Разлика между версии на „Любов и безлюбие“

Текуща версия към 16:57, 11 октомври 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Любов и безлюбие

"Отче наш"

"В начало бе словото"

Всички трябва да имаме едно малко познание върху теориите и върху практическото им приложение. Теория е всичко онова, което не е приложено. Например, има теории за светлината, а онова, което вие виждате, е опит, не е вече теория. В теорията вие можете да знаете много за произхода на светлината, но практически, на опит може да не знаете нищо. Слепият може да знае нещо за светлината, дори може да го научите да чете за светлината, да разправя какво нещо е тя, но ако го попитате каква е съществената й черта, той ще каже, че е някакви трептения, но за онова, което ти виждаш, нищо няма да знае. Между онова, което виждаш, и онова, което трепти, има много голяма разлика. Например, в какво седи учеността на един поет? В много елементарна работа - да знае как да съпоставя буквите в един език. В еврейската азбука има двадесет и две букви и то само съгласни – когато пишеш съгласните, гласните се подразбират. Следователно поетът трябва да знае как да нарежда буквите и да ги съпоставя.

Често ние произнасяме звука а. Какво означава той, какъв е произходът на буквата а? Филологически тя е взета от египетските йероглифи, където означава натоварена камила. Същият знак сега съществува и в българската, и в еврейската азбуки. Например, буквата у, която я има и в еврейския език, означава човек, който се движи, но е обърнат с краката нагоре, т. е. в египетската азбука този знак е обратен на българската. Казвате, че всяко нещо си има причини. Тогава кои са били причините египетският знак да се обърне надолу в латинската и в славянските писмености?

Сега, вземете съвременното понятие за енергията. До преди векове тя се считаше за нещо, което няма тегло. Сегашните учени, обаче, теоретически изчисляват и казват, че и енергията тежи. Как я теглят, след като няма такива везни, с които може да се тегли? Ако сгорещите водата в един басейн, който събира десет тона, до сто градуса, в нея ще се влее енергия, равна на една десета от милиграма. Как може да се констатира това? Или пък учените изчисляват, че след като грее цяла година върху повърхността на земята, слънцето и придава сто четиридесет и пет грама енергия. Как ще претеглите цялата земя, как ще я турите на везни, за да констатирате, че има допълнително сто четиридесет и пет грама тежест? Казват, че е доказано научно. Теоретически е доказано, но не и практически, т. е. на практика земята не е турена на везни. Разбира се, някои математически положения имат известна вярност.

Сега, твърди се, че и духовните неща, като характера на човека, също имат тежест. Казват за някой човек, например, че няма тежест. Тогава каква е тежестта на един добър човек? След като е станал добър, към този човек трябва да е придадена някаква малка тежест, но материя няма, как е претеглено? Казвате за друг някой: "няма тежест, много, много е лек." Значи лошите хора са леки, а добрите са тежки. Тогава по същия начин можем да кажем, че умният е тежък, а глупавият е лек. Представете си, че придобиете едно чувство, следователно придава ви се нещо, т. е. ние всякога имаме известна тежест. Казвате, че някой много ви обича. Колко много, как ще го измерите? Няма толкова микроскопическа частица енергия. Друг път пък казвате: "Изгубих любовта си!" Щом сте изгубили любовта си, значи тя е нещо материално, което може да се печели и да се губи. Казвам: любовта е духовна, тя и теоретически, и практически не се дели!

Чували сте, например, да казват, че човек трябва да знае да говори. За всичко, каквото говори, каквото мисли и каквото чувства човек, в невидимия свят му държат сметка, т. е. в Божествения свят държат сметка за всичко, което става. Писанието казва: "Претеглени сте и сте намерени недостатъчни." Но въпреки, че теоретически знае това, на опит човек не го знае. Щом обичаш някого, ти си готов много сладки думи да му кажеш, но щом не го обичаш, думите, които му казваш, няма да бъдат подсладени. Например, когато обичаш някого, ще кажеш: "Какви очи има – каква дълбочина, какъв ум има!" Щом не го обичаш, ще кажеш, че очите му са размътени, умът му е смахнат. В дадения случай, щом обичате някого, теоретически е добре; щом не го обичате, и теоретически не е добре. Когато не обичате някого, често казвате: "Той говори лошо за мен." Ти чу ли го? – "Не съм го чул, казаха ми." Това е само на теория, т. е. нещо ви е предадено от втора и трета уста. После срещате този човек, питате го и той казва, че не е говорил нищо за те6. Кое е по-вярно – това, което хората казват или което човекът казва? Теоретически понякога онзи, когото обвиняват, може да говори истината, а понякога може той да послъгва, а хората да говорят истината.

Правили ли сте опит върху се6е си? Един ден седя и гледам как една сестра, обърната с гръб към мен, яде нещо. Разбрах, че си е обърнала гърба, защото яде. Виждал съм често деца как влизат в една градина, откъсват круша и щом излязат, обръщат се с гръб към градината, като че ни лук яли, ни лук мирисали. Тогава аз вадя заключение, че туй дете и в живота така ще се обръща с гръб, за да заглажда нещата отгоре.

Сега, за мен са важни две неща: каквото аз говоря и каквото хората говорят. Има една реалност, която определя дали туй, което аз говоря, е така или не, дали туй, което хората говорят, е така или не. Казвате, че някой говорил зле за вас. Кой е авторитет, че говори зле? Кой е авторитет за злото говорене, кой е авторитет за доброто говорене? За доброто говорене авторитет е Бог, за злото говорене авторитет е дяволът. Следователно, щом кажете, че някой говори зле, вие сте при дявола и вземате дявола за мярка, т. е. не мерите с Божията мярка, но мерите с мярка на дявола. Тогава аз правя теоретическо заключение, че вие сте се учили при дявола и оттам сте се научили да говорите зле. Ако питате Господа какво нещо е злото, оставете този въпрос неразрешен. За Бога злото не съществува, съществува за нас. Злото съществува тъй, както съществува в ума на дявола; Доброто съществува тъй, както съществува в ума на Бога. Любовта съществува в нас тъй, както съществува в ума и в сърцето на Бога; 6езлю6ието съществува в нас тъй, както съществува в сърцето на дявола. Казваш, че не обичаш еди-кой си. Щом не го обичаш, дяволът е проникнал със своята сянка в ума и в сърцето ти; щом го обичаш, Бог е проникнал в ума и в сърцето ти.

Сега аз ви давам една друга мярка. Досега, според вашите възгледи, вие мислехте, че някой е лош, а дяволът е далеч от вас. Не, дяволът е във вас. Питаш къде е Господ. Започни да говориш добре и Господ ще 6ъде там, в доброто, което говориш. Защото Доброто излиза от Бога. Ти любиш – Любовта е Бог. А сега ти разглеждаш не6ето философски, измерваш Вселената и казваш, че Господ го няма там. Мерките, с които хората измерват Вселената, са мравешки мерки. Вселената се мери с аршин или с метър, десет пъти по-големи, отколкото нашите. Това са сравнения. Не искам да се мъчите да вярвате в туй, което не е. Щом вярваш, че злото съществува, ти вече си във връзка с дявола; щом вярваш в доброто, ти си във връзка с Господа.

Сега теоретически казваме, че злото е вътре в нас. Злото може да 6ъде вътре в мен, 6ез аз да съм зъл; и доброто може да 6ъде вътре в мен, 6ез аз да съм добър. Тогава и теоретически, и практически злото е в мен. Как практически злото може да 6ъде в те6? – Като семка, като зародиш. Ти може да носиш едно змийско яйце в джоба си и то няма да ти направи никаква пакост. Но ако го измътиш, ако създадеш условия да се измъти яйцето, например, на една боа, след една година какво мислиш, че ще направи тя с те6? Може да те удуши или, ако е отровна змия, може да те ухапе. Вие мислите, че да се живее е мъчна работа. Ако се разправя с лошите хора, човек може да се зарази. Не се опитвайте да изправите един лош човек, защото ще се заразите. Оставете да го изправи Господ.

Онзи ден се върнаха две сестри, които бяха на Рила. Едната така я заболяла ръката, че не можела да спи. Пита ме какво да прави. Аз изпратих една от напредналите ученички и й казах: "Ще направиш топли компреси на рамото." Тя направила компресите, а после притурила и нещо от се6е си. Идва на другия ден – заболяла я ръката точно на онова място, където сестрата я 6олеше. Всъщност какво се случило? Когато направила компресите и на оная й минало, тя се зарадвала, лицето й светнало и казала: „Сестра, дай да те целуна!" Целува я и ръката я заболява. Тя тури компреси на онази сестра и я излекува, сега туря на се6е си, но болката не минава. Рекох й: "Съжалявам, че те пратих." Казвам: винаги се пазете да изправяте един човек, защото вас ще ви заболи рамото. Това ми се случва за втори път. Преди години 6еше заболял един брат от Търново и някои мислеха, че могат да го лекуват. Много трудно се лекува човек, трябва да знаеш как да правиш това. Пратих двама напреднали братя – Константин Иларионов и Драган Попов *, дадох им наставления как да го лекуват. Болният брат 6еше скован, не можеше да мръдне, готвеше се за другия свят. Отидоха двамата да го лекуват, но и двамата се разболяха. Казах си: "Не трябваше да ги пращам, тази работа не е за тях." Това са тънки сили, които минават, и понякога щом изпъдиш духовете от едно място, те влизат в те6. Сега учените лекуват с радий, но колко от тях заболяха от лъчението му, дори някои умряха. По същия начин някои религиозни хора са превзети и самонадеяни и мислят, че като дойдат с една кърпа, изведнъж ще избършат злото. Опасна работа е злото, трябва да го пипаш с десетметров дилаф, т.е. когато го буташ, трябва да 6ъдеш на десет метра далеч от него... И тъй, при болния брат от Търново най-после трябваше да ида аз. Представете си, че отида и не се излекува – ще кажете, че нямам сила и т. н. Но когато отивам, аз зная как да постъпя, имам методи. Сегашните лекари предписват лекарства, които дават едно малко о6лекчение. Тях ги е страх от болестта, гледат само стомахът им да е пълен, пипат болния като чумав, 6ез да си отварят сърцето и душата, а щом свършат прегледа, измиват си ръцете с топла вода. Ако отидеш при 6олен от чума, болестта няма да остане само в него, но ще премине и към те6. Когато се занимавате с недъзите на един човек, те плъпват и към вас. Не се занимавайте с тях, защото ще си създадете нещастие.

Досега богословите разваляха всички религии, понеже разсъждаваха върху това как е паднал дяволът. Но никой не знае кои са дълбоките причини, правят се само предположения. Че има дявол в света, се доказва от греха, който съществува. Всички убийства, всички лоши дела не са създадени от Господ. Значи съществуват две твърдения за създаването на света: според едното, Бог е създал света, а според другото, дяволът е създал света. Сега аз не искам да говоря за дявола. Считам го за търговец, който е купил стока и иска да я продаде. Защо дяволът те изкушава? Не те изкушава, но иска да ти продаде стоката си. Понякога дяволът ти казва: "Не трябва да говориш истината, в твой интерес е понякога да позаблуждаваш, да казваш наполовина истина – наполовина лъжа, да позамазваш това-онова, че да си продадеш стоката." И децата понякога говорят деликатни лъжи. Когато детето се роди в по-просто семейство, то доста дипломатично подхваща и казва: "Мамо, колко много те обичам! Я ми намажи малко масло на една филия хляб!" Майката отвори долапа и намазва де6ело една филия. Имам и друг един пример, който купих за сто лева. Идва при мен един и ми носи диня и половин кило грозде. Никога не бях виждал този човек да ми носи подарък, учудих се, но си казах: "Тръгнал е напред." Но след време ми носят едно доста де6еличко писмо, в което същият този ми пише: "Учителю, нуждая се от триста и петдесет лева, дай ми!' Скъпа е динята! Но и аз се изхитрих: понеже нямах триста и петдесет лева, а само сто, казах: "Дайте му тия сто лева." За динята мога да му дам само сто лева, а останалите – когато имам. И на вас често дяволът ви продава една диня за сто лева. Ако бях отишъл сам на пазара, за колко щях да я купя? Но хванаха ме и казаха: "Трябва да платиш за динята сто лева!" Сега аз разглеждам случилото се в морално отношение, то е пример за мен, но засяга и вас. Засяга мен, защото, говорейки за този човек, аз намирам, че съм добър. Но когато привеждам този пример, се6е си опетнявам и ми трябва време да се чистя. Казвам: ако на онова дете не 6еше му се дояло масло, нямаше да прегръща майка си. Не любовта към майка му го кара, а желанието за масло и хубав хляб. Но аз харесвам поведението на майката – тя е повярвала в туй, което детето казва. Ако се усъмни, тя ще каже: "Това дете не ми харесва!" Изобщо, майките много вярват.

Сега, искам да се обхождате добре. Питате какво трябва да правите. Ще ви дам две практически правила: носете яйцата на дявола в се6е си, в чантата си, в къщата си, но не ги измътвайте, т. е. пипайте змийските яйца, дръжте ги, гледайте ги, препоръчвайте ги, но не ги туряйте под никаква квачка, в никакъв инкубатор. Второ правило: измътвайте всичките зародиши на доброто, т. е. точно обратното – видите ли едно добро, не го дръжте, не го показвайте, а веднага го излюпете. Не се 6ойте, мислете за дявола, 6ез да мислите, че е лош. Щом мислите, че е лош, вие го измътвате. Например, мислите за някого, когото не обичате; не мислете, че е лош, защото по този начин вие му давате сила от се6е си. Вие не разбирате закона, че можете да си създадете зло. Не бутайте една бомба! Ако я бутате, трябва да имате знание, защото може да се взриви в ръцете ви и да ви направи голяма пакост.

Тия са правила, които трябва да държите. Ако не ги спазвате, не може да имате голям прогрес в живота. Например, в Кабала често се говори за някои щастливи числа. Но какви са законите за щастливите числа? Щастливо число за един земеделец е, ако знае кога да посее зимните култури; щастливи числа за един лозар са, ако знае качествата на пръчките и на каква почва да ги постави. Питам, каква е предпоставката, за да обичате някого? Когато обичате някого, вие всякога сте заинтересован или от неговото тяло, или от неговото лице, или от имането му – винаги има нещо, от което сте заинтересовани. Нас ни интересува как е създадена цялата Природа. Може да ни интересува външната страна на Слънцето, някой добър човек може да ни интересува, може да ни интересува някой, който ни е направил услуга. В последния случай казвам, че Бог е вложил в сърцето му подтик да ти направи добро. Какво иска Господ, когато влага в сърцето на някой човек да ти направи едно добро. Той те подтиква и казва: "Прави и ти като този човек! Това, което той направи на те6, прави го на другите!" И когато ти направиш добро някому, той да го направи на втори, вторият – на трети, на четвърти и т.н.. Подражавайте на Доброто във всички негови проявления, подражавайте на Любовта във всички нейни проявления, подражавайте на Мъдростта, на Знанието – на всичко велико и добро в света подражавайте. А с лошите работи не правете никакъв опит – изглаждайте ги и ги турете настрана. Ако искате да знаете какво нещо е злото, идете при някой светия, при някой много учен човек, който може да разпознава злото, и го попитате за произхода му. Той, обаче, няма да ви говори за произхода му, но ще ви покаже законите, по които злото действа в света.

Преди години на два пъти хванах един от моите ученици, умен човек, в един образ, който мязаше на дяволски. Бяхме насядали в Борисовград ** и една много красива жена говореше с него. По време на разговора им видях в очите му нещо дяволско и си казах: "Два човека живеят в него." Къде може да се прояви дяволът? Ако наблюдавате мъж с една хубава жена, ще видите, че дяволът веднага ще се прояви в този човек. Когато мислите, че някой може да ви открадне Любовта, дяволът вече работи във вашия ум. Понеже Бог е Доброто в света, кой може да ви открадне Господа? Идеята, че някой ще ви открадне Любовта, не е излязла от Бога. Кой може да ви открадне Слънцето, може ли да ви затъмнят неговата светлина? Ако сте умни хора и в една къща загасят светлината, идете на друго място. Някой се оплаква: "Еди-коя си сестра кръвно ме обиди!" Аз казвам в се6е си: "Затвори кепенците си и иди в друга къща." – "Не искам да напущам къщата." Когато дойде една неприятелска армия, която може да те очисти, нали ще напуснеш къщата? Казвате: "Не съм се научил да се подчинявам." Не си се научил при обикновени условия, но при необикновени условия и царе, и генерали, и войници може да се окажат пленници на равна нога. Вие мислите, че с вас няма да се случи това, което се случва с другите. Ще се случат най-лошите работи. Когато умрете, онези, които ви обичат, ще ви вдигнат като дрипа, ще ви турят на тарага ***, ще поплачат малко, ще ви занесат на гроба, ще ви спуснат и ще ви оставят на дребните животни да ви ядат. После, за да се утешат, ще кажат: "Душата му отишла при Господа, а тялото му – при дявола." Казвате: "Какво ще се случи с мен?" Ще се случи това, че ще ви яде дяволът. Няма да остане един, когото дяволът да не яде.

Сега аз ви давам едно правило: противопоставете се, защото дяволът си точи зъбите. Не искам да се плашите, но казвам: дръжте идеята за Господа в ума си! Казвате, че Господ ще ви избави от това зло. Когато говорим: "Бог спасява света", разбираме спасението на нашите души, т.е. да ни избави Господ от злото, което съществува, да 6ъдем обгърнати от Доброто в света, да 6ъдем защитени. Да 6ъдеш спасен значи, живеейки в Любовта, да си защитен от омразата. Когато живеете в Истината, ще 6ъдете запазени от лъжата, а щом сте в лъжата, тя ще ви унищожи. Казвам: в лъжата нещата постепенно деградират, в Истината всички същества постепенно оживяват и се усъвършенстват, Ангели стават. Щом сте в омразата, вие деградирате, постепенно слизате надолу и ако няма кой да ви помогне, формата, в която хората са облечени, постепенно ще изчезне.

Сега, някои казват, че хората трябва да се примиряват. В света никой не може да примири хората. Това са два типа непримиримост: зло и Добро не можеш да примириш, омраза и Любов не можеш да примириш. Мнозина от вас казват за някого: "Аз го обърнах." Не, никого не можеш да обърнеш. Единственият, който може да обърне хората, е Бог. Знаете ли какво значи да обърнеш човека? Идва една мома и ме пита: "Мога ли да се оженя за този момък?" Сега, аз виждам, че в момъкът, за когото тя иска да се ожени, дяволът живее, кираджия му е той. Следователно тя ще се ожени за дявола. Момата казва: "Аз мога да го изпъдя" Ами ако дяволът изпъди те6? Момъкът ще се разведе, т.е. този, който е в момъка, ще намери друга мома и пак ще го излъже, защото втората мома ще изпъди първата. После ще питате защо Господ направи така. Не го е направил Господ, а дяволът го направи! Когато се жените за един момък, гледайте дяволът да не е там. Ако Господ е там, всичко е наред; ако дяволът е там, вие ще поседите един, два или три дена при него, но в края на краищата той ще очисти вас. Сега, това е едно практическо правило: ако даден човек е пияница, оставете го настрана, нека си пие. Ако той сам може да се изцери, добре; ако ли не, има други правила за лекуване. Писанието казва: "Молете се един за друг." Това значи да се помолите на Господа и туй, което Господ направи, това е. Туй, което хората правят, всякога остава недонаправено.

Досега не съм намерил нито едно общество, където хората да работят. Аз поддържам правилото: никога не измътвайте яйцата на дявола! Например, имате лоша мисъл; не я пипайте, не й давайте сила. После, вие се страхувате от дявола, а писанието казва да се страхувате от Бога. От дявола не се страхувайте, понеже той е независим от те6; той е божество, но е зависим от Бога – каквото му каже Господ, това ще направи. Понякога на дявола е позволено да дойде и да вземе нещо от вас. Когато започнете да правите злини, Господ позволява на дявола да дойде и да вземе това, което правите. Дяволът има право да дойде в дома ви и да секвестира всичко лошо, което имате. Питате защо иде дяволът. Той винаги иде, за да вземе своето. И ще го вземе с лихвите. Следователно, когато сте болни, Господ изпраща дявола да си вземе болестта. Ако преди сте тежали шестдесет-седемдесет килограма, след като дяволът си вземе болестта, тежите едва четиридесет килограма, т.е. с болестта заедно той взема и тридесет килограма. Знаете колко струва материята, която дяволът е взел. Той казва: "Някой трябва да плаща за пътните." После ще дойде някой да обяснява, че щом сте дошли до тридесет килограма и очите ви са хлътнали, светии сте станали. Никакво светийство не е това – задигнали са ви нещо.

Сега, казвате: "Не греши!" Не обичайте хората, в които дяволът живее, защото никъде в Писанието не е казано: "Обичай дявола." Казано е: "Обичайте враговете си", но щом работата дойде до дявола, казва се: "Божия работа." Не мислете, че дяволът е лош – такова е неговото разбиране и следователно вие не можете да го съдите според собственото си разбиране. Не съдете дявола! Ако дойде да ви лъже, можете само да му се противопоставите. Дяволът е търговец, иска да си продаде стоката и опитва да я замаскира като Добро. Вие ще му кажете: "Това е твоя изработка, твоя стока, пък това е Божествено!" Ще му покажеш Божественото, за да познае, че си учен човек. Дяволът го е страх от учени хора и от там, дето има Знание, дяволът бяга. Когато искат да оженят някоя мома, винаги започват да я препоръчват на момъка: "Тя е толкова красива – лицето й, очите й, устните й, родът й..." А после, когато хванете дявола, казвате: "Отде да знаехме!" С всяка ваша мисъл, с всяко ваше чувство, с всяко ваше действие проверявайте нещата, за да знаете.

Сега ще ви приведа още един пример, за да знаете как да постъпвате и да не страдате. Наскоро един млад брат организира угощение за няколко сестри. Идва и ми казва: "Да дойдеш и ти, Учителю!" Мен не ми се искаше, но отговорих: "Когато имам свободно време, ще дойда." Братът направил богата царска трапеза, но същевременно дал на друг един брат идеята да ме фотографира на масата, когато ям. Гледам – братът седи и се готви да ме фотографира. Много пъти съм позволявал, но сега се противопоставих. До мен седеше един брат, можех да му кажа да иде и да предупреди фотографа да не прави това. Но аз, казано на ваш език, кихнах. Трябваше тайно да му кажа да не фотографира човек, когато яде, понеже това е свещено дело. Бог не обича да се фотографират Неговите работи. Не ви трябват фотографии на яденето. Казах на фотографа: "Брат, слушайте (не казах "имайте добрината"), не искам да ме фотографирате! Ще ме накарате втори път да не идвам на угощение. Благодаря ви за услугата, но когато ям, не искам да ме фотографирате!" Други пък искат да ме фотографират как ходя. Не ме фотографирайте, защото не искам да се заблуждавате. Моята походка е за мен, вие като мен не можете да ходите, можете да ходите като за се6е си. Аз съм ходил като вас и мога да оценя ходенето ви колко струва. Това сега е новото ходене, а в 6ъдеще няма да ходя така – изменям нещо в походката. Даже и аз като ходя, правя разлика – когато, например, съм разположен, походката ми е по-друга. Ако трябва да се движиш по вода и по сушата, във водата ще ходиш по един начин, а на сушата – по друг начин.

Та казвам: Бог ви е дал една походка – научете я! Ако искате, мога да ви кажа как да ходите, но аз вървя по моя специфична линия, затова не вземайте това за мярка. Например, ученият ходи по един начин – върви човекът замислен, занимава го някакъв въпрос. Младата мома пък, която няма какво да я занимава, защо ще подражава на учения? Тя ще ходи весела, с вдигната глава. Ученият събира факти, а момата гледа красивите предмети – пръстенчета, часовници, връзки и т.н. Сега, не обсъждайте въпроса право ли е това или не, оставете всеки човек свободен в своите проявления. Когато райската птица се о6лече толкова красиво, не питайте защо Господ й е направи такава хубава премяна, а на другите птици не е дал. Има причини. Как мислите, защо райската птица има дреха, по-хубава от дрехата на една царица? Не само тя, но има и пеперуди, които са о6лечени по-красиво от една царица – с десет преливащи краски по крилата си. Всяка царица би била щастлива да има дрехата на пеперуда. Значи пеперудата, която живее само една година, Бог облича по-хубаво от една царица. Защо прави така? – Когато една дреха е калпава, бояджията туря най-хубавия цвят, за да може да се продаде. Някои от платовете са добре оцветени, за да се скрие калпавата материя. Ония, които продават тъкани, всякога слагат на лошите платове отгоре едно лустро, боядисват ги хубаво. Казвам: платът трябва да има добро качество, да е мек и да топли. Човек има усет за това. Щом пипна плата с два пръста, аз оценявам дали дрехата е за мен, или не. Ако искаш да вземеш един хляб, щом го пипнеш, ще знаеш дали е за те6, или не. Има едно чувство, което ти казва какво да сториш. Слушай него! Съществуват Божествени правила, които сме пренебрегнали. Ако дойде един човек и ти направи една пакост, попитай Господа как да постъпиш. Каквото ти каже Господ, това стори! Господ ти казва: "Не се занимавай с него!" – "Как да не се занимавам, знаеш ли каква дума ми каза!" Господ ти казва: "Не се занимавай с него, остави тази работа, Аз ще я оправя."

Та казвам: онова, което вие не може да направите, оставете Бог да го направи. Аз ви говоря върху тези въпроси, за да ви избавя от известни страдания. Ако послушате, няма да страдате. Ако ме слушате, ще проверите дали е вярно и ще правите своите научни изследвания. Желая всички да 6ъдете последователи на Бога.

Сега, някой пита: "От коя вяра си?" В света има две вери: една – на Любовта, друга – на 6езлю6ието; една – на Вярата, друга – на безверието; една – на лъжата, друга – на Истината. Желая винаги да следвате вярата на Любовта, вярата на Вярата и вярата на Истината и на Знанието. Другото верую го оставете настрана. Казвам: една религия ни е достатъчна. Каквато и работа да вършиш, с когото и да се съединяваш, гледай го да има същата вяра. Ако ти си в тази вяра, не се ангажирай с някой, който не е в нея. Всичкото зло в света произтича от това, че се съчетаваме с хора от друга вяра. Ако другия вярва в Любовта, съединете се, но ако вярва в злото, остави го настрана. Казва някой: "Макар моят господ да е различен от твоя, ние можем да живеем заедно." Не може двама души, които имат различни убеждения, да живеят братски на Земята. Вегетарианец и месоядец на едно място не могат да живеят – не можеш да ожениш една овца за един вълк. Овцата ще 6ъде нещастна и в края на краищата какво ще стане с нея? – Вълкът ще я изяде, после ще изяде и втора, и трета, и четвърта. Той казва: "Докато съм жив, искам да имам по една млада овца за ядене!" Сега, аз ви казвам ценни неща. Някои от вас ще ги оценят, други няма да ги оценят. Ако кажа на десет-двадесет души да си купят лотариен билет с еди-кой си номер, предскажа им, че ще спечелят, и това наистина се случи, вие ще кажете: "Учителю, как можа да предскажеш и да стане!" А сега аз ви давам примери, с които не само веднъж да спечелите, но да ги ползвате цял живот. Вие седите и мислите дали е според вашите възгледи, дали е според вашите разбирания. Нека оставим настрана какви са вашите разбирания и какви са моите разбирания...

Сега, аз зная, че човек не може да ме убеди. Може да ми направи подаръци, но подаръците никога няма да ме убедят. Само че човек никога не може да приложи туй правило, както трябва. Когато ви дават много подаръци, вие мислите, че много ви обичат. Възможно е да ви обичат, но в подаръците има една опасност – за една диня и половин кило грозде ще трябва да дадете сто лева. Когато видях онзи човек да идва и да ми носи подарък, аз разбрах намеренията му, но в мен има правило да се поддавам на лъжата – позволявам да ме излъжат, защото си казвам, че този човек може да се е изменил, вярвам в това. Щом ме излъже някой, казвам: "Той другояче не може да прави." Затова понякога, след като дяволът ме излъже, аз казвам: "Много си умен." Но дяволът с диня не може да ме излъже – не я изядох, а я подарих на другите. Той ми подаде динята, но не можа да ме излъже – аз я очистих от лошото и я дадох на другите. Казвам: след като ви е продал диня, не позволявайте дяволът да ви излъже да я изядете. Дадох сто лева, но какво значат тези пари за един хубав пример? Въпросът в света не е за пари, не е за дрехи. въпросът в света е за Живота, въпросът в света е за Любовта, въпросът е за Знанието, за Мъдростта, за Истината и за всички велики Добродетели. Силата на човека е да постигне всичко онова, което Бог е вложил в него. Всичко, което Бог мисли за нас, трябва да влезе и да работи. И всеки трябва да постигне онова състояние, че Бог да се весели. Когато Бог вижда, че вършиш Неговата воля, Той се весели, че вървиш по Неговия път и носиш великите Добродетели. Не мислете, че нямате тия Добродетели.

И така, вие няма да намерите никого в света, когото да обичате като Бога. Няма да намерите други хора, които да ви обичат тъй, както ония, които обичат Бога. Аз търся две неща в хората: обичат ли Бога, те могат да обичат и мен; не обичат ли Бога, не могат да обичат и мен. И за мен въпросът е същият: ако аз не мога да обичам Бога, не мога да обичам всички хора; ако аз мога да обичам Бога, мога да обичам всички хора. Силата на човека е в Любовта, която той има към Бога. Помнете това: вашата сила седи в това да обичате Доброто в хората, понеже в добрите хора е Бог. Ако обичате добрите хора, силата ви е там. Ако не можете да обичате Бога, ако не обичате добрите хора, не можете да имате сила и нищо не можете да постигнете. Защото в живота има зла страна.

Сега, представете си, че тръгвате в живота (разкривам ви една страна, върху която не сте се спирали, а трябва да се спрете) и един ден се виждате щастливи, около вас започват да се групират хора и т.н. Но идва време и се поражда обратен процес: хората един по един си заминават и вие оставате сами – ставате старци, насаме с младото поколение. Ако си старец на 120-годишна възраст, как ще живееш? Младото поколение не иска да знае за вас, усещате се самотни, не познавате страната, в която отивате, не знаете, че приятелят, който сега е при вас, повече няма да може да го срещнете, не знаете, че един ден ще съжалявате, понеже никъде няма да го намерите и че не ще можете да се примирите с това, което сте направили, защото той вече никога няма да се върне в тази форма, в която сега се е родил. Казвам: гледайте да се примирите, докато сте живи на Земята, защото заминете ли за другия свят, работата се свършва – всичко преминава в Бога, а греховете остават. Следователно вие не можете да се примирите с умрял човек, само Бог може да го прощава. От друга страна и вие, когато умрете, не можете да се примирите, защото тогава въпросът остава на Бога. Докато сте на Земята, вие сте свободни, всичко можете да направите, т.е. можете да се примирите.

Сега, теоретически вие твърдите, че когато идете на другия свят, работите ви ще се уредят. Чудни сте! В оня свят, дето става Волята Божия, е Бог и щом влезеш там, Бог е, който работи. Тук, на Земята, Волята Божия не става, затова тук вие сте свободни да седите и да си мислите. Примирете се в сърцето си и в душата си със всички, но не по този обикновен начин! Писанието казва най-първо да се примирим с Бога – това е първата фаза. Ако с Бога не можем да се примирим, с никого няма да можем. Ако Бога не можем да обичаме, никого няма да можем да обичаме. Ако една майка не може да обича децата си, тя никого не може да обича; ако един баща не може да обича сина си, той никого не може да обича; ако един учител не може да обича учениците си, той никого не може да обича; ако една мома не може да обича един млад момък, тя не може да обича и един стар човек. Ако видя млада мома, която обича млад момък, казвам: "Тя всекиго може да обича." Този млад момък е Божественият принц, който се проявява и чрез когото тя се изпитва. Та казвам: ако не можеш да обичаш праведния, как ще обичаш грешника? Ако не можеш да обичаш онзи, който те обича, как ще обичаш онзи, който не те обича? Това е невъзможно. Обичайте, обичайте който и да е! Обичайте тези, които ви обичат, и заради тях обичайте ония, които не ви обичат. Това са думите на Христа: "Обичайте враговете си." Значи, след като веднъж сте захванали да обичате, в Любовта обичайте враговете си. Само по този начин можем да изпълним Божията Воля.

Има много теории, с които аз обяснявам нещата. Един ден ме посети една сестра, която след като 6еше яла на трапезата, искаше грозде да яде. Казах й: "Остави, не ти трябва грозде." Щом човек иска грозде, нека си насади лозе. Щом ти се прияде грозде, не ходи да търсиш от хората, а кажи: "Господи, малко грозде ми се яде." Няма да минат пет, десет, петнадесет минути и гроздето ще дойде. Знайте, че ако този ден премине, след една година на същия този ден ще имате грозде. А щом гроздето дойде до вечерта на същия ден, то е Божествено.

Следователно сега трябва да се подчините на други правила. Искам да 6ъдете умни и свободни. Не се лъжете с вашите теории. Разсъждавайте, всичко изпитвайте, Доброто дръжте. Каквото и да се случва, разсъждавайте, теглете, изучавайте всичко. Има случаи, когато идват при мен някои и ми проповядват по следния начин: "Учителю, Вие тъй казахте." Понякога се намирам в чудо, защото виждам, че мисълта им не е права – много неща са пропуснати, турили са свои теории и коментарии. Казвам: от онова, което съм ви говорил, приложете една микроскопическа част и когато имате сполучлив опит, елате да ми кажете. Вие още нищо не сте приложили, а казвате: "Учителю, разбрах ви." Нищо не сте разбрали. Как ще ме разберете? И аз трябва да съм опитал онова, което ви казвам, да съм го проверил.

Добре, ти ми носиш грозде за подарък, имаш чисто любовно чувство. Ако не взема едно зърно, аз не те обичам, затова, щом донесеш, ще взема от плода и ще кажа "Хубаво е гроздето." Не съм длъжен да изям всичкото, но трябва да направя един опит, защото после ще ме питате опитал ли съм гроздето. Ако не съм го опитал, а кажа, че съм ял, лъжата ще дойде. Вие питате ял ли съм грозде. Аз още не съм го опитал, какво да ви кажа? Ако кажа, че съм го опитал, ще излъжа; ако кажа, че не съм го опитал, може да се наскърбите. Във всички неща винаги правете един микроскопически опит - това е изходният път.

Правете опити в Любовта, в Знанието, в Доброто, за да 6ъдете свободни и да се посвещавате, понеже се готвите за живот извън Земята. Ето какво разбирам под израза извън Земята: една буболечка, която иска да надрасне се6е си, трябва да живее тъй, както човек живее и да прави опити, т.е. не само да ражда буболечици, но ако има шест крака, най-първо трябва да направи опит да ходи на два крака. Ще може ли да ходи на два крака? Засега тя ходи на шест, но ако макар за малко се изправи на два крака, дори 6ез да ходи, аз виждам, че в нея има желание да 6ъде като човека. И вие сега не ходете по старите методи, а направете опит да ходите на два крака. Господ ви е дал правило за краката: кой ще 6ъде първият и кой последният – мъжът или жената, момата или момъкът? Най-първо е момъкът, който е десният крак; после е левият – момата. Първо десният крак – напред, левият – назад; после левият крак – напред, десният –назад. Момата и момъкът са вашите два крака, те се обичат, носят товара, помагат си и казват: "На нашия благороден господар да му направим едно добро, за да 6ъде снизходителен към нас." Сега вие говорите за момъка и момата – това са двете ръце, двете очи, двете уши. В белите дробове се крие момата, а в стомаха е момъкът. Момъкът и момата са си разпределили работата. Тя казва: "Ти ще ходиш в стомаха, а пък аз ще пречиствам 6елите дробове." А устата пък събира и от двете места и дълги речи от нея излизат, т.е. в устата момъкът и момата едновременно говорят. След като изпрати храна на 6елите дробове, момата дава достатъчно въздух, така че и двамата едновременно говорят. Следователно, когато говорим, не бива да 6ъдем разединени, а трябва да 6ъдем едно.

Сега, искам да ме разбирате, но се6е си да разбирате. Мнозина цитират, че трябва да 6ъдем като Христа. Съгласен съм в едно отношение: трябва да изнесем Словото тъй, както Христос го е изнесъл, но да изнесем Словото на Бога. Казвам: постъпете по този начин, както ви е Отец научил, както ви е Господ научил, както ви е Христос отвътре научил. А не както сега ви учат. Ако постъпите така, както сега ви учат, това е външната страна, в която още нищо не сте опитали.

Понякога ме питат кой съм. Отде знаете кой съм? Мога да ви кажа, че ни най-малко не ви обичам; тогава какво ще кажете? Мога да ви кажа, че не обичам никого, пък вкъщи да намерите по един хляб и по една дреха, 6ез да знаете, че аз съм ги донесъл. Пък понякога мога да ви кажа, че ви обичам, а това ви изчезне, онова ви изчезне. Коя обич е вярна – тази, при която нещата изчезват, или тази, при която нещата постоянно се оплодяват? Разбира се, че тази, която се оплодява. Аз не мога да говоря. Някой пита: "Ти обичаш ли ме?" За да кажа, че го обичам, трябва едновременно три неща да правя: да мисля за него, да чувствам за него и да правя нещо за него. Питате ме дали ви обичам. Аз мълча. Ако кажа, че ви обичам, или кажа, че не ви обичам, за мен това са две равносилни неща. Щом кажа някому, че го обичам, трябва да му го покажа; а пък щом кажа, че не го обичам, пак трябва да му го покажа. Аз не мога да обичам дявола във вас и когато казвам, че ви обичам, обичам Бога във вас. За дявола нямам любов. Като казвам, че не обичам дявола, той няма нужда от тази любов. Следователно, ако в този случай кажа, че не ви обичам, аз съм последователен. Дяволът обича 6езлю6ието, следователно, щом кажа, че не ви обичам, пращам неговата стока, т.е. 6езлю6ието от се6е си го пращам на дявола. Питат ме: "Защо не ме обичате?" Отговарям: аз никога не казвам защо не обичам някого. Обичам ви заради Бога, не ви обичам заради дявола. Това е правилно. – "Защо не ме обичаш?" Дявола не мога да обичам. – "Аз дявол ли съм?" Щом хората не ни обичат, значи има нещо в нас, което не е за обичане. Щом ни обичат, има в нас нещо за обичане. Радвай се, че те обичат. Онова, което аз не обичам в другия, е от друг род. Когато ме обичат и аз обичам, и така става правилна обмяна. Когато казвам, че той ме обича, пък аз не го обичам, става нещо криво. Винаги трябва да има обмяна. Не питайте някого дали ви обича. Щом този човек ме обича, аз зная, че той обича Бога в мен; и щом ти го обичаш, ти обичаш Бога в него. Ти можеш да обичаш само туй, което е Добро. Само туй, което е Добро в света, може да се обича. Истината може да се обича, лъжата не може да се обича; Правдата може да се обича, неправдата не може да се обича.

Та казвам: всички добродетели трябва да се турят от нас в изпълнение. Разберете ме правилно: не мислете, че искам да ви направя добри. Бъдете верни на вашия идеал, който първоначално е вложен във вас! Писанието казва: "В началото Бог създаде човека по образ и подобие свое." Да 6ъдем верни на този образ, с който Бог първоначално ни е създал! Когато Христос дойде в света, каза, че Бог е благ. Под думите: "Ако ме лю6ите" се разбира: "Ако любите моя Отец, Който е в Мене." Христос казва: "Отец ви люби" и "Аз дойдох по Неговата воля." А Писанието казва: "Господ толкова възлюби света, т.е. всички нас, че изпрати това, което е най-хубавото – Своя Син - да дойде в света, за да бъдат всички спасени." Това значи всички да имат привилегията да живеят щастлив живот. А това пък ще зависи от Любовта, която изпитвате към Бога, и от Любовта, която имате към Неговия Син.

Христос е човекът на изобилната Сила,

Христос е човекът на изобилната Вяра,

Христос е човекът на изобилната Любов.

33-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас, 23 август 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

* Константин Иларионов и Драган Попов – ученици на Учителя, членове на Търновското братство, играли забележителна роля за организиране и провеждане на Търновските годишни събори на Бялото Братство, 1910-1925.

** Борисовград – име на гр. Първомай до 1946 г.

*** Тарга (ост.) – дъсчена носилка