Разлика между версии на „Ценни придобивки“

Текуща версия към 14:14, 25 септември 2011

Рилски беседи - 1939 г.

КНИГА: Езикът на Любовта

Ценни придобивки

В живота на човека има две съществени неща, които никога не трябва да забравя, те са следните: да запази това, което има; и да спечели това, което няма. Сегашният порядък се гради върху първото положение — да запазим това, което имаме. Бъдещият порядък се гради върху второто положение: да придобиваме, т.е. да печелим това, което нямаме. За да разберете тия положения, вие трябва да имате широки разбирания за живота. Например, това, което ангелите имат, човек го няма. Следователно, човек трябва да придобие това, което ангелите имат. Докато дойде в положението на ангел. той трябва да запази това, което има като човек.

Всичко, което виждаме около себе си и в природата, не е нищо друго, освен свят на предметно учение. Вие сте били деца, порасли сте, свършили сте някакво училище, придобили сте знание и най-после сте остарели. Едно е важно за вас. да запазите знанието, което сте придобили. Загубите ли знанието си, вие ще бъдете нещастни. Страшно нещо е да загуби човек онова, което е придобил с усилия и труд. Знаете ли какво е положението на рибаря, който по цели часове хвърля мрежата във водата и тъкмо улови няколко риби, те излизат през дупките и се връщат във водата. Какво му е допринесла тази мрежа? Печалбата седи в това, да задържи поне две-три риби в мрежата си. Човешкият ум може да се уподоби на мрежа, с която рибарят лови риба. И ако умът, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля в света, вади риби, но не ги задържа в себе си, нищо не се ползва. Ум, който не може да задържи поне една риба, т.е. поне една съществена мисъл в себе си, не е на мястото си.

Съвременните хора са дошли до положение да търсят същественото в живота. Кое е същественото? Те казват: В света няма нищо трайно. Днес се родиш, живееш и умираш. Щом умреш, всичко се свършва. Да мисли човек, че със смъртта всичко изчезва, това значи, съзнателно да се самозалъгва. Наистина, със смъртта умира нещо. но това, което умира не е съществено. Същественото никога не умира. То живее вечно.

Двама приятели, студенти в Кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот, или няма. За тази цел те написали едно мото на лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години единият от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало. Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот. После започнал да се среща с адепти, с ясновидци, но и те не могли да го убедят. Най-после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поставил един молив и я скрил на такова място, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: Моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видял. На плочата, с познатия на него почерк, било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със следното съдържание: Две години вече, откак съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа. Като прочел написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот.

Много философи и учени са говорили и говорят за другия свят, за Бога, но това са все отвлечени работи. Човек чете, слуша и, в края на краищата, казва: И това не е съществено. Човек знае много работи, изучава природата, но това е преходно знание. За това знание, именно, апостол Павел е казал: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Това знание е толкова преходно, както сцените в театъра. Вие виждате на сцената актьори, които играят ролите на цар, царица, съдия, учител, но това не е нещо реално. Следователно, животът на хората представя театър, дето всеки играе някаква роля. Каквато и да е ролята на хората, тя не е реална. Реалният живот е вътрешен, а нереалният — външен. Онзи, който представя на сцената цар, в същност цар ли е? На сцената виждате царе, съдии, учители, учени, но всъщност такива ли са? Щом слязат от сцената, те събличат костюмите, с които са били облечени, и вие ги виждате като обикновени хора, каквито са в действителния живот. Актьорът играе чужда роля, каквато някой автор е писал в своята драма. Например, някой актьор трябва да изиграе ролята на виден учен-астроном. За да изиграе добре ролята си, той се е упражнявал три-четири седмици да насочва телескопа към небето. В деня на представлението той излиза на сцената сериозен, с поглед отправен към небето, и започва да насочва телескопа към една или друга звезда. Като го гледате, представяте си, че пред вас стои същински астроном, но като слезе от сцената и заговорите с него, виждате, че няма понятие от астрономия. Друг актьор играе роля на съдия, съди хората, раздава правосъдие по известни закони. В действителния живот той не е никакъв съдия. Докато е бил на сцената, осъдил е няколко души, но като слезе оттам, никой не зачита присъдата му, никой не я прилага.

Един прост човек, по народност французин, отишъл един ден в Париж да разгледа забележителностите. Като ходел натук-натам, видял, че много хора влизат в едно красиво здание. Той си помислил, че това здание е черква и решил да влезе вътре. Там видял, че всички хора се спират и купуват билети. Купил си и той билет и тръгнал след хората. Като влязъл вътре, той се спрял да види, какво ще става. Посочили му място да седне. Седнал той и чакал момента да започне черковната служба. Оказало се после, че не бил в черква, но в театър. Той видял, че на сцената се разигравало някакво действие, в което съдели един престъпник за убийство. Престъплението било извършено на сцената. След това започнало разглеждане на делото против престъпника. Няколко адвокати защищавали престъпника, искали да го изкарат невинен. Той слушал дългите оправдания на престъпника и се възмутил, че при всичката му виновност искат да го изкарат невинен и извикал: Защо мълчите всички? Не видяхте ли, че той извърши престъплението? Аз видях всичко. Този е убиецът! Като чула това справедливо възмущение, публиката започнала да ръкопляска. Той се обърнал към публиката с голямо учудване, че всички били свидетели на престъплението, а въпреки това мълчат.

Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той се намира в нереалността на нещата. Той е на сцената. Сценичният живот е живот на забавления. Авторът на някоя пиеса, за да въздейства върху чувствата на хората, написал някаква драма, от която публиката се трогва, възхищава, плаче. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии.

Един свещеник казал на един актьор: Вие проповядвате на хората лъжата, и те вярват в нея. Като ви слушат, те плачат, страдат. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил: Причината седи в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа.

Какво печели човек, ако по цели дни работи нещо, а не вярва в това, което е изработил? Като работи нещо, човек трябва да вярва в това, което е изработил. Закон е: човек се ползва само от това, което е могъл да приложи. Каквото човек сам приложи, това остава за вечни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагат. Кой каквото приложи, остава за него. В бъдеще, кой каквото е приложил, остава като капитал на целокупния живот. Дръжте в ума си мисълта: всички блага, които хората са придобили в миналото и които днес придобиват, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Днес всяко благо се отнася повече за онзи, който го е придобил. Например, който се учи, той става учен; който живее добре, той става чист и свят; който прилага законите на хигиената, той става здрав; който изучава законите на забогатяването, той става богат. Забогатяването не е произволен процес. Да бъде човек богат, това значи, че е работил в миналото, изучавал е законите, чрез които може да стане богат. Ред поколения преди него са работили в същото направление, в което днес и той работи. Сам човек не може да стане богат, ако зад себе си няма тил, който да го Подкрепя.

Християнството днес брои около 500 милиона последователи. Това не се дължи на един човек, но на колективния труд на милиони хора, които от две хиляди години насам са работили неуморно за разпространяването на Словото Божие. И досега още християнството не е дошло до това развитие, което се очаква. Още много трябва да се работи, за да се дойде до онова, което Христос е проповядвал. В бъдеще се очакват работници, които да изнесат Словото Божие безкористно, с любов. За това, за което човек днес работи, ще види резултатите му в бъдеще. И тогава всеки ще вземе участие в плодовете на своята работа. Кой каквото е работил, това ще получи. Който е работил, той ще получи дял от плодовете си; който не е работил, той нищо няма да получи.

Много от стремежите на хората са останали безрезултатни, защото умовете и сърцата им са били натоварени. Какво ще разбере човек от научната лекция на някой виден професор, ако мисълта му е заета с предстоящото изплащане на полица от 20—30 хиляда лева? Ако не може да ги плати, ще го дадат под съд. После той започва да мисли, ще спечели ли делото, или не. Като наблюдавам, как се мъчи, казвам му, че ще спечели делото, да не се безпокои. — Право ли говориш? Откъде знаеш това? — Откъде зная, не е важно. Като спечелиш делото, ще провериш истинността на думите ми. На друг някой казвам, че ще изгуби делото. Ако не вярва, като изгуби делото, ще види, че вярно съм предсказал. Приятно е, когато човек знае, че ще спечели делото си; неприятно му е, когато чуе, че ще изгуби делото. Обаче, не всякога загубата на нещо причинява неприятност на човека; и не всякога печалбата е приятна. Да загубиш болестта си, това е приятно нещо; да загубиш здравето си, това е неприятно. Да спечелиш болест е неприятно; да спечелиш здраве е приятно. Дойде ли някаква болест при човека, той трябва да знае, как да я посрещне, какво да й говори и как да я изпрати.

Един млад овчар, който се занимавал с окултни науки, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри — трески, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? — Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко енергия от него, за да прекарам спокойно зимата. — Как ще направиш това? — Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. — Ами ти къде отиваш? — Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко енергия за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си.

Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овците му умряла. Той одрал кожата й, изсушил я и я използвал като мех за изливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, из мил го добре и го напълнил със сирене.

След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървяла. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? — Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготвил един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. — Успокой се, сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата—вечер, стопили го. превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен.

Каква поука може да извлечете от този пример? Дойде ли някаква неприятност в живота ви, турете я в тулума. Имате ли някакъв дълг, с който не можете да се справите, турете го в тулума; имате ли някаква несполука, турете я в тулума. Каквато и мъчнотия да срещнете на пътя си, турете я в тулума, той да се разправя. Щом е здрав, колкото да се тресе от мъчнотиите и неприятностите в живота, той ще издържи. Тулумът представя човешкия ум. За да издържа умът на мъчнотиите, човек трябва да бъде здрав, да не се поддава на никакви внушения. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. За да не си създава болести, човек трябва да бъде внимателен. Като върви по планини, той трябва да гледа пред себе си, да не се захласва. Захласне ли се някъде, той може да навехне крака си, или да го счупи. Теренът, по който се движите, не е навсякъде еднакъв, не е навсякъде равен, вследствие на което не можете да се движите с еднаква бързина. Има места, по които човек трябва да върви бавно. Ако мислите, че всичко знаете, че не трябва да се вслушвате в съветите на хората, вие ще се натъквате на големи мъчнотии.

Съвременните хора се заблуждават от две неща: понякога те мислят, че знаят много, а понякога, че нищо не знаят. Това са две крайности. Вярно е, че има неща, които знаят; вярно е, че има неща, които не знаят. Знанията и незнанията на човека са относителни. Например, по отношение на животните човек има повече знания, отколкото всички животни заедно. По отношение на човека пък ангелът има повече знания, отколкото знанията на цялото човечество. В такъв случай целта на човешкия живот е да достигне положението на ангела, да придобие неговото знание и неговите възможности. Как ще постигне това, той не знае, но бъдещето на всеки човек е предначертано. По главата, по лицето, по ръката и по тялото на човека можете да познаете неговото бъдеще. Има учени хора, които по височината и широчината на челото могат да определят силата на човешкия ум. По широчината и по височината на черепа те могат да определят човешкия характер. Същевременно те могат да познаят, дали даден човек ще има успех в живота си, или няма да има. някой учени са намерили, че хора, на които главата отзад е широка, са много страхливи. Достатъчно е да чуят някакъв малък шум около себе си, да хукнат да бягат. Те са страхливи като заек. Удари ли го някое клонче по корема, той удря на бяг, мисли, че мечки го гонят. Мечката не се занимава със заека. Колко кръв ще изсмуче от него? Малко кръв има заекът.

Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. Хората не подозират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат. За да учат, дадени им са благоприятни условия: изобилно светлина, въздух, вода и храна. Какво повече им е нужно? В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред.

Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери някой да мисли, че казаното се отнася до него. Един американски проповедник, за усилване на своята проповед си послужил с много примери от отношенията между мъже и жени. На проповедта му присъствали много мъже и жени. Един мъж, като се върнал от събранието, обърнал се строго към жена си: Не те ли е срам да ходиш да разправяш на проповедника, как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смях на хората! — Нищо не съм разказвала на проповедника — добавила, за свое оправдание, жената. — Не вярвам, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могъл да изнесе такива случки, каквито стават и в нашия живот. Откъде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано?

Следователно, думите и примерите, с които ораторът или проповедникът си служи, трябва да бъдат отбрани, да не засягат никого. Аз съм за онзи език, думите и примерите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примерите трябва да служат като поощрение за добро, а не да обиждат. Примерите, добри или лоши, имат влияние върху хората. Някои лоши примери могат да послужат като подтик за чистене.

Едно се иска от сегашните хора: да имат поне една основна мисъл, на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намират, те трябва да разчитат на своята основна мисъл. Не разчита ли на същото и банкерът? Неговата основна мисъл е капиталът, който е вложил в банката. Неговият стабилитет се определя от златния еталон, който е вложен в капитала му. В Америка има милиарди злато, заровено в земята. Толкова злато трябва да има всеки човек в своите идеи. Само на тия идеи той може да разчита. Те представят телефонни жици, чрез които той може да се съобщава с разумния свят. Колко хора днес могат да се съобщават направо със съществата от разумния свят, да получат някакъв съвет от тях? Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия свят, но не могат още да уреждат работите си в духовния свят. Например, чрез телефонните съобщения на физическия свят може да се узнае, че отнякъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое място, иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избягват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свят, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони "интуиция".

Един български офицер разправяше една своя опитност, от миналата война, за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв, получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук. Обаче, офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга — ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат.

Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва, какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войниците се подчинили на лъжливото чувство в себе си и помислили, че както вчера били добре и днес ще бъдат добре, но не излязло така. Офицерът послушал своето вярно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното място не е само едно. Безопасно място е мястото на Бога, а Той е навсякъде. Много са безопасните места. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас, как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре, да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква.

Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Например, ако дойде някой нервен човек при него, и той става нервен; ако дойде някой добър, и той става добър. Ако времето е топло, той става разположен; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиите закони, той лесно се справя с външните условия на живота и на природата. Когато е крайно нервен, възбуден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организъма, че всякакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организъма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам пред вид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си.

Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възраст, пак да се чувства млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да може да се ползва от тях. Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново.

В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпъди от дома си. Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводелство. — Защо си бил сина си? — Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работел стогодишният старец. — Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този пример показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си.

Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всякога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си — по едно светло чувство и във волята си — по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си — с възвишени чувства и волята си — с благородни постъпки, това значи, да разполага с големи капитали, никога да не осиромашава.

Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. Някой може да стане художник. Неговите деди и прадеди са рисували добре. И той трябва да рисува, да развие своя талант. Като стане добър художник, той може да нарисува една картина, която да струва десетки хиляди лева. Той се страхува, да не би хората да не го оценят. Все ще се намери някой да го оцени. Един виден американски художник нарисувал една хубава картина, която изложил за продаване. Понеже никой не му дал желаната сума, той се разгневил и разрязал картината си на две части. Двама американци видели това и веднага пожелали да купят картината, като заплатили два пъти по-голяма сума от тази, която художникът определил. Ще кажете, че всеки може да разреже картината си на две части, но няма да се намерят купувачи. Защо? Защото на време не сте я разрязали. Този художник е знаел, кога да разреже картината си.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото. Други пък имат добър глас, могат да станат певци. Всеки човек трябва да намери своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли сам върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Бог помага само на работливия, на прилежния човек. Още отначало Бог е благословил човека, но човек трябва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е в притчата за талантите, че онзи, който имал един талант и го заровил в земята, като дошъл господарят му, взел таланта назад. Вторият, който имал два таланта, придобил още два. Третият, който имал пет таланта, спечелил още пет. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората.

Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се изявят на времето си. Изявят ли се преждевременно, или след определеното за тях време, работата не става, както трябва. В това седи философията на живота.

Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свят. За времето, в което живеем, по-добър свят от сегашния не може да има. Ако искат по-добър свят, нека се опитат сами да създадат нов свят. Бог каза: "Да бъде виделина!" — и стана виделина. "Да се отдели водата от сушата!" — и се отделиха. Каквото Бог заповяда, това стана. Нека човек заповяда, да опита силата си, да види, какво може да направи. Може ли човек да заповядва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените неща, на които човек може да заповядва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. Човек може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. Стане ли господар на себе си, човек влиза в Божественото право. Иска ли да бъде господар на другите, да ги използва като свои слуги, той влиза в кривото на живота, т.е. в заблужденията. Ако е бил добър господар и добър слуга на себе си, човек може да бъде добър господар и добър слуга на другите. Следователно, от човека се изискват две неща: да бъде добър господар и добър слуга на себе си; и после, да бъде добър господар и добър слуга на другите. Това е практическата философия на живота, към която всеки трябва да се стреми. Това желая на всички. Постигнете ли тези две неща, вие ще имате благословението на Бога, на разумния свят и на добрите хора по цялата земя.

30 юли, 10 ч. пр. об.