Разлика между версии на „Отец ме люби“

Текуща версия към 15:35, 21 октомври 2011

Извънредни беседи

1936г.

Работна среда на електронния архив

Отец ме люби

оригинал за изтегляне

оригинал за сверяване

„Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак„. (Йоан 10:17)

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1936 г. 10 ч. с. София. — Изгрев.

„Затова Отец ме люби”. Да имате любовта на Бога, това е великото в света. Човек не може да има никакви постижения, докато не познава великото в света и докато великото не го познава.

В живота си човек може да се натъкне на две опасности: да отива с голям съд при чешма, която слабо тече, капка по капка; да отива с малък съд при голям извор, който кара воденици, тепавици. В първия случай той ще чака цял ден, докато съдът му се напълни. Във втория случай съдът му скоро ще се напълни, и той ще ходи много пъти до извора, ще губи времето си, за да достави вода за своите нужди. Това са две несъобразности, две неестествени положения, на които хората често се натъкват в живота си и не знаят, как да се справят. Коя е причината за тези несъобразности? — Неразбирането на живота. Неразбирането пък се дължи на заблужденията на хората. Те се намират на кръстопът, не знаят, кой път да поемат. Човек лесно се заблуждава. Ако дадат на човека един скъпоценен камък и едно житно зърно, той ще предпочете скъпоценния камък пред житното зърно. Защо? — Защото, ако продаде скъпоценният камък, с парите от него ще купи хиляди килограма жито. Обаче, в реалния, в духовния, в съвършения свят житото не се купува и продава с килограми. Там житото не се държи в хамбари. Там житото е увиснало на дървета, както виждате на земята ябълки, круши, лимони, портокали, увиснали по клоните на своите дървета. Там житните зърна биват от различна големина.

Това са сравнения, с които искам да изясня идеята си, без да имам пред вид да вярвате като мене. Аз не искам да вярвате като мене, защото моята вяра почива на велики опитности, на безброй опити. Дали вярвате в това или не, то е ваша работа. Когато изнасям истината пред хората, аз говоря само това, което зная и което съм опитал. Що се отнася до вас, всеки ще си прави такива заключения, каквито знания има. Знанията пък зависят от опитите, които човек прави. Знание без опит не съществува. Докато не е опитал горчивината, човек не я познава, не знае, какво нещо е горчивина. Докато не е опитал сладчината, човек не знае, какво нещо е сладчина. Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво — свобода, докато не ги е опитал.

Що е свобода? Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са. вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения. Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение. Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен . В свободата всяко нещо е на мястото си. Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на свободата. Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо?— Актьор е тя, играе на сцената. Като слезе от сцената, тя казва, че много е плакала. Тя е плакала, докато е била на сцената. Щом слезе от сцената, плачът престава. Децата плачат най-много. Защо? — Искат да постигнат нещо. Като видят, че не могат лесно да постигнат някое свое желание, те, веднага започват да плачат. Със сълзите си намазват въжето, да се хлъзга по-лесно. Когато някой намаже едно копринено въже с хубаво масло, той има пред вид нещо.

В турско време, когато закарвали някого на бесилка, намазвали въжето със сапун, да прилегне по-добре на врата на онзи, когото бесят. Колкото по-дебело и ненамазано било въжето, толкова по-мъчно прилягало около врата на онзи, когото бесят. Ще кажете, че това е знание. Ако знанието ви се простира дотам, как по-лесно и сигурно да обесите човека, това не е никакво знание. В такъв случай по-добре въжето да не се намазва, т. е. по-добре да нямате това знание и да не обесвате хората. Ако плачът поставя човека в положението на актьор, той не е на местото си. Обаче, ако плачът облагородява чувствата в човека, той е на мястото си. Някой плаче, защото не е ял нищо или защото изгубил парите си; друг плаче, защото жена му го напуснала; някоя майка плаче, защото дъщеря й пристанала на някого; някой плаче, че счупил крака си. Питам кой плач е на мястото си? Или в кой от тия няколко случая нещастието на човека е най-голямо? Най-голямо е нещастието на онзи, който е счупил крака си. Той усеща най-голяма болка. Неговата болка е реална, всеки я чувствува. Колкото се отнася до онзи, който изгубил парите си, или до онзи, когото жена му го напуснала, тяхната болка не е толкова реална, не е толкова осезаема и за окръжаващите.

И тъй, реални страдания са тези, които човек усеща всеки момент. Че някой взел парите на някого, това не е реално страдание, защото не е свързано със самия човек . Може би някой търговец си въобразява, че е обран. Ще кажете, че този човек плаче, не може напразно да си въобразява, че го обрали. — Какво от това, че плаче? Както плаче, така може и да се смее. — Как ? Срещам този търговец и му казвам: Знаеш ли, че довечера ще дойде този, който те обрал, и ще ти донесе две торби вместо една? Той е богат човек, искал само да те изпита, затова е взел торбата с парите ти. На следния ден срещам същия търговец, но вече засмян, доволен и ми казва, че получил две торби с пари.— Както виждаш г всичко е станало за добро. Ако не бяха те обрали, днес нямаше да имаш две торби пари, — По-добре, да не бяха ме обирали. Кога е по-добре да оберат човека: когато потъва в морето, или когато е на сушата? Ако някой носи на гърба си торба със злата и потъва в морето, за предпочитане е да го оберат, докато е във водата още. Той ще изгуби златото, но ще спечели живота си. Когато човек потъва в морето, добре е да се намери някой да го освободи от торбата със златото. Когато излиза на сухо, добре е тогава торбата със златото да бъде окачена на гърба му. Такава е философията на живота. Човек трябва да изучава философията на новия живот . За тази цел той трябва да възприема новите идеи и да ги прилага. Съвременните хора живеят със стари идеи от миналото. Те трябва да ги изучават, но да не се спират върху тях, да не ги преповтарят. Те се спират върху събития станали преди хиляди години и ги преповтарят. Запример, преди осем хиляди години някой човек бил поставен в рая, но не издържал на тамошните условия, не издържал на обещанието, което дал на Бога, вследствие на което бил изпъден от рая. Като слязъл в света, той ял и пил, направил големи дългове. От това време насам всички хора повтарят същата история: нарушават обещанието си, изгубват добрите условия на живота, вследствие на което и до днес плащат дългове. Дойде някой, при вас и ви казва: Плати дълга си! — Кой дълг ? — Който остана от Адам и Ева. Питате: какво трябва да направим, за да се освободим от този дълг? — Откажете се от пътя, по който са ходили Адам и Ева, и тръгнете по новия път. Иначе, докато ходите по техния път, дълго време още ще плащате.

Сега ще приведа един пример за един български чорбаджия, но искам да не се, обиждате. Ще изнеса факта, както е в действителност. Този чорбаджия живял в едно село, между Варна и Шумен. Той да на заем на един турчин осем крини жито. Обаче, след като турчинът – плащал осем години на чорбаджията, останал да дължи още 80 крини. Какво ще кажете на това отгоре? Каква лихва трябва да е искал чорбаджията от турчина, за да могат осем крини жито след осем години да нараснат на 80 крини? Това било българин! Да изплащаш цели осем години и след това да дължиш още 80 крини! Така не може да постъпва нито българин, нито французин, нито англичанин, нито германец, нито китаец, нито японец . Никой човек не може да постъпва така. Това не е човещина. Ще кажете, че това е отрицателна страна на човека. Да, това е отрицателна черта на човека, но не и негово качество. Това е атавизъм, остатък от миналото на човека. Дядото или прадядото на някой човек бил голям пияница, и сега внукът или правнукът му приема в наследство тази отрицателна черта и става пияница. Като гледат това, родителите се оправдават и казват: Нашият син е приел по наследство този порок от дядо си. Няма какво да се прави. — Не, има какво да се прави. Човек може да се справи със своето лошо наследство. Като работи съзнателно върху себе си, той лесно ще се освободи от това лошо наследство.

Съвременните хора трябва да работят върху себе си, да се освободят от всички лоши черти, наследени от памти века още. Ще каже някой, че се занимава с анатомия, биология и ред още науки. Каквото и да изучава, човек все още борави с миналото. Анатомията на човешкия организъм не е нищо друго, освен устройство и функция на неговите органи от миналото. Биологията е също наука, която изучава функциите на човешкия организъм от неговия минал живот. Ако днес разглеждате черепа на човека, вие ще изучите неговия минал живот: как е живял, с какво се е занимавал и т. н. При това, като изучавате черепите на различните народи, на различните раси, вие можете да ги сравнявате и да правите разлика между едни и други. Черепът на негъра, на китаеца, на европееца се различават един от друг. По черепа на белия човек се вижда, че той има по-добри заложби от тия на черния. Ще каже някой, че все са човеци. — И черният, и белият са човеци, но от човек до човек има голяма разлика. Първоначално думата „човек” е подразбирала мислещо същество, което разполага с благородни чувства. Същият този човек е станал причина за всички нещастия в света. Ако проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че за всички злини, за всички нещастия в света причина е човекът. Това е факт, в който всеки може да се убеди от личен опит.

Сега, не взимайте нещата буквално, но разсъждавайте. Математиците боравят с числа.Те правят сечения, плоскости, изчисляват ги, турят ги на работа. Но всичко това те разрешават с числа. Химиците изучават елементите, образуват различни съединения, като ги турят в известни реакции; от друга страна те откриват нови елементи, изучават свойствата им. За основа на всичката им работа, обаче, служат елементите. Следователно, както математиците боравят с числа, химиците — с елементи, така и вие трябва да приложите в действие своята права мисъл, за да разрешите задачите на своя живот . Каквото и да ви се говори, както и да ви се говори, прилагайте своята права мисъл като мярка на нещата. Във всяко нещо търсете научната страна, за да се ползувате от него.

Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо?—Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори. Почудих се, кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива.

От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека. Човекът съвършено несъзнателно, без никаква умисъл е станал причина да изпъдят Луцифера от небето. Неверието на Луцифера е причина за нещастието му. Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека. С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци. Той успял в желанието си. Като видял Ева в рая, започнал да й разправя своята опитност: Едно време за своето неверие аз изгубих щастието си. Не повярвах, че от едно малко семенце може да излезе нещо. От тук научих закона, да не казвам, че от малките неща не може да излезе нещо. Затова и на вас сега казвам: Вкусете от плода на дървото за познаване на доброто и злото и вярвайте, че от него всичко може да стане. Като вкусите от този плод, вие ще станете богове, ще придобиете големи опитности и знания.

Сега пък аз ви казвам: Вярвайте, че от това дърво, именно, нищо няма да излезе. Върху това дърво било написано на един стар език следното: Не яж от плодовете на дърво, на което не знаеш, какви са цветовете му, нито миризмата на неговите цветове, нито светлината, на която плодовете му са зрели, нито пък вкусът им познаваш. Ева знаела този надпис, много пъти го е чела, но не вярвала, че действително е така. Наистина, Ева не е била във времето, когато дървото цъфтяло, за да види, какви са цветовете му, каква е миризмата им; тя не е била и във времето, когато плодът узрявал, да види, на каква светлина зрее. Обаче, трябвало да вярва в написаното. Когато змията предложила на Ева да опита плода на забраненото дърво, тя вкусила от него, но не останала много доволна. Защо?— Плодът бил още зелен . Ева знаела, че едно от правилата на рая гласяло: никога не яж зелени плодове. Въпреки това, тя вкусила от плода, предложила от него и на Адама, и по този начин се облякла със зелена рокля. Всички трябва да знаете, че плодът на злото е зелен . В първо време той е горчив, после става кисел, и след дълго време узрява, става сладък. Тъй, щото, ако искате да опитате злото, чакайте го да узрее, да стане плодът му сладък. И ако тогава го вкусите, поне няма да умрете.

Сега, това са стари работи. Каквото и да говорите, както и да чувствувате каквото и да мислите, това са все стари работи, върху които не трябва да се спирате. Единственото ново в света, това е Божията Любов, която иде сега. Тя представя плод, който всеки може да опита и да се задоволи. Който хапне от този плод, той изпитва в себе си нови сили, нов потик на живот. Любовта Божия е онази сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа и на човешкия дух. Това е реалното в света. Следователно, ако искате да знаете, що е реалност, казвам: Настоящето, младостта е реалността в живота. Тя подмладява човека. Значи, миналото състарява, а настоящето подмладява човека.

Сега, аз не говоря неща, в които безусловно трябва да вярвате. Опитвайте нещата и тогава вярвайте. Вярвайте на своя личен опит. Всички имате опитността, че докато вярвате и живеете с миналото, остарявате и умирате. Щом вярвате в сегашното и с него живеете, вие се подмладявате. Вземете, запример, вярата на съвременните религиозни хора. Tе вярват, че Христос дошъл на земята, проповядвал на хората, страдал, бил разпнат на кръст и след три деня възкръснал. Въпреки своята вяpa в Христа, и тия хора страдат, умират, мъчат се, както и ония, които не вярват в Бога и в Христа. Какво учение е това, което не може да издигне хората на по-високо стъпало от онова, на което седят обикновените хора? Или учението на Христа не е право, или хората не го разбират и не могат .да го приложат . Христос не дойде на земята, за да покаже на хората, че те трябва да страдат. Той дойде на земята да накара хората да вярват в любовта, в живота и да възстановят връзката си с Бога. Страданието е само метод за изкупление, а Христовото учение е учение на любовта. Любовта пък е метод за възстановяване на правилните първични отношения между душите.

Днес всичко има в света, но едно нещо само няма — любов няма. Някой казва: Всичко имам . — Всичко имаш, но едно само ти недостига. — Какво ми недостига? — Любов нямаш . — Ама аз се мъча. — Щом се мъчиш, любов нямаш . Любовта с мъчение не се достига. Най-лесното нещо за постигане е любовта. Когато придобиеш любовта, в тебе нещата ще стават магически. Няма по-мъчно, по-страшно нещо за човека от това, да върши нещо без любов. Туй се отнася не само за хората, но и за боговете. Ако Бог е всесилен, това се дължи на обстоятелството, че Той върши всичко с любов. Казано е: „Бог е любов”.

Съвременните хора не вярват в любовта. Защо? — Защото техните мисли, чувства, постъпки, както и животът им са преплетени. Те са преплели Божественото с човешкото, вследствие на което не ги различават и считат отрицателните човешки прояви за Божествени. Запример, някой човек направи някаква пакост на своя съсед, и последният пита: Защо Бог ми причини това зло? Защо Той допусна този човек да ми причини тази пакост? Питам: защо вие допуснахте този човек да ви напакости? Този човек по естество е комар, той не може да не хапе. Дойде един комар при вас, кацне на носа ви и ви ухапе. Кой е виновен за това? Щом видите комаря, чукнете го с пръст, и той ще отхвръкне настрана. Няма защо да се разправяте с комаря, или да го възпитавате, че не трябва да хапе. Погрешката на комаря пък седи в това, че той не е искал разрешение от вас, да хапе или не. Той трябва да дойде близо до вас и да каже: Господине, гладен съм. Ще ми позволите ли да посмуча малко кръвчица от ръката ви? Ако му позволите, само тогава той има право да кацне на ръката ви, да забие хобота си в нея и да посмучи малко кръв. Той ще смучи, а вие ще мълчите. А тъй, без позволение, като разбойник, да кацне на ръката ви и да смучи кръв, това е престъпление.

Тъй, щото, и вие трябва да знаете този закон: Никога не правете нещо без позволението на другите хора. Даже и добро да правите, пак искайте разрешение. Запример, намислили сте да направите едно добро на някого. Идете при този човек и му кажете: Аз намислих да ви направя едно добро. Съгласни ли сте за това? Ако този човек даде съгласието си, направете му добро; ако не даде съгласието си, откажете се от това добро. Макар и рядко да се случава, но вие можете да обидите човека и с доброто, което му правите. Обаче, със злото, което правите, всякога можете да обидите човека. Следователно, дали добро или зло мислите да правите, питайте човека. Запример, някой намислил да обере брата си. Какво трябва да направи? Той трябва да отиде при него и да му каже: Намислих да обера касата ти. Какво ще кажеш? — Не позволявам . Скоро да излезеш вън! Ако пък брат ти позволи да го обереш, той сам ще ти даде ключа от касата си и ще ти каже: Ето, вземи ключа. Отключи си, вземи, колкото пари искаш, и ми върни ключа назад. Едно е важно за този, който обира: той трябва да знае изкуството, как да отваря и затваря касата и колко пари да вземе.

Като слушате да се говорят такива неща, ще кажете, че в тях няма никаква логика. Кои неща са логически? Логически неща са ония, които стават по взаимно споразумение; логически неща са ония, които не произвеждат никакво противоречие между онзи, който взима и онзи, който дава. Когато в отношенията на двама души, единият е недоволен от другия, това показва, че в тяхната мисъл няма логика, а в отношенията им липсва справедливост. Ако броят на хората, които са в общение, се увеличава, и всички са доволни едни от други, това показва, че мисълта им е логична, а връзката между душите им е правилна и хармонична.

Помнете следното нещо: никога не казвайте, че онова, което вие мислите, е най-право. Никой човек не може да бъде мярка за другите. Всеки човек може да бъде абсолютна мярка за себе си, но не и за другите. Умът на човека, неговата мисъл може да бъде мярка за него само, но не и за другите. Ако той пожелае да наложи своята мисъл на другите, къде ще отиде тяхната мисъл? Къде ще отиде техният ум? Ако искате да наложите мисълта си върху някой човек, вие трябва да го запитате: Позволяваш ли моят ум, моята мисъл да бъде мярка за твоя ум, за твоята мисъл? Този човек ще отговори: Ако ти позволяваш моят ум да бъде мярка за твоя ум, аз ще се съглася на твоето предложение. Същият въпрос може да се зададе по отношение на вашето сърце, но ще получите същия отговор . Ще каже някой: Вярвай на думите ми! — Никой човек не може да вярва на думите ви, ако и вие не вярвате на неговите. Единственият, който абсолютно вярва на човека, това е Бог. Ако всички хора се произнесат за някого, че от него нищо няма да излезе, единствен Бог ще вярва, че от този човек ще излезе нещо. Той не вярва само, но положително знае, че от този човек ще излезе нещо. Ако Бог вярва, че от някой човек няма да излезе нещо, това значи, че Той приема злото в себе си. Когато Бог вярва, че хората ще станат добри, това показва, че злото е вън от Него. В Бога зло не съществува.

Следователно, когато човек приема, че някои неща не могат да се изправят, или не могат да станат, това показва, че той е допуснал злото в себе си. Като знае това, човек трябва да гледа положително на нещата. Каквато мисъл, каквото чувство да минат през човека, или каквато постъпка да извърши, той трябва да знае, че са добри. Колкото и лоши да са привидно, в края на краищата те ще станат добри, т. е. ще работят за добро. Това е един важен психологически закон, който има приложение в човешкия живот. Ако не мислите така, вие не можете да учите, не можете да се развивате правилно. Какво виждаме в живота? — Точно обратното. В която църква да влезете днес, навсякъде ще чуете да се говори, че човек е грешен, че ще влезе в ада на вечни мъки и страдания и т. н. Да казвате, че човек е направил известни погрешки, разбирам, но да твърдите, че човек е непоправим, това е криво заключение. Че е грешил човек и продължава да греши, да върши престъпления, за това имаме ред факти, ред данни и доказателства. Но какви данни имате, че човек е непоправим? Да изправя и съзнава погрешките си, това е привилегия дадена само на човека. Тази привилегия го отличава от всички други животни. В пътя на своето слизане на земята, човек се е отклонил от правата посока на движението си, вследствие на което е направил много грешки и престъпления. Ако не е така, как бихте си обяснили произхода на месоядните животни? Как се създадоха рибите, както и някои птици, които също са месоядни? Всички животни, изобщо, представят фази, през които човек е минавал в процеса на своето развитие. Когато започне да възлиза нагоре, човек ще съзнае погрешките си и ще започне да ги изправя.

Сега, аз няма да се спирам върху въпроса за злото, физиологически да обяснявам неговия произход. Както и да го обясня, вие няма да го разберете и ще извадите криви заключения. За вас е важно, какво всъщност представя човек. Как е произлязло злото, това не трябва да ви интересува. Човек е съставен от три същности: дух — висша разумност, висшето начало в човека; душа — втората същност и ум — третата същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката воля, това са производни, т. е. второстепенни величини. Значи, човек е съставен от три същности: дух — първично начало; душа — вторично начало и ум . На научен език казано: духът представя изпъкнало огледало, което разпръсва светлина. Душата представя вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът обработва светлината. Значи, първо духът иде в света и изпраща светлина навсякъде. После душата иде да възприеме тази светлина. Умът пък, като колективно, неделимо начало в човека, започва да обработва приетата светлина. У всички хора умът е един и същ, неделим, обаче на различни степени на развитие.

Като казвам, че умът на човека е неделим, вие ще се натъкнете на известно противоречие и ще кажете: Как е възможно моят ум да е общ с ума на всички хора? Там е заблуждението именно когато човек мисли, че неговият ум или неговият дух е нещо съвършено различно и отделно от общия дух, от общия ум на космоса. Христос казва: „Всичко, каквото е на Отца ми, мое е. Каквото ме е Отец научил, това правя. Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил на земята”. Мнозина мислят, че имат свои разбирания, своя воля, която трябва да изпълняват. — Не, щом сте дошли на земята, вие първо ще изпълните волята на своята майка и на своя баща. Това е по човешки казано, но другояче не може. Запример, чия воля ще изпълни малкото вълче? То ще изпълни волята на майка си и на баща си. Нищо друго не може да излезе от малкото вълче, освен един обикновен, или най-много един талантлив вълк. За да измени своята природа, това вълче трябва да претърпи големи промени, коренно да се видоизмени. Същото може да се каже и за човека. За да излезе вън от волята на своите родители и да е готов да изпълни волята Божия, човек трябва да се откаже от старите си възгледи. Човешките възгледи са стари, изгнили въжета, с които човек не може да се качва на високо. Най-малкото напрежение е в състояние да ги скъса. Който разчита на старите си въжета, той неизбежно ще падне на земята заедно с тях. За да не падате, сменете старите въжета с нови, здрави и на тях разчитайте. Въжето представя вярата и надеждата, за които човек се хваща и крепи при противоречията на умствения или на физическия живот. Няма по-здраво въже за умствения свят от въжето на вярата. И няма - по-здраво въже за физическия свят от въжето на надеждата. Докато е здрав умствено, човек има вяра. Докато е здрав физически, човек има надежда. И обратното докато има вяра, човек е здрав умствено. Докато има надежда, той е здрав физически. Щом изгуби вярата и надеждата си, човек отслабва и умствено, и физически. Вярата и надеждата на човека не се губят, а отслабват. Това отслабване наричаме в обикновения живот изгубване на вярата и надеждата.

Като изучавате химическите елементи от гледището на тяхното вътрешно, духовно влияние върху човешкото развитие, ще дойдете до заключение, че само два елемента съществуват в цялата химия: злато и сребро. Среброто лекува човешките недъзи, а златото внася живот в човешкия организъм. Единият чисти, изнася навън, а другият внася и пълни човека. В това отношение златото и среброто представят полюси на живота. Всички останали елементи, като желязо, живак, мед, калай са научили човека на нещо добро, но същевременно са го научили и на лоши работи.

Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на всички елементи, но не както сегашните химици ги изучават. С временните химици изучават само материалната страна на елементите и техните съединения. Те не се занимават с техните органически и психически свойства. А когато се говори за златото от окултно гледище разбираме освен физическите, още и органическите, и психическите му свойства. Следователно, за да се ползува от силите на златото, човек трябва да знае методите, чрез които да трансформира физическото злато в органическо и органическото — в психическо. Само при това положение той ще разбере златото като носител на живота. В астрологическо отношение златото е свързано с слънцето, а среброто — с луната. Значи, всеки елемент е свързан с известна планета. Но да оставим този въпрос настрана, защото колкото и да се говори по него, все недоизказан остава.

Как може да се докаже, че златото носи живот? За да се докаже това твърдение, трябва да се направят ред опити. Направете следния опит: идете при някой болен, който има висока температура, около 41°, и турете на главата му един наполеон, Няма да мине много време, и температурата му ще спадне с една-две десети от градуса. След малко турете на главата му още един наполеон . Температурата му ще спадне с още няколко десети от градуса. Колкото повече увеличавате наполеоните, толкова и температурата по-бързо ще спада. Като турите на главата на болния седем-осем наполеона, температурата му ще стане нормална. Това е факт, опитан и проверен, не е само теория. И други опити могат да се правят със златото. Запример, в кръвта на някой тежко болен може да се впръсне една хилядна част от милиграма органическо злато, за да видите, че състоянието на болния ще се подобри. Какво по-голямо доказателство искате от това? Голямо е въздействието на органическото и психическото злато върху човека.

Велика наука е това, но тя не се дава даром. Тази наука, това изкуство може да се даде само на онзи човек, който е в сила да издържи на следните три неща: да бъде верен на своя дух, да бъде верен на своята душа и да бъде верен на своя ум. Ако човек не може да обещае, че ще изпълни тия три неща, нищо не може да му се повери. Аз мога да поверя това изкуство само на онзи, който е готов да изпълни тези три положения, защото в този случай аз и той едно сме: неговият дух е мой дух; неговата душа е моя душа, неговият ум е мой ум . И обратното е вярно: моят дух е негов дух, моята душа е негова душа и моят ум е негов ум. И тогава, каквото той прави за себе си, прави го и за мене; и каквото аз правя за себе си, правя го и за него. Ако той се обезверява, ще въздействува и на мене. А като вярвам аз, ще въздействувам и на него.

„Затова Отец ме люби”. Съвременните хора търсят любовта, търсят и свободата, но по механически начин. Те мислят, че като придобият богатство и знание, едновременно с това ще станат свободни. Ако е така, тогава богатите, учените хора трябваше да бъдат свободни, от никого независими. Така ли е в същност? Ако е за светост, тогава всички свещеници, всички проповедници трябваше да бъдат най-свети хора. Вярно е, че свободният човек трябва да бъде богат, учен, свят, но това са вътрешни, а не външни качества. Кой е истински учен, истински богат и свят човек? Като говоря за учени, за богати и за свети хора, аз включвам и себе си между тях. Тъй щото, когато трябва да се изпита силата, вярата, знанието и светостта на хората, едновременно с техните качества ще се изпитат и моите качества, да видим, кой ще издържи, кой представя чисто злато и кой — фалшиво.

Как се познава умният човек? Когато в дома на един умен човек влезе един разбойник, с нож в ръка, умният трябва да му каже: Какво искаш, братко, от мене? — Искам пари. Ти си богат човек, трябва да отделиш от богатството си и за другите хора. — Да, аз забравих, че съм богат човек . Ето, вземи ключа, отвори касата и разполагай с парите ми, както искаш. Разбойникът се замисля, отваря касата и взима една малка част от парите. След това дава ключа на умния човек и приятелски се разделя с него. Това значи умен човек . За такъв човек ножът в ръката на разбойника не е стоманен, но книжен.

Ще кажете: Къде ще му отиде краят, ако всички постъпват по този начин? Питам: Ами като не постъпват хората по този начин, докъде са дошли? Това, което хората вършат, пак е добро, но не е онова добро, към което всички се стремят. Важно е човек да постъпва свободно. Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна свобода, т. е. от свободата на неговата душа. Ако със своите възгледи и разбирания за живота, човек излезе извън земята и влезе в духовния свят, там ще минава за анормален. Какво разбираме под думата „анормален”? Анормални неща са тия, които излизат извън марката. И в математиката има анормални величини, които наричат несъизмерими, т. е. величини, които не се подават на обикновена мярка, Запример, взимате едно число, или една дроб и започвате да я делите. Тъй я делите, иначе я делите, но все неделима остава. Това не значи, че тя е абсолютно неделима, но не се подава на дадена система на действия, на изчисления; обаче, при друга система, тя се подава на деление. Тъй, щото, когато една дроб или едно число е неделимо, то съставя елемент от друг свят, от друга система. Всички числа, които са неделими на физическия свят, се отнасят към друг свят. Неделимостта им на физическия свят представя запушено отверстие към този свят. Умните хора вървят в път, който води към нормален живот; обикновените хора вървят в път, който води към анормален живот.

Това са въпроси за разсъждение. Дали вярвате в тях, дали ви са приятни, това е друг въпрос. Вие сте на театър, гледате, как главният актьор играе. Той е употребил всичките си усилия, да изнесе ролята си добре. Как се отразява тази роля на вас, той не се интересува. За актьора е важна идеята, която изнася. Когато музикантът свири, за него е важно, как ще изнесе идеята, която е вложена в музикалната пиеса. Когато някой оратор говори, той гледа, колкото е възможно по-добре да изнесе идеята си. Същото може да се каже и за слушателя. Слушателят се интересува повече за идеята, която музикантът, художникът и ораторът изнасят, а не толкова за това, как е изнесена тази идея.

Следователно, същественото във всяко нещо е идеята, която е вложена в него. Щом намерите същественото, можете да се спрете и върху второстепенните неща. Кое е същественото за всеки човек? — Любовта Божия. Няма по-велико нещо за човека от това, да знае, че има Един, Който го обича. Христос казва: „Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си и мога да я взема”. Силата на човека седи в мисълта, че има някой, който го обича. Кой е този някой? Или Бог трябва да люби човека, или ближният му трябва да го люби, или той сам трябва да се люби. Ако е лишен и от трите неща, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота. Причината за обезсърчаването, за отчаянието на човека се дължи на изгубването на тези три точки. Няма защо човек да се обезсърчава. Щом е дошъл на земята, идването му е обусловено от любовта на някого: или Бог го люби, или ближният му го люби, или той сам се люби. Онзи, който ви люби, слиза до същото поле, до същия уровен, на който сте и вие. Човек не може да не се обича.

Какво представя човек? Човек е онзи, който разбира положението на своя дух, на своята душа и на своя ум. Човек е онзи, който вярва на своя дух, на своята душа и на своя ум. Духът е неговият Бог, душата — неговият ближен, а умът — самият човек. Под „ближен” в широк смисъл на думата разбираме природата. Тя представя онази велика необятност, в която живеем и се движим. За тази природа, именно, всички говорят. В този смисъл всички я схващат и разбират като свой ближен. Кой беше ближен на онзи, когото разбойници хванаха и биха? — Самарянинът . На когото и да направите добро, вие сте негов ближен. Комуто направите добро, той ще ви благодари и ще оцени добротата ви. Който прави добро заради самото добро, той е в единство с всички души. Който помага, който прави добро, той всякога се ръководи от Божествените закони. В този случай, и онзи, който помага, е доволен; и онзи, на когото помагат, е доволен. С това кръгът на доброто за дадения момент е завършен.

Следователно, като знаете това, не се отказвайте да помагате, да правите добро. Не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за своя ближен; не се отказвайте да работите за себе си. С други думи казано: работете за развиване на своя ум, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е място на любовта; работете и за своя дух, който е место на мъдростта. Като разберете нещата по този начин, вие ще разберете смисъла на сегашния живот, ще разберете свойствата на въздуха, който дишате и издишате. Когато придобиете знанието на вашия дух — на мъдростта, знанието на вашата душа — на любовта и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие. Християнските народи могат да придобият това още днес. Ако всички народи и общества, държавници и управници, владици и свещеници, майки и бащи, учители и ученици, господари и слуги биха повярвали в това, светът щеше да се оправи, без никакви мъчнотии и недоразумения. Понеже хората не вярват в това, светът върви в един особен път. Хората са дошли до положение да делят косъма на две.

Какво виждаме в с временния свят? — Навсякъде недоволство. Един богат човек си направил голяма, хубава къща, но не е доволен, иска по-голяма да си направи. Един сиромах си направил малка колибка, но и той не е доволен, за по-голяма мечтае. Добри, естествени са желанията на хората, но разбиранията им са криви. Какво ще придаде голямата къща на някой човек, ако с нея той събужда отрицателни чувства в окръжаващите? Със своята омраза, със своите отрицателни чувства, те ще го уморят преждевременно. Ако някой човек си направи мраморен палат, кой как мине покрай него, ще каже: „Отде е взел този човек толкова пари да направи такъв палат? Непременно ги е крал отнякъде. Невъзможно е човек по честен път да издигне такъв дом . Не е въпросът, дали ще повярват в честността на човека, но изобщо, мраморните къщи не са хигиенични. В бъдеще къщите ще се правят от стъкло. През тях ще минават ултравиолетовите лъчи на слънцето, затова тия къщи ще бъдат хигиенични. С помощта на пердета, хората ще регулират светлината, ще пущат повече или по-малко, според желанието си. Това няма да стане днес, или утре, но един ден, когато човечеството дойде до по-висока степен на развитие.

Казвате: Кога ще дойде времето, хората да живеят в стъклени къщи? Според мене това време е дошло вече. Достатъчно е човек да се качи на планината, за да се намери веднага в такава къща, Щом види, че иде някой, той ще скрие къщата си. Тази къща може да се скрие в черупка на лешник. Като замине човека, той пак ще извади къщата си, ще я простре, ще влезе в нея и от време на време ще подава главата си навън. Какъв е този лешник, няма да обяснявам. Ако река да се спирам върху него, ще изгубя много време. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са толкова отвлечени днес, колкото отвлечени са били на времето си въпросите за железниците, които днес обикалят земята, за аеропланите, с които хвърчат из въздуха, за металите, които днес се обработват и прилагат в живота. Ум се иска от човека, за да може да изнамери и открие металите, скъпоценните камъни, стъклото и да ги приложи в живота. Това, което сега ви говоря, е отвлечено и невъзможно. Обаче, един ден то ще бъде възможно и ще се реализира. Ще дойде ден, когато хората ще живеят в къщи, направени от стъкло.

Сега ще ви разкажа накратко една приказка от „Хиляда и една нощ”. В тази приказка се говори за един цар, който имал трима синове: Хюсеин, Хасан и Мехмед. И тримата братя били влюбени до безумие в своята красива братовчедка. За да реши правилно въпроса, за кого да иска красивата си внучка, бащата казал един ден на синовете си: Тръгнете тримата по света, да намерите такъв предмет, подобен, на който не съществува. Който от вас намери такъв предмет, той ще вземе красивата братовчедка. Пръв тръгнал Хюсеин, най-големият син. Той стигнал в едно далечно царство, и веднага започнал да търси из пазарите някакъв особен, рядък по свойствата си предмет, подобен, на който да няма по целия свят. Като обикалял пазарите, най-после той видел, че един човек продава едно малко килимче, на вид просто и много обикновено. — Колко искаш за това килимче ?

— Само 15,000 лв. — Много скъпо. То е толкова обикновено. Едва ли струва няколко гроша. —Ако продължаваш да се пазариш, ще искам за него 20,000 лв. — Какво особено има в това килимче? — Слушай, с това килимче ти можеш да постигнеш много нещо. Достатъчно е да седнеш на него и където пожелаеш да отидеш, там ще се намериш. - Щом е така, да направим опит. Сядат и двамата на килимчето и тръгват да пътуват . Като видял, че килимчето, наистина, притежава особени свойства, Хюсеин веднага дал 15,000 лв. и го купил. — След Хюсеина, тръгнал на път Хасан. И той отишъл далеч от бащиното си царство, да търси особен предмет, невидян и нечуван до това време по света. Като посещавал пазарите, срещнал най-после един човек, който държал в ръката си една тръба. Той веднага запитал: продаваш ли тази тръба”? — Продавам я. — Колко струва ? — 15,000 лв. — Много искаш. Тя едва струва стотина гроша. Защо искаш толкова много за нея? — Тя не е обикновена тръба. — В какво се заключава нейната особеност? — Достатъчно е да погледнеш през тази тръба, за да видиш, какво се върши по света. С нея може да се гледа надалеч и наблизо. — Ето, вземи тогава 15,000 лв. Хасан погледнал през тръбата, с намерение да види, какво прави баща му, и видял всичко, каквото го интересувало. Той купил тръбата и доволен от това, че намерил особен предмет, тръгнал на път к м царството на баща си.

Дошло най-после ред и за Мехмеда да тръгне за странство, в далечни страни, да търси някакъв особен предмет. Като обиколил всички пазари, срещнал най-после един човек, който носил само една ябълка в ръката си. — Къде носиш тази ябълка? — запитал Мехмед, — Продавам я. — Колко искаш за нея? — Първоначална цена 15,000 лв. — Защо е толкова скъпа ? Може ли за една ябълка да се иска 15,000 лв. ? — Тя е особена ябълка. С нея могат да се лекуват всички болести. — Щом е така, ето, вземи 15,000 лв. Аз искам да притежавам тази ябълка.

Пръв тръгнал към бащиното си царство Хюсеин; втори тръгнал Хасан, а трети — Мехмед. Като се срещнали тримата братя, всеки по отделно започнал да разправя за особения предмет, който могъл да намери в странствуването си. Като показали предметите си, и тримата решили да отидат при своята братовчедка, да й покажат, с какви придобивки се връщат от странство. Братовчедка им живеела далеч от тях. За да стигнат при нея, трябвало да се пътува цял месец. Обаче, преди да тръгнат, вторият брат казал: Почакайте да погледна през тръбата, да видя, какво прави братовчедката. Като погледнал през тръбата, той видял, че братовчедка им била тежко болна, на смъртно легло. Те решили помежду си, час по-скоро да стигнат при нея, да й помогнат. Хюсеин казал: Не се безпокойте, всички ще седнем на килимчето, и веднага ще се намерим при нея. Мехмед добавил: Аз пък ще я излекувам с моята ябълка. Тримата братя седнали на килимчето, и веднага се намерили пред леглото на своята братовчедка. Мехмед й предложил ябълката, и тя оздравила.

Тримата братя почнали да спорят помежду си? кой има най-голямо право за красивата братовчедка. Хасан, който носел тръбата, казал: Братовчедката се пада на мене, защото, ако нямах тази тръба, нямаше да видим, че тя е болна и нямаше да прибързаме да й помогнем. Хюсеин казал: На мене се пада братовчедката, защото, ако нямах килимчето, трябваше цял месец да пътуваме, а през това време тя можеше да умре. Мехмед добавил: Какво щеше да стане с братовчедка ни, ако аз не носех ябълката, която я излекува? Аз имам най-голямо право за нея. Колкото и да спорили помежду си, кой има по-голямо право да притежава красивата братовчедка, въпросът и досега още не е разрешен. Следователно, този въпрос остава на вас, вие да го разрешите.

Питам: на кого принадлежи красивата мома? — Красивата мома, както и всичко красиво в света, принадлежи едновременно и на духа, и на душата, и на ума. Те са така преплетени, че едно без друго не могат . Това, което е благо за духа, едновременно е благо и за душата, и за ума. Духът, душата и умът представят една троица помежду си. Като знаете това, не правете разлика между духа, душата и ума.

Мнозина искат да знаят, какво нещо е любовта. Според мене, за любовта не се говори. Тя само се опитва. Какво ще говорите за огъня? Ако се доближите до запалена печка, можете да изпитате приятно или неприятно чувство — зависи от разстоянието, на което се намирате. Обаче, ако поставите пръста си в огъня, той непременно ще изгори, а най-малкото — силно ще ви припари. Тъй, щото, не се оплаквайте, не казвайте, че любовта гори. Вие знаете вече, кога любовта гори. Любовта гори хората, но и слънцето ги гори. Често младите моми се оплакват, че изгорели, почернели от слънцето. Ако знаят истината, тъкмо на това те трябва да се радват. Защо ? — Защото слънцето изтегля онази черна материя, която е вътре в човека, изнася я навън и внася в него здраве. По този начин слънцето прави човека отвън черен, а отвътре — бял. Следователно, всяка мома, която почернява от слънцето, лесно се подава на лекуване от него. Щом не почернява, това показва, че слънцето не може да я лекува, има нещо болезнено в нея, което не се подава на лекуване. Оттук можем да извадим заключението: ако животът може да почерни някой човек, това показва, че в него има нещо добро; ако животът не може да почерни човека, в него има нещо особено. Коя земя, коя пръст дава най-добро жито? — Черноземът. Бялата пръст — варта, бялата глина са добри за мазане, за белосване.

И тъй, не е важно за човека да разбере, какво нещо е любовта, но той трябва да живее в любовта, да изявява Божията Любов навън, и то в нейната пълнота. Силата на човека седи в любовта, която той може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума си той ще приложи любовта като знание, в душата си — като чувство, а в духа си — като сила. С тази трояко проявена любов, човек ще може да се освободи от всички мъчнотии в живота си. Всички хора трябва да правят опити в това направление. Не е достатъчно само да се питате едни други: вярваш ли в Бога, или не? Всяко нещо, в което човек вярва, трябва да се опита. Само по този начин вярата може да се усилва. Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, придай ни вяра”. Христос им отговори: Вярата се усилва чрез опита. Когато се опитват нещата, тогава те стават верни. Вярата трябва да се опитва. При всеки несполучлив опит, вярата на човека отслабва, но същевременно го подтиква към нов опит. Щом направи един сполучлив опит, вярата на човека се усилва. За да не отслабне вярата на човека, той трябва да мисли, да разсъждава, към какви опити да пристъпва. Не правете опити, с които вярата ви може абсолютна да отслабне. Не правете опити, с които вярата ви може да фалира.

Ще приведа един пример за изяснение на последната мисъл. Един руснак, на име Арсименко, обичал да чете Евангелието и да размишлява върху него. От време на време той проповядвал пред известна публика. Случило му се един ден да проповядва на някои хора за вярата и попаднал на примера от Евангелието, дето се говори за чудното отваряне очите на слепия. Там се казва, че Христос плюл на земята, направил кашица, с която намазал очите на слепия, и последният тутакси прогледал. Арсименко толкова много се въодушевил от този пример, че се изпълнил с вяра в себе си и казал: Като свърша проповедта си, ще изляза вън и на слепия, който седи обикновено пред това здание, ще му кажа: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Щом свършил проповедта си, той взел Евангелието в ръка и се запътил към слепия. Като приближил към него, веднага се разколебал и казал: Ами ако това не стане? Той отдръпнал решението си, вследствие на което и досега въпросът стои открит. Арсименко не искал да направи опита, защото почувствувал в себе си, че вярата му ще претърпи фалит.

Съвременните хора правят същия опит. Те взимат Евангелието в ръка и тръгват за определеното място. Щом доближат до него, те казват: Ами ако не стане? — Направете опита, и не се страхувайте! Ако излезе сполучлив, добре; ако не излезе сполучлив, пак добре. Какво от това, че сте направили един несполучлив опит? На кой учен още първият опит е излязъл сполучлив? Колко несполучливи опити с претърпели учените! Не само първият, но и вторият, и стотният им опити са излизали несполучливи, и те са продължавали да постоянства ват, неуморно да работят. Колко видоизменения е претърпяла идеята за хвъркането из въздуха. В първо време тази летяща машина имаше перки, после криле, докато днес я виждаме във формата на сегашните аероплани и цепелини. Колко видоизменения е претърпяло и ще претърпява още човешкото верую за съществуването на друг свят, за съществуването на Бога! Не е лесно да се домогне човек до абсолютната истина по всички важни въпроси за живота и смъртта.

Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез любовта. Засега и в най-свещените отношения между хората, каквито съществуват в някои семейства, в някои организации и общества, връзката не почива на любовта. И там още съществува свещеният егоизъм. Наистина, къде е любовта на синовете към бащите, и на дъщерите към майките? Къде е любовта на родителите към децата? Ако влезете в някое религиозно общество, и там няма да намерите хора с дълбоки, непоколебими убеждения.

Любовта трябва да свързва хората. Които се обичат, те имат едно и с що верую. И които имат едно и също верую, те се” обичат. Когато любовта не е естествена връзка между хората, те са наклонени взаимно да се ограничават. Истинско, естествено ограничаване е онова, което човек сам си налага. То е ограничаване по свобода, по любов. Всяко ограничаване на човека, което иде от вън, е насилие. Докато хората ви ограничават, вие не сте свободни. Ние не говорим за онази любов, за онази вяра и за онази свобода, които сте опитвали; ние говорим за тази любов, за тази вяра и за тази свобода, които не сте опитвали.

„Затова ме люби Отец, понеже полагам душата си и мога да я взема”. Смел и решителен е бил Христос. Това се изисква и от нас. Бог е доволен от нас, когато вижда, че сме смели и решителни. И при най-големите страдания ние трябва да бъдем смели и решителни. Ако човек е смел и решителен, ако има положително знание за живота, и в затвор да го турят той ще намери една малка дупчица, и оттам ще излезе. Ако го окачат на въже да го обесят, въжето ще се скъса, и той пак ще бъде свободен. Във вериги да го оковат, веригите ще се стопят, и той ще излезе вън от тях. Ако рекат да го застрелят, той ще стане малък като атом, и не ще могат да го улучат. — Ама ние трябва да имаме това знание. — Да, трябва да го имате. Това знание е знанието на новото учение: Знанието на духа, знанието на душата, знанието на ума. С това знание разполагат само Синовете Божии. Никой не може да се нарече Син Божий, докато не победи смъртта. Който стъпи върху смъртта и я подчини на себе си, той може да бъде свободен, той може да се нарече Син Божий.

Първата спънка в живота на човека е смъртта; втората спънка е грехът, а третата — заблуждението. Човек трябва да се справи с тия три спънки, за да придобие свободата си. Колкото и да казва човек, че вярва в Бога, че Бог живее в него, щом умира, неговата вяра не е истинска. Как е възможно, Бог, Който носи безсмъртието и живее в тебе, да те прави смъртен? — Вярвам в Христа. — Защо умираш тогава? Това са заблуждения, противоречия, които трябва да разрешите. Щом ги разрешите, вие ще се освободите от тях.

Днес всички хора говорят за любовта. Някой казва на приятеля си: Много те обичам, сърцето ми гори за тебе. — Радвам се, че сърцето ти гори. Питам: какво ще стане с огъня на твоето сърце, ако капнат само една капка вода в него? — Ще изгасне.—Каква любов е тази, която от първата капка вода изгасна? Сърца, които горят от истинска любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Не вярвайте в онази любов, която от една капка вода изгасва. Вярвайте само в онази любов, която никаква вода не може да изгаси и която никога не се изменя. Колкото повече вода сипвате върху тази любов, толкова повече тя се разпалва. Дето царува любовта, там няма смърт, няма сиромашия, няма невежество. Дето любовта царува, там има живот, знание и свобода; там съществува вечна радост и веселие.

Сега на всички ви предавам поздрав от вашия Баща. За да разберете, кой е Той, извикайте вашите бащи и майки на земята и пожелайте да ви кажат истината, те ли са вашите бащи и майки или не. Истинските майки и бащи трябва да бъдат на местата си. Ако не могат да отговорят на този въпрос, те не са ваши майки и бащи. Един е вашият Баща, една е вашата Майка. Един е вашият Учител. Аз държа за онзи Учител, който желае доброто ви и работи за вас, както за себе си. Аз не съм за онзи учител, който знае само да мята въжета на вратовете ви, да ви впряга и да ви кара по цели дни да работите на нивата му. Светът е пълен с такива учители, с такива майки и бащи. Имайте един Учител, който е в състояние да внесе в умовете ви светлина. Имайте една Майка и един Баща, които ще внесат в сърцата ви любов, а в умовете ви — мъдрост и знание. Само този Учител, само тази Майка и този Баща ще бъдат в състояние да ви освободят от всички несгоди, от всички мъчнотии и противоречия.

Желая ви, тази година да се освободите не сто на сто от мъчнотиите, от болестите и страданията си, но поне 50 на сто. Желая ви да забогатеете не сто на сто, а 50 на сто.

Желая ви да реализирате всички свои стремежи постепенно, не изведнъж, и то не сто на сто, а само 50 на сто.

Желая ви да постигнете всичко, към което душата ви се стреми, но само 50 на сто.

„Затова Отец ме люби”.

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1936 г. 10 ч. с. София. — Изгрев .