сега земната кора е по-устойчива. Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по земята, се дължат пак на идването на една нова епоха. Идването и на една нова епоха се отличава по това, че всички хора са ангажирани с нея, те мислят само за нея, за по-скорошното ѝ настъпване. Без да я знаят, те мислят за нея. Тя не засяга само един човек. Към нея имат копнеж не само един човек, но всички хора копнеят за нея, понеже, тя представя нещо ново, от което всички могат да се ползуват.

И тъй, когато очаквали идването на новата епоха, на младоженеца, някои хора заспали. Те не са заспали буквално, но това спане подразбира нещо друго. Тези думи са взети в преносен смисъл. Естественото спане е това, което хората минават. Понякога, когато страданията на хората са много големи, причиняват им известни удоволствия, да забравят страданията си. Това наричат заспиване. И това е един вид сън. Когато някой длъжник има да дава голяма сума на своя кредитор, той мисли, мисли, търси начин как да излезе от това трудно положение и като не намери никакъв изходен път, той отива в някоя кръчма да се напие, да забрави дълга си. С пиенето, обаче, нищо не се разрешава. Това е временно отлагане на нещата, колкото да освободи човек ума си от известен товар. Всичките философии, които сега съществуват в света, са все едно лекарство за хората; религиите, които съществуват, също са лекарство за хората; социалните въпроси, с които се разрешават проблемите на живота, също така са лекарство за хората. Държавата, училищата, музиката, науката, това са все временни положения в живота. Това са все лекарства за човека. Ние още не сме дошли до реалното в живота, до онова, което очакваме. Ние очакваме онова време, когато ще дойде изобилието в живота, при което всички хора ще бъдат доволни от живота си. Най-малко 120 години човек да не бъде обезпокояван в живота си. Днес човек не може един ден спокойно да си почине от данъци. Какви ли не данъци трябва да плаща той; данъци за къщата, данъци за вода, за осветление, за боклука, данъци за военна повинност, пътна повинност, който не може да си плати данъците, ще му продадат и това, което има и пак ще ги плащат. Колкото и да се възмущавате от тези работи, те си вървят. Колкото и да се възмущавате от лошото време, лошото време си е лошо. Ти можеш да се възмущаваш от дъжда, колкото искаш, но дъждът си е дъжд. Той ни най-малко не мисли, че твоите дрехи може да се намокрят. Той си има съвсем друга работа. Ние разглеждаме живота от съвсем друго гледище, индивидуално, а животът си върви по друг път. Сега ще ви дам едно обяснение. Представете си, че много хора са влезли в едно голямо здание, в което всички прозорци са така затворени, че от никъде не идва въздух. Същият този въздух отначало им е давал живот, правел ги е весели и разположени, но в последствие, когато тези хора седят с недели затворени в това здание, дето не става никакво проветрение, дето са се събрали задушливи газове и постепенно забелязват, че въздухът става непоносим, тежък за дишане. Представете си, че след това дойде някой и ви донесе едно шишенце, пълно с въздух. Какво ще бъде положението на този човек? Той ще подиша малко чист въздух и ще се почувствува добре. После пак ще му донесат шишенце с въздух и т. н. Който има шишенце в банката, добре му е; който няма шишенце с въздух в банката, зле му е. Който си плаща данъка, добре му е; който не си плаща данъка, зле му . В това здание се иска коренна промяна. Всички прозорци на зданието трябва да се отворят, да нахлуе отвън чист въздух в изобилие, че всички хора да могат свободно да дишат. Като предвижда това нещо, природата ни е поставила в такова здание, дето прозорците никога да не се запушват. Небесните прозорци постоянно се отварят и през тях нахлува чист въздух. Но въпреки голямата инсталация, която съществува в света, хората пак умират. Гледаш някой човек едва диша. Той бързо, бързо поема въздуха. Той е богат човек милионер, всичко има на разположение, но въздухът не може да приема, вследствие на което умира. Другаде виждаш един беден човек, нищо няма на разположение, по десет пъти на ден се моли да умре, не иска да живее, но живее, свободно диша. Богатият иска да живее, но се мъчи. Бедният не иска да живее, но не умира. Богатият умира, а иска да живее. Бедният не умира, а не иска да живее. Той казва: Господ ме остави на земята само да се мъча. Питам: Богатият не се ли мъчи! Като умира и той се мъчи. Кое е за предпочитане: Да си богат, но да умреш или да си беден, но да живееш? И двамата се мъчат. И богатият, който умира се мъчи. И бедният, който не умира, но е беден, и той се мъчи: Обаче за предпочитане е положението на бедния, който и да се мъчи, поне живее. Сега това са положения, които отчасти илюстрират живота, на който ни навеждат към това, да бъдем доволни от всичко, каквото имаме. Не е въпрос само да философствуваме какво трябва да се прави. Едно е важно за човека: Да знае как да диша. Човек може да чете разни книги, но при това да не знае как да диша. Човек може да чете разни книги, но при това да не знае как да живее морално, нито как да мисли правилно. Съвременните хора имат известни понятия за морал, но когато техният морал, който те препоръчват, ги засегне, те сами са недоволни от своя морал. Запример, богатият казва, че бедният трябва да работи, но ако той изпадне в положението на бедния, не се съгласява с този морал, който сам той е проповядвал.

Един български чорбаджия, кмет в село, издал заповед: „Който сгреши нещо, веднага да го наложат на общо основание“. Селяните били недоволни от него, но той казал: Който иска да не го боли, да не греши. По едно време станало смяна в общината и вместо него избрали друг кмет. Този богат чорбаджия паднал от власт, изгубил правата си. Случило се нещо, че и той сгрешил. По силата на въведения от него закон, трябвало да му наложат бой. Като го налагали, той казал: Много боли, бре. До това време той нямал никаква опитност да знае как боли. Но като дошло до него, тогава разбрал, че боли. Когато въпросът се отнасял за другите, той казвал да ги бият, за да не грешат. Като дошло до него, той разбрал колко много боляло. Този чорбаджия употребил боя като метод за изправяне на хората, да се научат да не грешат. Защо грешат хората? Понякога хората грешат от недоимък, а по някога грешат от голямо изобилие. Който има, в него се явява желание да има повече. Който няма, в него се заражда едно отрицателно чувство, завист, че другите имат. В сиромаха се явява завистта, в богатия – алчност. Единият е реализирал злото, а другият е в процес да го реализира. И тогава виждаме, че богатият със своето богатство е реализирал доброто, той прави добро. Сиромахът, който очаква да стане богат, казва: Да имам пари, това ще направя, онова ще направя, обещава да прави добро. Той прави доброто в проекция, в обещания, а богатият го реализира. Следователно, има два вида хора в света: едните, които завиждат, а другите, които са алчни. Едните правят добро, а другите мислят за доброто. Сега от ваше гледище какво можете да направите? Вие искате да оправите живота. Има неща, които вие по никой начин не може да ги оправите. Защо? Запример вие сте на северния полюс, вие по никой начин не можете да заставите земята там да създава големи, високи дървета. В северния полюс не можете да изкарате никакво жито, царевица или други зърнени храни. Те там не могат да станат. Ние сме ходили на Рила, на височина около 2000–2200 метра, и сме правили опити да садим плодни дръвчета. Едно лято насадихме около 100–200 кокички от сливи, и едва можа да изкара едно малко издънче, което на следната зима измръзна. На другото лято пак направихме опит, но видяхме, че не могат да виреят там плодни дръвчета. Колкото силно да е желанието ни, не може да се реализира. Хората трябва да се запитат защо понякога доброто не може да вирее в някои хора. Причината за това е, че умовете на някои хора са толкова студени, че каквото и да се посее върху тях, веднага измръзва, не може да вирее. Такова нещо представляват лошите хора. Ти им разправяш, разправяш, но нищо не излиза. Той казва: Тези работи не могат да растат тук.

Сега аз разглеждам въпроса от гледището на природата, а не от гледището на хората. От гледището на хората въпросът не може да се разреши. От гледището на хората земята е по-голяма от месечината, а месечината е по-малка от земята. Слънцето е най-голямо от всички небесни тела. От човешко гледище може да се вижда несправедливо това, но така е. Понеже, месечината е по-малка от земята, тя се върти около нея. И понеже, земята е по-малка от слънцето, тя се върти около него. Земята е зависима от слънцето. Слънцето има желания да привлече земята към себе си, но има един закон, според който земята бяга от слънцето, вследствие на което слънцето и земята се намират всякога на еднакво разстояние едно от друго. Ако не съществува този закон, вследствие на което земята бяга от слънцето, тогава слънцето би я привлякло към себе си и един ден земята би паднала върху слънцето и би се стопило всичко върху нея ще изчезне. Тогава всички хора ще изчезнат от лицето на земята. Когато земята падне на земята (слънцето), всички противоречия ще изчезнат. Питам по този начин въпросите разрешават ли се? Не се разрешават. В същност природата има един грандиозен план, който иска да реализира. В аналите си тя е писала така: „Който изтърпи докрай, той ще спасен да бъде“. Който изтърпи докрай, той ще има най-големи постижения. Следователно, всеки който се научи на законите на природата, които тя е поставила и ги изпълнява, тя ще му даде най-добрия живот. Това са обещанията, които тя е писала. Дали ще ги изпълни или не, това е друг въпрос. Обаче тя е писала така в своите анали. Няма нещо, което природата да е написала и да не го е изпълнила, защото има всички възможности за това. В нейните книги е писано, ако вие сте верни към мене и аз ще бъда верен към вас. Ако вие сте неверни към мене и аз ще бъда неверен към вас. По човешки гледано, когато някой не може да постигне нещо, казва: Няма защо човек толкова много да се труди. Трудът това е човешко понятие. Вие можете ли да кажете на земята, която се движи, да спре движението си? Земята върви с голяма бързина. Нашите тренове се спират по гарите, но земята не се спира на никакви гари. В това отношение земята е подобна на американските тренове, понеже американците са много практични, техните тренове не губят време да се спират по гарите. Когато трябва да събират пощите, треновете минават покрай гарите и с помощта на някои лостове, взимат пощата, без да спират и продължават да се движат. Когато някой трен дойде до една гара, на която трябва да се свалят писмата, пощата, изобщо затова чиновниците хвърлят пощата на гарата и продължават пътуването си. Какво ще стане с пощата, те не искат да знаят. Затова си имат грижа чиновниците по пощата. В Америка не постъпват с пощата, както у нас. У нас има специална грижа върху пощата и писмата. В Америка сандъците или кутиите, в които се събират писмата, биват около три пръста дебели, че като се хвърли такъв един сандък на земята, да издържи, да не се счупи. Те нямат време да спират на всяка гара и да предават и приемат поща. Англосаксонската раса казва: Времето е пари. Те оценяват колко струва времето.

„Младоженецът иде“. Когато навсякъде се разчуло, че младоженецът иде, онези, които го очаквали, половината от тях били готови и влезли след него, а другата половина не били готови и не могли да влязат след него. Те останали навън. Значи всичките гости не могли да влязат след младоженеца. Сега да оставим настрана онези, които не са могли да влязат с младоженеца, защото те имат надежда, че ще дойде ден, когато младоженецът пак ще слезе на земята и ще влязат с Него. Въпросът е защо всички онези хора, които сега са готови, трябва да влязат с младоженеца заедно?

Сега ще ви приведа един анекдот за сегашния английски крал Едуард осми. Той обичал да посещава крайните квартали в Лондон да види как живеят хората там. Същевременно той посещавал и различни места, дето се свири, да види как хората се веселят и живеят. Той се интересувал от тия работи, защото в царските палати тия работи не съществували и нямал възможност другаде да ги види. По този начин той искал да проучи живота на хората. Той отишъл в един ресторант, дето свирела някаква музика. По едно време едно от парчетата на този музикант му харесало. И той се доближил до музиканта и му пошепнал: Можеш ли да ми изсвириш това парче? Музикантът се замислил да го изсвири или не, защото когато гостилничарят го кара да свири, той същевременно плаща. Но в дадения случай едно частно лице иска да му свири. Дали това лице ще плати за свиренето? Най-после той решил да изсвири това парче. Като свършил парчето, господинът му дал една златна английска лира. Очите на музиканта се отворили. Но веднага след това се разчуло, че този господин бил английският престолонаследник. Всички хора започнали да се стичат в този (ресторант) да чуят парчето, което английският престолонаследник харесал. Един ден той присъствувал на един бал на бедните. Там присъствувала една млада мома аптекарка, с която той играл. Като играли, аптекарката пожелала да ѝ отиде някой ден на гости. Той ѝ казал: Когато се разболея, ще пратя да купят лекарство от вашата аптека. Обаче и до днес не са пратили да купят лекарства от аптека на младата мома. Тук англичаните не могат да отидат в аптеката, защото не знаят какво лекарство би купил престолонаследникът. Ако биха знаели какво лекарство е купил, всички щяха да започнат да се стичат към тази аптека, да видят какво лекарство е купил. Кой знае какво щеше да бъде в тази аптека, ако знаеха какво лекарство е купил престолонаследникът.

„Младоженецът иде“. Сегашният строй, при който живеем, трябва едно правилно разбиране на живота. Не е въпрос за едно правилно разбиране, каквото днес хората имат и за каквото всички пишат, но едно правилно, вътрешно разбиране. Всеки човек има едно вътрешно чувство, с което може правилно да разбира живота. Ти четеш една книга, но вътре в тебе нещо ти казва, че това, което четеш, това чувство, на еди кое си място, не е право написано. Логически ти не можеш да докажеш неговата правота, но вътрешно някъде чувствуваш, че има нещо, което не е право. Виждаш, че някой човек не е постъпил право. Нещо вътре в тебе ти е доказало това нещо. Всеки човек има това чувство в себе си, с помощта на което може да разбере кое е право и кое не е. Това чувство се нарича интуиция или Божествено чувство. То показва истинския път на човека. Когато това чувство в човека се поквари, животът му става нещастен. Това чувство понякога ни казва, че и нашите мисли не са прави. Понякога това чувство ти казва, че това, което чувствуваш, това, което мислиш, не е право. Това чувство подсказва на човека, че животът е поставен другояче в сравнение с това, което ние разбираме.

Представете си, че срещате един човек, който е одрал кожата на сто хиляди агнета и волове, за да търгува с тях, и вследствие на тази търговия е станал милионер, какво е допринесъл с тази търговия за културата на човечеството? Той е допринесъл нещо на модерните дами и кавалери, че ще имат здрави и хубави обуща. Допринесъл е нещо и на туристите, че ще имат здрави обуща за планините, но не могат ли такива здрави обуща да се приготвят и по друг начин? Има ред други начини. Ако животните са намерили начин, по който да приготвят своята кожа, не можем ли и ние по някакъв начин да намерим същото това вещество, от което животните си правят кожите и от него да направим своите дрехи и обуща и по този начин да бъдем в приятелски отношения с всички животни? – Може. А ние, без да мислим много, одираме кожите на животните, за да си правим обуща. Много хора се оплакват, че имат страдания. Те още не са опитали какво нещо представляват страданията. Представете си, че вашата кръв е нужна за ядене нужна на някои същества и за тази цел ви турят в една бъчва и ви повъргалят с бъчвата по земята, докато започне да тече кръв от вас. След това ви изкарат от бъчвата, поохранят ви малко и пак ви турят в бъчвата, пак ви потъркалят с нея по земята, да потече още кръв. Какво ще бъде вашето положение, ако трябва често да ви турят в тази бъчва и ви търкалят, докато потече от вас кръв? Какъв живот е този? Ще кажете, че обществените условия са такива. Да, вашият живот е като този на прасенцата, които хранят с единствената цел да заколят и изядат. Ще кажете, че обществените условия, че разбиранията на хората са такива. Какво ти разбиране. Това е истинско мъчение. Сега като наблюдавам хората виждам какви идеи са се загнездили у тях. Хората в известно отношение са дошли в положението на хищните птици и животни, да мислят, че имат право на по-малките от тях. Птиците възприемат тази тяхна мисъл, вследствие на което са силно наплашени. Ще ви приведа един пример да видите каква магическа сила се крие понякога в малките птици даже.

Ще ви приведа един пример да видите, каква сила имат вибрациите на някои животни или на някои птици. Един ден бях в Търново и седя на едно място. По едно време близо някъде на около един километър разстояние се чува един голям шум. Чудя се коя е причината за този шум. Изведнъж ставам и поглеждам нагоре. В пространството някъде се вие един сокол, а на близкото дърво, на един метър от мене седят много врабци, но така съсредоточено гледат нагоре, така неподвижно, като истукани, не мърдат от мястото си. Всички гледат нагоре ококорили се, но в пълно мълчание. Като ги видях в това положение, казвам си: Чудна тишина! Трябва някой да им проповядва някакъв урок. Гледам сокола отгоре, така наострил погледа си към тия врабци, иска да извади едното от тях навън, да го прислуша, да види знае ли си урока. Обаче, всички врабци седят на щрек, да не би соколът да се доближи до тях и с крака си да бръкне, да извади едного от тях. Аз седя и казвам на този сокол: Остави тия деца, нека си седят мирно. Той си завъртя главата и хвръкна. Като видяха, че соколът си отиде и те се освободиха, и се разпръснаха. Казвам си, ако аз отида при тези врабци, те няма да седят така спокойни като ученици, но ще си хвърчат свободно, а пред този сокол всички се събират на едно място и гледат право в очите му, мълчаливи като ученици. Те са яли попарата на този сокол, знаят, че ако влязат в оковите му, смъртта е неизбежна. Затова всички седят внимателни, концентрирани в мисълта си пред него. Питам: Какво е допринесъл соколът за тези птички? Все е допринесъл нещо. Тогава аз разрешавам въпроса за себе си и казвам: Бих желал да имам качествата на този сокол, с изключение на едно от тях – да не ям птичките. Те нека мълчат пред мене, но аз да нямам желание да грабна нито една от тях и да им кажа: Много се радвам, че от как дойдох при вас, вие млъкнахте. Добре е в мое присъствие да мълчите като ученици, но не е добре, както е днес отношението на сокола към птичките, едва да дочакат да се махне и веднага да се разпръснат, и да кажат: Слава Богу, че се махна от нас. Обаче, соколът остава недоволен, че не може да ги издебне, да си грабне една от тях. Соколът си отиде недоволен, а птичките се разпръснаха и то доволни, че нито една от тях не пострада. Обаче, това не е отношение, това не е разрешение на въпроса. Между врабците и сокола няма приятелско отношение. Те се страхуват от сокола, но между тях няма никаква любов. Нито соколът влиза в положението на врабците, нито врабците влизат в положението на сокола. Той ги гледа и казва: Не знаете ли, че аз три деня нищо не съм ял? Гладен съм. Ето Евангелието казва: Че всеки трябва да се жертвува за своите ближни. Няма ли някой от вас, който е готов да се жертвува заради мене? Те са користолюбиви, всяка птичка мисли за себе си. Те пак му привеждат стих от Евангелието, дето е казано: Силният да не изнасилва слабите. Соколът пак им отговаря евангелски: Нали знаете, че когато човек е в беда, в нещастие, сам трябва да помисли за себе си. Сега аз съм гладен, рискувам да умра от глад. Какво трябва да правя?

Казвам: В живота има един човешки порядък, който хората сами са вмъкнали в живота си и от който те сами трябва да се освободят. За да се освободят от този порядък, те трябва сами да елиминират човешкия порядък и да дойдат до Божествения. При Божественото разбиране, ние имаме правото разбиране за Божественото начало, за Божественото начало в човека. Всеки човек ще намери Божественото разбиране в себе си – никъде другаде. Колкото и да е гладен човек, той никога няма да си позволи да отреже от прасето на крака си малко месо или отдето и да е другаде. Никога човек не би си позволил да яде от собственото си месо. Ако отреже от собственото си месо и се опита да го яде, той ще изпита голямо отвращение. Щом за себе си ще почувствува такова отвращение, защо и по отношение на другите да не изпита същото отвращение? Защо, ако около някой гладен човек, когато няма никой, може да умре гладен, без да посегне върху своето тяло? Защо и когато има хора около него, пак не може да умре гладен? И в единия, и в другия случай човек не трябва да посяга на месото на своя ближен, бил той самият или някой друг човек или животно. Това е Божественото разбиране. Ако ги приложим в живота си, смърт няма да има. Ако не го приложим, смъртта ще дойде. Смъртта произтича от човешкото разбиране на нещата. Божественото казва. Както не можеш да ядеш себе си, така и другите не трябва да ядеш. Както не можеш да ядеш от своето месо, така не трябва да ядеш и от месото на другите. Има неща, които Бог е приготвил за ядене на човека. Има неща, които Бог не е приготвил на човека за ядене.

„Ето младоженецът иде“ – Кой е този младоженец, който ще дойде. Аз го наричам „истината“. Истината е, която ще дойде в човешката душа. Докато тя не дойде, мъчно може да се разбира живота. Младоженецът не е любовта, младоженецът това е истината. Когато истината проникне в човешката душа, само тя е в състояние да го направи безсмъртен. Само истината е в състояние да оправи човека да го научи как да излезе от онези несносни условия на живота, в който той е попаднал. Съществата в природата не умират от недоимък. В природата има изобилие навсякъде, едно изобилно изливане. Ако ние бихме следвали Божествения път, то сегашните неща, които имаме и които преживяваме, не биха съществували. Преди всичко ние сме нарушили закона на равновесието. Първо рибите, животните нарушиха закона на равновесието, защото раждаха деца повече, отколкото трябва. Тогава какво е това разбиране за живота? Запример, една риба ще роди 200–300–400 хиляди деца. Защо и са толкова деца? Преди няколко години в Австрия пренесоха няколко вида зайци, които днес се размножили толкова много, че държавата усилено се бори против това размножаване, против тези зайци. Голямо нашествие е настанало от зайци. Сега всяка година избиват около 30 милиона зайци и въпреки това те се развиват много. Става чрезмерно разплодяване, с което държавата продължава да се бори. По същия закон и човек има в себе си чрезмерно желание, които не може да изхрани. Какви ли желания човек няма в себе си! Но той няма да изхрани и изгледа всички свои желания. Всички хора искат да станат богати, но за колко души има условия да станат богати? Милиарди хора не могат да бъдат богати. На земята има около 2 милиарда хора. Могат ли толкова души да бъдат богати? На земята има условия за няколко души да бъдат големи богаташи. – Милионери и милиардери. За повече хора няма условия. Най-после както ние разбираме смисъл на живота, той не седи в богатството, във външното богатство. Клетките, от които нашият организъм е съставен, едно време се намирали в нещастно положение. Сегашният ни организъм е съставен от противоречиви същества, които са съществували някога на земята. Всички тия клетки природата ги съди чрез нас, като ни казва: Турете ред и порядък, научете тия клетки как да живеят. Учените хора изчисляват, че в мозъка има около 3 билиона и 600 милиона клетки. Колко клетки има цялото тяло, можете да си представите? В това отношение населението, което живее в човешкото тяло, е толкова голямо, че населението на земята не представлява нищо. В човека има повече клетки, по-голямо население, отколкото във всички животни, във всички растения, във всички минерали и скъпоценни камъни. В това отношение човек представя цар. И всички клетки, както в него, както гражданите в едно царство, си имат свои желания, свои изисквания. Понякога вие се чудите как да се справите с тия клетки. Всички тия клетки гласуват, дават си мнението по различни въпроси. Те са като в една камара, дават си мнението за едно или за друго положение. И вие като техен цар, понякога се чудите как да постъпите с това общество, с тази голяма държава от клетки. Вие се чудите как да ги задоволите. Ако в света се намери само един умен човек, който да е разрешил въпроса със своите поданици, със себе си, той ще внесе един нов порядък в себе си и ще покаже на хората, как трябва да се спаси света. Христос е казал: „Не противи се на злото“. Но това е негативната страна на въпроса, с която се разрешават другите въпроси в света. Цялото си съчинение Толстой положи именно върху този стих: „Не противи се на злото“. Прав е Толстой като казва да не се противим на злото, но положителната страна на този закон е следната: Любете враговете си, любете ближните си, любете Бога. Значи главното разрешение на въпросите седи в Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към враговете. Врагът това си ти сам на себе си. Най-големият враг в света, това е човек сам на себе си. Че е враг сам на себе си, се вижда по това, че когато изпадне в отчаяние, той е готов вече да се самоубие. Или щом не може да постигне едно свое желание, той веднага взима нож или куршум и се самоубива. В Япония имат обичай, когато не може да стане нещо и се излага честта им, те взимат нож и си разрязват корема, да изтекат червата им и умират. Щом някой се провини в нещо, вместо да го съдят, казват му да си разреже корема, сам да се самоубие, сам да се осъди на смърт. В Европа, например, в Англия, в Германия, във Франция, когато някой засегне честта на някого, те се дуелират и често един от тях умре при дуела. Там дуелът е на мода.

Та казвам: Една от съществените страни, която трябва да изучаваме, е да се спрем на научната страна на въпроса. Всички хора трябва да се предадат на изучаване на научната страна на въпроса, искрено да го разрешат. Този въпрос трябва да се разреши от всички. Въпросът не е в недоимъка в живота, защото в природата няма недоимък. В природата има храна за всички живи същества, но тя не е правилно разпределена. Това разпределение зависи от самия човек. Най-после човек е създаден, за да тури ред и порядък в живота. Затова е дадена власт на човека в животинското царство да тури ред и порядък на своите мисли и на своите чувства. Човек трябва да тури ред и порядък във физическия живот, дето той живее. На физическия живот човек е напълно господар, но не абсолютно господар. Той е демократичен монарх. И бащата в семействата е монарх, но демократичен, а не абсолютен, понеже, той обича децата си. Когато умира, той ги остава свои наследници. Казва се, че съществува монархическа свобода и демократическа свобода, които се различават едни от други. Бащата отдава право на своите деца. Та всяко негово дете има свобода според степента на неговото развитие. Значи всяко дете ще се ползува с толкова свобода, колкото е степента на неговото развитие.

Казвам: В този кратковременен живот ние не можем да нямаме това, което искаме, понеже животът ни се постоянно изменя. В детинството си мислим едно, в пълната възраст мислим друго, а като остареем мислим по трети начин. Кой живот трябва да хванем? Нито животът на младия, защото той има нужда от два елемента, от баща и от майка; нито животът на стария, защото и той има нужда, нито животът на децата, защото и те се нуждаят от всичко. Значи и децата имат нужди и възрастните имат нужди, и старите имат нужди. Питам: Тогава кой ще оправи света. Нито децата ще го оправят, нито възрастните, нито старите. Като сме с възгледите на децата, ние сме в един свят на прогрес; докато сме с възгледите на възрастните, ние сме в един свят на прогрес. И най-после, докато сме с възгледите на старите, ние сме в един свят на прогрес. Ние не сме намерили още онзи истински път, по който можем да придобием щастието. Както и да изпълняваме, все ще остане нещо тъмно. Аз не наричам щастие онова, което отвън ти носят с шишенце, но щастието трябва само да тече. То трябва да представя един непреривен процес. Щастието не седи в онази вода, която ти сам отиваш да си наливаш, но водата само трябва да минава през твоя живот. Щастието не седи в онази светлина, която ти сам трябва да си купуваш, с кибритените клечици или с електрическите жици, но тази светлина, която направо да иде от слънцето. Изобилие да има в света. Ако ние разбираме закона на това изобилие, ще разберем и самото щастие. В това седи новото разбиране. Съвременните писатели, новите писатели се стремят към новото психологическо разбиране на нещата. Под психологическо разбиране имам предвид не онова двойно разбиране на нещата, с онзи двоен морал, с онази двойна мярка. Има търговци, които си служат с двойна мярка, когато купуват с една мярка, а когато продават, продават с друга мярка. Когато купуват, мярката им е по-голяма. Когато продават, мярката им е по-малка. Следователно, в по-малката мярка всякога остава един излишък. Представете си, че ти си един богат човек, който отиваш за другия свят. Какво ще бъде положението ти, когато там те държат отговорен за изобилието, което не си използувал на земята, както трябва? Там ще те държат отговорен не толкова за погрешките, които си направил на земята, нито затова, че си измъчвал хората, колкото за благата, с които си разполагал, а не си ги раздал на хората да се ползуват и те. Тъй щото на небето ще те съдят за благата, които ти се дадоха, а ти ги задържа за себе си, не ги даде на хората да ги използуват. Сега от онзи свят са дошли хора на земята да изправят погрешките ви, да ви покажат как трябва да раздадете излишъка от благата, които ви са дадени в изобилие, а вие сте ги задържали за себе си. Там е културата, там е любовта. Това значи да обичаш един човек като себе си. Това е мярката. Да не го обича повече от себе си, нито себе си повече от другите. Това е Божественото. Любовта обича еднакво. Да обичам детето и възрастния не в еднаква степен, но не в еднаква физическа смисъл, но в любовта към детето да съзнавам нуждите, които има то и да му отдам всички възможности, които са отредени заради него. Не трябва да използувам неговото благо заради себе си. Никога не използувайте чуждото благо заради себе си. Нека всеки да се ползува от определеното благо за него. Друго разрешение на любовта няма. Хилядите опити, които са правени в различните култури от памти века насам по отношение проявите на любовта, все са допринесли нещо, все са внесли известно подобрение. Новата култура, която сега иде, тя има предвид това благо, колкото е възможно по-правилно да се разпредели между хората, между повече същества. Така трябва да мислят всички хора. Сегашният ни живот се дължи на мисълта на нашите деди и прадеди, които и ние сме наследили от тях. Каквото те са мислили на времето си, това и ние мислим сега. Сегашният ни живот е последствие на нашия минал живот. Затова, ако турим за основа новата мисъл, тя ще създаде бъдещите условия за нов, правилен живот. Хубавите мисли ще създадат бъдещето. Бъдещето се създава от хубавите мисли, а мисълта е, която създава добрите условия. После ще дойдат хубавите чувства, които ще преработят старите чувства и най-после ще дойдат добрите постъпки. След всичко това ще дойде реализирането на новото и разрешаване на трудните въпроси в живота. От наше гледище подобряването на света няма да стане така, както някои мислят. И да искаме ние не можем и в бъдеще да задържим този порядък, който днес съществува. Порядъкът в света ще се измени. Има един Божествен порядък на нещата, който вече се налага на хората. Има нещо, което хората по никой начин не могат да задържат Божественото постоянно изменя човешкия порядък на нещата. Младият защо остарява? Защото в този смисъл, както той разбира нещата, това не е младост. Да си млад в този смисъл, както днес хората разбират, това не е Божествено. Да си възрастен в същия смисъл и това не е Божествено. И да си стар в същия смисъл и това не е Божествено. Младият става възрастен, възрастният остарява, а старият умира. Защо? Защото Божественото не е у тях. Божественото носи в себе си мир. Божественото носи със себе си сила. Божественото носи със себе си възможности. Божественото носи разрешение на всички въпроси. Който има Божественото в себе си, той може да се спогажда с всички хора. В Божественото няма никакъв недоимък. Божественият човек с нищо не може да се ограничи. Вие сте още в положението на първата епоха. Ако не се справите със страданията, и ви е страх от страданията, вие не можете да влезете в Божественото. Божественият човек първо трябва да се освободи от страха. Преди всичко страданията са външната страна. Човек не трябва да страда. Заради себе си човек трябва да се освободи от този неестествен страх. Всичкото насилие в света съществува все по причина на страха. Човек може да убие някого само да се запази, от самосъхранение. Всички престъпления в света стават все от страх. Всички хора, които вършат престъпления, са все страхливи хора. Човек върши престъпление от страх. Само слабият върши престъпления. Силният човек никога не върши престъпления. Според мене слабият човек не трябва да желае да стане силен. Слабият трябва да стане умен, а силният трябва да желае да стане добър. Това е философията на живота. Каква друга философия може да съществува? Когато слабият стане умен, а силният – добър, те ще се съчетаят. Силният добър е разпоредителен, в него няма желание да изнасилва никого. А слабият умен, като разбира законите, никога няма да има желание да лъже.

Сега на слабите препоръчвам силен ум, а на силните, велика доброта. Това е правилното разбиране. Ще ми кажете, че човек трябва да обича народа си. Това е второстепенно нещо. Всички хора принадлежат към един народ. Ти си човек, който трябва да мислиш. А човек е слабо същество. Няма по-слабо същество на земята от човека. И в Писанието е казано, че всичката сила на човека седи в носа някъде. Има едно място на гръбначния стълб около врата, дето ако бутнете човека с една игла, той моментално умира. И най-големият герой, ако го бутнете на това място, той моментално умира. Не мислете, че човек е голям герой. Тъй както е устроен човешкият организъм, както седи на два крака, той не е много устойчив. Най-малкото изгубване на равновесието и той може да падне на земята. Колко пъти на ден човек може да се прекатури и да падне на земята? За да не падне, той трябва да мисли. Докато мисли, човек не може да падне. Щом престане на мисли, веднага пада на земята. Тук падне човек, там падне, докато дойде най-после до известен стабилитет. Бъдещото положение на човека няма да бъде като сегашното, той ще представя сфера. Като влезете в духовния свят, няма да виждате хората с такава форма, каквато днес имат. Те ще представят сфери, големи или малки, от които ще излиза светлина. Всяка сфера ще се движи като земята. Тези сфери ще светят като големите електрически кълба. Когато един ангел слезе на земята и той се проектира в същата форма, каквато човек има, но на небето, той е сфера. Като сфера накъдето се обърне, не може да падне. Но като човек неговата форма е неуравновесена. Сферата не може да падне и да се счупи. Тя се върти, сама се докосва до земята и после се повдига нагоре. Тя е в пълна безопасност. Ти никога не можеш да завладееш една сфера, ти никога не можеш да бъдеш господар на сферата. И човешкият ум е сферообразен. Това, което не може да се победи, е човешкият ум. Чувствата на човека не са сферообразни, те са плоски, а тялото е продълговато. Само главата донякъде е сферообразна, подобна на ума. Понеже чувствата са плоски, ние имаме гърди. Каквито са чувствата на човека такива са и неговите гърди. Тялото на човека е продълговато. Сега има ред заключения от новите опити и наблюдения, които се правят. Като прави ред опити и наблюдения, най-после човек ще дойде до друго разрешение на живота. Понякога човек седи и размишлява, като се намира в някое трудно положение, в съзнанието му настава тъмнина и той казва: Никой не мисли за мене, никой не се грижи за мене. Ти си изгубил вярата в цялото човечество, но от де е дошла тази мисъл в ума ти, че никой не се грижи за тебе? Може ли да бъдеш уд на едно тяло и това тяло да не мисли заради тебе? Докато ти си уд на едно тяло и функционираш правилно, това тяло не може да не мисли за тебе. Ако дойде някакво страдание на този уд, цялото тяло се притича на помощ. Следователно, ако ние сме удове на едно цяло, тогава има кой да мисли заради нас. Най-първо у хората трябва да се възстанови живата вяра. В това отношение вие може да правите ред опити. Индусите правят ред опити за усилване на вярата си. Те имат особени инструменти, и като видят някоя кобра или друго някое животно, започват да свирят. Като чуе тези тонове, кобрата постепенно се приближава при него, без да го хапе. С това свирене той ѝ заповядва. Също така той може да укротява тигри, лъвове и други свирепи животни. Когато някой лош човек идва при тебе, започни да му свириш и той ще се смекчи. Когато някой иде да те обира, пак му засвири. Като дойде стражар при тебе да те арестува, засвири му. Не се изисква много. Извади пищялката си и започни да свириш.

Ще ви приведа един пример с един религиозен човек, който се е случил преди десетина години. Залавят този религиозен човек, защото проповядвал на хората. Завеждат го при началника на един участък. Казват: „Господин началник, намерихме този маниак, че проповядва на хората и ги заблуждава.“ Началникът му казва: „Как смееш да заблуждаваш хората? Знаеш ли, че ей сега ще те смажа.“ – „Преди да смажеш мене, тебе ще те смажат. Аз ще се оплача на Господа, от Когото съм изпратен да проповядвам и Той ще ти даде да разбереш с кого имаш работа. Мълчи, че ей сега ще те уволня.“ – „Сега ще накарам да те арестуват.“ – „Преди да ме арестуват и уволнят, тебе ще уволнят.“ – „Заведете го на ареста скоро.“ Стражарят го арестувал, затворил го в една стая, но не се минал и половин час, началникът извикал стражаря и му казал: „Виж там освободи онзи маниак, пусни го на свобода, да не ми прави никаква беля.“ От невидимия свят е казано на началника да пусне този човек, защото той има убеждения и заради които не трябва да се преследва. Това значи: „Всяка власт е от Бога дадена“. Началникът има власт, но тя е дадена от Бога. И религиозният човек има власт, пак от Бога е дадена. И като дойдат страданията, пак казваме, че Волята Божия е такава. Да, но Волята Божия е да мисли човек. И като страдаме, трябва да знаем защо страдаме. Ако страданието е несправедливо, напишете едно заявление до Бога и го пуснете да върви. В това отношение всички трябва да бъдете смели и решителни, да имате качествата на детето, на слабия, да бъдете умни. Същевременно да имате качествата на силния човек, да бъдете добри, това е нужно на всички. Такива трябва да бъдат и българите, и французите, и англичаните, и германците, и американците, и китайците, и японците. Такива трябва да бъдат и мъжете, и жените, и децата. Такива трябва да бъдат и господарите, и слугите. За всички хора се налага едно правило. Това, което носи младоженецът, който иде сега в света. Това носи младоженецът.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна Молитва

23. неделна беседа от Учителя, държана на 8 март 1936 год. София – Изгрев