Разлика между версии на „Както горе, тъй и долу“

Текуща версия към 14:49, 31 август 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)

КНИГА: Разумните същества, том 2

Както горе, тъй и долу

"Отче наш"

Четоха се работи по темата "Влиянието на малките и големите дъждовни капки. Влиянието на росата и на дъжда".

Когато пише върху дадена тема, човек трябва дълго време да е проучвал и да е запознат с естествения метод, с който природата си служи, т . е. човек трябва да има познания. Тогава как ще опишете дъждовните капки на плача или росните капки на плача? Както имате дъждовни капки на плача, така имате и росни капки на плача. Защото при росните капки има едно състояние, а при дъждовните капки има друго състояние. Следователно съществуват две различни състояния. Най-първо трябва да наблюдавате как идва едрият дъжд: например, лятно време е горещо, тихо и задушно, а след туй се явява буря, прах, гръмотевици и започват да падат тия големи капки. Това е едно състояние. А друг път, сутрин, при изгрева на слънцето се явяват ситни росни капки. Това е съвсем друго състояние. Значи росата пада само за насърчение на тревите, а едрите капки са вече един ценен дар и изобилие. Само растенията оценяват едрите капки, хората не могат. Ако едно растение би писало за росните и дъждовните капки, би написало една отлична тема.

Сега, в херметическата философия светът се разглежда от седем гледни точки, които се наричат принципи. Всеки един принцип разглежда нещата като цяло, като небитие, от което всичко е излязло. След това херметическата философия казва, че всичко е неважно и всичко е важно. Но както и да обясняваме този въпрос, той остава нео6яснен. Понякога ние казваме: "Всичко се уреди." Под израза всичко се уреди разбираме, че нашите работи са уредени, а кажем ли: "Всичко се развали", разбираме, че нашите работи са се развалили. Следователно има едно частично схващане за най-великото в света. Защото кажеш ли, че всичко се е уредило, още много работи- остават неуредени. Това е първият принцип, с който постоянно работим, т. е. когато кажеш: "Всичко се уреди", ти вече употребяваш първия принцип. А кажеш ли: "Всичко се свърши", ти разбираш, че няма никаква надежда, че работата е пропаднала. Щом всичко е свършено, много добре, какво по-хубаво от това. Когато кажеш: "Всичко се свърши", не трябва да си затваряш пътя, да не би онзи, който те слуша, да разбере обратното.

Сега стигаме до втория принцип. Някои питат какъв е онзи свят, как живеят хората в него и на този въпрос отговарят: "Както е тук, така е и там." Това значи, че както вие тук се биете, така и там се бият; както тук се милват, и там се милват; както горе, тъй и долу. Има ли тогава добро в света? Вторият херметически принцип има смисъл, понеже този свят е направен по подобие на другия, т. е. както доброто е горе, така и долу. Но тогава се поражда едно възражение: ако доброто тук е както горе, защо тогава то не се проявява на земята? Ще ви дам едно обяснение: вторият принцип се изяснява със съотношението в едно растение - на всяко едно коренче съответства едно клонче, т. е. каквито са клонищата, такива са и корените. Законът е такъв: колкото е дълбок коренът, толкова е дълъг клонът. Казваме: "Както горе, тъй и долу" - горе са клонищата, долу са корените. Клоните горе раждат плодове, корените долу не раждат. Но ако изложим един корен тъй, че да го грее слънцето, след две години и той ще започне да цъфти и да дава плод. Има и други растения в природата, които ни помагат да разберем нейните пътища. Има, например, растения, които горе цъфтят, а долу връзват, т. е. горе остава само семето, а плодът се поражда долу. Значи както горе, тъй и долу - и горе, и долу имат плод.

Та ако ви запитат защо някой не е добър, все едно ви питат защо няма плодове долу на земята. Той няма плодове на земята тъй, както ябълките, крушите или сливите нямат плодове в корените. Ако иска да има плодове на физическото поле, ако иска работите му да вървят добре на земята, нека стане картоф, нека започне да изучава живота на това растение, да види как то живее, какви са неговите отношения. Сега вие с човешкото си честолю6ие ще кажете: "Аз картоф ли ще ставам?" Ти, големият аристократ, който имаш голямо мнение за се6е си, питаш картоф ли си, а имаш нужда от картофи. Например, когато си о6езсърчен и тия "глупави" картофи влязат в те6, ти добиваш разположение. Как става тъй, приятелю, че щом влязат "глупавите" картофи, в те6 даже се ражда една свещена идея? Докато ядеш картофи, ти се молиш на Бога, а когато се наядеш, идва ти наум да пееш и да свириш. Как тъй картофите те подтикват да правиш такива работи? Те мязат на книга, която не си чел. Никога не си разгръщал тази свещена книга, за да видиш какви хубави работи са писани в нея. Едва сега учените започнаха да изучават строежа на картофите и веществата, които се съдържат в тях. Но това още е външната страна.

Сега, стигаме до третия принцип на херметическата философия. Вие често питате защо Господ е създал света такъв? Например, зимно време треперите и казвате: "Защо животът е така устроен, че аз да треперя?" Има един принцип в природата, според който всичко трепери - няма нещо, което да не трепери, няма нищо в света, което да е в покой. И животът се познава по това, че трепери. Следователно трепериш ли отвън, радвай се, че имаш живот. Защо трепериш зимно време? Студът ти е отнел повече топлина, отколкото трябва, и за да не се изгуби равновесието на твоя организъм, природата ти влива топлина; когато тази топлина се влива, ти трепериш. Този факт може да се наблюдава и в други явления: когато пуснете вода в една воденица, тя започва цялата да трепери. Когато някой певец излиза на сцената, ръцете, краката, коремът, езикът - всичко му трепери. Той се възмущава от това, но всъщност музикалните сили се вливат в него. Сега той трепери, но после ще се зарадва и ще рече: "Много трепериха краката ми, но хубаво пях!" Та казвам: радвай се на треперенето, то е хубаво. Когато трепериш на сцената и в живота, това е Божието благословение. Дойде ли някой учен човек, ти трепериш; видиш ли мечка, трепериш. Щом съзреш мечката, става обмяна между нея и те6 и всъщност силата на мечката те раздрусва. Въобще туй, което е по-силно, раздрусва. Дойде ли вятърът, раздрусва растенията, т. е. става обмяна между него и тях - растенията възприемат нещо от вятъра, но и нещо му дават; вятърът взема каквото трябва и дава нещо. Например, понякога топлият вятър минава, опарва листата, взема повече, отколкото трябва и погледнеш - листата се сгърчили, цветовете увехнали. Това значи, че е отнел повече влага. Този черен вятър иде в Европа- и в България от Сахара и понякога е толкова жаден от сухота, че отдето мине, отнема всичката влага и растенията изсъхват. Когато вятърът изсушава, това е едно неестествено състояние в природата, което си има своите причини. Забелязано е, че щом хората изменят състоянието си, когато стават лоши в мислите и постъпките си, явяват се повече черни ветрове, които изсушават растенията. Обратно - когато хората са по-добри, има повече влажни ветрове, повече плодове, повече храна.

В сегашния живот се изисква изучаване на основните положения, които съществуват в природата. Така стигаме до четвъртия принцип на херметическата философия. Ако ви попита някой защо става ден и нощ, вие не можете да отговорите. Денят събира, нощта обработва. Ако нямаше нощ, всичко, което през деня си събрал, ще остане необработено. Също така имаме състояния на скръб и радост - радостта е денят, а скръбта е нощта. Скръбта е една работа отвътре, радостта е една работа отвън - когато си радостен, събираш отвън; когато скърбиш, обработваш отвътре. представете си, че турите една гражданка в положението на селянка. Ако гражданката, която никога не се е навеждала над мотиката, я накарате половин час да покопае, ще се върне в града, цяла седмица ще я боли кръст и ще каже: "Ужасно тегло е селският живот е мотиката, не си струва човек да копае!" Ако при сегашните условия всички се откажат да копаят, знаете ли какви страдания биха последвали в света? Действително при копане хората страдат, но ако не копаеха, десет пъти повече биха страдали, т. е. когато копаят, страданията им се намаляват поне с девет десети.

Понякога казвате, че ви заболял кръста, без да сте копали. Това показва, че всъщност сте копали някъде. Често на екскурзии ви заболяват краката, но някой, който и насън не е ходил на екскурзия, също го заболяват. Съществува един закон на отражение и често хората по света боледуват по симпатия. Може да направите следното наблюдение: ако имаш приятел, когото обичаш, ако между вас има симпатия и правилна обмяна и ако на приятеля ти краката заболеят, по симпатия ще заболеят и твоите крака. ако неговите оздравеят, ще оздравеят и твоите. Това е закон - друг един принцип в херметическата философия. Една наша сестра ходила да помага на друга и понеже имаше симпатия между двете, щом едната оздравя, другата заболя; и тогава трябваше аз да отида да помогна. Аз наричам заболяването на човека натоварване с повече стока, отколкото трябва. И действително, рамото на едната сестра я боляло, т. е. било натоварено със стока, а другата сестра, която й направила топли компреси, взела стоката, т. е. стоката от рамото на онази дошла на нейното. Отидох и още щом пипнах, видях, че рамото й е увредено на същото място, и рекох: "Обрала си стоката на другата сестра, трябва да я върнеш обратно." Дала е по-малко пари, а е взела повече стока, затова й е тежко. Значи половината от стоката трябва да се върне назад. Колко дена са нужни, за да оздравее една 6олест? Преценявам разстоянието до мястото, дето става търговската обмяна: това са седемнадесет дена път с камион, следователно една 6олест трае седемнадесет дена. При болести, които мъчно се лекуват, стоката е взета отдалеч. Ако си взел повече и се върнеш на мястото за търговска обмяна, остави повече и веднага ще оздравееш. За болести, при които си взел много стока, понякога са необходими месеци, докато оздравееш.

Сега, вие често се заплитате в обясненията на причините. Обаче причината може да е някъде в умствения свят, който е далеч по отношение на физическия. Да допуснем, че си взел едно болезнено състояние от ума на твоя приятел; това означава, че вече е налице резултат на физическото поле, т. е. това 6олезнено състояние е долу. За да го измениш, непременно трябва да стане пак едно връщане в умствения свят, т. е. лекуването трябва да започне отгоре. Според най-новите лечебни практики на магнетизма се вижда, че 6олестите не идват изведнъж, а започват с малки признаци, постепенно се усилват, докато стигнат до най-големите признаци. Например, първо имате хрема, а след нея вече се явява треска и възпаление. И когато дойдат най-силните прояви на болестта, тогава започват да ги лекуват с магнетически методи: лечителят туря ръцете си отгоре и в болния веднага се пораждат силни кризи, които могат да достигнат до четиристотин-петстотин, може би дори до хиляда кризи. Да допуснем, че лекувате един болен от туберкулоза; в него веднага ще се породи много силна криза, която ще влоши състоянието му. Този закон всякога се проверява при природното лекуване. Въпреки че първо настъпва влошаване, ако запазиш вяра, след влошаването идва подобрение. След туй пак настъпва влошаване, последвано от подобрение, и така постепенно кризите отслабват, докато се стигне до една малка криза и остава хрема. Най-първо страдаш от туберкулоза, а щом дойдеш до най-малкия предел - хремата, туберкулозата вече си е заминава. Всяка хрема може да се превърне в туберкулоза и всяка туберкулоза може да се превърне в хрема. Но, докато по този начин се стигне до хрема, могат да минат четири-пет години. Това показва колко далеч е мястото, където става размяната на стоката. Някои мислят, че могат лесно да се излекуват с ваксина. Тя се прилага при охтика, за да се спре размножаването на бацилите. Лекарите трябва да дойдат до разбирането да търсят начини за унищожаване на туберкулозните бацили чрез глад.

Казвам: недоволството от живота складира храна за туберкулозата. Например, недоволен си, а после скърбиш - ти вече складираш стока за бацилите, които ще дойдат да ги храниш. И страхът допринася за появата на туберкулоза. У хора, които страдат от тази болест, дотолкова е засилено недоволството, че и от здравите изискват да бъдат недоволни. Някои дори искат и другите да се заразят и турят от слюнките си във водата за пиене. И така, най-първо човек трябва да се научи да не складира излишна храна за 6олестите. Складирай храна за радостта, складирай храна за веселието, складирай храна за милосърдието! Складирай храна от вярата, от надеждата, от любовта, от кротостта, от въздържанието, от търпението - складираш ли от всичко туй, не бой се, никой не може да се приближи при теб. Това е, което се отнася до болезнената страна.

Казват някои: "Когато дойде духът, ще ни научи." Духът ще те научи, ако ти учиш. Ако не учиш, Духът не може да те научи, не може никога да учи вместо те6. Той може да направи много неща за те6, но ще те остави и ти да работиш. Майка ти ще те носи на ръце няколко години, но после ще те остави сам да ходиш. И духът ще те остави, няма да иска да те носи и тогава ти ще трябва да се помъчиш да лазиш. Казваш: "До какъв хал съм дошъл - да не мога да ходя!" Сега вие имате разбиране, според което искате да заповядвате на Духа и каквото мислите, той да го прави. Някои казват: "Каквото намислих, тъй направи Духът." Не, ти си помислил това, което Духът е направил. Друг път показваш, че имаш някои слабости, но твърдиш, че Духът така те е научил. Не, ти не си направил това, което Духът прави, а си проявил своята слабост. Например, уплашиш се и хукваш да бягаш; и Божественият дух ли се е уплашил, и той ли е хукнал да бяга? Не, ни най-малко. Спрямо Бога ти си бил на съвсем друго място и щом си видял, че духът иде и ще те намери там, дето не трябва, си хукнал да бягаш. Когато деца се спират край някоя градина в очакване да получат ябълки, но видят, че баща им иде, те хукват да бягат. Бащата иде с тоягата, понеже ги е пратил на училище, а те седят и чакат ябълки. Често, когато духът дойде и ви намери там, дето не трябва, вие се уплашвате и бягате. Казвам: когато минавате покрай някое дърво, погледнете го и не се спирайте, понеже природата не обича спирки. В духовния свят спирки няма. Щом влезеш в него, и градините пътуват заедно с теб. Следователно в духовния свят е обратно на земята: и дървета, и градини вървят покрай те6, не седят на едно място.

И така, както горе, тъй и долу. На човек, който мисли добре, умът му е пълен с хубави мисли и това са плодовете. Той минава покрай те6 като плодородно дърво, ти откъсваш няколко плода и у те6 остава от тях. Казваш: "Този човек много ми даде." Външният свят е само едно копие на духовния свят. Всичките тия дървета трябва да останат във вас. Когато говоря за природата, разбирам, че всичко, което е в нея, трябва да остане и във вас. Има друг един закон: каквото е в природата, такова трябва да 6ъде вътре в мен и каквото е вътре в мен, такова трябва да 6ъде в природата.

Сега, всинца трябва да схващате нещата така, както Бог е направил света. Онова, което Бог е направил, гледайте и вие да го правите вътре във вас. Ученикът, който отива на уроци по музика, свири по същия начин, както свири неговият учител, държи цигулката по същия начин, както и учителят му я държи, държи лъка така, както учителят го държи. Ако отидеш при учител по пеене, ще пееш, както той пее, а ако не можеш да се учиш както трябва, ще останеш невежа. Ако отидеш при човек, който добре мисли, ще се научиш да мислиш по същия начин.

В Божественото има разнообразие. Не трябва да подражаваш, а ще дадеш място на този велик закон да ; функционира в те6 така, както Бог е направил света. Не трябва да имаш една мисъл и да я повтаряш. Казваш: "Едно време, когато бях млад, какъв певец бях!" Аз съм виждал 73-годишни певци, които не са изгубили гласа си,и се чудя, след като си пял много добре на младини, сега защо си престанал. Ще ти кажа защо: обичал си да ядеш много люти храни, студено винце си пил и си развалил гласа си. Срещам двама приятели, които са се скарали, и единият казва: "Искам да си възвърна чувствата, както едно време защо изгубих своите чувства?" Чувствата не се изгубват. Ако мина покрай те6 и пръсна лют пипер в очите ти, почти половин час няма да можеш да гледаш, само сълзи ще ти текат. Плачът идва да измие лютивината, след което пак ще виждаш. И ако ме срещнеш втори път, ще гледаш дали не бъркам в джоба си за пипер. Такъв лют пипер има и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Той е човешко изобретение. В духовния свят няма черен и червен пипер, но има чушки. Там няма пълнени чушки с ориз, това са специалитети на сегашния културен живот. От невидимия свят казват: "Ще изпратим една комисия и ако намерим нещо хубаво между вас, ще го внесем и между нас." Има неща, които не съществуват в духовния свят, а съществуват на земята; други пък горе съществуват, а долу ги няма. За всичко онова, което вие нямате, изпратете комисия в невидимия свят! Там има много работи, които трябва да се научат.

Сега, човек трябва да се научи отнякъде как да пее. Аз разбирам хубавата песен, много пъти съм пял. Пял съм, например, когато времето е сухо. Минавам в гората, където два месеца не е валял дъжд, седна, запея една песен и след половин час дъждът идва. Пял съм и някъде, където много е валяло, и щом запея, дъждът престава, не6ето се разведрява. И при сухото време пея, и при влажното време пея. Някъде съм пял на сухо време и е ставало още по-сухо, по-хубаво; някъде съм пял на влажно време и още по-влажно е ставало, та съм търсил тогава причините на друго място. По-хубаво е човек да пее на сухото време, че да завали дъжд; по-хубаво е човек да пее на влажното време, че да стане сухо. Това е хубаво пеене. И когато завали дъжд, ти ще млъкнеш и ще слушаш. От невидимия свят толкова са влю6ени в дъжда, че идват да слушат неговото шумолене и от единия край до другия започват всички да пеят. Казвам: вие трябва да се научите да пеете. И прекомерният дъжд, и голямата суша не е хубаво пеене. На сухото време казвам: "Толкова сухо не бива, не пеете хубаво, слушайте ме сега." И те слушат. На едните казвам да пеят и те пеят, на другите казвам да мълчат и те мълчат. Щом дъждът захване да пее, аз преставам. Така трябва да се научите да пеете. И на вас казвам: ако животът ви е сух, покажете на вашата суша как да пее; ако животът ви е много влажен, покажете на вашата влага как да мълчи. Не ходете да кряскате много.

Както горе, тъй и долу. Ако не знаете как да пеете, Господ ще ви даде една болка. Не искате ли да пеете, Господ казва: "Ще пееш, както горе пеят!" и вие започвате: "Олеле, олеле, ох, олеле!" Това е пеене с всички модулации. Сега, вземете българската дума здраве и английската пеанп (хелт). Тези две думи са близки. От здравето може да се отиде при болестта. На български здрав значи задрасквам нещо, драскам някъде, т. е. сдирам, одирам. Може да 6ъдеш здрав, но може да сдереш работите. Когато пееш, гледай да не сдереш нещо. Защото има опасност здравето да стане сдиране и наместо да сте здрави, да дерете. В пеенето също не трябва да има дране.

И така, опитайте се да станете велики певци на се6е си. Когато времето е сухо, пейте и вижте дали ще завали. Не постоянно, но пейте веднъж, втори, трети ден и вече щом запеете, да завалява дъжд. Да кажем, че имам опитност, при която запявам и завалява; друг път пея, когато времето е кишаво. Пейте, пейте, докато един ден времето се изясни. Трябва да можете да превръщате вашата суша в реални капки и да можете да превръщате вашата киша в слънчеви лъчи. Това е целта на човешкия живот - да превърнем скръбта на радост, т. е. да направим обмяна между скръбта и радостта. Скръбта е оран, а радостта е плодът, които сте събрали. И в учението има скръб - човек трябва да става рано, за да учи. Но след като свърши науките, той вече може да преподава на другите - това е неговата радост, че може да 6ъде полезен. И тогава ще можем постепенно да придобиваме всички неща в живота. Има хиляди работи, които трябва да придобием и това може да стане само чрез учение. Постоянство се изисква. Не мислете,че сте добили всичко. Това, което имате сега, е микроскопическа част. Трябва учение - и когато спите, и когато станете от сън, трябва да учите. Трябва непрестанно учение в света! В учението е спасението сега.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

35-а лекция от Учителя,

държана пред Младежкия Окултен клас

10 септември 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев