Разлика между версии на „Силите в природата“

Текуща версия към 19:10, 9 октомври 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)

КНИГА: Силите на Природата

Силите на природата

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Какво бихте писали върху темата: „Разлика между растителния, животинския и човешкия живот”. Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измеренията, в които живеят. Растението живее в едноизмерния свят, животното живее в двуизмерния свят, а човек – в триизмерния свят. Обикновеният човек не може да разбере нищо от тая разлика, но ученият, философът ще разбере много нещо. Растенията се отличават от животните по степента на светлината, която възприемат и в която живеят. Простият, примитивният живот се отличава с малко светлина. Колкото по-висок става животът, колкото повече се увеличава знанието, толкова и светлината става по-голяма. Щом дойдете до човека, светлината му се увеличава, той е най-голяма свещ. Обаче, по отношение на ангела, светлината на човека е малка. И хората се отличават един от друг по степента на своята топлина, светлина и сила. Казвате, че бомбата е силна. Тя е силна, докато не е експлодирала. Щом избухне, тя губи силата си. Житното зърно, сравнено с бомбата, крие много по-голяма сила от най-тежката бомба. То извършва грамадна работа. И мисълта извършва по-голяма работа от най-тежката бомба. Даже най-малката мисъл превъзхожда ефекта на най-голямата бомба. Значи, човешките мисли са бомби от различна големина и с различен ефект. Всичко, което принася полза на човека, е малко; всичко, което причинява пакост и вреда, е голямо. Ако те удари голям камък или голям клон, непременно ще ти причини някаква пакост. Въпреки това, хората се стремят към велики работи. Те искат да заемат високо положение, да бъдат големи, красиви.

Коя е естествената височина на човека? Ако е висок три метра, икономично ли е? Колко метра плат му е нужно за дрехи? През каква врата трябва да минава. Колко ядене му е нужно на ден? Според мене, нормално е човек да бъде 165 см. висок. Значи, той е взел една единица от Слънцето, шест единици от любовта, т. е. от Венера и пет единици от Меркурий. Числото пет представя сърп //ВИЖ ТЕКСТ-ОРИГИНАЛ//, с който може да се жъне. Това число всякога взима. Прегърнеш някого с ръката си, хванеш го – това е все Меркурий. Числото шест показва, че се намираш пред много пътища и се чудиш, кой път да хванеш. – Кой е правият път? – Пътят на най-малкия разход, на най-малкото съпротивление. Въпреки това, като придобие нещо, човек иска да има още по-голяма придобивка. Например, спечелиш един милион, искаш да имаш два милиона. Как ще носиш толкова много пари? Знай, че твое е това, което ти сам можеш да носиш. На него можеш да разчиташ. Не можеш да разчиташ на това, което драгите носят. То е чуждо. Как можеш да разчиташ на знанието, което се съдържа в сто-двеста тома? Ти не можеш да носиш това знание в главата си.

Съвременният човек трябва да знае, кое е негово и кое – чуждо. Това, което радва човека, е негово. Това, което му причинява скръб, е чуждо. Божественото носи радост, а човешкото – скръб. Човек всякога скърби, че не е богат като другите, че къщата му не е толкова хубава, колкото на съседа му. Какво се ползува той, ако е богат, добре облечен, живее в хубава къща, а е болен? За предпочитане е да бъдеш прост овчар, но здрав, отколкото да си богат, добре облечен, да живееш в хубава къща и да си болен. Кое предпочитате: да бъдете философ, но болен, или прост овчар, който свободно се движи по планините, диша чист въздух, яде проста храна, но е здрав и разположен. Да можеш свободно да се движиш, дето пожелаеш, да ядеш с разположение, да дишаш чистия планински въздух, това значи, да бъдеш свободен като птица. И мухата е свободна, но попадне ли в паяжината, губи свободата си. Тя влиза в къщите на хората, кацва, дето иска, волна е като птица. Тя се радва на свободата си. Всеки свободен човек е крилат като птица. Значи, крилете имат отношение към свободата. Мухата обича светлината, затова търси светли места. Щом види добре осветена стая, веднага влиза вътре. Тя обича и свободата. Като забележи, че прозорците на стаята са затворени, тя започва да се блъска в тях, но не може да излезе навън. И птицата, като влезе в стая със затворени прозорци, започва да се блъска в тях. Най-после, замаяна тя пада на земята.

И човек изпада в положението на птицата. Стреми се към някаква идея и, като я постигне, започва да се измъчва. – Защо се измъчва? Влязъл е някъде, от дето не може да излезе. Апаш влязъл в лабораторията на един виден физик в момента, когато последният правел своите научни изследвания. Ученият разбрал, че пред него стои апаш и веднага му дал да държи цилиндрите, с които правел опита. След това завъртял машината, и токът започнал да тече по цилиндрите. Апашът се ужасил, но не могъл да се освободи от тях – токът свил мускулите му. Така ученият извел апаша на улицата, взел от него цилиндрите и спокойно му казал: Втори път няма да влизаш в лабораторията на учения, който прави своите изследвания. Ще чакаш, докато той изнесе своето откритие пред света и тогава ще се явиш при него, и ти да получиш нещо.

Често хората се хващат за цилиндрите на учения, по които тече ток. После казват, че условията на живота им са тежки. Казвам: Не влизайте през всяка отворена врата – тя не е за вас. Не влизайте през всеки отворен прозорец – той не е за вас. Не яжте всякакво ядене. Правете избор в яденето. Не всяко ядене е за вас. Не всичко, което виждате около себе си, е за вас. Влезете ли в кабинета на учения или на философа, ще се отнасяте с уважение.

Да се върнем към числото 165. Шесторката, която има отношение към Венера, притежава свойствата на житното зърно, или на кое и да е семе. Ако носиш това число в джоба си и го показваш на всеки, когото срещнеш, то няма да се измени, ще си остане такова, каквото е било първоначално. Обаче, ако го посадиш в земята, то ще израсте и от него може да излезе ябълка, круша, слива. От него може да бликне вода и да потече надолу, да пои цветята. Ценни качества съдържа шесторката. Ако можеш да ги използваш, те ще ти помогнат, ще ти дадат светлина и знание, ще те облекат, ще те нахранят. Важно е да знаеш, как да ги пипнеш. Не само шесторката, но всички числа са ценни, когато се използуват техните динамични сили. Голямо богатство се крие в тях. Който иска да живее добре, трябва да разбира единицата и силата, която се крие в нея.

Единицата е число на живота. Тя носи в себе си слънчева енергия – енергията на любовта. Числото шест господства в света. Казано е: „Шест деня работи, а на седмия служи на Бога” Да служиш на Бога, това значи, да си починеш.

Като изучавате числата и буквите, дохождате до техния вътрешен смисъл. Питам: Защо турят на числото седем напречна чертичка? Не може ли и без нея? Буквата Д е съставена от две части: горната част е /\ триъгълник, а долната – буквата „П”. Който знае законите, разбира, защо някои имена започват с буквата „П”, други – с буквата „Р”, трети – с буквата „А” и т. н. Буквата „Р” в български език, а в латински “Р” има отношение към волята, т. е. към ръката на волевия човек, която хваща нещата. Думата „радост” също започва с буквата „р”. Германците изговарят буквата „р” силно, твърдо, което показва, че са волеви натури. Англичаните правят усилие да я изговарят меко, с което внасят мекота в характера си. И българинът е волев човек. И той трябва да се смекчи. Волята не трябва да взима надмощие. Ако една способност в човека взима надмощие над другите, той не е на прав път. Някой обича да говори много; друг говори малко. И едното, и другото не е на място. Човек трябва да знае, за всеки даден случай, колко да говори и какво да говори.

Един ден видели Настрадин Ходжа да пили бравата на една врата. Запитали го: Какво правиш Настрадин Ходжа? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще се чуе. Прав е Ходжата. Като обере къщата, всички ще заговорят за него, ще се чуе гласът на неговата постъпка. Кажеш една забранена дума, чуят те някои и веднага те питат, от де я знаеш. Носиш в ръката си един голям диамант. Може да си го получил подарък – не е важно. Докато се разбере, от де го имаш, и кой ти го е дал, ще лежиш в затвора. Ако богат човек носи тоя диамант, никой няма да го безпокои, но ако беден човек го носи, веднага ще го хванат и турят в затвор. Всеки, който носи една идея, като скъпоценен камък, непременно ще лежи в затвор. Колко пъти човек е лежал в затвора само за това, че се е осмелил да произнесе думата любов. Опитай се ти, като обикновен човек, да кажеш, че си влюбен в царската дъщеря. Веднага ще ти забранят да говориш за нея. Можеш ли да имаш достъп до нея? Ти искаш да се запознаеш с царската дъщеря, но нямаш възможност да я срещнеш. Там, дето тя ходи, ти нямаш достъп. Харесаш една дреха, влизаш в магазина и я обличаш. Ако не я платиш, веднага те хващат за ръката и те питат: Кой ти даде право да облечеш тая дреха? Ако се противопоставиш, скоро ще опиташ затвора. – Обичам тая дреха. – Това не ти дава право да я вземеш от дюкяна, без да я платиш.

Днес много хора страдат по причина на това, че искат да притежават неща, които не са определени за тях. Позволено е да гледаш ябълката на своя съсед, но не е позволено да късаш от нея. На първите човеци беше забранено да ядат от плода на дървото за познаване на Доброто и на злото, но те ядоха. За непослушанието им ги изпъдиха от рая. Хората страдат, именно, за непослушанието си. На всеки човек е забранено нещо, но, въпреки това, той си позволява да взима от забраненото. Той пита: Защо да не взема? – Ако вземеш, ще излезеш от рая. Достатъчно е да се докоснеш до забранения плод, за да се натъкнеш на несгодите в живота. Например, светлината е достъпна за човека, но влезе ли в окото ти повече светлина, отколкото трябва, то се затваря. Природата е предвидила това и поставила мярка – колко светлина може да приема човешкото око. Колкото по-слаба е светлината, толкова повече се разширява зеницата; колкото по-силна е светлината, толкова повече се свива зеницата. Дойдеш ли до светлината в природата, колкото по-малко светлина приемаш, толкова по-добре. Растенията приемат повече светлина, отколкото топлина. Човек приема повече топлина, а по-малко светлина.

Някои растения разлагат светлината и едни цветове задържат, а други – отблъскват. Червените цветя задържат всички цветове на светлината, а отблъскват червения. Белите цветя отблъскват изцяло светлината, което показва, че те не се нуждаят от светлина. Те раздават всичката светлина. – Защо я раздават? – Можеш ли да спиш вечер със запалена лампа? Светлината действува на очите, и ти не можеш да спиш. На тъмно се спи по-добре, отколкото на светло. Когато почиваш, не ти е нужна светлина ; когато работиш, имаш нужда от светлина. Природата не позволява да изразходваш енергиите й напразно. Тя не обича разточителността. Когато не употребяваш нещата на място, ти ставаш разточителен. Страданията се дължат на разточителността. В природата няма нито разточителност, нито недоимък.

Преди Общоевропейската война хората бяха по-разточителни, отколкото днес. Хляб имаха в изобилие и не го ценяха. Обаче, днес всички го ценят. Срещам един професор, носи под мишца три четвърти хляб – едната четвъртинка отрязана – за трима души. Преди войната слугинята носеше хляба, а сега професорът го носи, страхува се да не остане без хляб. Малко е четвърт хляб на човек, но всички го пестят, не го разпиляват, както по-рано.

Казвам: Ако искаш да познаеш човека, виж, какво е отношението му към хляба. Ако искаш да знаеш, какво е отношението му към доброто, виж, какви са обувките му. Ако са нечисти и тесни, има нещо неправилно в отношението му към доброто. Искаш ли да знаеш, дали даден човек е справедлив, виж, какви са ръцете му. Ако са всякога чисти, той е справедлив. Той има мярка и в даването, и във взимането. Ръката трябва да работи умерено. Казваш, че трябва да работиш, за да ядеш. Яденето има отношение към устата, а не към ръката. Лакомата уста кара ръката да работи повече, отколкото трябва. Ръката работи много, а получава малко. Това е несправедливо. Ръцете, краката, очите, ушите са слуги на човека. От слугите се съди за господаря. Казвам: Каквито са слугите, такъв е господарят. Какъвто е господарят, такива са и слугите. Какво можеш да направиш, ако не знаеш да управляваш ръцете и краката си? Какъв човек си, ако не можеш да управляваш очите си?

Хората не се отнасят добре с краката, с ръцете, с очите си и казват: Крака са това, няма защо да се грижа толкова за тях. Те са длъжни да ходят. Човек зависи от доброто състояние на краката, на ръцете, на очите, на ушите си. Цял ден ходиш, движиш се из града, на планината – ще благодариш на краката си. Като се прибереш у дома си, ще измиеш краката си, ще им благодариш за услугата, която са ти направили. Ако си ги ударил и наранил, ще им се извиниш, ще превържеш нараненото място с малко зехтин и ще ги оставиш да си починат. Господарят е виновен за нараняването на краката, а не слугите.

Сега, като ви обръщам внимание, как да се отнасяте към своите удове, имам пред вид вашето самовъзпитание. Само така човек може да се самовъзпитава. Казваш: Трябва да се обичаме! Първо ще обичаш ръцете, краката, очите, ушите си, които ти служат безкористно. Ти трябва да съзнаваш, че всички твои удове работят за тебе и ще им бъдеш признателен. Ще обичаш устата, носа си, които са те предпазили от много злини. Ако искаш да изчистиш носа си, ще го хванеш леко с кърпа, без да го дърпаш и натискаш. Ти искаш да отидеш на небето, да живееш между ангелите. Как ще живееш между ангелите, ако нямаш добра обхода със слугите си? Искаш да имаш красиво тяло. Как ще имаш красиво тяло, когато на небето пристигат всеки ден оплаквания от ръцете, краката, очите, мозъка ти? Трябва ли да товариш мозъка и нервната си система с чрезмерна работа? Мозъкът заболява от голямо напрежение. Който работи чрезмерно с мозъка си, става крайно динамичен. Сухите хора са много динамични. Който работи много със сърцето си, става много влажен. Първият става много сух, а вторият – много влажен; първият е много електричен, а вторият – много магнетичен. Някой напряга мозъка си, иска да стане учен, философ, поет, да забогатее. Ако искаш да бъдеш учен, поет и философ, за да помагаш на човечеството, доброто е на твоя страна; ако искаш да придобиеш всичко това само за себе си, злото върви в стъпките ти. Да бъдеш философ, учен, значи, да бъдеш точен, като часовник, да знаеш, колко време да работиш и колко да почиваш. За Канта се казва, че животът му бил като часовник. Всяка сутрин излизал на разходка в точно определен час. По него определяли часа. Случило се, че един ден не излязъл на разходка. По това разбрали, че е станало нещо с него. – Какво трябва да правим? – Много просто. Ако си гладен, ще носиш хляб със себе си. Ако си жаден, ще носиш вода. Ще носиш това, от което имаш нужда. Ще искаш това, което ти е необходимо. Това, което не ти е потребно, тури го настрана. То е потребно за другите. Радвай се, че те се нуждаят от това, от което ти нямаш нужда.

От какво се нуждае човек? Първо човек се нуждае от светлина. Той трябва да знае, как да я възприема и как да я прилага. – Болен съм. – Болестта ти се дължи на недоимък от светлина в организма ти. – Как ще оздравея? – Като приемеш необходимата светлина в себе си. Всяка болест се лекува със светлина – червена, синя, жълта, портокалена, виолетова – според болестта се избира и светлината. Светлината играе важна роля в човешкия живот. Дали страдаш от недоимък, или от излишък на светлина в организма си, ти си изложен на неправилни прояви – физични или психични. Ако се оплакваш от неразположение, от нежелание да се движиш, ти си лишен от червената светлина. Ако нямаш желание да се проявиш, ти си лишен от портокаловата светлина. Някой се проявява повече, отколкото трябва – в организма му има излишък от портокалова светлина. Някой има желание да забогатее, иска да държи богатството само за себе си. Причината на това се крие в излишъка на зелената светлина в организма му. – Какво да правя, за да се освободя от тоя излишък? – Раздай част от богатството си, не ти трябва тоя излишък.

Един богаташ, голям скъперник, често се молел на Бога да му покаже, коя е най-голямата му слабост, за да работи върху нея, да се освободи от лошите й последствия. Една вечер сънувал интересен сън: Отнякъде дошъл един човек с голяма кола, пълна със злато, и впрегната с четири чифта бели коне. Човекът, който карал колата, спирал по улиците и раздавал с лопата злато. Хората излизали от домовете си и тичали към колата: всеки искал да получи нещо. Коларят сипвал по една-две лопати на човек и продължавал пътя си. Като видял това, скъперникът се затичал към дома си да вземе един сандък, да получи и той от златото. Коларят му казал: Щом искаш да ти туря злато в сандъка, трябва да легнеш на земята и да поставиш сандъка на гърдите си. Аз ще сипвам с лопатата, а ти ще кажеш, докога да продължавам. Казано, свършено. Коларят турил една лопата, скъперникът мълчал. Турил две, три, десет, скъперникът още мълчал. Най-после започнал да пъшка, не могъл повече да издържа. Коларят казал: Оставете го сам да се справи с товара си. После му казал: Колкото повече се товариш, толкова повече ще пъшкаш. Една лопата ти беше достатъчна.

Казвам: Ако имаш една лопата злато, ти ще се ползваш от слънчевата енергия; ако имаш две лопати, ще се ползваш от енергиите на земята; ако имаш три лопати, ще се ползваш от енергиите на Юпитер; ако имаш пет лопати, ще се ползваш от енергиите на Меркурий; ако имаш шест лопати, ще се ползваш от енергиите на Венера. Не е нужно да имаш много лопати злато; важно е да го използваш разумно. Трябва да изучавате числата, да знаете, какви енергии се крият в тях и начините за използуване на тия енергии. Единицата е представена чрез човешкия нос. Тя е на видно място. В нея се крие слънчевата енергия. Единицата учи човека, как да диша. Бог вдъхна в човека дихание на живот чрез носа. Който не диша правилно, не разбира значението на единицата. Едва сега човек започва да я изучава. Да познаваш единицата, това значи, да знаеш, колко въздух ти е нужен за всеки даден момент.

И тъй, ще дишаш дълбоко, за да разшириш носа си, главно долната част, при ноздрите. Колкото по-тесен е носът, толкова по-лошо. Здравият човек има широк нос при ноздрите си. Ако носът изтънява, човек губи гражданските си права. Изгубиш ли гражданските си права, ти не можеш да се ползваш от привилегиите на своята държава. Такъв човек е фалирал вече. Пазете се да не изгубите гражданските си права. Пазете се да не изгубите правата, които природата ви дава. Това значи, да се намериш в такова положение, че да не бъдеш нито на земята, нито на небето; нито на тоя, нито на оня свят. Това е все едно, да се затвори главната фирма на едно предприятие. Представете си, че главната фирма на дадено предприятие е в Америка. То има клонове във всички държави. Какво ще стане с тия клонове, ако главната фирма фалира? Всички клонове ще фалират.

Следователно, човек се развива правилно, докато диша правилно, докато възприема слънчевата енергия правилно. Той е здрав, весел, подвижен. Какво пречи на човека да диша и да мисли правилно ? Кое му препятства да излага гърба си всяка сутрин на слънце и да възприема слънчевата енергия ? Ще кажеш, че нямаш време за това. Трябва да мислиш за прехраната си, за къщата си. – Защо ти трябва къща? Има добри хора, които са помислили и за себе си, и за тебе. Те са направили къща, а ти, срещу известен наем, ще живееш в тяхната къща. Трябва ли, дето отиваш, да правиш къщи ? Ще отидеш в Америка, ще си направиш къща. Ще отидеш в Англия, ще си направиш къща. Една къща е нужна на човека.

Помнете: Умният, добрият, силният и справедливият човек, дето и да отиде, пътят му е отворен. Царството Божие е пред него. Значи, ако не си умен, добър, силен и справедлив, дето и да отидеш, навсякъде ще намериш затворени врати. Да бъдеш умен, добър, силен и справедлив, това значи, да бъде пътят ти отворен. Разумността се изявява чрез светлината на човешкия ум; добротата се изявява чрез човешкото сърце; силата – чрез човешката воля, а справедливостта – чрез човешките ръце, т. е. чрез неговата работоспособност. – Защо хората остаряват преждевременно ? – Защото не са умни, добри, силни и справедливи. – Защо нямат тия качества? – Защото не знаят качествата на числата. В числата се крият силите на природата. Изучавайте числата, за да се ползвате от силите на природата и да се развивате правилно.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

1. Лекция от Учителя, държана на 8-ми октомври, 1943 г. София – Изгрев.