Разлика между версии на „От север към юг“

Текуща версия към 12:58, 28 август 2011

Съборно слово

КНИГА: Възможности за щастие

От север към юг

Размишление

Животът е красив, когато всички неща стават навреме. Не стават ли навреме, човек се разочарова. Той мисли, че не може да постигне желанията си.

Днес е 22 септември, денят, когато слънцето заминава за чужбина, в другото полукълбо. Досега ни беше на гости. През това време то весели хората, весели цветята, дърветата и тревите, направи много услуги и като свърши работата си, приготви се за заминаване. Къде, именно, отива слънцето, какво ще прави, за мнозина това представлява неизвестна величина – хикс. Хиксът не е нищо друго, освен два полукръга, допрени в една точка при най-изпъкналата си част. Важно е да се намери какво могат да направят два гърба, допрени в една обща точка. Ако двама войника допрат гърбовете си и стрелят, те си помагат взаимно. Понякога човек мисли, че може сам да направи много неща. И сам може да направи нещо, но двама могат да свършат повече работа. Какво ще направиш сам, ако двама неприятели те обстрелват, един в гърдите, друг в гърба? Но ако дойде някой твой приятел и опре гърба си на твоя, положението е добро: ти ще стреляш напред, приятелят ти – назад, и ще прогоните неприятеля си.

Какво представляват двете полукълба на земята? Северното полукълбо представлява личния живот на човека, а южното – живот на ближния. Досега слънцето беше при нас, в северното полукълбо. През това време ние се ползвахме от топлината и светлината му, от всички негови блага. То ни остави доста плодове: ябълки, круши, сливи, грозде. Хамбарите ни са пълни с жито. Слънцето ни осигури за зимата; от нас зависи да разпределим правилно благата и да живеем разумно. Слънцето казва: „Изпълних дълга си към вас. Сега отивам в южното полукълбо, там да занеса своите блага. Вие имате какво да ядете, осигурени сте. Хапнете си, попейте си и напролет ще дойда да ви чуя“.

Всеки ден носи нещо в себе си. И днешният ден има свое съдържание, своя програма. Ако очите ви са отворени, ще видите около себе си онези, които вършат Божията воля, и ще се зарадвате. В живота и в природата има много неща, които човек не вижда. – Защо? – В затвор е още. Когато излезе от затвора, ще види слънцето, небето, цветята, птичките, изворите и душата му ще се зарадва. Това е духовният свят.

Следователно, когато очите ви се отворят за духовния свят, благодарете на Бога за милостта, която има към вас. Ще кажете, че виждате много неща от духовния свят. Важно е какво виждате – сенките на нещата, или тяхната реалност. Ако виждате сенките, вие още не сте влезли в реалността. Виждаш портрета на баща си и на майка си – това е тяхната сянка, а не реалността. Когато те проговорят и ти донесат някакви блага, тогава стават реални. Значи реално е това, което човек едновременно вижда, чува, чувства, пипа, помирисва. Опитвайте нещата с външните и вътрешните си сетива, да различавате сенки ли са, или действителност.

На съвременния човек са дадени добри условия за развитие, но, въпреки това, малко успява. – Защо? – Той е влюбен в себе си: мисли само за себе си, работи само за себе си. Където ходи, все се оглежда, иска да знае добре ли е облечен, вчесан, измит. Не е лошо да се грижи човек за себе си, но, едновременно с това, трябва да има предвид и своя ближен. За предпочитане е да бъде добре облечен, вчесан и омит, отколкото да е окъсан, рошав и неомит. Но животът не се върти само около него. Добре е човек да бъде здрав, разположен, да може добре да работи, но трябва да има предвид за кого работи. Той не е дошъл на земята да живее само за себе си.

Тази сутрин вие сте дошли да чуете нещо от мене и да го приемете като закуска. Ако постъпите така, аз няма да бъда доволен. Искам да хапнете нещо, но семената да посадите в земята, идната година да имате плодни дървета. Човешкият ум и човешкото сърце са плодни градини, в които трябва да се посаждат доброкачествени цветя и плодни дървета. Добрите мисли и чувства са семената на плодните дървета. Не е достатъчно само да ги посаждате и да знаете, че имате плодни дървета, но да ги отглеждате грижливо и първо вие да опитвате плодовете им, да знаете с какви плодове разполагате. След това можете да предлагате и на своите приятели. Голяма е радостта на онзи, който намира в градините си узрели, сладки плодове. Той ходи между дърветата, разхожда се и се чувства доволен и щастлив, че трудът му е възнаграден. Какво ще бъде положението му, ако няма нито един плод в градината си, а у съседите му има много плодни дървета, увиснали от зрели, сочни плодове? Той ще страда, ще роптае и ще се чуди, защо Бог е създал така света. Кой е виновен за това? Той сам. Щом имате градини и ниви, насаждайте ги първо с жито, а после с плодове и цветя. Някои обичат цветята и само с цветя се занимават. И това е добре, но не пренебрегвайте житото и плодните дървета. Цветята, със своето благоухание, привличат вашите ближни; с тях можете само да се лекувате, но не и да се нахраните. За пример, който е неразположен, нека мирише роза. Ако мирисането не помага, да вземе няколко листа от цвета на розата и да натърка носа, устата, ушите и ръцете си. Розата лекува човека и физически, и психически. Ползвайте се от всичко, което природата ви е дала за укрепване на здравето, за увеличаване на красотата и силата. Бог иска да види човека здрав, силен, красив.

Използвайте, без никакво отлагане, благата и условията, които природата ви е дала. Не отлагайте днешната работа за утре. Мнозина отлагат работите си, като казват: „Да имаме работа и за другия живот“. Другият живот има своя програма. Ти трябва да свършиш това, което е предвидено за този живот, за да продължиш в другия. Ако днес купиш вълна и я опредеш, ще си направиш дреха, с която ще се облечеш. Ако не си направиш още днес дреха, в идущия живот ще бъдеш гол. Ако в този живот напълниш хамбарите си с жито и в другия живот ще има какво да ядеш; ако в този живот не си орал и сял, в бъдещия живот ще търсиш трохички тук-там, да си хапнеш. След всичко това ще казвате, че условията на живота са лоши.

Какво представляват лошите условия? – Миналият живот на човека. Ако в миналото някой е бил княз, разполагал с къщи, ниви, лозя, градини, но се отнасял зле със своите слуги и съседи, той си приготвя лошо бъдеще. Слугите, съседите му въстават против него и се явяват като преграда, като противодействие между неговата душа и Бога. Той се чуди защо условията му са толкова лоши и не подозира, че в миналото, като княз, не е използвал добрите условия и вместо приятели си създал неприятели. Сега идва на земята не като княз, но като слуга, като обикновен човек да съзнае положението си и да изправи грешките си. Вашите лоши мисли и чувства са първите ви неприятели, които застават на пътя ви и не позволяват да вървите напред. Те са вашите слуги и съседи, с които сте се отнасяли зле. Затова, именно, се препоръчва на човека да живее добре, да храни добри мисли и чувства, за да оправи пътя си към Бога.

Моисей е един от великите посветени на времето си, но за една своя грешка напуснал Египет и отишъл в пустинята, където прекарал 40 години като овчар. Един ден той видял, че една къпина гори. Приближил се към къпината да разбере защо гори, но от къпината се чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Един ден Слънцето ще изгрее и за вас, и всички ще чуете глас: „Събуйте обувките си, защото мястото, където живеете, е свято“. Като чу гласа на Бога от къпината, Моисей трябваше да се приготви за нова мисия. Бог му казал: „Чух воплите и страданията на своя народ, ще те изпратя да го освободиш“. В първия момент Моисей се отказал под предлог, че е гъгнив, че не може да говори. В същност той бил страхлив, боял се да не го хванат за убийството на египтянина. До това време Моисей бил смел, решителен, но след убийството на египтянина изгубил смелостта си. Но Бог му казал, че ще изпрати с него брат му Арон, който бил красноречив човек. Като остареят, някои религиозни и духовни хора се отказват вече да работят под предлог, че са стари. И Моисей беше стар, когато отиде в Египет да освобождава своите сънародници. Старостта не пречи на човека да изпълни Божията воля. Също и гъгнивостта не е пречка. Кога става човек гъгнив? Когато много говори, а малко работи. За да свърши възложената от Бога работа, той трябва да постъпва обратно: малко да говори, много да работи. И съвременните хора, като Моисей, се отказват от възложената им работа под предлог, че не могат да говорят добре. От вас не се иска да говорите много, само да вдигате магическата пръчица. Малко ще говорите, много ще работите. Вие искате да получите Божието благословение и тогава да работите. Няма защо да чакате да ви се даде всичко изведнъж. Всеки ден носи своето благословение. Какво ще правите, ако получите всичкото благословение изведнъж? Представете си, че ще живеете 120 години и получите всичката храна за това време в един ден. Вие не можете да изядете всичката храна в един ден, а като стои известно време, тя се разваля. Значи цели 120 години трябва да употребявате развалена храна. Това е най-голямото нещастие, което може да ви сполети. Друг е въпросът, ако всеки ден вие получавате определената за деня дажба, прясна, чиста. Значи животът е красив, когато се изявява с всички блага и придобивки, с всички радости и скърби по малко, капка по капка. При това положение даже и страданията, от които се страхувате, няма да бъдат страшни. Тъй както Провидението дава страданията на човека, те са благословение. Плаши се човек от тях, защото не ги разбира. С неразбирането си той прибавя известни примеси към тях и сам си създава излишни страдания. Представете си, че на златното перо, с което пишете красиви работи, сложите един голям диамант, да го украсите. Мислите ли, че ще пишете по-добре с това перо? По-добре няма да пишете и ще започнете да страдате. Има смисъл да сложите диаманта на врата си, като огърлица, но на перото е безпредметен. Всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място.

Следователно поставяйте всяко нещо на мястото му. Ако не можете да направите това, не размесвайте предметите в природата. Разумната природа е поставила всяко нещо на своето място. Някой върви по улиците, удари крака си в камък и започва да роптае: „Защо Господ не е сложил очи на краката, да виждат къде стъпват?“ Наистина, какво би представлявал човек, ако имаше очи на краката или на ръцете, а на главата нямаше? Бог е сложил очите, ушите, носа, устата на най-важното място – на главата; в сърцето е вложил чувствата – да страда и да се радва. Радвайте се и когато страдате. Пръв Бог е страдал и още страда. Мислите ли, че когато Той ви казва какво да правите, как да постъпвате, а вие не Го слушате, не Му причинявате страдания? Вие искате от Него всичко, каквото ви е нужно, а когато дойде до изпълнение на Неговата воля, отстъпвате. Бог е създал слънцето, луната, звездите, всички добри условия за вас да учите, да се развивате, да се радвате и след всичко това се питате: „Съществува ли Бог, или не?“ Това е все едно, като виждаш любовта, грижите на родителите си към тебе, да питаш имам ли майка и баща, или нямам. Да живееш с мисли на отрицание, това значи да се обезобразиш. Не питай, тогава, защо си грозен, защо лицето ти потъмнява. Всяко съмнение, подозрение, безверие внася тъмнина в съзнанието, а оттам и лицето на човека потъмнява и погрознява. Щом си роден и съществуваш, живееш, ползваш се от благата на живота, ти трябва да познаваш и да обичаш Бога, да вярваш в Него, без да си Го видял. Какво ще стане, ако Бог се яви между хората, да Го видят, както ученикът вижда учителя си? Ако учителят предава уроците от дома си, като по радио, и учениците слушат гласа му и решават задачите си, те няма да се страхуват от него. Ще правят грешки, сами ще ги изправят и ще решават задачите си. Обаче, ако учителят е сприхав и влезе в клас с пръчка в ръка и на всяка грешка този удари с пръчката, онзи удари, те ще изпитват страх и ужас от него, мисълта им ще се обърка. Не е ли по-добре, тогава, учителят да бъде невидим за учениците си? Бог не се гневи, но е справедлив и любещ. Той остава хората свободни, сами да решават задачите си. Когато Го потърсят с чисто сърце, Той веднага им се притича на помощ. Съвременното възпитание не е достигнало още до онази степен, при която да се радва на резултатите си. Има общи методи на възпитание, но има и индивидуални. Котката ще възпитаваш по един начин, кучето – по друг, вълкът – по трети, а човекът – по особен начин. При това за всички хора не може да се приложи един и същ метод. Когато искаш да накараш котката да те слуша, ще я хванеш на специално място за опашката. Не я ли хванеш на това място, както и да постъпваш с нея, тя не разбира. Ще влезе в дома ти и каквото намери, ще го вземе. Човек, обаче, стои много по-високо от котката. Ето защо, като влизате в Божествения дом, нищо не взимайте без позволение. Докато не дойде Бог и ви позволи да вземете нещо, ще стоите настрана. Всяко нещо, дадено с любов и разположение, се благославя.

И тъй, когато влизате в светилището си, бъдете изправни. Направете опит още днес да бъдете изправни към своя ум и към своето сърце. Една мисъл вложете в ума си, но да бъде свещена; едно чувство в сърцето си, но да бъде свещено. Радвайте се на Божиите блага, на Божието благоволение към вас. Радвайте се, че има Един в света, Който е благосклонен към всички души. Няма същество, малко или голямо, което Той да не е задоволил по начин най-добър за него. Няма същество, което да не е изпитало Божията благосклонност и любов към себе си. С какво трябва да Му отговорим и да благодарим? Само с едно: с изпълнение на Неговата воля. Бог върши заради нас всичко онова, което ние не можем да направим. Не трябва ли и ние да вършим волята Му на земята, да не Го заставяме сам да слиза при нас? Когато си помагаме взаимно, ние изпълняваме волята на Бога. Той се проявява чрез нас и се радва, когато разпределяме правилно благата, които ни е дал.

Повечето хора се страхуват от Бога, отколкото да Го любят. Те се страхуват да не сгрешат, да не опитат пръчката Му на гърба си. Бог не си служи с пръчка. Това е механическо отношение към Бога. Като види, че някой човек греши, Бог се усмихва. Вижда, едно дете краде ябълки от някоя градина, Той пак се усмихва и следи как ще постъпи градинарят. Последният взима пръчка и отива към детето да го накаже. Той си мисли, че дърветата са негови, че ги е заградил за тяхно благо. И градинарят, и детето живеят в заблуждения. Детето мисли, че дърветата са на Бога и няма защо да иска позволение да си откъсне две–три ябълки. Вярно е, че всичко е на Бога, но, преди да се качи на дървото, детето трябваше да иска позволение от Господаря на дървото. Понеже не направи това, то опитва на гърба си пръчката на втория господар – на градинаря.

Голямо е користолюбието на съвременните хора, поради което не се разбират. Те се нагрубяват едни-други, било с пръчка в ръка, или с обидни думи, с груби чувства. В Божествения свят грубостта е изключена. Да се гневи човек на място и на време е едно нещо, а да бъде груб е друго нещо. Щом не се гневиш на място, ти ставаш груб. Ако видя едно дете, че посяга със запалена клечка кибрит към сеното в една плевня, веднага ще ударя ръката му, за да хвърли кибрита далеч от плевнята. Това не е грубост, но справедливо проявен гняв. Аз нямам време да му говоря – то е насочило вече кибрита към сеното. След това ще се приближа към детето и ще му кажа: „Ти искаш да направиш нещо хубаво, но не си избрал мястото. Ако запалиш сеното, животните ще гладуват, няма какво да ядат. Щом искаш да запалиш нещо, иди в църквата и запали всичките свещи“. Сега и на вас казвам: Когато искате да запалите нещо, идете в дома на някой беден и страдащ, който живее в тъмнина и в студ, и запалете свещта му, да се радва на светлина; запалете огън на огнището му, да се стопли, да се раздвижат замръзналите му стави. Това значи разумно живеене. Ходете в домовете на хората, да палите техните умове и огъня на техните сърца. Тази е задачата на всеки човек.

Следователно, ще знаете, че човек е роден да живее не за себе си, но за Бога. Живейте за Бога и умирайте за Бога. Който умира за Великото в света, той минава от по-нисък в по-висок свят. Ако сиромахът умира за сиромашията и се ражда за богатството, тази смърт е на място; ако затворникът умира за затвора и влиза в широк, просторен свят, и тази смърт е на място. Страшно е, когато човек умира и не може да скъса връзките си със земята. Някой лежи на леглото си, минава за умрял, а той е вързан с хиляди нишки за земята, не може да се освободи: той сам не иска да къса връзките си, окръжаващите не могат да ги разкъсат и го разпъват. Дойде ли часът на заминаване, добре е сами да сте скъсали всички връзки със земята, да сте се облекли с нови дрехи, с нови обувки, добре вчесани и измити. Още докато сте на земята, трябва да сте съблекли старите си дрехи и да сте облекли нови. Който иска да се яви пред лицето на Бога, трябва да бъде облечен в нови, чисти премени. Когато блудният син се върна при баща си, бащата заповяда на слугите си да му съблекат старите, окъсани дрехи, да го окъпят, да го облекат с нова премяна и тогава да се яви при него. След това баща му го прегърна, целуна и го запита: „Синко, видя ли какво нещо е земята?“ Всички хора са минали през опитността на блудния син, всички са яли и пили, всичко разпиляли, но малцина са готови да се върнат при баща си с разкаяние и смирение, да пожелаят да бъдат негови слуги. И тъй, правете всичко, каквото желаете, но разумно и с Любов. Съмнявайте се, но разумно и с Любов. Искате да кажете на някого една строга дума – кажете я с Любов. Прилагайте Любовта навсякъде. Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го с Любов. Някой има една нива, но няма средства за работници. Ако 40–50 души впрегнат труда си взаимно, за един ден ще я изорат. След това той ще помогне на другите. Като работите с Любов, ще се ползвате от благоволението на разумните същества. Щом ги обичате, те ще ви помагат при разрешаване на всяка умствена, сърдечна и физическа работа.

„В начало бе Словото и Словото бе Бог.“ Словото е разумното в света, чрез което Великият ни призовава към свещена работа. Дали си баща, майка, брат, сестра, учител, свещеник, слуга, изпълни длъжността си, както Бог я изпълнява. Има модели в света, които трябва да следвате. Казано е в Писанието, че за Израел Бог бил като натоварена камила. Пазете се и вие да не изпаднете в същото положение, да товарите Бога с вашите грешки. Всяка крива мисъл, всяко лошо чувство са товар, с който претоварвате своята и Божествената кола. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен“. Това значи: потърсете Господа с всичкото си сърце, с всичката си любов. Само при това положение ще бъдете свободни от мъчнотии и страдания, от изкушения и болести. Изкушенията представляват слабостите в човешкия живот.

Работете съзнателно върху себе си, да просветите ума си, да възприемете великото и красивото в живота. Някой се отказва да работи на земята и желае да отиде на онзи свят, там да почива. Какво ще правите на онзи свят неподготвени? И там не искат неспособни хора. Друг е въпросът, ако сте виден музикант, художник, философ, учен – все ще свършите някаква работа. А обикновения учен какво ще направи? Той едва е започнал с азбуката. Какво ще каже, като отиде на онзи свят и кой ще го разбере? Ако си българин, ще кажеш „Добър ден“, но никой няма да те разбере. И в този, и в онзи свят, само онези думи са разбрани, които носят светлина. Кажеш ли на някого думата „слушай“, преди всичко твоят ум, твоето сърце и твоята воля трябва да започнат да работят. Като се намерите в мъчнотия, казвате: „Послушай ни, Господи“. Бог се отзовава на молитвата ви и Неговият ум и Неговата воля започват да работят за вас. Преди да сте поискали нещо от Него, Той задоволява нуждите ви. Когато каже някой, че слуша, това значи, че умът, сърцето и волята му започват да работят.

Време е вече да излезете от стария живот и да влезете в новия. Докато детето е още на ръцете на майка си, то живее по стар начин – наготово. Щом стъпи на краката си, то влиза в новия живот. Съвременните хора отдавна са стъпили на краката си, но не живеят по нов начин. Гледайте да не закъснеете. След вас идват други поколения, които ще ви изпреварят. Ще кажете, че не вярвате в Бога. Това не е истина. Вие сте вярващи, но не искате да признаете. Качили сте се на висок трон, не сте готови за работата, която се изисква от вас, а не искате да слезете долу. Вземи мотиката и започни да работиш; нека седне на трона онзи, който е готов. Работете с Любов, за да осмислите живота си. И като дишате, пак можете да изпращате своите добри мисли и чувства към онези, които се нуждаят от тях. Каквито лоши мисли и чувства сте хранили в себе си, превърнете ги в добри. Искате да биете някого. Спрете се за момент, вземете четката в ръка и нарисувайте една картина; вземете чук и камък, да изваете една статуя; вземете перото в ръка и напишете нещо хубаво.

И тъй, работете с Любов. Каквото и да работите, колкото малко да е, то се благославя. Вън от Любовта и големите работи остават безрезултатни. Ако дадете на някого един милион без Любов, всичко ще се разтопи и изчезне. Любовта внася сила, живот и здраве в човека. Работете всеки поотделно с Любов; работете всички заедно с Любов. Кооперирайте се и работете в единство, съгласие и Любов. Само така ще имате Божието благословение, Божията радост и Божието веселие.

Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с Дух и Истина.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1941 г., 5 ч. сутрин,, София, Изгрев.