Разлика между версии на „Добрата дума“

Текуща версия към 19:11, 9 октомври 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)

КНИГА: Силите на Природата

Добрата дума

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Тема за следния път: „Полза и вреда от яденето.”

Новата култура се занимава с няколко важни неща: с хранене, дишане, гледане и слушане. Ако хората знаеха, как да ядат, да дишат, да гледат и да слушат, животът им щеше да бъде съвсем друг от сегашния. Храненето оказва голямо влияние върху характера на човека. По характер някои хора са кисели. Това зависи от неправилното хранене. Те не правят избор в храните. Как ще докажете научно, че храненето е важен процес? За умрелия тоя процес не е важен. И на оня свят той се храни, но не както на земята. Колкото малко храна и да приема, все пак се храни. Той приема по-малко храна, отколкото на земята. Душата се нуждае от малко храна, но и за нея храната е съществено нещо. – Колко тежи една душа? – Колкото малко и да тежи, все има някаква тежест. С каква мярка мерите душата?

Някой се обидил и казва: Тежка дума ми казаха. – Колко тежи тая дума? Как я измери, че разбра, колко е тежка? Каква дума ти казали? Нарекли те простак. Защо е тежка тая дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш на някого, първо опитай върху себе си. Ако ти се отрази добре, кажи я на някого. Ако не ти се отрази добре, въздържай се от нея. Не си служи с думи, на които не си опитал действието върху себе си. Колкото и да те наричат простак, ако не обичаш тая дума, не я казвай на другите. Под „прост човек”, в материален смисъл на думата, разбирам бедна, суха почва, на която нищо не расте. За да даде нещо, тя трябва да се натори. Каквото и да сееш на тая почва, трудът и средствата ще отидат напразно – тя нищо не ражда. Като обработваш и ториш почвата, тя ще забогатее. Следователно, ако простият човек работи върху себе си, ще забогатее и ще се облагороди. Накарайте едно просто дете да сади боб, грах, леща, да видите, каква промяна ще стане с него. Ако искате да подобрите състоянието на стомаха му, нека сади ряпа; ако искате да се усили зрението му, нека сади леща; ако искате да придобие хубав цвят на лицето си, нека сади грах. Това е психологически вярно, обаче, резултатът е много бавен. Трябва да минат десет поколения, за да видите ползата от вашия труд.

Сега, какво ще кажете, ако ви задам въпроса: В какво вярвате най-много? Трябва да помислите, за да отговорите на тоя въпрос. Коя дума в българския език обичате най-много? И на тоя въпрос не можете да отговорите веднага. Някои неща се разбират лесно. Например, лесно се разбира, кое ядене е добро. Обаче, не е лесно да разбереш, как трябва да живееш добре. Добрият живот се разбира от доброто ядене. Достатъчно е да те нахранят добре, за да кажеш, че тия хора са добри и живеят добре. Кое ви кара да обичате плодовете? Виждаш една хубава круша и веднага я обикваш. Тя не знае да говори, не може да ти каже една сладка дума. Защо я обичаш? Важно е да си отговорите, кое ви е свързало с плодовете. Често педагозите си служат с такива възпитателни средства, които, вместо да подействуват добре, се отразяват вредно върху нервната система. Като им говорят много, децата стават нервни, раздразнителни, неспокойни. Те се дърпат за косите, бият се. Как трябва да постъпват педагозите с нервните деца? Те трябва да използуват плодовете, техните цветове и форми. При това, трябва да препоръчват на всяко дете да яде такива плодове, които обича. Същевременно, и правилните геометрични форми действат възпитателно върху децата.

Коя е най-късата линия в геометрията? – Правата линия. – Коя е най-дългата? – Кривата линия. Питам: Кое наричаме право? – Най-късото нещо. – Кое наричаме криво? – Най-дългото нещо. – Кой човек е крив? – Който няма край. Той се движи по кривата линия. Ако вземе пари на заем, не може скоро да ги плати. Той се върти по кривата линия и не може да спре. Трябва да мине много време, да попадне на фокус, двамата да се срещнат. Тогава той може да плати дълга си. Правият, още с излизането си, спира оня, който му дължи и, понеже друг начин няма, веднага получава парите си. Правият не се отбива от пътя си, затова той веднага плаща дълговете си, и другите веднага изплащат своите дългове към него. Ако не е казал на някого една сладка дума, ще му я каже. Вие мислите, че е проста работа да се занимавате с такива неща. Велико нещо е да кажеш една сладка дума на някого! Докато се занимавате с големи неща, малките работи ще се изплъзват пред вас. Занимавайте се с тоновете. Добре е да научите, как звучи първият тон на живота.

Научихте ли по една песен, която ви бях дал като задача? Пеенето е подобно на яденето. Ще ви дам да ядете нещо и ще наблюдавам, как ядете, без да ви кажа дума. Който яде правилно и с любов, предизвиква желание и в другите да ядат. Ето защо, когато сте болни и неразположени, наблюдавайте, как ядат здрави хора. Те ще събудят у вас желание да ядете и ще ядете с разположение. Така ще се отвлече вниманието ви, и неразположението ще изчезне. Казвате: Смешно е да гледате, как ядат хората. – Това е неразбиране. Да се храниш правилно, това е музика. Зъбите, които дъвчат храната, представят струните на арфата. Приятно е да слушаш тая музика. Приятно е да слушаш звучните акорди на арфата. Някои са новаци, не знаят да свирят още на арфа. Те не са научили изкуството да дъвчат храната си. Обаче, много хора дъвчат храната си добре. Приятно е да гледаш, как се хранят! Те предават от своята енергия на оня, който ги гледа. Който яде сладко, плаща, т. е. дава нещо от себе си.

И тъй, ако искате да бъдете здрави, наблюдавайте, как се храни здравият човек; обикаляйте плодните дървета, да видите, как растат, цъфтят и зреят. Това действува здравословно върху човешкия организъм. Възпитавайте десетки поколения в това направление. Само така ще имате резултат. В плодовете е написана историята на тяхното развитие. Голямо знание ще придобиете, ако можете да четете. Изучавайте зелето, да видите, какво се крие в него. Ако искаш да знаеш, как е направена земята, питай зелето. Листата на зелката са подобни на земните пластове. Значи, зелката представя геологичните епохи, през които е минала земята в своето развитие. Който знае, какво представя зелето, по него може да изучава геологията. – Верни ли е това? – По светлината, която излиза от моя ум, ще разберете, вярно ли е, или не. Когато говориш верни и истинни неща, от ума ти излиза светлина. Да говориш истината, това значи, да излиза от главата ти светлина, а думите ти да бъдат сладки. Ако не говориш истината, ти живееш в тъмнина. Всяка дума, която излиза от устата ти, е горчива.

Какво носи истината? – Светлина и сладчина. – Лъжата? – Тъмнина и горчивина, т.е. отрова. Ако искаш да кажеш на приятеля си истината, дай му една хубава ябълка, круша или стрък грозде. Истината се крие в красивия плод. Дай на приятеля си нещо, което няма никакъв недостатък. Трябва ли след това да го убеждаваш, че си му дал нещо хубаво? Дрехата, която майсторът шивач ушива, е безупречна. Тя говори сама за себе си. Така говори и истината. Тя не се нуждае от доказване. Давай най-хубавото от себе си, за да задържиш приятелството си с даден човек. Хубава къща се съгражда от добър материал. На хубава хартия се пише добре. Ако хартията е лоша, мастилото се разлива по нея, и писмото излиза нечисто. С хубаво перо добре се пише. Лошото перо дращи, къса хартията. Перото е човешкият език, който, или драже по хартията, или гладко върви и пише красиви, светли мисли.

Мнозина казват: В какво се заключава благото на живота? Отговорът е прост: В самия живот. Той е орган с много струни. Колкото повече струни засягаш и колкото повече съчетания правиш между тоновете, толкова по-приятен става животът. Много неща занимават човешкия ум, не само едно нещо. В това отношение, животът е богат и външно, и вътрешно. Обаче, само някои неща влизат в съзнанието; останалите потъват дълбоко в подсъзнанието, дето очакват своето време, да излязат на повърхността на съзнанието. Ако отнемете на човека ония неща, които седят на повърхността на неговото съзнание, той ще изпадне в лишения. Страшно е да отнемете светлината на човека. Без нея той не може да съществува. Тя внася живот в него. Някой приема червения цвят на светлината, друг – зеления, синия и т. н. Светлината гради, тя е творческа сила. Хората приемат светлината от слънцето, но и те изпущат светлина. Един за друг те служат за приемници на светлината. Всеки човек е запалена свещ. Следователно, човек е приятен за своя ближен дотолкова, доколкото му дава светлина. Ти обичаш един човек дотолкова, доколкото той ти дава светлина. Щом се прекъсне светлината му, ти преставаш да го обичаш. Докато имат светлина, хората си услужват взаимно.

Кое ни заставя да носим перото си в десния или в левия джоб? Перото не е голямо, мълчи си, но с него можеш да напишеш нещо ценно, за което хората да те обикнат. Перото не е голямо, но помага на човека да направи нещо хубаво. То не иска нищо за себе си. Напише нещо и си мълчи. Ти носиш славата вместо него. Имаш една цигулка, носиш я, и тя си мълчи. Щом я вземеш в ръката си и засвириш, тя може да ти направи такова добро, каквото никой друг не ти е правил. Тя ще те запознае с най-видните хора в света. Когато свири, цигуларят се разговаря с цигулката си. Хората слушат тоя разговор и се поучават от него. Цигуларят декламира с цигулката си нещо от Бах, Бетовен, Моцарт, и всички слушат и се възхищават. Това значи, да бъдеш цигулар. Цигуларят обича цигулката си, но и тя го обича. Често хората се питат един друг: Обичаш ли ме? Колко ме обичаш? Майката пита детето си, обича ли я и колко я обича. То разтваря постепенно ръцете си, докато стигне ъгъл 180°. Значи, и любовта има степени.

Какво е осморката? Де е мястото й на човешкото лице? На очите. Чрез осморката ще гледаш, чрез деветорката ще мислиш. От четворката ще направиш стол, на който ще сядат твоите приятели. Ако столът има два крака, ще бъде неустойчив; той трябва да има четири крака, за да бъде устойчив. Защо пишем четворката във форма на стол, обърнат с краката нагоре? Ще кажете, че това е дребна работа, не се занимавате с нея. – С какво се занимавате? Вие се интересувате от великите работи, а не от малките. Въпреки това, природата е направила очите малки, а не големи. Те не са големи като прозорци, но много виждат. Малки прозорци, но всичко се вижда през тях. Малките органи, които извършват големи работи, са по-полезни от великите работи, които ви занимават. Следователно, за предпочитане е да имаш здрави и силни очи, отколкото да бъдеш красив. За предпочитане е да имаш добре развити уши, отколкото да бъдеш красив. За предпочитане е да имаш здрава уста, отколкото да бъдеш красив. Според мене, красив е оня, който има здрави очи, уши и уста. Очите са свързани с човешкия мозък, ушите са свързани със сърцето, със симпатичната нервна система, а устата – със стомаха и черния дроб. Задача на устата е да възпитава черния дроб. Не може ли да го възпита, човек е изложен на различни болести. Всяка лоша дума се отразява вредно върху черния дроб. Хигиената забранява на човека да си служи с отрицателни, дисхармонични думи. Върви ли против хигиената, човек разстройва черния си дроб. Щом се разстрои черният дроб, разстройва се и нервната система, както и храносмилането. Изобщо, лошите думи се отразяват зле върху здравето. Ако искате да бъдете здрави, служете си с добри, положителни думи.

Като ученици, вие трябва да правите наблюдения върху себе си, да изучавате удовете си. От себе си ще познавате и другите хора. Вижте, какъв е показалецът на честния човек. Той е много добре оформен и се отличава от показалеца на нечестния. В справедливия човек средният пръст има красива форма. Природата поставя добродетелите на видно място, всички да ги виждат и да се ползват от тях. Приятно е да видиш един красив, добре оформен пръст. Когато ученикът иска да покаже, че знае урока си, вдига двата пръста – показалецът и средният пръст. С това тоя иска да каже: Аз съм честен и справедлив, имайте доверие в мене. Ученикът не знае това, но подсъзнателно го върши. Учителят погледне ученика, който вдига ръка, и му казва: Драганчо, кажи, от какво произлиза думата „даскал.” – От дъска, господин учителю. В думата даскал буквата “к” не е на място. Тя е неустойчива, представя лодка, която потъва./ВИЖ ТЕКСТ ОРИГИНАЛ/Двете наклонени линии в буквата са платна на лодката. Буквата „К” е от друг произход, няма отношение към земята, затова тая лодка не може да работи на физичния свят.

И тъй, ако искате да бъдете здрави, с добро разположение на ума и на сърцето, трябва да се занимавате с плодни дървета, с посаждането и отглеждането им. Ако обичате някой плод, посаждайте семето или костилката му. Като ядете плодове или друга храна, спазвайте правилото, никога да не си дояждате или никога да не преяждате. Това се отразява здравословно върху човека. Ако искаш да живееш повече време на земята, не си дояждай. Нека остане в тебе желанието още да хапнеш. Ако всякога си дояждаш или преяждаш, ти скъсяваш живота си. Не казвай, че не искаш да ядеш. С това ти сам си пакостиш. Нека остане в тебе желанието да си хапнеш още, но не задоволявай желанието си напълно. Здравето зависи от правилното хранене. Някои майки грешат, като карат децата си да ядат по три-четири пъти на ден. Така децата заболяват и стават лениви. Да преяждаш, това е крайност; да гладуваш, това е друга крайност. Като знаят това, родителите и учителите трябва да обръщат внимание върху храненето на децата, за да продължат живота им и да ги направят дееспособни.

Казвам: Какъвто е законът за физичното хранене, такъв е законът за умственото и сърдечното хранене. Никога не пресищайте ума си с излишни мисли. Никога не пресищайте сърцето си с излишни чувства. Умът и сърцето всякога трябва да остават поне малко гладни, да не си дояждат, нито да преяждат. Дали си цар, патриарх или владика, не е важно. Животът се определя от храненето, а не от положението, което заемаш. Ако си цар и не знаеш, как да се храниш, ще станеш прост човек; ако си овчар и знаеш, как да се храниш, ще станеш цар. Чета поезията на някой поет, виждам, колко пресилени неща има в нея – преял е тоя поет. Думите не отговарят на съдържанието. Представете си, че ви дам задача, да напишете едно стихотворение или една книга, в които да турите думите „сладко и горчиво.” Колко пъти трябва да напишете тия думи и на какво място, за да не изпитате нито прекалена сладчина, нито прекалена горчивина? Ще кажете, че не знаете, по колко пъти трябва да употребите тия думи. Питам: По колко пъти на ден трябва да ви казват горчиви думи и по колко пъти на ден – сладки думи? Като дойде до горчивото, ще кажете, че искате да ви казват само по една горчива дума на година. – По колко сладки думи? – Всеки ден по една сладка дума. – Значи, горчивите думи се намират в отношение 1:365, а сладките – 365:365. Това не е правилно. Искате да ви дават всеки ден по един сладък плод, а само един гнил плод годишно.

Какво се иска от хората? – Права мисъл, право разсъждение. То прави човека здрав. Новото, което иде, носи правата мисъл. Оставете настрана, кой какво ви казал и как ви погледнал. Новото носи друго нещо. Новото обръща внимание на това, как ви гледа слънцето, как ви гледат цветята и плодните дървета. Всеки цвят е усмивка. Всеки скъпоценен камък е усмивка. Той разлага светлината и ви се усмихва. Радвайте се на тая усмивка.

Яж и не преяждай. Гледай и не преяждай. Слушай и не преяждай. Винаги замествай грозното с красиво. Никога не оставяй грозното да взима надмощие над красивото. Ако съм ученик и ми дадат да пиша думата „лош”, ще я напиша само веднъж. След това ще изхвърля буквата „л” и ще пиша само „ош”.

Дават ви една песен за доброто и лошото. В песента се казва, че те са двама приятели, които учат човека на нещо. Лошото запознава човека с нощта, а доброто – с деня. С лошия човек ходиш вечер, да не виждаш грозотата му, но да слушаш сладкия му говор. Лошият е грозен, но сладко говори. Лошият обича да мушка; ту ума мушне, ту сърцето мушне. Така човек се учи да мисли и чувствува правилно. С добрия човек ходиш през деня, да виждаш красотата му. Опитайте се да съставите една песен за добрия и лошия Стоян, които се сдружили. На български има една песен: „Стоян си мами думаше.” Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне.” Ние казваме „син”; същата дума на английски език означава грях, престъпление. Ето защо, когато англичанинът иска да изправи грешките си, трябва да дойде в България. Тя е баня, в която той може да се пречисти.

Изпейте песента „Аз ще се подмладя.”

Какъв е ритъмът на доброто и на лошото? Ритъмът на доброто е особен и внася в човека устойчивост. Когато се качваш на една канара, изпитваш известна приятност, усещаш, че си стъпил на нещо устойчиво и здраво. Така чувствува човек, когато работи с доброто. Стъпиш ли на глинеста или на песъчлива почва, ти усещаш, че основата ти е неустойчива. Такова нещо е лошото в живота.

Какво изпитвате като пеете песента „Аз ще се подмладя”? Подмладяването е плод. Той може да бъде зелен, а може да бъде и зрял. Ако песента започва от „сол”, плодът е зрял и ароматен.

Учителят пее: „Успокой се ти, който се смущаваш в живота. Мисли добре, постъпвай добре, за да ти бъде добре. Това изисква животът. Помни, че си дошъл на земята да учиш, човек да станеш. Добре да мислиш, добре да любиш и добре да обичаш.”

Казвате: Това е невъзможно. – Ние пеем за невъзможните неща, за да станат възможни.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът

5. Лекция от Учителя, държана на 5 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.