Разлика между версии на „Реална връзка“

Текуща версия към 04:52, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Реална връзка

Веднъж в частен разговор с един брат Учителя говори така върху молитвата:

Ще ви кажа нещо върху тайния живот на Христа. През нощта Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тая молитва Той ставаше акумулатор на грамадни енергии от Божествения свят, които после харчеше през деня. През деня Той харчеше много енергии, било чрез Слово, било чрез лекуване и тая именно енергия Той събираше в себе си чрез нощната молитва.

При молитва човек излиза навън с по-висшите си тела, а по-низшите остават на Земята. При молитвата астралното тяло остава при физическото и само се разширява, а умственото и причинното излизат. Значи при молитвата има един вид излъчване, повече или по-малко.

В „Отче наш“ имате цяла програма какво трябва да се прави. И Добрата молитва е цяла програма. Добрата молитва има десет ключа за привличане на Небесните сили.

Едно правило: когато човек се помоли и отвори Библията, онова, което се падне, не е случайно, но е дадено отгоре. Но по-важна е молитвата.

Братът попита: „Какво трябва да направя, за да вляза във връзка с Реалното в мистичния живот?“

Например изучавайте условията, при които пророците Исайя, Еремия, Езекиил, Даниил и пр. получиха просветление. Също изучавайте и апостолите. Най-хубавите часове за тази работа са часовете от 24 ч. до 4 ч. сутринта.

Човек да счита всичко за духовно и да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако се повдигне, човек ще види, че Природата е жива и тя за него ще има съвсем друг изглед. Трябва да се знае, че зад физическото е духовното и че физическото е външна, обективна проява на духовното. Каквото и да е времето вън, излизайте вечер да наблюдавате небето, но вършете това не по буква, а от любов и отправете към Бога една малка молитва, само от няколко думи, но нека да бъде пропита с Любов. Кажете: „Господи, ние Ти благодарим за хубавия Живот, който си ни дал. Благодарим Ти за този свят, който си създал. Ние искаме да живеем по новия начин, по закона на Любовта, която си внесъл в душите ни. Нека Твоята Светлина озари умовете ни, да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашата душа.“

Във всички окултните школи се е препоръчвала молитвата при ядене. Молитвата е най-висшата работа, това е връзка. Най-висшата разумна връзка става чрез молитвата. Молитвата, като придружава храненето, урегулира го. При моленето е важно вътрешното вдъхновение, а не думата.

Може да се прави молитва, когато се пука зората. Зората е отваряне на света. Вечерната молитва е за онези духове, които уреждат материала, който е придобит през деня, а сутринната молитва е, за да се приеме новия материал. Има същества от разни категории, които дохождат от 3 до 7 ч. Те идват в ранните часове, до зазоряване. Човек трябва да бъде умен да използва това, което Бог му е дал и да не се отклонява.

Братът попита: „Какво значат думите в Писанието: „На ранина ще потърся Господа“?“

Сутринта, т.е. преди да е изгряло Слънцето, ще се съсредоточиш няколко минути, ще мислиш само за Единия и ще мислиш, че си между Ангелите. Сутрин, като станеш, кажи си: „Бъди добър, бъди справедлив, бъди честен, отнасяй се добре!“

Братът попита: „Желая да се моля всяка нощ. Кои часове са най-удобни?“

12 ч. в полунощ е час на мълчанието. Тогава се моли. После, хубаво е в 1 ч. или в 3 ч. след полунощ. Можете да се молете една седмица в 12 ч. в полунощ, една седмица – в 1 ч. и една седмица – в 3 ч. После пак ще почнете отначало и т.н. Така ще има разнообразие. Когато човек нощем не може да спи, трябва да стане и да се моли.

Сутрин, като се събудиш, ставай веднага. Кажат ли ти „Стани!“, стани. Когато изгрява Слънцето, мисли за Бога, неговата топлина да събужда в теб идеята за Божествената мисъл. Всеки ден трябва да се радваш с нова чиста Божествена мисъл. Всеки ден новото, което иде, е от Бога. Човек, каквото гледа, да мисли за Бога. Кажи: „Господи, научи ме да Те любя така, както Ти ме любиш.“ Когато нямаш симпатия към един човек, кажи: „Господи, и тук искам да те видя.“ Поискай да видиш Бога и в този човек, тогава той се променя, Бог се изявява и той ти става симпатичен. Щом искаме да Го видим в този човек, тогава Бог ще ни се покаже чрез него.

Една вечер минавах с един свой приятел край едно село. Сред селото над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето. Тя ми показа, че в този дом живее един добър човек, който в това време се моли на Бога и молитвата му се приема. Обърнах внимание на приятеля си към тази светлина и го попитах дали я вижда. Приятелят ми погледна нататък и я видя. Обаче не всеки човек вижда тази светлина.

Братът попита Учителя: „Вие казахте в една от последните беседи, че трябва да изпращаме мисъл към света, с която да му помагаме, да изпращаме хубави мисли и пожелания към всички хора, към всички народи, с които да им помагаме. Кое е по-силно – да им изпращаме хубави мисли или да се молим за тях?“

Като изпращаме хубави мисли към хората, ние им помагаме реално. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Бог постоянно изпраща Духа Си в света. Ние като изпращаме хубави мисли към хората, то Бог изпраща Духа Си чрез нас. В този случай ние сме проводници. Като изпращаме своите добри мисли и чувства в пространството, това е нещо реално. Изпратиш ли една добра мисъл, тя се посажда. Има Същества от Невидимия свят, които ще посрещнат нашите добри мисли и ще ги използват за градеж на нещо хубаво в хората. Тези мисли, които изпращаме в света, те са за будните души. Те ще ги приемат и ще ги използват. Хубавите мисли никога не се изгубват. Близки души са тези, чието съзнание е пробудено.

Като запалиш свещта си, светлината ѝ отива във всички направления; същото става и със светлината при мисълта на човека. При изпращане на мисли, трябва да призовеш Бога, Той да подкрепи и да съдейства на тези, за които се молиш. Когато изпращаме хубави мисли към някои хора, ще превърнем тази своя работа в молитва, т.е. ще призовем Бога да ги благослови, да им даде условия, Светлина и пр.

Когато говориш на по-външни хора, ще им казваш, че трябва да изпращаме хубави мисли и пожелания към хората, а когато говориш на по-мистични души, ще им казваш, че трябва да се молят за тях. Молитвата е нещо по-дълбоко, по-интимно, по-мистично, отколкото да изпращаме хубави мисли към света. Всички хора мислят, но всички не се молят. Чрез страданията хората ще се научат на молитва. В началото, когато човек тръгва по духовния път, нека да почне да изпраща хубави мисли към хората и после да премине към молитвата. Молитвата не е за всички.

Нали параходите имат радиопредаватели и когато се намират в трудно положение, дават сигнал за помощ. Това е молитвата. Човек да се обръща към Бога, както той си знае.

Едно дете се било отдалечило от майка си за десет години. То заболяло и било на умиране. Писали на майката да дойде, че синът ѝ е в безизходно положение. Когато майката пристъпила към него, той бил в безсъзнание, бил унесен, не гледал; тя положила ръката си върху него и той прошепнал: „Мамо!“ Той познал трептенията на майка си. За Бога е същото. Човек вътрешно има познание за Божията ръка.

Молитвата не може без мисъл. В Писанието е казано: „Елате да разсъждаваме“, значи да мислим.

Братът каза: „Някои кръжоци на Братството се намират в притеснение. Може ли да им изпращаме хубави мисли, за да им се помогне?“

Хубавите мисли, които ще изпращате, ще действат по-слабо. Тук трябва молитва, защото за да стане това, което вие искате, трябва съдействието на Невидимия свят. По-силно от пращане на мисъл е действието с молитва. С мисъл, с молитва ние трябва да опашем Земята и то така да я стегнем, че най-после да дойде Божието Царство.

Когато сядаш за размишление на някой камък, седни на такъв, който е дълбоко заровен в пръста, а не върху такъв, който се търкаля. Някой иска да влезе във Вътрешната школа. Трябва да подаде заявление. И като подаде заявление, ще чака. Казах, че човек трябва да отделя специални часове за молитва. Всъщност, човек трябва да се моли непрестанно като издига съзнанието си към Вечното и Възвишеното, за да бъде в постоянна връзка с Разумното начало.