Разлика между версии на „Четири портокала“

Текуща версия към 05:05, 12 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Четири портокала

След лекцията изпълнихме гимнастически упражнения, после се върнахме в салона, където един брат донесе на Учителя четири портокала и каза: „Това е дар на Любовта, дар от онази Велика Любов, за която говорихте в днешната лекция.“

При Любовта всичко е възможно и тогава човек не би могъл да иска нещо неразумно. Неорганизираният свят е ограничен, а организираният е неограничен. Божественият свят е организиран. Ако Любовта протече през човешките сърца, колко лесно ще се разрешат най-мъчните въпроси! При Любовта с най-малки усилия ще имаме придобивки – реални и постоянни. Всички усилия на Любовта вървят във възходяща степен и Любовта в човека трябва всеки ден да има ново прозрение, ново откровение. Любовта е един безграничен свят и като влезеш там, ще вървиш от слава в слава.

Един брат попита Учителя: „Вие, Учителю, казахте, че днес хората имат любов, но такава, от която умират. Каква е разликата между тази любов и Божествената?“

От Новата любов хората възкръсват. Нали е казано: „Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат.“ Това е гласът на Любовта. От сегашната любов хората умират, понеже има примес в нея. Трябва да се проповядва Чистота.

Един брат попита: „Вие казахте, че когато обичаме, трябва да дадем, и като ни обичат, трябва да ни дадат. Дали тук се разбира вътрешно даване на Любов, на добри мисли и пр. ?“

Тук се разбира външно и вътрешно даване. Даването трябва да съдържа всички елементи. Тези, които се обичат, имат връзка горе. Любовта, която се проявява тук на Земята, не е на физическото поле. Тя е горе в Духовния свят. Любовта не е от физическо естество. Тя е от Духовния свят. Любовта дава Свобода, простор. Тя няма нужда от стражари и пазачи. А човешката любов следи къде ходиш, какво правиш. Думата „любов“ е псевдоним. Не знаете името на Любовта. Ако знаехте това име, каквото кажехте щеше да стане. Вие не живеете в Причинния свят. Той за вас е непонятен. Който влезе там, ще разреши всички мъчнотии; сега хората само сънуват за него. Любовта не иска никакъв товар. Ти носиш цяла кола с каквото и да е, но в Божествената кола не те искат с товар. В Божествената кола има място само за теб, без никакъв товар. Всеки, който пита какво нещо е Любовта, той е далеч от нея. Щом човек не е при извора, търси го. Човек трябва да намери извора на Любовта.

Душата се приготовлява за света на Любовта. Това е нейният копнеж. Човек се приготовлява да стане възприемчив към нейните трептения. В Божествения свят животът е като Любов!

Една сестра попита: „Вие казахте, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме? Как да знаем защо го обичаме?“

Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога. А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“

Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност.

Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“

При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив. Досетливост и предвидливост са качества на Любовта. Един, който те обича от Невидимия свят, като научи, че страдаш, смалява се, напуща онова място, пропътува всичкото пространство и идва да ти помогне. Това е сега външната страна. Но има още по-дълбоки и по-хубави работи, които и да се разправят на хората, ще бъдат непонятни. Вие едвам сте в началото на това развитие. Има такива хубави потънкости, а вие искате да примирите новото със сегашния живот. Няма какво да се примиряват. Човек не е философ, но трябва да бъде философ. Човек не е поет, но трябва да стане поет. Човек не е музикант, но трябва да стане музикант. Човек не е Ангел, но трябва да стане Ангел. Всички трябва да придобием онова, което ще занесем със себе си.

Несъвместими са погрешки в Любовта. Когато човек прави погрешки, той изгубва условия да бъде във връзка с Висшите същества, които проектират Любовта си към него. И тогава той изгубва Любовта си. Да обичаш тези, които те обичат, то е в реда на нещата. А да обичаш тези, които не те обичат, то е Съвършенство. Да обичаш този, който обича другиго, там е Съвършенството. Ти помогни на една душа и дали тя ще те обича или не, това остави настрана.

При Любовта трябва да бъдеш към всички еднакъв; ако обичаш някого повече, а другиго по-малко, това не е Любов. Никой няма право да изисква голяма любов. Онзи, когото обичаш, остави го да те обича, както той знае. Не го учи как да те обича, иначе ще развали и това, което има.

Любовта обяснявам така: видиш едно същество и му се зарадваш; това е първоначалното в Любовта. Идва при мен една мушичка, зарадвам се. Подухва малко ветрец, зарадвам се. Видя една тревичка, зарадвам се. Малки работи са това, но ме карат да мисля за големите и велики работи. Тревата ме навежда на следните мисли: че е търпелива, като излиза из земята. Много пъти може да съм скръбен, но като погледна тревата, казвам си: „Тя е доволна, защо аз да не съм доволен? Някога аз съм бил на нейното място. Тя като дойде на моето място, аз ще бъде по-горе.“ И ѝ казвам: „ Аз бях на твоето място, един ден и ти ще бъдеш на моето място.“ Тогава тя казва: „Много се радвам!“ Някои ще си кажат: „Този, извеяният, на тревата приказва. Може ли да се приказва на тревата?“ Аз считам тревата за телефонна слушалка. Когато хвана слушалката, аз се свързвам с Едного, Който е далеч. Аз говоря с Онзи, Който е от другата страна. Като влезете в Пътя на посвещението, ще разберете това и само тогава Животът ще се облагороди. Когато няма растеж в Любовта, тогава това е само едно заблуждение на човека, че е Любов. Тези същества, които обичаш, не бива да ги владееш. Бог е създал човека и се проектира в него. Защо ще искаш да Го завладееш? Ти като речеш да ограничиш Любовта, тя си отива и тогава виждаш, че не можеш да я ограничиш. При истинската Любов човек, като обича някого, обича и всички тези, които това същество обича. А когато любовта не е истинска, човек завижда на тези хора, които обичат любимото от него същество. Нашата любов трябва да бъде чиста, като любовта на майката. Майката се радва, когато детето ѝ обича някои хора, тя обича и тях. Майката се радва, когато повече души обичат нейното дете.